Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
7
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
Намерени са
8760
резултата от
1485
текста в
9
страници с корен от думите : '
отнасяте отношение отношения
'.
На страница
7
:
1000
резултата в
171
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
12.ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 31 Декември 1922
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
Вътрешното
отношение
на човека към света прераства от познание в един нов космически култ.
Всичко, което иначе би било само едно абстрактно познание, сега се превръща в едно ново отношение към света, протъкано от воля и чувства. Сега светът се превръща в храм, в обиталище на Бога. Израствайки в чувства и воля, познаващият човек се превръща в жертвоприносител.
Вътрешното отношение на човека към света прераства от познание в един нов космически култ.
към текста >>
Тя, впрочем, не беше случайна, и точно в днешния ден, аз пожелах да и предам този основен смисъл: Защото точно днес, когато отново заставаме пред затварящия се годишен кръг поне външно нещата изглеждат така ние трябва да разберем най-после как да изградим
отношение
то си към времето, как от миналото трябва да изковем бъдещето, как ние сме длъжни тръгвайки от познанието да работим за бъдещето, и то по този начин да творим в името на Духа, заради Духа.Едно от стихотворенията, които прозвучаха тази сутрин, започна с думите: „Всяка Нова Година издълбава и нови гробове".
Това, което успях да изнеса днес пред Вас, е само едно начало. Следващият петък ще продължа темата и ще засегна съотношенията между космическия култ и човешкото естественонаучно мислене. Да, днешната лекция е към своя край.
Тя, впрочем, не беше случайна, и точно в днешния ден, аз пожелах да и предам този основен смисъл: Защото точно днес, когато отново заставаме пред затварящия се годишен кръг поне външно нещата изглеждат така ние трябва да разберем най-после как да изградим отношението си към времето, как от миналото трябва да изковем бъдещето, как ние сме длъжни тръгвайки от познанието да работим за бъдещето, и то по този начин да творим в името на Духа, заради Духа.Едно от стихотворенията, които прозвучаха тази сутрин, започна с думите: „Всяка Нова Година издълбава и нови гробове".
Тук е стаена една дълбока истина. Но вярно е и другото: Че всяка Нова Година залюлява и нови люлки. Което докосва миналото, то не отминава и бъдещето. За днешните хора най-важно от всичко е да разберат това бъдеще, да проумеят, че неудържимо бликащият външен живот е спотаил в себе си и смъртта, и то не за друго, а за да се обърнем към онзи живот, чиито източници се коренят в нашите собствени импулси за действие. Ето защо и всяка Нова Година е едно напомняне, един символ на обновлението.
към текста >>
2.
13. БЕЛЕЖКИ
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
Част от съчиненията на Фридрих Рителмайер, Рудолф Фрийлинг и Емил Бок, имащи
отношение
към христологията и Християнската Общност, са преведени на български и са на разположение в библиотеките на Антропософските дружества в Стара Загора и София.
*9.Става дума за Християнската Общност (Christengemeinschaft), където ритуалът, тайнствата и богослужението, изобщо целият религиозен култ е както казва Р. Щайнер „непосредствено взет от духовния свят". Християнската Общност е основана през 1922 с активното съдействие на Фридрих Рителмайер. По правило свещенослужителите са антропософи, понеже култът „е в пълно съгласие с Антропософията и е възможен единствено благодарение на нея".
Част от съчиненията на Фридрих Рителмайер, Рудолф Фрийлинг и Емил Бок, имащи отношение към христологията и Християнската Общност, са преведени на български и са на разположение в библиотеките на Антропософските дружества в Стара Загора и София.
към текста >>
3.
Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили.
GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили
Понеже поради липса на време Рудолф Щайнер само в редки случаи сам е коригирал стенографирания текст, по
отношение
на всички публикувани лекции трябва да се има предвид неговото изказване: „Предполага се, че в тези непрегледани от мен текстове могат да се намерят грешки.“
Първоначално Рудолф Щайнер не е искал да се записват изнасяните от 1900 до 1924 г. многобройни, винаги свободно държани лекции и курсове както за широката общественост, така и за членовете на Теософското общество, по-късно Антропософско общество, понеже са били предвидени от него като „устни, непредназначени за печатане съобщения“. След като се увеличават непълните и неточни записки, които се размножават и разпространяват между слушателите, той се вижда принуден да се погрижи за стенографирането на лекциите. С тази задача натоварва Мари Щайнер фон Сиверс. Тя е била отговорна за поръчването на стенографите, съхраняване на преписите и необходимите за отпечатването корекции на текстовете.
Понеже поради липса на време Рудолф Щайнер само в редки случаи сам е коригирал стенографирания текст, по отношение на всички публикувани лекции трябва да се има предвид неговото изказване: „Предполага се, че в тези непрегледани от мен текстове могат да се намерят грешки.“
към текста >>
4.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 11 март, 1923 г.
GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили
По
отношение
на Аза и астралното тяло работата стои така, че отначало, когато човек навлиза от духовния свят в земния живот, той има още в себе си действащи много от тези сили,които работят в него в духовния свят.
Но не така изглежда другият ход на развитие, който също обаче го има: ходът на развитие на Аза и астралното тяло между раждането и смъртта.
По отношение на Аза и астралното тяло работата стои така, че отначало, когато човек навлиза от духовния свят в земния живот, той има още в себе си действащи много от тези сили,които работят в него в духовния свят.
В стадия на детския растеж, в образуването на това, което така ясно се развива в тялото на детето, все още навсякъде действат тези сили, които в своето пълно значение, в своя истински вид са действали по време на доземния живот върху неговата душа, и в духа на този човек. В течение на живота на детето тях ги има, но вече в отслабено състояние. Те участват в неговия растеж, те участват във всичко това, което постепенно се развива в човека, като проявление на душевното в телесното. Такова телесно проявление на душевното се явява и това, което е дълбоко скрито вътре в телесното: образуването на мозъка, като съвършен орган на мисленето, образуването на съдовата система, стояща в основата на развитие на чувстването и т. н.
към текста >>
Но това, което действа в човека като някакъв отзвук на силите от неговия доземен живот, това става все по-слабо и по-слабо, и, накрая, достига някакво ниско равнище, при което човек по
отношение
на своя доземен живот така си остава по-нататък в течение на своя живот на Земята.
Но това, което действа в човека като някакъв отзвук на силите от неговия доземен живот, това става все по-слабо и по-слабо, и, накрая, достига някакво ниско равнище, при което човек по отношение на своя доземен живот така си остава по-нататък в течение на своя живот на Земята.
До това ниско равнище човек достига през двадесетте години на своя живот, и там то именно присъства. И тогава душата на човека обхващат главно тези сили, които произлизат от вече формираното физическо тяло; тогава човек става не така податлив на това, което действа като отзвук от доземния живот, но по-склонен към всичко това, което е усвоило физическото тяло и което обратно въздейства от това физическо тяло върху душата.
към текста >>
Днес ни се налага да преживеем това, че хора, на които им предстои да станат студенти, имат все още някакво чувство по
отношение
на тези думи, които се отнасят за външното, така да се каже грубо-конкретното, но които веднага престават да мислят, при които се къса нишката на мисълта в момента, когато трябва да се издигнат до чистото мислене, до мислите отразяващи нещо духовно.
Да, това е много различно, въплъщава ли човек в своята реч, която усвоява, също и идеали или не.
Днес ни се налага да преживеем това, че хора, на които им предстои да станат студенти, имат все още някакво чувство по отношение на тези думи, които се отнасят за външното, така да се каже грубо-конкретното, но които веднага престават да мислят, при които се къса нишката на мисълта в момента, когато трябва да се издигнат до чистото мислене, до мислите отразяващи нещо духовно.
По-често при хората със съвременно образование се случва така, че при тях се прекъсва нишката на мисълта, когато им се налага да възприемат значими идеи на чистото мислене. Тук думите стават за тях само нещо външно. Да, в наше време децата усвояват такъв език, чиито думи вече нямат крила, способни да издигат над земния живот. В първият период от своя живот, до 7 годишна възраст, човек все още се намира в състояние, даващо му възможност да има някакви преживявания на духовното по време на сън чрез отзвуците на речта, когато преживява своето човешко обкръжение. Ако това обкръжение, изхождайки от материализма, отрича духовното, тогава то отрича и само себе си.
към текста >>
В зависимост от това, как материализмът ще се формира във всички области на живота: в областта на познанието, в областта на изкуството, в областта на религията, дотолкова младите и старите все по-трудно ще могат да се разбират едни с други, защото младежта усеща: на нея и се налага да има по
отношение
на старите чувството, че старите са я лишили от идеализма на речта, от това значение на думите, което сочи към духовния живот.
В зависимост от това, как материализмът ще се формира във всички области на живота: в областта на познанието, в областта на изкуството, в областта на религията, дотолкова младите и старите все по-трудно ще могат да се разбират едни с други, защото младежта усеща: на нея и се налага да има по отношение на старите чувството, че старите са я лишили от идеализма на речта, от това значение на думите, което сочи към духовния живот.
Материализмът на съвременната цивилизация разделя младото и старото поколение. И основният източник, предизвикващ неразбиране между младостта и старостта е заложен в това, че в следствие от поглъщането на човешката реч от материализма, възниква нездраво състояние на душевния живот на спящия млад човек.
към текста >>
И е невъзможно по какъв да е външен начин пак да дадем на душата това, което и е нужно, и не с помощта на мъгляви, тъй наречени идеализми, които по същество само приличат на идеализми, които възникват от време на време от средите на материализма на нашето време, вярно, с добри намерения, но които, по същество, по
отношение
на мислите, са фалшиви.
И е невъзможно по какъв да е външен начин пак да дадем на душата това, което и е нужно, и не с помощта на мъгляви, тъй наречени идеализми, които по същество само приличат на идеализми, които възникват от време на време от средите на материализма на нашето време, вярно, с добри намерения, но които, по същество, по отношение на мислите, са фалшиви.
Това, което е нужно на душата, може да се даде само, ако чрез действително духовно познание отново се върне на речта нейния размах, нейния полет така, че тя отново да доведе до Гения на езика. Речта, такава каквато е днес, е пригодна само повече или по-малко като средство за изясняване на физически план. Даже по отношение на декламирането и речитатива ние го докарахме до там, че и в тях започнахме да подчертаваме прозаическото съдържание. Това, което води до образността на речта, което води до ритъма, до такта, до мелодически-драматическото, т.е. всичко това, което ни води до душевното, а в душевното чрез музикално-имагинативното ни възнася в духовния свят - да, ние го докарахме до там, че всичко това е отхвърлено, и, по-такъв начин, може да се каже, ние предоставихме далечна перспектива за материализацията на речта.
към текста >>
Даже по
отношение
на декламирането и речитатива ние го докарахме до там, че и в тях започнахме да подчертаваме прозаическото съдържание.
И е невъзможно по какъв да е външен начин пак да дадем на душата това, което и е нужно, и не с помощта на мъгляви, тъй наречени идеализми, които по същество само приличат на идеализми, които възникват от време на време от средите на материализма на нашето време, вярно, с добри намерения, но които, по същество, по отношение на мислите, са фалшиви. Това, което е нужно на душата, може да се даде само, ако чрез действително духовно познание отново се върне на речта нейния размах, нейния полет така, че тя отново да доведе до Гения на езика. Речта, такава каквато е днес, е пригодна само повече или по-малко като средство за изясняване на физически план.
Даже по отношение на декламирането и речитатива ние го докарахме до там, че и в тях започнахме да подчертаваме прозаическото съдържание.
Това, което води до образността на речта, което води до ритъма, до такта, до мелодически-драматическото, т.е. всичко това, което ни води до душевното, а в душевното чрез музикално-имагинативното ни възнася в духовния свят - да, ние го докарахме до там, че всичко това е отхвърлено, и, по-такъв начин, може да се каже, ние предоставихме далечна перспектива за материализацията на речта.
към текста >>
По-нататъшното развитие на речта до съвременното и състояние доведе до това, че човек, когато му се налага да общува с духовния свят, става духовно ням и духовно глух по
отношение
на духовния свят и може да възприема само това, което го смъква до това, което живее във физическото на минералното и растителното царства.
По-древните езици на човечеството бяха такива, чиято друга, вътрешна страна, можеше да бъде взета от хората в духовния свят, и там можеше да доведе до взаимно разбиране с духовните Същества, с които човек трябва да има работа, когато се намира извън тялото.
По-нататъшното развитие на речта до съвременното и състояние доведе до това, че човек, когато му се налага да общува с духовния свят, става духовно ням и духовно глух по отношение на духовния свят и може да възприема само това, което го смъква до това, което живее във физическото на минералното и растителното царства.
към текста >>
5.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 12 март, 1923 г.
GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили
Когато човек бодърства, то той живее съвместно с това, което изявява себе си от земните царства навън; когато спи, то той живее в
отношения
та на своя Аз и астрално тяло, съвместно с невидимите свръхприродни същества на елементарните царства.
Човек запазва някакъв остатък от неговите сили за своето земно съществуване; тези сили действат все още силно върху детето, а после все по-слабо и по-слабо. По време на сън Азът и астралното тяло се намират също в свръхсетивен свят, но този свръхсетивен свят е различен от свръхсетивния свят на доземното битие. Свръхсетивният свят на доземното битие е малко свързан непосредствено със земния свят, с неговите външни проявления. Докато този свръхсетивен свят, в който пребивават Аза и астралното тяло от заспиването до пробуждането, е в жива връзка със земния свят, с трите му царства, в които се намира човек на Земята. Този свръхсетивен свят е този свят, който аз описах в своята книга «Теософия» като три така наречени елементарни царства.
Когато човек бодърства, то той живее съвместно с това, което изявява себе си от земните царства навън; когато спи, то той живее в отношенията на своя Аз и астрално тяло, съвместно с невидимите свръхприродни същества на елементарните царства.
Възприемаемото от човек обкръжение в двата случая е различно, но и в двата случая е, преди всичко, земно. А това, което описах вчера като отношение, в което човек влиза по време на сън към Ангелите, а особено към Архангелите, това се присъединява към, може да се каже, повече свръхприродно отношение към елементарните царства. Точно така, както човек, намирайки се във физическия свят в бодърстващо състояние приема хранителните вещества от природните царства за поддържане на своето физическо и етерно тяло, така и през времето между заспиването и пробуждането в него се вливат силите на трите елементарни царства. Това е неговото обкръжение. В тези три елементарни царства, както знаете, ние имаме работа с живи творчески цветови потоци, с творческия свят на музикалните тонове.
към текста >>
А това, което описах вчера като
отношение
, в което човек влиза по време на сън към Ангелите, а особено към Архангелите, това се присъединява към, може да се каже, повече свръхприродно
отношение
към елементарните царства.
Свръхсетивният свят на доземното битие е малко свързан непосредствено със земния свят, с неговите външни проявления. Докато този свръхсетивен свят, в който пребивават Аза и астралното тяло от заспиването до пробуждането, е в жива връзка със земния свят, с трите му царства, в които се намира човек на Земята. Този свръхсетивен свят е този свят, който аз описах в своята книга «Теософия» като три така наречени елементарни царства. Когато човек бодърства, то той живее съвместно с това, което изявява себе си от земните царства навън; когато спи, то той живее в отношенията на своя Аз и астрално тяло, съвместно с невидимите свръхприродни същества на елементарните царства. Възприемаемото от човек обкръжение в двата случая е различно, но и в двата случая е, преди всичко, земно.
А това, което описах вчера като отношение, в което човек влиза по време на сън към Ангелите, а особено към Архангелите, това се присъединява към, може да се каже, повече свръхприродно отношение към елементарните царства.
Точно така, както човек, намирайки се във физическия свят в бодърстващо състояние приема хранителните вещества от природните царства за поддържане на своето физическо и етерно тяло, така и през времето между заспиването и пробуждането в него се вливат силите на трите елементарни царства. Това е неговото обкръжение. В тези три елементарни царства, както знаете, ние имаме работа с живи творчески цветови потоци, с творческия свят на музикалните тонове. Там ние имаме работа с това, което тук във физическия свят действа само като приковано към твърдите материални предмети; в елементарния свят то свободно се извисява и свободно твори, защото в това свободно извисяване и творене, в тези потоци и течения изразява себе си духовното, както тука веществото изразява себе си във физическия цвят, във физическия звук. И подобно на това, както физическото вещество, можем да кажем, удържа в своите твърди външни контури цвета, така духовното на елементарните царства носи в потоците и вълните свободно преливащите се цветове с тяхната многообразна игра.
към текста >>
Но все пак работата стои така, че в това
отношение
е напълно възможно да съставим биография на Аза и астралното тяло на човека за времето между заспиването и пробуждането така също, както можем да съставим външна физическа биография на човека за времето на неговия живот между пробуждането и заспиването, тъй като той живее във физическо и етерно тяло.
Този живот засега остава за земния човек, намиращ се на съвременния стадий на развитие, неосъзнат или подсъзнателен.
Но все пак работата стои така, че в това отношение е напълно възможно да съставим биография на Аза и астралното тяло на човека за времето между заспиването и пробуждането така също, както можем да съставим външна физическа биография на човека за времето на неговия живот между пробуждането и заспиването, тъй като той живее във физическо и етерно тяло.
към текста >>
Но в това
отношение
човек доста съществено се измени, особено оттогава, когато встъпи в Петия следатлантски културен период, т.е.
Също както, намирайки се в земния физически свят човек, стоейки на Земята и възприемайки около себе си царствата на природата, може все пак да вдигне погледа си към космическите дълбини, към небесните светила, т.е. да възприема и това извънземно, което му се открива физически, така също и Азът и астралното тяло преживяват в елементарния свят преди всичко това, което ги обкръжава в качеството на елементарни царства от заспиването до пробуждането; но човек, намирайки се в елементарния свят, вижда и това, което стои над него. И той вижда при това не просто сияещи, мъртви небесни светила, а вижда същества от висшите Йерархии. И той влиза във взаимоотношения с тези същества от висшите Йерархии; за единия вид на тези взаимоотношения, за беседването с тях, вече говорих вчера. Така, че човек от заспиването до пробуждането се намира в елементарния свят, преживява там това, за което вече съм говорил във вече упоменатия курс лекции, но той се взира от този елементарен свят в далечината на наделементарния свят, и възприема при това Ангелите, Архангелите и Началата.
Но в това отношение човек доста съществено се измени, особено оттогава, когато встъпи в Петия следатлантски културен период, т.е.
от 15-то столетие. От времето откак човек си изработи интензивна интелектуалност, която по-рано не притежаваше, му стана не така леко, както преди по време на сън, да намира правилното съотношение между сън и бодърстване.
към текста >>
И при това настъпва не само това, за което ви говорих вчера по
отношение
на речта, но настъпва още нещо съвсем друго.
Работата стои определено така, че това, което човек получаваше натурално от духовния свят и това, което му оказваше помощ в елементарния свят по време на сън, след достигане на полова зрелост той днес вече също така не получава. Това е свързано с необходимостта му да стане свободно същество. Ако той в своето детство не е получил при възпитанието и обучението си познания за духовния свят, то по време на сън се чувства хилав.
И при това настъпва не само това, за което ви говорих вчера по отношение на речта, но настъпва още нещо съвсем друго.
Настъпва това, че човек, макар и да преживява в наделементарния свят Архангелите, той е лишен от възможността да се обяснява с тях. Но, това което той повече не може да преживява, или е способен съвсем оскъдно да преживява, това е света на Началата. И започвайки от 15-то столетие това стана особеност на човека, особеност на човешкото развитие, че Азът и астралното тяло по време на съня на човека жадно се стремят към установяване на връзки с Началата (Архаите), но не могат да ги достигнат, чувстват се по отношение на тях безсилни, като че в омагьосано състояние, но Началата - Архаите са нужни за това, за да може човек при пробуждането си достатъчно интензивно да се потопи в своето етерно тяло. Разберете ме правилно: вчера аз ви разясних, че ако човек не възприеме никакви духовни познания, то по време на сън той не може да види Архаите, тогава когато има животрептуща потребност да достигне в състояние на сън по отношение на Архаите такава жива връзка с тях, каквато той има тук на Земята, във физическо състояние, по отношение на Слънцето. Това е извънредно важно.
към текста >>
И започвайки от 15-то столетие това стана особеност на човека, особеност на човешкото развитие, че Азът и астралното тяло по време на съня на човека жадно се стремят към установяване на връзки с Началата (Архаите), но не могат да ги достигнат, чувстват се по
отношение
на тях безсилни, като че в омагьосано състояние, но Началата - Архаите са нужни за това, за да може човек при пробуждането си достатъчно интензивно да се потопи в своето етерно тяло.
Това е свързано с необходимостта му да стане свободно същество. Ако той в своето детство не е получил при възпитанието и обучението си познания за духовния свят, то по време на сън се чувства хилав. И при това настъпва не само това, за което ви говорих вчера по отношение на речта, но настъпва още нещо съвсем друго. Настъпва това, че човек, макар и да преживява в наделементарния свят Архангелите, той е лишен от възможността да се обяснява с тях. Но, това което той повече не може да преживява, или е способен съвсем оскъдно да преживява, това е света на Началата.
И започвайки от 15-то столетие това стана особеност на човека, особеност на човешкото развитие, че Азът и астралното тяло по време на съня на човека жадно се стремят към установяване на връзки с Началата (Архаите), но не могат да ги достигнат, чувстват се по отношение на тях безсилни, като че в омагьосано състояние, но Началата - Архаите са нужни за това, за да може човек при пробуждането си достатъчно интензивно да се потопи в своето етерно тяло.
Разберете ме правилно: вчера аз ви разясних, че ако човек не възприеме никакви духовни познания, то по време на сън той не може да види Архаите, тогава когато има животрептуща потребност да достигне в състояние на сън по отношение на Архаите такава жива връзка с тях, каквато той има тук на Земята, във физическо състояние, по отношение на Слънцето. Това е извънредно важно. И, ако достатъчно внимателно и честно разгледаме хода на нещата, то това можем да забележим в характерни исторически събития.
към текста >>
Разберете ме правилно: вчера аз ви разясних, че ако човек не възприеме никакви духовни познания, то по време на сън той не може да види Архаите, тогава когато има животрептуща потребност да достигне в състояние на сън по
отношение
на Архаите такава жива връзка с тях, каквато той има тук на Земята, във физическо състояние, по
отношение
на Слънцето.
Ако той в своето детство не е получил при възпитанието и обучението си познания за духовния свят, то по време на сън се чувства хилав. И при това настъпва не само това, за което ви говорих вчера по отношение на речта, но настъпва още нещо съвсем друго. Настъпва това, че човек, макар и да преживява в наделементарния свят Архангелите, той е лишен от възможността да се обяснява с тях. Но, това което той повече не може да преживява, или е способен съвсем оскъдно да преживява, това е света на Началата. И започвайки от 15-то столетие това стана особеност на човека, особеност на човешкото развитие, че Азът и астралното тяло по време на съня на човека жадно се стремят към установяване на връзки с Началата (Архаите), но не могат да ги достигнат, чувстват се по отношение на тях безсилни, като че в омагьосано състояние, но Началата - Архаите са нужни за това, за да може човек при пробуждането си достатъчно интензивно да се потопи в своето етерно тяло.
Разберете ме правилно: вчера аз ви разясних, че ако човек не възприеме никакви духовни познания, то по време на сън той не може да види Архаите, тогава когато има животрептуща потребност да достигне в състояние на сън по отношение на Архаите такава жива връзка с тях, каквато той има тук на Земята, във физическо състояние, по отношение на Слънцето.
Това е извънредно важно. И, ако достатъчно внимателно и честно разгледаме хода на нещата, то това можем да забележим в характерни исторически събития.
към текста >>
По
отношение
на такъв баща, който много се е занимавал с неговото възпитание, при Гьоте, разбира се, се породило чувство: от него не се излъчва нищо духовно, тук нищо духовно аз не получавам.
С хората, родили се в нашата интелектуалистична епоха и възприели напълно свойствените и сили за човешкото развитие, може да се случи под влияние на това, което ви описах, например така, като при Гьоте. На него му се наложило да попадне в своеобразна обстановка. Неговият баща бил истински представител на тази интелектуалистична епоха.
По отношение на такъв баща, който много се е занимавал с неговото възпитание, при Гьоте, разбира се, се породило чувство: от него не се излъчва нищо духовно, тук нищо духовно аз не получавам.
Майка му — вие можете да почувствате това, ако се запознаете с автобиографията и, все още не се била сраснала така с тази интелектуалистична епоха; от нея Гьоте взел, както сам се изразява, «радостта от съчинителството». Да, тя не се била сраснала така с интелектуалното, но от друга страна, тя все пак не могла да му даде толкова много от това, от което се е нуждаел.
към текста >>
И това послужило като подтик за негово пътуване до Италия; за да може поне в Италия да намери живо
отношение
към други родители, към други предци, различни от тези, които той е имал в своето обкръжение.
И това послужило като подтик за негово пътуване до Италия; за да може поне в Италия да намери живо отношение към други родители, към други предци, различни от тези, които той е имал в своето обкръжение.
Той търсил в себе си, така да се каже, по съвършено неестествен начин други предци. Той търсил своите гръцки предци. Защото не му действало добре това, което след гръцката епоха постепенно проникнало в интелектуалистичния свят. И когато пристигнал в Италия, то той действително получил такова усещане, като че ли гърците са го породили. И това, което той видял тук, го довело до произнасянето на тези думи, които аз често съм цитирал: «След това, което виждам тук, аз се чувствам, като да съм разгадал загадките на гръцкото изкуство: гърците творят по същите закони, по които твори и природата, и които аз сега проследих»... и т.н.
към текста >>
И ако ние можем да водим, така да се каже, повече или по-малко основния си живот, когато по време на сън имаме възможност да встъпим в известни
отношения
със света на Ангелите и Архангелите, то Архаите трябва да ни помогнат правилно да координираме живота в съня и бодърстването.
Гьоте работи в течение на цялата първа половина на своя живот над това, по правилен начин да овладее етерното си тяло.
И ако ние можем да водим, така да се каже, повече или по-малко основния си живот, когато по време на сън имаме възможност да встъпим в известни отношения със света на Ангелите и Архангелите, то Архаите трябва да ни помогнат правилно да координираме живота в съня и бодърстването.
Живота по време на бодърстването физическото и етерното тяло водят благодарение на природните сили, външно възприемани и намиращи се в трите природни царства. А животът по време на сън протича по правилен начин, когато човек живее по правилен начин в елементарните царства през времето между заспиването и пробуждането, и достига, изхождайки от тези елементарни царства, взаимоотношения с Ангелите и Архангелите. Но на човек му е необходимо и нещо повече. Видите ли, схематически това можем да нарисуваме така: в будно състояние физическото и етерно тяло трябва да установят правилно отношение към трите природни царства .
към текста >>
Видите ли, схематически това можем да нарисуваме така: в будно състояние физическото и етерно тяло трябва да установят правилно
отношение
към трите природни царства .
Гьоте работи в течение на цялата първа половина на своя живот над това, по правилен начин да овладее етерното си тяло. И ако ние можем да водим, така да се каже, повече или по-малко основния си живот, когато по време на сън имаме възможност да встъпим в известни отношения със света на Ангелите и Архангелите, то Архаите трябва да ни помогнат правилно да координираме живота в съня и бодърстването. Живота по време на бодърстването физическото и етерното тяло водят благодарение на природните сили, външно възприемани и намиращи се в трите природни царства. А животът по време на сън протича по правилен начин, когато човек живее по правилен начин в елементарните царства през времето между заспиването и пробуждането, и достига, изхождайки от тези елементарни царства, взаимоотношения с Ангелите и Архангелите. Но на човек му е необходимо и нещо повече.
Видите ли, схематически това можем да нарисуваме така: в будно състояние физическото и етерно тяло трябва да установят правилно отношение към трите природни царства .
към текста >>
Спящият човек, неговият Аз и етерно тяло трябва да установят правилно
отношение
към трите елементарни царства, но също и към царствата на Ангелите и Архангелите.
Спящият човек, неговият Аз и етерно тяло трябва да установят правилно отношение към трите елементарни царства, но също и към царствата на Ангелите и Архангелите.
Но ако се ограничим само до правилните отношения с всички тези царства, това няма да доведе до правилно намиране на себе си вътре в тях. С това още не се постига правилното съотношение между сън и бодърстване. За това, Азът и астралното тяло по правилен начин да могат да излизат от физическото и етерно тяло и обратно да влизат в тях, човек освен това трябва да има правилно отношение и към царството на Архаите, царството на Началата и царството на Изначалните сили.
към текста >>
Но ако се ограничим само до правилните
отношения
с всички тези царства, това няма да доведе до правилно намиране на себе си вътре в тях.
Спящият човек, неговият Аз и етерно тяло трябва да установят правилно отношение към трите елементарни царства, но също и към царствата на Ангелите и Архангелите.
Но ако се ограничим само до правилните отношения с всички тези царства, това няма да доведе до правилно намиране на себе си вътре в тях.
С това още не се постига правилното съотношение между сън и бодърстване. За това, Азът и астралното тяло по правилен начин да могат да излизат от физическото и етерно тяло и обратно да влизат в тях, човек освен това трябва да има правилно отношение и към царството на Архаите, царството на Началата и царството на Изначалните сили.
към текста >>
За това, Азът и астралното тяло по правилен начин да могат да излизат от физическото и етерно тяло и обратно да влизат в тях, човек освен това трябва да има правилно
отношение
и към царството на Архаите, царството на Началата и царството на Изначалните сили.
Спящият човек, неговият Аз и етерно тяло трябва да установят правилно отношение към трите елементарни царства, но също и към царствата на Ангелите и Архангелите. Но ако се ограничим само до правилните отношения с всички тези царства, това няма да доведе до правилно намиране на себе си вътре в тях. С това още не се постига правилното съотношение между сън и бодърстване.
За това, Азът и астралното тяло по правилен начин да могат да излизат от физическото и етерно тяло и обратно да влизат в тях, човек освен това трябва да има правилно отношение и към царството на Архаите, царството на Началата и царството на Изначалните сили.
към текста >>
Привличането на Гьоте към Италия е било обусловено от стремежа за установяване на правилно
отношение
към Архаите, към Началата.
Привличането на Гьоте към Италия е било обусловено от стремежа за установяване на правилно отношение към Архаите, към Началата.
Тези Начала имат работа с цялото човечество, доколкото му се налага да бъде ту в будно, ту в спящо състояние. И сънят не носи нужното укрепване, а животът на Земята не носи тези плодове, които би трябвало да донесе, ако не е установено правилното отношение с Началата, което настъпва благодарение на развитието от човека в себе си на тези мощни вътрешни сили, които са необходими за разбирането на духовната спиритуална наука.
към текста >>
И сънят не носи нужното укрепване, а животът на Земята не носи тези плодове, които би трябвало да донесе, ако не е установено правилното
отношение
с Началата, което настъпва благодарение на развитието от човека в себе си на тези мощни вътрешни сили, които са необходими за разбирането на духовната спиритуална наука.
Привличането на Гьоте към Италия е било обусловено от стремежа за установяване на правилно отношение към Архаите, към Началата. Тези Начала имат работа с цялото човечество, доколкото му се налага да бъде ту в будно, ту в спящо състояние.
И сънят не носи нужното укрепване, а животът на Земята не носи тези плодове, които би трябвало да донесе, ако не е установено правилното отношение с Началата, което настъпва благодарение на развитието от човека в себе си на тези мощни вътрешни сили, които са необходими за разбирането на духовната спиритуална наука.
към текста >>
За да разбираме днешната официална наука не е необходимо установяване на
отношения
с Началата, защото тя се разбира само с главата.
За да разбираме днешната официална наука не е необходимо установяване на отношения с Началата, защото тя се разбира само с главата.
За това не е необходимо етерното тяло да е обхванало целия останал организъм. Ако искаме да изпълним целия човек с неговото духовно човешко същество, тогава е необходимо да имаме взаимно разбиране с Началата.
към текста >>
Това стана възможно в следствие на това, че –ако можем така да се изразим – този флуид, или флуидна сила, с помощта на която душевно-духовното на човека овладява своите физическо и етерно тяло, може правилно да се развива само тогава, когато човек установи правилно
отношение
с Началата.
И действително това, което е окачено към главата, се превърна при съвременния човек в по-голяма или по-малка степен в машина.
Това стана възможно в следствие на това, че –ако можем така да се изразим – този флуид, или флуидна сила, с помощта на която душевно-духовното на човека овладява своите физическо и етерно тяло, може правилно да се развива само тогава, когато човек установи правилно отношение с Началата.
Ако прочетете моето «Въведение в тайната наука», то вие ще намерите там, че Архаите са били първите от свръхземните същества, пристъпили към развитието на човека още във времената на стария Сатурн. След това към тях се присъединяват Архангелите и едва тогава се образува човека. И те, все пак, са първите от тези, които трябваше да напуснат подсъзнанието на човека и за да ги достигне пак, човек трябва да изходи от своето съзнание.
към текста >>
Ако му дадете някакво вещество, да кажем от растителния свят, имащо
отношение
към някакво съвсем определено същество, то човек ще възприеме в своето тяло нещо такова, което ще даде като напътствие на астралното му тяло определена сила при неговото навлизане в елементарния свят, така че там то, като душевно-духовно същество, да може да установи необходимото
отношение
с определени елементарни същества.
В такъв род изменения трябва да се види, как в основата им се намират процеси от елементарния свят. Но в тези елементарни процеси живее и душата на човека по времето между заспиването и пробуждането: неговият «Аз» и астрално тяло. Тя живее тогава там. И ако вие някога искате да подпомогнете какъв да е природен процес, протичащ в човека така, че да предизвикате нужния оздравителен процес, то трябва да имате в предвид следното: ако вие оставите болния човек в това състояние, в което се намира, то той преминава от състояние на сън в будно състояние и обратно безредно.
Ако му дадете някакво вещество, да кажем от растителния свят, имащо отношение към някакво съвсем определено същество, то човек ще възприеме в своето тяло нещо такова, което ще даде като напътствие на астралното му тяло определена сила при неговото навлизане в елементарния свят, така че там то, като душевно-духовно същество, да може да установи необходимото отношение с определени елементарни същества.
При пробуждане човек внася това в себе си и то действа оздравяващо. Оздравяващо действа не самото вещество, а оздравяващо действа състоянието, в което довеждат човека под влияние на това вещество, стоящо във връзка с елементарния свят, и тази негова връзка с елементарния свят се пренася върху човека. В същност, при много болести вие може да попитате: какво трябва да се промени у човека, за да може той по друг начин, освен по привичния му като болен, да извършва своя преход към сън и да се връща в състояние на будност така, че да може да оздравее? В по-голямата си част изучаването на процесите на лечение е изучаване на тези необходими изменения в състоянието на човека, които свързват неговото проявление във физически-сетивния свят с проявлението му в елементарния свят.
към текста >>
И по-старото поколение трябва да ни възпита така, че да установим правилно
отношение
с Архаите.
Но животът ни призовава отново към вътрешна активност, към вътрешно развитие на волята. Това е, което младостта иска от старостта. Младежта иска: по-старото поколение трябва да ни даде това, което би ни помогнало по правилен начин да встъпим в диалог с Архангелите.
И по-старото поколение трябва да ни възпита така, че да установим правилно отношение с Архаите.
Защото така говори младежта: до тогава, докато ние не станем възрастни, ние трябва да оставаме под попечителството на възрастните;но във възпитанието на по-старото поколение е заложена склонност към пасивността, към филма.
към текста >>
Но за това човешката натура днес в много
отношения
е твърде слаба, за да не кажа, твърде плаха, защото човек веднага след като насочи своята воля към някакъв комплекс идеи, започва да се опасява, няма ли да бъде това необективно?
Това е другата страна на младежта, нейния повече вътрешен аспект, както го показах вчера. Всичко призовава съвременния човек да стане цялостен, да не се отдава само пасивно на идеите, прииждащи към него отвън, а да развива вътрешна активност, да преживява с вътрешна активност също живота на мислите, идеите, да ги преживява пронизвайки ги с воля.
Но за това човешката натура днес в много отношения е твърде слаба, за да не кажа, твърде плаха, защото човек веднага след като насочи своята воля към някакъв комплекс идеи, започва да се опасява, няма ли да бъде това необективно?
Та нали аз сам си създавам тези идеи. Човек се бои първо да формира своята воля така, че волята му да може да преживява в духовния свят, следователно е невъзможно да преживее и обективното. Защото без воля е невъзможно да се преживее нищо в духовния свят. Разбира се, воля, обусловена от емоциите, воля, зависеща само от физическото тяло, или, най много от етерното тяло, такава воля въобще няма да може да проникне в духовния свят. Тя ще направи човека само човек-глава.
към текста >>
6.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 16 март, 1923 г.
GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили
Но в следствие на това, преживяването на музикалните тонове въобще е било съвършено друго, душата е имала съвършено друго
отношение
към съчетанието на тоновете.
Но в следствие на това, преживяването на музикалните тонове въобще е било съвършено друго, душата е имала съвършено друго отношение към съчетанието на тоновете.
Ако музикално се живее само в септими, без да се ползват промеждутъчни интервали, при това да се живее в септими по такъв естествен начин, както са живели в септими атлантите, то музикалното се възприема съвсем по друг начин: възприемат го не като нещо, отнасящо се до човека или ставащо в човека, но в момент на такова музикално възприятие се усещат извън телата, живеят навън, в космоса.
към текста >>
7.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 17 март, 1923 г.
GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили
И с това е свързано, че при човека, доколкото той в своите мисли става зависим от съвсем други духовни Същества, дотолкова и
отношение
то му към собствените му мисли става зависимо от съвсем други Духовни Същества, дотолкова и
отношение
то му към собствените му мисли става съвсем различно от преди.
Вчера аз се опитах да ви покажа при разглеждането на четвъртото столетие след Рождество Христово, как много важен момент от всемирно-историческото развитие, с чието значението вече от някое време се запознахме, може да бъде разбран напълно само тогава, когато обърнем внимание не само на това, което се разиграва на сцената на световната история, но и на това, което се намира зад кулисите и. И аз ви говорих вчера, че можем да отбележим четвъртото столетие, приблизително четвъртото столетие, защото това продължава в течение на няколко столетия, като средна точка на този процес, когато е ставало предаването на космическия свят на мислите от Духовете на Формата, към така наречените Начала, Архаите.
И с това е свързано, че при човека, доколкото той в своите мисли става зависим от съвсем други духовни Същества, дотолкова и отношението му към собствените му мисли става зависимо от съвсем други Духовни Същества, дотолкова и отношението му към собствените му мисли става съвсем различно от преди.
Вие трябва сега да си изясните, как се разиграват в това столетие събитията от световната история, както външните исторически събития, така и духовната история на човечеството, и как в тези исторически процеси се намесват импулсите, произтичащи от упоменатия свръхсетивен факт. Защото преди мировите мисли се управляваха от Духовете на Формата, т.е. от тези Духове, които се именуват в Библията Елохими, така, че човек е трябвало безсъзнателно да се обръща към тези Духове на Формата, ако е искал да обхване, да постигне мисли за нещата; сега животът на мислите премина към Началата, които стоят значително по-близо до човека. Аз се постарах вчера да ви представя това нагледно, казвайки: да си представим, че тук се намира границата на сетивно възприемаемия свят. Тоест всичко това, което ние виждаме и възприемаме като цветове, звуци, топлина, се ограничава от тази червена линия.
към текста >>
Но всички забележителни съкровища на културата, които получил от изостаналите Духове на Формата, станали препятствие за това, той с пълно разкриване на своята личност да се отдаде на новата форма на мислене, тази която би могла да бъде предадена от Духовете на Личността, Началата, намиращи се в правилно
отношение
към мислите.
Личността, въвлечена с душата си в тази битка е Августин, католическият църковен отец. Вече съм ви описвал неговата душевна борба от различни гледни точки. Но ако разглеждаме тази душевна борба като земно отражение на някакво космическо свръхсетивно действие, то може да се забележи, как в неговия дух, клонящ в младостта към манихейството, а след това станал вярващ в най-строгия римо-католически смисъл, може да се види в това мятане на неговата душа насам-натам земен отзвук, земен отблясък на това, което космически се разиграва зад развитието на човечеството. Августин клони към манихейството по времето, когато е бил още свързан с душата си с импулсите, излизащи от Духовете на Формата. Те носеха за душата му всичкото добро от изминалите времена, но това вече не подхождаше за новото време.
Но всички забележителни съкровища на културата, които получил от изостаналите Духове на Формата, станали препятствие за това, той с пълно разкриване на своята личност да се отдаде на новата форма на мислене, тази която би могла да бъде предадена от Духовете на Личността, Началата, намиращи се в правилно отношение към мислите.
И той могъл напълно да се отдаде само на църковните догми.
към текста >>
Доколкото последните стоят особено близко до човека, те могат силно да го импулсират и преди всичко да дават на хората емоционално
отношение
към своя език, което има за тях особено голямо значение, както неотдавна казах тук в една от моите лекции, (лекция 1-ва, 11-ти март, 1923-година).
Всичко, което става в западните части на Европа, може да се каже, че това става и до днес, всичко това може да бъде разбрано, като отражение на взаимодействието на нормалните Начала с ненормалните Архангели, т.е. с ненормалните Начала.
Доколкото последните стоят особено близко до човека, те могат силно да го импулсират и преди всичко да дават на хората емоционално отношение към своя език, което има за тях особено голямо значение, както неотдавна казах тук в една от моите лекции, (лекция 1-ва, 11-ти март, 1923-година).
Влиянието на тези Архангелски Същества, имащи такова важно значение за връзката на човека с неговия език, е необичайно голямо – върху цялото същество на човека. Това, което обединява хората чрез общия им език, което фанатично ги свързва в този общ език, това може да бъде разбрано, когато се знаят стоящите зад това свръхсетивни факти, като тяхно земно отражение.
към текста >>
От съвременните описания на тридесетгодишната война (по
отношение
събитията от нейното начало само Шилер е изказал няколко верни съждения), от тези описания ние знаем, как религиозната борба в Прага се изляла в следното събитие: разярената тълпа проникнала в Пражкото кметство и изхвърлила през прозореца двама държавни деятели- Мартинц и Слават, а също и деловодителя Фабрициус, с които, впрочем, както знаете нищо лошо не се случило, защото те паднали върху купчина боклук, по-точно, върху купчина книжни обрезки, защото в онези времена било обичайно да се изхвърлят ненужните хартии направо през прозореца.
И това ще ви доведе до там, че и от тази страна да оцените значението на антропософията.
От съвременните описания на тридесетгодишната война (по отношение събитията от нейното начало само Шилер е изказал няколко верни съждения), от тези описания ние знаем, как религиозната борба в Прага се изляла в следното събитие: разярената тълпа проникнала в Пражкото кметство и изхвърлила през прозореца двама държавни деятели- Мартинц и Слават, а също и деловодителя Фабрициус, с които, впрочем, както знаете нищо лошо не се случило, защото те паднали върху купчина боклук, по-точно, върху купчина книжни обрезки, защото в онези времена било обичайно да се изхвърлят ненужните хартии направо през прозореца.
А след това подир тях разярената тълпа изхвърлила още един политически деец. Ако сега проследим по-нататък развитието на събитията, се наблюдава хаотично движение на картата на Европа... Ту побеждава един, ту друг; ту на някакъв курфюрст му идва нещо в главата, ту този или онзи пълководец застава на тази или онази страна и т.н.: получава се някакво хаотично движение по картата на Европа (независимо от това, рисуват ли това движение или само разказват за него). В училище, при описване на тези толкова значителни събития от тридесетгодишната война, изпадат в обърканост, защото при обичайно практикуваното описание тези събития се разказват така, че ученикът скоро забравя всичко това, защото се получава някаква неразбория. Но ето, ако се разбере истинския ход на нещата, то може да се види, как зад външните събития действат духовни течения, насочени от север на юг и от юг на север, които освен това се пресичат с източно-западните.
към текста >>
8.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 18 март, 1923 г.
GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили
Затова в тези стародавни времена човек е чувствал себе си по
отношение
на Боговете така, че той, както в първопричините на мировото сътворение, така и на своето съществувание, е търсил действията на Боговете.
Свойството на Духовете на Формата е такова, че те винаги въздействат на човека сякаш отвън. Всичко това, което човек внася отвън в своето собствено същество, всичко това съдържа в себе си резултатите от действието на Духовете на Формата. И работата е стояла така: дотогава, докато Духовете на Формата са насаждали в човека космическите мисли, тези мисли са били нещо, което или е излизало, може да се каже, срещу човека като възприятие от камъните, растенията, животните, или е изплувало вътре в човека, като негови инстинкти и подбуди. Тогава човек е плувал, като че по вълните на живота и тези вълни на живота или се надигали, или се успокоявали, в зависимост от мислите на Духовете на Формата. Така, че отвън към човека се е приближавало това, което той после е възприемал вътре в себе си.
Затова в тези стародавни времена човек е чувствал себе си по отношение на Боговете така, че той, както в първопричините на мировото сътворение, така и на своето съществувание, е търсил действията на Боговете.
Когато човек е говорил за Боговете, то е говорил така, че е търсил Боговете както в причините за това, което той самият е на Земята, а също и в причините за природните явления. Човек тогава през цялото време се е натъквал на богове, като първопричини на всички неща: «Откъде произлиза света? Откъде произхождам аз самият? » Това са били великите религиозни въпроси на древното човечество.
към текста >>
Но сега да погледнем тези мисли от гледна точка на тяхната морална ценност и да почувстваме, как някоя мисъл в морално
отношение
може да стане такава, че да си кажем: когато навлизаме в духовния свят (дали това ще е в следствие на преминаването ни през вратата на смъртта или по някакъв друг начин или в бъдещето на Земята), когато ние навлезем в него ще се срещнем с Духове на Личността, с Архаите.
Но сега да погледнем тези мисли от гледна точка на тяхната морална ценност и да почувстваме, как някоя мисъл в морално отношение може да стане такава, че да си кажем: когато навлизаме в духовния свят (дали това ще е в следствие на преминаването ни през вратата на смъртта или по някакъв друг начин или в бъдещето на Земята), когато ние навлезем в него ще се срещнем с Духове на Личността, с Архаите.
И тогава ще можем да видим, какво те могат да направят с нашите мисли, които до тогава са били изолирани, за да ни дадат свобода. И тогава ние ще можем да узнаем колко струваме, да узнаем от възприятията на това, което Духовете на Личността могат да направят с нашите мисли. От това се определя нашата ценност като човек и нашето човешко достойнство И космическата мисъл ще се окаже непосредствено свързана с моралното устройство, с моралните импулси.
към текста >>
Ако правилно възприемем тези мисли, тези мисли за отговорността по
отношение
на нормално развиващите се Архаи, Начала, ако ние правилно разберем нашата духовна връзка с Космоса, тогава правилно се вписваме в нашата съвременна епоха, тогава ще бъдем истински хора на нашата епоха.
От правилно възприетата антропософия днес навсякъде могат да възникват морални импулси. Необходимо е само, това, което е антропософията, човек да възприема, разбирайки всичко със своето същество.
Ако правилно възприемем тези мисли, тези мисли за отговорността по отношение на нормално развиващите се Архаи, Начала, ако ние правилно разберем нашата духовна връзка с Космоса, тогава правилно се вписваме в нашата съвременна епоха, тогава ще бъдем истински хора на нашата епоха.
И тогава ние ще можем по правилен начин да гледаме към това, което постоянно ни обкръжава: не само физически-сетивният свят, но и духовният свят. Тогава ние ще гледаме към тези духовни същества, към Архаите, по отношение на които човек трябва да носи отговорност, ако иска по правилен начин достойно да извърви своето развитие като човек в хода на земните времена. И ние виждаме, как в наше време на това противостоят остатъците на правомерния някога миров ред, как на това се противопоставят тези от Духовете на Формата, които искат все още по старому да управляват мислите. И оттук произтича най-главният импулс за цивилизацията на нашето време. Най-важната задача на хората сега е чрез правилно ориентиране по отношение на Архаите, Духовете на Личността, да станат свободни, за да достигнат чрез това и правилно ориентиране към тези Духове на Формата, които искат да управляват мислите така, както и преди, когато това беше правомерно; сега вече това не е правилно.
към текста >>
Тогава ние ще гледаме към тези духовни същества, към Архаите, по
отношение
на които човек трябва да носи отговорност, ако иска по правилен начин достойно да извърви своето развитие като човек в хода на земните времена.
От правилно възприетата антропософия днес навсякъде могат да възникват морални импулси. Необходимо е само, това, което е антропософията, човек да възприема, разбирайки всичко със своето същество. Ако правилно възприемем тези мисли, тези мисли за отговорността по отношение на нормално развиващите се Архаи, Начала, ако ние правилно разберем нашата духовна връзка с Космоса, тогава правилно се вписваме в нашата съвременна епоха, тогава ще бъдем истински хора на нашата епоха. И тогава ние ще можем по правилен начин да гледаме към това, което постоянно ни обкръжава: не само физически-сетивният свят, но и духовният свят.
Тогава ние ще гледаме към тези духовни същества, към Архаите, по отношение на които човек трябва да носи отговорност, ако иска по правилен начин достойно да извърви своето развитие като човек в хода на земните времена.
И ние виждаме, как в наше време на това противостоят остатъците на правомерния някога миров ред, как на това се противопоставят тези от Духовете на Формата, които искат все още по старому да управляват мислите. И оттук произтича най-главният импулс за цивилизацията на нашето време. Най-важната задача на хората сега е чрез правилно ориентиране по отношение на Архаите, Духовете на Личността, да станат свободни, за да достигнат чрез това и правилно ориентиране към тези Духове на Формата, които искат да управляват мислите така, както и преди, когато това беше правомерно; сега вече това не е правилно. И ние ще намерим тогава, от една страна, това, което прави в света живота труден, а от друга, ще намерим навсякъде и пътища за изход от тези трудности. Само трябва да търсим тези пътища като свободни хора.
към текста >>
Най-важната задача на хората сега е чрез правилно ориентиране по
отношение
на Архаите, Духовете на Личността, да станат свободни, за да достигнат чрез това и правилно ориентиране към тези Духове на Формата, които искат да управляват мислите така, както и преди, когато това беше правомерно; сега вече това не е правилно.
Ако правилно възприемем тези мисли, тези мисли за отговорността по отношение на нормално развиващите се Архаи, Начала, ако ние правилно разберем нашата духовна връзка с Космоса, тогава правилно се вписваме в нашата съвременна епоха, тогава ще бъдем истински хора на нашата епоха. И тогава ние ще можем по правилен начин да гледаме към това, което постоянно ни обкръжава: не само физически-сетивният свят, но и духовният свят. Тогава ние ще гледаме към тези духовни същества, към Архаите, по отношение на които човек трябва да носи отговорност, ако иска по правилен начин достойно да извърви своето развитие като човек в хода на земните времена. И ние виждаме, как в наше време на това противостоят остатъците на правомерния някога миров ред, как на това се противопоставят тези от Духовете на Формата, които искат все още по старому да управляват мислите. И оттук произтича най-главният импулс за цивилизацията на нашето време.
Най-важната задача на хората сега е чрез правилно ориентиране по отношение на Архаите, Духовете на Личността, да станат свободни, за да достигнат чрез това и правилно ориентиране към тези Духове на Формата, които искат да управляват мислите така, както и преди, когато това беше правомерно; сега вече това не е правилно.
И ние ще намерим тогава, от една страна, това, което прави в света живота труден, а от друга, ще намерим навсякъде и пътища за изход от тези трудности. Само трябва да търсим тези пътища като свободни хора. Защото, ако нямаме воля за свободно развитие на мислите, то към какво в нас могат да се обърнат Архаите?
към текста >>
9.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 22 март, 1923 г.
GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили
И това е довело до постоянно възникващи, започвайки от 15-то столетие, всевъзможни съмнения по
отношение
на мисленето и познанието.
Това значи изобщо да се откаже от всякакво постигане и разбиране. Защото нито червеното, нито звучащото, нито топлото могат да бъдат разбрани с мъртви мисли. Човек мислейки, се намира при това в съвсем друг елемент, от този, в който живее. И е важно да се отбележи, че при своето раждане ние навлизаме в земния свят, но имаме при това мислене, което е труп на това, което сме имали преди своето земно съществуване. И човек иска днес да съгласува две неща: този остатък от своето доземно съществуване да използва в земния живот.
И това е довело до постоянно възникващи, започвайки от 15-то столетие, всевъзможни съмнения по отношение на мисленето и познанието.
Това е предизвикало голямо объркване в съвременността, скептицизъм и неувереност, царящи във всевъзможните хорски мирогледи. Следствие от това е и, че човек днес понятие си няма за познанието. Няма нищо по-безнадеждно от теории на познанието издържани в съвременен стил. Огромното мнозинство съвременни учени въобще не ги е грижа за това, те го предоставят на философите. В тази област могат да се направят твърде своеобразни наблюдения.
към текста >>
Но по
отношение
теорията на познанието, на действителното и разбиране, Едуард фон Хартман е бил, вероятно, прав.
Веднъж ми се удаде да посетя, това беше в 1889-та година в Берлин, вече отдавна умрелият философ Едуард фон Хартман, и ние говорихме по теоретико-познавателни въпроси. В хода на разговора той каза: «Статии по теория на познанието изобщо не трябва да се печатат, най-много може да се размножават на пишеща машина или по някакъв подобен начин, защото в цяла Германия има не повече от 60 човека, които могат с разбиране да се занимават с епистемологични въпроси ». Помислете само: на всеки милион хора – само един човек! Разбира се, на всеки милион хора има повече от един учен човек, или, във всеки случай, повече или по-малко образован човек.
Но по отношение теорията на познанието, на действителното и разбиране, Едуард фон Хартман е бил, вероятно, прав.
Защото, с изключение на кандидатите, на които преди изпита в университетите им се налага бързо да прелистят дебелите философски справочници, едва ли ще се намерят много читатели на теоретико-познавателните съчинения, ако са написани в съвременен стил, изхождайки от сегашния начин на мислене.
към текста >>
По такъв начин, ако човек е отворен по
отношение
на етерния свят, то етерното въздейства върху него предварително, още преди да се роди, особено върху неговия свят на мислите.
Ако действително се разбира учението на Гьоте за метаморфозата, то трябва да се каже: в корена вече действа цвета на растението. Той наистина действа там. И така, това е вярно за всичко, което се намира в етерния свят: там бъдещето вече действа в предшестващото.
По такъв начин, ако човек е отворен по отношение на етерния свят, то етерното въздейства върху него предварително, още преди да се роди, особено върху неговия свят на мислите.
Благодарение на това човека преди е имал действително съвсем различен свят на мислите, отколкото в наше време, когато тези врати в периода от 28 до 35 години вече не са отворени, когато тези врати са затворени. Тогава човек е имал живи мисли. Те са го правели несвободен, но в същото време са му давали това, че той в известен смисъл е чувствал, че е свързан с цялата заобикаляща го Вселена, че той се е чувствал жив в нея. Днес човек чувства себе си само в мъртвия свят, защото, ако живата Вселена би станала действена в него, то тя би го направила несвободен. Само благодарение на това, че в нас действа мъртвият свят, който нищо не иска в нас, не ни оказва никакво определящо въздействие, нищо не може да зароди в нас, ние сме свободни хора.
към текста >>
Но той отново ще го разбере и ще види какво значение има мисленето по
отношение
на света в неговата цялост.
Тези примери ви дават представа, как може да бъде оживен света за човешкото наблюдение. С помощта на едното наследство само, което човек е получил от Духовния свят, той вече няма възможност да се доближи до живото, което го заобикаля. С външните сетива той не разбира света.
Но той отново ще го разбере и ще види какво значение има мисленето по отношение на света в неговата цялост.
Тогава човек ще може, изхождайки от такова възприемане на Вселената, да разбере, защо заобикалящите го неща се намират в това или онова взаимодействие, защо, например, неотровното растение се намира в различна връзка с телесността на човека или животното, от отровното. Оживяване на цялото човешко съществуване е възможно само по този начин. Тук някой склонен към леност и удобство човек би могъл да каже: преди хората бяха по-добре: върху тях действаше заобикалящият ги етер, те имаха изпълнени с живот мисли, те можеха да възприемат все още разликата между отровно и неотровно растение. Животните и днес още могат това, защото те нямат абстрактно мислене, което да ги отчужди от света; затова животните различават, следвайки, както се казва, своя инстинкт, отровните растения от неотровните. Да, но тогава човек - и това трябва отново и отново да се повтаря, тогава човек не би стигнал до ползване на своята свобода!
към текста >>
Ние трябва, колкото и парадоксално да звучи, да станем по
отношение
на мислите, каквито сме били в предните земни животи, действително съвсем непритежаващи ги.
Оживяване на цялото човешко съществуване е възможно само по този начин. Тук някой склонен към леност и удобство човек би могъл да каже: преди хората бяха по-добре: върху тях действаше заобикалящият ги етер, те имаха изпълнени с живот мисли, те можеха да възприемат все още разликата между отровно и неотровно растение. Животните и днес още могат това, защото те нямат абстрактно мислене, което да ги отчужди от света; затова животните различават, следвайки, както се казва, своя инстинкт, отровните растения от неотровните. Да, но тогава човек - и това трябва отново и отново да се повтаря, тогава човек не би стигнал до ползване на своята свобода! Защото това, което ни поддържа живи чак до границата на мислите, това ни лишава от свобода.
Ние трябва, колкото и парадоксално да звучи, да станем по отношение на мислите, каквито сме били в предните земни животи, действително съвсем непритежаващи ги.
И тогава ще можем да станем свободни. И ние ставаме непритежаващи тези живи мисле-същества, които имахме по време на нашето доземно съществуване, когато сме ги приемали в себе си вече само като трупове, тоест сме ги възприемали, тъй да се каже, в тяхното небитие. Ние с нашите лишени от живот мисли по отношение на нашето душевно преживяване по време на бодърстването на Земята сме като някакви «онеправдани». От тази «онеправданост», всъщност, се ражда нашата свобода. Тя вече може да бъде разбрана.
към текста >>
Ние с нашите лишени от живот мисли по
отношение
на нашето душевно преживяване по време на бодърстването на Земята сме като някакви «онеправдани».
Да, но тогава човек - и това трябва отново и отново да се повтаря, тогава човек не би стигнал до ползване на своята свобода! Защото това, което ни поддържа живи чак до границата на мислите, това ни лишава от свобода. Ние трябва, колкото и парадоксално да звучи, да станем по отношение на мислите, каквито сме били в предните земни животи, действително съвсем непритежаващи ги. И тогава ще можем да станем свободни. И ние ставаме непритежаващи тези живи мисле-същества, които имахме по време на нашето доземно съществуване, когато сме ги приемали в себе си вече само като трупове, тоест сме ги възприемали, тъй да се каже, в тяхното небитие.
Ние с нашите лишени от живот мисли по отношение на нашето душевно преживяване по време на бодърстването на Земята сме като някакви «онеправдани».
От тази «онеправданост», всъщност, се ражда нашата свобода. Тя вече може да бъде разбрана. Но ние не можем нищо наистина да научим, ако не носим в себе си нищо живо. Ние можем да изучим мъртвото, но мъртвото не е способно да ни придвижи нито крачка напред в нашето живо отношение към Вселената. И сега, след станалото прекъсване в нашето познание, ние трябва, съхранявайки свободата си, да дойдем отново до познанието по пътя на това, че започваме в нашия земен живот, с помощта на нашата човешка воля, отново да оживяваме нашите мисли.
към текста >>
Ние можем да изучим мъртвото, но мъртвото не е способно да ни придвижи нито крачка напред в нашето живо
отношение
към Вселената.
И ние ставаме непритежаващи тези живи мисле-същества, които имахме по време на нашето доземно съществуване, когато сме ги приемали в себе си вече само като трупове, тоест сме ги възприемали, тъй да се каже, в тяхното небитие. Ние с нашите лишени от живот мисли по отношение на нашето душевно преживяване по време на бодърстването на Земята сме като някакви «онеправдани». От тази «онеправданост», всъщност, се ражда нашата свобода. Тя вече може да бъде разбрана. Но ние не можем нищо наистина да научим, ако не носим в себе си нищо живо.
Ние можем да изучим мъртвото, но мъртвото не е способно да ни придвижи нито крачка напред в нашето живо отношение към Вселената.
И сега, след станалото прекъсване в нашето познание, ние трябва, съхранявайки свободата си, да дойдем отново до познанието по пътя на това, че започваме в нашия земен живот, с помощта на нашата човешка воля, отново да оживяваме нашите мисли. И тогава във всеки момент ние ще можем да различаваме: тези тук са живи мисли, а тези - мъртви. Когато се издигаме до чистите мисли (това съм го описал в моята «Философия на свободата»), ние можем да станем свободни хора. Когато чувстваме такива мисли, то ние, макар и излизайки от свободата, отново влизаме във взаимодействие с нашето обкръжение. Ние ставаме причастни към свободата чрез съзнанието за това, че сме способни все повече и повече да се приближим до чистото мислене и от него да получаваме морални интуиции, морални импулси.
към текста >>
Но от това вие можете да видите, че действително можем да се приближим към разбиране на Вселената, че ще се научим да разбираме човека, а в частност
отношение
то между физическия човек, само изглеждащ физически човек, защото той не е просто физически човек, а винаги е пронизан от своите висши членове, неговото
отношение
към останалата, физически проявяваща се Вселена, както можахме да видим това, макар и с пример за отровни растения.
Ние ставаме причастни към свободата чрез съзнанието за това, че сме способни все повече и повече да се приближим до чистото мислене и от него да получаваме морални интуиции, морални импулси. Благодарение на това ние ставаме свободни хора, но като следствие трябва да устроим и уредим в съответствие с това и нашия душевен живот и цялото си душевно устройство, да го оправим с помощта на нашата собствена дейност на Земята. И тогава ще можем да пренесем през вратата на смъртта в Духовния свят последствията на това наше действие. Защото това, което е достигнато чрез индивидуална работа – то не може да пропадне във Вселената. Е, скъпи мои приятели, днес май ви предоставих труден материал за размисъл.
Но от това вие можете да видите, че действително можем да се приближим към разбиране на Вселената, че ще се научим да разбираме човека, а в частност отношението между физическия човек, само изглеждащ физически човек, защото той не е просто физически човек, а винаги е пронизан от своите висши членове, неговото отношение към останалата, физически проявяваща се Вселена, както можахме да видим това, макар и с пример за отровни растения.
към текста >>
10.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 23 март, 1923 г.
GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили
Тези пет културни епохи се различават една от друга по това, че човек във всяка от тези епохи по
отношение
на цялото си същество има различно устройство, от това в другите епохи.
От предходните обсъждания ние си изяснихме, че съществено в хода на човешкото развитие за съвременната епоха е, че земният човек овладя абстрактното мислене, тоест получи мъртви за нас мисли, мисли, които водят така в нас своето съществуване, че те се явяват в същност само остатъци от живото същество на душата в нейното доземно битие. С тази степен в развитието на човечеството, с придобиването на абстрактните, тоест мъртви мисли, е свързано, както често съм разяснявал това, достигането на съзнанието за свобода вътре в развитието на човечеството. Днес ще обърнем особено внимание на тази страна на въпроса. За това ще направим кратък обзор на хода на развитието на човечеството в течение на следатлантския период. Вие знаете, че след великата атлантска катастрофа постепенно са се образували земните континенти в техния съвременен вид, и че на тези континенти постепенно, една след друга са се развили пет култури или цивилизации, които нарекох в книгата си «Въведение в тайната наука» древноиндийска, древноперсийска, египетско-халдейска, гръко-римска и нашата съвременна пета епоха.
Тези пет културни епохи се различават една от друга по това, че човек във всяка от тези епохи по отношение на цялото си същество има различно устройство, от това в другите епохи.
Така, ако се обърнем към по-ранните епохи, то това различие в неговото устройство се проявява даже и в цялата външност на човека, в неговата, можем да кажем, телесност. Ако се приближим до по-късните времена, тоест се приближим към нашата съвременна културна епоха, тогава това, което можем да наречем прогресивно в хода на развитие на човечеството, започва все повече да се изразява вече в душевното устройство на човека. Вече неведнъж сме говорили за това. А днес искам да подложа това на разглеждане, изхождайки от друга гледна точка. Ако се обърнем към първата, древноиндийска епоха, която, може да се каже, само наполовина се е освободила от атлантската катастрофа, можем да установим, че човек все още се е чувствал по това време повече гражданин на извънземния Космос, отколкото гражданин на Земята.
към текста >>
Защото, наистина, това значи да бъдеш съвсем изключен от заобикалящата ни природна среда, ако повече не усещаш нещо наистина човешко по
отношение
на различните състояния на времето.
В наше време от това се е съхранило малко. В наше време, ако искат да кажат за някой, че е много скучен, казват: той води разговор за времето. Помислете само колко е обидно, ако за някой казват: това е много скучен човек, освен за времето, той за нищо друго не може да разговаря. Това в древноперсийското време хората биха го разбрали обратно, те биха сметнали за необичайно скучен този човек, който не би могъл да каже нищо интересно за времето.
Защото, наистина, това значи да бъдеш съвсем изключен от заобикалящата ни природна среда, ако повече не усещаш нещо наистина човешко по отношение на различните състояния на времето.
Тогава това е било интензивно преживяване на заобикалящата ни космическа среда, което се е изразявало в това, че изобщо всички събития, а раждането на човека е било също важно събитие, са ги поставяли във връзка с това, което е ставало в заобикалящия свят. И би било по-нататъшен прогрес, ако хората не се ограничаваха с просто абстрактни фрази за това, че времето е хубаво или лошо, това би било твърде абстрактно, но ако хората отново биха стигнали до това, че когато разказват за някакво събитие, което им се е наложило да преживеят, не биха забравяли какво е било времето и какво изобщо е ставало в природата тогава. Необичайно интересно би било, ако при разказването за някакво бележито събитие би се споменавало за това, например, при разказването за смъртта на Каспар Хаузер, а това е било значително събитие, се спомене, че тогава на едната страна на небето е залязвало слънцето, а на другата е изгрявала луната. Това може да ни позволи да почувстваме особеностите на съществото на човека от втората следатлантска епоха.
към текста >>
Във връзка с това аз, разбира се, съвсем не искам да оправдая лекомислената леност, свойствена понякога на младите, или пък невнимателността на възрастните по
отношение
на изчисленията.
Тогава на мястото на интуитивното схващане на мислите на Боговете за хората, възприемани в явленията и констелациите на природния свят, дошло изчисляването на констелациите на небесните светила; и когато човек се появявал на белия свят, изчислявали за него съществуващата тогава констелация на Слънцето, Луната, планетите и неподвижните звезди. Така, че характерно за тази трета, египетско-халдейска епоха, е било това, че тогава се е придавало най-голямо значение на възможността по констелацията на небесните светила да се изчисли, по какъв начин човек навлиза от своя доземен в земния си живот. Тогава все още е съществувало съзнание за това, че земният живот се дава на човек от извънземното обкръжение. Но едва когато започват да се занимават с изчисления, то това показва, че вече е настъпило времето, когато връзката на човешкото същество с Божествено-духовните същества е започнала да се нарушава. Следва да обърнете внимание върху това, колко външен се явява този духовен процес, който човек осъществява при изчисленията.
Във връзка с това аз, разбира се, съвсем не искам да оправдая лекомислената леност, свойствена понякога на младите, или пък невнимателността на възрастните по отношение на изчисленията.
Това е недопустимо. Но, разбира се, голямата разлика е, когато на преден план се издигат тези външни методи на мислене, имащи малко общо с човека като цяло, тези методи, които се ползват при изчисленията. И в третата следатлантска епоха навсякъде, във всички области на живота, са били въведени тези изчислителни методи. Но все пак, при това, което се е изчислявало, е имало нещо неземно и макар и чрез тези изчисления, човек е навлизал в областта на извънземното. Изчисленията при египтяните и халдейците не са били така абстрактни както сега при нас; това, което се е изчислявало, в същото време и дълбоко се е чувствало.
към текста >>
Но, скъпи мой приятели, правилните имагинации довеждат и до правилен извод, а именно: ако човек не оживотвори своите мисли, а ги остави на все по-нататъшно умиране, то тези мисли ще пропълзят под Земята, а човек, по
отношение
на Вселената ще премине към положението на дъждовния червей.
Виждате ли тук още един момент, който ви показва, как антропософията довежда до връзки, можещи да обединят морално-душевното с външно-физическия свят, тогава когато днес не забелязват никаква връзка между тях, а новата теология смята даже за много желателно да направи моралното напълно независимо от физическото. И философите, които днес, задъхвайки се и превели гръб под бремето на естествено-научните изводи, се омотават кое как е; те са доволни, когато могат да кажат: «Да, за природата съществува наука, а във философията трябва да се задоволим с категоричния императив, този, че е невъзможно никакво точно знание». Такива възгледи днес често не излизат извън пределите на отделните школи, но те ще обхванат живота, ако хората не осъзнаят, че душевно-духовното съучаства във физически-сетивното, и как цялото бъдеще на физически-сетивното зависи от това, какво именно човек ще съумее за изработи в душевно-духовното. На основата на това може да се осъзнае, от една страна - цялото безкрайно значение на душевния живот на човечеството, а от друга - това, че човек не е просто някакво блуждаещо по Земята същество, а че принадлежи на цялата Вселена.
Но, скъпи мой приятели, правилните имагинации довеждат и до правилен извод, а именно: ако човек не оживотвори своите мисли, а ги остави на все по-нататъшно умиране, то тези мисли ще пропълзят под Земята, а човек, по отношение на Вселената ще премине към положението на дъждовния червей.
Това е напълно действителна имагинация. Човешката цивилизация би трябвало да избегне превръщането на човека в дъждовен червей, защото иначе Земята ще бъде разбита, раздробена и целта на вселенското развитие, която е изразена съвсем ясно в авансите на човека, няма да бъде достигната. Всичко това са неща, които ние трябва да възприемем не теоретически, не абстрактно, а трябва да ги приемем дълбоко в нашите сърца. Защото антропософията е сърдечна работа, и колкото повече се възприема като сърдечна работа, толкова по-добре се разбира.
към текста >>
11.
Годишният кръговрат като дихателен процес на Земята. Първа лекция, Дорнах, Страстна Събота, 31. Март 1923
GA_223 Годишният кръговрат
Замислете се само, че по
отношение
на климата, растителния и животинския свят, сега в края на Март 1923, всичко се намира в приблизително същото състояние, в което се е намирало и в края на Март 1922.
Вие добре знаете, че Земята и Съществата, които ú принадлежат – вземете дори само нейната растителна обвивка – коренно променят своя външен облик в хода на една календарна година, Земята променя всичко онова, което, така да се каже, като нейна физиономия наднича в мировото пространство. След изтичането на една година Земята винаги се оказва на приблизително същото място и в приблизително същия външен вид, какъвто е имала преди една година.
Замислете се само, че по отношение на климата, растителния и животинския свят, сега в края на Март 1923, всичко се намира в приблизително същото състояние, в което се е намирало и в края на Март 1922.
към текста >>
И тогава най-напредналите посветени казаха на своите ученици: Сега идва едно време, когато звездните констелации няма да влизат в
отношение
с прииждащата Лунна светлина.
Но с приближаването на Голготската Мистерия настъпи една, бих казал, величествена метаморфоза на цялата мистерийна същност.
И тогава най-напредналите посветени казаха на своите ученици: Сега идва едно време, когато звездните констелации няма да влизат в отношение с прииждащата Лунна светлина.
Занапред Вселената ще говори на земните хора по друг начин. Светлината ще трябва да бъде наблюдавана директно. Ние трябва да пренасочим нашия духовно-познавателен поглед от откровенията на Луната към откровенията на Слънцето.
към текста >>
Обаче по
отношение
на Земята, когато тя е издишала своите сили, Слънцето може да упражнява само своето превъзходство.
Обаче събитието, което предстоеше, сигурно щеше да бъде от особен вид – тъй си казваха посветените. И тази особеност им се откриваше в следното. Те започнаха да разбират вътрешния смисъл на това, което става със Земята през последната третина на Декември. Те започнаха да разбират смисъла на Земните процеси през онова време от годината, което днес ние наричаме Рождество Христово. Те си казваха: Сега вече всичко зависи от Слънцето.
Обаче по отношение на Земята, когато тя е издишала своите сили, Слънцето може да упражнява само своето превъзходство.
В края на Декември, Земята вдишва своите собствени сили и ги задържа в себе си. И ако Исус трябваше да бъде роден, това следваше да се случи в тази част от годината, когато, тъй да се каже, Земята разговаря не с Небето, а със самата себе си. Исус трябваше да бъде роден в тази част от годината, когато Земята самотно кръжи всред космическото пространство, сдържайки своето дихание дълбоко в себе си, тъй че това дихание да бъде протъкано от Слънчевата сила, от Слънчевата светлина. Или с други думи, през тази част от годината Земята не предоставяше своите душевни сили на Космоса; тя ги поемаше и задържаше навътре в себе си. Исус следваше да се роди на Земята в онази част от годината, когато Земята кръжи всред Космоса.
към текста >>
И човекът, усещайки тези подробности, би трябвало по
отношение
на Великдена, да си каже: Ако аз се присъединя към силата на Христос, моята душа, заедно с издишаната сила на Земната душа, също се разлива навън в космическите простори и приема в себе си Слънчевата сила, която сега Христос извлича от Земята за човешките души, както Той, преди Мистерията на Голгота, я извличаше за тези човешки души от Космоса.
От тук идва и датирането на Великден, който винаги се пада през първата неделя след пролетното пълнолуние, т.е. пълнолунието след пролетното равноденствие.
И човекът, усещайки тези подробности, би трябвало по отношение на Великдена, да си каже: Ако аз се присъединя към силата на Христос, моята душа, заедно с издишаната сила на Земната душа, също се разлива навън в космическите простори и приема в себе си Слънчевата сила, която сега Христос извлича от Земята за човешките души, както Той, преди Мистерията на Голгота, я извличаше за тези човешки души от Космоса.
към текста >>
Той се приближава до това, което е от звездно естество и влиза във взаимодействие с него, обаче по такъв начин, че вече влиза не в пространствени, а във времеви
отношения
; това, което е присъщо на времето се отделя от това, което е присъщо на пространството.
И така, ние се убеждаваме: През Коледните дни и нощи Земята е поела своите душевни сили навътре в себе си, Земята е поела своята душа. И Христовия Импулс ще се роди вътре в приютената Земна душа. После, с планетарното издишване на Земята и с приближаването на пролетта, той ще се разлее навън в Космоса. Да, с приближаването на пролетта Христовият Импулс поема към Космоса.
Той се приближава до това, което е от звездно естество и влиза във взаимодействие с него, обаче по такъв начин, че вече влиза не в пространствени, а във времеви отношения; това, което е присъщо на времето се отделя от това, което е присъщо на пространството.
към текста >>
12.
Втора лекция, Великден, 1. Април 1923
GA_223 Годишният кръговрат
Обаче – така се обръщаха посветените към своите ученици – идва време, когато, тъй да се каже, хората ще бъдат като упоени по
отношение
на духовния свят тъкмо поради факта, че през зимните месеци Земята приема в себе си Лунните сили.
Обаче после, известно време след тържествата на Коледните Мистерии, първосвещениците събираха своите ученици, и като един вид откровение им съобщаваха следното: Добре, да вникнем с ясно съзнание в това, което става със Земята през зимния Слънчев поврат е напълно възможно чрез посвещението. Обаче идва пролетта и тогава заедно с покълващия растителен свят, от дълбините на Земята се надигат и навлизат във всичко, което покълва и расте, включително и в човека, именно последиците от ариманическите действия. В миналото, когато човекът все още беше плътно съпровождан от божествените сили, какъвто беше случаят в началото на Земната еволюция, тогава с помощта на това божествено наследство хората можеха да устояват срещу атаките на ариманическите Същества, които заливаха човечеството през зимните месеци.
Обаче – така се обръщаха посветените към своите ученици – идва време, когато, тъй да се каже, хората ще бъдат като упоени по отношение на духовния свят тъкмо поради факта, че през зимните месеци Земята приема в себе си Лунните сили.
С настъпването на пролетта, когато всичко покълва и цъфти, хората ще продължават да са като упоени и ще им се отнема съзнанието, че изобщо съществува някакъв духовен свят. И тогава ако човечеството не намери възможност да се справи с тези упойващи, заглушаващи сили, то просто ще отпадне от Земята и няма да продължи да се развива заедно със Земята до следващите, повисши степени от еволюцията.
към текста >>
Както по
отношение
на Коледната Мистерия, така говореха древните посветени и за Мистерията на Еньовден, беше валидно следното – естествено, тук изразите са съвременни, докато тези древни Мистерии си служеха със старите форми, а именно: За да вникне в тайните на Мистериите, свързани с Еньовден, с други думи, в тайните на Небето, човекът трябваше да мине през посвещението, инициацията.
Противоположността на Коледната Мистерия се пада по времето на летния Слънчев поврат и това е Мистерията, свързана с Еньовден. Тогава Земята е в състояние на пълно издишване. Нейните духовно-душевни сили са изцяло под въздействието на извънземната, космическа мощ. Сега духовно-душевната Земя поема в себе си въздействията на целия извън-Земен свят.
Както по отношение на Коледната Мистерия, така говореха древните посветени и за Мистерията на Еньовден, беше валидно следното – естествено, тук изразите са съвременни, докато тези древни Мистерии си служеха със старите форми, а именно: За да вникне в тайните на Мистериите, свързани с Еньовден, с други думи, в тайните на Небето, човекът трябваше да мине през посвещението, инициацията.
Защото той принадлежи към обкръжението на Земята; като земен човек той не принадлежи нито към дълбините на Земята, нито към висините на Небето. Ето защо той трябва да бъде посветен както в тайните на подземния свят, така и в тайните на надземния свят.
към текста >>
– Христос Исус пророчески видя идващата опасност, тази, че през своя живот на Земята между раждането и смъртта човекът фактически ще забрави надземния, духовния свят, и в земния живот това ще е равносилно на умиране по
отношение
на духовния свят.
На първо време, напредвайки в своята еволюция, човечеството едностранчиво се увлече в посока към единия полюс, Великденския полюс, но този Великденски полюс изчерпа своите сили. Великденският празник вече не разполага с вътрешни жизнени сили. Той ще си ги възвърне едва тогава, когато един ден хората ще могат да си казват: Чрез това, което символично беше представено като “слизане в Ада” – макар и в действителност то може да бъде разбирано като Възкресение – човекът получи едно сигурно средство срещу една опасност, която щеше да се появи, срещу пълното безсилие на всички духовни мирогледи.
– Христос Исус пророчески видя идващата опасност, тази, че през своя живот на Земята между раждането и смъртта човекът фактически ще забрави надземния, духовния свят, и в земния живот това ще е равносилно на умиране по отношение на духовния свят.
И тъкмо в мисълта за Великдена, в мисълта за тържеството на духовния живот над земния живот се състои спасението за човека.
към текста >>
век в земния си живот човекът все повече и повече забрави своя небесен произход и, бих казал, приживе умря по
отношение
на своя душевен живот.
От едната страна имаме следното: Човекът слиза тук от своя предземен живот. Обаче след първата половина на 15.
век в земния си живот човекът все повече и повече забрави своя небесен произход и, бих казал, приживе умря по отношение на своя душевен живот.
Това е от едната страна. От другата страна имаме следното: Едно духовно-небесно Същество упражнява своите въздействия от Небето към Земята и ни представя обратното: Едно духовно Същество, което влиза в едно човешко тяло, понася смъртта и минава през Възкресението. Великденския празник е тук за да си спомняме: Христос Исус е положен в гроба, после Христос Исус минава през Възкресението!
към текста >>
13.
Трета лекция, Велики Понеделник, 2. Април 1923
GA_223 Годишният кръговрат
Обаче по
отношение
на това съдържание духовенството се чувствуваше твърде особено.
Обаче такава ангажираност на съзнанието е свързана с различни инспирации. Хората не винаги са наясно с тези инспирации и една от тайните на общочовешката еволюция е тази, че религиозните нагласи пораждат инспирации, които засягат целия живот. На първо време нека да си припомним, че през един период от време, през Средновековието тъкмо свещениците бяха тези, които се грижеха за духовния живот и които преди всичко, регламентираха празниците. Духовенството беше онова съсловие, което подреждаше празниците и ги насищаше със съответното съдържание.
Обаче по отношение на това съдържание духовенството се чувствуваше твърде особено.
Защото цялата душевна нагласа, свързана с това, че тези празници действуваха инспириращо, после се пренасяше върху душевния живот на другите хора от общността.
към текста >>
Във възгледа за слизащия Христос, който временно живя на Земята и после мина през Възкресението ни беше даден онзи душевен импулс, който доведе до онова своеобразно
отношение
между вяра и знание, между познание и откровение, което именно наричаме схоластическо.
През Средновековието не бихме имали това, което наричаме схоластика, което наричаме философията на Тома Аквински, на Алберт Магнус, ако тази философия, този светоглед и всичко, което възникна в социалната област като тяхна последица, не беше инспирирано тъкмо от най-важната мисъл на Църквата: мисълта за Великдена.
Във възгледа за слизащия Христос, който временно живя на Земята и после мина през Възкресението ни беше даден онзи душевен импулс, който доведе до онова своеобразно отношение между вяра и знание, между познание и откровение, което именно наричаме схоластическо.
Че от човека може да се очаква само познание за сетивния свят, че всичко, отнасящо се до свръхсетивния свят идва само чрез откровението, това се предпоставяше от мисълта за Великдена и от това, как тя може да бъде съчетана с мисълта за Коледата.
към текста >>
Обновлението на социалния живот няма да дойде от всевъзможните дискусии и от всевъзможните институции, имащи
отношение
към външния сетивен свят; обновлението ще настъпи само ако човечеството бъде обхванато от една могъща инспирираща мисъл, чрез която морално-духовното ще бъде поставено в непосредствена и чувствена връзка с външната природа.
Обновлението на социалния живот няма да дойде от всевъзможните дискусии и от всевъзможните институции, имащи отношение към външния сетивен свят; обновлението ще настъпи само ако човечеството бъде обхванато от една могъща инспирираща мисъл, чрез която морално-духовното ще бъде поставено в непосредствена и чувствена връзка с външната природа.
Днес хората, ако ми позволите това сравнение, търсят Слънчевата светлина като дъждовни червеи, скрити под земята, докато за да намерят Слънчевата светлина, те просто трябва да излязат на земната повърхност. Фактически с дискусии и реформаторски дебати не се постигна нищо! Само един могъщ мисловен импулс, идващ направо от Духа, може да обнови социалния живот! А що се отнася до Великденската мисъл, нека да сме наясно, че тя би могла да получи своя завършен вид, само ако бъде допълнена с мисълта за есенния Михаилов празник.
към текста >>
Но и да усещаш как листата избледняват и се покриват с есенните си багри, как животните гледат да се скрият, да почувстваш как в умиращия сетивен свят бавно възниква и просветва сиянието на духовно-душевния живот, да усещаш как с пожълтяването на листата започва и залеза на предишния покълващ, бликащ и цъфтящ растителен живот, но как всъщност сетивният свят пожълтява само за да може духовният елемент, като такъв, да се породи там, да усещаш как с окапването на жълтите листа започва и възхода на Духа, как Духът е „контраоткровението” на угасващия сетивен свят: Всичко това може да промени човешкото
отношение
към есенния период от годината.
Обаче тези елементарни Същества са от такова естество, че човекът се нуждае от тях. Той не го съзнава, но въпреки това той се нуждае от тях, за да подготви своето бъдеще. И той може да се съедини с тези елементарни Същества, когато по времето на един есенен празник, падащ се в края на Септември, с един вътрешен душевен трепет започне да усеща как тъкмо с идването на есента природата се променя; когато човекът непосредствено започне да усеща, как животинскорастителният свят е преминал връхната си точка на развитие и тръгва в обратна посока, как някои животни се оглеждат и търсят защитени места за зимата, как листата се оцветяват в есенни багри, как целият природен свят увяхва. Естествено, пролетта е прекрасна и да усещаш нейната красота, нейния покълващ, бликащ, цъфтящ живот е едно затрогващо качество на човешката душа.
Но и да усещаш как листата избледняват и се покриват с есенните си багри, как животните гледат да се скрият, да почувстваш как в умиращия сетивен свят бавно възниква и просветва сиянието на духовно-душевния живот, да усещаш как с пожълтяването на листата започва и залеза на предишния покълващ, бликащ и цъфтящ растителен живот, но как всъщност сетивният свят пожълтява само за да може духовният елемент, като такъв, да се породи там, да усещаш как с окапването на жълтите листа започва и възхода на Духа, как Духът е „контраоткровението” на угасващия сетивен свят: Всичко това може да промени човешкото отношение към есенния период от годината.
И тъкмо в това се състои правилната подготовка за Великденския празник.
към текста >>
14.
Четвърта лекция, 7. Април 1923
GA_223 Годишният кръговрат
Днес е много трудно да си представим какви са били човешките усещания в тази област; но, общо взето, тогавашните хора не проявяваха никакъв интерес към образа на човека, към човешкия облик по
отношение
на неговите пространствени форми и очертания.
Другата особеност е, че това древно човечество, общо взето, не проявяваше никакъв интерес към образа на човека.
Днес е много трудно да си представим какви са били човешките усещания в тази област; но, общо взето, тогавашните хора не проявяваха никакъв интерес към образа на човека, към човешкия облик по отношение на неговите пространствени форми и очертания.
Те обаче показваха един много силен интерес към расовите особености на човека. И колкото по-назад се връщаме в древните култури, толкова по-слаб интерес откриваме спрямо външните, пространствени форми на човека; напротив, важни бяха цветът на кожата, расовият темперамент и т.н. Следователно, от една страна тези хора не се интересуваха от мъртвото, от минералното; от друга страна те не се интересуваха и от пространствените човешки форми. Те се интересуваха главно от расовите особености.
към текста >>
15.
Пета лекция, 8. Април 1923
GA_223 Годишният кръговрат
За да разширя още повече вчерашното обсъждане относно влиянието на Мистериите върху
отношение
то, свързващо човека и годишния ход в далечното минало, днес аз искам да се спра върху вярванията, засягащи всичко онова, което тогавашният човек можеше да има като усещания за Космоса.
За да разширя още повече вчерашното обсъждане относно влиянието на Мистериите върху отношението, свързващо човека и годишния ход в далечното минало, днес аз искам да се спра върху вярванията, засягащи всичко онова, което тогавашният човек можеше да има като усещания за Космоса.
От вчерашната лекция, както и припомняйки си други неща, които можах да кажа по този повод през миналата Коледа в Гьотеанума, преди той да бъде изтръгнат от нашите сърца – Вие бихте могли да си кажете следното: В своите проявления годишният ход беше – а и днес също би могъл да бъде – усещан като нещо, което по отношение на външното протичане е също така израз на едно скрито в него живо същество, също както например проявленията на човешкия организъм са израз на нещо, което е скрито в него, и това е самата човешка душа.
към текста >>
От вчерашната лекция, както и припомняйки си други неща, които можах да кажа по този повод през миналата Коледа в Гьотеанума, преди той да бъде изтръгнат от нашите сърца – Вие бихте могли да си кажете следното: В своите проявления годишният ход беше – а и днес също би могъл да бъде – усещан като нещо, което по
отношение
на външното протичане е също така израз на едно скрито в него живо същество, също както например проявленията на човешкия организъм са израз на нещо, което е скрито в него, и това е самата човешка душа.
За да разширя още повече вчерашното обсъждане относно влиянието на Мистериите върху отношението, свързващо човека и годишния ход в далечното минало, днес аз искам да се спра върху вярванията, засягащи всичко онова, което тогавашният човек можеше да има като усещания за Космоса.
От вчерашната лекция, както и припомняйки си други неща, които можах да кажа по този повод през миналата Коледа в Гьотеанума, преди той да бъде изтръгнат от нашите сърца – Вие бихте могли да си кажете следното: В своите проявления годишният ход беше – а и днес също би могъл да бъде – усещан като нещо, което по отношение на външното протичане е също така израз на едно скрито в него живо същество, също както например проявленията на човешкия организъм са израз на нещо, което е скрито в него, и това е самата човешка душа.
към текста >>
Когато днес човекът говори за Аза, той всъщност едва ли го поставя в някакво
отношение
спрямо този или онзи свят.
Само че в условията на божествено-духовния свят тази същност на техния собствен Аз им се откриваше не по един неутрален, равнодушен, бих казал дори флегматичен начин, както това става днес.
Когато днес човекът говори за Аза, той всъщност едва ли го поставя в някакво отношение спрямо този или онзи свят.
Той си представя Аза, тъй да се каже, като една точка, която насочва неговите действия, и около която се натрупват неговите знания. Но това е един вид флегматично усещане: усещането, което днешният човек изпитва към своя Аз. Изобщо не можем да твърдим, че в своя Аз – въпреки голямата му близост с това, което наричаме “его” – днешният човек фактически изпитва някакъв егоизъм; защото, ако иска да е честен, той никога няма да твърди, че особено много обича своя Аз. Той обича своето тяло, обича своите инстинкти, обича едни или други свои изживявания. Обаче Азът е само една кратка думичка, възприемана като средищна точка, около която се разполагат всички човешки изживявания.
към текста >>
Обаче по времето, когато започна празнично отбелязваното приближаване към този Аз, предшествано впрочем от продължителна подготовка, за да стане възможна срещата с Аза, по това време, когато хората усещаха как този Аз постепенно се връща обратно и човекът с неговата телесно-душевна същност – или както днес бихме се изразили, с неговата физическо-етерно-астрална същност – оставаше напълно сам, по това време Азът действително беше усещан ведно с неговите
отношения
към целия Космос, към целия свят.
Той си представя Аза, тъй да се каже, като една точка, която насочва неговите действия, и около която се натрупват неговите знания. Но това е един вид флегматично усещане: усещането, което днешният човек изпитва към своя Аз. Изобщо не можем да твърдим, че в своя Аз – въпреки голямата му близост с това, което наричаме “его” – днешният човек фактически изпитва някакъв егоизъм; защото, ако иска да е честен, той никога няма да твърди, че особено много обича своя Аз. Той обича своето тяло, обича своите инстинкти, обича едни или други свои изживявания. Обаче Азът е само една кратка думичка, възприемана като средищна точка, около която се разполагат всички човешки изживявания.
Обаче по времето, когато започна празнично отбелязваното приближаване към този Аз, предшествано впрочем от продължителна подготовка, за да стане възможна срещата с Аза, по това време, когато хората усещаха как този Аз постепенно се връща обратно и човекът с неговата телесно-душевна същност – или както днес бихме се изразили, с неговата физическо-етерно-астрална същност – оставаше напълно сам, по това време Азът действително беше усещан ведно с неговите отношения към целия Космос, към целия свят.
към текста >>
Сега обаче той чувствуваше, като че ли Земята има някакви претенции спрямо него, като че ли по
отношение
на неговата волева природа той е един вид похитен от силите на Земята.
Но част от Земните сили човекът беше опознал още с настъпването на есента. Тогава той беше усетил и изживял една част от Земната природа, която все още, бих казал, се намираше в съответствие с него, една част, която все още имаше нещо общо с него. Бихме могли да добавим и следното: През есента човекът чувствуваше природния свят в своето сърце, в своя душевен свят.
Сега обаче той чувствуваше, като че ли Земята има някакви претенции спрямо него, като че ли по отношение на неговата волева природа той е един вид похитен от силите на Земята.
Всичко това той усещаше като една противоположност на моралния миров ред. Наред с това, в лицето на този мрак, който го обгръщаше като облаковидна маса, той долавяше приближаването на онези сили, които бяха насочени срещу моралните качества. Той чувствуваше как мракът се издига на тласъци от Земята и го обгръща отвсякъде. Но в същото време той чувствуваше и нещо друго. Още през есента той беше доловил, как у него се пробужда нещо, което днес наричаме разум.
към текста >>
16.
Антропософията и човешкото сърце. Първа лекция, Виена, 27. Септември 1923
GA_223 Годишният кръговрат
Хората непрекъснато ú оспорват правото да има каквото и да е
отношение
към мировите тайни; ограничават я само до това, което са личните мнения, до това, което зависи само от личните мнения на човека.
Наистина чрез интелектуалния подем на нашата цивилизация през последните три, четири столетия човешката душа беше донякъде изключена от общото познание. Днес хората не се уморяват все отново и отново да изтъкват, че човекът не би могъл да остане при трезвия, сух разум, но въпреки това, ако става дума за познанието, той трябва да разчита най-вече на този разум. От друга страна непрекъснато се изтъква, че най-после човешката душа трябва да влезе в своите права, само че тя никога не бива да бъде допускана до тези права.
Хората непрекъснато ú оспорват правото да има каквото и да е отношение към мировите тайни; ограничават я само до това, което са личните мнения, до това, което зависи само от личните мнения на човека.
към текста >>
Божествените Същества, които стояха или стоят над тях и които чрез взаимните си
отношения
олицетворяваха божествения миров ред, “упражняваха” волята си чрез по-низшите Духове на Архангелои и Ангелои, тъй че тези по-низши Духове направо “упражняваха” воля изцяло в онази посока, която се определяше именно от стоящата над тях божествено-духовна воля.
Тези Същества не се стремяха съзнателно към нещо, което те биха могли да поискат; те искаха това, което се изливаше в тях като божествена воля. Тези Същества упражняваха своята воля изцяло в рамките на божествената воля.
Божествените Същества, които стояха или стоят над тях и които чрез взаимните си отношения олицетворяваха божествения миров ред, “упражняваха” волята си чрез по-низшите Духове на Архангелои и Ангелои, тъй че тези по-низши Духове направо “упражняваха” воля изцяло в онази посока, която се определяше именно от стоящата над тях божествено-духовна воля.
Идейният свят на древното човечество беше такъв, че то си казваше: В старите времена изобщо не е настъпвал този момент, в който е можело да се развият такива Същества, в чието съзнание да живее усещането за свобода.
към текста >>
И по
отношение
на всичко това, което не може да си обясни напълно, по
отношение
на ентусиазма и ликуването, на заливащата го радост от природата, с която е толкова интимно свързан, човекът може да си каже, макар и думите да звучат едва доловимо в душата му: Боговете изтръгнаха от себе си целия този свят като свое отражение, същите Богове, от които идва моята собствена душа, същите Богове, от чиито обиталища съм излязъл и аз, за да поема по един друг път.
И в последна сметка тъкмо това е, което природата дава на човека. Достатъчно наивен и освободен от спекулации, човекът трябва да поглежда към едно или друго природно царство по такъв начин, че да изпитва радост, симпатия, дори вътрешен ентусиазъм, вътрешно ликуване спрямо природни форми, спрямо покълващия и цъфтящ растителен свят.
И по отношение на всичко това, което не може да си обясни напълно, по отношение на ентусиазма и ликуването, на заливащата го радост от природата, с която е толкова интимно свързан, човекът може да си каже, макар и думите да звучат едва доловимо в душата му: Боговете изтръгнаха от себе си целия този свят като свое отражение, същите Богове, от които идва моята собствена душа, същите Богове, от чиито обиталища съм излязъл и аз, за да поема по един друг път.
– И всъщност цялото вътрешно ликуване пред света на природата, цялата радост от природата, цялото ощастливяващо усещане, което се надига у нас, когато живо и непосредствено изживяваме природната свежест, всичко това идва от дълбокото родство, което човешката душа изпитва към онова, което е разлято навън в природата като отражение на духовния свят.
към текста >>
17.
Втора лекция, 28. Септември 1923
GA_223 Годишният кръговрат
Когато разглеждаме
отношение
то на днешния човек към природата и към целия свят, ние можем – стига да сме в състояние да го сравняваме достатъчно безпристрастно с
отношения
та през предишните епохи – да заявим следното: Фактически днешният човек се откъсна от космическите сили и се превърна в един истински отшелник, в един отшелник, защото чрез раждането си и проникването във физически свят, той прекъсна спомените си за предземното битие, които впрочем някога бяха нещо естествено за цялото човечество.
Когато разглеждаме отношението на днешния човек към природата и към целия свят, ние можем – стига да сме в състояние да го сравняваме достатъчно безпристрастно с отношенията през предишните епохи – да заявим следното: Фактически днешният човек се откъсна от космическите сили и се превърна в един истински отшелник, в един отшелник, защото чрез раждането си и проникването във физически свят, той прекъсна спомените си за предземното битие, които впрочем някога бяха нещо естествено за цялото човечество.
Днешният човек си служи само с онези разсъдъчни и паметови сили, които го свързват със Земния живот; докато в предишните епохи от развитието на човечеството, той разполагаше с озаряващата сила на едно истинско спомняне, на едно истинско взиране в онези свои изживявания, които е имал като духовно-душевно същество още преди раждането си на Земята. Това е едното, което превръща днешния човек в един вид космически отшелник, а именно, че той не съзнава как Земното му съществуване се допълва от едно съществувание в духовния свят. Другото е, че когато днешният човек отправя своя поглед към просторите на Космоса, към външните очертания на звездите и съзвездията, той не изпитва вече никакво вътрешно духовно сродство с духовните сили на Космоса. Днес човекът отправя своя поглед към природните царства, които го заобикалят на Земята, към приказната красота на растенията, към гигантските размери на планините, към плуващите облаци и т.н.; той трябва да се ограничи само с онова, до което достигат неговите физически сетива, често пъти той дори се страхува да навлезе в едно по-интимно, по-дълбоко отношение с природния свят. Обаче тази еволюционна степен беше необходима за човечеството, за да развием съзнанието за свободата, за да стигнем до пълното себесъзнание, до онази вътрешна сила, която позволява на Аза да се прояви в пълната си мощ; ето защо беше необходимо това космическо отшелничество: То е само прехода към една друга епоха, през която човекът отново ще намери пътя към Духа, лежащ в основата на всички неща и същества.
към текста >>
Днес човекът отправя своя поглед към природните царства, които го заобикалят на Земята, към приказната красота на растенията, към гигантските размери на планините, към плуващите облаци и т.н.; той трябва да се ограничи само с онова, до което достигат неговите физически сетива, често пъти той дори се страхува да навлезе в едно по-интимно, по-дълбоко
отношение
с природния свят.
Когато разглеждаме отношението на днешния човек към природата и към целия свят, ние можем – стига да сме в състояние да го сравняваме достатъчно безпристрастно с отношенията през предишните епохи – да заявим следното: Фактически днешният човек се откъсна от космическите сили и се превърна в един истински отшелник, в един отшелник, защото чрез раждането си и проникването във физически свят, той прекъсна спомените си за предземното битие, които впрочем някога бяха нещо естествено за цялото човечество. Днешният човек си служи само с онези разсъдъчни и паметови сили, които го свързват със Земния живот; докато в предишните епохи от развитието на човечеството, той разполагаше с озаряващата сила на едно истинско спомняне, на едно истинско взиране в онези свои изживявания, които е имал като духовно-душевно същество още преди раждането си на Земята. Това е едното, което превръща днешния човек в един вид космически отшелник, а именно, че той не съзнава как Земното му съществуване се допълва от едно съществувание в духовния свят. Другото е, че когато днешният човек отправя своя поглед към просторите на Космоса, към външните очертания на звездите и съзвездията, той не изпитва вече никакво вътрешно духовно сродство с духовните сили на Космоса.
Днес човекът отправя своя поглед към природните царства, които го заобикалят на Земята, към приказната красота на растенията, към гигантските размери на планините, към плуващите облаци и т.н.; той трябва да се ограничи само с онова, до което достигат неговите физически сетива, често пъти той дори се страхува да навлезе в едно по-интимно, по-дълбоко отношение с природния свят.
Обаче тази еволюционна степен беше необходима за човечеството, за да развием съзнанието за свободата, за да стигнем до пълното себесъзнание, до онази вътрешна сила, която позволява на Аза да се прояви в пълната си мощ; ето защо беше необходимо това космическо отшелничество: То е само прехода към една друга епоха, през която човекът отново ще намери пътя към Духа, лежащ в основата на всички неща и същества. И това повторно намиране на Духа трябва да бъде постигнато чрез онази сила, която се пробужда у човека, когато той се доближава до идеята за Михаил и я обхваща в нейния истински образ, в нейния истински смисъл.
към текста >>
Разбира се, спрямо огромните мащаби на Космоса те са относително незначителни Същества, но въпреки това имат пряко
отношение
към човека.
Когато наблюдаваме едно растение според общоприетия днес начин, ние просто не можем да предположим, че в това растение е спотаено едно елементарно Същество, че във всяко растение е спотаено нещо, което не остава безразлично, когато ние само го забелязваме и го свързваме с някакви абстрактни наши представи. Защото във всяко растение наистина е спотаено едно елементарно духовно Същество и то по такъв начин, като че ли един вид е омагьосано в растението. И всъщност верен поглед към растенията има като онзи, който си казва: В цялата си красота те не са нищо друго, освен обвивката на определени духовни Същества, които са скрити и омагьосани там, в отделните растения.
Разбира се, спрямо огромните мащаби на Космоса те са относително незначителни Същества, но въпреки това имат пряко отношение към човека.
към текста >>
Когато човекът за пръв път поглежда лилията, възниква едно
отношение
на лилията към човека.
Тя си казва: Ето, сега покрай мен ще минат хора, тези хора ще ме погледнат, и когато върху мен се насочат достатъчно много човешки очи, тогава аз – тъй говори Духът на лилията – ще бъда освободена от магията и ще поема по моя път в духовния свят! – Тук Вие бихте могли да възразите: Но в света има много лилии, които остават непогледнати от човешки очи! – При тях положението е друго. Лилиите, които остават непогледнати от човешки очи, стигат до своето освобождаване по други пътища. Защото първото човешко око, което поглежда една лилия, вече поражда очакването, че тази лилия ще бъде разомагьосана именно от човешкото око.
Когато човекът за пръв път поглежда лилията, възниква едно отношение на лилията към човека.
Тези елементарни Духове са навсякъде около нас и всъщност те ни призовават: Не гледайте толкова абстрактно към цветята и не си създавайте толкова абстрактни образи за тях, а открийте сърцата си за това, което духовно-душевно живее в цветята. То очаква от вас своето освобождаване, своето спасение. – И всъщност човешкият живот представлява едно непрекъснато спасение за омагьосаните елементарни Духове, обитаващи в минералите, растенията и животните.
към текста >>
В рамките на цялата мирова еволюция човекът има също и една космическа цел, и тази космическа цел е свързана с такива неща, каквито описвам в момента, а именно с възходящото развитие на онези елементарни Същества, които – макар и да стоят на една по-низша степен в Земния свят – са предопределени да се издигнат на по-висша степен, и които, ако човекът съумее да изгради правилното
отношение
към тях, действително ще го постигнат.
Но поради обстоятелството, че се намира в сетивния свят именно като едно свръхсетивно същество, той веднага започва да привлича към себе си всичко онова, което струи към човека върху крилете на природните елементарни Духове, тъй че човекът, вместо да отвори сърцето си за елементарните Същества, примерно тези на растенията, и да ги освободи от техния магичен плен, той се свързва с Дракона, и заедно с Дракона пропада още по-надолу в своята низша природа. Защото всичко на този свят се намира в движение и може да поеме по най-различни пътища на развитие. И онези елементарни Същества които живеят в минералите, растенията и животните – те също трябва да се издигнат към по-висши степени на Битието, отколкото тези, които те имат в лицето на днешните минерали, растения и животни. Но те могат да постигнат това, само ако, бих казал, “преминат” през човека. Фактически човекът се ражда на Земята не само за да участвува в различните културни епохи.
В рамките на цялата мирова еволюция човекът има също и една космическа цел, и тази космическа цел е свързана с такива неща, каквито описвам в момента, а именно с възходящото развитие на онези елементарни Същества, които – макар и да стоят на една по-низша степен в Земния свят – са предопределени да се издигнат на по-висша степен, и които, ако човекът съумее да изгради правилното отношение към тях, действително ще го постигнат.
към текста >>
Подобно
отношение
е лесно да бъде обяснено; може да има различни основания, но в повечето случаи главната причина се свежда до един истински ужас от тези антропософски мисли, само че този ужас остава неосъзнат.
Сега бих искал да кажа нещо, което изглежда парадоксално: Често пъти можем да разберем противниците на антропософията по-добре, отколкото нейните привърженици. Противниците заявяват: Но тези антропософски мисли са направо фантастични, те не отговарят на реалността. – После противниците ги отхвърлят и престават да се интересуват от тях.
Подобно отношение е лесно да бъде обяснено; може да има различни основания, но в повечето случаи главната причина се свежда до един истински ужас от тези антропософски мисли, само че този ужас остава неосъзнат.
към текста >>
Обаче това означава: Човекът действително да излезе от онази пасивност спрямо духовния свят, в която той дълбоко е затънал днес, и да се издигне до едно активно
отношение
към Духа.
Човекът, тъй да се каже, отпадна от Михаиловата сила; отявленият материализъм на 19. век е наистина едно отделяне от Михаиловата сила. Обаче обективно, в духовните измерения на света, Михаиловата сила удържа победа и то тъкмо в последната третина на 19. век. Това, което Драконът искаше да постигне, да постигне чрез развитието на човека, то не беше постигнато. Но днес пред човешката душа стои едно друго предизвикателство: Воден от личното си, свободно решение, човекът трябва да вземе участие в битката на Михаил срещу Дракона.
Обаче това означава: Човекът действително да излезе от онази пасивност спрямо духовния свят, в която той дълбоко е затънал днес, и да се издигне до едно активно отношение към Духа.
Михаиловите сили не могат да бъдат овладяни от каквато и да е разновидност на пасивността – дори и от пасивната молитва. Михаиловите сили могат да бъдат овладяни единствено ако човекът, воден от преизпълнената с обич своя воля, превръща себе си в инструмент на божествено-духовните сили. Защото Михаиловите сили не изискват от човека да им се моли, а активно да се свърже с тях. И той може това, само ако с достатъчно вътрешна енергия приеме в себе си учението за духовния свят.
към текста >>
18.
Трета лекция, 30. Септември 1923
GA_223 Годишният кръговрат
Ние трябва да признаем: Благодарение на своята материалистично оцветена наука човекът опознава Земните
отношения
само до такава степен, че той – поне що се отнася до материалния му живот в един по-широк смисъл на думата – се чувствува свързан с тези Земни
отношения
.
Днешните възможности на човека да почувствува своята свързаност с Космоса са крайно ограничени.
Ние трябва да признаем: Благодарение на своята материалистично оцветена наука човекът опознава Земните отношения само до такава степен, че той – поне що се отнася до материалния му живот в един по-широк смисъл на думата – се чувствува свързан с тези Земни отношения.
Впрочем съзнанието за една такава свързаност далеч не е вдъхновяващо за човека. Ето защо всички външни признаци за тази свързаност са останали недооценени. За традиционните религиозни празници са останали недооценени и самите човешки чувства. Докато в предишните епохи от общочовешкото развитие тези празници – например Коледа или Великден – имаха дълбоко отражение върху целия социален живот, днес те едва ли са нещо друго, освен бледо копие на това, което са били някога; тяхната атмосфера все още може да се усети в много от празничните обичаи, но фактически те напълно са изгубили своето социално значение.
към текста >>
Извънредно характерно в това
отношение
е книгата на д-р Лудвиг Щауденмайер “Магията като експериментална природна наука”.
Човекът трябваше да разбере, че в мига на своя протест срещу природните закономерности, той вече се потопява в духовния свят. И колко, бих казал, забавни са онези хора, които искат да проникнат в духовния свят с обичайните естественонаучни методи.
Извънредно характерно в това отношение е книгата на д-р Лудвиг Щауденмайер “Магията като експериментална природна наука”.
Хора като него тръгват от предположението: Всичко, което трябва да бъде разбрано, следва да бъде разбрано по естественонаучен път. – И сега Щауденмайер не тръгва направо от сънищата, но тръгва от така наречените медиумни явления, които в общи линии са едно продължение на сънищата. При здравия човек сънищата си остават едно изживяване, което не преминава във външната физическа организация на човека. При медиумите положението е такова, че това, което иначе бива изживяно от Аза и астралното тяло, сега се облича в образите, формирани в етерното и във физическото тяло, като по този начин възникват всички онези явления, които можем да наблюдаваме при медиумите. Щауденмайер – впрочем тук той беше прав – не искаше да тръгне от това, което му предоставяха другите медиуми, а в известен смисъл поиска сам да стане медиум.
към текста >>
И така, по
отношение
на физическите процеси, той разсъждава по следния начин: Това, което става тук на Земната повърхност, губи своята валидност, ако ние се пренесем в Космоса.
Ако такива мисли, каквито напълно естествено възникват в хода на духовното изследване, бъдат доведени до край, те ще изглеждат напълно абсурдни за нашите съвременници. Нито един човек, който разсъждава в духа на днешното природознание, не би повярвал, че светлината, която тук осветява дадено място, ще свети със същата сила и на друго, отдалечено място. Физикът изчислява отслабването на светлината с квадрата на отдалечаването, както впрочем изчислява и отслабването на гравитацията.
И така, по отношение на физическите процеси, той разсъждава по следния начин: Това, което става тук на Земната повърхност, губи своята валидност, ако ние се пренесем в Космоса.
– Работата е там, че тъкмо по отношение на своето мислене физикът отхвърля този извод. Ето защо с подобно мислене – основаващо се на факта, че 2х2=4 – което е валидно само в земните лаборатории и клиники, и изобщо тук на Земята, могат да бъдат разбрани само земните неща. Ако гравитацията намалява според квадрата на ускорението, защо да не намалява също и валидността на природните закони в случай, че се отдалечаваме от Земята? Ето на какви въпроси иска да отговори антропософията. Тя казва: Ако искате да изследвате мъглявината на Орион със земни понятия, е същото, ако поискате, примерно, да осветите Венера със земни свещи.
към текста >>
– Работата е там, че тъкмо по
отношение
на своето мислене физикът отхвърля този извод.
Ако такива мисли, каквито напълно естествено възникват в хода на духовното изследване, бъдат доведени до край, те ще изглеждат напълно абсурдни за нашите съвременници. Нито един човек, който разсъждава в духа на днешното природознание, не би повярвал, че светлината, която тук осветява дадено място, ще свети със същата сила и на друго, отдалечено място. Физикът изчислява отслабването на светлината с квадрата на отдалечаването, както впрочем изчислява и отслабването на гравитацията. И така, по отношение на физическите процеси, той разсъждава по следния начин: Това, което става тук на Земната повърхност, губи своята валидност, ако ние се пренесем в Космоса.
– Работата е там, че тъкмо по отношение на своето мислене физикът отхвърля този извод.
Ето защо с подобно мислене – основаващо се на факта, че 2х2=4 – което е валидно само в земните лаборатории и клиники, и изобщо тук на Земята, могат да бъдат разбрани само земните неща. Ако гравитацията намалява според квадрата на ускорението, защо да не намалява също и валидността на природните закони в случай, че се отдалечаваме от Земята? Ето на какви въпроси иска да отговори антропософията. Тя казва: Ако искате да изследвате мъглявината на Орион със земни понятия, е същото, ако поискате, примерно, да осветите Венера със земни свещи.
към текста >>
Тогава в култа, който осигуряваше едно реално
отношение
към Космоса, хората се свързваха със самите действия на Боговете.
И всичко това навлизаше до най-дълбоките пластове на социалния живот. Според знаците, които разчитаха в Космоса, жреците на друидите даваха своите наставления за това, което трябваше да се върши през този или онзи ден от годината, тъй че то да се намира в благоприятна връзка с целия Космос. Това беше един култ, чрез който целият живот фактически се превръщаше в един вид богослужение. Докато днес дори и най-дълбоката мистика е само един вид абстракция; тя не се тревожи за външната природа, а се намесва само според предписанията на традицията, като в същото време се стреми към вътрешно извисяване, затваря се и се концентрира в себе си, за да постигне някаква абстрактна връзка с въображаемия божествено-духовен свят. Но през онези древни епохи нещата бяха съвсем различни.
Тогава в култа, който осигуряваше едно реално отношение към Космоса, хората се свързваха със самите действия на Боговете.
И всичко, което хората предприемаха на Земята беше определяно от предписанията на друидите, като по този начин се изпълняваше волята на Боговете, записана в звездната писменост. Обаче тази звездна писменост първо трябваше да бъде разчетена. Извънредно вълнуващо е човек да се пренесе тъкмо в онези места, където някога процъфтяваше културата на друидите. В тези области, както и в други области, намиращи се близо до Норвегия, се намират останки от древната култура на друидите.
към текста >>
Както чрез очите ние възприемаме външните процеси в сетивния свят, така и човешкото сърце фактически е сетивния орган по
отношение
на споменатите функции.
Впрочем във вчерашната си открита лекция аз казах, че сърцето на човека представлява един подсъзнателен сетивен орган. Само благодарение на сърцето главата възприема онези физически процеси, които се разиграват в гърдите и долната част на тялото.
Както чрез очите ние възприемаме външните процеси в сетивния свят, така и човешкото сърце фактически е сетивния орган по отношение на споменатите функции.
Чрез сърцето главата – и по-точно малкият мозък – подсъзнателно възприема как кръвта се подхранва от преработените хранителни средства, как функционират бъбреците, черният дроб и така нататък. За “горния човек” сърцето е един сетивен орган. И да издигне това сърце – като един вид сетивен орган – до определена степен на съзнание: до това се свеждаше обучението на онзи, който работеше за култа на Митра. Той трябваше да стигне до едно по-фино, съзнателно усещане за онова, което се разиграваше в човешкия организъм, в черния дроб, бъбреците, слезката и така нататък. Горният човек, “човекът-глава” трябваше да се издигне до едно по-фино усещане за процесите, разиграващи се в “човека-гърди” и “човека-крайници”.
към текста >>
Ако проучите някои древни предания за
отношения
та между Луната и другите Същества в Космоса, Вие бихте могли да ги сравните с това, което днес може да се каже за Луната от антропософска гледна точка.
На пръв поглед външният облик на Луната е такъв, какъвто се представя на нашите сетива. Но особено когато преминем от имагинация към инспирация, Луната веднага показва своята духовна същност. Тази духовна същност, това духовно съдържание не е нещо, което може да бъде разбрано абстрактно, защото тук действително става дума за един вид Лунно население, и в този случай духовно-научният поглед възприема Луната като един вид крепост в Космоса. От Луната в посока към Земята тръгват не само светлинните лъчи на Слънцето, но и изобщо външните въздействия на Универсума. Обаче във вътрешността на Луната има един затворен свят, един свят, до който днес може да се добере само този, който в известен смисъл се е издигнал до виждането в духовния свят.
Ако проучите някои древни предания за отношенията между Луната и другите Същества в Космоса, Вие бихте могли да ги сравните с това, което днес може да се каже за Луната от антропософска гледна точка.
към текста >>
Обаче прачовекът от по-далечните Земни времена представляваше едно цяло; дишането и кръвната циркулация бяха в много по-близки
отношения
, отколкото днес.
Ако бих искал да опиша онова, което протъкава целия човек през епохата на древната прамъдрост, ще се получи една смесица от чисто духовни и физическо-анималистични прослойки. Когато днес разсъждаваме, ние вярваме, че нашите абстрактни мисли чисто и просто преминават през нас, без да засягат, примерно, дишането или кръвната циркулация.
Обаче прачовекът от по-далечните Земни времена представляваше едно цяло; дишането и кръвната циркулация бяха в много по-близки отношения, отколкото днес.
После мисленето на човека се изтегли нагоре към главата и стана „по-чисто”, също както в посочения пример солта се утаява на дъното, а горе течността остава по-светла и прозрачна.
към текста >>
Ние ще изработим един инстинкт, за да различаваме как в прехода пролет-лято Земята се намира в съвсем различни
отношения
спрямо Космоса, отколкото в прехода есен-зима.
Аз Ви описах как се стига дотам, че действително да виждаме какво точно живее в планетите, в небесните тела. Сатурн може да бъде проучен с оглед на това, как е възникнала цялата планетарна система в нейното космическо развитие. Следователно, една Духовна наука може да осветли човешката душа само ако разглежда човека като участник в поредица от космически събития. Само ако съизживяваме Космоса по този начин, ние отново ще изработим един познавателен, одухотворен и спиритуален инстинкт за това, какво всъщност представлява годишният кръговрат, в който сме вплетени с нашия органически и социален живот.
Ние ще изработим един инстинкт, за да различаваме как в прехода пролет-лято Земята се намира в съвсем различни отношения спрямо Космоса, отколкото в прехода есен-зима.
А после ние ще изработим един усет за това, как животът протича на Земята по един начин през пролетта, когато всичко покълва и цъфти, и по съвсем друг начин, когато през есента природният свят започва да умира. Ние ще получим един усет за разликата между пробуждащия се живот на природата през пролетта и заспиващия живот на природата през есента. В резултат на това човекът отново ще достигне една зрелост, която ще му позволи да поставя в природния кръговрат своите социално значими празници по такъв начин, по какъвто самите природни сили организират дишането и кръвната циркулация в неговото физическо тяло.
към текста >>
19.
Четвърта лекция, 1 Октомври 1923
GA_223 Годишният кръговрат
Или с други думи: По
отношение
на човешкото сърце аз използвам същия метод, основаващ се на различните отлагания в земните пластове, който използват и геолозите, за да изчислят геологическите епохи състоящи се от милиони и милиони години.
Те са прецизни, те са точни. Но какво става сега? Нека да вземем следния пример: Ето, днес аз започвам да изследвам човешкото сърце, и след един месец правя нови изследвания. Да предположим, че с помощта на много фина изследователска техника аз установявам някои изменения в това човешко сърце и сега аз зная точно как това човешко сърце се е променило в рамките на един месец. После аз установявам какви са промените следващия месец, още по-следващия и т.н.
Или с други думи: По отношение на човешкото сърце аз използвам същия метод, основаващ се на различните отлагания в земните пластове, който използват и геолозите, за да изчислят геологическите епохи състоящи се от милиони и милиони години.
С оглед на малките, постепенни изменения геолозите изчисляват продължителността на епохите. Но как да интерпретирам аз моите резултати, които показват измененията в човешкото сърце? Сега аз мога да приложа същия метод на изчисление и да посоча как ще изглежда това човешко сърце примерно след 300 години. Изчислението ще бъде точно. Само че преди 300 години това сърце не е съществувало, нито пък ще съществува след 300 години.
към текста >>
В това
отношение
американски изследователи са направили извънредно интересни предвиждания за това как примерно ще изглеждат белтъчините тогава, само че след 20 милиона години Земята, като небесно тяло, изобщо няма да съществува.
Изчислението ще бъде точно. Само че преди 300 години това сърце не е съществувало, нито пък ще съществува след 300 години. Ето как днес остроумните и екзактни методи на изчисление дават основание на учените геолози да твърдят как е изглеждала Земята преди три милиона години, когато все още не е съществувал никакъв силур и т.н. Изчислението може и да е вярно, обаче Земята все още не е била тук. По същия начин днес може да бъде предвидено – точно това правят физиците – как ще изглеждат различните субстанции след 20 милиона години.
В това отношение американски изследователи са направили извънредно интересни предвиждания за това как примерно ще изглеждат белтъчините тогава, само че след 20 милиона години Земята, като небесно тяло, изобщо няма да съществува.
Следователно, логическите методи и точността са най-опасното нещо, защото те не допускат противоречия. Ако методите са точни ние не бихме могли да оспорваме как е изглеждало сърцето преди 300 години, или как е изглеждала Земята преди 20 милиона години, но това, към което трябва да се стремим, е реалистичното мислене, реалистичния светоглед.
към текста >>
А чрез методите, за които говорих вчера, чрез такива интимни методи, както показах вчера, ние можем да опознаем населението на Луната и на Сатурн, можем да опознаем не само
отношение
то на Земята към нейните същества, но и
отношения
та на всяко мирово създание към Космоса.
При всички области на Духовната наука нещата опират тъкмо до едно такова всестранно обхващане на действителността.
А чрез методите, за които говорих вчера, чрез такива интимни методи, както показах вчера, ние можем да опознаем населението на Луната и на Сатурн, можем да опознаем не само отношението на Земята към нейните същества, но и отношенията на всяко мирово създание към Космоса.
Навсякъде в света материалните неща съдържат в себе си Духа, защото те са само неговият външен облик. Навсякъде в сетивния свят имагинацията, инспирацията и интуицията откриват неговото духовно съдържание, обаче не го намират, така да се каже, в ясни и точни контури, а го намират в една непрекъсната подвижност, в един непрекъснат живот. И точно както това, което геологията твърди за камъните няма никаква реалност, и възникването на Земята е неотделимо от растенията, животните и физическите хора, така и Земята – ако искаме да я обхванем в нейната цялост – ние трябва да разглеждаме като външен физически израз на духовния свят.
към текста >>
Обаче това е невъзможно, преди човекът да е изградил своето
отношение
към Космоса и най-вече към духовното съдържание на Космоса.
Обаче в този случай от едно такова познание, преобразено в човешкото сърце, ще се роди тъкмо онази сила, от която човечеството се нуждае, за да развива своя социален живот. През последните три, четири столетия хората свикнаха да разглеждат природата и човечеството единствено с помощта на чисто интелектуални, абстрактни представи. И сега, когато човечеството е изправено пред големите проблеми на социалния хаос, то би искало да ги разрешава по чисто интелектуален път. Обаче единственото, до което хората стигат, вървейки по този път, са химерите. Защото да се намесва в социалната област може само едно чисто и всестранно развито човешко сърце.
Обаче това е невъзможно, преди човекът да е изградил своето отношение към Космоса и най-вече към духовното съдържание на Космоса.
Актуалните социални проблеми ще намерят своето разрешение в онзи миг, в който човешките сърца се отворят пред съзнанието за Духа, онова съзнание за Духа, което е разновидност на природното съзнание в посока от пролетно-лятно съзнание към есенно-зимно съзнание, към себесъзнание. В един по-дълбок смисъл, от решаващо значение е не разбирането на социалния проблем, а фактът, че достатъчно голям брой хора могат да приемат в душите си именно такива духовни импулси.
към текста >>
20.
Съдържание
GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово
Връзка на мировите
отношения
,
Връзка на мировите отношения,
към текста >>
земните
отношения
и на животин ския свят с човека
земните отношения и на животин ския свят с човека
към текста >>
Отношение
то на човека към планетната система.
Просветлената от Слънцето атмосфера и Зодиакът. Областите на Вселената.
Отношението на човека към планетната система.
Троичността на призивите. Опасността на съблазняващите призиви. Законът на съзвучието на трептенията. Ученията на тройното животно. Писменни знаци на Вселената.
към текста >>
Ундините като допълващи същества по
отношение
на рибите и по-висшите земноводни /амфибии/.
Антипатията на Гномите към нисшите животински същества, на които те са едно допълнение нагоре, към страната на главата, тяхната будна наблюдателна сила.
Ундините като допълващи същества по отношение на рибите и по-висшите земноводни /амфибии/.
Силфите едно допълнение към другата страна, надолу за света на птиците; духовете на огъня /Саламандрите/ едно допълнение на природата на пеперудите. Злобни и добри същества на елементите; техните съграждащи и разграждащи сили; разместването на сферите.
към текста >>
Връзка на мировите
отношения
, на земните
отношения
и на света на животните с човека
Връзка на мировите отношения, на земните отношения и на света на животните с човека
към текста >>
21.
1. ПЪРВА СКАЗКА: Дорнах, 19 октомври 1923 г.
GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово
В нашите разглеждания често бе казано и то игра определена роля също в последните сказки върху протичането на годината и Михаеловия проблем, че в целия негов строеж, в неговите жизнени
отношения
, всъщност във всичко, което човекът е, той представлява един малък свят, един микрокосмос по
отношение
на Макрокосмоса, че той действително съдържа в себе си цялата закономерност на света, всички тайни на света.
В нашите разглеждания често бе казано и то игра определена роля също в последните сказки върху протичането на годината и Михаеловия проблем, че в целия негов строеж, в неговите жизнени отношения, всъщност във всичко, което човекът е, той представлява един малък свят, един микрокосмос по отношение на Макрокосмоса, че той действително съдържа в себе си цялата закономерност на света, всички тайни на света.
Само че Вие не трябва да си представяте, че пълното разбиране на това напълно абстрактно изречение е нещо просто. Ние трябва да проникнем вече така да се каже в разнообразието на мировите тайни, за да намерим след това отново тези тайни в човека.
към текста >>
Лъвът е така организиран, че тази смяна на биенето на сърцето и дишането се изразява също във взаимното
отношение
на неговото сърце и на неговите бели дробове.
Лъвът е именно изцяло гръден орган. Той е действително животното, което в неговата външна форма, в начина на неговия живот изразява напълно ритмичната система.
Лъвът е така организиран, че тази смяна на биенето на сърцето и дишането се изразява също във взаимното отношение на неговото сърце и на неговите бели дробове.
към текста >>
Хиената бе изядена, защото в
отношение
то на нейния принцип на делението даде нещо различно от вълка, който не бе изяден, защото в
отношение
то на неговата хиената логика той самият казва, че хиената го е научила така отнесе тази логика към една съвършено друга логика.
Да, математиката, интелектуалистичното беше еднаква както при хиената така и при вълка. Те разделиха плячката на три, направиха едно правилно деление. Но те приложиха тази математика, този интелект по различен начин върху действителността. Чрез това също съдбата им се измени съществено.
Хиената бе изядена, защото в отношението на нейния принцип на делението даде нещо различно от вълка, който не бе изяден, защото в отношението на неговата хиената логика той самият казва, че хиената го е научила така отнесе тази логика към една съвършено друга логика.
Той я отнесе към действителността именно така, че лъвът нямаше вече нужда да изяде и него.
към текста >>
22.
2. ВТОРА СКАЗКА: Дорнах 20 октомври 1923 г.
GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово
След като вчера се запознахме с
отношение
то на животните живеещи във височините, представител на които е орелът, на животните на средата, представител на които е лъвът, и на животните на низините, чийто представител е кравата, въобще говедото, днес можем да обхванем
отношение
то на човека, да обгърнем с поглед
отношение
то на човека към Вселената от гледната точка, която се получава именно при вътрешното формено
отношение
на човека към тези представители на животинския свят.
След като вчера се запознахме с отношението на животните живеещи във височините, представител на които е орелът, на животните на средата, представител на които е лъвът, и на животните на низините, чийто представител е кравата, въобще говедото, днес можем да обхванем отношението на човека, да обгърнем с поглед отношението на човека към Вселената от гледната точка, която се получава именно при вътрешното формено отношение на човека към тези представители на животинския свят.
към текста >>
Слънцето получава своята си ла чрез това, че то влиза в
отношение
с различните области на Вселената.
Сега, ако насочим нашия поглед във висините по този начин, бих могъл да кажа утежнен с всичко, което се получава от едно такова разглеждане, ние сме насочени към почиващата, тихата атмосфера и към просветлената от Слънцето атмосфера. Обаче в един такъв случай не можем да разглеждаме Слънцето така за самото него.
Слънцето получава своята си ла чрез това, че то влиза в отношение с различните области на Вселената.
Това отношение е изразено чрез факта, че със своите познания човекът отнася действията на Слънцето към така наречения зодиак, така щото, когато светлината на Слънцето пада на Земята от съзвездието Лъв, от съзвездията Везни, Скорпион, тя винаги означава нещо различно за Земята. Но тя означава също не що различно за Земята, според това, дали е подсилена или отслабена чрез другите планети на нашата планетна система. И тогава съществуват различни отношения към различните планети на нашата планетна система. Други отношения съществуват към така наречените външни планети Марс, Юпитер, Сатурн, и други отношения към така наречените вътрешни планети Меркурий, Венера и Луната.
към текста >>
Това
отношение
е изразено чрез факта, че със своите познания човекът отнася действията на Слънцето към така наречения зодиак, така щото, когато светлината на Слънцето пада на Земята от съзвездието Лъв, от съзвездията Везни, Скорпион, тя винаги означава нещо различно за Земята.
Сега, ако насочим нашия поглед във висините по този начин, бих могъл да кажа утежнен с всичко, което се получава от едно такова разглеждане, ние сме насочени към почиващата, тихата атмосфера и към просветлената от Слънцето атмосфера. Обаче в един такъв случай не можем да разглеждаме Слънцето така за самото него. Слънцето получава своята си ла чрез това, че то влиза в отношение с различните области на Вселената.
Това отношение е изразено чрез факта, че със своите познания човекът отнася действията на Слънцето към така наречения зодиак, така щото, когато светлината на Слънцето пада на Земята от съзвездието Лъв, от съзвездията Везни, Скорпион, тя винаги означава нещо различно за Земята.
Но тя означава също не що различно за Земята, според това, дали е подсилена или отслабена чрез другите планети на нашата планетна система. И тогава съществуват различни отношения към различните планети на нашата планетна система. Други отношения съществуват към така наречените външни планети Марс, Юпитер, Сатурн, и други отношения към така наречените вътрешни планети Меркурий, Венера и Луната.
към текста >>
И тогава съществуват различни
отношения
към различните планети на нашата планетна система.
Сега, ако насочим нашия поглед във висините по този начин, бих могъл да кажа утежнен с всичко, което се получава от едно такова разглеждане, ние сме насочени към почиващата, тихата атмосфера и към просветлената от Слънцето атмосфера. Обаче в един такъв случай не можем да разглеждаме Слънцето така за самото него. Слънцето получава своята си ла чрез това, че то влиза в отношение с различните области на Вселената. Това отношение е изразено чрез факта, че със своите познания човекът отнася действията на Слънцето към така наречения зодиак, така щото, когато светлината на Слънцето пада на Земята от съзвездието Лъв, от съзвездията Везни, Скорпион, тя винаги означава нещо различно за Земята. Но тя означава също не що различно за Земята, според това, дали е подсилена или отслабена чрез другите планети на нашата планетна система.
И тогава съществуват различни отношения към различните планети на нашата планетна система.
Други отношения съществуват към така наречените външни планети Марс, Юпитер, Сатурн, и други отношения към така наречените вътрешни планети Меркурий, Венера и Луната.
към текста >>
Други
отношения
съществуват към така наречените външни планети Марс, Юпитер, Сатурн, и други
отношения
към така наречените вътрешни планети Меркурий, Венера и Луната.
Обаче в един такъв случай не можем да разглеждаме Слънцето така за самото него. Слънцето получава своята си ла чрез това, че то влиза в отношение с различните области на Вселената. Това отношение е изразено чрез факта, че със своите познания човекът отнася действията на Слънцето към така наречения зодиак, така щото, когато светлината на Слънцето пада на Земята от съзвездието Лъв, от съзвездията Везни, Скорпион, тя винаги означава нещо различно за Земята. Но тя означава също не що различно за Земята, според това, дали е подсилена или отслабена чрез другите планети на нашата планетна система. И тогава съществуват различни отношения към различните планети на нашата планетна система.
Други отношения съществуват към така наречените външни планети Марс, Юпитер, Сатурн, и други отношения към така наречените вътрешни планети Меркурий, Венера и Луната.
към текста >>
И ако поставим човека по
отношение
на негово то действително съществувание във Вселената бихме могли да кажем, че на Земята той е само в неговия миниатюрен образ тогава по
отношение
на неговата глава ние трябва да го поставим в сферата на орела.
И когато виждаме орела да лети на кръгове във въздуха, ние изказваме една действителност, ако кажем: Онези сили, които от Слънцето пронизват въздуха, така че те са съставени от съвместното действие на Слънцето с Марс, Юпитер и Сатурн, те са тези, които живеят в цялата форма, в цялото същество на орела. Обаче те живеят същевременно във формата на човешката глава.
И ако поставим човека по отношение на негово то действително съществувание във Вселената бихме могли да кажем, че на Земята той е само в неговия миниатюрен образ тогава по отношение на неговата глава ние трябва да го поставим в сферата на орела.
към текста >>
Следователно трябва да си представим човека по
отношение
на неговата глава в сферата на орела, и с това имаме дадено в човека онова, което е свързано със силите нагоре.
Следователно трябва да си представим човека по отношение на неговата глава в сферата на орела, и с това имаме дадено в човека онова, което е свързано със силите нагоре.
към текста >>
Тогава се ражда онази особеност, която аз Ви описах вчера, че силите на самото Слънце, които проникват въздуха, възбуждат в лъва онази дихателна система, че в нейния ритъм тази дихателна система се намира в съвършено равновесие с ритъма на кръвообращението, не по
отношение
на броя, а по
отношение
на динамиката.
Лъвът е представител на онези животни, които са в истинския смисъл слънчеви животни, в които Слънцето разгръща така да се каже своята собствена сила. Лъвът вирее най-добре, когато звездите под Слънцето и звездите над Слънцето се намират в такова съчетание, че имат и упражняват най-малко влияние върху Слънцето.
Тогава се ражда онази особеност, която аз Ви описах вчера, че силите на самото Слънце, които проникват въздуха, възбуждат в лъва онази дихателна система, че в нейния ритъм тази дихателна система се намира в съвършено равновесие с ритъма на кръвообращението, не по отношение на броя, а по отношение на динамиката.
Това се уравновесява чудесно при лъва. Лъвът поставя кръвообращението срещу дишането, като дишането служи като един вид препятствие, и кръвообращението непрестанно подбужда течението на дишането. Аз Ви казах, че при лъва това може да се види даже във формата на неговата муцуна. Там се изразява това чудесно отношение на ритъма на кръвообращението и ритъма на дишането вече в самата форма. Това може да се види от особения, почиващ в себе си и все пак насочен навън поглед на лъва.
към текста >>
Там се изразява това чудесно
отношение
на ритъма на кръвообращението и ритъма на дишането вече в самата форма.
Лъвът вирее най-добре, когато звездите под Слънцето и звездите над Слънцето се намират в такова съчетание, че имат и упражняват най-малко влияние върху Слънцето. Тогава се ражда онази особеност, която аз Ви описах вчера, че силите на самото Слънце, които проникват въздуха, възбуждат в лъва онази дихателна система, че в нейния ритъм тази дихателна система се намира в съвършено равновесие с ритъма на кръвообращението, не по отношение на броя, а по отношение на динамиката. Това се уравновесява чудесно при лъва. Лъвът поставя кръвообращението срещу дишането, като дишането служи като един вид препятствие, и кръвообращението непрестанно подбужда течението на дишането. Аз Ви казах, че при лъва това може да се види даже във формата на неговата муцуна.
Там се изразява това чудесно отношение на ритъма на кръвообращението и ритъма на дишането вече в самата форма.
Това може да се види от особения, почиващ в себе си и все пак насочен навън поглед на лъва.
към текста >>
И всъщност върху това, което е човешкото подсъзнание, действува именно в днешно време непрестанно нещо извънредно съблазняващо; съблазняващо вече поради това, че в известно
отношение
то е също красиво.
Този е белегът на нашето време, че така да се каже човекът трябва да бъде разделен на три чрез космическите същества и че винаги едната форма на космическите същества, на космическите сили има стремежа да подтисне другите елементи. Орелът има стремежа да унищожи действията на лъва и кравата; също така другите имат стремежа да сведат до пълно бездействие останалите два елемента.
И всъщност върху това, което е човешкото подсъзнание, действува именно в днешно време непрестанно нещо извънредно съблазняващо; съблазняващо вече поради това, че в известно отношение то е също красиво.
Днес човекът няма за него възприятие в своето горно /будно/ съзнание, обаче за неговото подсъзнание светът е проникнат от вълните и звуците на един троичен зов, три зова, които искат да прелъстят човека. И бих могъл да кажа, че тайна на днешното време е, че от областта на орела звучи надолу онова, което прави от орела истински орел, което дава на орела неговата перушина, което витае астрално около орела. Същността на орела е самата тази, която подсъзнанието на човека чува. Това е съблазняващият зов: Познай моето същество! Аз ти давам силата Да създадеш в твоята глава една Вселена.
към текста >>
Ето за що не ще се получи нещо особено лошо до тогава, докато хората проявяват дилетантство по
отношение
на Вселената в меренето, тегленето и броенето.
Но докато хората ще прилагат меренето, броенето и тегленето само с техния ум, до тогава работата не ще бъде толкова лоша. Хората са наистина много умни, но те не са още толкова умни както Вселената.
Ето за що не ще се получи нещо особено лошо до тогава, докато хората проявяват дилетантство по отношение на Вселената в меренето, тегленето и броенето.
Но когато днешната цивилизация би се превърнала именно в посвещение, тогава ще бъде наистина лошо, ако хората останат с тяхното днешно настроение и разбиране. И това може да се получи, когато цивилизацията на запада, която стои изцяло в знака на везната, жалона /мярката/ и числото, би била залята от това, което все таки би могло да се случи на изток: би могло да се случи, щото чрез науката на посвещението да бъде изследвано и проникнато с познанието това, което живее духовно в организма на кравата. Защото ако проникнете в организма на кравата, ако се запознаете с това, как в нея тази осминка от хранителни вещества, обременена със земната тежест, с всичко, което може да бъде претеглено, измерено и преброено, ако се запознаете с това, което организира духовно тази земна тежест в кравата, ако се запознаете с целия този организъм на кравата, как той лежи на пасището и преживя и в своето преживяне изявява нещо чудесно от Вселената, изявява го астрално: тогава ще се научите да познавате, да впрегнете претегленото, измерено, преброеното в една система, с която можете да победите всичко друго в цивилизацията и да дадете на цялото земно кълбо единствено една цивилизация, която само тегли, брои и измерва и прави да изчезне от цивилизацията всичко друго. Защото какво би дало посвещението в организацията на кравата? Това е един въпрос, който има извънредно дълбоко значение.
към текста >>
Човекът би бил впрегнат в течението на годината и чрез това би живял особено в смяната на
отношение
то на своя дихателен ритъм и на своя кръвообръщателен ритъм.
А сега представете си, ако средата /средна Европа/ би била съблазнено чрез онова, което лъвът говори, тогава наистина не ще съществува опасността, която аз описах. Механизмите отново ще изчезнат постепенно от лицето на Земята. Цивилизацията не ще стане една механистична цивилизация, но човекът би бил отдаден в едностранчива сила на всичко това, което живее във вятъра и състоянието на времето, в течението на годината.
Човекът би бил впрегнат в течението на годината и чрез това би живял особено в смяната на отношението на своя дихателен ритъм и на своя кръвообръщателен ритъм.
Той ще развие в себе си онова, което може да му даде един безволев живот. Той би развил особено много своята гръдна природа. Чрез това обаче човекът би проявил такъв егоизъм в земната цивилизация, че всеки би искал да живее само себе си, че никой човек не би искал да знае за нещо друго, освен за това, да му бъде добре в настоящето. На това е изложена цивилизацията на средата, която би могла да създаде един такъв живот в земната цивилизация.
към текста >>
Защото, бих могъл да кажа, днес човекът прилича на антилопата по
отношение
на трите животни в баснята, която вчера Ви разказах.
На днешния човек му е всъщност трудно да бъде човек.
Защото, бих могъл да кажа, днес човекът прилича на антилопата по отношение на трите животни в баснята, която вчера Ви разказах.
Това, което иска да се едностранчиви, то приема една особена форма. Лъвът остава като лъв, обаче той иска да има своите другари хищници като метаморфози за другото животно. И за това, което е всъщност орел, той употребява един другар хищник, хиената, която живее всъщност от нещо мъртво, от онова мъртво, което бива създадено в нашата глава, което доставя за нашето умиране непрестанно атомистични части във всеки момент. Така щото тази басня поставя на мястото на орела хиената и на мястото на кравата лъвът поставя съобразно с упадъка баснята можа да се роди от културата на негрите, на мястото на кравата лъвът поставя своя другар хищник вълка. И така в баснята ние имаме другото троично животно, лъва, хиената и вълка.
към текста >>
Това е, което човекът трябва да научи върху своето
отношение
към Вселената, за да стане все повече способен в неговото действие за цивилизацията на Земята и да служи не на упадъка, а на възхода.
Това е, което човекът трябва да научи върху своето отношение към Вселената, за да стане все повече способен в неговото действие за цивилизацията на Земята и да служи не на упадъка, а на възхода.
към текста >>
23.
3. ТРЕТА СКАЗКА: Дорнах 21 октомври 1923 г.
GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово
Обаче до пълното съзнание може да го доведе само духовното виждане и аз мога да Ви опиша това духовно виждане само така: Онзи, който познава тази тайна за човека от днешната наука на посвещението, а именно, че всъщност най-главният, най-същественият орган, който се нуждае от физическо вещество, е главата, за да обработи това физическо вещество с духовните сили, и който знае по-нататък, че в човешката система на крайниците и на обмяната на веществата същественото е духовното вещество, което се нуждае от физическите сили, от силите на тежестта, на притеглянето, от силите на равновесието и от другите физически сили, за да съществува, онзи, който прозира по този начин духовно тайната на човека и след това насочи поглед обратно върху човешкото земно съществувание, той чувствува самия себе си бидейки човек като извънредно голям длъжник по
отношение
на Земята.
Който насочва поглед върху здравия и болния човек, ще може много скоро да разбере това различаване, ако въобще иска да има работа с истината, а не с външното явление. Това, което действува тук, поради кое то човекът се чувствува благодарение на факта, че той е едно така устроено същество, както аз го представих, то остава първо именно в подсъзнанието при обикновеното днешно съзнание. То съществува вече там. Там то се явява като един вид настроение, като жизнено настроение на човека.
Обаче до пълното съзнание може да го доведе само духовното виждане и аз мога да Ви опиша това духовно виждане само така: Онзи, който познава тази тайна за човека от днешната наука на посвещението, а именно, че всъщност най-главният, най-същественият орган, който се нуждае от физическо вещество, е главата, за да обработи това физическо вещество с духовните сили, и който знае по-нататък, че в човешката система на крайниците и на обмяната на веществата същественото е духовното вещество, което се нуждае от физическите сили, от силите на тежестта, на притеглянето, от силите на равновесието и от другите физически сили, за да съществува, онзи, който прозира по този начин духовно тайната на човека и след това насочи поглед обратно върху човешкото земно съществувание, той чувствува самия себе си бидейки човек като извънредно голям длъжник по отношение на Земята.
Защото от една страна той трябва да си каже: за да мога да поддържам моето човешко същество, аз се нуждая от определени условия, обаче чрез тези условия аз ставам всъщност длъжник на Земята. Аз непрестанно извличам нещо от Земята. Човек стига именно до там, да си каже: Това, което нося в себе си като духовно вещество през време на земното съществувание, от него се нуждае всъщност Земята. Когато мина през смъртта, аз би трябвало да го оставя на Земята, защото за нейното възобновяване Земята непрестанно се нуждае от духовно вещество. Но човекът не може да стори това, защото през времето след смъртта не би могъл да измине своя човешки път.
към текста >>
Но орелът, на който можем да припишем някои лоши качества, има все пак особеното качество по
отношение
на неговото космическо съществувание, че така да се каже вън от неговата кожа, във формата на перата остава всичко онова, което тези проработени от Слънцето въздушни сили образуват в него.
Но орелът, на който можем да припишем някои лоши качества, има все пак особеното качество по отношение на неговото космическо съществувание, че така да се каже вън от неговата кожа, във формата на перата остава всичко онова, което тези проработени от Слънцето въздушни сили образуват в него.
И какво става тук, можем да забележим само когато орелът умира.
към текста >>
Както виждате, ние имаме едно забележително сродствено
отношение
на нашата глава към орела.
Както виждате, ние имаме едно забележително сродствено отношение на нашата глава към орела.
Това, което ние не можем да сторим, прави го орелът. Орелът отнася непрестанно от Земята онова, което бива обработено чрез духовните сили като физическо вещество в тази Земя.
към текста >>
Това е най-основната храносмилателна работа, която можем да си представим, и в това
отношение
кравата се грижи и снабдява бих могъл да кажа най-основно животинското съществувание.
А сега да отидем към другата крайност, която също разгледахме през тези дни, да отидем при почитаната от индийците крава. Тук имаме без съмнение другата крайност, както орелът е много подобен на човешка та глава, така кравата е много подобна на човешката система на обмяната на веществата. И, колкото и странно да звучи, това животно на храносмилането се състои всъщност главно от духовно вещество, в което е впрегната и разпръсната физическа материя, която е консумирана. Тук в кравата имаме духовно вещество /нарисувано е на дъската/, и физическата материя прониква тук навсякъде и бива преработена, приета от духовното вещество. За да стане това напълно основно, затова работата на храносмилането при кравата толкова подробна, толкова основно.
Това е най-основната храносмилателна работа, която можем да си представим, и в това отношение кравата се грижи и снабдява бих могъл да кажа най-основно животинското съществувание.
Кравата е основно животно. Тя донася фактически това животинско съществувание, този животински егоизъм, тази животинска азовост от Вселената на Земята в областта на гравитацията на Земя та.
към текста >>
Никое друго животно няма същото
отношение
между теглото на кръвта и цялото тегло на тялото както кравата; другите животни имат или по-малко или повече кръв в
отношение
с теглото на тялото в сравнение с кравата; а теглото има работа с тежестта, с гравитацията, кръвта с егоизма.
Никое друго животно няма същото отношение между теглото на кръвта и цялото тегло на тялото както кравата; другите животни имат или по-малко или повече кръв в отношение с теглото на тялото в сравнение с кравата; а теглото има работа с тежестта, с гравитацията, кръвта с егоизма.
Не с егото /Аза/, него има само човекът, а с егоистичността, с отделното съществувание. Кръвта прави също от животното едно животно, поне по-висшето животно. И бихме могли да кажем: Кравата е решила мировата загадка, как трябва да се подържа правилното отношение между теглото на кръвта и теглото на цялото тяло, ако едно същество иска да бъде колкото е възможно истинско животно.
към текста >>
И бихме могли да кажем: Кравата е решила мировата загадка, как трябва да се подържа правилното
отношение
между теглото на кръвта и теглото на цялото тяло, ако едно същество иска да бъде колкото е възможно истинско животно.
Никое друго животно няма същото отношение между теглото на кръвта и цялото тегло на тялото както кравата; другите животни имат или по-малко или повече кръв в отношение с теглото на тялото в сравнение с кравата; а теглото има работа с тежестта, с гравитацията, кръвта с егоизма. Не с егото /Аза/, него има само човекът, а с егоистичността, с отделното съществувание. Кръвта прави също от животното едно животно, поне по-висшето животно.
И бихме могли да кажем: Кравата е решила мировата загадка, как трябва да се подържа правилното отношение между теглото на кръвта и теглото на цялото тяло, ако едно същество иска да бъде колкото е възможно истинско животно.
към текста >>
Всички други животни имат едно друго, различно
отношение
на теглото на кръвта към това на тялото.
Този Зодиак има дванадесет части, разделя така да се каже цялото свое битие на дванадесет части. Тези сили, които идват от Космоса, от Зодиака, приемат тяхната форма от животните. Но другите животни не се насочват точно според това. Кравата има в теглото на нейната кръв една дванадесетина от теглото на нейното цяло тяло. Теглото на кръвта при кравата е една дванадесета от теглото на нейното тяло, при магарето то е само една двадесет и трета, при кучето една десета.
Всички други животни имат едно друго, различно отношение на теглото на кръвта към това на тялото.
При човека теглото на кръвта е една тринадесетима от тегло то на тялото.
към текста >>
Това, което постоянно казвах тези дни, а именно при астралното тяло на кравата се вижда, как тя всъщност осъществява горното, висшето във физическо-материалното, то се изразява в това, че тя подържа в нейното собствено
отношение
на теглото дванадесетократното деление.
Вие виждате, че кравата е предвидела да изразява в теглото цялото животинско битие, да изразява в него нещо колкото е възможно космическо.
Това, което постоянно казвах тези дни, а именно при астралното тяло на кравата се вижда, как тя всъщност осъществява горното, висшето във физическо-материалното, то се изразява в това, че тя подържа в нейното собствено отношение на теглото дванадесетократното деление.
Тя се намира космически в това деление. Всичко при кравата е така, че в духовното вещество биват обработени и вработени силите на Земята. На земното притегляне е наложено да се разпредели в отношението на Зодиака в кравата. Земната тежест, земното притегляне трябва да се подчини да направи една дванадесета да се падне на егоистичността. Всичко, което кравата има като духовно вещество, тя го принуждава да влезе в земните отношения.
към текста >>
На земното притегляне е наложено да се разпредели в
отношение
то на Зодиака в кравата.
Вие виждате, че кравата е предвидела да изразява в теглото цялото животинско битие, да изразява в него нещо колкото е възможно космическо. Това, което постоянно казвах тези дни, а именно при астралното тяло на кравата се вижда, как тя всъщност осъществява горното, висшето във физическо-материалното, то се изразява в това, че тя подържа в нейното собствено отношение на теглото дванадесетократното деление. Тя се намира космически в това деление. Всичко при кравата е така, че в духовното вещество биват обработени и вработени силите на Земята.
На земното притегляне е наложено да се разпредели в отношението на Зодиака в кравата.
Земната тежест, земното притегляне трябва да се подчини да направи една дванадесета да се падне на егоистичността. Всичко, което кравата има като духовно вещество, тя го принуждава да влезе в земните отношения.
към текста >>
Всичко, което кравата има като духовно вещество, тя го принуждава да влезе в земните
отношения
.
Това, което постоянно казвах тези дни, а именно при астралното тяло на кравата се вижда, как тя всъщност осъществява горното, висшето във физическо-материалното, то се изразява в това, че тя подържа в нейното собствено отношение на теглото дванадесетократното деление. Тя се намира космически в това деление. Всичко при кравата е така, че в духовното вещество биват обработени и вработени силите на Земята. На земното притегляне е наложено да се разпредели в отношението на Зодиака в кравата. Земната тежест, земното притегляне трябва да се подчини да направи една дванадесета да се падне на егоистичността.
Всичко, което кравата има като духовно вещество, тя го принуждава да влезе в земните отношения.
към текста >>
И така от мене и от трите животни се получава едно цяло в космическото
отношение
.
Вие виждате, истините за трите животни орел, лъв и бик или крава са били създадени от едно чудесно инстинктивно познание. Чувствува се тяхното родство с човека. Защото човекът би трябвало всъщност да си каже, когато прозре тези неща: Орелът ми поема задачите, които аз не мога да изпълня сам чрез моята глава; кравата поема моите задачи, които аз не мога да изпълня сам чрез моята система на обмяната на веществата и на крайниците; лъвът поема онези мои задачи, които аз не мога сам да изпълня чрез моята ритмична система.
И така от мене и от трите животни се получава едно цяло в космическото отношение.
към текста >>
Вие виждате, че ние можахме да обхванем по този начин това, което застана срещу нас, когато потърсихме връзката,
отношение
то на човека към трите животни, за които говорихме през миналите седмици.
Вие виждате, че ние можахме да обхванем по този начин това, което застана срещу нас, когато потърсихме връзката, отношението на човека към трите животни, за които говорихме през миналите седмици.
към текста >>
24.
4. ЧЕТВЪРТА СКАЗКА: Дорнах 26 октомври 1923 г.
GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово
Ние разгледахме по определен начин връзката на земните
отношения
, мировите
отношения
и на животинския свят с човека.
Ние разгледахме по определен начин връзката на земните отношения, мировите отношения и на животинския свят с човека.
През следващите дни ще продължим именно тези разглеждания; днес обаче бих искал да намерим прехода към по-нататъшни области, които ще трябва да ни занимават в бъдеще. И тук бих искал първо да насоча вниманието върху това, как в моята "Тайна Наука" развитието на Земята в Космоса бе описано така, че трябваше да вземем изходната точка, когато се касае за това земно развитие, от прадревната Сатурнова метаморфоза на Земята. Ние трябва да си представим тази Сатурнова метаморфоза така, че в нея се съдържа още всичко, което въобще принадлежи към нашата планетна система. Отделните планети на нашата планетна система от Сатурн до Луната се намираха още в стария Сатурн който, както знаете, се състоеше само от топлинен етер, те бяха разтворени в него небесни тела. Следователно Сатурн, който не беше стигнал още до гъстотата на въздуха, а се състоеше именно от топлинен етер, съдържаше също така в етерна форма разтворено всичко, което по-късно се оформи самостоятелно, индивидуализира се в отделните планети.
към текста >>
И след това се родиха
отношения
та в четвъртата метаморфоза, които са нашите днешни земни
отношения
.
Но тогава в тази Лунна метаморфоза имаме същевременно работа с това, че Слънцето и онова, което съставлява едно съединение на Земята с Луната, се разделят. И аз често пъти описах, как царствата на природа та, които днес познаваме, не съществуваха тогава, как именно Земята не включваше в себе си една минерал на маса, а ако мога да се изразя така беше роговообразна, така че твърдите съставни части се отделиха роговообразно, рогообразни скали се издигаха някак си от превърналата се вече в течно състояние лунна маса.
И след това се родиха отношенията в четвъртата метаморфоза, които са нашите днешни земни отношения.
към текста >>
Например силите на гравитацията са напълно нещо, което във физическо
отношение
е останало от Луната.
След това имаме тази част на развитието, при която Луната играе своята роля. Защото Луната играе именно ролята, която и позволява да образува онези рогообразни форми, подобни на скали рогообразни форми. И през време на Земната метаморфоза Луната се отделя от Земята, става сателит и оставя на Земята вътрешните земни сили.
Например силите на гравитацията са напълно нещо, което във физическо отношение е останало от Луната.
Земята не би развила силите на притеглянето, на гравитацията, ако не биха останали остатъци от старите лунни включвания.
към текста >>
Нищо чудно, че съществува онова вътрешно
отношение
между пеперудите и света на насекомите въобще и света на растенията.
Ако погледнем растението: това пеперудата, която е обвързана долу на Земята. Яйцето е ангажирано от Земята. Гъсеницата е метаморфозирана в образуването на листата. В това, което е свито, е метаморфозирано образуването на какавидата. И накрая това, което се развива в пеперуда, при растението се развива в цвят.
Нищо чудно, че съществува онова вътрешно отношение между пеперудите и света на насекомите въобще и света на растенията.
Защото всъщност онези същества, които стоят на основата на насекомите, на пеперудите, трябва да си кажат: Тук долу са нашите сродници, с тях трябва да поддържаме връзка, с тях трябва да се свържем, трябва да се свържем с тях вкусвайки техните сокове и т.н., ние трябва да се свържем с тях, защото те са нашите братя. Те са нашите братя, които са слезли долу в областта на Земята, които са обвързани от Земята, които са добили другото съществуване.
към текста >>
Сега можем да включим света на растенията и ще стигнем постепенно до
отношение
то на човека към цялата Земя.
И сега, след като добихме прехода към света на растенията, аз ще бъда в състояние да разширя в следващото време разглежданията, които прекарахме от човека до животните.
Сега можем да включим света на растенията и ще стигнем постепенно до отношението на човека към цялата Земя.
Но за това беше необходимо да хвърлим така да се каже мост от пърхащото растение на въздуха, пеперудата, към свързаната със Земята пеперуда, до растението. Земното растение е прикованата пеперуда. Пеперудата е летящото растение. Щом познахме тази връзка между прикованото към Земята растение и небесно освободената пеперуда, тогава ние сме хвърлили вече мост между животинския свят и растителния свят, и тогава можем с известно безразличие да насочим поглед надолу върху всички тривиалности, според които се казва, как е било самозараждането и други подобни. С тези прозаични понятия не може да се стигне в областта на Вселената, в която трябва да проникнем.
към текста >>
25.
5. ПЕТА СКАЗКА: Дорнах, 27 октомври 1923 г.
GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово
В това
отношение
естеството на пеперудата се нюансира по един твърде чудесен начин.
И както можем да проследим пеперудата удивлявайки се на нейните блестящи цветове, ние можем да я проследим удивлявайки се на нейната пърхаща радост, която тя изпитва от своите цветове. Това е нещо, което всъщност трябва да се внася в децата чрез възпитанието, тази радост изпитвана от духовността, която пърха наоколо във въздуха, и която всъщност е пърхаща радост, радост изпитвана от играта на цветовете.
В това отношение естеството на пеперудата се нюансира по един твърде чудесен начин.
И на основата на всичко това лежи тогава нещо друго.
към текста >>
Там се ражда разликата в топлината по
отношение
на заобикалящия свят.
Ако си я представим като форма, бихме имали напълно формата на птица. Вътре в орела състоящ се от месо и кости седи един орел от въздух. Това е така не само поради факта, че там вътре се намира също един орел от въздух, но сега птицата диша. Чрез дишането тя създава топлина. Тя предава тази топлина своя въздух, който пресова тази топлина във всички нейни крайници.
Там се ражда разликата в топлината по отношение на заобикалящия свят.
Там орелът има своята вътрешна топлина, тук той има външната топлина. В това различно равнище между външната топлина на въздуха и топлината, която орелът предава на своя собствен въздух, в тази разлика на равнището, следователно в една разлика на равнището на топлината, на топлинния елемент живее в същност птицата. И ако бихте запитали птицата по съответния начин, какво е състоянието на нейното тяло, тогава ако бихте разбирали птичия език, бихте видели, че тя прави това тогава тя би Ви отговорила така, че бихте познали: тя говори за твърдите материални кости и за това, което иначе носи на себе си, някак си така, като че сте натоварени отляво и отдясно и на гърба и на главата буквално с куфари. В такъв случай Вие не казвате: това е моето тяло, десният куфар, левият куфар и т.н. Както не казвате за нещата, с които сте натоварени, че това е Вашето тяло, а те са нещо, което носите, така говори птицата, когато тя говори за себе си, така говори тя просто за затопления от нея въздух и за другите части на нейното тяло като за един багаж, който носи на себе си през време на земното съществувание.
към текста >>
По
отношение
на подиграването хората са произвели вече нещо друго.
Нека онези, които чуят подобни неща, се подиграват.
По отношение на подиграването хората са произвели вече нещо друго.
Знаменити академии са изказвали съждението: не могат да съществуват никакви метеор ни камъни, защото желязото не може да пада от небето и така нататък. Защо хората не трябва да се подиграват също и върху функциите на прилепите, за които аз днес говорих? Всичко това обаче не трябва да ни заблуждава и да ни попречи да проникнем фактически нашата цивилизация с познанието на духовното.
към текста >>
26.
6. ШЕСТА СКАЗКА: Дорнах, 28 октомври 1923 г.
GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово
Различно е положението при влечугите и при земноводните животни, при жабите например, които са извънредно характерни в това
отношение
.
Различно е положението при влечугите и при земноводните животни, при жабите например, които са извънредно характерни в това отношение.
Те са свързани по-малко с етерния елемент на Космоса, а са свързани повече с астралния елемент на Космоса. Ако запитаме рибата: как стои всъщност работата с тебе? Тя ще каже: Ето тук на Земята аз съм едно същество станало земно, образувано от земно-влажния елемент; обаче същинският мой живот е животът на цялата Земя с нейното космическо дишане. При жабата не е така, при жабата положението е съществено различно. Жабата взема участие във всеобщо разпространената астралност.
към текста >>
И аз не Ви казвам нещо баснословно, както казвам: Именно жабите при другите земноводни животни това също съществува, но в по-слаба форма живеят тази астрална игра, която се проявява в
отношения
та на състоянието на времето, в метеорологията.
Обаче жабата живее във всеобщия астрален елемент, така че съизпитва именно онези астрални процеси, които стават в течение на годината, когато Земята прави астралността да действува в изпарението на водата, в нейното отново слизане на Земята като дъжд, или сняг. Тук естествено материалистично мислещият човек казва: водата се изпарява чрез тези или онези ако щете аеродинамични или аеро-механични сили; получаваме нейното издигане нагоре. Образуват се капки; когато тези капки са достатъчно тежки, те падат долу. Обаче това прилича приблизително на положението, като че бихме установили една подобна теория за движението на кръвта на човека, без да вземаме под внимание, че всичко в кръвта живее в нейното движение в организма. Така в кръгообращението на издигащата се във въздуха и слизащата на Земята вода живее астралната атмосфера на Земята, астралността на Земята.
И аз не Ви казвам нещо баснословно, както казвам: Именно жабите при другите земноводни животни това също съществува, но в по-слаба форма живеят тази астрална игра, която се проявява в отношенията на състоянието на времето, в метеорологията.
Както знаете, хората не само ги използуват като пророци на състоянието на времето по простия начин, понеже те съизживяват чудесно тази игра чрез това, че са вложени с тяхната астралност в астралността на Земята; жабата не казва никак, че има едно чувство, а тя е само един носител на чувствата, които Земята има през дъждовните периоди, през периодите на засушаване и т.н. Ето защо при определени отношения на състоянието на времето имате повече или по-малко красивите жабешки концерти. Те са главно изразът на жабите за това, което те съизживяват в астралността на Земята. Те наистина не врякат, без да имат повод за това от целия Космос. Те съживеят астралността на Земята.
към текста >>
Ето защо при определени
отношения
на състоянието на времето имате повече или по-малко красивите жабешки концерти.
Образуват се капки; когато тези капки са достатъчно тежки, те падат долу. Обаче това прилича приблизително на положението, като че бихме установили една подобна теория за движението на кръвта на човека, без да вземаме под внимание, че всичко в кръвта живее в нейното движение в организма. Така в кръгообращението на издигащата се във въздуха и слизащата на Земята вода живее астралната атмосфера на Земята, астралността на Земята. И аз не Ви казвам нещо баснословно, както казвам: Именно жабите при другите земноводни животни това също съществува, но в по-слаба форма живеят тази астрална игра, която се проявява в отношенията на състоянието на времето, в метеорологията. Както знаете, хората не само ги използуват като пророци на състоянието на времето по простия начин, понеже те съизживяват чудесно тази игра чрез това, че са вложени с тяхната астралност в астралността на Земята; жабата не казва никак, че има едно чувство, а тя е само един носител на чувствата, които Земята има през дъждовните периоди, през периодите на засушаване и т.н.
Ето защо при определени отношения на състоянието на времето имате повече или по-малко красивите жабешки концерти.
Те са главно изразът на жабите за това, което те съизживяват в астралността на Земята. Те наистина не врякат, без да имат повод за това от целия Космос. Те съживеят астралността на Земята.
към текста >>
И така ние можем да кажем: Това, което живее в земно-влажния елемент, е фактически така, че съизживява също повече земното, следователно земните жизнени
отношения
при рибата, земните сетивни
отношения
при жабата и въобще при влечугите и при земноводните животни.
И така ние можем да кажем: Това, което живее в земно-влажния елемент, е фактически така, че съизживява също повече земното, следователно земните жизнени отношения при рибата, земните сетивни отношения при жабата и въобще при влечугите и при земноводните животни.
И отново, ако искаме да проучим, що е човешкият храносмилателен организъм, тогава трябва да кажем: този храносмилателен организъм се образува без съмнение отново по тази схема отвътре навън. Обаче който иска действително да проучи, как функционират нещата, той трябва да се обърне към рода на влечугите и земноводните животни, защото той получава летящо отвън това, което човекът протласква като сили чрез своите храносмилателни органи. Със същите сили, с които човекът смила своята храна, външният Космос, външната природа образува змиите , жабите, гущерите. И простете, обаче в природата няма нищо грозно, а всичко трябва да бъде разглеждано по обективен начин, който иска да проучи вътрешната природа, да речем, на дебелото черво с неговите си ли на отделянето, той трябва да проучи външно краставите жаби, защото краставата жаба получава хвърчащо от вън това, което в човешкото дебело черво действува отвътре по тази схема. Това несъмнено не е така красиво в неговото описание както онова, което аз трябваше да опиша за пеперудите; обаче в природата всичко трябва да бъде прието по един обективен начин.
към текста >>
В този смисъл човекът е един малък свят, един микрокосмос по
отношение
на големия свят, на макрокосмоса.
В този смисъл човекът е един малък свят, един микрокосмос по отношение на големия свят, на макрокосмоса.
Но той съдържа всички чудеса и тайни на този макрокосмос, само че именно в противоположна посока на развитието.
към текста >>
27.
7. СЕДМА СКАЗКА: Дорнах, 2 ноември 1923 г.
GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово
Природата на Гномите по
отношение
на земното е това, което оставя растението в земното царство само с корените, но след това го оставят да израсне, така щото следователно всъщност Гномите изтръгват растението от Земята с тяхната свойствена сила и го оставят да расте нагоре.
Те пребивават в земно-влажния елемент; там тях непрестанно ги застрашава формата на земноводните животни. От тази форма те непрестанно се изтръгват и се изпълват изцяло с идеите на извънземната Вселена. Те са всъщност в Земята онова, което представлява извънземното, защото непрестанно трябва да избягват да се сраснат със земното; иначе отделните същества биха приели формата на земноводните животни. И именно от това, бих могъл да кажа чувство на омраза, чувство на антипатия спрямо земното Гномите получават силата да изкарат растенията от Земята. Те се отблъскват непрестанно с тяхната основна сила от Земята и с това отблъскване е дадена посоката на растежа на растенията; те изтръгват със себе си растението.
Природата на Гномите по отношение на земното е това, което оставя растението в земното царство само с корените, но след това го оставят да израсне, така щото следователно всъщност Гномите изтръгват растението от Земята с тяхната свойствена сила и го оставят да расте нагоре.
към текста >>
Силфите чувствуват тяхното себе, техния аз, когато виждат да летят птиците, Духовете на Огъня имат това чувство още по-завишено по
отношение
на света на пеперудите и въобще по
отношение
на целия свят на насекомите.
Видите ли, когато там горе свистят наоколо духовете на огъня, а именно когато посредничат с прашеца на тичинките, тогава те имат само едно чувство. Това е едно повишено чувство в сравнение с чувството на Силфите.
Силфите чувствуват тяхното себе, техния аз, когато виждат да летят птиците, Духовете на Огъня имат това чувство още по-завишено по отношение на света на пеперудите и въобще по отношение на целия свят на насекомите.
И те са онези, тези духове на огъня, които вървят с най-голяма любов по следите на насекомите, за да произведат именно разпределението на топлината за плодното коленце. За да свържат концентрираната топлина около себе си, тази топлина която трябва да дойде в земята, с идейната форма, за да пренесат тази топлина, духовете на огъня се чувствуват вътрешно сродни със света на пеперудите и въобще с целия свят на насекомите. Те вървят навсякъде по следите на насекомите, които летят от цвят на цвят. И когато проследим този летеж на насекомите от цвят на цвят, ние имаме всъщност чувството: всяко едно такова летящо от цвят на цвят насекомо има всъщност една твърде особена аура, която не може да бъде обяснена като произхождаща от самото насекомо. Особено пчелите с тяхната ярко блестяща, чудесно светеща, проблясваща в преливащи цветове аура, които прелитат от растение на растение, трудно могат да бъдат обяснени с тази тяхна аура. Защо?
към текста >>
28.
8. ОСМА СКАЗКА: Дорнах, 3 ноември 1923 г.
GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово
Това са същества, които принадлежат, които са се родили най-късно върху Земята, които всъщност едвам сега извършват върху развитата Земя това, което най-старото земно същество, човекът, е извършило по
отношение
устройството на главата през време на епохата на стария Сатурн, поради това тези същества не успяват да образуват вътре в тях онези втвърдявания, които могат да станат опори на скелета.
Видите ли, ние имаме цялото войнство на нисшите, понастоящем нисши животни, на онези животни, които се състоят така да се каже само от една мека маса, които живеят в течния елемент и действуват в него, които нямат никакъв скелет, следователно нямат нищо, което да им дава една вътрешна опора.
Това са същества, които принадлежат, които са се родили най-късно върху Земята, които всъщност едвам сега извършват върху развитата Земя това, което най-старото земно същество, човекът, е извършило по отношение устройството на главата през време на епохата на стария Сатурн, поради това тези същества не успяват да образуват вътре в тях онези втвърдявания, които могат да станат опори на скелета.
към текста >>
И понеже
отношения
та на съществата в света са твърде различни, между тези нисши същества и Гномите действува нещо, което аз вчера охарактеризирах като антипатия.
И понеже отношенията на съществата в света са твърде различни, между тези нисши същества и Гномите действува нещо, което аз вчера охарактеризирах като антипатия.
Гномите не искат да станат като тези нисши същества. Те искат непрестанно да се предпазват, да не приемат формата на тези нисши същества. Както Ви описах, тези Гноми са извънредно умни същества, интелигентни същества. Заедно с възприятието те имат дадено същевременно разбирането, интелигентността; те са действително във всичко една противоположност на нисшия животински свят. И имайки значението за растежа на растенията, което аз Ви охарактеризирах вчера, те образуват действително за нисшия животински свят едно допълнение.
към текста >>
Тези Ундини ние се запознахме с това, каква роля играят те в растежа на растенията; обаче те стоят също като допълващи същества в
отношение
с животните, които се намират вече на една по-висока степен на развитието, с животните, които са приели вече едно по-диференцирано земно тяло.
И ако човек би ги възприел неподготвен, тези Гноми биха били истински символи на смъртта. Той би се изплашил извънредно много от тази гледка, ако не би чул нищо за тях в своя обикновен ум и те биха му се явили при неговото заспиване и биха го погребали така да се каже, защото така изглежда положението, Гномите биха го погребали отвъд в астралния свят, в който той влиза при заспиването. Защото това е едно погребване чрез Гномите, което става при заспиването, гледано от отвъдния свят, от астралния свят. То това е така само за момента на заспиването. Едно друго допълнение за физическия сетивен-свят са Ундините, водните същества, тези постоянно променящи се, живеещи с водата същества също както Гномите живеят със земята, с твърдата материя.
Тези Ундини ние се запознахме с това, каква роля играят те в растежа на растенията; обаче те стоят също като допълващи същества в отношение с животните, които се намират вече на една по-висока степен на развитието, с животните, които са приели вече едно по-диференцирано земно тяло.
Тези животни, които след това се врастват в по-висшите риби или също в по-висшите амфибии, имат нужда от люспи, нуждаят се от някаква твърда броня. Те се нуждаят външно от една твърда черупка. Това, което съществува като сили, за да създаде тази външна опора, така да се каже този външен скелет, на определени животни, каквито са насекомите, това светът дължи на Ундините, на дейността на Ундините. Гномите подкрепят така да се каже онези животни, които са съвсем нисши. Тези животни, които сега трябва да бъдат подкрепени от вън, които например трябва да бъдат облечени в една броня, те дължат тяхната предпазна обвивка на дейността на Ундините.
към текста >>
Това, което става в долния човек, е един процес, който спира на половината път по
отношение
на неговото физическо развитие.
Ако си представите човека като човек на обмяната на веществата и на крайниците, като гръден, следователно като ритмичен човек и след това като човек-глава, следовател но като човек на сетивата и на нервната система, трябва да бъдете съвсем наясно, че тук долу стават процеси нека оставим настрана ритмичния човек ; тук горе стават отново процеси. Ако вземете заедно процесите, които стават там долу, там съществува главно един резултат, който в обикновения живот бива презиран: това са отделителните процеси отделения чрез червото, отделения чрез бъбреците и т.н., всички отделителни процеси, които се изливат надолу. Тези отделителни процеси се разглеждат най-много именно като отделителни процеси. Обаче това е едно безсмислие. Не става отделяне само затова, за да бъде нещо отделено от организма, а в същия размер, в който се явяват продуктите на отделянето, в долния човек се явява нещо духовно подобно както горе е физически мозъкът.
Това, което става в долния човек, е един процес, който спира на половината път по отношение на неговото физическо развитие.
Става отделяне затова, защото нещата преминават в духовното. Горе процесът бива завършен. Там се образува физически това, което долу е само духовно. Горе имаме физически мозък, долу имаме един духовен мозък. И ако бихме подложили на един по-нататъшен процес това, което бива отделено долу, ако бихме продължили да го преобразуваме, тогава последната метаморфоза би била предварително човешкият мозък.
към текста >>
Това е нещо, което е извънредно важно например също в медицинско
отношение
и което лекарите в шестнадесетото и седемнадесе-тото столетие са знаели.
Масата на човешкия мозък е един развит по-нататък продукт на отделянето.
Това е нещо, което е извънредно важно например също в медицинско отношение и което лекарите в шестнадесетото и седемнадесе-тото столетие са знаели.
Без съмнение, днес се говори по един много отрицателен начин, и това се върши с право по отношение на някои неща, говори се много отрицателно за старата "Аптека за мръсотии". Но това се върши именно защото не се знае, че в мръсотиите /изпражненията/ се намират така наречените мумии на духа. Естествено това не трябва да бъде един апотеоз на онова, което в последните столетия е фигурирало като "Аптеки на мръсотиите", но аз обръщам вниманието върху много истини, които имат една такава дълбока връзка, каквато е тази, която току що изнесох.
към текста >>
Без съмнение, днес се говори по един много отрицателен начин, и това се върши с право по
отношение
на някои неща, говори се много отрицателно за старата "Аптека за мръсотии".
Масата на човешкия мозък е един развит по-нататък продукт на отделянето. Това е нещо, което е извънредно важно например също в медицинско отношение и което лекарите в шестнадесетото и седемнадесе-тото столетие са знаели.
Без съмнение, днес се говори по един много отрицателен начин, и това се върши с право по отношение на някои неща, говори се много отрицателно за старата "Аптека за мръсотии".
Но това се върши именно защото не се знае, че в мръсотиите /изпражненията/ се намират така наречените мумии на духа. Естествено това не трябва да бъде един апотеоз на онова, което в последните столетия е фигурирало като "Аптеки на мръсотиите", но аз обръщам вниманието върху много истини, които имат една такава дълбока връзка, каквато е тази, която току що изнесох.
към текста >>
Това, което важи за Гномите и Ундините по
отношение
на разрушителните сили разрушението, разграждането изхожда тогава също от мозъка, то важи за Силфите и Саламандрите /съществата на огъня/ по
отношение
на съграждащите сили.
Това, което важи за Гномите и Ундините по отношение на разрушителните сили разрушението, разграждането изхожда тогава също от мозъка, то важи за Силфите и Саламандрите /съществата на огъня/ по отношение на съграждащите сили.
Отново добрите Силфи и Саламандри се държат далече от човека и животните и се занимават с растежа на растенията по начина, както аз Ви описах това; но съществуват също и зложелателни Силфи и Саламандри. Тези зложелателни Силфи и Саламандри донасят преди всичко това, което съществува в горните области на Земята, в областите на въздуха и на топлината, донасят го долу във водните и земни области.
към текста >>
29.
9. ДЕВЕТА СКАЗКА: Дорнах, 4 ноември 1923 г.
GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово
И в това
отношение
те са родените не мога да кажа така, защото е трудно да се намерят думи за това те са така да се каже станалите неврастеници.
В замяна на това обаче тези Гноми са извънредно надарени за впечатленията, които идват от Луната. За тях Луната е онова, в което те непрестанно се вслушват с внимание.
И в това отношение те са родените не мога да кажа така, защото е трудно да се намерят думи за това те са така да се каже станалите неврастеници.
Нали, това, което при нас е една болест, за Гномите то е всъщност техният жизнен елемент. При тях това не е никаква болест, а нещо самопонятно. Това им дава онази вътрешна чувствителност за всичко, за което аз Ви говорих. То им дава обаче също вътрешната възприемчивост за промените на явленията на Луната.
към текста >>
Тези са нещата, които се получават по
отношение
на света на Гномите.
Тези са нещата, които се получават по отношение на света на Гномите.
Чрез това Гномите получават едно интересно, едно извънредно интересно отношение към цялата еволюция на Вселената. Те винаги пренасят твърдото състояние от предишното в твърдото състояние на по-късното. Те са съхранителите на постоянството, на непреривността на твърдата структура в развитието. Те съхраняват по този начин твърдата структура от едно небесно тяло в друго небесно тяло. Представлява най-интересното нещо да пристъпим към тези духовни същества на един свръхсетивен свят и да проучим тяхната задача, защото само благодарение на това получаваме впечатлението, как всичко, което съществува като същества в света, сътрудничи за цялото устройство на света.
към текста >>
Чрез това Гномите получават едно интересно, едно извънредно интересно
отношение
към цялата еволюция на Вселената.
Тези са нещата, които се получават по отношение на света на Гномите.
Чрез това Гномите получават едно интересно, едно извънредно интересно отношение към цялата еволюция на Вселената.
Те винаги пренасят твърдото състояние от предишното в твърдото състояние на по-късното. Те са съхранителите на постоянството, на непреривността на твърдата структура в развитието. Те съхраняват по този начин твърдата структура от едно небесно тяло в друго небесно тяло. Представлява най-интересното нещо да пристъпим към тези духовни същества на един свръхсетивен свят и да проучим тяхната задача, защото само благодарение на това получаваме впечатлението, как всичко, което съществува като същества в света, сътрудничи за цялото устройство на света.
към текста >>
И Гномите не съществуват за човека само в
отношение
то, което аз вече описах, а те съществуват, за да направят да прозвучат от Земята мировите слова, Ундините за да направят да прозвучат мировите слова в разливането нагоре, Силфите отгоре, Саламандрите като един хор, като едно сливане на едно мощно разгръщане на гласовете.
Естествено човек може да отклони вниманието си от всичко това, тогава той не го чува. Зависи от волята на човека, дали той чува или не такива неща. Но когато ги чува, той знае, че те са съставни части на мировото съществувание, че в действителност става нещо, когато Гномите, Ундините, Силфите и Саламандрите се разгръщат по описания начин.
И Гномите не съществуват за човека само в отношението, което аз вече описах, а те съществуват, за да направят да прозвучат от Земята мировите слова, Ундините за да направят да прозвучат мировите слова в разливането нагоре, Силфите отгоре, Саламандрите като един хор, като едно сливане на едно мощно разгръщане на гласовете.
към текста >>
30.
10. ДЕСЕТА СКАЗКА: Дорнах, 9 ноември 1923 г.
GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово
И в това
отношение
обмяната на веществата е нещо, което е извънредно интересно.
Тази система на обмяната на веществата преработва това, което е човешка околна среда, в нещо човешко. Всичко минерално започва да се приближава към топлинния етер, всичко растително започва да се приближава към въздухообразно-ухайното, всичко, което е животинско, а също собствено произведеното животинско започва да се приближава към течното състояние и образува като един вид организирана форма същинско човешкото, довеждайки го до твърдото състояние. Всичко това съществува като тенденция в обмяна та на веществата.
И в това отношение обмяната на веществата е нещо, което е извънредно интересно.
към текста >>
През време на старото Слънчево развитие човекът е бил роден по
отношение
на неговата собствена природа като лекар.
Всеки процес на обмяната на веществата, ако бъде продължен, пра ви организма болен. Ако въобще в човека трябва да съществува обмяна на веществата, трябва да съществуват други процеси, които трябва да са били развити по-рано в техните заложби. А това са процесите, които съществуват в кръвообращението; това са процесите на кръвообращението. Процесите на кръвообращението съдържат постоянно лекуващи процеси. Така щото човекът трябва и може да бъде описан фактически също и така, че кажем: През време на старото Лунно развитие човекът е бил роден като пациент и преди него и в самия него е бил изпратен в неговата собствена природа лекарят през време на старото Слънчево развитие.
През време на старото Слънчево развитие човекът е бил роден по отношение на неговата собствена природа като лекар.
Випо е много предвидлива в развитието на света, че лекарят се родил преди пациента, защото през време на старото Лунно развитие в човека е бил прибавен самият пациент. И ако искаме да опишем правилно човека, ние трябва да се издигнем от процесите на обмяната на веществата до процесите на кръвообращението, естествено до всичко онова, което лежи на основата на кръвообращателните процеси като импулси. Едното вещество произвежда по-бързо, другото по-бавно кръвообращение в най-широкия смисъл. Ние имаме също съвсем малки процеси на кръвообращението в нас. Вземете някое минерално вещество, вземете златото, вземете медта, ако то бъде дадено на човека вътрешно по един или друг начин, било чрез инжекция или бъде внесено по някой друг начин, всяко едно от тези вещества става повод в кръвообращението да се оформи нещо, да се измени нещо, да действува оздравяващо и т.н.
към текста >>
И това, което трябва да познаваме, за да можем да вникнем с погледа в същинските лечителни процеси на човека, то е това, какво произвежда в човека всяко отделно вещество на заобикалящия човека свят по
отношение
измененията на кръвообращението.
Випо е много предвидлива в развитието на света, че лекарят се родил преди пациента, защото през време на старото Лунно развитие в човека е бил прибавен самият пациент. И ако искаме да опишем правилно човека, ние трябва да се издигнем от процесите на обмяната на веществата до процесите на кръвообращението, естествено до всичко онова, което лежи на основата на кръвообращателните процеси като импулси. Едното вещество произвежда по-бързо, другото по-бавно кръвообращение в най-широкия смисъл. Ние имаме също съвсем малки процеси на кръвообращението в нас. Вземете някое минерално вещество, вземете златото, вземете медта, ако то бъде дадено на човека вътрешно по един или друг начин, било чрез инжекция или бъде внесено по някой друг начин, всяко едно от тези вещества става повод в кръвообращението да се оформи нещо, да се измени нещо, да действува оздравяващо и т.н.
И това, което трябва да познаваме, за да можем да вникнем с погледа в същинските лечителни процеси на човека, то е това, какво произвежда в човека всяко отделно вещество на заобикалящия човека свят по отношение измененията на кръвообращението.
Така щото можем да кажем: Кръвообращението е един непрестанен лечителен процес. Можете, бих могъл да кажа, да изчисли това, ако искате. Помислете върху това което Ви казах: Човекът има средно осемнадесет вдишвания в минута. Това дава в извънредно редовно приспособяване към Космоса толкова вдишвания на ден, колкото съдържа обръщателният ритъм на Слънцето при неговото минаване през Слънчевата година. А точката, в която Слънцето изгрява в началото на пролетта изминава целия зодиак в течение на 25920 години.
към текста >>
Обаче с всяко вътрешно лечение трябва да се дойде в помощ, на дихателния процес, който се продължава по определен начин в цялото тяло, трябва да му се дойде в помощ така, че той да обуздава навсякъде в човека процеса на кръвообращението, да го доведе до общите
отношения
на Космоса.
Иначе човекът ще стигне със своето кръвообращение в един съвсем нередовен ритъм, а редовният ритъм трябва да бъде именно 103600 пулса на ден. Ако кръвообращението не спазва този ритъм, това би било нещо, което не отговаря на нищо в Космоса. Тогава човекът би се откъснал от Космоса. Неговата обмяна на вещества го откъсва от Космоса, прави го чужди на Космоса, а ритъмът на дишането постоянно го възвръща в Космоса. В това деление и това обуздаване на ритъма на кръвообращението от ритъма на дишането Вие виждате първичния лечителен процес, който постоянно се извършва в човека.
Обаче с всяко вътрешно лечение трябва да се дойде в помощ, на дихателния процес, който се продължава по определен начин в цялото тяло, трябва да му се дойде в помощ така, че той да обуздава навсякъде в човека процеса на кръвообращението, да го доведе до общите отношения на Космоса.
към текста >>
Бихме могли също така да го наречем в известно
отношение
един нулескоп, защото се откъсваме от природата.
Днес хората са свикнали с нещо друго. Те се отдалечават от природата, колкото е възможно повече, правят нещо, което им затваря погледа за природата, защото това, което искат да изследват, поставят го в едно стъкло върху една малка масичка; окото не гледа в природата, а гледа в стъклото. Самият поглед е откъснат от природата. Те наричат това един микроскоп.
Бихме могли също така да го наречем в известно отношение един нулескоп, защото се откъсваме от природата.
И хората не знаят, когато са увеличили това там долу под микроскопа, че фактически имат за духовното познание същото нещо, което би се случило, ако процесът би станал в природата. Помислете само, когато вземете нещо съвсем малко от човека и го увеличите под микроскопа, за да можете да го наблюдавате, Вие вършите с това малко нещо от човека същото, което бихте сторили с човека, ако бихте го разкъсали така нашироко и надалече! Вие бихте имали нещо още по-ужасно от самия прокруст, ако бихте разкъсали човека така, за да бъде той увеличен, както се увеличава това малко нещо там под стъклото, под тръбата на микроскопа. Но вярвате ли, че ще имате още там човека? Естествено не може да става и дума, че ще имате там човека.
към текста >>
31.
11. ЕДИНАДЕСАТА СКАЗКА: Дорнах 10 ноември 1926 г.
GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово
От изложеното до сега можахте да видите, че
отношения
та на заобикалящия човека свят към самия този човек са нещо твърде различно от това, което хората си рисуват често според днешните понятия.
От изложеното до сега можахте да видите, че отношенията на заобикалящия човека свят към самия този човек са нещо твърде различно от това, което хората си рисуват често според днешните понятия.
Те мислят твърде леко: онова, което живее в заобикалящия човека свят, което принадлежи на минералното, растителното и животинското царства и след това бива прието от човека, че то продължава някак своите процеси, своите външни материални процеси, които физикът, химикът и така нататък изследват в самия човек. Но за това не може и дума да става, а трябва да бъдем наясно, че в процесите вътре в човешката кожа всичко е различно от това, което става вън от човешката кожа, че в тези кожни процеси се намира един свят съвършено различен от външния. Докато не съзираме това, ние постоянно и постоянно ще размишляваме върху това, как това или онова, което изследваме в ретортата или по някой друг начин, се продължава в човешкия организъм, и човешкият организъм ще бъде считан само като едно по-сложно устройство на процесите наблюдавани в ретортата.
към текста >>
Видите ли, по този начин можем да предчувствуваме от това, което съществува в природата,
отношение
то към човека и към това, което става в човека.
Видите ли, по този начин можем да предчувствуваме от това, което съществува в природата, отношението към човека и към това, което става в човека.
Когато имаме духовната наука на посвещението, ние съвсем не знаем, как материалистичната наука се справя при човешкото храносмилане естествено при храносмилането на кравата положението е друго, за това ние още ще има да говорим как тя се справя с това, като мисли, че растенията биват просто приети в организма. Но нищо не се само приема в организма, то бива из цяло одухотворено. То бива оформено в себе си така, че най-долната част се връща към на горната и най-горната към най-долната. Не можем да си представим никакво по-голямо преобразуване. И човекът се разболява веднага, когато консумира и най-малкото количество растение, при което най-долната част не се обръща в най-горната и най-горната в най-долната в неговия организъм.
към текста >>
32.
12. ДВАНАДЕСЕТА СКАЗКА: Дорнах, 11 ноември 1923 г.
GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово
Сега Вие можете да поставите един пълен със значение въпрос, един въпрос, който не винаги бива поставен, който обаче по
отношение
на казаното винаги би трябвало да стои на езика: Ако човешката любов и човешкото разбиране са истинските импулси на човешкия съвместен живот, откъде идва това, че в нашия социален ред се явява противоположното, човешкото неразбиране и човешката омраза?
Сега Вие можете да поставите един пълен със значение въпрос, един въпрос, който не винаги бива поставен, който обаче по отношение на казаното винаги би трябвало да стои на езика: Ако човешката любов и човешкото разбиране са истинските импулси на човешкия съвместен живот, откъде идва това, че в нашия социален ред се явява противоположното, човешкото неразбиране и човешката омраза?
към текста >>
Защото по
отношение
на човешката форма, каквато тя стои пред на шия поглед от гледна точка на анатомията и физиологията, човек забелязва: тя е изградена от духовния свят от два елемента, които са моралната студенина и омраза.
Обаче тогава, когато можем да гледаме така човешкия физически орга.низъм, тогава забелязваме нещо, съзираме нещо, което принадлежи в онази област, за която посветените от всички времена т.е. онези, които действително са били такива са казвали: Щом човек прекрачи прага в духовния свят, той забелязва тогава нещо, което е страшно, което отначало никак не може да бъде понесено лесно. Хората искат да бъдат приятно засегнати от това, което им изглежда, че заслужава те да се стремят към него. Но положението е такова, че човек трябва да мине през страшното, когато иска да се запознае с духовната действителност, т.е. въобще с истинската действителност.
Защото по отношение на човешката форма, каквато тя стои пред на шия поглед от гледна точка на анатомията и физиологията, човек забелязва: тя е изградена от духовния свят от два елемента, които са моралната студенина и омраза.
към текста >>
Този Аз и това астрално тяло вземат със себе си в духовния свят всички импулси на човешката омраза и на студенината по
отношение
на хората, които са се настанили в душата.
Нека разгледаме с духовните очи етерния труп. Там ние можем да видим нещо, което не предизвиква вече едно човешко съждение, едно морално съждение, също както растението, камъкът не предизвикват едно морално човешко съждение. Това, което се крие там като морална природа, то се е превърнало в природни сили. Обаче човекът е всмукал много нещо от това през време на своя живот и той го взема със себе си когато преминава вратата на смъртта. И така Азът и астралното тяло се оттеглят /от физическото и от етерното тяло/ и като се оттеглят по този начин те вземат със себе си това което през време на живота е останало незабелязано, защото постоянно е било потопено във физическото тяло.
Този Аз и това астрално тяло вземат със себе си в духовния свят всички импулси на човешката омраза и на студенината по отношение на хората, които са се настанили в душата.
Аз казах, че може да се забележи колко много се е посадило в човека от човешкото неразбиране и от човешката омраза в нашата цивилизация от различни неща, за които ще има още да говорим, че това може да се забележи едвам когато виждаме човека да мине през вратата на смъртта.
към текста >>
Тази мисъл не стига винаги до неговото съзнание, но тя се крие именно в обществените
отношения
, в социалните
отношения
на хората.
Ако искаме да знаем, от какво произхождат те, достатъчно е да насочим само поглед върху дневния живот. Хората минават един покрай друг, като обръщат малко внимание на това, какви особености има другият. Не са ли днес по-голяма част от хората така устроени, че всеки намира за правилно и добро това, какъв е той самият? И щом другият е различен, той не гледа с любов към този другия, а стига само до съждението, че тоя не трябва да бъде такъв, при което накрая в повечето случаи зад всичко това се крие мисълта, която го кара да си каже: тоя би трябвало да бъде такъв, какъвто съм аз.
Тази мисъл не стига винаги до неговото съзнание, но тя се крие именно в обществените отношения, в социалните отношения на хората.
В онова, което днес се проявява, бих могъл да кажа във формата на човешкия език, на човешкия говор, живее толкова малко от това, което е разбиране на другия човек. Хората бучат навън в света, както си представят, че трябва да бъде човекът, при което в повечето случаи зад това не се крие нищо друго, освен това: каквито сме ние самите, такива трябва да бъдат всички хора. Ако тогава идва някой, който е напълно различен, той е тогава един враг, един човек, против който се проявява антипатия, макар и това даже стига напълно до съзнанието на този, който оценява по този начин другите. Тук липсва разбиране на хората, липсва морална топлота, липсва любов. И в същия размер, в който тези качества липсват, когато човекът минава през вратата на смъртта заедно с него отиват в духовния свят морална студенина, омраза към хората и го възпират там в неговото развитие.
към текста >>
То няма никакво
отношение
към тях.
Напълно ясно е, че днес човечеството се нуждае от нещо за една цивилизация, нуждае се от такава цивилизация, която да стига много близо до човешката душа и до човешкото сърце, която да произлиза непосре-дствено от човешката душа и от човешкото сърце. Когато днес при неговото встъпване в народното учили ще детето бива доведено до тези форми на буквите принадлежащи на една висока цивилизация, които форми на буквите то трябва да изучава като а, б, в, г, те не говорят нищо на неговата душа, на неговото сърце.
То няма никакво отношение към тях.
Това, което то развива в своята глава, в своето сърце, когато трябва да изучава буквите а, б, в, г, то е паразит в човешката душа, в духовен смисъл.
към текста >>
Днес обаче в много
отношения
е действително така: Както през време на моя цикъл от сказки изнесени в гр.
Ние не трябва да отхвърляме от нас такива мисли. Ние трябва даже да ги оставим те да бъдат като импулси в нас, които да ни карат да действуваме и съдействуваме навсякъде, където можем, за лечението на нашата култура.
Днес обаче в много отношения е действително така: Както през време на моя цикъл от сказки изнесени в гр.
Хелсингфорс в 1913 година аз се изказах върху малоценността на Уудроу Уйлсън, който тогава беше станал един световен господ-бог за много цивилизовани хора и върху когото едвам сега хората могат да си съставят известна яснота, защото не могат вече другояче, както стана тогава, така се случи и с онова, което бе казано тогава върху карцинома на цивилизацията. Тогава с тези неща се случи така; днес става по същия начин с нещата, които важат за нашето време: хората приспиват нещата, не ги виждат. На нас ни подобава обаче да бъдем будни. И Антропософията съдържа в себе си всички импулси за едно истинско пробуждане на културата, за едно истинско културно събуждане на хората!
към текста >>
33.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, 23 ноември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
И само ако при това запазим здравия смисъл по
отношение
на действителността, тогава няма опасност такова разгръщане на мислите да се превърне в нещо фантастично.
Например някои хора смятат за съвсем ненужно да развиват според възможностите си по-нататъшното съществуване в мислите. В нашето тежко време често срещаме хора, прекарващи цял ден в службата, занимаващи се там с всякакви работи, очевидно необходими за света, а след това събиращи се на малки групи за игра на карти, домино или нещо друго, за да убият времето, както се казва. Обаче колко по-рядко се събират хората в групи, за да обменят мисли за това как биха се променили същите тези събития от деня, в които те са взели участие, ако едно или друго би станало по друг начин. Това не би било така развлекателно за хората, както играта на карти, но би било продължение на живота в мислите.
И само ако при това запазим здравия смисъл по отношение на действителността, тогава няма опасност такова разгръщане на мислите да се превърне в нещо фантастично.
към текста >>
Трябва да сте само малко изобретателен в това
отношение
и всичко може да послужи за целта.
Представете си, че се ровите в стари лични неща, като се опитвате, да кажем, да намерите писма, написани от вас във връзка с някакъв случай. Вие поставяте тези писма пред себе си и се вживявате с тяхна помощ в миналото. Или, по-добре, вие вземате не писмата, които сам сте написал или които на вас са написали, защото тогава се намесва твърде много субективното; по-добре, ако вземете вашите стари учебници и ги разгърнете така, както сте ги разгръщали, когато сте били ученици; добре е, ако наистина извадите нещо такова от живота си, което действително e имало място в него. И забележителното е, че когато вие правите това, променяте вашето душевно настроение, каквото и да е то в момента. Това е удивително!
Трябва да сте само малко изобретателен в това отношение и всичко може да послужи за целта.
Да предположим, че някаква дама в някакъв килер намира рокля, което е носила преди двадесет години или нещо подобно, тя я облича и изцяло се пренася в състоянието, в което се е намирала преди двадесет години. И така, важно е да бъде нещо такова, което с голяма вероятност ще извика миналото в настоящето. Така човек силно се откъсва от настоящите си изживявания.
към текста >>
Тогава цветното става същество, става живо, душевно, духовно, става същество, говорещо за това, в какво се състои
отношение
то на Слънцето към Земята, както е било някога, в древното слънчево време, говорещо с нас така, че узнаваме какво представляват Херувимите.
Обръщайки поглед към утринната заря, когато тя ни се явява още почти така, както при простото изживяване на спомените, ние се учим да познаваме Престолите. А после утринната заря ни се разкрива.
Тогава цветното става същество, става живо, душевно, духовно, става същество, говорещо за това, в какво се състои отношението на Слънцето към Земята, както е било някога, в древното слънчево време, говорещо с нас така, че узнаваме какво представляват Херувимите.
А после, когато бидейки окрилени и благоговейно възхитени от това двойно откровение на утринната заря, откровението на Престолите и откровението на Херувимите, ние продължаваме да живеем в своята душа и тогава, от тази превърнала се в жива същност утринна заря, в нашето вътрешно същество прониква това, което съставлява същността на Серафимите.
към текста >>
34.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 24 ноември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
В търсене на прехода от душевното, на което посветихме вчерашните си разглеждания, към съзиданието на душевното във физическия човек, именно към съзиданието на душевното във физическия човек по
отношение
на тези неща, които също се обсъждаха вчера, ние намираме два пътя.
В търсене на прехода от душевното, на което посветихме вчерашните си разглеждания, към съзиданието на душевното във физическия човек, именно към съзиданието на душевното във физическия човек по отношение на тези неща, които също се обсъждаха вчера, ние намираме два пътя.
Споменът отначало води душата назад, в изминалия живот; мисленето, както вече ви показах вчера, води душата в етерното съществуване. А това, което после обхваща човека още по-силно, отколкото споменът, което го обхваща така силно, че вътрешните импулси преминават в телесното - това обозначих вчера като жест, като жестообразно. И посредством наблюдение над жестообразното ние проникваме чак до откровението на душевно-духовното във физическото.
към текста >>
В тези разглеждания на нас ни се е налагало да имаме указания също и от друга гледна точка по
отношение
на отделянето на Луната от Земната планета.
Сега трябва да се обърнем към това, с което не веднъж сме се занимавали по време на миналите ни лекции.
В тези разглеждания на нас ни се е налагало да имаме указания също и от друга гледна точка по отношение на отделянето на Луната от Земната планета.
Някога Луната е била свързана със Земната планета и в определено време се е отделила от Земята, за да има възможност отдалеч да й въздейства. Говорил съм ви какво духовно явление стои зад това отделяне на Луната. Казвал съм ви, че някога на Земята са живели наистина свръх-човешки същества, които са били първите велики учители на човечеството и от които произлиза това, което на основата на нашето земно човешко мислене можем да обозначим като прамъдрост, която навсякъде се намира като изходен импулс. Тази прамъдрост има дълбоко значение, предизвиква преклонение даже под формата на тези остатъци, в които я виждаме днес. Тя е съставяла съдържанието на ученията на свръхчовешките велики учители в началото на земното развитие на човечеството.
към текста >>
Тази форма по
отношение
на физическата телесност се явява само сенчест образ; обаче по
отношение
на душевното усещане и възприятие тя произвежда силно, интензивно впечатление.
Аз и тук вече съм посочвал, че с помощта на имагинативното съзерцание може да се проследи животът на човека зад портата на смъртта и че действително в духовния свят се появява това, което остава от човека, след като той съблече от себе си физическото тяло, предавайки го на елементите на Земята. След като види своето етерно тяло, възприето от етерната среда, която е свързана с нашата Земя, на човека му остава духовно-душевното, Аза, астралното тяло и това, което после се присъединява към Аза и астралното тяло. Но когато човек разглежда в имагинативно съзерцание това, което е преминало през портата на смъртта, то все пак му се представя в определен образ. Всъщност това е образът, който човек носи в себе си, образът, на който физическата материя придава форма.
Тази форма по отношение на физическата телесност се явява само сенчест образ; обаче по отношение на душевното усещане и възприятие тя произвежда силно, интензивно впечатление.
За душевното възприятие в този образ главата на човек се появява замъглено; по-силно се явява останалото, което постепенно при преминаването през живота между смъртта и новото раждане се превръща в глава през следващата инкарнация. Обаче едно може да се каже за тази форма, която се вижда в имагинативно съзерцание, след като човек е минал през портата на смъртта: тя носи определен физиогномичен израз. По някакъв начин тя се явява точно отражение от такъв вид и начин, по който човек тук, във физическия земен живот, се е проявявал като добър или лош. Тук, във физическия земен живот, човек може да скрива какво действа в душата му - зло или добро. След смъртта той повече не може да крие това.
към текста >>
Ако човек сам в себе си носи физиономията на Ариман, тъй като е пренесъл през портата морално злото в своята душа, той може да отразява, да копира само това, което прилича на Ариман; и в известна степен той е душевно сляп по
отношение
на тези човешки души, които са преминали през портата на смъртта с добро настроение, с благо морално настроение.
Този, който пренася през портата на смъртта морално злото, свързано с душата му, носи физиогномичен израз, който, ако можем така да се изразим, го прави външно приличащ на ариманичните образи. Абсолютен факт е, че на първо време след смъртта всички усещания и възприятия на човека са свързани с това, което той може да отразява, да копира в себе си.
Ако човек сам в себе си носи физиономията на Ариман, тъй като е пренесъл през портата морално злото в своята душа, той може да отразява, да копира само това, което прилича на Ариман; и в известна степен той е душевно сляп по отношение на тези човешки души, които са преминали през портата на смъртта с добро настроение, с благо морално настроение.
Това е най-суровият съд, в който влиза човек след преминаване през вратата на смъртта и бидейки зъл, той може да вижда само себеподобни, защото може да отразява само това, което може да бъде физиономия на също такъв зъл човек.
към текста >>
Съществата, които някога в началото на земното съществуване като велики учители са донесли на хората древната мъдрост, преминават на Луната, за да приведат, доколкото е възможно в тяхната област, луциферическото и ариманическото в правилно
отношение
към човешкия живот.
Съществата, които някога в началото на земното съществуване като велики учители са донесли на хората древната мъдрост, преминават на Луната, за да приведат, доколкото е възможно в тяхната област, луциферическото и ариманическото в правилно отношение към човешкия живот.
За какво е било нужно това? Защо такива високи същества, каквито са били древните учители, е трябвало да изберат тази дейност, преселвайки се от земната сфера, в която те са действали някога, в извънземната Луна, за да приведат, доколкото е възможно, луциферическото и ариманическото в правилно отношение към човека.
към текста >>
Защо такива високи същества, каквито са били древните учители, е трябвало да изберат тази дейност, преселвайки се от земната сфера, в която те са действали някога, в извънземната Луна, за да приведат, доколкото е възможно, луциферическото и ариманическото в правилно
отношение
към човека.
Съществата, които някога в началото на земното съществуване като велики учители са донесли на хората древната мъдрост, преминават на Луната, за да приведат, доколкото е възможно в тяхната област, луциферическото и ариманическото в правилно отношение към човешкия живот. За какво е било нужно това?
Защо такива високи същества, каквито са били древните учители, е трябвало да изберат тази дейност, преселвайки се от земната сфера, в която те са действали някога, в извънземната Луна, за да приведат, доколкото е възможно, луциферическото и ариманическото в правилно отношение към човека.
към текста >>
Това вие можете да видите въобще от
отношения
та, които се установяват между човека и неговото обкръжение.
Това вие можете да видите въобще от отношенията, които се установяват между човека и неговото обкръжение.
Хората от юга, които изпитват външното въздействие на Слънцето, стават богати на жестикулации, стават разговорливи; те развиват реч, притежаваща благозвучие, защото при развитието на вътрешната си топлина, те са свързани с външната топлина.
към текста >>
Те могат да проникват в човека, когато човек определя своето
отношение
към външния свят.
Те могат да проникват в човека, когато човек определя своето отношение към външния свят.
Те въвличат, вплитат човешкия Аз във външния свят. Но по такъв начин те често довеждат до заблуда този Аз относно кармата.
към текста >>
И така, човек влиза в определени
отношения
със своето природно обкръжение и в това природно обкръжение могат да действат ариманическото и луциферическото.
По такъв начин са били регулирани извънземните влияния на ариманическото и луциферическото от древните мъдри учители на човечеството. Но ние вече видяхме и е достатъчно само да се замислим над това, за да стане очевидно: тук човек изпада под влияние на природата. Чрез това, че ариманическите сили могат да му влияят преди слизането на Земята, човек е подложен на въздействието на импулсите на наследствеността. А чрез това, че луциферическите сили могат да му влияят, човек се подлага на въздействието на импулси, които стоят във физическото обкръжение, в климата и т.н., а също на импулси, стоящи в духовно-душевно-социалното обкръжение посредством възпитанието и т.н.
И така, човек влиза в определени отношения със своето природно обкръжение и в това природно обкръжение могат да действат ариманическото и луциферическото.
към текста >>
Така че на базата на духовното познание може да се каже, че в издигащата се мъгла ариманическите духове се издигат от Земята в мировото пространство, разширявайки по такъв начин своето битие по
отношение
на земното.
А сега, наред с другите упражнения, можем така да образуваме имагинациите си, че да натоварваме своята воля, изхождайки от самите себе си. Постига се посредством упражнения, които се състоят в това, че чрез вътрешна концентрация на определени телесни органи, а именно на мускулите, се предизвиква нещо като мускулно чувство, мускулно усещане. Натоварвайки по такъв начин волята посредством вътрешното мускулно чувство - мускулното усещане, което човек има по време на ходене, е нещо съвсем различно от мускулното напрежение по пътя на концентрацията, - когато това стане постоянно упражнение, когато това се прави също, както и другите упражнения, описани от мен в книгата «Как се постигат познания за висшите светове? » - тогава натоварваме волята си чрез своята собствена дейност. И тогава се достигат видения за това, което се съдържа в издигащата се мъгла, което прави човека мрачен и меланхоличен и стават видими - духовно-душевно видими - живеещите в издигащата се мъгла определени ариманически духове.
Така че на базата на духовното познание може да се каже, че в издигащата се мъгла ариманическите духове се издигат от Земята в мировото пространство, разширявайки по такъв начин своето битие по отношение на земното.
към текста >>
Това е особено
отношение
към обкръжението, в което може да влезе човек, защото тук той действително може да се издигне до чувството, че мисленето му е подобно на дишане в светлината.
В това, което ляга като светлинно сияние на облаците в атмосферата, живеят луциферическите духове, както в издигащата се мъгла живеят ариманическите духове. И за този, който може по правилен начин, съзнателно, с помощта на имагинацията да съзерцава това така, че ако му се отдава, може да следва с обичайното си мислене образите и багрите на изменящите се облаци, когато дава възможност на мислите си, вместо да имат ясни очертания, да метаморфозират и се изменят, когато самите мисли стават ту тесни, ту широки, когато те следват образите на облаците, когато възпроизвеждат образите и цветовете на облачните образувания, тогава човек действително започва да гледа на тази цветна игра над облаците, особено в сутрешното и вечерно небе, като на цветно море, в което се движат луциферическите образи. И когато издигащата се мъгла предизвиква в човека меланхолично настроение, тогава работата стои по такъв начин, че неговите мисли, а с това и неговата душа, се учат в някаква степен да дишат в свръхчовешката свобода при вида на това луциферически струящо светлинно море.
Това е особено отношение към обкръжението, в което може да влезе човек, защото тук той действително може да се издигне до чувството, че мисленето му е подобно на дишане в светлината.
към текста >>
35.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 25 ноември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
И навярно най-красивото усещане на природата ще бъде, когато към розовия храст ще имаме не само външно
отношение
, но ще си кажем: Особено обичам розовия храст, защото той има следната особеност - при това пространственото няма никакво значение, розата може да се намира и много надалеч, но ние въпреки това намираме пътя към нея по време на сън, - розовият храст има особеното свойство да възприема именно нашите първи детски спомени.
Да, вие можете да се разхождате, да гледате растящите покрай пътя жълти и сини цветя, зелената трева, блестящите многообещаващи класове и да кажете: Когато денем минавам край вас, аз ви виждам отвън; когато заспя, ще потопя моите спомени във вашата собствена духовна вътрешност. Вие възприемате това, което в течение на живота си съм превърнал от мои преживявания в спомени, възприемате тези спомени, когато спя.
И навярно най-красивото усещане на природата ще бъде, когато към розовия храст ще имаме не само външно отношение, но ще си кажем: Особено обичам розовия храст, защото той има следната особеност - при това пространственото няма никакво значение, розата може да се намира и много надалеч, но ние въпреки това намираме пътя към нея по време на сън, - розовият храст има особеното свойство да възприема именно нашите първи детски спомени.
Хората обичат розата, защото - само че не знаят нищо за това - тя възприема най-ранните детски спомени.
към текста >>
И по
отношение
на човешкия сън този спомен за първите детски години има особено значение още и поради факта, че по време на сън в детските години до смяната на зъбите, примерно до седмата година, се възприема само душевното.
Ние сме забравили това. Обаче ние носим това в нашето душевно настроение. И розовият храст възприема спомена, вече забравеното от нас самите, по време на нощния сън в своето собствено същество. Човек в по-голяма степен, отколкото си мисли, е свързан с външния природен свят, т. е. с духовете, господстващи във външния природен свят.
И по отношение на човешкия сън този спомен за първите детски години има особено значение още и поради факта, че по време на сън в детските години до смяната на зъбите, примерно до седмата година, се възприема само душевното.
Ние действително сме такива, че от нас като хора духовното, вътрешното в природата възприема от нашето детство само душевното. Това, разбира се, има значение и за друго: душевното, което сме развили по време на ранното детство, когато например сме били жестоки - то също е в нас, - него обаче го възприема в себе си магарешкият трън. Разбира се, всичко това го казвам като сравнение. Обаче то показва много значима реалност. Това, което не се възприема от детето във вътрешното на природата, ще разберем сега от следното.
към текста >>
В това
отношение
вие можете да получите дълбоко отиващо усещане, ако отново вземете в ръце «Мистерийните драми» и още веднъж - сега може би с по-голямо разбиране, отколкото преди - прочетете това, което се говори там за събитията от младостта на Йохан.
Завчера ви посочих какво значение може да има повторното връщане към преживяното в младостта.
В това отношение вие можете да получите дълбоко отиващо усещане, ако отново вземете в ръце «Мистерийните драми» и още веднъж - сега може би с по-голямо разбиране, отколкото преди - прочетете това, което се говори там за събитията от младостта на Йохан.
Въпросът е, че човек може да направи своята вътрешна същност особено подвижна, интензивно възприемчива по отношение на самия себе си, когато той действително се връща към своята младост. Казах ви: трябва да се вземат старите учебници, по които човек се е учил или може би не се е учил някога, трябва отново да се вземат в ръце и да се пренесе в това учене или неучене - работата не е в това, научил ли е тогава нещо човек или не, а в това, да се пренесе в тогавашното състояние: тук всеки има собствен опит. Преди няколко години, когато се нуждаех от усилване на духовното възприятие, за мен беше крайно важно да се пренеса в една такава ситуация от младостта: бях на единадесет години и от училището ми дадоха учебник. Първото, което стана - това беше случайност, - беше следното: преобърна се мастилницата и така изцапа две страници, че беше невъзможно вече да се прочетат. Това е действието.
към текста >>
Въпросът е, че човек може да направи своята вътрешна същност особено подвижна, интензивно възприемчива по
отношение
на самия себе си, когато той действително се връща към своята младост.
Завчера ви посочих какво значение може да има повторното връщане към преживяното в младостта. В това отношение вие можете да получите дълбоко отиващо усещане, ако отново вземете в ръце «Мистерийните драми» и още веднъж - сега може би с по-голямо разбиране, отколкото преди - прочетете това, което се говори там за събитията от младостта на Йохан.
Въпросът е, че човек може да направи своята вътрешна същност особено подвижна, интензивно възприемчива по отношение на самия себе си, когато той действително се връща към своята младост.
Казах ви: трябва да се вземат старите учебници, по които човек се е учил или може би не се е учил някога, трябва отново да се вземат в ръце и да се пренесе в това учене или неучене - работата не е в това, научил ли е тогава нещо човек или не, а в това, да се пренесе в тогавашното състояние: тук всеки има собствен опит. Преди няколко години, когато се нуждаех от усилване на духовното възприятие, за мен беше крайно важно да се пренеса в една такава ситуация от младостта: бях на единадесет години и от училището ми дадоха учебник. Първото, което стана - това беше случайност, - беше следното: преобърна се мастилницата и така изцапа две страници, че беше невъзможно вече да се прочетат. Това е действието. Това действие от преди много години често го преживявах отново, този учебник с развалени страници, с всичко, което понесох при това, защото в бедното семейство учебникът трябваше отново да бъде купен.
към текста >>
36.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 30 ноември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
Заблудата на човека, че като физическо същество е независим от Земята, възниква единствено от факта, че може да се придвижва свободно по повърхността на Земята, докато пръстът не може да стори това по
отношение
на тялото.
По-късно обаче детето става самостоятелно. По подобен начин Земята е започнала да се развива независимо, след като през първия, сатурнов период, тя е била повече свързана с Вселената. Такова независимо саморазвитие е направил и човекът съвместно със Земята по такъв начин, че да може да си каже: Пръстът, който имам на ръката си, е пръст само доколкото е част от моя организъм. В момента, в който го отрежа, той престава да бъде пръст, загива и се разпада. По същия начин, ако си представим човека, отделен на няколко километра от Земята, той би загинал, подобно на отрязания пръст.
Заблудата на човека, че като физическо същество е независим от Земята, възниква единствено от факта, че може да се придвижва свободно по повърхността на Земята, докато пръстът не може да стори това по отношение на тялото.
Ако пръстът можеше свободно да се разхожда по останалия организъм, той би изпаднал в същото заблуждение относно човека, в което изпада човек, като физическо същество, относно Земята. Именно чрез висшето познание може да се изясни тази принадлежност на физическия човека към Земята.
към текста >>
Това, което срещате във «Въведение в тайната наука» по
отношение
на тази еволюция, произлиза в по-голямата си част именно по този начин.
Езикът, говорен от земните метали, може да приеме двояка форма. Когато този език има, така да се каже, обичайна форма, тогава пред нас се появява това, през което Земята е преминала в нейната еволюция от началото на Сатурновия период.
Това, което срещате във «Въведение в тайната наука» по отношение на тази еволюция, произлиза в по-голямата си част именно по този начин.
То е възникнало чрез директно духовно съзерцания на процесите. Това е един начин за придобиване на познание за тези земни процеси, който е малко по-различен от този, за който сега говоря. Защото металите говорят повече за личните преживявания на Земята, ако ми бъде позволено да употребя такъв израз; разбира се, това звучи малко странно - металите говорят повече за личните преживявания на Земята, за това какво е преживяла Земята като личност в Космоса. Ако бих използвал повече разказите на металите, които могат да бъдат чути, когато духовно се навлезе във вътрешността на Земята, би трябвало да добавя много подробности към написаното за периодите Сатурн, Слънце, Луна и др.
към текста >>
Така че може да се каже: по
отношение
на собствената съдба на Земята обикновеният език на металите е този, на който се наставлява човекът, но по
отношение
на лечебните качества на металите, човекът е наставляван от метали, станали в своята реч поетични, стихотворни.
Работата е така, че човек е свързан с всички метали, дори с тези, за които грубата физиология не говори. Познанието за тези връзки е основата за една положителна, действителна, истинска терапия. Но напътствия за тези връзки между металите и човека може да даде само този език, който е поетичната реч на земните метали.
Така че може да се каже: по отношение на собствената съдба на Земята обикновеният език на металите е този, на който се наставлява човекът, но по отношение на лечебните качества на металите, човекът е наставляван от метали, станали в своята реч поетични, стихотворни.
към текста >>
Това може да се наблюдава по
отношение
на всички метали.
Всички тези свойства на антимона показват как се държи подобна метална субстанция в обкръжението на земните сили.
Това може да се наблюдава по отношение на всички метали.
Можем да наблюдаваме всички метали, когато биват подложени на огън и видим как с покачващата се температура преминават в това свръххомеопатично състояние, за което говорих по-горе. Освен това те не остават същите при високи температури, а приемат съвсем различна форма. Това, което в тази връзка си представят физиците, е възможно най-схематичното, което можете да си представите. Физикът, разтапяйки оловото, си въобразява, че то става все по-меко и по-меко. Отначало, разбира се, това наистина е така: то става все по-меко и по-меко, температурата все по-висока и по-висока, а оловото все по-горещо и по-горещо, а после все по-газообразно, получават се оловни пари и т. н.
към текста >>
Земята трябва да има нещо, на което да се опре, иначе ще падне.“ Да, космическите тела взаимно се поддържат и само по
отношение
на нещата на Земята може да се каже, че трябва да имат нещо, на което да се опрат.
Когато се казва, че антропософията не може да бъде доказана, това твърдение е наистина неоснователно. Хората са привикнали да доказват нещата по такъв начин, че винаги се привеждат доказателства, основани на сетивните възприятия. Това е все едно някой да каже: „Ако се твърди, че Земята се движи в космическото пространство без опора, това е невъзможно.
Земята трябва да има нещо, на което да се опре, иначе ще падне.“ Да, космическите тела взаимно се поддържат и само по отношение на нещата на Земята може да се каже, че трябва да имат нещо, на което да се опрат.
За истините, които засягат ежедневното съзнание, ние изискваме доказателства Истините, свързани с духа, взаимно се поддържат. Но човек трябва да умее да чувства това взаимно поддържане.
към текста >>
37.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 1 декември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
Както си спомняте, аз говорих, че съзерцавайки и опознавайки, можем да встъпим в определени
отношения
с металното в Земята, с всичко, което съществува в Земята благодарение на факта, че тя е пронизана от метални жили, че тази Земя въобще съдържа в себе си металното, разнообразието от метали.
Това, което говорих вчера, създава предпоставки за по-детайлно разглеждане на някои събития, станали в хода на земното развитие и повлияли на външния образ на нашата Земя.
Както си спомняте, аз говорих, че съзерцавайки и опознавайки, можем да встъпим в определени отношения с металното в Земята, с всичко, което съществува в Земята благодарение на факта, че тя е пронизана от метални жили, че тази Земя въобще съдържа в себе си металното, разнообразието от метали.
към текста >>
Ние знаем, че живеем сами във въздушния океан на атмосферата, обкръжаваща Земята, че от този въздушен океан всмукваме в себе си кислорода, но че определена роля играе също и нашето
отношение
към азота.
Днес сме свикнали да гледаме на Земята като затворена в своята форма; такава се представя тя пред човека днес. Като хора, ние живеем на континенти и сме обкръжени от това, което Земята носи върху себе си във вид на растения, земни и въздушни животни и т. н.
Ние знаем, че живеем сами във въздушния океан на атмосферата, обкръжаваща Земята, че от този въздушен океан всмукваме в себе си кислорода, но че определена роля играе също и нашето отношение към азота.
Обаче ние си представяме, че ни обкръжава въздушен кръг, състоящ се от кислород и въглерод. После гледаме океана, морето и си съставяме картина за това - не си струва да изпадаме в още подробности - как си се представяме като планета, населявана от нас във вселената. Земята не винаги е била такава, каквато е днес; тя е преминала през изключително силни, мощни трансформации. Да се върнем към времената, за които току-що говорих, да тръгнем назад към лемурийския период и още малко по-далеч и там ще намерим съвсем различно състояние на Земята, съвсем различно от настоящото.
към текста >>
И тук възниква нещо своеобразно: варовикът проявява особена притегателна сила по
отношение
на тази желеобразна, на тази хрущялоподобна маса, той я пронизва, пропива я със себе си.
Пренасяйки се в малко по-късно време в сравнение с възникването и изчезването на процесите на раззеленяване, намираме, че в цялата белтъчна атмосфера има постоянна циркулация на варовикова субстанция. Образува се варовикова мъгла и от друга страна, варовиков дъжд. В развитието на Земята е имало период, когато това, което днес е просто изпарение на вода и дъжд, се е състояло от варовикова субстанция, издигала се е и отново е падала надолу, издигала се е и се е спускала.
И тук възниква нещо своеобразно: варовикът проявява особена притегателна сила по отношение на тази желеобразна, на тази хрущялоподобна маса, той я пронизва, пропива я със себе си.
И чрез земните сили, заключени в него - казах ви, че в него са затворени земни сили, - той разтваря цялата желеобразна маса, която се е образувала под формата на коагулирал белтък. Варовикът взима от небето това, което небето е образувало в белтъчната атмосфера, и го пренася близо до Земята. И от това впоследствие постепенно възникват животните с кости, съдържащи варовик. Това е нещо, което се развива в късното лемурийско време.
към текста >>
38.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 2 декември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
По
отношение
на тази тайна на скелета не можем да не си кажем съвсем определено и действително си казваме: Чуй всичко това; не просто гледай, а го чуй, чуй, как една кост се превръща в друга.
Какво си казват, когато гледат този скелет, имайки вътрешна връзка с природната и духовна същност на този скелет. Тогава си казват: не просто гледай това. Това е ужасно - да се разглежда просто като форма това, което стои пред нас като наш гръбначен стълб с чудесно образувани, наложени един върху друг прешлени, с ребра, излизащи от гръбнака, извиващи се и завиващи напред, с чудесно изразен преход на гръбначните прешлени в черепните кости, с по-сложно възприемаемото съчленение на ребрата, обхващащи гърдите с еднообразно оформени дъги, а след това рязко разчленявайки се, преобразуващи се в костите на ръцете и краката.
По отношение на тази тайна на скелета не можем да не си кажем съвсем определено и действително си казваме: Чуй всичко това; не просто гледай, а го чуй, чуй, как една кост се превръща в друга.
Защото всичко това - говори.
към текста >>
И тук пред вас, вътре в мировата тайна, кремъчно-киселинният елемент се показва като нещо, което в изначалните раззеленяващи се и увяхващи растителни форми е именно мисловният елемент, за което, обаче, бих могъл да ви кажа: това е възприятие, сетивно възприятие на Земята по
отношение
на мирозданието.
Скъпи мои приятели, ако днес изследвате как се стига до болезнени състояния, отнасящи се до сетивните органи на главата и изобщо до системата на външните сетива, ще узнаете лечебното действие на кремъчната киселина.
И тук пред вас, вътре в мировата тайна, кремъчно-киселинният елемент се показва като нещо, което в изначалните раззеленяващи се и увяхващи растителни форми е именно мисловният елемент, за което, обаче, бих могъл да ви кажа: това е възприятие, сетивно възприятие на Земята по отношение на мирозданието.
към текста >>
Човек е Микрокосмос по
отношение
на света, който се явява Макрокосмос; обаче той също носи мировите тайни в себе си.
Човек е Микрокосмос по отношение на света, който се явява Макрокосмос; обаче той също носи мировите тайни в себе си.
Ние проникваме в тази мирова тайна, която се съдържа в първите три стиха на Евангелието от Йоан, когато в истински смисъл възприемем това, в което, наред и с много друго, се уплътнява като в писмени знаци пламъкът на Гьотеанума:
към текста >>
39.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 7 декември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
И тези усещания предизвиквали у ученика преживяване на най-жив стремеж, когато го довеждали при тези две статуи, да разреши в душата си, да преодолее това, което му се явявало като велика загадка, да разбере какво, собствено, иска загадъчното: от една страна, загадъчността на това, което въобще са правили с него, а от друга страна, загадъчността, съдържаща се в самите тези фигури и в собственото му
отношение
към тези фигури.
После настъпвал моментът, когато всеки ученик се въвеждал в Храма сам и отначало бил стимулиран да изучава статуята, за да почувства еластичното, а при другата статуя - пластичното, в която неговото натискане оставяло отпечатъци. След това го оставяли сам с впечатлението, което могъщо, много могъщо е действало върху него. И чрез всичко това, което той вече по-рано е преживял по пътя, който посочих, ученикът е преживявал всички трудности на познанието, бих казал, всички трудности на блаженството. Да, такива преживявания означават много повече, отколкото може да се изрази с простите думи, с които характеризирам сега това; такова преживяване означавало, че са преминавали през цяла палитра от усещания.
И тези усещания предизвиквали у ученика преживяване на най-жив стремеж, когато го довеждали при тези две статуи, да разреши в душата си, да преодолее това, което му се явявало като велика загадка, да разбере какво, собствено, иска загадъчното: от една страна, загадъчността на това, което въобще са правили с него, а от друга страна, загадъчността, съдържаща се в самите тези фигури и в собственото му отношение към тези фигури.
Всичко това действало по дълбок, необичайно дълбок начин върху учениците. И пред тези статуи те с цялата си душа и с целия си дух се превръщали в една колосална въпросителна. В своето душевно преживяване те сами себе си виждали като една колосална въпросителна. В тях всичко е било въпрос. Разсъдъкът питал, сърцето питало, волята питала - всичко, всичко питало.
към текста >>
Благодарение на подготвеното в ученика като
отношение
към трудностите по обикновения път на познание, той е бил също подготвен, до някаква степен, да възприеме този образ в качеството на това, което го освобождавало от тези трудности, макар и да не можел да победи в себе си съмненията в познанието.
Благодарение на подготвеното в ученика като отношение към трудностите по обикновения път на познание, той е бил също подготвен, до някаква степен, да възприеме този образ в качеството на това, което го освобождавало от тези трудности, макар и да не можел да победи в себе си съмненията в познанието.
И той стигал до усещането, че не може да победи тези съмнения в познанието. След преминаване на всичко това през душата, той бил вътрешно готов да се хване с цялата си душа за този образ, да живее с това, което е било Мирова Сила, символизирана в този образ, тъй да кажем, да й се предаде. Той е бил готов за това, когато е възприемал излизащото от устата на жреца, което се явявало сякаш статуята е била буква, която представяла на ученика смисъла, съдържащ се в тези четири реда.
към текста >>
40.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, 8 декември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
Склонността на фантазията да няма истина, даже склонността към това да се задоволява от
отношение
към света, несъдържащо в себе си истина, а протичащо в произволни субективни образи - тази склонност е била преживяна от ученика.
Склонността на фантазията да няма истина, даже склонността към това да се задоволява от отношение към света, несъдържащо в себе си истина, а протичащо в произволни субективни образи - тази склонност е била преживяна от ученика.
Сега от сънно-вълшебното лято той получавал прозрение: Аз мога да изнеса в света ставащото в мен като творяща в мен фантазия. От мен като фантазни образи израстват имагинации, имагинации на растения. Ако имам само фантазните образи, ще остана чужд на обкръжението ми. Ако имам имагинации, тогава отвътре от мен израства това, което после намирам в едни или други растения, в едни или други животни, в един или друг човек. Всичко, което намирам вътре в мен, съвпада с нещо, намиращо се извън мен.
към текста >>
Моля заострете вниманието си върху думите, употребени от мен, защото върху това
отношение
между съзерцаване-то на доземното и преживяването на следземното, между сънуването и съзерцанието, върху това
отношение
се основава колосалната разлика, съдържаща се в тези две преживявания на посвещавания в Мистериите на Хиберния.
Моля заострете вниманието си върху думите, употребени от мен, защото върху това отношение между съзерцаване-то на доземното и преживяването на следземното, между сънуването и съзерцанието, върху това отношение се основава колосалната разлика, съдържаща се в тези две преживявания на посвещавания в Мистериите на Хиберния.
Какво място е заемало това посвещение в историческите взаимовръзки на човечеството, в цялото развитие на човечеството, какво значение е имало то за това човешко развитие и какъв още много по-дълбок смисъл е имало именно на този етап, с който завърших вчерашната лекция, където се появяваше сякаш някакво съзерцание на Христос в ученика от Хиберния - за всичко това ще говоря утре.
към текста >>
41.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 9 декември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
Така че само тогава ще бъдем правилно усещащи себе си хора, ако по
отношение
на нашата въздушна формация не се считаме за отрязани от външния свят.
Трябва да си изясните разликата между преживяването в тогавашното време и преживяването днес. Днес ние се чувстваме в определен смисъл ограничени в нашата кожа и казваме, че като хора сме това, което се намира вътре в нашата кожа. Разбира се, това е голяма грешка, защото само докато се приближим до въздухообразното в човека, тутакси се разкрива безсмислеността на това, да се чувстваме ограничени вътре в своята кожа. Често съм казвал: въздушната маса, която имам сега в мен, току-що е била вън от мен, а въздушната маса, която след минутка ще бъде в мен, се намира отвън.
Така че само тогава ще бъдем правилно усещащи себе си хора, ако по отношение на нашата въздушна формация не се считаме за отрязани от външния свят.
Ние сме навсякъде, където е външният въздух. Няма разлика между това, да имате бучка захар в устата си, която в следващия момент ще бъде в стомаха ви, а след това ще извърви определен път, и това, намира ли се някаква въздушна маса в един момент навън, а в следващия -във вашите дробове.
към текста >>
Ако външно исторически честно се представят нещата, историческото описание на времето, когато загива древният Рим, ще се окаже доволно оскъдно; по-късно текат разрушителните походи на преселенията на народите, които са били не така страшно забележителни външно, както си ги представят днешните хора; те са били поразителни само по
отношение
на предшестващото и последвалото спокойствие.
Обаче вижте колко бедни стават външните исторически съобщения за времето, което започва няколко столетия след възникването на Християнството и завършва приблизително през девето, десето столетие. Погледнете историческите трудове: във всички стари честни исторически трудове навсякъде ще намерите само съвсем кратки описания на това време, ще намерите много малко относно тези столетия. Едва по-късно нещата отново започват да стават по-подробни. Най-новите историци, малко професорски срамувайки се от факта, че материалът е толкова лош, вследствие на това, че те не описват нещо, което знаят, измислят всякакви фантастични конструкции и ги разполагат в тези столетия. Обаче всичко това е безсмислица.
Ако външно исторически честно се представят нещата, историческото описание на времето, когато загива древният Рим, ще се окаже доволно оскъдно; по-късно текат разрушителните походи на преселенията на народите, които са били не така страшно забележителни външно, както си ги представят днешните хора; те са били поразителни само по отношение на предшестващото и последвалото спокойствие.
Но ако просто изчислите днес, или бихте изчислили в предвоенния период, колко хора пътуват всяка година от Русия в Швейцария, ще получите по-голяма бройка хора от тези, които са пресекли същата територия в Европа във времената на преселението на народите. Всички тези неща са относителни. Така че, собствено, ако продължим в същия стил, в който се говори при описание на придвижването на народите, би трябвало да кажем: чак до предвоенния период всичко в Европа се намирало в постоянно преселение на народите, даже в Америка през океана. Отиванията в Америка са били по-многобройни от потоците при преселението на народите. Обаче това не искат да си го изяснят.
към текста >>
Нещо се разпространило от Хиберния в Европа и то, по
отношение
на просветлената мъдрост, не разчитало на сетивния поглед, на свидетелства, на които можем да се позовем като на исторически съществуващи.
То разчитало на все повече и повече проникващата в човечеството способност, основаваща се на разсъдъка и способността на сетивните органи, където действало това, което съществувало като исторически спомен за външно зримите, външно преживяните събития. От Палестина през Гърция и Рим се разпространила вестта, възприета по-късно от хората в техния религиозен живот, вестта за това, което в сетивно-физическия свят се разиграло в Палестина, благодарение на Бога Христос. Било е съобразено с разбирането на хората, било е насочено към това, което днес наричаме обикновено, основано на разбирането и външните сетива съзнание. Това се разпространило по величествен начин. Но в края на краищата то изместило произлизащото от Запад, от Хиберния, и което в качеството си на последен отглас на старата, инстинктивна земна мъдрост се съобразявало с древната, избухваща само в новата съзнателност, спиритуална мъдрост на човечеството.
Нещо се разпространило от Хиберния в Европа и то, по отношение на просветлената мъдрост, не разчитало на сетивния поглед, на свидетелства, на които можем да се позовем като на исторически съществуващи.
Тук се разпространявали култове, учения на мъдростта като хибернийските култове, като хибернийските учения на мъдростта, които се съобразявали с това, което просветлява човека от духовния свят, даже и тогава, когато, като Мистерията на Голгота, на друго място на Земята, едновременно се разиграва и във физическата действителност. В Хиберния гледали по духовен начин към физическата действителност в Палестина.
към текста >>
42.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 14 декември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
Но някои метали е невъзможно да се намерят в него, ако се търсят с обичайните научни средства и анализираме човека по
отношение
на веществения състав.
На това съединяване на двете, което днес не се отчита, че човек съдържа в себе си определени външни природни вещества, а други природни вещества не съдържа, на него се обръщало най-дълбоко внимание в Хтоническите Мистерии на Гърция. Знаете, че човек има в своя организъм желязо. Той съдържа в себе си и други метали: калций, натрий, магнезий и т.н.
Но някои метали е невъзможно да се намерят в него, ако се търсят с обичайните научни средства и анализираме човека по отношение на веществения състав.
Така, от гледна точка на външното изследване, човек не съдържа в себе си олово, мед, живак, калай, сребро, злато.
към текста >>
След това ученикът от гръцките Хтонически Мистерии изучавал, че също, както Земята е планета, безкрайно богата на желязо, планета, за която жителите на другите планети биха могли да кажат, че тя е богата на желязо и в това
отношение
й е родствен само Марс, - че също, както Земята е богата на желязо, Сатурн е богат на олово.
След това ученикът от гръцките Хтонически Мистерии изучавал, че също, както Земята е планета, безкрайно богата на желязо, планета, за която жителите на другите планети биха могли да кажат, че тя е богата на желязо и в това отношение й е родствен само Марс, - че също, както Земята е богата на желязо, Сатурн е богат на олово.
Каквото за Земята е желязото, такова за Сатурн е оловото. Трябва да се приеме -така учил ученикът в Хтоническите Мистерии в Гърция, - че някога Сатурн се е отделил от всеобщата планетарна форма, която някога е имала Земята, и че това особено разпределение на оловото се е извършило тогава, когато Сатурн се е отделил от всеобщата планетарна форма. Сатурн, така да се каже, заграбва в себе си оловото и го задържа посредством своята собствена планетарна жизнена сила и благодарение на своята собствена планетарна топлина в такова състояние, че то може да пронизва цялата планетарна система, към която се отнася и нашата Земя, с тези фино разпределени оловни сили.
към текста >>
Тук му ставало ясно тайнственото
отношение
на човека към вселената, тайнственото
отношение
на човека към това, което го заобикаля на Земята.
Скъпи мои приятели, когато днешният човек гледа природните явления и тези природни продукти - понеже, нали всичко е мъртво и представлява само трупове - и когато се занимава с физика или химия, каквото прави, е същото, което прави анатомът, разрязвайки трупове в анатомичната зала, търсейки в мъртвото това, чието предназначение е животът. Така се врязваме ние с нашата химия, с нашата физика в живата природа. На гръцкия ученик се давало друго естество-знание, живо естествознание, разглеждащо днешното олово като труп на оловото. Трябвало е да се върне във времената, когато оловото е живеело.
Тук му ставало ясно тайнственото отношение на човека към вселената, тайнственото отношение на човека към това, което го заобикаля на Земята.
към текста >>
43.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 15 декември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
И ако историците на отделните науки поискат днес да изложат историята на собственото си научно мислене, ще трябва да започнат от Коперник или Галилей; защото това, което те приобщават от по-ранните времена, няма абсолютно никакво
отношение
с него.
Цялото обучение, цялото сериозно приемано обучение от тези древни времена не е било насочено към човешкия разсъдък или към способността за външно наблюдение. Това, което сега си представяме като знание, в онова време, а също и във времето на Аристотел, не е имало никаква значителна роля.
И ако историците на отделните науки поискат днес да изложат историята на собственото си научно мислене, ще трябва да започнат от Коперник или Галилей; защото това, което те приобщават от по-ранните времена, няма абсолютно никакво отношение с него.
Достигайки до гръцкото знание, тяхното изложение се превръща в чиста фантазия: това е своего рода продължаване на съвремието назад, в древното време, което не съответства на нищо реално. Защото във времената на Аристотел и при самия Аристотел всяко обучение се давало по такъв начин, че е било свързано с изменение на цялата човешка природа, с обръщане не само към човешкото мислене и наблюдение, а към целия човешки живот. Чрез познанието човек е трябвало да стане друго същество, различно от това, което е бил без познанието. Това е било същественото в Мистериите, че благодарение на познанието човек става съвсем различно същество от това, което е бил преди. И именно в аристотелевото време са стремели към такова преобразуване на човека, като давали на две полярно противоположни усещания да въздействат върху човешката душа.
към текста >>
По
отношение
на качеството на златото човек чувствал: там вътре си ти, там усещаш себе си.
Относно златото се допуска, че древните по външна аналогия са виждали в златото представител на Слънцето. Обаче всъщност това не е била само външна аналогия, когато са разглеждали Слънцето като нещо драгоценно на небето, а златото - като нещо драгоценно на Земята. За съвременния човек няма нищо по-глупаво от това, да приписва глупост на древните. Когато гледали златото с неговия затворен в себе си сияещо-жълт цвят, притежаващо едновременно простота и външна гордост, тогава наистина усещали нещо, което преживявали, на първо място като родствено на цялото кръвообращение на човека.
По отношение на качеството на златото човек чувствал: там вътре си ти, там усещаш себе си.
И благодарение на това чувство стигал до разбиране на слънчевата природа.
към текста >>
Свойството на дроба, което например внася пристъпи на меланхолия в душевния живот, е било внесено от това, че в даден момент от времето Венера се е намирала в някакво
отношение
към Юпитер, което е придало на излъчването на Лъв определен характер.
Особен интерес за естествознанието от онова време представлявало, когато се каже: Ето някакъв човек - черни къдрави коси, червендалесто лице, нос с еди-каква си форма и така нататък, - този човек ми сочи знака Лъв, как съзвездието на Лъва е излъчило своите сили, отслабени или усилени от другите планети, гледайки как те са били разположени. Това е човек, носещ във вътрешността си съответствието със своята карма - в своя черен дроб тези или други свойства.
Свойството на дроба, което например внася пристъпи на меланхолия в душевния живот, е било внесено от това, че в даден момент от времето Венера се е намирала в някакво отношение към Юпитер, което е придало на излъчването на Лъв определен характер.
В особената характеристика на темперамента във връзка с устройството на дроба аз виждам тази космическа детерминираност, тази космическа предопределеност на човека. Аз разпростирам това върху качествата на народите по Земята. В това, което човек преживява съвместно с атмосферното обкръжение, аз виждам тайната на зодиакалния кръг.
към текста >>
По времето на Аристотел човекът се разглеждал по
отношение
на физиономията му така, че се отговаряло на въпроса: колко топло-въздушно отдава този човек на друг човек и колко възприема той от другия студено-водно.
Човекът бил разглеждан по такъв начин, че се получавало усещане: той действа на топло-въздушното в определен смисъл със студено-водното.
По времето на Аристотел човекът се разглеждал по отношение на физиономията му така, че се отговаряло на въпроса: колко топло-въздушно отдава този човек на друг човек и колко възприема той от другия студено-водно.
С това, което се изработвало в душата по такъв начин, се разглеждал човекът и постепенно се е учило да се гледа така на цялата природа. Това станало подготовка за нещо, което преминало после в Испания през Африка, а в качеството си на древна алхимия, истинска алхимия, се изляло над отделни части на средна Европа: всичко в природата, в света - всяко цвете, всяко животно, но също и всеки облак, всяка мъгла, пясък и камъни, море и река, гора и поле - се съзерцава така, както то създава впечатление по отношение на топло-въздушното и студено-водното.
към текста >>
Това станало подготовка за нещо, което преминало после в Испания през Африка, а в качеството си на древна алхимия, истинска алхимия, се изляло над отделни части на средна Европа: всичко в природата, в света - всяко цвете, всяко животно, но също и всеки облак, всяка мъгла, пясък и камъни, море и река, гора и поле - се съзерцава така, както то създава впечатление по
отношение
на топло-въздушното и студено-водното.
Човекът бил разглеждан по такъв начин, че се получавало усещане: той действа на топло-въздушното в определен смисъл със студено-водното. По времето на Аристотел човекът се разглеждал по отношение на физиономията му така, че се отговаряло на въпроса: колко топло-въздушно отдава този човек на друг човек и колко възприема той от другия студено-водно. С това, което се изработвало в душата по такъв начин, се разглеждал човекът и постепенно се е учило да се гледа така на цялата природа.
Това станало подготовка за нещо, което преминало после в Испания през Африка, а в качеството си на древна алхимия, истинска алхимия, се изляло над отделни части на средна Европа: всичко в природата, в света - всяко цвете, всяко животно, но също и всеки облак, всяка мъгла, пясък и камъни, море и река, гора и поле - се съзерцава така, както то създава впечатление по отношение на топло-въздушното и студено-водното.
към текста >>
Така човек получавал по
отношение
на природата възможност фино да усеща четири качества.
Така човек получавал по отношение на природата възможност фино да усеща четири качества.
При усещането на топло-въздушното се образувало чувство на топлина, но в същото време и въздух, защото топлината се отнасяла именно към въздушното. А от усещането за студ се изработвало чувство за разликата между влажност и сухота. От тези различия, от тази диференциация се получавала фина способност за усещане, защото с цялото си човешко същество хората са стояли вътре в това, което давал светът посредством тези способности за възприемане.
към текста >>
44.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 21 декември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
Както когато с краищата на пръстите се опипват различни материи и при докосване знаем, че това е кадифе, а онова - коприна, козина на котка или човешка кожа, така самотракийският магически свещеник усещал по
отношение
на издишвания въздух; и той усещал издиханието, което изпускал в жертвения дим, като продължение на нещо, което произлизало от него самия: той усещал издиханието като някакъв орган на осезание, който отивал към дима.
В Мистериите от Са-мотраки все още е имало нещо, благодарение на което човек в съгласие с истината е можел да каже, какви са на пипане Боговете. Защото чувството, осезанието все още е било надарено с това, което е притежавало до съвършенство в древността: усещането, духовното осезание на Боговете. И удивително е следното: трябва да признаем, връщайки се в древните времена, че хората наистина са можели да кажат: Чрез краищата на моите пръсти аз знам какви са Боговете на пипане. Обаче в тези самотракийски Мистерии е имало място друго изкуство на осезаване на Боговете. То се заключавало в следното: Когато магът-жрец произнасял словата в жертвения дим, правейки така, че думите да звучат по време на говора, докато издиша, той е имал в изходящото дихание чувство, което човек усеща, когато протяга опипваща ръка.
Както когато с краищата на пръстите се опипват различни материи и при докосване знаем, че това е кадифе, а онова - коприна, козина на котка или човешка кожа, така самотракийският магически свещеник усещал по отношение на издишвания въздух; и той усещал издиханието, което изпускал в жертвения дим, като продължение на нещо, което произлизало от него самия: той усещал издиханието като някакъв орган на осезание, който отивал към дима.
Той усещал дима. И в този дим той усещал вървящите срещу него насреща велики Богове, Кабирите; той чувствал в това как димът се формирал и как формите, които се образували тук, се приближавали отвън към издиханието, така че това издихание усещало: тук има изпъкналост, тук -ъгловатост, а тук - нещо ме хваща. Цялата божествена фигура на Кабира се осезавала в словото, облечено в издихание. Чрез речта, която е излизала от сърцето, самотракийският мъдрец е осезавал слизащите към него чрез жертвения дим Кабири, както бяха наричани великите Богове. И това е било някакво живо взаимодействие между Логоса в човека и Логоса навън, в мировото пространство.
към текста >>
45.
ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 22 декември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
Бих искал да направя нагледен начина, по който хората, стремящи се към познание - в периода, който после достигнал връхна точка в розенкройцерството от четиринадесети и петнадесети век, - е трябвало да се намират в различно
отношение
към тайните на природата и духа, от това, което е имало място в древността, в древните Мистерии.
Бих искал да направя нагледен начина, по който хората, стремящи се към познание - в периода, който после достигнал връхна точка в розенкройцерството от четиринадесети и петнадесети век, - е трябвало да се намират в различно отношение към тайните на природата и духа, от това, което е имало място в древността, в древните Мистерии.
към текста >>
Съвсем не се разбира каква е била душевността на древния човек, ако не се знае, че той е говорил по начина, за който вчера споменах: за Земята - като за тяло на Бога, а по
отношение
на другите планети от нашата планетарна система - като за братя и сестри.
Още вчера ви обърнах внимание на следното: природните явления, природните процеси за древния човек са били непосредствено божествени явления. Така, както на никого няма да му хрумне да разглежда движението на човешките очи само по себе си, а не като израз на душевно-духовно-телесното в човека, толкова малко и на древния човек му хрумвало да разглежда кое да е природно явление като отделно, само по себе си. Той го разглеждал като израз на Бога, който се откривал в природните явления. Повърхността на Земята за древния човек е била също такава кожа на Божествено-земното същество, както кожата на човека е кожа на одушевеното човешко същество за днешния човек.
Съвсем не се разбира каква е била душевността на древния човек, ако не се знае, че той е говорил по начина, за който вчера споменах: за Земята - като за тяло на Бога, а по отношение на другите планети от нашата планетарна система - като за братя и сестри.
към текста >>
Това непосредствено
отношение
към явленията и нещата от природата, когато всеки отделен предмет от природата, всяко отделно явление в природата е било откровение на божественото за човека - този мироглед след това е преминал в нещо съвсем друго, в което в някаква степен от познанието си отишло това, което е божественото в природните явления.
Това непосредствено отношение към явленията и нещата от природата, когато всеки отделен предмет от природата, всяко отделно явление в природата е било откровение на божественото за човека - този мироглед след това е преминал в нещо съвсем друго, в което в някаква степен от познанието си отишло това, което е божественото в природните явления.
Представете си - ако допуснем, че е станало нещо ужасно, че кой да е от вас е попаднал някъде и в него биха виждали само тялото, така, както се вижда Земята - неутрално, само по себе си, неодушевено. Това би било ужасно, нали, нещо съвсем ужасно!
към текста >>
Ето така, по
отношение
на процеса, който избрах в качеството на пример, тогавашният естествоизпитател би казал: Аз обръщам поглед към външното на Земята, където се разстила светът на растенията.
Вторият въпрос бил такъв: как протича този процес навън, във великата природа?
Ето така, по отношение на процеса, който избрах в качеството на пример, тогавашният естествоизпитател би казал: Аз обръщам поглед към външното на Земята, където се разстила светът на растенията.
Разбира се - изразявайки се радикално, - оксаловата киселина се намира в детелината, но в действителност оксаловата киселина е разпространена навсякъде в растителността, макар понякога и в хомеопатични дози, но тя се намира навсякъде. В същото време навсякъде има следи, дори понякога и хомеопатични следи от това, което например насекоми от вида на мравките произвежда от оксаловата киселина в съвременните дървета. Тази армия от насекоми, която понякога така досажда на човека, превръща това, което е разпространено като оксалова киселина по ливади и поляни, в цялата растителна покривка на Земята, в мравчена киселина. Фактически ние вдишваме мравчената киселина - макар и в малки дози - постоянно от въздуха, където тя се намира благодарение на работата на насекомите над растенията, посредством която оксаловата киселина в растенията се превръща в мравчена киселина.
към текста >>
Днес се смята, че в лабораторията всеки може да провежда изследвания, бил той добър или лош човек, и това сякаш няма
отношение
към работата.
Тези два въпроса е поставял пред себе си средновековният естествоизпитател при всяко явление, което той е изучавал в своята лаборатория. И нещо своеобразно, което е съвсем изгубено за съвременния човек, е било характерно за този средновековен естествоизпитател.
Днес се смята, че в лабораторията всеки може да провежда изследвания, бил той добър или лош човек, и това сякаш няма отношение към работата.
Имат формулите, могат да анализират или синтезират; това може всеки да го направи. Тогава, когато към природата се приближавали по начин, разглеждащ я като действие на божественото, т. е. божественото в човека и божественото във великата природа, тогава е съществувало изискване: човек, изследващ по такъв начин, трябва да притежава вътрешно благочестие. Той е трябвало да бъде в състояние да направлява своята душа и своя дух към божествено-духовния свят. Това ставало ясно, защото е било факт: този, който се готвил за експериментирането като за някакво жертвено действие и ставал истински, вътрешно горещ от упражненията за благочестие при подготовката на експериментите, от собствен опит узнавал, че неговият експеримент, от една страна, водил до изучаване на човека, а от друга - до изучаване на великата природа.
към текста >>
И по
отношение
на този, който в розенкройцерската лаборатория стои като изследовател с основателно дълбоко трагично лице, който вече не се справя с живота, по
отношение
на него Гьотевият Фауст е нещо подобно - както вчера радикално се изразих, - така, както образът на Аполон Белведерски е подобен на Аполон, образувал се от кълбящия се жертвен дим на олтара на Кабирите.
И когато се вглеждаме в това, което е било в Средновековието, можем да кажем, че през XIV или даже все още през XV столетие е имало истинска розенкройцерска алхимическа лаборатория и ние намираме вътре в нея инструменти, които дори сравнително приличат на днешните инструменти; най-малкото по днешните инструменти можем да получим представа за това, какви са били инструментите на тогавашното време. Но когато след това духовно се вгледаме в тези розенкройцерски Мистерии, навсякъде намираме, бих казал, старата, сериозна и дълбоко трагична личност, която по-късно става Фауст, именно Гьотевият Фауст.
И по отношение на този, който в розенкройцерската лаборатория стои като изследовател с основателно дълбоко трагично лице, който вече не се справя с живота, по отношение на него Гьотевият Фауст е нещо подобно - както вчера радикално се изразих, - така, както образът на Аполон Белведерски е подобен на Аполон, образувал се от кълбящия се жертвен дим на олтара на Кабирите.
Говорейки по същество, вглеждайки се в алхимичните лаборатории от осми, девети, десети, единадесети, дванадесети, тринадесети век, се вглеждаме в дълбока трагика. И тази трагика на Средновековието, тази трагика именно на най-сериозни хора, не е отразена истински в нито една от историческите книги, защото там не умеят да гледат във вътрешното на душата.
към текста >>
Тези изследователи определено са знаели за повтарящите се земни животи, но природните духове, с които са контактували, са имали тази особеност, че те са говорели охотно за всевъзможни неща по
отношение
на субстанциите и за ставащото в света, обаче никога нищо не са говорили за повтарящите се земни животи; те съвсем не са се интересували от повтарящите се земни животи.
Днес много в традициите е изгубено, но то трябва отново да бъде намерено.
Тези изследователи определено са знаели за повтарящите се земни животи, но природните духове, с които са контактували, са имали тази особеност, че те са говорели охотно за всевъзможни неща по отношение на субстанциите и за ставащото в света, обаче никога нищо не са говорили за повтарящите се земни животи; те съвсем не са се интересували от повтарящите се земни животи.
към текста >>
46.
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 23 декември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
Днес ще запълним последната от нашите лекции с нещо, което донякъде ще обобщи същността на Мистериите, описана от мен пред вас по
отношение
на една или друга област на Земята, показвайки тази същност, най-малкото от определена гледна точка, в образа, който е приет в средновековието, примерно от десети до петнадесети век.
Днес ще запълним последната от нашите лекции с нещо, което донякъде ще обобщи същността на Мистериите, описана от мен пред вас по отношение на една или друга област на Земята, показвайки тази същност, най-малкото от определена гледна точка, в образа, който е приет в средновековието, примерно от десети до петнадесети век.
към текста >>
Тази невъзприемчивост, «дебелокожието» на златото по
отношение
на това, от което човек получава живот, е произвеждало дълбоко впечатление върху древния ученик в Мистериите.
Именно днес вече не се знае, че знанието, до което някога са достигали, е било плод на дълги тренировки и подготовка. Бих могъл да кажа: потапянето на пронизания с душа поглед в приглушената слънчева светлина е подготвяло ученика за това, да разбира златото в Земята. Как го е разбирал той? След като е преминел тази подготовка, вниманието му се приковавало от това, че златото е невъзприемчиво към кислорода, нещо, което за организмите е жизненото дихание и към което много метали, болшинството други метали са много възприемчиви. Кислородът не въздейства и не променя златото.
Тази невъзприемчивост, «дебелокожието» на златото по отношение на това, от което човек получава живот, е произвеждало дълбоко впечатление върху древния ученик в Мистериите.
Той получавал от златото следното впечатление: златото, а също и Слънцето, не могат да се приближат непосредствено към живота. И това е добре, че до живота непосредствено не могат да проникнат нито златото, нито Слънцето. После водели ученика постепенно по-нататък и той стигал до разбирането, че златото, благодарение на факта, че няма никакво родство с огнения въздух, с кислорода, при въвеждането му в човешкия организъм в определени дози оказва съвсем особено въздействие. То няма непосредствено отношение нито към етерното, нито към астралното тяло, а се отнася непосредствено към това, което стои в човешкото мислене.
към текста >>
То няма непосредствено
отношение
нито към етерното, нито към астралното тяло, а се отнася непосредствено към това, което стои в човешкото мислене.
Кислородът не въздейства и не променя златото. Тази невъзприемчивост, «дебелокожието» на златото по отношение на това, от което човек получава живот, е произвеждало дълбоко впечатление върху древния ученик в Мистериите. Той получавал от златото следното впечатление: златото, а също и Слънцето, не могат да се приближат непосредствено към живота. И това е добре, че до живота непосредствено не могат да проникнат нито златото, нито Слънцето. После водели ученика постепенно по-нататък и той стигал до разбирането, че златото, благодарение на факта, че няма никакво родство с огнения въздух, с кислорода, при въвеждането му в човешкия организъм в определени дози оказва съвсем особено въздействие.
То няма непосредствено отношение нито към етерното, нито към астралното тяло, а се отнася непосредствено към това, което стои в човешкото мислене.
към текста >>
Въглеродът има противоположно свойство по
отношение
на златото.
Това е действието, което ние можем да предизвикаме в противоположна на тази стрелка посока! Това въздействие виждаме, когато нещо в човека или нещо в природата е привлечено от жизнения въздух, кислорода. И както златото противостои на кислорода, отблъсква го и затова отначало няма никакво въздействие върху етерното и астралното тяло, а действа само върху света на мислите и Аза, така и това, което в човека е въглерод, има непосредствено родство с кислорода. Ние издишаме въглена киселина, създаваме въглена киселина, съединявайки въглерода с кислорода. Растението се нуждае от въглената киселина за своя живот.
Въглеродът има противоположно свойство по отношение на златото.
към текста >>
С това, че са експонирали със собствената си душа слънчевото битие, са встъпвали в
отношение
със самите Интелигенции на Слънцето.
и изчисляват, изчисляват, или, за да се запознаят със субстанцията й, употребяват спектроскоп и т.н. Но всичко, което научават, е безкрайно абстрактно в сравнение с това, което някога са можели да узнаят за звездите! Обаче древната мъдрост, истинската астрология би могла да бъде научена - както вчера вече разказах - само тогава, когато има живо общуване с Интелигенциите на Космоса. Това е било именно достигането на знания, когато са можели в своята душа, в своя дух да разговарят с Интелигенциите на космоса. Това, което «златото» означава за човешкия организъм, е свързано със слънчевата тайна.
С това, че са експонирали със собствената си душа слънчевото битие, са встъпвали в отношение със самите Интелигенции на Слънцето.
Те са можели да кажат на човека как стоят нещата със златото. По същия начин влизали във връзка с лунните Интелигенции - по начина, който ви описах.
към текста >>
Имало е нараствания, кулминации, катастрофи, кризи и между опозицията и катастрофата или кризата се е простирал отрязък от време във великата опозиционна борба, разиграваща се в духовния свят, а във външни знаци изразяваща се само в астрологичното и астрономично
отношение
между Венера и Слънцето.
Това са Интелигенции, които живеят, бих казал, в постоянно противопоставяне, в постоянна опозиция на Интелигенциите на Слънцето. В древните Мистерии голяма роля е играело противопоставянето на Интелигенциите на Венера на Интелигенциите на Слънцето. Донякъде с право са говорили за постоянно противоборство на Интелигенциите на Венера с Интелигенциите на Слънцето. Съществували са изходни пунктове на тази борба, когато Интелигенциите на Венера започвали да противоборстват на Интелигенциите на Слънцето.
Имало е нараствания, кулминации, катастрофи, кризи и между опозицията и катастрофата или кризата се е простирал отрязък от време във великата опозиционна борба, разиграваща се в духовния свят, а във външни знаци изразяваща се само в астрологичното и астрономично отношение между Венера и Слънцето.
В разиграващото се тук е имало следващи една след друга фази. И никой от хората няма да може да разбере какво живее на Земята като вътрешни импулси в историята, ако не знае как протича борбата между Венера и Слънцето. Защото това, което тук, на Земята, протича като войни, като развитие на цивилизации, това е земно отражение на тази борба между Венера и Слънцето.
към текста >>
Знанието го е имало там, защото е съществувало
отношение
то между човека и космическите Интелигенции.
Това са го знаели в древните Мистерии.
Знанието го е имало там, защото е съществувало отношението между човека и космическите Интелигенции.
към текста >>
47.
Съдържание
GA_233a Великденският празник
За
отношения
та между Христос и Исус.
Великденският празник има своите езически източници не в пролетните, а в есенните празници. Мистериите на Адонис. Продължението на древната мистерийна идея в правилно разбраната Великденска идея. Антропософският светоглед като единствения начин да бъде отново пробуден заспалия инстинкт на човека за истинското Възкресение. Мистерията на Голгота и новото посвещение.
За отношенията между Христос и Исус.
Новото посвещение като единствения надежден принцип на съвременната цивилизация.
към текста >>
48.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, 19.04.1924
GA_233a Великденският празник
Разбира се, в известно
отношение
древните народи смесиха това, което духовното отражение съдържаше, с неговия земен образ.
Разбира се, в известно отношение древните народи смесиха това, което духовното отражение съдържаше, с неговия земен образ.
По този начин съответните древни религии до голяма степен приеха характера на един фетишизъм. Защото в образа на слизащия бог на красотата и на младежката сила, символизиращ пред външния свят непобедимата и самоутвърждаваща се зародишна мощ, много хора виждаха това, което човек носеше или би могъл да носи в себе си като вътрешна стойност, като вътрешно достойнство и величие. В съпровода на песнопения и други свещени ритуали, които издаваха най-дълбоката човешка мъка на света, хората спускаха това божествено изображение в морето ако морето се намираше наблизо, или пък в нарочно подготвено изкуствено езеро до мистерийния храм където то обитаваше в продължение на три дни. През тези три дни цялата човешка общност, която изповядваше този култ, се потапяше в неописуема сериозност и пълна тишина. След третия ден хората изваждаха божественото изображение от водата.
към текста >>
Разбира се, ръководителите на древните Мистерии не можеха да грешат по
отношение
на Христовото Същество.
Обаче докато този свещен спомен зрееше в човешката душа, съзнанието за Слънчевото естество на Христос все повече и повече угасваше.
Разбира се, ръководителите на древните Мистерии не можеха да грешат по отношение на Христовото Същество.
Те добре знаеха, че благодарение на постигнатата независимост от физическото тяло, водеща до преходната смърт на душата, истинските посветени се извисяваха до Слънчевата сфера, където намираха Христос, и единствено от него, от Христос вътре в Слънцето, те получаваха импулса за възкресението на душата; те знаеха кой е Христос, защото се извисяваха до него. Тези древни посветени можеха да разберат Тайната на Голгота; от това, което стана на Голгота, те можеха да разберат, че онова Същество, което по-рано трябваше да бъде търсено в Слънцето, сега беше слязло при хората на Земята. Защо? Защото в хода на мировото развитие, природата на човека беше станала съвсем друга и онези процеси, които в древните Мистерии издигаха посветените до Христос в Слънцето, вече не можеха да бъдат прилагани. Методите на древното Посвещение бяха станали нещо невъзможно за човечеството. Те не позволяваха вече Христос да бъде търсен в Слънцето.
към текста >>
Ето едната година, втората, третата /в пространствен смисъл Земята е винаги тази, но по
отношение
на времето неща представим нещата по следния начин/.
Искам ли да продължа тази схематична рисунка, позволете ми да отбележа и развитието на следващите епохи, с други думи на времето.
Ето едната година, втората, третата /в пространствен смисъл Земята е винаги тази, но по отношение на времето неща представим нещата по следния начин/.
Сега тук се разиграва Мистерията на Голгота. Нека приемем, че един човек живее, да кажем, в осмото столетие. За да стигне до Христос, той не трябва да прибягва до Мистериите и до извисяването към Слънцето. За да стигне до Христос, той трябва да отправи поглед към повратния миг на времето, към началото на християнското летоброене, или с други думи към времето, когато стана Събитието на Голгота /рис.1 стрелката/.
към текста >>
По този начин обаче изчезна онова непосредствено
отношение
, което беше свързано с празника на Адонис, онова
отношение
, което можеше да бъде свързано и с Мистерията на Голгота.
По този начин обаче изчезна онова непосредствено отношение, което беше свързано с празника на Адонис, онова отношение, което можеше да бъде свързано и с Мистерията на Голгота.
На времето след земната смърт на всеки индивид човешката душа знаеше: Ето, сега човекът минава в пълна сериозност през Портата на смъртта и през изпитанията на трите дни; после обаче душата трябва да се изпълни с празнично и радостно настроение, защото тя е непоколебимо уверена, че тъкмо след смъртта, тя ще се върне в своето духовно отечество. Но сега това дълбоко изживяване престана да вълнува човека и той не черпеше от него никакви сили.
към текста >>
Защото по
отношение
на преходния земен свят трябваше да се изгради именно такова настроение.
Онази сила, която живееше в празника на Адонис, умря. Затова и въпросът да се възроди отново тази сила, стана основен въпрос за човечеството. То гледаше в смъртта на бога, в смъртта на красотата, величие то и младежкия устрем. Този бог ще бъде потопен в морето. Всички ще потънат в тъга, в сериозно и мрачно настроение.
Защото по отношение на преходния земен свят трябваше да се изгради именно такова настроение.
към текста >>
49.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 20.04.1924
GA_233a Великденският празник
В известен смисъл дори е логично, че с днешните познавателни средства просто не могат да се установят някакви други
отношения
със света.
В известен смисъл дори е логично, че с днешните познавателни средства просто не могат да се установят някакви други отношения със света.
И ако в предхристиянските епохи или пък в първите столетия на християнството някой, който беше запознат с Мистериите и ако с тогавашното си душевно устройство би могъл да вникне в нашето днешно познание, той направо би се изумил: нима човекът е в състояние да живее без никаква признателност, без никакво съзнание за своето извънземно, за своето космическо отечество!
към текста >>
Ето колко могъщи бяха силите, които през първите християнски столетия действуваха, за да унищожат всяка следа от подобно знание, от подобно
отношение
към Слънцето.
Последният езически Цезар „вероотстъпникът" Юлиан все още можеше да открива в далечните и слаби отблясъци на Мистериите нещо от тези духовни сили на Слънцето. И когато се опита да ги съживи за официалния живот на империята, да реабилитира Слънчевия култ, той беше убит по време на похода към Персия.
Ето колко могъщи бяха силите, които през първите християнски столетия действуваха, за да унищожат всяка следа от подобно знание, от подобно отношение към Слънцето.
към текста >>
И затова по
отношение
на тези древни хора впрочем считаше се за нещо патологично, за нещо абнормно, ако един човек не минаваше през решителната метаморфоза в своята 30 година спрямо тези хора просто се знаеше: те ще се родят не веднъж, а два пъти.
Днес тези въздействия са тясно вплетени едно в друго. Днес в детската възраст, наред с Лунните сили действуват и Слънчевите сили, а дори и в напредналата възраст наред със Слънчевите, действуват и Лунните сили. Така че днес тези неща свобода и необходимост са в известно безредие наслагани едно през друго в съдбата на човека. Но далеч не винаги е било така. В древните предисторически епохи за които говоря сега, в хода на живота, Лунните и Слънчеви действия бяха строго разграничавани едно от друго.
И затова по отношение на тези древни хора впрочем считаше се за нещо патологично, за нещо абнормно, ако един човек не минаваше през решителната метаморфоза в своята 30 година спрямо тези хора просто се знаеше: те ще се родят не веднъж, а два пъти.
И щом нечие развитие напредваше по такъв начин, че това второ, Слънчево раждане първото се знаеше като Лунно раждане се оказваше непълно, или пък изпадаше в трудности и застой, тогава хората се обръщаха към определени упражнения, към определени култови действия, изобщо към определени личности, които бяха посветени в Мистериите. С тяхна помощ те минаваха през такива процедури, които оставаха непознати за останалото човечество. И за тези хора се знаеше, че те са родени за втори път.
към текста >>
Днес хората вярват, че по
отношение
на познанието са извънредно скромни, тъй като изпитват истинска надменност към всеки, който се осмели да твърди, че вижда в свръхсетивния свят.
Виждате ли, истинската връзка между тези неща става ясна, само ако отправим поглед към древните Мистерии и установим колко естествен и човешки е изглеждал Великденския празник, защото той всъщност е и празник на Посвещението. Преди всичко той минаваше през три степени. Обаче първото изискване за да се стигне до истинско Посвещение беше това, че човекът трябваше да развие в себе си такава скромност, такова смирение, за каквито днес хората нямат дори и най-малка представа.
Днес хората вярват, че по отношение на познанието са извънредно скромни, тъй като изпитват истинска надменност към всеки, който се осмели да твърди, че вижда в свръхсетивния свят.
Да, днес това е точно така. Но преди хиляди години, в крайната точка на Посвещението, човек стигаше до там, че той просто не се считаше за човек и заявяваше: Сега аз съм длъжен да стана вече човек!
към текста >>
А в третата степен, кандидатът се опитваше да изучава човека не просто като потъваше в себе си, не просто като изживяваше себе си в духовно
отношение
, а като пренасяше това духовно
отношение
, тези духовни
отношения
непосредствено в човешкото тяло.
След всичко това, кандидатът потъваше в себе си за да изучи „трикамерния" човек в продължение на една земна инкарнация; кандидатът потъваше в себе си и външното наблюдение повече не му беше необходимо.
А в третата степен, кандидатът се опитваше да изучава човека не просто като потъваше в себе си, не просто като изживяваше себе си в духовно отношение, а като пренасяше това духовно отношение, тези духовни отношения непосредствено в човешкото тяло.
Всички древни Мистерии означаваха тази степен като Портата на смъртта. Едва в този момент окултният кандидат разбираше как изглеждат нещата, след като човек положи в земята своето физическо тяло. Само че между тази действителна смърт и ритуалите при Посвещението, съществува известна разлика. Защо е необходима тази разлика, аз ще посоча в следващите си лекции. Сега само изтъквам определени факти.
към текста >>
50.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 21.04.1924
GA_233a Великденският празник
Днешната астрономия не признава каквато и да е връзка между човешкото физическо тяло и Космоса; тя изобщо не допуска, че в основата на пространствените
отношения
, констелации и т.н.
Днешната астрономия не признава каквато и да е връзка между човешкото физическо тяло и Космоса; тя изобщо не допуска, че в основата на пространствените отношения, констелации и т.н.
лежат не физически ,а духовни връзки.
към текста >>
Всичко онова, което живее в звездите като отражение на духовните Същества, се намира по
отношение
на човека в такава взаимна връзка, каквато от друга страна съществува между физическия човек и необходимите му хранителни вещества от земния материален свят.
Всичко онова, което живее в звездите като отражение на духовните Същества, се намира по отношение на човека в такава взаимна връзка, каквато от друга страна съществува между физическия човек и необходимите му хранителни вещества от земния материален свят.
И затова човекът застава в най-близки отношения с Космоса именно тогава, когато осъществява нещо от това, което можем да наречем тайна на Луната.
към текста >>
И затова човекът застава в най-близки
отношения
с Космоса именно тогава, когато осъществява нещо от това, което можем да наречем тайна на Луната.
Всичко онова, което живее в звездите като отражение на духовните Същества, се намира по отношение на човека в такава взаимна връзка, каквато от друга страна съществува между физическия човек и необходимите му хранителни вещества от земния материален свят.
И затова човекът застава в най-близки отношения с Космоса именно тогава, когато осъществява нещо от това, което можем да наречем тайна на Луната.
към текста >>
И ако имаме съзнание за космическите връзки и
отношения
, ще знаем: Ето, сега е момента на Новолунието... сега Луната обръща към нас своята невидима, но затова пък още по-духовна страна и тази страна или „фаза" е много по-духовна от фазата на Пълнолунието, когато нощем Луната ни залива с обилната си светлина.
Обаче по този начин значението, което има Луната за Земята и особено за човечеството, далеч не се изчерпва. Ние трябва да сме наясно, че когато отправяме поглед към онова, което според физическите представи застава пред нас като Пълнолуние, действувайки върху нас именно от физическа гледна точка, за нас то се явява като нещо съвсем различно от Новолунието, което впрочем не достига до нас като сетивно възприятие. Независимо от това обаче, ние съвсем не трябва да игнорираме нито Новолунието, нито неговите въздействия върху нас.
И ако имаме съзнание за космическите връзки и отношения, ще знаем: Ето, сега е момента на Новолунието... сега Луната обръща към нас своята невидима, но затова пък още по-духовна страна и тази страна или „фаза" е много по-духовна от фазата на Пълнолунието, когато нощем Луната ни залива с обилната си светлина.
към текста >>
По
отношение
на онова, което представляваше Луната, Земята сега изглеждаше като обедняла.
Естествено, в онази епоха, когато Луната беше включена в тялото на Земята, човекът изглеждаше по един съвършено друг начин. След като Луната се отдели от Земята, стана и нещо друго.
По отношение на онова, което представляваше Луната, Земята сега изглеждаше като обедняла.
И от тогава насам, за своето пластично изграждане, човекът можеше да разчитане на съвместните Земни и Лунни сили, а само на Земните сили.
към текста >>
На този етап обаче, Лунните сили имаха съвсем друга задача по
отношение
на човека.
Така че ние можем да обобщим: в онези далечни епохи от планетарното развитие на Земята, силите на Луната действуваха преди всичко върху крайниците, върху ходилата и нозете; те проникваха в човешкия организъм отдолу нагоре.
На този етап обаче, Лунните сили имаха съвсем друга задача по отношение на човека.
към текста >>
Този факт намери отражение и в нещо друго: именно Луната беше схващана като определящата точка в планетарните взаимни връзки и
отношения
, от които пък зависеше и изграждането на човешкото етерно тяло.
Цялото това знание беше добре известно в древните Мистерии. В много от тях посветените наистина знаеха: констелациите и подвижните съотношения в планетарната система, която принадлежи на нашата Земя, зависят от Луната, от духовните Същества, които живеят там, от техния „наблюдателен пункт".
Този факт намери отражение и в нещо друго: именно Луната беше схващана като определящата точка в планетарните взаимни връзки и отношения, от които пък зависеше и изграждането на човешкото етерно тяло.
С други думи, човечеството все пак разбра, че Лунните сили не са статични, а взаимодействуват по определен начин със силите на другите подвижни звезди. И всичко това е записано в дните на седмицата.
към текста >>
Всички тези неща имат пряко
отношение
към тайната на Луната.
Ето как на времето човек изучаваше процесите, които се разиграваха на Луната. Той се учеше как трябва да изработи и формира етерното тяло непосредствено преди слизането си от Космоса в земното човешко тяло.
Всички тези неща имат пряко отношение към тайната на Луната.
към текста >>
Всъщност нашият Великденски празник би трябвало да бъде един празник на „полагането в гроба" и този празник на полагането в гроба би трябвало да се чествува през пролетта, защото като такъв сериозен празник по
отношение
на човешката духовност той беше призван да служи като сигнал и предизвестие за работа, от каквато първичния човек винаги се е нуждаел в разгара на лятото.
Вие разбирате, че нашият Великденски празник всъщност е обременен с нещо, което му тежи и пречи.
Всъщност нашият Великденски празник би трябвало да бъде един празник на „полагането в гроба" и този празник на полагането в гроба би трябвало да се чествува през пролетта, защото като такъв сериозен празник по отношение на човешката духовност той беше призван да служи като сигнал и предизвестие за работа, от каквато първичния човек винаги се е нуждаел в разгара на лятото.
Така че, Великденския празник беше един напомнящ празник. Той трябваше да напомня за необходимостта от работа в разгара на лятото. А празникът на есенното възкресение беше духовния свят на един празник, в който човекът отново се оттегляше от лятната работа, от летния труд. Обаче щом се оттегляше от летния труд, той беше длъжен да изживее в душата си това, което беше най-важно от всичко: а именно, да осъзнае своята вечна същност, която под формата на възкресение в духовния свят му се откриваше едва след смъртта.
към текста >>
51.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 22.04.1924
GA_233a Великденският празник
Отношение
Действие
Отношение Действие
към текста >>
Ако с тези понятия в които най-напред Александър беше въведен от Аристотел ако с тези понятия Вие се научите да правите същото, каквото правите с а б в г д, тогава с помощта на понятията Битие, Количество, Качество,
Отношение
, Пространство, Време, Положение, Притежание, Действие, Страдание, Вие ще четете в Космоса.
Така Вие имате един сбор от понятия.
Ако с тези понятия в които най-напред Александър беше въведен от Аристотел ако с тези понятия Вие се научите да правите същото, каквото правите с а б в г д, тогава с помощта на понятията Битие, Количество, Качество, Отношение, Пространство, Време, Положение, Притежание, Действие, Страдание, Вие ще четете в Космоса.
към текста >>
52.
Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух
GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух
Понеже поради липса на време Рудолф Щайнер само в редки случаи сам е коригирал стенографирания текст, по
отношение
на всички публикувани лекции трябва да се има предвид неговото изказване: „Предполага се, че в тези непрегледани от мен текстове могат да се намерят грешки.“
Първоначално Рудолф Щайнер не е искал да се записват изнасяните от 1900 до 1924 г. многобройни, винаги свободно държани лекции и курсове както за широката общественост, така и за членовете на Теософското общество, по-късно Антропософско общество, понеже са били предвидени от него като „устни, непредназначени за печатане съобщения“. След като се увеличават непълните и неточни записки, които се размножават и разпространяват между слушателите, той се вижда принуден да се погрижи за стенографирането на лекциите. С тази задача натоварва Мари Щайнер фон Сиверс. Тя е била отговорна за поръчването на стенографите, съхраняване на преписите и необходимите за отпечатването корекции на текстовете.
Понеже поради липса на време Рудолф Щайнер само в редки случаи сам е коригирал стенографирания текст, по отношение на всички публикувани лекции трябва да се има предвид неговото изказване: „Предполага се, че в тези непрегледани от мен текстове могат да се намерят грешки.“
към текста >>
53.
Съдържание
GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух
Опитът на Александър по
отношение
на действието на елементите в различните посоки на света и импулсът за поход на Изток.
Посвещението в Ефеските мистерии – издигане и преживяване на космическия етер, вникване в природата на езика като образ на творческия Логос, който тъче и управлява Вселената. Аристотел и Александър. „Песента на Александър“ от свещеника Лампрехт. Загубата и съдбата на много от трудовете на Аристотел. Аристотел учи Александър за етера, за връзките между човека и елементите, както и за връзката между човека и земята.
Опитът на Александър по отношение на действието на елементите в различните посоки на света и импулсът за поход на Изток.
към текста >>
Необходимостта от нов поглед върху взаимодействието на членовете на човешките същества и
отношения
та с царствата на природата като основа за нови лекарства.
Физическият човек и силите на земята. Силите на обкръжаващия свят и етерното тяло; изясняване на силите, които действат в белтъка, така че да може да служи на възпроизводството. Действие на силите на земята и обкръжението ѝ върху човешката фигура: крака, глава, ръце. Астралното тяло и силите отвъд пространството. Примери за действието на земните сили в етерното: възпроизвеждането на осата-орехотворка, връзката между пчела, цвете, пчелна пита и кварцови кристали.
Необходимостта от нов поглед върху взаимодействието на членовете на човешките същества и отношенията с царствата на природата като основа за нови лекарства.
Отношение на аза към всичко минерално, значението на вътрешната топлина.
към текста >>
Отношение
на аза към всичко минерално, значението на вътрешната топлина.
Силите на обкръжаващия свят и етерното тяло; изясняване на силите, които действат в белтъка, така че да може да служи на възпроизводството. Действие на силите на земята и обкръжението ѝ върху човешката фигура: крака, глава, ръце. Астралното тяло и силите отвъд пространството. Примери за действието на земните сили в етерното: възпроизвеждането на осата-орехотворка, връзката между пчела, цвете, пчелна пита и кварцови кристали. Необходимостта от нов поглед върху взаимодействието на членовете на човешките същества и отношенията с царствата на природата като основа за нови лекарства.
Отношение на аза към всичко минерално, значението на вътрешната топлина.
към текста >>
Инструкциите към ученика: връзката на физическото, етерното и астралното тяло със земята и с йерархиите; специалното
отношение
между човека и топлината.
Мистериите като места за срещи и разбиране между хората и „добрите богове“. Завистта на боговете. Мистерията на Голгота – акт на върховна Любов. Това, което беше въпрос на богове и хора, в ерата на свободата се разиграва долу в човешкия живот. Розенкройцерските учители живеят в скромност и са незабележими през Средновековието.
Инструкциите към ученика: връзката на физическото, етерното и астралното тяло със земята и с йерархиите; специалното отношение между човека и топлината.
„Езикът“ на новото духовно откровение във формите и съдържанието на изображенията в Гьотеанума. Статуята на богинята в Ефес. Статуята на Представителя на човечеството в Гьотеанума. Изгарянето на Гьотеанума и завистта на хората. Трансформация на болката в стимул за действие във връзка с духовните импулси на Гьотеанума.
към текста >>
Необходими са непреклонност и истинност по
отношение
на антропософския импулс в различните направления на живота.
Отговорността, наложена на Антропософията с оглед на бъдещата цел пред антропософското движение: да снабди човечеството с духовни представи и понятия, с които ще може да премине правомерно през Пазача на прага. Задачата на Дорнах – място, където открито да се говори за духовните реалности.
Необходими са непреклонност и истинност по отношение на антропософския импулс в различните направления на живота.
Надеждата, свързана с Рождественското събрание. Основополагащата Медитация.
към текста >>
54.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 24 декември, 1923 г.
GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух
По
отношение
на нивото на познание е прието да се смята, че в древни времена човешките същества са били като деца, че са вярвали във всевъзможни фантазии и че едва сега човек е добил разум в научен смисъл.
Съвременната епоха обаче, е крайно пристрастна относно еволюцията на човека и човечеството. Преди всичко се смята, че човек за цялото време, което наричаме история, - ако вземем живота на душата и духа му, - е оставал в общи линии такъв, какъвто е сега.
По отношение на нивото на познание е прието да се смята, че в древни времена човешките същества са били като деца, че са вярвали във всевъзможни фантазии и че едва сега човек е добил разум в научен смисъл.
Но ако не отчитаме количеството натрупани знания, в останалото е прието да се смята, че душевното устройство, свойствено на съвременния човек, са имали и в Древна Гърция и в Древния Изток. Дори и да се допускат отделни видоизменения в детайлите, то като цяло се предполага, че за целия исторически период в живота на душата нищо не се е изменило. След това преминават към доисторическия живот на човека и казват, че там нищо автентично не е известно. Задълбочавайки се по-нататък, обрисуват човека в образа на някакво животно. По такъв начин, поначало, когато задълбават в историческото минало, виждат душевният живот претърпяващ сравнително неголеми изменения.
към текста >>
Да се пренесем сега в далечното минало на човешката еволюция и да разгледаме населението на Древния Изток, по
отношение
на което китайците и индусите, познати от историята, са само по-късни потомци.
Да се пренесем сега в далечното минало на човешката еволюция и да разгледаме населението на Древния Изток, по отношение на което китайците и индусите, познати от историята, са само по-късни потомци.
Тоест ще се върнем хиляди години назад. Ако разгледаме човешкото същество от тази древна епоха, то ще намерим, че то е живяло съвсем не така, че да може да си каже: "В главата ми има спомен за нещо преживяно, за нещо, което ми се е случило във външния живот". То е нямало такива вътрешни преживявания; те просто не са съществували за него. Неговата глава не е била пълна с идеи и мисли. Съвременният човек със свойствения му повърхностен маниер смята, че както ние сега имаме идеи, мисли и представи, така е било винаги при хората в историческите времена; но в този случай това не е така.
към текста >>
Начинът, по който той е осъществявал дишането, е бил за него много дълбоко преживяване и така е стояла работата с всички други неща, които са зависели от характера на
отношения
та на границата на Земята с космическото пространство.
– в ляво, червено), но и разпростирането на Земята в космическото пространство в тази местност. Начинът на дишане, възможен за него на местна почва, се е усещал от него като преживяване от особена важност. В наши дни е необичайно да се питаме, как се диша в едно или друго място. Разбира се, ние и до сега сме зависими от добрите или лоши условия за дишане, но вече не осъзнаваме този факт. За древният обитател на Изтока това не е било така.
Начинът, по който той е осъществявал дишането, е бил за него много дълбоко преживяване и така е стояла работата с всички други неща, които са зависели от характера на отношенията на границата на Земята с космическото пространство.
към текста >>
В това, което преживявам като сила на моите ръце и крака, аз имам нещо такова, което отразява
отношение
то на земната твърд към звездите, които живеят далеч в космическото пространство".
Те самите са се намирали вътре в движението. И в тази разпростряност на вътрешното същество в крайниците те са възприемали директна картина на своята връзка със звездния свят (виж рис. на стр. 4): "Моята глава – това е образ на Земята. В мястото, където главата ми безпрепятствено се отваря надолу към гърдите и стига до сърцето, аз имам образ на това, което живее в земното обкръжение.
В това, което преживявам като сила на моите ръце и крака, аз имам нещо такова, което отразява отношението на земната твърд към звездите, които живеят далеч в космическото пространство".
към текста >>
Тогава той не просто е поставял своето сърце във връзка със Слънцето, изхождайки от някаква абстрактна теория, а е чувствал: "Моята глава се намира в същото
отношение
към гърдите, към сърцето, както Земята към Слънцето".
Иска ми се да кажа (и от определена гледна точка това е така): О, бедни съвременни хора, които могат да преживяват само абстрактни мисли! Какво ви дават тези мисли? Ние много се гордеем с тях, но съвсем забравяме заради абстрактните мисли, които са твърде умни сами по себе си, нашата глава; главата е много по-богата откъм съдържание от най-умната от нашите абстрактни мисли. Анатомията и физиологията знаят малко за чудната загадка на мозъчните гънки, но една-единствена мозъчна гънка е нещо много по-величествено и мощно, от абстрактните знания на най-великия гений. Някога на Земята е било време, когато човек не просто, като нас, е осъзнавал скопени мисли, но е осъзнавал собствената глава; той е възприемал главата като образ на Земята и е усещал тази или онази част на главата – да кажем, четирихълмието или таламуса - като образ на определена планинска конфигурация на Земята.
Тогава той не просто е поставял своето сърце във връзка със Слънцето, изхождайки от някаква абстрактна теория, а е чувствал: "Моята глава се намира в същото отношение към гърдите, към сърцето, както Земята към Слънцето".
към текста >>
Днес аз исках да покажа с частен пример, как се е развивала човешката душа по
отношение
на способността за памет.
Ние прекарахме пред нашия поглед цялата картина на тези промени в човешката душа, за да проникнем в тяхното значение в историята на човешката еволюция. Чрез изследване на подобни неща, върху историята започва да се хвърля светлина.
Днес аз исках да покажа с частен пример, как се е развивала човешката душа по отношение на способността за памет.
Ще видим в хода на следващите лекции, че събитията от историята започват да се разкриват в истинския си облик, когато можем да ги озарим със светлина, излизаща от познанието на човешката душа.
към текста >>
55.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 25 декември, 1923 г.
GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух
А в съня те са имали преживяване, което може да се облече в следните слова: ние дремем по
отношение
на обичайното земно съществуване, затова пък влизаме в царството на Ангелите, Архангелите и Архаите и живеем сред тях.
И така, през деня хората имали образи.
А в съня те са имали преживяване, което може да се облече в следните слова: ние дремем по отношение на обичайното земно съществуване, затова пък влизаме в царството на Ангелите, Архангелите и Архаите и живеем сред тях.
Душата се освобождава от телесността и живее сред съществата от висшите йерархии.
към текста >>
Именно при посветения от древните времена това е ставало по съвсем друг начин, отколкото при съвременния човек, имащ същото по
отношение
на съдържанието.
Вие бихте били посветени. Но от момента, в който тези хора биха ви признали за посветени, те незабавно биха се постарали да ви прогонят от страната с всички средства, които са им достъпни; защото за тях би било съвсем ясно, че посветеният не трябва да научава нещата по такъв начин, както ние ги научаваме сега. Той не би трябвало, например, да умее да пише, както ние умеем да пишем сега. Ако бих могъл да се пренеса в настройката на ума на човека от онова време и бих срещнал такъв псевдопосветен, тоест съвременен човек с обикновени способности, аз би трябвало да кажа за него: той може да пише, той изписва върху хартията знаци, които значат нещо, и не знае, каква дяволска работа е да правиш това, без да носиш в себе си съзнанието, че можеш да го правиш, само бидейки проводник на божественото космическо съзнание; той не знае, че човек може да поставя такива знаци върху хартията, само когато може да усеща, как бог се проявява в неговата ръка, в самите пръсти, проявява се в неговата душа, позволявайки и да изрази себе си чрез тези букви. Различието тук е скрито не в съдържанието на съзнанието, а в способа за постигане и разбиране на нещата.
Именно при посветения от древните времена това е ставало по съвсем друг начин, отколкото при съвременния човек, имащ същото по отношение на съдържанието.
Прочетете книгата ми "Християнството като мистичен факт", новото издание което неотдавна се появи, и ще намерите още в началото нещо аналогично относно природата на посветения от древните времена. И наистина, така става винаги в хода на световното развитие. Това, което се развива в човека в следващия период по естествен път, е трябвало в предните епохи да идва чрез посвещение.
към текста >>
Притежавайки тези състояния на съзнанието, които съм ви описвал, човек се е намирал в съвсем други
отношения
с близките си, а също и със заобикалящия го свят.
Но съществува определен принцип, стоящ в основата на тези завоевания.
Притежавайки тези състояния на съзнанието, които съм ви описвал, човек се е намирал в съвсем други отношения с близките си, а също и със заобикалящия го свят.
Определените различия между различните части на населената Земя са изгубили сега водещата си роля. В онова време тези различия са се проявявали по съвсем друг начин. Позволете да ви обрисувам в качеството на пример нещо често случващо се.
към текста >>
В известно
отношение
за посветения това, което виждате в точни контури, е било отритнато от боговете съдържание на света, в което е влизал посвещаваният, за да стане независим от боговете.
Той вижда множество елементарни същества, реещи се във въздуха. Но именно поради това, че има такова възприятие, той се лишава от свободна воля. Той напълно принадлежи на божествено-духовния свят. – Защото в този сън наяве, волята не е свободна, по скоро, тя е нещо, вливащо се в човека като божествена воля. И посвещаваният, който е виждал, как тези имагинации се отнасят към мълнията, се е научавал да казва благодарение на своя посветител: аз трябва да бъда човек, притежаващ в света свобода без богове, за когото боговете са изключени от дълбините на мировото съдържание.
В известно отношение за посветения това, което виждате в точни контури, е било отритнато от боговете съдържание на света, в което е влизал посвещаваният, за да стане независим от боговете.
към текста >>
Европа е имала - на гръцка почва – излишък на смърт в човека и човек не е можел да добие правилно
отношение
към нея.
Всичко това е било изразено по удивителен начин от Омир.* /*Виж Омир "Одисея", XI песен, стихове 489-491; думите на Ахил в подземния свят./ Където и да е позволявал на троянците да надделеят над гърците, навсякъде ни дава да видим този контраст. Можете да видите това, например, в характерните фигури на Хектор и Ахил. И в този контраст е изразено това, което е имало място на границата между Азия и Европа. Азия, която в онези древни времена е имала излишък на живот, е жадувала смъртта.
Европа е имала - на гръцка почва – излишък на смърт в човека и човек не е можел да добие правилно отношение към нея.
По такъв начин, от друга гледна точка, виждаме Европа и Азия противопоставени една на друга. От една страна имаме преход от ритмическа памет към времева; от друга – две съвсем различни преживявания по отношение на смъртта в човешкото устройство.
към текста >>
От една страна имаме преход от ритмическа памет към времева; от друга – две съвсем различни преживявания по
отношение
на смъртта в човешкото устройство.
Можете да видите това, например, в характерните фигури на Хектор и Ахил. И в този контраст е изразено това, което е имало място на границата между Азия и Европа. Азия, която в онези древни времена е имала излишък на живот, е жадувала смъртта. Европа е имала - на гръцка почва – излишък на смърт в човека и човек не е можел да добие правилно отношение към нея. По такъв начин, от друга гледна точка, виждаме Европа и Азия противопоставени една на друга.
От една страна имаме преход от ритмическа памет към времева; от друга – две съвсем различни преживявания по отношение на смъртта в човешкото устройство.
към текста >>
56.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 26 декември, 1923 г.
GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух
Вече сме обръщали внимание на факта, че за времето между атлантската катастрофа и гръцкия период е станало огромно изменение по
отношение
силите на човешката памет, а също и на социалния живот на човечеството.
Днес няма да се задълбочаваме толкова далеко в миналото; ще насочим мислите си към този период, който често съм наричал египетско-халдейски, - периода, предшестващ гръко-латинския.
Вече сме обръщали внимание на факта, че за времето между атлантската катастрофа и гръцкия период е станало огромно изменение по отношение силите на човешката памет, а също и на социалния живот на човечеството.
Такава памет, каквато притежаваме сега, - времева памет, с помощта на която можем да пътешестваме във времето, - не е съществувала в този трети следатлантски период; човек е имал тогава, както описахме това в предната лекция, памет, свързана с ритмическо преживяване. И ние видяхме, как тази ритмическа памет е произлязла от по-ранната памет, която е била особено силна в атлантския период, - а именно, от локализираната памет, при която човек е носил вътре в себе си съзнание само за настоящия момент, но е използвал по всякакви начини нещата, които е намирал във външния свят или сам е оставял там в качеството им на знаци: с тяхна помощ той се е поставял във връзка с миналото и не само своето минало, но и с миналото на човечеството като цяло.
към текста >>
Благодарение на това те са носили вътре в себе си силно съзнание за човешката връзка с висшия, с духовния свят и заедно с това силна, интензивна способност да чувстват и преживяват своето
отношение
към земното.
И така, съдбата довела до това, че двете личности, за които говорих в Щутгарт и ви говоря отново тук, се превъплътили в последователи на ефеските мистерии и там възприели в душите си с дълбоко благочестие тези неща, които в общи линии обрисувах тук. Благодарение на това душите им станали някак вътрешно уплътнени. Чрез мистериите те възприели сега като земна мъдрост това, което преди им било достъпно само в преживяването, - но в по-голямата си част безсъзнателно преживяване. Такъв е бил човешкия опит на тези личности, поделен между две отделни инкарнации.
Благодарение на това те са носили вътре в себе си силно съзнание за човешката връзка с висшия, с духовния свят и заедно с това силна, интензивна способност да чувстват и преживяват своето отношение към земното.
към текста >>
57.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 27 декември, 1923 г.
GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух
Той се учил да познава
отношение
то на човека към Слънцето.
Той чувствал, като че всичко живо в него, което обичайно бива разпределено по цялото тяло, е влязло в кръвта му, като че кръвта му е била пронизана от сили и иска да изхвърчи през кожата му. Тогава когато пред едната статуя той чувствал, че се превръща в обледенен скелет, пред другата чувствал, че всичко живо в него прегаря в топлина и той живее в силно опъната кожа. И това преживяване на вътрешността на човека, искаща да излезе от кожата, позволявало на ученика да получи ново озарение. Той е можел да си каже: сега ти чувстваш, какъв би бил, ако от всичко, което го има в Космоса, върху теб би действало само Слънцето. По такъв начин той се учил да познава дейността на Слънцето в Космоса и това, как дейността му е разпределена в Космоса.
Той се учил да познава отношението на човека към Слънцето.
И той узнавал, че причината за това, човек в действителност да не е такъв, какъвто се е усещал под хипнотичното влияние на слънчевата статуя, е била, че други сили, действащи от други места в Космоса, преобразуват тази дейност на Слънцето. По такъв начин ученикът се е учил да изживява себе си в Космоса. А когато ученикът е изпитвал хипнотичното влияние на лунната статуя, когато в него е възниквал сковаващия студ на вцепеняването и вътрешното преживяване на зимния ландшафт (в случая със слънчевата статуя той е преживявал в духа летния ландшафт), тогава той чувствал, какъв би бил, ако биха съществували само лунни влияния.
към текста >>
Затова, когато изричам името "Гилгамеш", вие трябва да гледате на него – доколкото той е живеел в Ерех - не като на лично посветен в мистериите на Ерех, но като на жител на цивилизация, пронизана от преживявания, обусловени от току що описаното
отношение
на човека към Космоса.
Разглеждайки личност, подобна на тази, която е известна под името Гилгамеш, трябва да помните, че целият и живот е протичал в тесния кръг на мистериите, защото цялата култура, цялата цивилизация в древните времена произлизала от мистериите.
Затова, когато изричам името "Гилгамеш", вие трябва да гледате на него – доколкото той е живеел в Ерех - не като на лично посветен в мистериите на Ерех, но като на жител на цивилизация, пронизана от преживявания, обусловени от току що описаното отношение на човека към Космоса.
След това, по време на поклонничеството на Запад, тази личност имала преживяване, което и позволило непосредствено да се запознае ако не със самите Хибернийски мистерии, - тя не се задълбочила толкова, - то с това, което се култивирало в клона на Хибернийските мистерии, намиращ се, както съм ви казвал, на мястото на днешния Бургенланд. Това, което Гилгамеш получил там, живеело в неговата душа и продължавало да се развива в живота между смъртта и новото раждане; а в следващия земен живот той преживял в Ефес задълбочаване на душата.
към текста >>
В Ефес все още е можело да се има усещане за цялостната реалност, в която някога е живеел човек, - в онези дни, когато той още е имал непосредствено
отношение
към божествено-духовното, когато Азия е била за него само най-ниското от небесата, когато той още е имал връзка с висшите небеса, обемащи низшето.
Именно в Ефес е можело да имаш, като че закъсняло преживяване на всичко това. Ефес е бил това място, където също живял Хераклит и където толкова много от древната реалност е можело все още да бъде преживяна даже в късната гръцка епоха чак до VI-V век пр.Р.Х.
В Ефес все още е можело да се има усещане за цялостната реалност, в която някога е живеел човек, - в онези дни, когато той още е имал непосредствено отношение към божествено-духовното, когато Азия е била за него само най-ниското от небесата, когато той още е имал връзка с висшите небеса, обемащи низшето.
В онези далечни времена човек преживявал в Азия присъствието на природните духове, а по-високо – присъствието на Ангелите, Архангелите и т.н., а още по-високо – на Властите и останалите йерархии. И може да се каже: доколкото вече в самата Гърция са останали само отзвуци на предишната реалност и това, което е било действителност, се трансформирало в образите на героите от легендите (в които, обаче, все още ясно се забелязвали знаци от изначалната реалност); доколкото в Гърция драматичният елемент на изначалната реалност е придобил живот в Есхил, - то в Ефес, собствено, е оставала възможност за това, че при потапяне в дълбоката тъмнина на мистериите човек да усети отзвуци от тази древна реалност, когато още е живеел в непосредствена взаимовръзка с божествено-духовния свят. Главна особеност на гърка е било това, че той взел древното преживяване на Космоса от човека и го потопил в мита, в прекрасното, в стихията на изкуството, преобразувайки го в образи, които му се стрували по човечни и близки.
към текста >>
Работата е там, че Александър и Аристотел стояли в съвсем друго
отношение
към духовното от заобикалящите ги.
Ще видим, как Александър Велики и Аристотел живеели в свят, не напълно пригоден за тях, - в свят, който всъщност крие за тях голяма трагедия.
Работата е там, че Александър и Аристотел стояли в съвсем друго отношение към духовното от заобикалящите ги.
Защото макар и за тях да не може да се каже, че особено се интересували от Самотракийските мистерии, те, въпреки това, чувствали душевна близост с това, което е ставало с Кабирите в тези мистерии. Честно казано и в средните векове е имало хора, които разбирали, какво значи това. Съвременните хора имат съвсем лъжливи представи за средновековието. Те не разбират, че чак до XIII и XIV век са съществували личности във всички съсловия, които са имали ясен духовен поглед, - във всеки случай, в тази област, която в Древния Изток са наричали Азия. "Песента на Александър", * написана от един свещеник, се явява много важен документ на късното средновековие.
към текста >>
И ръка за ръка с това преживяване на живота в елементите вървяло също и преживяването на близко и интимно
отношение
към Земята.
Това учение изцяло се отнасяло до вътрешното преживяване. Бих могъл накратко да го опиша примерно така: Александър се учел от Аристотел да разбира това, как земният, водният, въздушният и огнен елемент, живеещи извън човека в заобикалящия свят, живеят също вътре в самото човешко същество, във връзка с което, то се явява микрокосмос. Той изучавал, как в костите на човешкото същество живее земният елемент и как в циркулацията на кръвта и във всичките му течности и сокове живее водният елемент. Въздушният елемент се проявява във всичко, което се отнася до дишането и динамиката на дишането - речта, а огненият елемент живее в мислите на човека. Александър притежавал още и съзнателно виждане на живота в елементите.
И ръка за ръка с това преживяване на живота в елементите вървяло също и преживяването на близко и интимно отношение към Земята.
В наши дни, пътешествайки на изток, запад, север и юг, ние не забелязваме какво при това се устремява в нашето същество (защото забелязваме само това, което възприемат нашите сетивни органи). Така, ние виждаме само това, което възприемат наличните в нас твърди (земни) субстанции, а не това, което възприемат другите стихии, присъстващи в нашия организъм. Но Аристотел е учил Александър примерно така: когато се придвижваш по Земята на изток, ти постепенно проникваш в елемент, който те изсушава. Ти проникваш в сухота (виж. рис. на стр. 51).
към текста >>
58.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 28 декември, 1923 г.
GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух
Чрез усещането: ние самите сме донесли растенията на Земята, - човек встъпвал в особено
отношение
с бога на Меркурий.
Влизайки в това преживяване, човек се е чувствал тясно свързан с божеството, с главното божество на Меркурий.
Чрез усещането: ние самите сме донесли растенията на Земята, - човек встъпвал в особено отношение с бога на Меркурий.
към текста >>
От друга страна, по
отношение
на животните човек е имал различно чувство.
От друга страна, по отношение на животните човек е имал различно чувство.
Той е знаел, че не може да ги донесе със себе си на Земята: той е трябвало да ги отхвърли, трябвало е да се освободи от тях, иначе не би могъл по правилен начин да развие своята човешка форма. Той отблъснал от себе си животните; те били отхвърлени от неговия път (червената щриховка отвън, рис. на стр. 55) и след това преминали през свое собствено развитие на много по ниско равнище от човешкото. Така човекът на древните времена - епохата на Гилгамеш и по-късно – усещал себе си между животинското и растителното царство.
към текста >>
По
отношение
на растителното царство той е бил сеяч, които е хвърлил семето в Земята и е оплодотворил с него Земята, проявявайки се като посредник на боговете.
Той е знаел, че не може да ги донесе със себе си на Земята: той е трябвало да ги отхвърли, трябвало е да се освободи от тях, иначе не би могъл по правилен начин да развие своята човешка форма. Той отблъснал от себе си животните; те били отхвърлени от неговия път (червената щриховка отвън, рис. на стр. 55) и след това преминали през свое собствено развитие на много по ниско равнище от човешкото. Така човекът на древните времена - епохата на Гилгамеш и по-късно – усещал себе си между животинското и растителното царство.
По отношение на растителното царство той е бил сеяч, които е хвърлил семето в Земята и е оплодотворил с него Земята, проявявайки се като посредник на боговете.
По отношение на животинското царство той е чувствал, като че ли го е отхвърлил от себе си, за да се превърне в човек, не обременявайки се с животните, които в резултат са били задържани и преустановени в развитието си. Целият египетски култ към животните е свързан с такива възгледи. С това е свързано също и дълбокото чувство на състрадание към животните, което виждаме в Азия. Това е бил грандиозен възглед за природата, в който човек е чувствал своята връзка, от една страна с растителния свят, а от друга – със света на животните. По отношение на животното той е изпитвал чувство на освобождение.
към текста >>
По
отношение
на животинското царство той е чувствал, като че ли го е отхвърлил от себе си, за да се превърне в човек, не обременявайки се с животните, които в резултат са били задържани и преустановени в развитието си.
Той отблъснал от себе си животните; те били отхвърлени от неговия път (червената щриховка отвън, рис. на стр. 55) и след това преминали през свое собствено развитие на много по ниско равнище от човешкото. Така човекът на древните времена - епохата на Гилгамеш и по-късно – усещал себе си между животинското и растителното царство. По отношение на растителното царство той е бил сеяч, които е хвърлил семето в Земята и е оплодотворил с него Земята, проявявайки се като посредник на боговете.
По отношение на животинското царство той е чувствал, като че ли го е отхвърлил от себе си, за да се превърне в човек, не обременявайки се с животните, които в резултат са били задържани и преустановени в развитието си.
Целият египетски култ към животните е свързан с такива възгледи. С това е свързано също и дълбокото чувство на състрадание към животните, което виждаме в Азия. Това е бил грандиозен възглед за природата, в който човек е чувствал своята връзка, от една страна с растителния свят, а от друга – със света на животните. По отношение на животното той е изпитвал чувство на освобождение. По отношение на растението той е изпитвал близко и интимно родство.
към текста >>
По
отношение
на животното той е изпитвал чувство на освобождение.
По отношение на растителното царство той е бил сеяч, които е хвърлил семето в Земята и е оплодотворил с него Земята, проявявайки се като посредник на боговете. По отношение на животинското царство той е чувствал, като че ли го е отхвърлил от себе си, за да се превърне в човек, не обременявайки се с животните, които в резултат са били задържани и преустановени в развитието си. Целият египетски култ към животните е свързан с такива възгледи. С това е свързано също и дълбокото чувство на състрадание към животните, което виждаме в Азия. Това е бил грандиозен възглед за природата, в който човек е чувствал своята връзка, от една страна с растителния свят, а от друга – със света на животните.
По отношение на животното той е изпитвал чувство на освобождение.
По отношение на растението той е изпитвал близко и интимно родство. Растителният свят е бил частица от него самия и той е изпитвал искрена любов към Земята, доколкото Земята е възприела в себе си частица от човечеството, дала живот на растенията, позволила им е да се вкоренят е нея и даже е споделила своите вещества, за да се облекат дърветата с кора. Моралният елемент винаги е присъствал, когато човек е съдил за заобикалящия физически свят. Гледайки растенията на поляната, той е възприемал не единствено само естествения им растеж. Той е възприемал и чувствал моралното отношение на човека към този растеж.
към текста >>
По
отношение
на растението той е изпитвал близко и интимно родство.
По отношение на животинското царство той е чувствал, като че ли го е отхвърлил от себе си, за да се превърне в човек, не обременявайки се с животните, които в резултат са били задържани и преустановени в развитието си. Целият египетски култ към животните е свързан с такива възгледи. С това е свързано също и дълбокото чувство на състрадание към животните, което виждаме в Азия. Това е бил грандиозен възглед за природата, в който човек е чувствал своята връзка, от една страна с растителния свят, а от друга – със света на животните. По отношение на животното той е изпитвал чувство на освобождение.
По отношение на растението той е изпитвал близко и интимно родство.
Растителният свят е бил частица от него самия и той е изпитвал искрена любов към Земята, доколкото Земята е възприела в себе си частица от човечеството, дала живот на растенията, позволила им е да се вкоренят е нея и даже е споделила своите вещества, за да се облекат дърветата с кора. Моралният елемент винаги е присъствал, когато човек е съдил за заобикалящия физически свят. Гледайки растенията на поляната, той е възприемал не единствено само естествения им растеж. Той е възприемал и чувствал моралното отношение на човека към този растеж. Що се отнася до животните, човек все пак е чувствал към тях друго морално отношение: той си е проправял път в страни от тях.
към текста >>
Той е възприемал и чувствал моралното
отношение
на човека към този растеж.
По отношение на животното той е изпитвал чувство на освобождение. По отношение на растението той е изпитвал близко и интимно родство. Растителният свят е бил частица от него самия и той е изпитвал искрена любов към Земята, доколкото Земята е възприела в себе си частица от човечеството, дала живот на растенията, позволила им е да се вкоренят е нея и даже е споделила своите вещества, за да се облекат дърветата с кора. Моралният елемент винаги е присъствал, когато човек е съдил за заобикалящия физически свят. Гледайки растенията на поляната, той е възприемал не единствено само естествения им растеж.
Той е възприемал и чувствал моралното отношение на човека към този растеж.
Що се отнася до животните, човек все пак е чувствал към тях друго морално отношение: той си е проправял път в страни от тях.
към текста >>
Що се отнася до животните, човек все пак е чувствал към тях друго морално
отношение
: той си е проправял път в страни от тях.
По отношение на растението той е изпитвал близко и интимно родство. Растителният свят е бил частица от него самия и той е изпитвал искрена любов към Земята, доколкото Земята е възприела в себе си частица от човечеството, дала живот на растенията, позволила им е да се вкоренят е нея и даже е споделила своите вещества, за да се облекат дърветата с кора. Моралният елемент винаги е присъствал, когато човек е съдил за заобикалящия физически свят. Гледайки растенията на поляната, той е възприемал не единствено само естествения им растеж. Той е възприемал и чувствал моралното отношение на човека към този растеж.
Що се отнася до животните, човек все пак е чувствал към тях друго морално отношение: той си е проправял път в страни от тях.
към текста >>
Така че, от една страна, по
отношение
на съдържанието на своите мистерийни истини, мистериите на Ефес още гледали назад, към Древния Изток, докато, от друга страна, те вече са били насочени към развитието на самия човек и затова се приспособявали към природата и характера на гърка.
Заедно с това мистерии от Ефес били, така да се каже, предназначени първи да се обърнат към Запада. Като такива те вече имали независимост от времената на годината или от хода на века; също така не зависели и от мястото на Земята. В Ефес се опирали на упражненията, през които е преминавало човешкото същество, ставайки зряло благодарение на жертвоприношенията и самоотдаването на боговете.
Така че, от една страна, по отношение на съдържанието на своите мистерийни истини, мистериите на Ефес още гледали назад, към Древния Изток, докато, от друга страна, те вече са били насочени към развитието на самия човек и затова се приспособявали към природата и характера на гърка.
Това били най- последните от източните мистерии на Гърция, където титаничните древни истини са можели все още да се доближат до човека; защото на Изток мистериите в общи линии вече стигнали до упадък.
към текста >>
59.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 29 декември, 1924 г.
GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух
Особено важен за разбиране историята на Запада в неговото
отношение
към Изтока е периодът от три-четири столетия преди до три-четири столетия след Мистерията на Голгота.
Особено важен за разбиране историята на Запада в неговото отношение към Изтока е периодът от три-четири столетия преди до три-четири столетия след Мистерията на Голгота.
Истинското значение на събитията, които разглеждаме, - събития, достигнали апогей в подема на аристотелизма и в експедициите на Александър в Азия, - се съдържа в този факт, че те образуват сякаш завършек на цивилизацията на Изтока, която все още е била потопена в импулсите от мистериите.
към текста >>
И повечето хора от нашето време непробудно спят по
отношение
на най-важните събития.
Многократно съм ви говорил по различни поводи, как новият духовен живот започнал в края на 70-те години на XIX век и как, започвайки от този повратен момент на столетието, той се разраснал все повече и повече. Нашата задача е да възприемем в цялата му пълнота потока духовен живот, изливащ се върху нас от висините. Защото сега се намираме в такъв период, който обозначава истинския преход към духовното разкриване на човечеството. И ако ние не осъзнаем тези удивителни връзки и това, колко дълбоко настоящето е свързано с миналото, тогава ще се окажем наистина слепи за важните събития, които стават около нас в духовния живот на нашето време.
И повечето хора от нашето време непробудно спят по отношение на най-важните събития.
Но в това се и състои задачата на антропософията – да пробуди човека от сън.
към текста >>
60.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 30 декември, 1923 г.
GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух
Какво знае, например, най-новото естествознание, което постепенно се развива от XV столетие, за
отношение
то, да кажем, на растителния или животински свят към човешкото същество?
Какво знае, например, най-новото естествознание, което постепенно се развива от XV столетие, за отношението, да кажем, на растителния или животински свят към човешкото същество?
Ученият изследва растенията в тяхната химическа структура и се опитва с тези или други средства да изучи проявленията в човека на същите тези химически елементи. В резултат, той се опитва да си състави понятие – и обикновено безуспешно! – за влиянието на тези субстанции върху здравото и болното човешко същество. Но всички тези изследвания, всъщност, сгъстяват тъмнината от незнание около човека. В наши дни, ако действително искаме да имаме прогрес в познанието за човека на основата на исторически достигнатото проникновение, е необходимо и важно отново да се изучава, в какво се състои истинското отношение на човешкото същество към заобикалящата го природа.
към текста >>
В наши дни, ако действително искаме да имаме прогрес в познанието за човека на основата на исторически достигнатото проникновение, е необходимо и важно отново да се изучава, в какво се състои истинското
отношение
на човешкото същество към заобикалящата го природа.
Какво знае, например, най-новото естествознание, което постепенно се развива от XV столетие, за отношението, да кажем, на растителния или животински свят към човешкото същество? Ученият изследва растенията в тяхната химическа структура и се опитва с тези или други средства да изучи проявленията в човека на същите тези химически елементи. В резултат, той се опитва да си състави понятие – и обикновено безуспешно! – за влиянието на тези субстанции върху здравото и болното човешко същество. Но всички тези изследвания, всъщност, сгъстяват тъмнината от незнание около човека.
В наши дни, ако действително искаме да имаме прогрес в познанието за човека на основата на исторически достигнатото проникновение, е необходимо и важно отново да се изучава, в какво се състои истинското отношение на човешкото същество към заобикалящата го природа.
към текста >>
Трябва отново да проникнем във вътрешните връзки на природата в нейното
отношение
към човека.
Разказах ви всичко това за да можете да разберете, колко необходимо е не просто да имате в предвид наличието на въглерод, азот, кислород и водород, подлагайки всичко на безпомощно-абстрактен анализ, а да наблюдавате и отбелязвате удивителните формообразуващи процеси, състоянието на вътрешно родство, присъстващи в природата и нейните процеси. Някога в миналите времена науката инстинктивно се е градила на подобни наблюдения. Но всичко това е изгубено в хода на историческото развитие на човечеството, приблизително в XV век. Ние трябва да го върнем.
Трябва отново да проникнем във вътрешните връзки на природата в нейното отношение към човека.
Само когато съумеем отново да опознаем подобни връзки, ще можем отново да придобием истинско проникновение както в болното, така и в здравото човешко същество. В противен случай цялата фармакология остава просто търсене, на принципа на пробата и грешката, без всякакво разбиране за действието на вътрешните връзки.
към текста >>
Такова знание ще бъде достигнато, когато отново разберем
отношение
то на човешкото същество към заобикалящото царство на природата.
В това време моята задача е просто да ви представя тези неща в техния исторически аспект и в техните връзки. Но трябва да отбележим, че с постепенното отслабване и угасване на това, което е било пренесено от миналите времена, всяко истинско знание за човешкото същество просто отмирало. И сега, в наши дни, ние сме поставени пред необходимостта отново да добием знание за човешкото същество.
Такова знание ще бъде достигнато, когато отново разберем отношението на човешкото същество към заобикалящото царство на природата.
към текста >>
61.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, 31 декември, 1923 г.
GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух
Лекцията, която изнесох точно преди година в нашия стар Гьотеанум,* - тези от вас, които присъстваха там, помнят това, - изхождаше от описанието на природата,
отношения
та в природата, които могат да бъдат проследени на земята и излизаше от тях в духовните светове и откровенията на духовните светове в звездните писмена.
Днес сме под знака на мъчителния спомен и аз искам да вместя темата на днешната ни лекция под знака на този мъчителен спомен.
Лекцията, която изнесох точно преди година в нашия стар Гьотеанум,* - тези от вас, които присъстваха там, помнят това, - изхождаше от описанието на природата, отношенията в природата, които могат да бъдат проследени на земята и излизаше от тях в духовните светове и откровенията на духовните светове в звездните писмена.
/*31 декември 1922 г. - виж "Отношението на звездния свят към човека и отношението на човека към звездния свят. Духовното причастие на човечеството" (GA том 219/ И вие трябва да помните, как тясно свързахме след това човешкото сърце, човешката душа и дух в цялостната им природа с това, което придобиват по пътя, който води от земното в далечните звездни простори, където духовното е начертало своите космически писмена. И словата, които тогава написах на дъската за последен път в залата, която толкова скоро ни беше отнета, носеха в себе си този импулс и това предназначение: да издигнат човешката душа в духовните висини. Така в тази вечер бяхме доведени до непосредствено съприкосновение с това, на което беше посветен с целия си замисъл нашият Гьотеанум.
към текста >>
- виж "
Отношение
то на звездния свят към човека и
отношение
то на човека към звездния свят.
Днес сме под знака на мъчителния спомен и аз искам да вместя темата на днешната ни лекция под знака на този мъчителен спомен. Лекцията, която изнесох точно преди година в нашия стар Гьотеанум,* - тези от вас, които присъстваха там, помнят това, - изхождаше от описанието на природата, отношенията в природата, които могат да бъдат проследени на земята и излизаше от тях в духовните светове и откровенията на духовните светове в звездните писмена. /*31 декември 1922 г.
- виж "Отношението на звездния свят към човека и отношението на човека към звездния свят.
Духовното причастие на човечеството" (GA том 219/ И вие трябва да помните, как тясно свързахме след това човешкото сърце, човешката душа и дух в цялостната им природа с това, което придобиват по пътя, който води от земното в далечните звездни простори, където духовното е начертало своите космически писмена. И словата, които тогава написах на дъската за последен път в залата, която толкова скоро ни беше отнета, носеха в себе си този импулс и това предназначение: да издигнат човешката душа в духовните висини. Така в тази вечер бяхме доведени до непосредствено съприкосновение с това, на което беше посветен с целия си замисъл нашият Гьотеанум. Позволете ми и днес да ви поговоря за тези неща, сякаш продължавайки лекцията, изнесена тук преди година.
към текста >>
Въпреки това, Земята с нейната обкръжаваща сфера, по
отношение
на импулсите на астралното тяло, също не може да направи нищо друго, от това да ги разтвори.
Това, което изложих тук в тези кратки слова, е било съдържание на разгърнати указания, давани от такива учители, в кротката светлина на очите на които ученикът е възприемал езика на небесата. И тогава вниманието му се насочвало към третия член на човешкото същество, който ние наричаме астрално тяло. И на него му ставало ясно, че астралното тяло съдържа импулс към дишане, към всичко, което пулсира като въздух вътре в това наше тяло. Така че е истина, че дълго време след като човек премине през вратата на смъртта, земната природа продължава сякаш да произвежда възмущения във въздушния елемент, - толкова силни, че ясновидският поглед може в течение на много години да наблюдава в атмосферните явления на Земята шумоленето на астралните тела на починалите.
Въпреки това, Земята с нейната обкръжаваща сфера, по отношение на импулсите на астралното тяло, също не може да направи нищо друго, от това да ги разтвори.
Защото те могат да бъдат отново създадени само от съществата на третата йерархия - Начала, Архангели и Ангели.
към текста >>
И така, ние намираме в тези минали времена, включително първата третина на XV столетие, дълбоки наставления по
отношение
на душата; но те са съвсем неизвестни в сравнение със събитията, за които разказва външната история.
В тези дни ученикът напускал своя учител, отнасяйки със себе си безкраен свят и спокойствие. Неговото лице изразявало получената велика утеха и този мирен облик постепенно раждал този мек и кротък поглед, в който е можел да звучи езикът на небесата.
И така, ние намираме в тези минали времена, включително първата третина на XV столетие, дълбоки наставления по отношение на душата; но те са съвсем неизвестни в сравнение със събитията, за които разказва външната история.
И все пак те са съществували и това са били наставления, които дълбоко са обхващали цялото човешко същество и са позволявали на човешката душа да съедини своята собствена природа със сферата на духовно-космическото.
към текста >>
По
отношение
на сцени, подобни на току що описаната, днес имаме само възпоминание, което може да бъде придобито само в духа, в астралното.
Цялата тази духовна атмосфера изчезнала в хода на следващите столетия. В нашата цивилизация нея вече я няма. Външна, чужда на духа цивилизация се разпространила по страните, където някога е можело да се види цивилизация като описаната.
По отношение на сцени, подобни на току що описаната, днес имаме само възпоминание, което може да бъде придобито само в духа, в астралното.
И когато гледаме към миналите времена, които толкова често ни се показват като времена на мрак, а след това обърнем взор към нашето собствено време, дълбоко, страстно желание се ражда в нашите сърца. От духовните откровения, достъпни за човека от последната третина на XIX век, се ражда страстно желание отново да се говори с хората по духовен начин. Но за това е недостатъчно да се говори с абстрактни думи: да се говори духовно, значи да се ползват многобройни знаци и символи; нашият език би трябвало всестранно да се разшири. Такъв език, скъпи мои приятели, тази форма на речта, която трябва да се намери, за да могат духовните същества да говорят на съвременния човек, ни беше дадена в очертанията на Гьотеанума, който беше разрушен от огън преди година. Наистина, формите се строиха и моделираха за тази цел, - за да продължава в тях това, което се е говорило от катедрата в понятия.
към текста >>
И добре ще направим, както сме се събрали за годишнината от трагичната загуба на нашия Гьотеанум, ако си спомним, че трябва душевно да заемем правилна позиция по
отношение
на това събрание и да решим – всички и всеки – да носим напред към духа в авангарда на човешкото развитие това, което беше изразено в материална форма в Гьотеанума, който беше отстранен от физическия поглед с действие, сходно с действието на Херострат.
Струва си да се произнесат тези думи и неизразими чувства се надигат в нашите сърца и души. Но когато в еволюцията на човечеството се случи така, че нещо свято за тази еволюция бива изтръгнато, то винаги само малцина са способни да се стегнат – след изчезването на материалното – и да продължат работа в същия дух, на който материалното е било посветено.
И добре ще направим, както сме се събрали за годишнината от трагичната загуба на нашия Гьотеанум, ако си спомним, че трябва душевно да заемем правилна позиция по отношение на това събрание и да решим – всички и всеки – да носим напред към духа в авангарда на човешкото развитие това, което беше изразено в материална форма в Гьотеанума, който беше отстранен от физическия поглед с действие, сходно с действието на Херострат.
Нашата болка и тъга се вкопчват в стария Гьотеанум. Но ние само тогава ще се удостоим с правото да построим този Гьотеанум, когато изпълним задачата, която ще стои пред нас, ако поемем днес тържествено обещание – приеме всеки от нас пред лицето на висшето, божественото, което носи в душата си, - вярно да пази в паметта си духовните импулси, получили своя външен израз в изгубения Гьотеанум. Гьотеанумът може и да ни е отнет, но духът на Гьотеанума, ако с цялата си искреност се придържаме към него, никога не може да ни бъде отнет. Той толкова по-малко ще може да ни бъде отнет, ако в този тържествен час, който само малко отстои от момента преди година, когато пламъците похитиха любимия ни Гьотеанум, - ако в този тържествен час ние не само усетим възобновяването на болката ни, но от болката да обещаем да останем верни на духа, който посветихме на нашия Гьотеанум, отдавайки на строителството му десетилетие труд. Ако това обещание се направи днес в пълна сериозност от дълбините на нашите сърца, ако съумеем да преобразим болката и мъката в стимул за действие, тогава ще съумеем да преобразим горестното събитие в благодеяние.
към текста >>
62.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 1 януари, 1924 г.
GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух
Тези понятия и идеи притежават тази особеност: ако човек встъпи с тях в духовния свят (подобно на това, как той е извършвал с тях своето развитие, израстването си в съвременната цивилизация и училище), той ще се окаже парализиран по
отношение
на душата си.
Тези понятия и идеи притежават тази особеност: ако човек встъпи с тях в духовния свят (подобно на това, как той е извършвал с тях своето развитие, израстването си в съвременната цивилизация и училище), той ще се окаже парализиран по отношение на душата си.
И връщането му във физическия свят ще стане тогава в мисловна и идейна пустота. Ако Пазачът на прага не отблъскваше по най-строг начин душите на твърде много съвременни хора и допуснеше тези души в духовния свят, то тогава те, при връщането си обратно в будно състояние, биха изпитали такова чувство: аз не съм в състояние да мисля, моите мисли нямат съприкосновение с мозъка, аз съм принуден да живея без мисли. Със света на абстрактните идеи, който човек привързва към всичко в действителния живот може да се влезе в духовния свят, но да се излезе оттам е невъзможно. И когато видиш тази сцена, която много души днес действително преживяват на сън, тогава си казваш: о, само ако можех да оградя тези души от изпитанията при умирането на всичко това, което те преживяват на сън! Защото ако това състояние пред лицето на Пазача на прага би продължило достатъчно дълго, - тоест ако човешката цивилизация дълго би пребивавала в това, което днес се изучава в училищата и го пренасят в качеството му на предания през цивилизацията, то тогава животът би възникнал от сънното състояние.
към текста >>
Защото най-важно от всичко това, което ще отнесем оттук, това е настроението по
отношение
на духовния свят, което води след себе си увереността в това, че Дорнах ще стане средоточие на духовното познание.
Виждате ли, подобни неща трябва да се говорят не за да се съобщават празни сведения: те трябва да се казват за да пронизват, да пропиват душата, като и предават това правилно настроение, което вие трябва да отнесете от това толкова важно Рождественско събрание на Антропософското общество.
Защото най-важно от всичко това, което ще отнесем оттук, това е настроението по отношение на духовния свят, което води след себе си увереността в това, че Дорнах ще стане средоточие на духовното познание.
към текста >>
В бъдеще ще има яснота по
отношение
на това, как в действителност стоят нещата.
Но доктор Целманс показа само в една област това, което трябва да се развие също и във всички области на антропософската дейност; именно такава задача трябва да постави пред себе си управата на Дорнах.
В бъдеще ще има яснота по отношение на това, как в действителност стоят нещата.
Тогава няма да казват: "Ще дадем на хората евритмията; ако те нищо не знаят за антропософията, ще видят първо евритмията и тя ще им хареса. А впоследствие, като узнаят, че зад евритмията стои антропософията, те ще приемат също и нея." Друг случай: понякога казват, че първо трябва да се демонстрира на практика действието на лекарствените средства, че трябва да се покаже на хората, че тези средства всъщност са истински лекарства и тогава хората ще ги купят. А после, по-късно, хората узнават, че зад тези лекарства стои антропософията и те ще дойдат също и при антропософията.
към текста >>
Защото същата сцена, която ви изобразих и която може така често да се види, - човек от епохата на упадъка, спящ пред Пазача на прага, - няма никакво
отношение
към кръга на напредналите антропософи.
Завършваме нашите събрания, който доведоха до създаването на Всеобщото антропософско общество, с тези сериозни размишления. Но аз мисля, че не следва да се изпада в песимизъм заради това, което е станало тук на Рождество. Макар и ежедневно да минаваме край печалните руини на Гьотеанума, в душата, мисля на всеки, който се изкачи на хълма, където стават събранията, става същото това, за което ставаше дума, това, което беше прието с приятелски сърца и поражда такава мисъл: подобно на езиците на духовния пламък, от възродения Гьотеанум ще се създаде истинския духовен живот - като благословение за бъдещото човечество; той ще възникне благодарение на нашето усърдие, на нашата самоотверженост. И колкото по-мъжествено се заемем с антропософската дейност след като си заминем оттук, толкова по-добре, значи сме вникнали в това, което в тези дни се носеше над нашите събрания като пълен с надежда духовен стремеж.
Защото същата сцена, която ви изобразих и която може така често да се види, - човек от епохата на упадъка, спящ пред Пазача на прага, - няма никакво отношение към кръга на напредналите антропософи.
Този кръг се нуждае само от такъв призив: за възприемане на гласове от страната на духовете ти трябва да развиеш в себе си силно мъжество, за да се представиш пред тези гласове, - нали си започнал да се пробуждаш. Мъжеството ще те държи буден; загубата на мъжество ще те потопи в сън.
към текста >>
Тази отговорност е по
отношение
на съвременния човек: той стои пред Пазача на прага и на него му е забранено да навлезе в духовния свят .
Ние положихме тук основен камък, крайъгълен камък. Върху този камък ще бъде издигнато здание, камъните за което ще бъдат резултатите от работата на членовете на нашите групи, пръснати по света. Ако в духа ние погледнем сега към тези резултати, то ще разберем отговорността, за която говорих днес.
Тази отговорност е по отношение на съвременния човек: той стои пред Пазача на прага и на него му е забранено да навлезе в духовния свят .
към текста >>
63.
Съдържание
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
от силите, произвеждащи растежа, които са дълбоко свързани с човешката съдба и образуват същността на неговата карма в
отношения
с третата йерархия.
Различните области на света, който заобикаля човека. Минералният свят като необходим насрещен полюс за човешката свобода. Като дишащо същество човекът е зависим от растителния свят, т.е.
от силите, произвеждащи растежа, които са дълбоко свързани с човешката съдба и образуват същността на неговата карма в отношения с третата йерархия.
Чувство на приятност, неудоволствие това е кармата на нашето вътрешно устройство. Симпатиите и антипатиите зависят от това, което съставляваше животинската атмосфера. Силите, които изграждат животните действат върху астралното ни тяло, чиито симпатии и антипатии принадлежат към нашата карма и съдба, донесена от духовния свят, където живеят съществата от втората йерархия. Вътрешната необходимост във верижното свързване на събитията, се дължи на силите на първата йерархия. В нашата азова организация тази необходимост преминава от едно земно съществуване в следващото.
към текста >>
Страданието е кармически резултат на омразата; и двете водят в третия земен живот до затъпяване на разбирането по
отношение
на света.
Образуване на импулса за кармата между смъртта и ново раждане. Отражения в другите човешки души. Метаморфоза на любовта в радост. Радостта е кармическият резултат на проявена любов.
Страданието е кармически резултат на омразата; и двете водят в третия земен живот до затъпяване на разбирането по отношение на света.
В правилното възпитание лежи възможността да се създаде уравновесяване на такава карма. Значение на съвременността за повтарящите се земни съществувания
към текста >>
Отношения
та на Шуберт с барон фон Шпаун
Връзки на съдбата. Изследвания на ясновидството и разказвателния метод. Арабски течения на 7-то и 9-то столетие.
Отношенията на Шуберт с барон фон Шпаун
към текста >>
В това
отношение
е залегнало едно чувство, което мисловно не може да се обоснове.
Както се вижда от запитвания и многобройни нови публикации, понастоящем много хора приемат възгледите за прераждането като правилни за тях или поне не ги отричат.
В това отношение е залегнало едно чувство, което мисловно не може да се обоснове.
Едно такова обоснование, подходящо за днешното мислене беше дадено от Рудолф Щайнер (1861-1925) още в началото на нашето столетие, когато през 1903 година той публикува два трактата «Реинкарнация и карма» и «Как действа кармата» като «необходими представи от гледната точка на модерната природна наука». Други основоположни изложения има в неговите основни произведения «Теософия» (глава: Прераждане на духа и съдба) и «Въведение в тайната наука». Тези изложения и днес още могат да се третират като най-доброто въведение в тази тема.
към текста >>
64.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 16.02.1924
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
Всичко, което е действало и живяло в него, преди той да премине през вратата на смъртта, е напуснало видимо осезаемата форма, която остава, когато душата на човека премине през вратата на смъртта; то е изчезнало вече от тази останала форма и по
отношение
на тази форма ние казваме, че тя е нежива.
Разгледайте самия човек. Разгледайте го, как той преминава през вратата на смъртта.
Всичко, което е действало и живяло в него, преди той да премине през вратата на смъртта, е напуснало видимо осезаемата форма, която остава, когато душата на човека премине през вратата на смъртта; то е изчезнало вече от тази останала форма и по отношение на тази форма ние казваме, че тя е нежива.
И също както говорим за неживото, когато гледаме скалите на планините с техните кристални форми, така трябва да говорим за неживото, когато гледаме напуснатия от душата и духа труп на човека. И едва сега за трупа на човека настъпва същото, което отначалото важи за останалата нежива природа.
към текста >>
Когато от всички страни докрай обмислите това, за което загатвам, вие ще си кажете: - По
отношение
на своя труп, след като душата е преминала през вратата на смъртта, човекът е станал подобен на неживата природа.
Когато от всички страни докрай обмислите това, за което загатвам, вие ще си кажете: - По отношение на своя труп, след като душата е преминала през вратата на смъртта, човекът е станал подобен на неживата природа.
- А това значи, че от сега нататък ние трябва да търсим причините за следствията в същата област, в която се намират самите следствия. Това е много важно.
към текста >>
И ако бихме били в състояние да пътуваме, мили приятели, не само както Жул Верн[1] е сторил това, но действително да пътуваме, да речем, до Луната, до Слънцето и т.н., ние съвсем не бихме станали много по-умни по
отношение
на това търсене на причините, отколкото сме на Земята, ако не бихме си усвоили никакви други познавателни сили, освен онези, които вече имаме.
И ако бихме били в състояние да пътуваме, мили приятели, не само както Жул Верн[1] е сторил това, но действително да пътуваме, да речем, до Луната, до Слънцето и т.н., ние съвсем не бихме станали много по-умни по отношение на това търсене на причините, отколкото сме на Земята, ако не бихме си усвоили никакви други познавателни сили, освен онези, които вече имаме.
Ние никъде не бихме се справили, ако бихме искали например да кажем: - Ето на, причините за действията, които се явяват в растителното царство, не се намират в самото растително царство на Земята, следователно нека отидем на Слънцето, там ще намерим причините. - Но ние не ще ги намерим и там. Ние ще ги намерим, само когато се издигнем до имагинативното познание, когато придобием едно съвършено друго познание. Но тогава няма нужда да отиваме на Слънцето, ние ще ги намерим в самата област на Земята. Ние обаче ще открием, че трябва да преминем от един обикновен физически свят в един етерен свят и че в далечините на света навсякъде действа космическият етер с неговите сили, че той действа именно от далечините.
към текста >>
Истинските фундаментални сили на растенията, с техните етерни причини наистина се коренят вътре в земното естество, но тези сили се намират и в това, което по
отношение
на Земята се намира и във Вселената по същото време.
Истинските фундаментални сили на растенията, с техните етерни причини наистина се коренят вътре в земното естество, но тези сили се намират и в това, което по отношение на Земята се намира и във Вселената по същото време.
И когато като духовно-душевно същество човекът мине през вратата на смъртта и човешкото етерно тяло започне да се разлага, това трае много кратко време, само няколко дни. Отново процесите протичат едновременно, защото дните, през които трае това, всъщност са нещо нищожно за времето на космическите процеси.
към текста >>
За всичко, което става в животното по
отношение
на това, което в животното е от растително естество, ние без съмнение намираме причините всред етерното пространство, а когато животното умре и неговото етерно тяло отива в далечините на мировия етер.
А сега да преминем към животинското царство. При животинското царство напразно ще търсим в самото животно онова, което поражда следствия, докато животното живее. Когато животното даже само пълзи, за да търси храна, ние напразно ще търсим причините в химическите и във физическите процеси, които се намират в животинското тяло. Ние напразно ще търсим и в ширините на етерното пространство, където намираме причините за растителното, ние напразно ще търсим там причините за движението на животното и за неговото чувстване.
За всичко, което става в животното по отношение на това, което в животното е от растително естество, ние без съмнение намираме причините всред етерното пространство, а когато животното умре и неговото етерно тяло отива в далечините на мировия етер.
Обаче за усещането, ние никога не можем да намерим причините сред това, което е земно, което е физическо или което е свръхфизическо - етерно.
към текста >>
По
отношение
на много явления, които се явяват при животното - чувстване и движение, - тя ще трябва да си каже: - Когато в животното изследваме физическите и химическите сили, ние не намираме причините за усещането и движението.
Тук несъмнено настъпва нещо, спрямо което модерната естествена наука отново се намира в заблуждение.
По отношение на много явления, които се явяват при животното - чувстване и движение, - тя ще трябва да си каже: - Когато в животното изследваме физическите и химическите сили, ние не намираме причините за усещането и движението.
Но ние не намираме тези причини също и в ширините на Вселената, в етерните ширини на Вселената. Когато искам да обясня цвета на някое растение, ще трябва да отида в обширната Вселена, в етерната Вселена и аз ще мога да обясня цвета от етерната Вселена. Също и някои неща у животното, които са от растително естество, мога да ги обясня от космическия етер, но никога не мога да обясня оттам това, което се проявява у животното като движение, никога не мога да обясня това, което у животното се проявява като усещане.
към текста >>
Когато на 20 юни наблюдавам едно животно по
отношение
на неговите усещания, на 20 юни аз няма да намеря причините за усещанията му във всичко онова, което е земно и извънземно в пространството.
Когато на 20 юни наблюдавам едно животно по отношение на неговите усещания, на 20 юни аз няма да намеря причините за усещанията му във всичко онова, което е земно и извънземно в пространството.
Ако се върна назад във времето, също няма да ги намеря. Няма да ги намеря нито в месец май, нито в април и т.н..
към текста >>
Следователно, когато говорим за животинското царство, тогава не можем да говорим за едновременността на причините и следствията във физическото и свръхфизическото пространство, а тогава трябва да говорим за минали свръхфизически причини по
отношение
на настоящите следствия във физическата област.
Когато е преминал през вратата на смъртта и е изоставил своето етерно тяло, което отива в космическите далечини на онова място, откъдето идват силите на растежа на растението, т.е. етерните сили, човекът трябва да се върне, както ви описах, до своето раждане. Там в своето астрално тяло той е изпитал всичко онова, изпитал е в обратен ред всичко онова, през което е минал през времето на своя земен живот. С други думи: След смъртта човекът не трябва да отиде със своето астрално тяло в едновременността, той трябва да отиде назад до съществуването преди неговото раждане, трябва да отиде там, откъдето идват силите, които създават способността на животното да усеща и да се движи. Те не идват от царството на пространството, от констелациите на звездите, които са едновременни, те идват от предхождащите раждането констелации.
Следователно, когато говорим за животинското царство, тогава не можем да говорим за едновременността на причините и следствията във физическото и свръхфизическото пространство, а тогава трябва да говорим за минали свръхфизически причини по отношение на настоящите следствия във физическата област.
Животинско царство - минали свръхфизически причини, отнасящи се до настоящи следствия.
към текста >>
Вие виждате, че по
отношение
на тази причинност можем да съпоставим човешкото физическо тяло в неговата безжизненост с неживата природа; човешкото етерно тяло с неговия живот и с преминаването му след смъртта в етерните ширини с етерния живот на растенията, който също идва от етерните ширини, но от съответните едновременни констелации на свръхфизическото, на свръхземното; и ние можем да съпоставим човешката астрална организация с това, което се намира вън в животинското царство.
Вие виждате, че по отношение на тази причинност можем да съпоставим човешкото физическо тяло в неговата безжизненост с неживата природа; човешкото етерно тяло с неговия живот и с преминаването му след смъртта в етерните ширини с етерния живот на растенията, който също идва от етерните ширини, но от съответните едновременни констелации на свръхфизическото, на свръхземното; и ние можем да съпоставим човешката астрална организация с това, което се намира вън в животинското царство.
към текста >>
Това поставя пред вас въпроса: Дали и при минерала, при разнообразно оформените кристали мога да запитам: - Не е ли и тук едно начало по
отношение
на това, което аз оставям като мой физически труп, като край на моето съществуване?
Това поставя пред вас въпроса: Дали и при минерала, при разнообразно оформените кристали мога да запитам: - Не е ли и тук едно начало по отношение на това, което аз оставям като мой физически труп, като край на моето съществуване?
Не се ли свързват те и тук в едно начало и край? -
към текста >>
65.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 17.02.1924
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
Другите наши
отношения
към минералното са извънредно малки.
Най-главните, най-всеобхващащите влияния, които човекът има от минералното, идват по околен път чрез сетивата. Ние виждаме, чуваме минералното, възприемаме неговата топлина, накратко казано, възприемаме минералното чрез сетивата.
Другите наши отношения към минералното са извънредно малки.
Помислете само, каква малка част от минералното стига всъщност до нас в земния живот. Солта, с която осоляваме нашите гостби е нещо минерално и още малко други вещества, които приемаме чрез нашите хранителни средства, са минерални; но много голяма част от хранителните средства, които хората приемат, са от растителното царство, от животинското царство. И това, което човекът приема от минералното царство, се отнася по един съвсем особен начин към това, което той приема чрез своите сетива само като душевни възприятия, като сетивни възприятия от минералното. Моля ви при това да обърнете много голямо внимание на нещо важно - аз често съм го споменавал също и тук: Човешкият мозък тежи средно 1500 грама. Това не е малка тежест.
към текста >>
Ние трябва вече да осъзнаем, че в свободното от тялото състояние между смъртта и едно ново раждане, с тези същества - Ангели, Архангели и Архаи, ние влизаме в определени
отношения
.
И когато си зададем въпроса: - Какво действа всъщност в растителното царство, какво действа в него така, че от далечините на етера могат да дойдат силите, които подтикват растенията да поникнат и израстнат от Земята, които обаче също и в нас предизвикват растежа, създават финия състав на цялото наше тяло. Какво действа тук? - Ние стигаме тогава до съществата на така наречената трета йерархия: Ангели, Архангели, Архаи. Те първоначално са невидими; обаче без тях не би съществувало онова движение нагоре и надолу на етерните сили, които карат растенията да растат и които действат в нас, тъй като ние носим в нас същите сили, които са причина за растежа на растенията. Ако не искаме да останем глухи за познанието, ние не можем вече да спрем само при видимото, когато искаме да пристъпим към растителния свят и неговите сили.
Ние трябва вече да осъзнаем, че в свободното от тялото състояние между смъртта и едно ново раждане, с тези същества - Ангели, Архангели и Архаи, ние влизаме в определени отношения.
И според това, как развиваме връзки и отношения към тези същества на третата йерархия, се изгражда нашата вътрешна, бих искал да кажа, нашата съществена карма, онази карма, която зависи от това, как нашето етерно тяло съчетава течностите в нашето тяло и ни прави да бъдем дребни или едри и т.н..
към текста >>
И според това, как развиваме връзки и
отношения
към тези същества на третата йерархия, се изгражда нашата вътрешна, бих искал да кажа, нашата съществена карма, онази карма, която зависи от това, как нашето етерно тяло съчетава течностите в нашето тяло и ни прави да бъдем дребни или едри и т.н..
Какво действа тук? - Ние стигаме тогава до съществата на така наречената трета йерархия: Ангели, Архангели, Архаи. Те първоначално са невидими; обаче без тях не би съществувало онова движение нагоре и надолу на етерните сили, които карат растенията да растат и които действат в нас, тъй като ние носим в нас същите сили, които са причина за растежа на растенията. Ако не искаме да останем глухи за познанието, ние не можем вече да спрем само при видимото, когато искаме да пристъпим към растителния свят и неговите сили. Ние трябва вече да осъзнаем, че в свободното от тялото състояние между смъртта и едно ново раждане, с тези същества - Ангели, Архангели и Архаи, ние влизаме в определени отношения.
И според това, как развиваме връзки и отношения към тези същества на третата йерархия, се изгражда нашата вътрешна, бих искал да кажа, нашата съществена карма, онази карма, която зависи от това, как нашето етерно тяло съчетава течностите в нашето тяло и ни прави да бъдем дребни или едри и т.н..
към текста >>
По
отношение
на това тези същества на третата йерархия се намират в служба на по-висши същества.
Обаче съществата на третата йерархия имат само тази сила. Че растенията могат да растат, това не идва единствено от тяхната сила.
По отношение на това тези същества на третата йерархия се намират в служба на по-висши същества.
Онова движение нагоре и надолу на растителните растежни сили в световния етер първоначално се извършва от съществата на третата йерархия. Но относно това тези същества на третата йерархия са в служба на по-висши същества. Това обаче, което преживяваме, преди да слезем от духовния свят в нашето физическо тяло, това, което е свързано с нашия по-фин състав и всичко онова, което аз току що описах, то се изгражда в нашата съзнателна среща с тези същества на третата йерархия. И с упътването, което можем да получим от тях, според това, как сме били подготвени в нашия минал земен живот, с това упътване образуваме нашето етерно тяло от етерните далечини. Това става малко преди да слезем от свръхфизическото съществуване във физическото съществуване.
към текста >>
Без съмнение, в известно
отношение
ние хората с право сме възпитавани така, че да надрастем силните симпатии и антипатии.
Насочете само вниманието си, мои мили приятели, към тези симпатии и антипатии. Обърнете внимание на това, колко силно тези симпатии и антипатии ръководят човека в живота.
Без съмнение, в известно отношение ние хората с право сме възпитавани така, че да надрастем силните симпатии и антипатии.
Но отначало те са налице, тези симпатии и антипатии. В живота ние първоначално изпитваме симпатии и антипатии. Един има симпатия към едно, друг към друго. Един има симпатия към ваятелството, друг към музиката; някой има симпатия към русокосите хора, друг към мургавите хора. Това са крайни, силни симпатии.
към текста >>
Смешно детски са представите, които хората имат в това
отношение
.
Но ако би се търсило според тези доказателства, би се стигнало до странни неща - ето на, Гьоте също е имал син и други гении са имали синове. Това обаче би било едно доказателство! Че съществува даден гений и че някои от качествата на този гений се намират и у неговите прадеди, това никак не се различава от положението, че когато падна във водата, аз ще се намокря. В моето същество аз нямам много общо с водата, която се изтича и капе от мен. Естествено, тъй като се раждам в наследственото течение чрез моите симпатии към съответните качества, аз нося в себе си тези наследени качества, както нося водата, когато падна в нея и се намокря.
Смешно детски са представите, които хората имат в това отношение.
Защото симпатиите и антипатиите се явяват още в предземното съществуване на човека и те създават неговото вътрешно устройство. От предземното съществуване той навлиза с тях в земното съществуване и с тях изгражда своята съдба.
към текста >>
Тук ние имаме трите основни елемента на нашата карма: Онова, което е наше вътрешно устройство, наше вътрешно човешко битие, то е подчинено на третата йерархия; онова, което са нашите симпатии и антипатии, което в известно
отношение
принадлежи вече на заобикалящия ни свят, е работа на втората йерархия; най-после онова, което застава срещу нас като наш външен живот, е дело на първата, на най-висшата намираща се над човека йерархия от същества.
Тук ние имаме трите основни елемента на нашата карма: Онова, което е наше вътрешно устройство, наше вътрешно човешко битие, то е подчинено на третата йерархия; онова, което са нашите симпатии и антипатии, което в известно отношение принадлежи вече на заобикалящия ни свят, е работа на втората йерархия; най-после онова, което застава срещу нас като наш външен живот, е дело на първата, на най-висшата намираща се над човека йерархия от същества.
към текста >>
И човекът се научава всъщност да се чувства все повече и повече у дома си в света, когато се научава по този начин да поставя своите усещания, своите мисли, своите чувства, своите волеви импулси в правилно
отношение
със света.
И поради това минералното царство е най-младото царство. Обаче все пак то е онова, което е отделено, излъчено от боговете. И понеже е излъчено от боговете, човекът може да живее в него като в царството на своята свобода. Така са свързани нещата.
И човекът се научава всъщност да се чувства все повече и повече у дома си в света, когато се научава по този начин да поставя своите усещания, своите мисли, своите чувства, своите волеви импулси в правилно отношение със света.
Обаче само по този начин човек също вижда, как той е поставен съдбовно в света и в отношения с другите хора.
към текста >>
Обаче само по този начин човек също вижда, как той е поставен съдбовно в света и в
отношения
с другите хора.
И поради това минералното царство е най-младото царство. Обаче все пак то е онова, което е отделено, излъчено от боговете. И понеже е излъчено от боговете, човекът може да живее в него като в царството на своята свобода. Така са свързани нещата. И човекът се научава всъщност да се чувства все повече и повече у дома си в света, когато се научава по този начин да поставя своите усещания, своите мисли, своите чувства, своите волеви импулси в правилно отношение със света.
Обаче само по този начин човек също вижда, как той е поставен съдбовно в света и в отношения с другите хора.
към текста >>
66.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 23.02.1924
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
След това между смъртта и едно ново раждане той живее в един друг свят, който по
отношение
на физическия свят можем да наречем духовен свят, в който той няма никакво физическо тяло, което може да бъде направено видимо за човешките сетива, а където той живее в една духовна същност; и в този живот между смъртта и едно ново раждане светът, който познаваме между раждането и смъртта, отново е нещо чуждо за обикновеното съзнание.
След това между смъртта и едно ново раждане той живее в един друг свят, който по отношение на физическия свят можем да наречем духовен свят, в който той няма никакво физическо тяло, което може да бъде направено видимо за човешките сетива, а където той живее в една духовна същност; и в този живот между смъртта и едно ново раждане светът, който познаваме между раждането и смъртта, отново е нещо чуждо за обикновеното съзнание.
към текста >>
Ако отидем назад в тази епоха, тогава по
отношение
на сегашното брутално ясно съзнание, - а днес хората имат едно брутално ясно съзнание, те всички са така интелигентни, аз не казвам това иронично, днес всички хора действително са много интелигентни, - съзнанието на хората през древната египетска епоха е било повече съноподобно, то е било такова, че не се е сблъсквало по същия начин както днес с външните предмети, прониквало е повече през света, без да се сблъсква, но в замяна на това е било изпълнено с картинни образи, които в същото време са представяли нещо от духовното, което се намира около нас.
Това са само бегли забележки за голямата разлика, която съществува между земния живот и живота между смъртта и едно ново раждане. Но ако отидем назад в миналото, да речем дори само в египетската епоха, от третото до първото хилядолетие преди основаването на християнството, в миналото ние ще стигнем до онези хора, които сме били самите ние в един минал живот на Земята.
Ако отидем назад в тази епоха, тогава по отношение на сегашното брутално ясно съзнание, - а днес хората имат едно брутално ясно съзнание, те всички са така интелигентни, аз не казвам това иронично, днес всички хора действително са много интелигентни, - съзнанието на хората през древната египетска епоха е било повече съноподобно, то е било такова, че не се е сблъсквало по същия начин както днес с външните предмети, прониквало е повече през света, без да се сблъсква, но в замяна на това е било изпълнено с картинни образи, които в същото време са представяли нещо от духовното, което се намира около нас.
Духовното още проникваше във физическото земно съществуване.
към текста >>
Когато обаче за широкото настояще на земната епоха приемем, че зад този земен живот съществуват много други - не би трябвало да се казва безброй други, защото при едно точно духовно-научно изследване те могат даже да се преброят, тогава в тези минали земни съществувания ние сме имали определени изживявания, които са представлявали
отношения
от човек към човек.
Когато обаче за широкото настояще на земната епоха приемем, че зад този земен живот съществуват много други - не би трябвало да се казва безброй други, защото при едно точно духовно-научно изследване те могат даже да се преброят, тогава в тези минали земни съществувания ние сме имали определени изживявания, които са представлявали отношения от човек към човек.
И следствията на тези отношения от човек на човек, които в миналото са се проявявали в това, което човек е изживял, се явяват точно както следствията на това, което ние извършваме сега в този земен живот; те се простират в следващите земни съществувания. Ние трябва да търсим причините на много неща, които сега настъпват в нашия живот, в предишни земни съществувания. Тук човек много лесно ще си каже, че това, което той изживява сега, е причинно обусловено. Как тогава той може да бъде свободен човек?
към текста >>
И следствията на тези
отношения
от човек на човек, които в миналото са се проявявали в това, което човек е изживял, се явяват точно както следствията на това, което ние извършваме сега в този земен живот; те се простират в следващите земни съществувания.
Когато обаче за широкото настояще на земната епоха приемем, че зад този земен живот съществуват много други - не би трябвало да се казва безброй други, защото при едно точно духовно-научно изследване те могат даже да се преброят, тогава в тези минали земни съществувания ние сме имали определени изживявания, които са представлявали отношения от човек към човек.
И следствията на тези отношения от човек на човек, които в миналото са се проявявали в това, което човек е изживял, се явяват точно както следствията на това, което ние извършваме сега в този земен живот; те се простират в следващите земни съществувания.
Ние трябва да търсим причините на много неща, които сега настъпват в нашия живот, в предишни земни съществувания. Тук човек много лесно ще си каже, че това, което той изживява сега, е причинно обусловено. Как тогава той може да бъде свободен човек?
към текста >>
Свободни сте вътре в нея да се
отнасяте
със своите себеподобни отвратително или любвеобилно.
Помислете обаче, за колко много неща все пак ви остава свобода вътре в тази къща! Вътре в нея вие даже сте свободни да бъдете глупави или разумни.
Свободни сте вътре в нея да се отнасяте със своите себеподобни отвратително или любвеобилно.
В нея сте свободни да ставате рано или късно. Може би в замяна на това имате други задължения, но в къщата вие сте свободни да ставате рано или късно. Свободни сте вътре в нея да бъдете антропософ или материалист. Накратко казано, съществуват безброй неща, по отношение на които вие сте свободни.
към текста >>
Накратко казано, съществуват безброй неща, по
отношение
на които вие сте свободни.
Вътре в нея вие даже сте свободни да бъдете глупави или разумни. Свободни сте вътре в нея да се отнасяте със своите себеподобни отвратително или любвеобилно. В нея сте свободни да ставате рано или късно. Може би в замяна на това имате други задължения, но в къщата вие сте свободни да ставате рано или късно. Свободни сте вътре в нея да бъдете антропософ или материалист.
Накратко казано, съществуват безброй неща, по отношение на които вие сте свободни.
към текста >>
Ако приложим това сравнение върху човешкия живот по
отношение
на свободата и на кармическата необходимост, тогава е така, че в настоящия земен живот човекът отначало има обикновеното съзнание.
Ако приложим това сравнение върху човешкия живот по отношение на свободата и на кармическата необходимост, тогава е така, че в настоящия земен живот човекът отначало има обикновеното съзнание.
С това обикновено съзнание той живее в кръга на свободата, както рибата живее във водата и съвсем не стига с това съзнание в областта на кармическата необходимост, не прониква в тази област. Едва когато човек действително започва да възприема духовния свят, - което би било, както ако рибата би имала бели дробове в резерва, - едва когато човекът действително се вживее в духовния свят, тогава той добива ясно виждане за импулсите, които живеят в него като кармическа необходимост. И тогава обратно в миналото той вижда своите предишни земни съществувания и виждайки от миналия земен живот причините за настоящите изживявания той не чувства и не казва: - Сега аз се намирам под желязната принуда на необходимостта и моята свобода е ограничена, възпрепятствана, - а поглежда в миналото и вижда, как сам си е създал това, което го сполетява в живота, както някой, който си е построил къща. Той поглежда назад и вижда решението, което е довело до построяването на тази къща. И тогава човек намира за по-умно да запита: - Дали взетото тогава решение, да построя къщата е било разумно или неразумно?
към текста >>
Но в живота е една неприятна работа, когато по
отношение
на дадено нещо, което човек е извършил, той трябва да си каже, че е било глупаво.
Но в живота е една неприятна работа, когато по отношение на дадено нещо, което човек е извършил, той трябва да си каже, че е било глупаво.
Това не е приятно. Човек лесно не понася своите глупости. Той би искал да не е взимал решението. Но това се отнася само за единия земен живот, защото между глупостта на решението и наказанието, което човек получава за това, когато трябва да изпита последствията на тази глупост, между тях се намира еднородният земен живот. Той остава винаги такъв.
към текста >>
Но тогава в живота между смъртта и едно ново раждане вие се чувствате съединени с него, за да проявите по-нататък онова, което сте постигнали заедно с него по
отношение
на човешкото съвършенство.
Това ви прави душевно осакатени. Вие отново трябва да изправите това осакатяване и тогава вземате решението да постигнете в новия земен живот онова, което поправя грешката. Между смъртта и едно ново раждане вие приемате онова, което изправя грешката, приемате го чрез вашата собствена воля. Ако сте направили добро на някой човек, тогава вие знаете, - това човек вижда особено в живота между смъртта и едно ново раждане, - че целият човешки земен живот съществува за цялото човечество. И тогава откривате, че, когато сте подпомогнали един човек, чрез това той фактически е постигнал определени неща, които иначе не би постигнал в един предишен живот.
Но тогава в живота между смъртта и едно ново раждане вие се чувствате съединени с него, за да проявите по-нататък онова, което сте постигнали заедно с него по отношение на човешкото съвършенство.
Вие отново го търсите в новия земен живот, за да можете да действате по-нататък именно чрез начина, по който сте го усъвършенствали в новия земен живот.
към текста >>
Когато той идва в контакт с живота, по
отношение
на отделните изживявания изникват твърде особени въпроси.
Обаче когато притежава науката на посвещението, тогава той вижда в миналото, вижда какво се е случило в един предишен земен живот и счита онова, което се намира там като една задача, която съзнателно му е била възложена за настоящия земен живот. И така е. - Виждате ли, онзи, който не притежава науката на посвещението, той винаги знае чрез един вътрешен стремеж, чрез един подтик,- сега казвам нещо, което ще ви изглежда парадоксално, което обаче все пак е така, - какво трябва да прави. О, хората винаги вършат, винаги знаят, какво трябва да правят, те винаги се чувстват тласкани към това или онова. При този, който започва с науката на посвещението, при него все пак в света ще бъде различно.
Когато той идва в контакт с живота, по отношение на отделните изживявания изникват твърде особени въпроси.
Когато се чувства подбуден да прави неща, той същевременно чувства подтик да не го направи.
към текста >>
Странно е в това
отношение
, как хората понякога мислят.
Смътният подтик, който тласка повечето от хората към това или онова, отпада. И фактически, при определена степен на разбирането придобито чрез посвещение, ако не би настъпило нещо друго, човек би стигнал дотам да си каже: - След като съм стигнал до това разбиране - сега аз съм на четиридесет години, но това е все едно, - сега най-добре ще прекарам целия си следващ живот като седна на един стол и не върша абсолютно нищо; защото нямам такива изразени подтици, да върша това или онова. - Не мислете, мои мили приятели, че посвещението не е реална действителност.
Странно е в това отношение, как хората понякога мислят.
Когато някой яде печена кокошка, всеки вярва, че тя е истинска действителност. Но за науката на посвещението по-голяма част от хората вярват, че тя има само теоретически въздействия. Но тя има действия в живота. И едно такова действие в живота е онова, което аз току-що посочих. Преди човек да придобие науката на посвещението, тогава по един вътрешен подтик той счита, че едно нещо е важно, друго не е важно.
към текста >>
67.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 24.02.1924
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
Ние ще видим, как въпреки всичко в известно
отношение
това физическо тяло е свързано с това, което човек изживява между смъртта и едно ново раждане.
Вие разбирате, че в съвременния език всъщност не съществуват подходящи изрази за процеси, които са почти непознати в съвременната цивилизация и че поради това изразите за това, което става там, могат да бъдат всъщност само неточни. Когато слизаме от духовния във физическия свят за един нов земен живот, ние имаме първо нашето физическо тяло, приготвено по линията на наследствеността.
Ние ще видим, как въпреки всичко в известно отношение това физическо тяло е свързано с това, което човек изживява между смъртта и едно ново раждане.
За днес може да ни бъде достатъчно да си изясним, че всъщност това физическо тяло ни е дадено от Земята. Но онези съставни части на човешкото същество, които могат да се считат за по-висши, - етерното тяло, астралното тяло и азът, те слизат от духовния свят.
към текста >>
А между смъртта и едно ново раждане е така, че според това, което човек е станал чрез своите земни съществувания, той по най-разнообразен начин влиза в
отношения
с други човешки души, които също се намират между смъртта и едно ново раждане, или с други по-висши духовни същества, които не слизат на Земята в едно физическо тяло, а водят своето съществуване в духовния свят.
А между смъртта и едно ново раждане е така, че според това, което човек е станал чрез своите земни съществувания, той по най-разнообразен начин влиза в отношения с други човешки души, които също се намират между смъртта и едно ново раждане, или с други по-висши духовни същества, които не слизат на Земята в едно физическо тяло, а водят своето съществуване в духовния свят.
към текста >>
Какви симпатии и антипатии среща човек от страна на висшите същества чрез това, което е вършил през своя минал земен живот, е не само от голямо значение за кармата, но преди всичко тук е от голямо значение, че човек идва в контакт с онези човешки души, с които е имал взаимни
отношения
на Земята, и че става едно особено отразяване като в огледало между неговото същество и онези души, с които той е имал
отношения
на Земята.
Всичко, което човекът донася със себе си от минали земни съществувания, според това, какъв е бил той, според това, какво е вършил, намира симпатията или антипатията на съществата, с които той се запознава, преминавайки през живота между смъртта и едно ново раждане.
Какви симпатии и антипатии среща човек от страна на висшите същества чрез това, което е вършил през своя минал земен живот, е не само от голямо значение за кармата, но преди всичко тук е от голямо значение, че човек идва в контакт с онези човешки души, с които е имал взаимни отношения на Земята, и че става едно особено отразяване като в огледало между неговото същество и онези души, с които той е имал отношения на Земята.
Да предположим, че някой е имал добро отношение на Земята към една душа, която сега той среща между смъртта и едно ново раждане. През миналото земно съществуване в него е живяло всичко това, което съпровожда едно добро отношение.
към текста >>
Да предположим, че някой е имал добро
отношение
на Земята към една душа, която сега той среща между смъртта и едно ново раждане.
Всичко, което човекът донася със себе си от минали земни съществувания, според това, какъв е бил той, според това, какво е вършил, намира симпатията или антипатията на съществата, с които той се запознава, преминавайки през живота между смъртта и едно ново раждане. Какви симпатии и антипатии среща човек от страна на висшите същества чрез това, което е вършил през своя минал земен живот, е не само от голямо значение за кармата, но преди всичко тук е от голямо значение, че човек идва в контакт с онези човешки души, с които е имал взаимни отношения на Земята, и че става едно особено отразяване като в огледало между неговото същество и онези души, с които той е имал отношения на Земята.
Да предположим, че някой е имал добро отношение на Земята към една душа, която сега той среща между смъртта и едно ново раждане.
През миналото земно съществуване в него е живяло всичко това, което съпровожда едно добро отношение.
към текста >>
През миналото земно съществуване в него е живяло всичко това, което съпровожда едно добро
отношение
.
Всичко, което човекът донася със себе си от минали земни съществувания, според това, какъв е бил той, според това, какво е вършил, намира симпатията или антипатията на съществата, с които той се запознава, преминавайки през живота между смъртта и едно ново раждане. Какви симпатии и антипатии среща човек от страна на висшите същества чрез това, което е вършил през своя минал земен живот, е не само от голямо значение за кармата, но преди всичко тук е от голямо значение, че човек идва в контакт с онези човешки души, с които е имал взаимни отношения на Земята, и че става едно особено отразяване като в огледало между неговото същество и онези души, с които той е имал отношения на Земята. Да предположим, че някой е имал добро отношение на Земята към една душа, която сега той среща между смъртта и едно ново раждане.
През миналото земно съществуване в него е живяло всичко това, което съпровожда едно добро отношение.
към текста >>
Това добро
отношение
се отразява в душата, когато тя срещне другата душа в живота между смъртта и едно ново раждане.
Това добро отношение се отразява в душата, когато тя срещне другата душа в живота между смъртта и едно ново раждане.
И действително е така, че при това преминаване през живота между смъртта и едно ново раждане човекът навсякъде се вижда отразен в душите, с които сега съвместно живее, защото е живял съвместно с тях на Земята. Ако се направи добро на някой човек, нещо от душата се отразява в другия; ако му се стори зло, също така се отразява в другия. И човек има чувството, - ако мога да си послужа с израза «чувство» с уговорката, която направих в началото на моите обяснения, – че е подпомогнал тази човешка душа. - Това, което си изживял чрез подпомагането, това, което си почувствал спрямо тази душа, това, което от чувства е довело до твоето поведение, твоите собствени вътрешни изживявания през време на действието при това подпомагане, те се връщат към теб от тази душа. Те се отразяват и идват към теб от тази душа.
към текста >>
И точно по
отношение
на живота на своите дела човек получава впечатлението, че всичко това му се изплъзва.
И като в един мощен, обширен огледален апарат човек всъщност има своите предишни земни животи, особено последния, отразени от душите, с които е бил заедно на Земята.
И точно по отношение на живота на своите дела човек получава впечатлението, че всичко това му се изплъзва.
Между смъртта и едно ново раждане човек изгубва или отдавна е изгубил всъщност чувството за аза, което той е имал в тялото на Земята; но от цялото това отразяване той наново получава чувството за аза. Човек оживява с отраженията на своите дела във всички души, с които е бил заедно на Земята.
към текста >>
Това е едно вътрешно съвместно съществуване с другите души, но едно съвместно съществуване според
отношения
та, които човек е имал с тях.
На Земята азът е някакси като една точка. Тук между смъртта и едно ново раждане той се отразява навсякъде от заобикалящия свят.
Това е едно вътрешно съвместно съществуване с другите души, но едно съвместно съществуване според отношенията, които човек е имал с тях.
към текста >>
Ние можем да извършим нашите дела по
отношение
на другите хора от това, което наричаме любов.
И тук може да се проследи, как един импулс от единия живот преминава и действа в другите съществувания. Да вземем примера с импулса на любовта.
Ние можем да извършим нашите дела по отношение на другите хора от това, което наричаме любов.
Има разлика, дали вършим нашите дела само от чувството за дълг, от условност, от приличие или т.н. и дали ги вършим от по-голяма или по-малка любов.
към текста >>
Следователно, когато в един земен живот по
отношение
на своите себеподобни човек извършва нещо, което е носено от любов, при което любовта се разлива от него, върви заедно с делата, които подпомагат другите хора, тогава при преминаването през живота между смъртта и едно ново раждане става такава метаморфоза, такова превръщане, че това, което в един земен живот е разливаща се любов, в следващия живот се метаморфозира, превръща се в радост, която се разлива към съответния човек.
Следователно, когато в един земен живот по отношение на своите себеподобни човек извършва нещо, което е носено от любов, при което любовта се разлива от него, върви заедно с делата, които подпомагат другите хора, тогава при преминаването през живота между смъртта и едно ново раждане става такава метаморфоза, такова превръщане, че това, което в един земен живот е разливаща се любов, в следващия живот се метаморфозира, превръща се в радост, която се разлива към съответния човек.
към текста >>
Но при радостта ние отново изживяваме едно
отношение
към другия човек, който ни доставя радост.
Но при радостта ние отново изживяваме едно отношение към другия човек, който ни доставя радост.
Така че в миналите земни съществувания ние сме имали вътрешно основание, което е допринесло навън да се разлива любовта; в следващите земни съществувания ние имаме вече резултатът, като вътрешно изживяваме топлотата на радостта.
към текста >>
Аз често трябваше да обръщам внимание върху голямата противоположност, която съществува в това
отношение
между Кант и Шилер.
Аз често трябваше да обръщам внимание върху голямата противоположност, която съществува в това отношение между Кант и Шилер.
Кант е «окантил» всичко в живота и в познанието /направил е ръбесто, на немски Кант е ръб, б.пр./. Чрез Кант всичко в познанието е станало ъгловато и ръбесто, а така също и човешката деятелност: «Дълг, ти възвишено, велико име, който не обхващаш в себе си нищо угодническо, което носи в себе си подмилкване...» и т.н..[1] В моята «Философия на свободата» аз цитирах това място - не за истинското, а за лицемерното раздразнение на мнозина противници - и му противопоставих това, което аз сам признавам като мой възглед: «Любов, ти импулс, който говориш топло на душата» - и т.н..
към текста >>
По
отношение
на неговото възприемане на външния свят той не е чак толкова нечувствителен.
за третия земен живот то прави от нас хора, които не знаят как да се справят със себе си. Когато такъв човек отиде на училище, той не знае, как да се справи с това, което учителите искат от него. Когато стане по-възрастен, той не знае дали да стане шлосер или придворен съветник. Той съвсем не знае, какво да прави със себе си в живота. Такъв човек върви всъщност без посока в живота.
По отношение на неговото възприемане на външния свят той не е чак толкова нечувствителен.
Той може да разбира например музиката, но не изпитва никаква радост от нея. В крайна сметка му е безразлично, дали тя е повече или по-малко добра, или повече или по-малко лоша музика. Той чувства и красотата на някое живописно или друго художествено творение, но в душата постоянно нещо го дразни: - За какво е всъщност всичко това? - и т.н.. Това са неща, които в кармическа връзка отново се проявяват в третия земен живот.
към текста >>
Но помислете, мои мили приятели, за да си представите, бих искал да кажа, по един тривиален начин, какви възможности съществуват в това
отношение
, помислете за клюките, които се разменят в кафенетата, където половин дузина - това е предостатъчно, - лели или чичовци, могат да бъдат и само чичовци, седят и се занимават с техните себеподобни!
Но помислете, мои мили приятели, за да си представите, бих искал да кажа, по един тривиален начин, какви възможности съществуват в това отношение, помислете за клюките, които се разменят в кафенетата, където половин дузина - това е предостатъчно, - лели или чичовци, могат да бъдат и само чичовци, седят и се занимават с техните себеподобни!
Помислете само, колко антипатия се разлива там върху хората за час и половина - понякога трае и повече! Когато това се излива, хората не го забелязват; обаче когато в следващия земен живот се връща обратно, то добре се забелязва. А то неминуемо се връща обратно.
към текста >>
Когато преминем към третия земен живот, резултатът от това, което ни връхлита като страдание отвън - обаче само резултатът от онова страдание, което идва от така наречената натрупана омраза, - тогава резултатът от това страдание, който се разтоварва в душата, е отначало един вид тъпота на духа, един вид тъпота по
отношение
разбирането на света.
Когато преминем към третия земен живот, резултатът от това, което ни връхлита като страдание отвън - обаче само резултатът от онова страдание, което идва от така наречената натрупана омраза, - тогава резултатът от това страдание, който се разтоварва в душата, е отначало един вид тъпота на духа, един вид тъпота по отношение разбирането на света.
И който стои срещу света безразличен и флегматичен, който не стои с отворено сърце спрямо нещата и хората, той е получил тази тъпота чрез причиненото страдание в неговата собствена карма от един минал земен живот, която обаче, когато се изразява по този начин в едно тъпо устройство на душата, трябва да се припише на чувствата на омраза най-малко в третия предшен земен живот. Ние винаги можем да бъдем сигурни, че да бъде човек глупав в един земен живот, това винаги е последствие от омразата, проявена в един определен предишен земен живот.
към текста >>
Защото хората, които са били мразени и по
отношение
на които са били извършени дела от омраза, трябва отново да се намират някъде в заобикалящия свят.
И когато говорим днес за Валдорфска педагогика в училище, ние естествено трябва да държим сметка за съвременната цивилизация. Ние не можем току така с пълна откритост да възпитаваме така, че да предизвикаме съзнание за повтарящите се земни съществувания, защото днес хората нямат даже и едно смътно чувство за повтарящите се земни съществувания. Но импулсите, които са заложени именно в педагогиката на Валдорфското училище, когато те бъдат приети, ще се развият по-нататък в следващите столетия така, че това ще бъде включено в етическото, в моралното възпитание: Имате ли едно недостатъчно надарено дете; причината за това се крие в минали земни съществувания, в които то много е мразело и след това с помощта на духовната наука ще се потърси, кого е мразело.
Защото хората, които са били мразени и по отношение на които са били извършени дела от омраза, трябва отново да се намират някъде в заобикалящия свят.
И постепенно в следващите столетия възпитанието ще бъде поставено все повече в самия живот. При едно дете ще трябва да се потърси, откъде в живота между смъртта и едно ново раждане се отразява или се е отразявало онова, което в настоящия земен живот се проявява в метаморфозата на неразбирането. Тогава ще можем да направим нещо, за да се развие в детската възраст особена любов към онези хора, към които в минали земни съществувания е имало особена омраза. И ще се види, че чрез една така конкретно приложена любов, умът, въобще цялото душевно устройство ще се просветли. Това, което може да помогне на възпитанието, не ще се крие в общи теории върху кармата, а в конкретното вглеждане в живота, за да се забележи, какви са кармическите взаимовръзки.
към текста >>
И когато хората надраснат и се издигнат над онова отвратително безгрижие, което царува днес по
отношение
на такива неща, когато фактът, че «човешкият материал» - както често го наричат, - е струпан в един клас, действително се схваща така, като че той е бил струпан от случайността, а не събран от самата съдба.
При едно дете ще трябва да се потърси, откъде в живота между смъртта и едно ново раждане се отразява или се е отразявало онова, което в настоящия земен живот се проявява в метаморфозата на неразбирането. Тогава ще можем да направим нещо, за да се развие в детската възраст особена любов към онези хора, към които в минали земни съществувания е имало особена омраза. И ще се види, че чрез една така конкретно приложена любов, умът, въобще цялото душевно устройство ще се просветли. Това, което може да помогне на възпитанието, не ще се крие в общи теории върху кармата, а в конкретното вглеждане в живота, за да се забележи, какви са кармическите взаимовръзки. Хората ще забележат, че в крайна сметка децата в един клас са събрани от съдбата, а това съвсем не е безразлично.
И когато хората надраснат и се издигнат над онова отвратително безгрижие, което царува днес по отношение на такива неща, когато фактът, че «човешкият материал» - както често го наричат, - е струпан в един клас, действително се схваща така, като че той е бил струпан от случайността, а не събран от самата съдба.
Когато хората ще се издигнат над това отвратително безгрижие, тогава като възпитатели ще можем да добием поглед за това, какви чудни кармически нишки са изпредени от един човек към друг от миналите съществувания. И тогава в развитието на децата ще бъде приложено онова, което може да действа изравнително. Защото в известно отношение кармата е нещо, което е подчинено на една желязна необходимост. От една желязна необходимост ние безусловно можем да извлечем зависимостите:
към текста >>
Защото в известно
отношение
кармата е нещо, което е подчинено на една желязна необходимост.
Това, което може да помогне на възпитанието, не ще се крие в общи теории върху кармата, а в конкретното вглеждане в живота, за да се забележи, какви са кармическите взаимовръзки. Хората ще забележат, че в крайна сметка децата в един клас са събрани от съдбата, а това съвсем не е безразлично. И когато хората надраснат и се издигнат над онова отвратително безгрижие, което царува днес по отношение на такива неща, когато фактът, че «човешкият материал» - както често го наричат, - е струпан в един клас, действително се схваща така, като че той е бил струпан от случайността, а не събран от самата съдба. Когато хората ще се издигнат над това отвратително безгрижие, тогава като възпитатели ще можем да добием поглед за това, какви чудни кармически нишки са изпредени от един човек към друг от миналите съществувания. И тогава в развитието на децата ще бъде приложено онова, което може да действа изравнително.
Защото в известно отношение кармата е нещо, което е подчинено на една желязна необходимост.
От една желязна необходимост ние безусловно можем да извлечем зависимостите:
към текста >>
Ако забележите, че в детска възраст има заложба за глупост и се досетите да насочите детето така, че то особено да развие любов в сърцето си и когато откриете - а за хора, които имат тънко наблюдение на света и на живота, това е възможно още и днес, - с кои други деца детето е сродно кармически и насочите детето да обича именно тези деца, да върши по
отношение
на тях дела по любов, тогава ще видите, че можете да дадете на антипатията един противовес в любовта и с това ще можете да подобрите недостатъчните способности в едно следващо въплъщение, в един следващ земен живот.
Ако забележите, че в детска възраст има заложба за глупост и се досетите да насочите детето така, че то особено да развие любов в сърцето си и когато откриете - а за хора, които имат тънко наблюдение на света и на живота, това е възможно още и днес, - с кои други деца детето е сродно кармически и насочите детето да обича именно тези деца, да върши по отношение на тях дела по любов, тогава ще видите, че можете да дадете на антипатията един противовес в любовта и с това ще можете да подобрите недостатъчните способности в едно следващо въплъщение, в един следващ земен живот.
към текста >>
Именно тези неща правят всъщност разбирането на кармическите
отношения
да стане нещо, което служи на живота.
Действително съществува, бих искал да кажа, инстинктивно школувани възпитатели, които често пъти вършат подобно нещо от техния инстинкт, като довеждат деца с лоши заложби дотам, да могат да обичат и по този начин постепенно изграждат по-схватливи човешки същества.
Именно тези неща правят всъщност разбирането на кармическите отношения да стане нещо, което служи на живота.
към текста >>
Кой е човекът, по
отношение
на когото поне малко можете да знаете, че се намирате в кармическа връзка?
А сега, преди да започнем да разглеждаме подробностите на кармата, пред нашата душа трябва да бъде поставен още един въпрос.
Кой е човекът, по отношение на когото поне малко можете да знаете, че се намирате в кармическа връзка?
Аз трябва да употребя един израз, който днес често пъти се употребява в малко ироничен смисъл: Такъв човек е един съвременник. Той по същото време се намира с нас на Земята.
към текста >>
И тук човек може да се запита - простете, че използвам един пример, който, бих искал да кажа, че действително играе роля за мен, само по
отношение
на изследването - Защо не си бил съвременник на Гьоте?
А защо е това? Мога да ви кажа, че този въпрос, който може да занимава някого първо умствено, този въпрос действително ми е създавал мислимо най-големите страдания на духовно-научна почва, защото е необходимо да се изнесе истината върху този въпрос, да се изясни вътрешното положение на нещата.
И тук човек може да се запита - простете, че използвам един пример, който, бих искал да кажа, че действително играе роля за мен, само по отношение на изследването - Защо не си бил съвременник на Гьоте?
- Чрез това, че не си съвременник на Гьоте, ти можеш общо взето да извадиш заключението според тази истина, че никога не си живял заедно с Гьоте на Земята. Той принадлежи на друга жизнена вълна от хора.
към текста >>
Тук вече трябва да проникнем в духовните
отношения
; ето защо тези
отношения
изглеждат понякога парадоксални за земния живот.
Виждате ли, тези неща не са от земния живот, защото причините, защо не можем да бъдем съвременник на някой човек, не се намират в земния живот.
Тук вече трябва да проникнем в духовните отношения; ето защо тези отношения изглеждат понякога парадоксални за земния живот.
към текста >>
Такова
отношение
е напълно самопонятно, напълно вярно за обикновения филистерски свят в земния живот; но законите на баналния филистерски свят не важат за духовните
отношения
.
Естествено някой лесно може да се подиграе, когато се твърди: - Ако аз бих бил съвременник на Жан Пол, бих получил стомашни спазми, ако бих седял заедно с него.
Такова отношение е напълно самопонятно, напълно вярно за обикновения филистерски свят в земния живот; но законите на баналния филистерски свят не важат за духовните отношения.
Трябва да свикнем, да можем да мислим с други мисловни форми, когато искаме да разберем духовния свят. Трябва да свикнем, че може да ни се случи да изживеем най-изненадващите неща. Когато обикновеното съзнание чете за Гьоте, то може да се почувства подбудено да каже: - Аз на драго сърце бих го познавал лично, бих му стиснал ръката и други подобни. - Това е липса на мислене, защото съществуват закони, според които ние сме именно предназначени за определена земна епоха и можем да живеем в тази земна епоха. Също така, както сме предопределени за определено въздушно налягане относно нашето физическо тяло и не можем да се издигнем над Земята до едно въздушно налягане, което не е подходящо за нас, така и един човек, който е определен за 20-и век, не може да живее в епохата на Гьоте.
към текста >>
68.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 01.03. 1924
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
За целта изходната ни точка днес ще бъдат определени вътрешни фактори в човека, като разгледаме онзи фактор, който в много
отношения
действително е решаващ на първо място - здравето и болестите при човека и онова, което като основа на здравето и болестните предразположения се проявява в неговата физическа и етерна сила.
Сега аз ще се опитам да съставя общата съдба на човека от отделните фактори.
За целта изходната ни точка днес ще бъдат определени вътрешни фактори в човека, като разгледаме онзи фактор, който в много отношения действително е решаващ на първо място - здравето и болестите при човека и онова, което като основа на здравето и болестните предразположения се проявява в неговата физическа и етерна сила.
към текста >>
Когато някой се явява с болестни предразположения, пита се как стои въпросът с наследствените
отношения
?
Вие знаете, че днес вече и в изкуството, в поезията например, е проникнало онова, което се схваща под понятието «наследственост». И когато някой се явява в света с определени качества, първо се пита за наследствеността.
Когато някой се явява с болестни предразположения, пита се как стои въпросът с наследствените отношения?
към текста >>
Но ние трябва да кажем: - По
отношение
на лудостта важи теорията за относителността, макар и тази теория на относителността да се прилага днес само към движенията, като казва, че погледът не може да направи разлика, дали самият човек се движи с тялото, в което той се намира, или се движи тялото, което се намира в близост.
Така както е със зъбите, така е и с целия организъм. И може да възникне въпросът: - Но защо като хора ние се нуждаем от модел, от един образец? Защо не можем просто да привлечем физическа материя и без физически произход да формираме нашето физическо тяло, както е било в по-древни фази на земното развитие и както е, когато слизаме от духовния свят и привличаме нашето етерно тяло чрез нашите собствени сили, които донасяме от духовния свят? - Естествено за мисленето на един днешен човек това е един неимоверно глупав въпрос, един смахнат въпрос, разбира се.
Но ние трябва да кажем: - По отношение на лудостта важи теорията за относителността, макар и тази теория на относителността да се прилага днес само към движенията, като казва, че погледът не може да направи разлика, дали самият човек се движи с тялото, в което той се намира, или се движи тялото, което се намира в близост.
Това ясно изпъква при смяната на старата теория за света с теорията на Коперник. Но макар и теорията за относителността днес да се прилага само върху движенията, тя важи, т.е. тя има определена област на валидност и за гореспоменатата лудост, а именно, когато двама души стоят един срещу друг, единият е луд в сравнение с другия. Въпросът само че е, кой е напълно луд.
към текста >>
Но въпреки това въпросът трябва да бъде зададен по
отношение
на фактите на духовния свят: - Защо човекът се нуждае от образец, от един модел?
Но въпреки това въпросът трябва да бъде зададен по отношение на фактите на духовния свят: - Защо човекът се нуждае от образец, от един модел?
- На това по-старите светогледи са дали отговор по свой начин. Само в днешно време, когато моралността въобще не се включва в мировия ред, а се счита само като човешка условност, такива въпроси не се задават. По-старите светогледи са задавали тези въпроси и даже са си отговаряли на тях. Тези по-стари светогледи са казвали: - Първоначално човекът е имал заложбите да се появи на Земята по такъв начин, че да може да образува своето физическо тяло от вещества на Земята по същия начин, както привлича своето етерно тяло от всеобщото космическо етерно вещество. Но човекът е попаднал под влиянията на Луцифер и на Ариман, и чрез това е изгубил способността да изгражда своето физическо тяло от силите на собственото си същество.
към текста >>
И така човекът е заставен да изгради своето физическо тяло не сам веднага при неговото влизане в земните
отношения
, а се нуждае именно от един модел, онзи модел, който израства през първите 7 години от неговия живот на Земята.
За нашата епоха отново трябва да бъдат създадени понятията; първо за да бъдат взети сериозно такива въпроси и второ, за да се намерят отговори на тези въпроси. Наистина в своето земно развитие човекът не е останал достатъчно силен, както е бил първоначално заложен, преди върху него да бъдат упражнени влиянията на Луцифер и Ариман.
И така човекът е заставен да изгради своето физическо тяло не сам веднага при неговото влизане в земните отношения, а се нуждае именно от един модел, онзи модел, който израства през първите 7 години от неговия живот на Земята.
Тъй като той се ориентира по този модел, естествено е, че повече или по-малко ще остане нещо от този модел и през по-късния живот. Онзи, който, като работещ върху себе си човек, е напълно зависим от модела, той ще забрави, ако мога така да кажа, това, което е донесъл със себе си, идвайки на Земята и ще се насочи изцяло към модела. Онзи, който има по-голяма вътрешна сила, придобита през неговите минали земни съществувания, по-малко ще се ръководи от модела и тогава ще може да се види, как той значително се променя именно през втория период на живота си между смяната на зъбите и половата зрялост.
към текста >>
Ако по
отношение
веществото на своето тяло човек някога узнае, колко малко всъщност приема от онова, което яде - как той много повече взима от това, което приема в себе си като въздух, светлина и др.
Виждате ли, хората подценяват това, което човекът носи в своето подсъзнание, подценяват го твърде много. Ние сме много по-мъдри в нашето подсъзнание, отколкото в горното ни съзнание като земен човек. От една обширна универсална мирова мъдрост ние изработваме онова, което по-късно, през втория период на нашия живот между 7-та и 14-та година, се оформя вътре в модела като онова, което носим сега като свой собствен, принадлежащ на нас човек.
Ако по отношение веществото на своето тяло човек някога узнае, колко малко всъщност приема от онова, което яде - как той много повече взима от това, което приема в себе си като въздух, светлина и др.
в извънредно фино разредено състояние, - тогава той ще може да повярва, че през втория възрастов период човекът изгражда своето второ тяло изцяло от околната среда, напълно независимо от наследствените отношения. Първото тяло фактически е един модел, един образец и онова, което веществено произхожда от родителите, а също и външните телесни сили, то не съществува вече във втория възрастов период.
към текста >>
в извънредно фино разредено състояние, - тогава той ще може да повярва, че през втория възрастов период човекът изгражда своето второ тяло изцяло от околната среда, напълно независимо от наследствените
отношения
.
Виждате ли, хората подценяват това, което човекът носи в своето подсъзнание, подценяват го твърде много. Ние сме много по-мъдри в нашето подсъзнание, отколкото в горното ни съзнание като земен човек. От една обширна универсална мирова мъдрост ние изработваме онова, което по-късно, през втория период на нашия живот между 7-та и 14-та година, се оформя вътре в модела като онова, което носим сега като свой собствен, принадлежащ на нас човек. Ако по отношение веществото на своето тяло човек някога узнае, колко малко всъщност приема от онова, което яде - как той много повече взима от това, което приема в себе си като въздух, светлина и др.
в извънредно фино разредено състояние, - тогава той ще може да повярва, че през втория възрастов период човекът изгражда своето второ тяло изцяло от околната среда, напълно независимо от наследствените отношения.
Първото тяло фактически е един модел, един образец и онова, което веществено произхожда от родителите, а също и външните телесни сили, то не съществува вече във втория възрастов период.
към текста >>
През втория възрастов период
отношение
то към родителите се превръща в нещо морално-душевно, а физическо-наследствено
отношение
съществува само през първия възрастов период до 7-та година от живота.
През втория възрастов период отношението към родителите се превръща в нещо морално-душевно, а физическо-наследствено отношение съществува само през първия възрастов период до 7-та година от живота.
към текста >>
В това
отношение
действително съществува цяла гама от човешки характери.
В това отношение действително съществува цяла гама от човешки характери.
От една страна например, някой е направил едно съвсем кратко пътешествие. След това говорите с него. До най-малките подробности, с безкрайна любов той ви описва града, в който е бил. Поради това, че е проявил такъв силен интерес, при известни обстоятелства вие получавате от него пълна представа за това, как е изглеждал градът, в който той е бил. От тази крайност се стига до другата, като например онази, когато веднъж срещнах две дами, които бяха пътували от Виена до Пресбург (Братислава).
към текста >>
И в това
отношение
отделните факти на живота действително действат извънредно силно.
Върху него моделът действа силно. Борбата с модела се изразява във всякакъв вид болести, но слабостта му остава. Той изгражда, така да се каже, едно трошливо тяло, което е изложено на всички възможни болести. Така душевно-духовният интерес от един земен живот кармически се превръща в здравословното състояние на един следващ земен живот. Онези хора, които пръщят от здраве, са проявявали жив интерес за видимия свят в своя минал земен живот.
И в това отношение отделните факти на живота действително действат извънредно силно.
към текста >>
69.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 02.03.1924
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
Ние вече сме разгледали този земен човек в тези лекции по
отношение
на неговото устройство.
Днес искам да ви кажа някои неща за онова, което е свързано с човека, доколкото той живее на Земята.
Ние вече сме разгледали този земен човек в тези лекции по отношение на неговото устройство.
Ние различихме у него физическото тяло, астралното тяло и азовата организация. Но когато насочваме поглед върху човека, просто както той стои пред нас във физическия свят, ние можем да разгледаме устройството му и по друг начин.
към текста >>
По
отношение
на нашето чувстване ние имаме един вид съноподобно съзнание.
Те имат само една друга форма. Те се явяват само по друг начин. Когато сънувате в образи, вашето съзнание живее именно в образи. Обаче в тяхната образна форма тези образи напълно означават същото нещо, което означават чувствата, но в една друга форма. Така че можем да кажем: - В нашите представи, в нашите мисли ние имаме най-ясното съзнание, най-проясненото съзнание.
По отношение на нашето чувстване ние имаме един вид съноподобно съзнание.
Ние само вярваме, че имаме ясно съзнание за нашите чувства. Ние нямаме по-ясно съзнание за нашите чувства от това, което имаме относно нашите сънища. Когато събуждайки се, си спомняме нашите сънища, в будното състояние ние си образуваме, имаме за тях само представи, ние изобщо не сме уловили съня, съновидението. Съновидението е много по-богато от онова, което остава като представа за него в нашето будно съзнание. Също така светът на чувствата е много по-богат, безкрайно по-богат сам по себе си, отколкото онова, което ние имаме от този свят на чувствата като наши представи.*
към текста >>
Също както сте свързани по
отношение
на физическото, така сте свързани и по
отношение
на вашето духовно естество - в момента, когато слизате в най-близката подсъзнателна област, в онази област, от която възниква споменът - там вие сте свързани с това, което се нарича трета ангелска йерархия: Ангели, Архангели, Архаи.
Малко преди това той се е намирал вън, бил е въздух на света; сега той е ваш въздух. След малко вие отново го предавате на света. Вие ставате едно със света. Въздухът е ту вън, ту вътре, ту вън, ту вътре. Вие не бихте били човек, ако не бихте били свързани със света така, че да имате не само това, което се намира вътре във вашата кожа, а и онова, чрез което сте свързани с цялата атмосфера.
Също както сте свързани по отношение на физическото, така сте свързани и по отношение на вашето духовно естество - в момента, когато слизате в най-близката подсъзнателна област, в онази област, от която възниква споменът - там вие сте свързани с това, което се нарича трета ангелска йерархия: Ангели, Архангели, Архаи.
Както чрез вашето дишане сте свързани с въздуха, така с организацията на главата, т. е. с долната част на организацията на главата, - само тя принадлежи на Земята, - която е покрита само с външните мозъчни слоеве, вие сте свързани с онова, което се намира зад нея, с третата йерархия, с Ангели, Архангели, Архаи.
към текста >>
Ние виждаме, че по
отношение
на тяхната дейност, по
отношение
на една част, на една малка част от тяхната дейност те стоят вътре в една необходимост.
И когато погледнем още по-дълбоко във времето между смъртта и едно ново раждане, следователно когато погледнем, така да се каже, през съществата на втората йерархия, тогава откриваме долу съществата на първата йерархия, Серафими, Херувими, Престоли. Като земни човеци ние търсим най-висшите божества горе. Най-висшето божествено, което най-напред е достижимо за нас като човек между смъртта и едно ново раждане, ние го търсим най-дълбоко долу. И докато между смъртта и едно ново раждане със съществата на втората йерархия изработваме вътрешната карма, която след това се явява като отпечатък в здравето или в болестите на следващия земен живот, когато сме заети с тази работа, когато ние самите, заедно с другите човешки души работим над нашите тела, които след това ще се явят в следващия земен живот, долу съществата на първата йерархия развиват тяхната дейност по един особен начин.
Ние виждаме, че по отношение на тяхната дейност, по отношение на една част, на една малка част от тяхната дейност те стоят вътре в една необходимост.
Те трябва да изобразят - защото те са творците на земното, - онова, което човекът е формирал, което човек е развил в земния живот, но го изобразяват по един съвсем определен начин.
към текста >>
70.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 08.03.1924
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
Без съмнение едно смело начинание е да се говори с подробности върху кармически, макар отстоящи далече
отношения
, защото всъщност е прието, когато се говори за кармата, да се казват общи приказки: Това или онова се предизвиква по този или по онзи начин - или: Този или онзи удар на съдбата трябва да се припише на нещо, което човек е заслужил или т.п.. Но нещата не са така прости!
Днес бих искал да приведа примери, които съм проучил, които са станали прозрачни за мен в тяхното кармическо протичане.
Без съмнение едно смело начинание е да се говори с подробности върху кармически, макар отстоящи далече отношения, защото всъщност е прието, когато се говори за кармата, да се казват общи приказки: Това или онова се предизвиква по този или по онзи начин - или: Този или онзи удар на съдбата трябва да се припише на нещо, което човек е заслужил или т.п.. Но нещата не са така прости!
Именно когато се говори за кармата много се тривиализира.
към текста >>
Прекален филистер стана той и по
отношение
на Гьотевия «Фауст».
Прекален филистер стана той и по отношение на Гьотевия «Фауст».
От Гьотевия «Фауст» той все пак ценеше до известна степен първата част. Но Фишер беше на мнение, че втората част на «Фауст» е една скалъпена, слепена нескопосна работа на старостта, защото според него втората част на «Фауст» би трябвало да бъде съвършено различна! И тогава той не само написва своята книга «Фауст, трета част на историята», в която иронизира втората част от Гьотевия Фауст, а също така беше замислил един план, какъв би трябвало да бъде Гьотевият «Фауст». Това е тесногръда, филистерска работа. Тя е приблизително толкова филистерска, колкото това, което Дю Боа Реймонд[7], великият естествоизпитател, е казал в своята реч «Гьоте и никакъв край»: - «Фауст» е всъщност едно несполучливо съчинение.
към текста >>
Беше така, както, може би не във Вюртемберг, но в моето отечество Австрия се казва: - Това, което той направи по
отношение
на Гьотевия «Фауст», беше една «зла швабска шега»!
Беше така, както, може би не във Вюртемберг, но в моето отечество Австрия се казва: - Това, което той направи по отношение на Гьотевия «Фауст», беше една «зла швабска шега»!
- Такива думи винаги имат различно значение, според областта, където те се употребяват.
към текста >>
А в кармическо
отношение
ми изглежда особено важно - това ние ще видим после при самото кармическо разглеждане, - че Шпаун е упражнявал една професия, която му е била съвършено чужда.
Той беше намерил един действителен приятел. Този приятел, барон фон Шпаун[9], е бил една извънредно благородна личност. Още от ранна младост по един деликатен начин той се е грижил за Шуберт. Те били съученици. Още тогава той е трябвало да се грижи за него и след това тези грижи продължили.
А в кармическо отношение ми изглежда особено важно - това ние ще видим после при самото кармическо разглеждане, - че Шпаун е упражнявал една професия, която му е била съвършено чужда.
Той бил дълбоко образован човек, който обичал всякакъв вид изкуство, който освен с Шуберт се намирал в тясно приятелство и с Мориц фон Щвинд[10]. Той е бил човек, на когото по един фин начин всичко художествено е правело действително дълбоко впечатление. В Австрия се случват такива неща - Грилпарцер е бил финансов чиновник, - но също и Шпаун, въпреки че не е имал и най-малкото предразположение за това, през целия си живот е бил на финансова служба. Той е бил финансов чиновник, трябвало да управлява пари, всъщност да управлява числа, и когато достига до определена възраст, става директор на лотарията. Следователно той е трябвало да се грижи за лотарията в Австрия.
към текста >>
А по
отношение
на певеца Фогел[12] казал, че искал да се запознае с него, само за да може да падне пред него на колене, толкова очарован бил той от неговото представяне.
Той гледал «Ифигения» от Глук и бил завладян до най-висока степен от тази опера. През време и след представлението, той възторжено, но все пак по умерен начин изразил своя ентусиазъм пред приятеля си Шпаун. Той бил нежно развълнуван, не вулканично развълнуван, - аз избирам именно онези черти, от които ще имаме нужда. В момента, когато се запознал с операта «Ифигения» от Глук, той я считал вече за най-чудесното музикално произведение на изкуството. Очарователна за него била също играта и пеенето на певицата Милдер[11].
А по отношение на певеца Фогел[12] казал, че искал да се запознае с него, само за да може да падне пред него на колене, толкова очарован бил той от неговото представяне.
Шуберт и Шпаун отишли в локала Бюргерстюбл във Виена. Мисля, че с тях е имало и един трети, който сега ми избягва от паметта. Те седели съвсем спокойно, но от време на време много ентусиазирано говорели за онова, което били изживели вечерта в операта. Близо до тях имало друга маса, където седял един познат и на тях професор, един професор във висше училище. Той се изчервил, когато чул ентусиазирания разговор за операта на Глук.
към текста >>
В кармическата връзка е важно, че Шуберт е бил беден, което се вижда именно от тези
отношения
, важното е, че Шуберт иначе не би могъл да се движи в обществото.
Ето, виждате ли, за този живот е важно, че имаме работа с един мъж, чийто приятел е финансов служител, даже директор на лотарията, че той кармически е свързан с него.
В кармическата връзка е важно, че Шуберт е бил беден, което се вижда именно от тези отношения, важното е, че Шуберт иначе не би могъл да се движи в обществото.
Естествено, поради това, че е бил беден, той е живял в ограничени обществени връзки; той е нямал винаги възможност да има такъв съсед по маса, така че неговата вулканичност не винаги е могла да се прояви.
към текста >>
Когато правилно си представим това, което се е случило и освен това познаваме особеността на произхода на Шуберт, ние можем вече да поставим въпроса - естествено такива отрицателни неща са без значение, но понякога те обясняват нещата: - Ако
отношения
та биха били други - естествено те не можеха да бъдат други, но аз считам, че за обяснение можем да предположим това, - ако Шуберт не би имал случай да изяви онова, което е било музикална дарба в него, ако той не би намерил за свой приятел този предан Шпаун, не би ли станал той един дребен побойник?
Когато правилно си представим това, което се е случило и освен това познаваме особеността на произхода на Шуберт, ние можем вече да поставим въпроса - естествено такива отрицателни неща са без значение, но понякога те обясняват нещата: - Ако отношенията биха били други - естествено те не можеха да бъдат други, но аз считам, че за обяснение можем да предположим това, - ако Шуберт не би имал случай да изяви онова, което е било музикална дарба в него, ако той не би намерил за свой приятел този предан Шпаун, не би ли станал той един дребен побойник?
Ние бива да поставим въпроса: - Не съществуваше ли като заложба в него това, което в онази вечер се беше проявило в кафенето? - И човешкият живот не е ясен, ако не можем да си отговорим на въпроса: - Как става всъщност преобразуването, метоморфозата, когато в даден живот човек не изживее своето кавгаджийство, а стане един фин музикант и настроението към кавгаджийството се превърне във финна музикална фантазия?
към текста >>
Аз се занимавах също така и с този характер в кармическо
отношение
, и също бих искал първо да дам, така да се каже, биографическите материали.
Една трета личност, която бих искал да разгледам, е много мразения, но също така и обичан от едно малко общество Ойген Дюринг[13].
Аз се занимавах също така и с този характер в кармическо отношение, и също бих искал първо да дам, така да се каже, биографическите материали.
към текста >>
Той имаше нещо като злостно критикарство по
отношение
на всички неща в света.
Наред с всички таланти и дарби, които опознахте от това, което сега ви разказах, този Дюринг имаше - не можем да го наречем иначе, - хаплив език.
Той имаше нещо като злостно критикарство по отношение на всички неща в света.
В това отношение в течение на времето той все по-малко и по-малко се въздържаше. И когато бе награден от едно такова висше тяло на учени от Гьотингенската академия на науките, това много се усили. Това беше едно естествено предразположение, но доста остро. И сега той започна действително да свързва едно с друго две неща. От една страна едно извънредно силно чувство за справедливост - това не може да му бъде отречено, - но така човек получава склонност да говори с думите на хората, които описва.
към текста >>
В това
отношение
в течение на времето той все по-малко и по-малко се въздържаше.
Наред с всички таланти и дарби, които опознахте от това, което сега ви разказах, този Дюринг имаше - не можем да го наречем иначе, - хаплив език. Той имаше нещо като злостно критикарство по отношение на всички неща в света.
В това отношение в течение на времето той все по-малко и по-малко се въздържаше.
И когато бе награден от едно такова висше тяло на учени от Гьотингенската академия на науките, това много се усили. Това беше едно естествено предразположение, но доста остро. И сега той започна действително да свързва едно с друго две неща. От една страна едно извънредно силно чувство за справедливост - това не може да му бъде отречено, - но така човек получава склонност да говори с думите на хората, които описва. От друга страна той добива извънредно силна склонност да обижда.
към текста >>
А сега от Ницшевия архив, където се съхраняват неговите тетрадки - тогава аз бях в приятелски
отношения
с госпожа Елизабета Фьорстер Нишце[19], – нека с този ръкопис да отидем в библиотеката, да потърсим там и да отворим Дюринговата философия на действителността.
Веднъж ми се случи следното. Имах работа с още ненапечатани съчинения на Ницше[18] и получих в ръцете си сега вече отдавна напечатаното произведение върху възвръщането на подобното. Ръкописите на Ницше не са много четливи, аз стигнах до едно такова място и си казах, че това връщане на подобното при Ницше има особен произход!
А сега от Ницшевия архив, където се съхраняват неговите тетрадки - тогава аз бях в приятелски отношения с госпожа Елизабета Фьорстер Нишце[19], – нека с този ръкопис да отидем в библиотеката, да потърсим там и да отворим Дюринговата философия на действителността.
Там ще намерим връщането на подобното! Защото Ницше е изразил много идеи като противоположни идеи. Аз много бързо можах да установя това. Взех «Философия на действителността» от Дюринг, която се намираше в библиотеката на Ницше и я отворих. На съответното място долу намерих цитата, - аз го познавах, затова веднага го намерих - където пишеше, че е невъзможно в едно действително, обективно познание на материалните факти на света да се говори за възвръщане на нещата, на констелациите, които веднъж вече са съществували!
към текста >>
Очебийното при Дюринг в кармическо
отношение
е, че той всъщност може да мисли само математически.
Очебийното при Дюринг в кармическо отношение е, че той всъщност може да мисли само математически.
Той мисли математически във философията, в политическата икономия, мисли математически в самата математика, но математически строго и ясно. Той мисли също и в естествената наука строго и ясно, но математически. Той не е материалист, но е механистичен мислител, мисли света под схемата на механизма. И той имаше смелостта - което е честно при едно такова мислене - да проследи това също и с неговите последствия. Защото всъщност е правилно, че който мисли така, той не може да пише по друг начин за Гьоте и Шилер, - когато се абстрахираме от обидите и вземем обективното.
към текста >>
71.
ОСМА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 09.03.1924
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
Но по
отношение
на изследването първо трябва да се отиде обратно в предземното изживяване.
Съществува още един последен остатък на разбирането чрез ума, когато се касае да свържем земния живот с последното изживяване между смъртта и едно ново раждане, да свържем земния живот с онова, от което той непосредствено е произлязъл, - с духовно-душевното преди слизането на Земята. Това до известна степен може да се направи умствено. Свързването на един земен живот с друг може да стане само в разказвателна форма, защото тук меродавно е само виждането. И който е в състояние да насочи поглед върху една такава личност, каквато беше Фишер-швабът и да обхване онова, което като вечно живее в една такава личност, т. е. преминава от един земен живот в друг земен живот, той може - бих искал да кажа, когато намери истинските течения в целия земен живот, - да види, как една такава личност изплува в едно минало земно съществуване.
Но по отношение на изследването първо трябва да се отиде обратно в предземното изживяване.
Сега в описанието за тези три личности бих искал да третирам отиването до предземното изживяване винаги на второ място и първо да обърна вниманието върху това, как зад настоящия земен живот на една такава личност изплува миналият земен живот.
към текста >>
Обаче точно между тези хора - естествено в езика, който е създаден за земните
отношения
, е трудно да се намерят изрази, за да бъдат охарактеризирани свръхсетивните неща, - между хората, с които тази индивидуалност имаше връзка, след като тя, а също и другите бяха минали през вратата на смъртта, през всички столетия чак до 19-то столетие между тези хора е съществувал един духовен съюз, една духовна връзка.
Ние намираме тази индивидуалност първо в 8-мо столетие. Нещата отиват обаче по-нататък. Когато тази личност минава през вратата на смъртта и продължава да живее в съществуването между смъртта и едно ново раждане, там е имала вътрешна връзка с души, с които тази индивидуалност е била заедно на Земята. Следователно това са сега онези, за които току-що можах да ви кажа, че тази индивидуалност е търсила тесни дружески връзки с тях.
Обаче точно между тези хора - естествено в езика, който е създаден за земните отношения, е трудно да се намерят изрази, за да бъдат охарактеризирани свръхсетивните неща, - между хората, с които тази индивидуалност имаше връзка, след като тя, а също и другите бяха минали през вратата на смъртта, през всички столетия чак до 19-то столетие между тези хора е съществувал един духовен съюз, една духовна връзка.
към текста >>
Там се бяха родили определен брой души, които, незасегнати от земните
отношения
, трябваше да носят по-нататък в духовния свят онова, което човешкият дух може да знае, което човешкият дух може да чувства и да усеща независимо от християнството.
И задачата за подържане на това течение в Европа, за продължение, в известна степен, на още нехристиянското време в столетията на християнството, се бе паднала на известен брой хора, които се бяха родили през 7-и, 8-и век сред арабите, защото този арабски свят не беше непосредствено християнски, но също така той не беше така изостанал назад, както древните езически религии, а е вървял в известна насока напред през вековете.
Там се бяха родили определен брой души, които, незасегнати от земните отношения, трябваше да носят по-нататък в духовния свят онова, което човешкият дух може да знае, което човешкият дух може да чувства и да усеща независимо от християнството.
Те трябваше да намерят, така да се каже, християнството по-късно, в по-късните епохи на земното развитие. А това е действително нещо извънредно важно, нещо потресаващо величествено е да видим именно, как едно относително голямо общество продължава да живее в духовното, и то настрана от развитието на християнството, докато в 19-то столетие по-голяма част от тези души слязоха в земното въплъщение. Това бяха различни индивидуалности, индивидуалности с най-разнообразни заложби.
към текста >>
Аз ви разказах за филистерското
отношение
също и към Гъотевия Фауст.
Разтърсващо е да се види, как всъщност Фридрих Теодор Фишер никога не завършва изграждането на своята естетика, как нещо хаотично навлиза в целия му духовен живот.
Аз ви разказах за филистерското отношение също и към Гъотевия Фауст.
Всичко това идва оттам, че той се чувства несигурен и от друга страна иска да се присъедини отново към своите стари другари. Трябва да се обърне внимание, как в кармата силно работи несъзнателното, това несъзнателно, което естествено за една по-висока степен на виждането е нещо съзнателно. Но човек трябва да е наясно, как някои филистерски естествено научни изследователи мразеха Гъотевия «Фауст»! Спомнете си израза от Дю Боа Реймонд, който вчера ви споменах, че Гъоте би направил по-добре, да накара Фауст нещо да изобрети, вместо да го остави да заклева духове, като земния дух и след това да тръгне с Мефистофел да изкушава момичета и да не се жени за тях. Да, всичко това за Дю Боа Реймонд са глупости и той би искал Гъоте да опише един герой, който изобретява електрическата въздушна помпа!
към текста >>
Наистина обратно е положението, бих искал да кажа, по
отношение
съдбата на творбите на Шуберт след неговата смърт.
Наистина обратно е положението, бих искал да кажа, по отношение съдбата на творбите на Шуберт след неговата смърт.
При творбите на Шуберт, при неговите композиции беше така, че когато Шуберт почина, той много малко беше известен на хората. Минаха години и той стана все повече и повече известен, и вече през 70-те, 80-те години на 19-то столетие всяка година изваждаше на яве все нови творби на Франц Шуберт. Това беше интересно, защото след своята смърт Шуберт внезапно стана най-плодовитият композитор. Излизаха все нови творби от него. Хората постоянно се връщаха отново към Шуберт.
към текста >>
И сега отново имаме нещо потресаващо: Стоикът, който става непретенциозен по
отношение
на живота, който се оттегля от това, което не е непосредствено необходимо за живота, който се примирява, примирява се в течение на своя втори следващ духовен живот да бъде лишен от светлината на очите в земния живот.
И сега отново имаме нещо потресаващо: Стоикът, който става непретенциозен по отношение на живота, който се оттегля от това, което не е непосредствено необходимо за живота, който се примирява, примирява се в течение на своя втори следващ духовен живот да бъде лишен от светлината на очите в земния живот.
И в това той става истинен. И тогава той е онзи, който излага слепотата на модерния светоглед по един величествен начин.
към текста >>
72.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 15.03.1924
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
Ние бива да наблюдаваме така проницателно хората по
отношение
на кармическите връзки само тогава, когато можем да посочим значими особености.
Но в общия човешки живот не е така лесно, например да обръщаме внимание на телесните особености. Те съществуват и ние трябва да сме се школували - естествено без да нараняваме въпросните хора, а обидно е, когато наблюдаваме хората само за да ги наблюдаваме. Това никога не трябва да се случва, а всичко, което се прави в тази насока, трябва да се получава от само себе си. Но когато сме школували нашето внимание, тогава и в ежедневното общуване с другите при всеки човек забелязваме отделни особености, които са дребни неща, но за разглеждането на кармата са от огромно значение.
Ние бива да наблюдаваме така проницателно хората по отношение на кармическите връзки само тогава, когато можем да посочим значими особености.
към текста >>
Преди десетилетия философът Едуард Фон Хартман беше за мен една извънредно интересна личност, както по
отношение
на вътрешния си духовен живот, така и по
отношение
на външния си живот.
Преди десетилетия философът Едуард Фон Хартман беше за мен една извънредно интересна личност, както по отношение на вътрешния си духовен живот, така и по отношение на външния си живот.
Към този философ аз проявих много дълбок интерес. Но когато разглеждам неговия живот така, че това разглеждане да насочи към едно кармическо наблюдение, трябва да поставя пред душата си това, което е ценно, по следния начин. Трябва да си кажа, че Едуард фон Хартман, философът на несъзнателното, е действал всъщност първо по един експлозивен начин във философията. Действително е така. Едно такова експлозивно действане в духовната област - простете ми, като критикувам, но не вземам нещата в най-лошия им смисъл, - е било прието с голяма флегматичност, с голямо безразличие от хората на 19-то столетие, естествено също и от тези в започващото 20-то столетие, не е могло лесно те да бъдат изкарани от тяхната флегматичност, от тяхното безразличие по отношение на това, което всъщност вътрешно движи света.
към текста >>
Едно такова експлозивно действане в духовната област - простете ми, като критикувам, но не вземам нещата в най-лошия им смисъл, - е било прието с голяма флегматичност, с голямо безразличие от хората на 19-то столетие, естествено също и от тези в започващото 20-то столетие, не е могло лесно те да бъдат изкарани от тяхната флегматичност, от тяхното безразличие по
отношение
на това, което всъщност вътрешно движи света.
Преди десетилетия философът Едуард Фон Хартман беше за мен една извънредно интересна личност, както по отношение на вътрешния си духовен живот, така и по отношение на външния си живот. Към този философ аз проявих много дълбок интерес. Но когато разглеждам неговия живот така, че това разглеждане да насочи към едно кармическо наблюдение, трябва да поставя пред душата си това, което е ценно, по следния начин. Трябва да си кажа, че Едуард фон Хартман, философът на несъзнателното, е действал всъщност първо по един експлозивен начин във философията. Действително е така.
Едно такова експлозивно действане в духовната област - простете ми, като критикувам, но не вземам нещата в най-лошия им смисъл, - е било прието с голяма флегматичност, с голямо безразличие от хората на 19-то столетие, естествено също и от тези в започващото 20-то столетие, не е могло лесно те да бъдат изкарани от тяхната флегматичност, от тяхното безразличие по отношение на това, което всъщност вътрешно движи света.
В това наше духовно флегматично столетие едва ли може да се намери действително дълбок ентусиазъм.
към текста >>
Виждате ли, от определен ден нататък това ми се стори много по-съществено по
отношение
на връзките на човешката съдба отколкото подробностите на неговата философия.
Виждате ли, от определен ден нататък това ми се стори много по-съществено по отношение на връзките на човешката съдба отколкото подробностите на неговата философия.
към текста >>
По
отношение
подробностите на неговата философия съществува тенденция да се приеме едно или друго, или да се оспори едно или друго.
По отношение подробностите на неговата философия съществува тенденция да се приеме едно или друго, или да се оспори едно или друго.
Но това не е така важно; тук всеки, който е изучавал малко философия, може да направи това. Но от това не се получава нищо особено. А особеното е да се запитаме: - Как стана, че един пруски офицер, който е бил добър офицер, който през време на своето офицерство много малко се е интересувал от философия, а се е интересувал повече от упражненията със сабята, как се случва, че именно този човек става един представителен философ на своята епоха? И чрез какво той е станал това?
към текста >>
И тогава по
отношение
на цялостния живот ние забелязваме, че това, което считаме за най-важното в земния живот - главата, при преминаването през раждания и смърт то има относително малко значение скоро след смъртта.
И тогава по отношение на цялостния живот ние забелязваме, че това, което считаме за най-важното в земния живот - главата, при преминаването през раждания и смърт то има относително малко значение скоро след смъртта.
Главата, която във физическия свят е най-човешкото у човека, много силно изчерпва своята същност във физическия живот; в замяна на това останалият организъм на човека, който е по-малко ценен във физическия живот, е нещо по-висше именно в духовния живот. В главата човекът е най-много физически човек и най-малко духовен човек. Обратното е в други членове на своя организъм, в ритмичния организъм и в организма на крайниците и на обмяната на веществата, той е по-духовен. Човекът е най-духовен в своя двигателен организъм, в дейността на крайниците.
към текста >>
Погледнато духовно, всъщност аз имах пред себе си едно физическо и едно етерно тяло, особено по
отношение
на горните части на човека, защото неговата духовно-душевна същност се намираше вече вън, като беше свързана с тялото само с една дебела нишка.
В живота си аз го видях само веднъж. Видях го през 90-те години на миналото столетие в Наумбург, когато той вече беше тежко душевно болен. Един следобед, около два и половина часа, сестра му ме заведе в неговата стая. Той лежеше с очи, които не можеха да забележат, че има някой пред него, проявяващ пълно безучастие; с онова толкова красиво, художествено оформено чело, което правеше особено силно впечатление. Въпреки че очите му бяха безучастни, човек имаше чувството, че няма пред себе си един умопобъркан, а един човек, който целият предиобед интензивно е работил духовно в своята душа, обядвал е и сега е полегнал, за да си отпочине, да размишлява полусънуващ върху онова, което е разработил предиобед в душата си.
Погледнато духовно, всъщност аз имах пред себе си едно физическо и едно етерно тяло, особено по отношение на горните части на човека, защото неговата духовно-душевна същност се намираше вече вън, като беше свързана с тялото само с една дебела нишка.
Всъщност вече беше настъпила един вид смърт, но една смърт, която не може да настъпи напълно, защото физическият организъм беше много здрав и искащото да се оттегли астрално тяло и азът, който искаше да побегне, бяха извънредно здраво задържани от здравата обмяна на веществата и от извънредно здравия ритмичен организъм, при една напълно разрушена нервно-сетивна система, която не можеше вече да държи в себе си астралното тяло и аза. Така че човек имаше чудесното впечатление, че всъщност действителният Ницше се носеше над главата си. Той беше там. А долу имаше нещо, което по отношение на душата можеше да бъде труп, но не беше труп само поради това, че се държеше още с пълна сила за душата само в долните части на човека благодарение на извънредно здравия организъм на обмяната на веществата и ритмичния организъм.
към текста >>
А долу имаше нещо, което по
отношение
на душата можеше да бъде труп, но не беше труп само поради това, че се държеше още с пълна сила за душата само в долните части на човека благодарение на извънредно здравия организъм на обмяната на веществата и ритмичния организъм.
Въпреки че очите му бяха безучастни, човек имаше чувството, че няма пред себе си един умопобъркан, а един човек, който целият предиобед интензивно е работил духовно в своята душа, обядвал е и сега е полегнал, за да си отпочине, да размишлява полусънуващ върху онова, което е разработил предиобед в душата си. Погледнато духовно, всъщност аз имах пред себе си едно физическо и едно етерно тяло, особено по отношение на горните части на човека, защото неговата духовно-душевна същност се намираше вече вън, като беше свързана с тялото само с една дебела нишка. Всъщност вече беше настъпила един вид смърт, но една смърт, която не може да настъпи напълно, защото физическият организъм беше много здрав и искащото да се оттегли астрално тяло и азът, който искаше да побегне, бяха извънредно здраво задържани от здравата обмяна на веществата и от извънредно здравия ритмичен организъм, при една напълно разрушена нервно-сетивна система, която не можеше вече да държи в себе си астралното тяло и аза. Така че човек имаше чудесното впечатление, че всъщност действителният Ницше се носеше над главата си. Той беше там.
А долу имаше нещо, което по отношение на душата можеше да бъде труп, но не беше труп само поради това, че се държеше още с пълна сила за душата само в долните части на човека благодарение на извънредно здравия организъм на обмяната на веществата и ритмичния организъм.
към текста >>
Но когато човек има пред себе си тази ужасно потресаваща картина на носещата се над тялото индивидуалност на Ницше, той се чувства принуден сега по
отношение
съчиненията на Ницше да си каже: - Да, всъщност те правят впечатление, като че Ницше никога не е присъствал със своето човешко тяло, когато е писал своите изречения, като че винаги - той не е писал седейки, а ходейки, пристъпвайки с краката си - той е бил малко извън своето тяло.
Но когато човек има пред себе си тази ужасно потресаваща картина на носещата се над тялото индивидуалност на Ницше, той се чувства принуден сега по отношение съчиненията на Ницше да си каже: - Да, всъщност те правят впечатление, като че Ницше никога не е присъствал със своето човешко тяло, когато е писал своите изречения, като че винаги - той не е писал седейки, а ходейки, пристъпвайки с краката си - той е бил малко извън своето тяло.
Най-силно ще имате това впечатление при определени откъси от четвъртата част на книгата «Така каза Заратустра», където директно ще имате чувството, че не се пише така, когато тялото регулира, а само когато тялото вече не регулира и със своето душевно естество човек се намира извън тялото си.
към текста >>
Безсъмнение в този копнеж, в своето душевно настроение да стане независим от тялото, е бил предизвикан от това, че телесният му организъм в много
отношения
беше болен, че например той винаги е имал продължително главоболие и др. п..
И в крайна сметка това се крие в навиците на неговия живот. Той с удоволствие е вземал хлорал, за да дойде в определено настроение, едно настроение, което е независимо от тялото.
Безсъмнение в този копнеж, в своето душевно настроение да стане независим от тялото, е бил предизвикан от това, че телесният му организъм в много отношения беше болен, че например той винаги е имал продължително главоболие и др. п..
към текста >>
А именно едно обективно разглеждане в това
отношение
може да ни подбуди, да виждаме кармата в истинската светлина.
А именно едно обективно разглеждане в това отношение може да ни подбуди, да виждаме кармата в истинската светлина.
Въпреки че това има своите съмнителни страни, аз не се поколебах да разгледам пред вас отделни конкретни кармически връзки, за които вярвам, че те наистина ще хвърлят силна светлина върху същността на човешката карма, на човешката съдба. А утре ще продължим по-нататък.
към текста >>
73.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 18.03.1924
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
Но от друга страна, когато се задълбочим в това, което царува именно в европейската научна, а в много
отношения
също в европейската художествена култура, ние все пак срещаме арабизма, но като затрупан, като тайнствено разлят в християнството.
Но от друга страна, когато се задълбочим в това, което царува именно в европейската научна, а в много отношения също в европейската художествена култура, ние все пак срещаме арабизма, но като затрупан, като тайнствено разлят в християнството.
към текста >>
Всичко онова, което в известно
отношение
беше практическа импулсивност у Харун ал Рашид, която той пренесе върху заобикалящите го лица, това лорд Бейкън пренася в повече абстрактна форма върху отделните науки, понеже той живее в абстрактната епоха.
И така ние виждаме Харун ал Рашид фактически да възкръсва отново в историята на европейския духовен живот. И той се явява като една личност, която отново е широко позната, явява се като лорд Бейкън от Верулам[7]. Аз разгледах този лорд Бейкън в много от лекциите.
Всичко онова, което в известно отношение беше практическа импулсивност у Харун ал Рашид, която той пренесе върху заобикалящите го лица, това лорд Бейкън пренася в повече абстрактна форма върху отделните науки, понеже той живее в абстрактната епоха.
Както Харун ал Рашид е универсален дух чрез това, че обединява около себе си отделните специализирани духове, така и лорд Бейкън - разбира се, имайки зад себе си своя вдъхновител, но той е именно подходящ да бъде инспириран по този начин, - е една личност, която може да действа универсално.
към текста >>
И колкото е различен по
отношение
на своя външен облик един следващ човешки живот в сравнение с миналия земен живот на същата индивидуалност, толкова различно е също и това, което исторически се проявява чрез една такава личност.
И така чрез самите човешки индивидуалности от една епоха в друга се пренася това, което както арабизма привидно външно е изчезнало в историческия живот. Но той продължава да живее по-нататък с неговото основно настроение.
И колкото е различен по отношение на своя външен облик един следващ човешки живот в сравнение с миналия земен живот на същата индивидуалност, толкова различно е също и това, което исторически се проявява чрез една такава личност.
към текста >>
Естествено в Европа не искаха да им се подчинят; но това, което те донесоха със себе си като култура, в известно
отношение
беше едно отражение на онова, което живееше по-късно с такъв образцов блясък при царуването на Харун Ал Рашид.
Тарик[8], пълководец на арабите, преминава от Африка в Испания. Той стига на онова място, което е получило своето име от самия него: Гебел Ал Тарик, нареченото по-късно Гибралтар. Става битката при Ксерес де ла Фронтера в 711 година; една важна атака на арабизма срещу Испания през 711 година, значи в началото на 8-то столетие. Тогава действително стават битки, в които военното щастие се колебае насам, натам между народите, които по-късно бяха дошли в Испания при местните жители, намиращи се там от по-рано и нахлуващите араби. И още тогава в Испания живееше нещо от едно извънредно силно уважение пред образоваността на нахлуващите араби.
Естествено в Европа не искаха да им се подчинят; но това, което те донесоха със себе си като култура, в известно отношение беше едно отражение на онова, което живееше по-късно с такъв образцов блясък при царуването на Харун Ал Рашид.
В един човек като Тарик ние още имаме онова душевно устройство, което във военния щурм искаше да прояви онова, което беше заложено в арабизма. Външно ние виждаме урагана на войната. Обаче по този път на войната вървят висши културни направления. Върви едно висше културно съдържание.
към текста >>
74.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 22.03.1924
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
Каквото и становище да заемате иначе по
отношение
на личността на Гарибалди[1], всъщност той е една интересна личност в Европа през 19-то столетие, която естествено застава по един съвсем забележителен начин в историческите връзки на 19-то столетие.
Нека да продължим смелото начинание, и да не оставим нищо да ни спира и пречи.
Каквото и становище да заемате иначе по отношение на личността на Гарибалди[1], всъщност той е една интересна личност в Европа през 19-то столетие, която естествено застава по един съвсем забележителен начин в историческите връзки на 19-то столетие.
към текста >>
Така той израства, всъщност постоянно живеейки в големия свят - както казах, аз не искам да дам една биография, а да изтъкна някои характерни черти, които утре ще ни доведат до едно важно разглеждане, - и получава живо впечатление от него чрез вътрешното му
отношение
към света, избликващо от вътрешността на неговото същество.
Така той израства, всъщност постоянно живеейки в големия свят - както казах, аз не искам да дам една биография, а да изтъкна някои характерни черти, които утре ще ни доведат до едно важно разглеждане, - и получава живо впечатление от него чрез вътрешното му отношение към света, избликващо от вътрешността на неговото същество.
Веднъж, вече почти узрял, бива заведен на сушата от баща си, именно точно в Рим, като от Рим той разглежда и цяла Италия. Именно при това разглеждане на Италия от Рим през неговата душа трябва да е преминало нещо особено. Пътувайки със своите кораби по морето, той се запознава обикновено с много будни хора, но у тези хора липсва един точно определен интерес, те са именно като спящи за отношенията на времето. При тези хора той понякога вижда неща, които го довеждат до отчаяние, понеже на тях им липсва ентусиазъм за истинската човечност, който ентусиазъм още от ранна възраст се проявява у него по един сърдечно гениален начин.
към текста >>
Пътувайки със своите кораби по морето, той се запознава обикновено с много будни хора, но у тези хора липсва един точно определен интерес, те са именно като спящи за
отношения
та на времето.
Така той израства, всъщност постоянно живеейки в големия свят - както казах, аз не искам да дам една биография, а да изтъкна някои характерни черти, които утре ще ни доведат до едно важно разглеждане, - и получава живо впечатление от него чрез вътрешното му отношение към света, избликващо от вътрешността на неговото същество. Веднъж, вече почти узрял, бива заведен на сушата от баща си, именно точно в Рим, като от Рим той разглежда и цяла Италия. Именно при това разглеждане на Италия от Рим през неговата душа трябва да е преминало нещо особено.
Пътувайки със своите кораби по морето, той се запознава обикновено с много будни хора, но у тези хора липсва един точно определен интерес, те са именно като спящи за отношенията на времето.
При тези хора той понякога вижда неща, които го довеждат до отчаяние, понеже на тях им липсва ентусиазъм за истинската човечност, който ентусиазъм още от ранна възраст се проявява у него по един сърдечно гениален начин.
към текста >>
Обаче на него не му се отдава - а това е твърде характерно, защото неговият ентусиазъм съществува още тогава, - да се намеси още тогава в
отношения
та на Италия или на Европа, а от съдбата му е определено първо да отиде в Америка и в Америка да вземе участие във всякакви движения за свободата до около 1848 година.
Обаче на него не му се отдава - а това е твърде характерно, защото неговият ентусиазъм съществува още тогава, - да се намеси още тогава в отношенията на Италия или на Европа, а от съдбата му е определено първо да отиде в Америка и в Америка да вземе участие във всякакви движения за свободата до около 1848 година.
Но той винаги остава един странен човек, един човек надарен с особени индивидуални качества. Ако това, което току-що споменах, вече е една твърде странна черта в неговия живот, че той намира своето име написано във вестника, узнавайки своето собствено осъждане на смърт, то той изживява още един индивидуален биографически факт, нещо, което също се случва на много малко хора. Той се запознава с жената, с която споделя щастието и съдбата си в течение на много години, по един твърде странен начин, а именно намирайки се в морето върху кораба, откъдето гледал сушата с далекоглед. Това също не се случва на повечето хора, този начин на влюбване през един далекоглед.
към текста >>
Във всяко
отношение
той е независим човек, един човек, бих искал да кажа, който при всички случаи в живота разсъждава по един наивен, но велик начин и се грижи само за това, което блика от неговите най-вътрешни импулси.
И тук в неговия живот изпъква една черта на неговия характер, много силно изпъква.
Във всяко отношение той е независим човек, един човек, бих искал да кажа, който при всички случаи в живота разсъждава по един наивен, но велик начин и се грижи само за това, което блика от неговите най-вътрешни импулси.
Така действително твърде забележително е, как той прави всичко, за да помогне на династията на Виктор Емануел[2] да заеме престола на Италианското кралство, докато всъщност цялото обединение на Италия, освобождението на Италия се дължеше на него. Тези неща, как той завладява Неапол и Сицилия с относително съвсем малка, недисциплинирана, но въодушевена войска, как след това по-късният крал на Италия трябваше само да влезе в освободените и завладяни от Гарибалди области, как обаче от страна на кралското семейство и на заобикалящите го всъщност не бе направено нищо, за да бъде оценено по един правилен начин това, което Гарибалди беше направил, това наистина е нещо, което дълбоко впечатлява. Защото всъщност, ако бихме искали да изразим нещата тривиално, би трябвало да се каже: - Савойската династия дължи на Гарибалди всичко, а тя беше до най-висока степен неблагодарна към Гарибалди, прояви към него само онази учтивост, която не може да се избегне, която беше необходима. -
към текста >>
Една друга личност ви е много известна по име; но по
отношение
изследването на кармата именно тази личност представлява извънредно голям интерес: Това е Лесинг.
Една друга личност ви е много известна по име; но по отношение изследването на кармата именно тази личност представлява извънредно голям интерес: Това е Лесинг.
към текста >>
Но Лесинг имаше странната съдба - и това е просто характерно, когато искаме да разгледаме кармическите взаимовръзки при него, - да се сприятели в Берлин с един човек – Николай[5], който всъщност, бихме искали да кажем, във всяко
отношение
в живота беше противоположност на Лесинг.
Но Лесинг имаше странната съдба - и това е просто характерно, когато искаме да разгледаме кармическите взаимовръзки при него, - да се сприятели в Берлин с един човек – Николай[5], който всъщност, бихме искали да кажем, във всяко отношение в живота беше противоположност на Лесинг.
към текста >>
По
отношение
на своя светоглед Лесинг много се беше занимавал с двама философи, със Спиноза и с Лайбниц.
При Лесинг е твърде забележителна още една черта.
По отношение на своя светоглед Лесинг много се беше занимавал с двама философи, със Спиноза и с Лайбниц.
Трябва да кажа, че понякога си избирах такива странични занимания да чета съчинения, в които се доказва, че Лесинг е бил последовател на Лайбниц, а в други с още по-солидни доказателства се твърдеше, че той е бил последовател на Спиноза. Тези две мнения стоят едно срещу друго в света. И може всъщност да се каже, че не може да се направи разлика, дали Лесинг, остроумният мъж, е бил последовател на Лайбниц или последовател на Спиноза - нещо, което е противоположно едно на друго. Спиноза е пантеистичен, монистичен; Лайбниц схваща света като съставен от различни отделни същества, от монади, т. е. той е индивидуалистичен.
към текста >>
Вие ще проумеете, мои мили приятели, че именно тази личност до най-висока степен е интересна по
отношение
на кармата, по
отношение
на нейното преминаване през различните земни съществувания.
Вие ще проумеете, мои мили приятели, че именно тази личност до най-висока степен е интересна по отношение на кармата, по отношение на нейното преминаване през различните земни съществувания.
Защото през втората половина на 18-то столетие идеята за повтарящите се земни съществувания не беше общовалидна идея. При Лесинг тя наистина беше нещо като изстреляно от пистолет, като една проблеснала, гениална идея. И не можем да кажем, че бихме могли някак да я обясним чрез възпитанието или чрез нещо друго, което би могло да има влияние върху този особен Лесингов живот и то върху живота на Лесинг в напреднала възраст. Това вече ни поставя задачата да запитаме: - Какъв ли е бил миналият земен живот при един човек, у когото в определена възраст внезапно изниква идеята за повтарящите се земни съществувания, която иначе е чужда на заобикалящата го цивилизация и изниква именно така, че самият човек сочи към това, как тя е съществувала някога в далечното минало. Следователно този човек привежда всъщност вътрешни чувствени основания, които са свързани до голяма степен с указанието за неговите собствени земни съществувания, въпреки че в своето обикновено дневно съзнание Лесинг несъмнено няма никакво предчувствие за подобни взаимовръзки.
към текста >>
Това е вторият въпрос, който трябва да ни занимава в кармическо
отношение
.
Но нещата, които човек не знае, въпреки всичко съществуват. Ако биха съществували само онези неща, които някои хора знаят, тогава светът би бил много беден на събития и същества.
Това е вторият въпрос, който трябва да ни занимава в кармическо отношение.
към текста >>
Бих искал да подхвърля един трети въпрос, защото може би чрез описанието на конкретните
отношения
той може да бъде много поучителен после при разглеждането на кармическите връзки.
Бих искал да подхвърля един трети въпрос, защото може би чрез описанието на конкретните отношения той може да бъде много поучителен после при разглеждането на кармическите връзки.
Между личностите, които са ми били близки като учители през младостта, аз описах една, която представих само така, както тя трябва да бъде именно представена в тази връзка, но която днес бих искал да ви обрисувам с някои черти, които могат да бъдат симптоматични и от значение за изучаването на кармата.
към текста >>
И в онова време аз се запознах също с хора, които бяха извънредно големи ентусиасти по
отношение
на Байрон.
В един определен момент, чрез една друга връзка на живота, извънредно много започна да ме интересува именно животът на Лорд Байрон[7].
И в онова време аз се запознах също с хора, които бяха извънредно големи ентусиасти по отношение на Байрон.
Към тези хора принадлежеше например поетесата, за която в моята биография ще има да кажа още много неща, Мария Евгения деле Грацие[8]. Тя беше ентусиазирана почитателка на Байрон през определена възраст на нейния живот.
към текста >>
Байрон, гениалният поет, който въпреки гениалността си, а може би точно поради тази гениалност имаше приключенска природа и другият, който беше отличен геометрик, каквито рядко се случват на такива учителски места, на който действително можехме да се възхищаваме по
отношение
на неговата геометрическа фантазия и на неговото владеене на дискрептивната геометрия.
И тогава аз си казах: - Един такъв крак имаше също и моят любим учител[10] и някога трябва да се изследват кармическите връзки. - Аз вече ви показах при един пример, при нараняването на крака на Едуард фон Хартман, как такива черти могат да ни заведат в миналото. Аз можех сега по-лесно да поставя пред моя поглед съдбата на този близък за мен човек, който имаше също такъв крак. И естествено тук преди всичко заслужаваше да се отбележи, че от една страна това, да има човек куц крак, съществуваше и при Байрон и при другия. Но иначе те бяха съвършено различни.
Байрон, гениалният поет, който въпреки гениалността си, а може би точно поради тази гениалност имаше приключенска природа и другият, който беше отличен геометрик, каквито рядко се случват на такива учителски места, на който действително можехме да се възхищаваме по отношение на неговата геометрическа фантазия и на неговото владеене на дискрептивната геометрия.
към текста >>
75.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 23.03.1924
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
Следователно вие виждате, че съществува също и този втори очебиен, фрапиращ факт в
отношение
то на Гарибалди към обикновените граждански условности в този свят.
Да вземем няколко от чертите, които аз ви описах, които дори ви забавляваха - запознаването на Гарибалди с неговата другарка в живота чрез далекогледа, запознаването с бъдещата му дългогодишна спътница в живота, узнаването на смъртната присъда при прочитането на напечатаното му за първи път във вестника име. Има и друго очебийно нещо при Гарибалди: Другарката в живота, която той беше намерил по описания начин и която геройски е стояла до него, както ви описах вчера, беше негова спътница в живота за много години. Гарибалди можа да види през далекогледа нещо много добро. По-късно тя умира и той се оженва втори път, този път вече не чрез далекогледа, защото даже когато човек е един Гарибалди, такова нещо му се случва само веднъж в живота, но този път той се ожени по напълно граждански начин, както това става обикновено между добрите граждани. Но новият брак трае само един ден.
Следователно вие виждате, че съществува също и този втори очебиен, фрапиращ факт в отношението на Гарибалди към обикновените граждански условности в този свят.
към текста >>
И кармичните
отношения
не ни се разкриват, ако първо не се запознаем с определени взаимовръзки.
И кармичните отношения не ни се разкриват, ако първо не се запознаем с определени взаимовръзки.
А тези връзки се състоят в следното: В течение на няколко години - както знаете, Гарибалди е роден 1807 година в Ница - в област от няколко квадратни мили се раждат четирима мъже, които по-късно имат определена връзка в живота и в протичането на европейските отношения. В началото на 19-то столетие в Ница се ражда Гарибалди. В Генуа, не далеч оттам, се ражда Мацини. Също наблизо в Турин, се ражда Кавур[2], а от Савойската династия отново недалеч оттам, се ражда Виктор Емануел. По години и по месторождение те са близо един до друг.
към текста >>
А тези връзки се състоят в следното: В течение на няколко години - както знаете, Гарибалди е роден 1807 година в Ница - в област от няколко квадратни мили се раждат четирима мъже, които по-късно имат определена връзка в живота и в протичането на европейските
отношения
.
И кармичните отношения не ни се разкриват, ако първо не се запознаем с определени взаимовръзки.
А тези връзки се състоят в следното: В течение на няколко години - както знаете, Гарибалди е роден 1807 година в Ница - в област от няколко квадратни мили се раждат четирима мъже, които по-късно имат определена връзка в живота и в протичането на европейските отношения.
В началото на 19-то столетие в Ница се ражда Гарибалди. В Генуа, не далеч оттам, се ражда Мацини. Също наблизо в Турин, се ражда Кавур[2], а от Савойската династия отново недалеч оттам, се ражда Виктор Емануел. По години и по месторождение те са близо един до друг. И четиримата заедно създадоха модерна Италия, макар и да не са си съвпадали напълно по разбиране, и във взаимните си отношения.
към текста >>
И четиримата заедно създадоха модерна Италия, макар и да не са си съвпадали напълно по разбиране, и във взаимните си
отношения
.
А тези връзки се състоят в следното: В течение на няколко години - както знаете, Гарибалди е роден 1807 година в Ница - в област от няколко квадратни мили се раждат четирима мъже, които по-късно имат определена връзка в живота и в протичането на европейските отношения. В началото на 19-то столетие в Ница се ражда Гарибалди. В Генуа, не далеч оттам, се ражда Мацини. Също наблизо в Турин, се ражда Кавур[2], а от Савойската династия отново недалеч оттам, се ражда Виктор Емануел. По години и по месторождение те са близо един до друг.
И четиримата заедно създадоха модерна Италия, макар и да не са си съвпадали напълно по разбиране, и във взаимните си отношения.
към текста >>
Когато вземем под внимание всички човешки
отношения
, най-значителният от тях е Гарибалди.
Най-значителният между тях е без съмнение самият Гарибалди.
Когато вземем под внимание всички човешки отношения, най-значителният от тях е Гарибалди.
Обаче духовността на Гарибалди се проявява по един стихиен начин. Духовността на Мацини е философски-изучена, духовността на Кавур юристически-изучена. А духовността на Виктор Емануел - е, да... И така, най-значителният от тях е Гарибалди, като вземем предвид всички човешки отношения. Той притежава една духовност, която се проявява със стихийна сила, така че човек не може лесно да я разбере. Човек не може да я разбере, ако всъщност не знае откъде идват нещата и я разглежда от гледната точка на личната психология в един земен живот.
към текста >>
А духовността на Виктор Емануел - е, да... И така, най-значителният от тях е Гарибалди, като вземем предвид всички човешки
отношения
.
Най-значителният между тях е без съмнение самият Гарибалди. Когато вземем под внимание всички човешки отношения, най-значителният от тях е Гарибалди. Обаче духовността на Гарибалди се проявява по един стихиен начин. Духовността на Мацини е философски-изучена, духовността на Кавур юристически-изучена.
А духовността на Виктор Емануел - е, да... И така, най-значителният от тях е Гарибалди, като вземем предвид всички човешки отношения.
Той притежава една духовност, която се проявява със стихийна сила, така че човек не може лесно да я разбере. Човек не може да я разбере, ако всъщност не знае откъде идват нещата и я разглежда от гледната точка на личната психология в един земен живот.
към текста >>
Да, мои мили приятели, ако днес би била дадена по-голяма възможност хората да се раждат направо на 17, 18 години - в това
отношение
аз трябва да кажа нещо парадоксално, - да се раждат 17, 18-годишни, т.е.
Сега аз се връщам към въпроса: - Къде са предишните посветени? Защото човек ще каже, че ги няма сега.
Да, мои мили приятели, ако днес би била дадена по-голяма възможност хората да се раждат направо на 17, 18 години - в това отношение аз трябва да кажа нещо парадоксално, - да се раждат 17, 18-годишни, т.е.
да слизат от духовния свят и по някакъв начин да си намират 17, 18-годишни тела - естествено сега аз казвам нещо парадоксално, - или поне ако на хората би било спестено да минат през устроеното по днешния начин училище, тогава вие бихте открили, че сред днешните хора биха могли да се появят някогашните посветени. Но също както на посветените не им е възможно да се нахранят при обикновените земни условия с парче лед, когато те се нуждаят от хляб, така също не е възможно мъдростта на древното време непосредствено да се прояви във формата, както хората очакват това, да се манифестира в едно тяло, което е възпитано до 17-та, 18-та година в смисъла, в който днешната цивилизация изисква това. Това е невъзможно в целия свят, не е възможно там, където царува цивилизацията. Тук се касае за неща, които въобще се намират абсолютно вън от зрителния кръг на днешния образован човек.
към текста >>
И в това
отношение
именно Гарибалди е един извънредно очебиен пример.
И в това отношение именно Гарибалди е един извънредно очебиен пример.
Цивилизованите хора, включително Кавур, или поне последователите на Кавур, за какво считаха те Гарибалди? Те го считаха за един смахнат човек с който не може да се разговаря по разумен начин. Именно това трябва да се има предвид, защото много от неговите заключения в начина, по който той говореше пред хората, заседнали в днешната цивилизация, най-малкото бяха нелогични. Всъщност в самата външност на тази личност много неща бяха нелогични. Много неща не си съвпадаха.
към текста >>
Човек трябва да бъде малко чужд на това, което днес се възпитава в него, трябва да бъде малко «откъснат от Земята», когато чрез далекоглед се поставя в гражданските
отношения
, което иначе съвсем не е привично, както и други подобни неща.
Когато се вземе под внимание всичко това, а именно, когато във виждането се оставим да бъдем носени от нещата, които ви приведох, тогава при Гарибалди погледът фактически се спира върху живота на един действителен посветен в миналото, който само че се проявява външно по съвършено друг начин, именно защото не може да проникне напълно в тялото си. И в крайна сметка нещата не ще ви изглеждат така учудващи, когато се вземат под внимание именно тези качества, които аз ви изтъкнах.
Човек трябва да бъде малко чужд на това, което днес се възпитава в него, трябва да бъде малко «откъснат от Земята», когато чрез далекоглед се поставя в гражданските отношения, което иначе съвсем не е привично, както и други подобни неща.
Това е нещо, което с тези свойства сочи извън обикновеното интегриране в тези граждански отношения.
към текста >>
Това е нещо, което с тези свойства сочи извън обикновеното интегриране в тези граждански
отношения
.
Когато се вземе под внимание всичко това, а именно, когато във виждането се оставим да бъдем носени от нещата, които ви приведох, тогава при Гарибалди погледът фактически се спира върху живота на един действителен посветен в миналото, който само че се проявява външно по съвършено друг начин, именно защото не може да проникне напълно в тялото си. И в крайна сметка нещата не ще ви изглеждат така учудващи, когато се вземат под внимание именно тези качества, които аз ви изтъкнах. Човек трябва да бъде малко чужд на това, което днес се възпитава в него, трябва да бъде малко «откъснат от Земята», когато чрез далекоглед се поставя в гражданските отношения, което иначе съвсем не е привично, както и други подобни неща.
Това е нещо, което с тези свойства сочи извън обикновеното интегриране в тези граждански отношения.
към текста >>
Следователно, щом чрез техните особени кармически
отношения
те отново едновременно се явяват на Земята, това означава, че той трябва да изживее заедно с тях съдбата, че тяхната форма на кармата е свързана с неговата.
Но в ирландските мистерии е съществувало едно задължение за определена степен на посвещението. Това задължение изисква посветеният да помага на своите ученици по-нататък през всички следващи земни съществувания, да не ги изоставя.
Следователно, щом чрез техните особени кармически отношения те отново едновременно се явяват на Земята, това означава, че той трябва да изживее заедно с тях съдбата, че тяхната форма на кармата е свързана с неговата.
Ако Гарибалди не беше свързан с индивидуалността, която беше въплътена във Виктор Емануел, този негов някогашен ученик, тогава Гарибалди би станал републиканец, който би основал Италианската република. Но зад тези абстрактни, принципни неща стои живият човешки живот, който преминава от един земен живот в друг земен живот. Зад всичко това стои задължението на древния посветен по отношение на своите ученици. Ето защо се явява това противоречие. Според понятията, според идеите, които Гарибалди намира в 19-то столетие, той естествено става републиканец.
към текста >>
Зад всичко това стои задължението на древния посветен по
отношение
на своите ученици.
Но в ирландските мистерии е съществувало едно задължение за определена степен на посвещението. Това задължение изисква посветеният да помага на своите ученици по-нататък през всички следващи земни съществувания, да не ги изоставя. Следователно, щом чрез техните особени кармически отношения те отново едновременно се явяват на Земята, това означава, че той трябва да изживее заедно с тях съдбата, че тяхната форма на кармата е свързана с неговата. Ако Гарибалди не беше свързан с индивидуалността, която беше въплътена във Виктор Емануел, този негов някогашен ученик, тогава Гарибалди би станал републиканец, който би основал Италианската република. Но зад тези абстрактни, принципни неща стои живият човешки живот, който преминава от един земен живот в друг земен живот.
Зад всичко това стои задължението на древния посветен по отношение на своите ученици.
Ето защо се явява това противоречие. Според понятията, според идеите, които Гарибалди намира в 19-то столетие, той естествено става републиканец. Какво друго би трябвало той да стане? Аз познавах толкова много републиканци, които бяха верни служители на някой принц. Вътре в себе си те бяха републиканци, поради това, че просто в определено време на 19-то столетие - сега това отдавна е изчезнало, но когато бях момче беше именно така, - всъщност всички хора, които считаха себе си за разумни, бяха републиканци.
към текста >>
Те имаха нещо общо само по
отношение
устройството на крака си, но това устройство на крака заслужава особено да се вземе под внимание.
Интересен е животът при двете личности, за които говорих вчера накрая, Лорд Байрон от една страна и - извинете, че тук засягам нещо лично, - моят учител по геометрия от друга страна.
Те имаха нещо общо само по отношение устройството на крака си, но това устройство на крака заслужава особено да се вземе под внимание.
Когато по окултен начин разгледаме това устройство на крака, виждаме, как чрез това наблюдение достигаме до едно особено устройство на главата в един минал земен живот, както обясних това за Едуард фон Хартман. И без съмнение, такива неща, могат да бъдат разказвани само така, както те се представят пред ясновиждането. За тези неща не могат да съществуват външни логически доказателства в обикновения смисъл. Когато проследим живота на тези две личности, фактически земният живот на двамата през 19-то столетие, той ни изглежда като изместен. Защото тук има едно противоречие по отношение на нещо, което аз изнесох преди няколко седмици, - че тези, които веднъж са били съвременници, се прераждат отново като съвременници в определени цикли.
към текста >>
Защото тук има едно противоречие по
отношение
на нещо, което аз изнесох преди няколко седмици, - че тези, които веднъж са били съвременници, се прераждат отново като съвременници в определени цикли.
Те имаха нещо общо само по отношение устройството на крака си, но това устройство на крака заслужава особено да се вземе под внимание. Когато по окултен начин разгледаме това устройство на крака, виждаме, как чрез това наблюдение достигаме до едно особено устройство на главата в един минал земен живот, както обясних това за Едуард фон Хартман. И без съмнение, такива неща, могат да бъдат разказвани само така, както те се представят пред ясновиждането. За тези неща не могат да съществуват външни логически доказателства в обикновения смисъл. Когато проследим живота на тези две личности, фактически земният живот на двамата през 19-то столетие, той ни изглежда като изместен.
Защото тук има едно противоречие по отношение на нещо, което аз изнесох преди няколко седмици, - че тези, които веднъж са били съвременници, се прераждат отново като съвременници в определени цикли.
Естествено при всичко има изключения. Да третираме всички неща според «Схемата Ф», това не бива да става и на физическото поле, ако сами не искаме да станем Ф в схемата. Но по отношение на духовния свят, мили приятели, това съвсем не върви. Там наистина съществуват правила, но не сковани схеми. Всичко там е индивидуално.
към текста >>
Но по
отношение
на духовния свят, мили приятели, това съвсем не върви.
За тези неща не могат да съществуват външни логически доказателства в обикновения смисъл. Когато проследим живота на тези две личности, фактически земният живот на двамата през 19-то столетие, той ни изглежда като изместен. Защото тук има едно противоречие по отношение на нещо, което аз изнесох преди няколко седмици, - че тези, които веднъж са били съвременници, се прераждат отново като съвременници в определени цикли. Естествено при всичко има изключения. Да третираме всички неща според «Схемата Ф», това не бива да става и на физическото поле, ако сами не искаме да станем Ф в схемата.
Но по отношение на духовния свят, мили приятели, това съвсем не върви.
Там наистина съществуват правила, но не сковани схеми. Всичко там е индивидуално.
към текста >>
Той не знаеше нищо от аналитичната геометрия, от изчислителната геометрия, която има работа с уравнения; в това
отношение
той вършеше най-детински неща.
Този учител по геометрия, за когото ви разказвам сега, беше един отличен геометрик, но не беше никакъв математик. Той например не разбираше нищо от аналитична геометрия.
Той не знаеше нищо от аналитичната геометрия, от изчислителната геометрия, която има работа с уравнения; в това отношение той вършеше най-детински неща.
към текста >>
76.
Съдържание
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
Кармическа връзка по
отношение
на физическото външно устройство, физиономията, мимиката на човека.
Кармическа връзка по отношение на физическото външно устройство, физиономията, мимиката на човека.
Материята е външното откровение на душевно-духовното; формата на човека и нейните възможности за движение са отражение на духовния свят. Разглеждане на главата, на ритмичната система и на системата на обмяната на веществата и на крайниците в кармическия поток на развитието
към текста >>
Знанието за
отношения
та към висшите йерархии дава конкретния човешки живот и издръжливост в духовното
Пространствено той носи в себе си природните същества; по време той носи в себе си царствата на висшите йерархии. Кармически изисквания и изпълнения. Нероденост, безсмъртие. Модерната интелигентност и нейната издръжливост. Два примера за пресъхването на младите сили чрез материалистическия интелектуализъм.
Знанието за отношенията към висшите йерархии дава конкретния човешки живот и издръжливост в духовното
към текста >>
В това
отношение
е залегнало едно чувство, което мисловно не може да се обоснове.
Както се вижда от запитвания и многобройни нови публикации, понастоящем много хора приемат възгледите за прераждането като правилни за тях или поне не ги отричат.
В това отношение е залегнало едно чувство, което мисловно не може да се обоснове.
Едно такова обоснование, подходящо за днешното мислене беше дадено от Рудолф Щайнер (1861-1925) още в началото на нашето столетие, когато през 1903 година той публикува два трактата «Реинкарнация и карма» и «Как действа кармата» като «необходими представи от гледната точка на модерната природна наука». Други основоположни изложения има в неговите основни произведения «Теософия» (глава: Прераждане на духа и съдба) и «Въведение в тайната наука». Тези изложения и днес още могат да се третират като най-доброто въведение в тази тема.
към текста >>
77.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 6 април 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
Някой може да е бил посветен в определена епоха, но понеже в една по-късна епоха той трябва да използва тяло, което не може да приеме в себе си цялото съдържание на душата, в тази епоха съответната индивидуалност се явява не като посветен, а импулсът на посвещението живее в неговите дела или в някои други
отношения
.
Така е било винаги и до днес.
Някой може да е бил посветен в определена епоха, но понеже в една по-късна епоха той трябва да използва тяло, което не може да приеме в себе си цялото съдържание на душата, в тази епоха съответната индивидуалност се явява не като посветен, а импулсът на посвещението живее в неговите дела или в някои други отношения.
Така че една личност, която някога беше висш посветен, живееше в двора на Харун ал Рашид. Въпреки че тази личност не можа по един външно явен начин да пренесе съдържанието на своето посвещение в по-късно време, когато живееше в двора на Харун ал Рашид, това беше една от най-блестящите личности в източната култура през 8-мо и 9-то столетие. Той беше, така да се каже, организатор на всичко онова, което съществуваше като науки и изкуства в двора на Харун ал Рашид.
към текста >>
Тогава от Англия по един много по-силен, интензивен начин, отколкото обикновено се предполага в Европа, се разпространи това, което Бейкън бе мислил по
отношение
организирането на науките /виж рис.
А сега, мои мили приятели, погледнете този път, който Харун ал Рашид пое от Багдад, от азиатската си родина до Англия.
Тогава от Англия по един много по-силен, интензивен начин, отколкото обикновено се предполага в Европа, се разпространи това, което Бейкън бе мислил по отношение организирането на науките /виж рис.
- червено/.
към текста >>
Самият Харун ал Рашид, който беше живял като блестящ княз, избра пътя, който аз ви показах, стигайки до Англия, за да действа като Бейкън от Верулам по
отношение
на науката.
Сега бихме могли да кажем: - Харун ал Рашид и неговият велик съветник, онази изключителна личност, която в минали времена е била висш посветен, сега се разделят; те се разделят, обаче остават свързани в една задружна, обща дейност, след като бяха минали през вратата на смъртта.
Самият Харун ал Рашид, който беше живял като блестящ княз, избра пътя, който аз ви показах, стигайки до Англия, за да действа като Бейкън от Верулам по отношение на науката.
Другата душа, душата на съветника, избра пътя насам /виж рис. зелената стрелка/, за да се срещне в Средна Европа с това, което изхождаше от Бейкън. Макар и епохите да не си съвпадат напълно, за онова, за което самото време е без значение, това не играе никаква роля, защото някои неща, които са отдалечени едно от друго със столетия, действат заедно в по-късна цивилизация.
към текста >>
Речите на Хауснер съдържаха ирония, хумор, вътрешна логика; не винаги, но често пъти той постоянно се връщаше към хвалебствията по
отношение
на Швейцария.
Ото Хауснер почти не можеше да държи някоя реч, без между другото да отправи хвалебствия по адрес на Швейцария. Той винаги даваше Швейцария за пример на Австрия. Понеже в Швейцария три народности се понасят добре помежду си и в това понасяне са един образец, той искаше също и тринадесетте австрийски народности да вземат за образец Швейцария, и тези тринадесет народности да се понасят и разбират помежду си по един федерален начин, както трите народности в Швейцария. Той постоянно повтаряше това; беше нещо твърде забележително.
Речите на Хауснер съдържаха ирония, хумор, вътрешна логика; не винаги, но често пъти той постоянно се връщаше към хвалебствията по отношение на Швейцария.
Винаги можеше да се види проява на чиста симпатия; това го бодеше, той искаше да го каже. Освен това той знаеше да подреди своята реч така, че всъщност никой не се сърдеше, освен една група от левицата, от либералните депутати, която страшно се дразнеше. Много интересно беше човек да види как, когато беше говорил някой от депутатите на лявата либерална партия, Ото Хауснер се надигаше да държи насрещна реч и как със своето око под монокъла нито за момент не отклоняваше погледа си от него, като обсипваше левицата с най-невероятни оскърбления. В тази левица имаше значителни личности, но той не се спираше пред никого. И общо взето неговите гледни точки бяха винаги велики; той беше един от най-образованите хора в австрийския парламент.
към текста >>
Естествено той и тогава произнесе своите хвалебствия по
отношение
на Швейцария, защото влакът трябваше да влезе в Швейцария.
И третото беше, как Ото Хауснер действително извънредно оживено говореше тогава, когато трябваше да бъде построен Арлбергският тунел, Арлбергската железница, пътят, който свързва Австрия с Швейцария и който следователно трябваше да свърже Средна Европа със Западна Европа.
Естествено той и тогава произнесе своите хвалебствия по отношение на Швейцария, защото влакът трябваше да влезе в Швейцария.
Но когато той произнесе тази реч, която беше солена и пиперлива, но по един действително деликатен начин, човек наистина имаше чувството, че този човек знае да изходи от неща, които трябва да са били заложени в него от едно минало земно съществуване.
към текста >>
По този начин ние ще бъдем в състояние, изхождайки от по-важните примери, които срещаме в историята, да можем да хвърлим светлина върху всекидневните
отношения
.
Виждате ли, мои мили приятели, това са примери, които днес исках да представя пред вас, за да насоча вниманието ви върху това, колко чуден е пътят на кармическото развитие. Следващият път ще разгледаме повече начина, по който доброто и злото се развиват в преражданията на човека и в историческия живот.
По този начин ние ще бъдем в състояние, изхождайки от по-важните примери, които срещаме в историята, да можем да хвърлим светлина върху всекидневните отношения.
към текста >>
78.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 12 април 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
И когато се подадем на илюзията, че да кажем, бихме могли затова да спечелим хората от различни религиозни общества за Антропософията, защото отново им казваме същото, или нещо подобно, което и те казват, само като отново в обясненията «внасяме малко антропософия», когато се подадем на тази илюзия, ние много силно грешим по
отношение
жизнените задачи на антропософията.
И когато се подадем на илюзията, че да кажем, бихме могли затова да спечелим хората от различни религиозни общества за Антропософията, защото отново им казваме същото, или нещо подобно, което и те казват, само като отново в обясненията «внасяме малко антропософия», когато се подадем на тази илюзия, ние много силно грешим по отношение жизнените задачи на антропософията.
към текста >>
И онези, които забелязаха начина, по който тук сега се представя антропософията, по който тя беше представена в Прага, по който тя бе представена в Щутгарт, те ще са разбрали, че отсега нататък са налице импулси, които също и по
отношение
на противниците предизвикват нещо съвсем ново.
Но сега във всичко това, което се случи на полето на антропософията от Коледното събрание насам, трябва да се влее едно съвсем ново течение.
И онези, които забелязаха начина, по който тук сега се представя антропософията, по който тя беше представена в Прага, по който тя бе представена в Щутгарт, те ще са разбрали, че отсега нататък са налице импулси, които също и по отношение на противниците предизвикват нещо съвсем ново.
Защото когато искаме да бъдем научни в обикновения смисъл на думата, както за съжаление мнозина искаха да бъдат, тогава се предполага, че е възможно да се спори с противниците. Но ако вземете сега лекциите, които бяха държани тук, лекциите, които бяха държани в Прага, лекцията, която бе държана в Щутгарт, можете ли да повярвате за момент, че е възможно да се касае само за това, да се спори с противниците? Самопонятно е, че не може да се спори с противниците, когато се говори за тези неща, защото как може да се спори с някого от днешната цивилизация върху това, че душата на Муавия се е преродила отново в Уодроу Уилсън! [3]
към текста >>
И най-после ще се разбере, че по
отношение
на противниците ще трябва да се касае само за отхвърляне на клеветите, неистините и лъжите.
Следователно в цялото антропософско движение сега има една тенденция, която не насочва към нищо друго, освен оттук нататък най-сериозно да се спре спорът с противниците. Когато става въпрос за аргументи, и без това нищо не може да се направи.
И най-после ще се разбере, че по отношение на противниците ще трябва да се касае само за отхвърляне на клеветите, неистините и лъжите.
Не трябва да се подаваме на илюзията, че можем да спорим върху такива неща. Те трябва да се разпространяват чрез тяхната собствена сила и мощ. Те не могат да бъдат решавани чрез диалектика.
към текста >>
Ранке, който е германски протестант, но на когото това е съвършено безразлично по
отношение
на неговото разбиране на действителността, работи с обективност: т.е.
Ранке, който е германски протестант, но на когото това е съвършено безразлично по отношение на неговото разбиране на действителността, работи с обективност: т.е.
той пише историята с обективността на архивите, с такава обективност той написа историята на папите, най-добрата история на папите, която е била написана от чистата гледна точка на архивите. Когато четем Ранке, ние сме малко объркани, всъщност страшно объркани. Защото нещо пусто, нещо празно е да трябва да си представим този господин, стигнал до най-късна старост, но запазил своята подвижност и жизненост, заровен в архивите, съпоставяйки дипломатическите преговори. Това изобщо не е никаква действителна история. Това обаче е история, която разчита само на фактите от сетивния свят, а за историята такива са тези архиви.
към текста >>
Трябва да призная, мои мили приятели, че една от най-интересните личности от по-новия духовен живот по
отношение
на нейната карма беше за мене Конрад Фердинанд Майер[8].
Трябва да призная, мои мили приятели, че една от най-интересните личности от по-новия духовен живот по отношение на нейната карма беше за мене Конрад Фердинанд Майер[8].
Защото който разглежда Конрад Фердинанд Майер, както той е живял като поета Конрад Фердинанд Майер, той вижда, че най-хубавите произведения на Конрад Фердинанд Майер почиват на това, че в неговата човешка конституция постоянно се проявява нещо като стремеж на неговия аз и на астралното му тяло да искат да избягат от физическото тяло и от етерното тяло.
към текста >>
Да се опише душата на този човек, това действително принадлежи към най-интересните неща, които можем да направим по
отношение
на по-новото духовно развитие.
Има действителна разлика между една такава личност и един обикновен човек на съвремието. При един обикновен човек на материалистичната епоха имаме много здрава връзка на духовно-душевното с физическо-етерното. При такъв човек духовно-душевното стои дълбоко вътре във физическо-етерното, засяда напълно там вътре. При Конрад Фердинанд Майер не съществуваше такова нещо. При него имаше една много нежна връзка на духовно-душевното с физическо-етерното.
Да се опише душата на този човек, това действително принадлежи към най-интересните неща, които можем да направим по отношение на по-новото духовно развитие.
Извънредно интересно е да видим как някои неща, които се явяват у Конрад Фердинанд Майер, изглеждат почти като едно размътено спомняне, като един смътен спомен, който спомен обаче е станал нещо красиво чрез размътването. Човек постоянно има чувството, че когато Конрад Фердинанд Майер пише, той си спомня за нещо, но не точно. Той го изменя, но го изменя в нещо красиво и съвършено по форма. По един чудесен начин това може да се наблюдава във всяко отделно произведение от неговите поетически творения.
към текста >>
индивидуалността, която живееше в него, е живяла някога в Италия в определени
отношения
с един папа[9], който изпратил тази индивидуалност заедно с други в една католическа християнска мисия в Англия.
- нещата отново се заличават. Човек стига до изживяванията, които тази душа е имала, когато е живяла при римския двор в Равена; човек навлиза в тези изживявания, вярва че ги има, тогава те отново се заличават. И тогава постоянно бива довеждан обратно до живеещия в настоящето Конрад Фердинанд Майер, докато стигне до констатацията, че в този по-късен живот той сам заличава своето собствено душевно съдържание от предишния си живот. И едва след дълги усилия се установява, как стоят нещата. Тогава се установява, че Конрад Фердинанд Майер, т.е.
индивидуалността, която живееше в него, е живяла някога в Италия в определени отношения с един папа[9], който изпратил тази индивидуалност заедно с други в една католическа християнска мисия в Англия.
Така че тази индивидуалност, която след това става Конрад Фердинанд Майер, първо усвои цялото онова чудесно чувство за формата, което можеше да се усвои точно в Италия в онова време, за което говорят именно изкуствата на мозайката в Италия, за което говори старата италианска живопис, която в по-голямата си част изобщо е загинала - това е престанало да съществува - и след това с една католическо-християнска мисия той отива при англо-саксонците.
към текста >>
Неговата жена обаче възприема всичко това, което става в областта на Граубюнден под влиянието на
отношения
та през 30-годишната война.
Но с Конрад Фердинанд Майер нещата продължават по-нататък - това е интересното. След Италия той се преражда в епохата на 30-годишната война като жена, преражда се като една будна, пълна с духовни интереси жена във времето на 30-годишната война и изживява някои приключения. Тази жена се омъжва за човек, който отначало взима участие във всичките вълнения и бъркотии, които съществуваха през 30-годишната война, но на когото след това всички тези неща му омръзват и той се преселва в Швейцария, в Граубюнден, и там заживява като един филистерски господин.
Неговата жена обаче възприема всичко това, което става в областта на Граубюнден под влиянието на отношенията през 30-годишната война.
към текста >>
Защото работата на психоаналитиците, които в известно
отношение
все пак вършат нещо действително добро, понякога напомня за някой, който чува да се казва, че в 1749 година на един знатен гражданин във Франкфурт му се родил син, който се проявил по-късно като много надарен и днес още може да се покаже мястото, където се е родил този човек, проявяващ се по-късно като Гьоте.
Явява се един такъв дух като Конрад Фердинанд Майер и чувства миналите земни съществувания като един основен тон вътре в своето същество, като подтонове, които прозвучават насам от минали съществувания. Ние разбираме това, което се крие тук едва тогава, когато развием разбиране за тези основни тонове. И прогресът на човечеството в духовния живот ще почива на това, че животът ще може да бъде разглеждан по този начин, че ще можем действително да проучим това, което от минали епохи на развитието на света протича чрез хората в по-късни епохи от развитието на света. Да се обясни особеността на някоя душа така, както психоаналитиците вършат това, като по един наивен начин се опитват да обясняват тази особеност «от скритите провинции на душата» - на скритото можем да припишем всичко, - това ще престане да се върши и хората ще търсят действителните причини.
Защото работата на психоаналитиците, които в известно отношение все пак вършат нещо действително добро, понякога напомня за някой, който чува да се казва, че в 1749 година на един знатен гражданин във Франкфурт му се родил син, който се проявил по-късно като много надарен и днес още може да се покаже мястото, където се е родил този човек, проявяващ се по-късно като Гьоте.
Тогава започва да се разравя Земята, за да се търси, чрез какви изпарения са се родили неговите заложби. Така изглеждат понякога и психоаналитиците. Те ровят долу в почвата на душата, в «скритите провинции», които самите те откриват като хипотетични, докато в действителност трябва да се търси в миналите земни съществувания и в съществуванията, които се намират между смъртта и едно ново раждане. Там се открива разбирането за човешките души. В действителност човешките души са много по-богати и ние не бихме могли да познаем тяхното съдържание само от един единствен земен живот.
към текста >>
[9] индивидуалността..живееше.. в известни
отношения
с един папа: Грегор I, папа от 590-604.
[9] индивидуалността..живееше.. в известни отношения с един папа: Грегор I, папа от 590-604.
към текста >>
79.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 23 април 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
В едно подобно положение по
отношение
на цялото възприемане на света е стигнало модерното материалистично схващане.
В едно подобно положение по отношение на цялото възприемане на света е стигнало модерното материалистично схващане.
То разглежда само по-обширната основа на живота, но не и това, което израства от цялостта на развитието и битието - самия човек. Нашето разглеждане на природата изцяло трябва да бъде такова, че да се разглежда природата в нейната обширност, но в разглеждането веднага да ни се яви това, от което, като че ли би трябвало тя сама от себе си да създаде човека. Благодарение на това човекът наистина се явява като един микрокосмос, като едно концентриране на всичко онова, което се намира в ширините на Космоса.
към текста >>
Следователно когато в това
отношение
разглеждаме древността, ние трябва да си създадем по-здравословни възгледи за робството, без разбира се, ни най-малко да го защищаваме.
Под надзирател на роби в онова време не трябва да си представяме онова, което при тези думи същевременно предизвиква в нас определени чувства и усещания. В древността робството се считаше за нещо нормално, а и във времето за което говоря тук, то беше всъщност вече значително смекчено и надзирателите на роби бяха образовани хора. Даже често пъти в онова време учители на много важни хора са били роби, защото между робите също е имало образовани хора. Литературното образование, научното образование е било усвоявано от много от тях по онова време.
Следователно когато в това отношение разглеждаме древността, ние трябва да си създадем по-здравословни възгледи за робството, без разбира се, ни най-малко да го защищаваме.
към текста >>
Но особено силно беше свързана индивидуалността на тази личност с онзи началник, именно чрез това, че когато беше надзирател на робите, трябваше да следва този началник, да му се подчинява, макар и често пъти против волята си, но според нравите на онова време при такива социални
отношения
.
И тази личност, която е извънредно любвеобилна, която е една кротка личност, която, ако би следвала себе си, би вършила всичко за да направи живота на робите приятен, е подчинена на една сурова, груба личност. Според нашите днешни наименования бихме нарекли онази личност началник. На него трябваше да се подчинява нашата личност. Чрез това се получават някои неща, които пораждат ненавист у ръководените. И тогава се установява, че когато личността, за която говоря, надзирателят на робите, минава през вратата на смъртта, през времето между смъртта и едно ново раждане тя е заобиколена от всички онези души, които бяха свързани с нея като роби, когато тя беше техен надзирател.
Но особено силно беше свързана индивидуалността на тази личност с онзи началник, именно чрез това, че когато беше надзирател на робите, трябваше да следва този началник, да му се подчинява, макар и често пъти против волята си, но според нравите на онова време при такива социални отношения.
Това създаде дълбока кармическа връзка. Но една по-дълбока кармическа връзка създадоха и отношенията, които съществуваха във физическия свят между ръководителя на робите, бихме могли да кажем, учителя на робите, и самите роби.
към текста >>
Но една по-дълбока кармическа връзка създадоха и
отношения
та, които съществуваха във физическия свят между ръководителя на робите, бихме могли да кажем, учителя на робите, и самите роби.
На него трябваше да се подчинява нашата личност. Чрез това се получават някои неща, които пораждат ненавист у ръководените. И тогава се установява, че когато личността, за която говоря, надзирателят на робите, минава през вратата на смъртта, през времето между смъртта и едно ново раждане тя е заобиколена от всички онези души, които бяха свързани с нея като роби, когато тя беше техен надзирател. Но особено силно беше свързана индивидуалността на тази личност с онзи началник, именно чрез това, че когато беше надзирател на робите, трябваше да следва този началник, да му се подчинява, макар и често пъти против волята си, но според нравите на онова време при такива социални отношения. Това създаде дълбока кармическа връзка.
Но една по-дълбока кармическа връзка създадоха и отношенията, които съществуваха във физическия свят между ръководителя на робите, бихме могли да кажем, учителя на робите, и самите роби.
към текста >>
И така, трябва да си представим, че в живота между смъртта и едно ново раждане се развиват по-нататъшни
отношения
между всички тези човешки индивидуалности, за които говорих сега.
И така, трябва да си представим, че в живота между смъртта и едно ново раждане се развиват по-нататъшни отношения между всички тези човешки индивидуалности, за които говорих сега.
към текста >>
И между двамата се развиват не твърде блестящи брачни
отношения
, които обаче напълно изправят кармически онова, което се беше създало кармически, когато те бяха родени като надзирател на роби и като началник в тогавашното време в началото на първото столетие преди християнското летоброене.
След това в 9-то християнско столетие индивидуалността на този надзирател на роби отново се роди в Средна Европа, но като жена. Сега имаме работа с едно прераждане на онзи надзирател на роби като жена и понеже именно кармическите връзки са такива, като жена на онзи началник, който се прероди пак като мъж.
И между двамата се развиват не твърде блестящи брачни отношения, които обаче напълно изправят кармически онова, което се беше създало кармически, когато те бяха родени като надзирател на роби и като началник в тогавашното време в началото на първото столетие преди християнското летоброене.
Сега през 9-то християнско столетие този началник се намира в Средна Европа сред една общност, чиито граждани живеят в извънредно фамилиарни отношения. Там той е един вид общински чиновник, който всъщност е слуга на всички, и всички го третират като буфер.
към текста >>
Сега през 9-то християнско столетие този началник се намира в Средна Европа сред една общност, чиито граждани живеят в извънредно фамилиарни
отношения
.
След това в 9-то християнско столетие индивидуалността на този надзирател на роби отново се роди в Средна Европа, но като жена. Сега имаме работа с едно прераждане на онзи надзирател на роби като жена и понеже именно кармическите връзки са такива, като жена на онзи началник, който се прероди пак като мъж. И между двамата се развиват не твърде блестящи брачни отношения, които обаче напълно изправят кармически онова, което се беше създало кармически, когато те бяха родени като надзирател на роби и като началник в тогавашното време в началото на първото столетие преди християнското летоброене.
Сега през 9-то християнско столетие този началник се намира в Средна Европа сред една общност, чиито граждани живеят в извънредно фамилиарни отношения.
Там той е един вид общински чиновник, който всъщност е слуга на всички, и всички го третират като буфер.
към текста >>
Само това, което е станало между тези двама човека, между надзирателя на роби и неговия началник, това кармическо
отношение
се изчерпва със средновековното прераждане в 9-то столетие; защото тук жената изплаща дълга си, изпитвайки върху собствената си душа бруталността на нейния някогашен началник, който сега е неин мъж.
От друга страна обаче ние също виждаме, как тази карма не е изпълнена изцяло, не е изпълнена в нейната цялост. Изпълнява се само една част от тази карма.
Само това, което е станало между тези двама човека, между надзирателя на роби и неговия началник, това кармическо отношение се изчерпва със средновековното прераждане в 9-то столетие; защото тук жената изплаща дълга си, изпитвайки върху собствената си душа бруталността на нейния някогашен началник, който сега е неин мъж.
към текста >>
И ние виждаме, че всичко, което живее сега в Песталоци като извънредно голяма благост, като въодушевление относно възпитанието в 19-то столетие, е кармическото изпълнение по
отношение
на хората, с които той два пъти е бил свързан по описания начин - кармическото изпълнение на онова, което е било изживяно, изстрадано и изпитано в миналите въплъщения.
Но тази жена, въплъщение на някогашния надзирател на роби, се преражда отново, преражда се така, че по-голяма част от онези души, които някога бяха роби и след това бяха обединени в голямата община, чиято съдба следователно тази индивидуалност съизживява два пъти в земния живот, сега тази общност, свързана с бившия надзирател на роби и с бившата жена, идва на Земята като онези деца, с възпитанието на които тази личност, тази индивидуалност особено задълбочено се залавя сега в нейното ново въплъщение. Защото това прераждане е прераждането на Песталоци[2].
И ние виждаме, че всичко, което живее сега в Песталоци като извънредно голяма благост, като въодушевление относно възпитанието в 19-то столетие, е кармическото изпълнение по отношение на хората, с които той два пъти е бил свързан по описания начин - кармическото изпълнение на онова, което е било изживяно, изстрадано и изпитано в миналите въплъщения.
към текста >>
И в това
отношение
особено пленяващо е разглеждането на един земен живот, какъвто е този на Конрад Фердинанд Майер[3], който аз вече разгърнах пред онези, които бяха тук в Дорнах преди Великденскoто събрание.
И в това отношение особено пленяващо е разглеждането на един земен живот, какъвто е този на Конрад Фердинанд Майер[3], който аз вече разгърнах пред онези, които бяха тук в Дорнах преди Великденскoто събрание.
към текста >>
Поетическите творения на Конрад Фердинанд Майер в тяхната форма имат чудесен хармоничен стил, така че можем да кажем, че това, което живее в Конрад Фердинанд Майер, то всъщност постоянно се носи малко над земното по
отношение
на стила, а също и по
отношение
на начина на мислене, на усещане и чувстване.
Конрад Фердинанд Майер е особена загадка за онзи, който вътрешно разглежда неговия живот и същевременно до най-висока степен може да се възхищава на неговите поетически творения.
Поетическите творения на Конрад Фердинанд Майер в тяхната форма имат чудесен хармоничен стил, така че можем да кажем, че това, което живее в Конрад Фердинанд Майер, то всъщност постоянно се носи малко над земното по отношение на стила, а също и по отношение на начина на мислене, на усещане и чувстване.
И когато се вглъбяваме в творбите на Конрад Фердинанд Майер, ние вече забелязваме, как той е потопен в една духовна душевност, която винаги е готова да се откъсне от физическо-телесното. Когато поставим пред себе си по-благородните поетически творения на Конрад Фердинанд Майер, а също и неговите съчинения в проза и ги разгледаме, ние си казваме: - Тук има нещо творческо, което постоянно иска да израсне над връзката с физическото тяло. - То се е изразило чрез това, че Конрад Фердинанд Майер в своето въплъщение като Конрад Фердинанд Майер фактически трябваше да изживее болестни състояния, при които душевно-духовното до много висока степен се отделяше от физическо-телесното, така че се явяваха налудничави състояния, или поне такива състояния, които бяха подобни на умопомрачение. Тук забележителното се състои в това, че най-хубавите неща от него са създадени в такова състояние на отделяне на духовно-душевното от физическо-телесното.
към текста >>
В течение на земните съществувания нещата се изменят така, че едно друго историческо събитие, което има нещо общо със съответното само по
отношение
на образното естество, се поставя на мястото на действителното събитие.
Но помислете само, колко интересно е това! Когато човек го разбере, вече не е тласкан насам-натам. Tогава се вижда, как точно поради това, че Конрад Фердинанд Майер също и в 19-то столетие притежава един вид двойна природа, неговото духовно-душевно естество лесно се отделя от физическо-телесното. Понеже в него живее една двойна природа, на мястото на това, което беше изживяно в реалността, се поставя нещо друго, което е само подобно на изживяното, както често пъти образите се изменят във фантазията на хората. В обикновената фантазия на един човек в течение на един земен живот, образите се изменят така, че фантазията твори свободно.
В течение на земните съществувания нещата се изменят така, че едно друго историческо събитие, което има нещо общо със съответното само по отношение на образното естество, се поставя на мястото на действителното събитие.
към текста >>
Върху нейната душа действаха дори особените, простиращи се назад в историята традиционни
отношения
в Граубюнден.
Достатъчно е само да си спомним, какви хаотични състояния са съществували навсякъде по време на 30-годишната война в Средна Европа, за да почувстваме какво можа да изпита в душата си една нежно чувстваща жена, която преживява хаотичните състояния през времето на тази война. Тази жена се беше омъжила за един еснафски, педантичен, тесногръд човек, който не можа да издържи в по-късна Германия и се пресели в Швейцария, в Граубюнден, намирайки едно ново отечество. Той оставя всъщност на жена си да се грижи за дома. Самият той повече бездейства. Обаче жената можеше да наблюдава много неща.
Върху нейната душа действаха дори особените, простиращи се назад в историята традиционни отношения в Граубюнден.
И изживяните реални опитности в тази женска душа, оцветени, нюансирани от преживяванията с ограничения тесногръд мъж, проникват от своя страна в дълбочината на индивидуалността и продължават да живят по-нататък през живота между смъртта и едно ново раждане. Ние имаме работа с едно въплъщение през 6-то столетие като жена през време на 30-годишната война на онзи, който по-късно стана Конрад Фердинанд Майер. Тази индивидуалност отново оживява в Конрад Фердинанд Майер. И това, което някога беше изживяно от жената, по един фантастичен начин бива преобразено в разказа «Юрг Йенач», написан от Конрад Фердинанд Майер.
към текста >>
Тази Беатриче[7] притежава замъка Каноса, където после Хайнрих ІV, приемникът на Хайнрих ІІІ, Черния, трябваше да понесе своето знаменито покаяние по
отношение
на папа Григорий.
А сега да разгледаме първо този Плиний Младши. Този Плиний Младши естествено минава през вратата на смъртта, минава през живота между смъртта и едно ново раждане и се преражда отново в 11-то следхристиянско столетие като княгиня от семейството Тусчия в Италия, която се омъжва за един княз от Средна Европа, земите на когото са били заграбени от Хайнрих Черния от франкско-салската царска фамилия и който иска отново да намери здрава почва в Италия.
Тази Беатриче[7] притежава замъка Каноса, където после Хайнрих ІV, приемникът на Хайнрих ІІІ, Черния, трябваше да понесе своето знаменито покаяние по отношение на папа Григорий.
към текста >>
Чрез това към едно внимателно наблюдение на италианските
отношения
от страна на Беатриче се присъединява наблюдението на германските
отношения
.
Чрез това към едно внимателно наблюдение на италианските отношения от страна на Беатриче се присъединява наблюдението на германските отношения.
Така че в тази жена ние имаме една силно представителна личност от онова време, една остро наблюдаваща, извънредно активна енергична жена, която обаче същевременно има голямо сърце и голяма далновидност.
към текста >>
Когато Хайнрих ІV трябваше да предприеме своето пътешествие за покаяние в Каноса, дъщерята на Беатриче Матилда[8], беше собственичка на Каноса, и тя, която се намираше в много добри
отношения
с майка си, беше съединила в себе си всички качества на майка си и всъщност беше една още по-превъзходна жена.
Когато Хайнрих ІV трябваше да предприеме своето пътешествие за покаяние в Каноса, дъщерята на Беатриче Матилда[8], беше собственичка на Каноса, и тя, която се намираше в много добри отношения с майка си, беше съединила в себе си всички качества на майка си и всъщност беше една още по-превъзходна жена.
Това бяха две извънредно симпатични жени, които бяха дълбоко заинтересувани от всичко, което се случваше там под царуването на Хайнрих ІІІ и на Хайнрих ІV.
към текста >>
И ето отново, в неговото възхищение към писателя Емерсон и в начина, по който Херман Грим среща Емерсон, ние намираме
отношение
то на по-младия Плиний спрямо Тацит.
И ето отново, в неговото възхищение към писателя Емерсон и в начина, по който Херман Грим среща Емерсон, ние намираме отношението на по-младия Плиний спрямо Тацит.
Бих могъл да кажа, че във всяко изречение, което написва оттогава Херман Грим, ние можем отново да видим как възкръсва това старо отношение между Плиний Младши и Тацит. И ние виждаме възхищението, което Плиний Младши изпитва към Тацит отново да излиза на преден план, можем да кажем, като напълно съвпада с възхищението, което Херман Грим храни към Емерсон.
към текста >>
Бих могъл да кажа, че във всяко изречение, което написва оттогава Херман Грим, ние можем отново да видим как възкръсва това старо
отношение
между Плиний Младши и Тацит.
И ето отново, в неговото възхищение към писателя Емерсон и в начина, по който Херман Грим среща Емерсон, ние намираме отношението на по-младия Плиний спрямо Тацит.
Бих могъл да кажа, че във всяко изречение, което написва оттогава Херман Грим, ние можем отново да видим как възкръсва това старо отношение между Плиний Младши и Тацит.
И ние виждаме възхищението, което Плиний Младши изпитва към Тацит отново да излиза на преден план, можем да кажем, като напълно съвпада с възхищението, което Херман Грим храни към Емерсон.
към текста >>
И ние виждаме, как историческите интереси на Херман Грим, който имаше определено вътрешно душевно
отношение
към Германия, свързано с дълбок интерес към Италия, изплуват в съдържанието на съчиненията на Херман Грим.
И ние виждаме, как историческите интереси на Херман Грим, който имаше определено вътрешно душевно отношение към Германия, свързано с дълбок интерес към Италия, изплуват в съдържанието на съчиненията на Херман Грим.
към текста >>
В бъдеще ние мъжествено и смело трябва да вървим към разглеждане на великите духовни
отношения
, трябва да застанем там, където действително се разглеждат духовните взаимовръзки.
И вижте, мои мили приятели, това трябваше отново с един пример да ви скицира, как трябва да бъдат задълбочавани историческите разглеждания. И такова задълбочаване трябва вече да се появи всред нас. Защото тези неща трябва да бъдат резултат на онзи импулс, който трябва да навлезе в нашето Антропософско общество чрез Коледното събрание.
В бъдеще ние мъжествено и смело трябва да вървим към разглеждане на великите духовни отношения, трябва да застанем там, където действително се разглеждат духовните взаимовръзки.
За целта ние се нуждаем преди всичко от сериозност, сериозност в нашето отношение към антропософския живот.
към текста >>
За целта ние се нуждаем преди всичко от сериозност, сериозност в нашето
отношение
към антропософския живот.
И вижте, мои мили приятели, това трябваше отново с един пример да ви скицира, как трябва да бъдат задълбочавани историческите разглеждания. И такова задълбочаване трябва вече да се появи всред нас. Защото тези неща трябва да бъдат резултат на онзи импулс, който трябва да навлезе в нашето Антропософско общество чрез Коледното събрание. В бъдеще ние мъжествено и смело трябва да вървим към разглеждане на великите духовни отношения, трябва да застанем там, където действително се разглеждат духовните взаимовръзки.
За целта ние се нуждаем преди всичко от сериозност, сериозност в нашето отношение към антропософския живот.
към текста >>
Може да изглежда парадоксално онова, което трябва да се каже относно редуващите се земни съществувания от този или онзи, - който наблюдава точно, който обръща внимание даже и на стъпките, които правят хората, за които се говори при такива повтарящи се земни съществувания, той вече ще разбере, колко реално е обосновано това, което се изнася в това
отношение
и как може да се проникне в действителността на живота и в творческата работа на богове и хора, когато се стараем с духовен поглед да обгърнем по този начин духовните сили.
Може да изглежда парадоксално онова, което трябва да се каже относно редуващите се земни съществувания от този или онзи, - който наблюдава точно, който обръща внимание даже и на стъпките, които правят хората, за които се говори при такива повтарящи се земни съществувания, той вече ще разбере, колко реално е обосновано това, което се изнася в това отношение и как може да се проникне в действителността на живота и в творческата работа на богове и хора, когато се стараем с духовен поглед да обгърнем по този начин духовните сили.
към текста >>
Нека то бъде такова, благодарение на това, че ние действително сме в състояние да схващаме сериозно това, което изглежда парадоксално и глупаво за онези, които в много
отношения
днес дават тон на живота.
Нека от това Коледно събрание се развиват много неща във все по-нататъшно обновление. И нека те се развиват преди всичко чрез истински, сърцати души, смели души на антропософи, които стоят в живота като представители на антропософското дело. Когато от организираните от нас прояви все повече и повече расте смелостта в душите, в сърцата на нашите антропософски приятели, тогава най-после ще израсне и това, от което се нуждаем - като тялото - в Антропософското общество за антропософската душа - смело внасяне в света на онова откровение на духа, което е необходимо за по-нататъшното развитие на хората в настъпилата светла епоха, която следва след изтичането на Кали-Юга. Когато се почувстваме с това съзнание, от него ние ще действаме също така смело. И нека всяка една от нашите организирани прояви бъде енергизиране на такава смелост.
Нека то бъде такова, благодарение на това, че ние действително сме в състояние да схващаме сериозно това, което изглежда парадоксално и глупаво за онези, които в много отношения днес дават тон на живота.
Обаче това, което е давало тон в определено време, то много пъти бързо е било замествано от това, което е било подтискано. Нека от признаването на историята, свързано с напредъка на човешкия живот, да се породи именно смелостта на антропософската деятелност, която е необходима за по-нататъшния прогрес на цивилизацията на човечеството.
към текста >>
Като вярна привърженичка на папството подържа приятелски
отношения
с папа Григорий VII.
[8] Матилда, графиня, владетелка на Тусция, 1046-1115. Тя e от първия брак на Беатрис. През 1069 се омъжва за некръвния си брат херцог Готфрид Гърбавия от Лотарингия, но още през 1071 се развежда с него.
Като вярна привърженичка на папството подържа приятелски отношения с папа Григорий VII.
Той пребивава в замъка й Каноса, когато Хайнрих IV (10501106) пристига там и извършва покаянието си, ходейки бос в големия студ между 25 - 27 януари 1077 в двора на замъка, за да отклони отлъчването му от църквата. Когато по време на втория поход на Хайнрих в Италия, Матилда дава подслон на папата през 1081 в замъка си, бива презряна от краля и страната й била опустошена. Също и след смъртта на Григорий VII (1085) тя остава вярна на папството, завещава още приживе владенията си на римската църква и в неин интерес сключва привиден брак с младия херцог от Уелф, за да окаже съпротива при третия поход на Хайнрих в Италия.
към текста >>
80.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 24 април 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
Защото всъщност значение има не само знанието за някакви кармически връзки, а онова, което произлиза от такива съзерцания и действа за оживотворяването на човешкото същество и цялото му
отношение
към живота.
Разглеждания, които се намесват в човешката карма - естествено намесват се само като разглеждане, - трябва да се приемат сериозно и да бъдат душевно преработени.
Защото всъщност значение има не само знанието за някакви кармически връзки, а онова, което произлиза от такива съзерцания и действа за оживотворяването на човешкото същество и цялото му отношение към живота.
Такива съзерцания могат да бъдат плодотворни, когато в една по-висока степен запалват любов и разбиране към човека и не водят до по-голямо безразличие към него, както обикновено се случва, когато разглеждайки човека, се държи сметка само за единствения му земен живот.
към текста >>
За да отговорим на този въпрос, е извънредно необходимо да обърнем внимание колко e различен един следващ земен живот от един предишен земен живот по
отношение
на знанието и на познанието; колко различни могат да бъдат такива два последователни земни живота също и по
отношение
на други прояви на човешката душа.
За да отговорим на този въпрос, е извънредно необходимо да обърнем внимание колко e различен един следващ земен живот от един предишен земен живот по отношение на знанието и на познанието; колко различни могат да бъдат такива два последователни земни живота също и по отношение на други прояви на човешката душа.
Когато във времето, в което човек прекарва между смъртта и едно ново раждане, наближи моментът, когато той трябва да слезе на Земята, за да се свърже с физическо-етерния организъм, в него стават много неща. Вярно е, че насоката към семейството, народа и т. н. отдавна е определена, но решението да се извърши тази извънредно голяма промяна на съществуването от духовно-душевния свят във физическия свят, това решение налага извънредно много неща. Защото трябва само да помислите, мои мили приятели, това не е така, както става тук на Земята, където всъщност, когато човек измине своя нормален живот, постепенно отслабва и според опитностите, които е имал на Земята, сам допринася за решението да приеме една друга форма на живота при преминаването през вратата на смъртта. Тя идва, така да се каже, върху човека, връхлита го.
към текста >>
Навсякъде съществуваше повече или по-малко съзнание за правилата, които трябваше да се прилагат по
отношение
на душата, за да се придобият определени познания, които водеха дълбоко в основата на душата и извеждаха навън във Всемира.
Представете си, мои мили приятели, един мистериен център в Близкия Изток, един мистериен център с всички онези качества, които имаше именно един мистериен център от Близкия Изток през първите столетия след основаването на християнството. В онези древни времена навсякъде там съществуваха още традиции, в които участващите бяха дълбоко посветени в мистериите.
Навсякъде съществуваше повече или по-малко съзнание за правилата, които трябваше да се прилагат по отношение на душата, за да се придобият определени познания, които водеха дълбоко в основата на душата и извеждаха навън във Всемира.
И точно в тези мистерии от Близкия Изток през първите столетия след раждането на християнството възникна един голям въпрос.
към текста >>
И сега тя изля всичко онова, което беше вътрешно изживяно чрез въплъщението като жена, изля навън всичко това, което тя носеше в себе си не като мъдрост на посвещението, а като разтърсващо съдържание на душевността по
отношение
на този симптом, който беше въздействал върху душата на посветения.
След това дойде 19-то столетие. Тази личност, която някога с инициационното познание изживя този важен Юлиан Отстъпника-симптом, която след това мина през едно прераждане като жена в 17-то столетие, отново се прероди.
И сега тя изля всичко онова, което беше вътрешно изживяно чрез въплъщението като жена, изля навън всичко това, което тя носеше в себе си не като мъдрост на посвещението, а като разтърсващо съдържание на душевността по отношение на този симптом, който беше въздействал върху душата на посветения.
В последната третина на 19-то столетие в нея всичко това се превърна в един особен начин на разглеждане света, в едно разглеждане на света, проникващо дълбоко в разногласията на човешкото съществуване.
към текста >>
В нашата епоха хората изживяват толкова много неща, които често пъти са не само неразбираеми, но и отблъскващи, грозни, в известно
отношение
ужасни, и относно които онзи, който разглежда само непосредствения сетивен съвременен живот, не може да изпита нищо друго, освен отвращение, разочарование.
В нашата епоха хората изживяват толкова много неща, които често пъти са не само неразбираеми, но и отблъскващи, грозни, в известно отношение ужасни, и относно които онзи, който разглежда само непосредствения сетивен съвременен живот, не може да изпита нищо друго, освен отвращение, разочарование.
към текста >>
Когато в определено време от моя живот видях един от учениците на Базилиус Валентинус, който особено силно привлече вниманието ми, ми се разкри, че този ученик - метаморфозирал по едни чуден начин по
отношение
на неговото духовно естество, - е отново тук.
Когато в определено време от моя живот видях един от учениците на Базилиус Валентинус, който особено силно привлече вниманието ми, ми се разкри, че този ученик - метаморфозирал по едни чуден начин по отношение на неговото духовно естество, - е отново тук.
Той отново е дошъл в 19-то и в началото на 20-то столетие.
към текста >>
Обаче това, което е живяло в алхимичните елементи, се явяваше неподредено, насочено към сетивата, външно то изпъкваше в едно разглеждане на света, което, така да се каже, постоянно претопяваше алхимични понятия в наблюдението на сетивата; така че сетивното наблюдение на тази личност даваше едно обобщение на външните факти, на това, което хората вършат, каквото се случва между тях, как хората говорят един с друг, което обобщение в много
отношения
беше отблъскващо.
Обаче това, което е живяло в алхимичните елементи, се явяваше неподредено, насочено към сетивата, външно то изпъкваше в едно разглеждане на света, което, така да се каже, постоянно претопяваше алхимични понятия в наблюдението на сетивата; така че сетивното наблюдение на тази личност даваше едно обобщение на външните факти, на това, което хората вършат, каквото се случва между тях, как хората говорят един с друг, което обобщение в много отношения беше отблъскващо.
Но то беше отблъскващо именно затова, защото в миналото съответният беше работил в областта на алхимията, опирайки се на Базилиус Валентинус и сега той хвърляше това в живота. Как хората се отнасят един към друг в живота, какво си говорят, какво вършат, той не виждаше това както го вижда един обикновен еснаф днес - той бе далече от това да го разглежда както това прави един обикновен еснаф, - а го разглеждаше с това, което беше станало негово душевно око, имайки в себе си импулсите от неговото алхимично време. И той прехвърляше едно през друго събитията, които ставаха между хората, правеше от това драми и стана Франк Ведекинд[6].
към текста >>
И всъщност животът на хората също е определен чрез съдбовно-кармически
отношения
даже по
отношение
на времето, в което те трябва да се явят тук на Земята.
И всъщност животът на хората също е определен чрез съдбовно-кармически отношения даже по отношение на времето, в което те трябва да се явят тук на Земята.
За да ви дам също и за това един потвърждаващ пример, бих искал да обърна вниманието ви върху следното.
към текста >>
Но там имаше един от учениците, който с душевна жар и всеотдайност неотклонно следваше този небесен полет на платонизма, който по
отношение
на своите духовни възгледи можеше да се движи само в този небесен полет, в това възнасяне, в това себеиздигане над Земята, който действително - бих искал да кажа, - говореше със сладко-зрели думи в Платоновата школа за възвишеността на носещата се над отделните неща идея.
Но там имаше един от учениците, който с душевна жар и всеотдайност неотклонно следваше този небесен полет на платонизма, който по отношение на своите духовни възгледи можеше да се движи само в този небесен полет, в това възнасяне, в това себеиздигане над Земята, който действително - бих искал да кажа, - говореше със сладко-зрели думи в Платоновата школа за възвишеността на носещата се над отделните неща идея.
Този ученик, който със своята душа всъщност постоянно се издигаше до тези идеи, но когато не живееше в съзерцанието, със сърцето, с душата си скиташе между гърците, като твърде много обичаше да върши това, проявявайки най-топъл интерес към всеки отделен човек, когото срещаше. Той можеше да насочва към хората, които така много обичаше, само своето чувство. Когато се намираше в живота, той съсредоточаваше чувствата си върху хората, от които мнозина обичаше, защото неговото съзерцание постоянно го откъсваше отново от Земята. Имаше много хора, които той обичаше. И така при тази личност от учениците на Платон съществуваше определено разцепление между сърдечния живот по отношение на живите хора и душата, съзерцаваща в платоническия смисъл вечните идеи, когато в Академията той слушаше думите на Платон или когато със своите сладко-зрели думи сам формулираше това, което платонизмът му даваше в насоченото нагоре съзерцание.
към текста >>
И така при тази личност от учениците на Платон съществуваше определено разцепление между сърдечния живот по
отношение
на живите хора и душата, съзерцаваща в платоническия смисъл вечните идеи, когато в Академията той слушаше думите на Платон или когато със своите сладко-зрели думи сам формулираше това, което платонизмът му даваше в насоченото нагоре съзерцание.
Но там имаше един от учениците, който с душевна жар и всеотдайност неотклонно следваше този небесен полет на платонизма, който по отношение на своите духовни възгледи можеше да се движи само в този небесен полет, в това възнасяне, в това себеиздигане над Земята, който действително - бих искал да кажа, - говореше със сладко-зрели думи в Платоновата школа за възвишеността на носещата се над отделните неща идея. Този ученик, който със своята душа всъщност постоянно се издигаше до тези идеи, но когато не живееше в съзерцанието, със сърцето, с душата си скиташе между гърците, като твърде много обичаше да върши това, проявявайки най-топъл интерес към всеки отделен човек, когото срещаше. Той можеше да насочва към хората, които така много обичаше, само своето чувство. Когато се намираше в живота, той съсредоточаваше чувствата си върху хората, от които мнозина обичаше, защото неговото съзерцание постоянно го откъсваше отново от Земята. Имаше много хора, които той обичаше.
И така при тази личност от учениците на Платон съществуваше определено разцепление между сърдечния живот по отношение на живите хора и душата, съзерцаваща в платоническия смисъл вечните идеи, когато в Академията той слушаше думите на Платон или когато със своите сладко-зрели думи сам формулираше това, което платонизмът му даваше в насоченото нагоре съзерцание.
Нещо странно чувствително беше проникнало в тази личност.
към текста >>
Естествено
отношение
то към легендите за боговете и героите в Гърция, където още живееше всичко това, където то съществуваше не само в книги, а и в традициите, беше съвършено различно от днешното.
Можеше също напълно да се възнесе, но нямаше онзи силен сърдечен интерес към другите хора, който имаше първият. Напротив, той по най-интензивен начин се интересуваше за старите митове, за старите легенди за боговете, които живееха в народа и с които се запознаваше. Той дълбоко се интересуваше за това, което днес наричаме гръцка митология, за образите на Зевс, Атина Палада и т. н.. Повече или по-малко той минаваше покрай живите хора без да им обръща внимание, но безкрайно дълбоко се интересуваше от боговете, които според неговия възглед някога бяха живели на Земята и които трябваше да бъдат считани за прародители на живеещите сега хора. Той искаше да приложи това, което с такъв подем изживяваше в душата си, върху разбирането на пълните с дълбок смисъл легенди за боговете и героите.
Естествено отношението към легендите за боговете и героите в Гърция, където още живееше всичко това, където то съществуваше не само в книги, а и в традициите, беше съвършено различно от днешното.
към текста >>
81.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 27 април 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
Ако в това
отношение
обаче искаме да вървим заедно с великото преобразуване на чувството и мисленето на човешката душа, което е необходимо в близкото бъдеще, за да върви цивилизацията нагоре, а не надолу, тогава е необходимо именно да развием едно чувство за онова, което при обикновени обстоятелства е неразбираемо и за разбирането на което се изисква по-дълбоко проникване в човешките и световните закономерни
отношения
.
Ако в това отношение обаче искаме да вървим заедно с великото преобразуване на чувството и мисленето на човешката душа, което е необходимо в близкото бъдеще, за да върви цивилизацията нагоре, а не надолу, тогава е необходимо именно да развием едно чувство за онова, което при обикновени обстоятелства е неразбираемо и за разбирането на което се изисква по-дълбоко проникване в човешките и световните закономерни отношения.
Който намира всичко за разбираемо, той естествено не се нуждае от нищо, за да разбере тези или онези по-дълбоки причини. Но такова разбиране е само привидно, защото ако някой счита, че всичко в света е разбираемо, това означава, че той е повърхностен по отношение на всичко. Защото за обикновеното съзнание фактически повечето от нещата в действителност са неразбираеми. И за да може човек да изпитва удивление пред неразбираемостта даже на всекидневното съществуване, това всъщност е началото на истинския стремеж към познание.
към текста >>
Но такова разбиране е само привидно, защото ако някой счита, че всичко в света е разбираемо, това означава, че той е повърхностен по
отношение
на всичко.
Ако в това отношение обаче искаме да вървим заедно с великото преобразуване на чувството и мисленето на човешката душа, което е необходимо в близкото бъдеще, за да върви цивилизацията нагоре, а не надолу, тогава е необходимо именно да развием едно чувство за онова, което при обикновени обстоятелства е неразбираемо и за разбирането на което се изисква по-дълбоко проникване в човешките и световните закономерни отношения. Който намира всичко за разбираемо, той естествено не се нуждае от нищо, за да разбере тези или онези по-дълбоки причини.
Но такова разбиране е само привидно, защото ако някой счита, че всичко в света е разбираемо, това означава, че той е повърхностен по отношение на всичко.
Защото за обикновеното съзнание фактически повечето от нещата в действителност са неразбираеми. И за да може човек да изпитва удивление пред неразбираемостта даже на всекидневното съществуване, това всъщност е началото на истинския стремеж към познание.
към текста >>
По
отношение
на една личност, каквато беше Нерон, животът изглежда като нещо, с което човек може безнаказано да се подиграва, като че ли би могъл да му се присмива, без да очаква никакви последствия, като че ли някой с абсолютно лекомислие може да заеме един авторитетен по себе си пост.
Приемете в душата си всичко това, което исторически се съобщава за римския император Нерон.
По отношение на една личност, каквато беше Нерон, животът изглежда като нещо, с което човек може безнаказано да се подиграва, като че ли би могъл да му се присмива, без да очаква никакви последствия, като че ли някой с абсолютно лекомислие може да заеме един авторитетен по себе си пост.
към текста >>
Когато нещата станаха известни никой човек, който познаваше
отношения
та, не можеше да се съмнява, че престолонаследникът Рудолф се е самоубил.
Подробностите станаха толкова известни, че не е нужно да бъдат разказани тук.
Когато нещата станаха известни никой човек, който познаваше отношенията, не можеше да се съмнява, че престолонаследникът Рудолф се е самоубил.
Защото обстоятелствата бяха такива, че в действителност след като бе издаден официалният бюлетин, в който се казваше, че е станало нещастен случай, първо унгарският министър-председател Коломан Тиша се обяви против тази версия и получи обещанието от тогавашния австрийски император, че последният не би се спрял пред едно неправилно сведение. Защото унгарският министър-председател не искаше да защитава пред своя народ това сведение и енергично изрази това. След това обаче всред колегиума от лекари се намери един човек, който тогава всъщност беше един от най-смелите лекари във Виена, който тряваше да извърши огледа на трупа и той каза, че не би подписал нещо, което не е доказано от обективните факти.
към текста >>
Но ние трябва да запитаме: - Как е било възможно, някой, който имаше такива блестящи перспективи, да пристъпи към самоубийство, заради
отношения
, които при такова положение в живота без съмнение лесно можеха да бъдат прикрити?
Но ние трябва да запитаме: - Как е било възможно, някой, който имаше такива блестящи перспективи, да пристъпи към самоубийство, заради отношения, които при такова положение в живота без съмнение лесно можеха да бъдат прикрити?
- Няма никакво съмнение, че не съществува обективна причина, един престолонаследник да се самоубие заради една любовна афера; искам да кажа, че няма налице обективна причина, една обективно необходима причина за външните отношения.
към текста >>
- Няма никакво съмнение, че не съществува обективна причина, един престолонаследник да се самоубие заради една любовна афера; искам да кажа, че няма налице обективна причина, една обективно необходима причина за външните
отношения
.
Но ние трябва да запитаме: - Как е било възможно, някой, който имаше такива блестящи перспективи, да пристъпи към самоубийство, заради отношения, които при такова положение в живота без съмнение лесно можеха да бъдат прикрити?
- Няма никакво съмнение, че не съществува обективна причина, един престолонаследник да се самоубие заради една любовна афера; искам да кажа, че няма налице обективна причина, една обективно необходима причина за външните отношения.
към текста >>
Тогава
отношения
та просто се обръщат.
А сега представете си душата на Нерон - след като тя беше минала още и през другото, за което говорих, - представете си тази душа на Нерон именно в този самоунищожаващ се престолонаследник, който понася последиците чрез своята смърт, чрез своето самоубийство.
Тогава отношенията просто се обръщат.
Тогава виждате, че в душата има тенденция, която произхожда от минали земни съществувания, че преминавайки през периода между смъртта и едно ново раждане тази душа непосредствено вижда, че от нея са излезли всъщност само разрушителни сили и тя трябва да изживее по един блестящ начин - бих казал - обръщането.
към текста >>
И когато вникнем в същността на такива
отношения
, ние виждаме да се развива един извънредно голям трагизъм, но един справедлив трагизъм, една извънредно справедлива трагедия.
Как е изживяно това обръщане? То е изживяно именно чрез това, че един живот, който външно съдържа всичко, което е ценно, се отразява навътре така, че носителят на този живот го счита за лишен от всякаква стойност и той сам слага край на живота си. За целта душата заболява, става полупобъркана. За тази цел душата си търси външното заплитане в съответните любовни афери и т. н.. Но всичко това са само последици от стремежа на душата, бих искал да кажа, да насочи към себе си всички стрели, които по-рано тя беше насочила срещу света.
И когато вникнем в същността на такива отношения, ние виждаме да се развива един извънредно голям трагизъм, но един справедлив трагизъм, една извънредно справедлива трагедия.
И двете картини се подреждат заедно.
към текста >>
По
отношение
чувстването на морала в един човек, миналите земни епохи, миналите исторически епохи бяха по-възприемчиви, отколкото съвременното човечество.
По отношение чувстването на морала в един човек, миналите земни епохи, миналите исторически епохи бяха по-възприемчиви, отколкото съвременното човечество.
Съвременното човечество никак не е възприемчиво към въпросите за съдбата. Без съмнение тук или там се намира някой човек, който долавя намесата на съдбата, обаче истинското разбиране на великите въпроси на съдбата е все пак нещо изключително смътно и неразбираемо за днешната цивилизация, която разглежда отделния земен живот като нещо завършено за себе си. Нещата неминуемо се случват. Някой е сполетян от нещастие и хората говорят за това, че го е сполетяло нещастие, но не мислят по-нататък. Те не мислят по-нататък върху това и тогава, когато някой външно привидно съвсем добър човек, който по някакъв начин не е извършил нищо лошо, загива чрез нещо, което действа отвън като случайност - или може би не загива, а трябва да страда ужасно много чрез едно силно нараняване или нещо подобно.
към текста >>
Обаче когато човек постоянно само гледа навън в природата, той запада душевно по
отношение
на възприемането.
Остават незадоволени още потребности на зрението. И всъщност това важи въобще за цялото възприемане, чуване, докосване и т. н.; и за тях положението е същото: Остават незадоволени някои остатъци от възприемането, когато човек само гледа в природата. И виждането само навън в природата е приблизително такова, като че човек би искал да живее през целия си живот във физическото, без да яде достатъчно. Когато човек би искал да живее, без да яде достатъчно, той естествено все повече и повече ще западне във физическия смисъл.
Обаче когато човек постоянно само гледа навън в природата, той запада душевно по отношение на възприемането.
Той започва да слабее душевно за своя сетивен свят. Това, че човек започва да слабее за сетивния свят, знаеха притежателите на мистерийната мъдрост.
към текста >>
82.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 4 май 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
Някой, който в течение на своя живот е влязъл в антропософското движение, ще си каже: - Когато бях още извън това движение, аз имах тези или онези
отношения
към живота, които приемах като нещо, което беше вътрешно свързано с мен.
Съвременният човек много малко е способен да се откъсне от самия себе си и да се отдаде на нещо друго. Съвременният човек живее извънредно силно в самия себе си. И особеното е именно това, че днес човекът, точно когато се устреми към духа, когато приема нещо духовно, много силно изпада чрез това в опасността да живее още повече в самия себе си. Нека само помислим, мои мили приятели, как стои често въпросът със задълбочаването на антропософския живот.
Някой, който в течение на своя живот е влязъл в антропософското движение, ще си каже: - Когато бях още извън това движение, аз имах тези или онези отношения към живота, които приемах като нещо, което беше вътрешно свързано с мен.
Аз ценях това или онова, вярвах, че това или онова е необходимо за живота. Имах също и приятели, с които можех да бъда близък, изхождайки от навиците на живота, от това, което всекидневният живот предлагаше. Сега се свързах с антропософията. Много от гореизброените неща престанаха да съществуват. Аз излязох от старитe взаимовръзки; или поне тези стари връзки не са вече така ценни за мен, както бяха по-рано.
към текста >>
Или пък, по-рано в живота е стоял в някакви
отношения
, които са били напълно приемливи за него.
По-рано той е приемал с известна самопонятност това, което някой друг човек до него е извършил. Сега вече не го прави. Сега той се пита за впечатлението, което другият му прави.
Или пък, по-рано в живота е стоял в някакви отношения, които са били напълно приемливи за него.
Изпълнявал е своите задължения и т. н.. Сега тези задължения му стават противни, сега би искал да се освободи от тези задължения, защото счита, че те не са достатъчно духовни и т. н.. Така именно духовният стремеж сред антропософията много лесно води до един вид егоизъм и до това, човек да приеме себе си много, много по-сериозно отколкото по-рано.
към текста >>
Ние влизаме в
отношения
с хора и вътре в тези
отношения
се разиграва това или онова.
Ние стоим вътре в определен човешки живот. В този човешки живот вършим, мислим и чувстваме едно или друго нещо.
Ние влизаме в отношения с хора и вътре в тези отношения се разиграва това или онова.
Ние мислим, чувстваме, искаме, вършим тези неща, които изискват кармическо изравняване. Създаваме си отношения с хора, вследствие на което стават неща, които отново изискват кармическо изправяне. Разгледайте веднъж човешкия земен живот от тази гледна точка и след това вижте, че в края на този земен живот човекът минава през вратата на смъртта и отива в духовния свят. Сега той живее вътре в духовния свят. Но в духовния свят не е както във физическия свят.
към текста >>
Създаваме си
отношения
с хора, вследствие на което стават неща, които отново изискват кармическо изправяне.
Ние стоим вътре в определен човешки живот. В този човешки живот вършим, мислим и чувстваме едно или друго нещо. Ние влизаме в отношения с хора и вътре в тези отношения се разиграва това или онова. Ние мислим, чувстваме, искаме, вършим тези неща, които изискват кармическо изравняване.
Създаваме си отношения с хора, вследствие на което стават неща, които отново изискват кармическо изправяне.
Разгледайте веднъж човешкия земен живот от тази гледна точка и след това вижте, че в края на този земен живот човекът минава през вратата на смъртта и отива в духовния свят. Сега той живее вътре в духовния свят. Но в духовния свят не е както във физическия свят. Във физическия свят вие стоите извън другите хора. Вие стоите вън и по отношение на тези, с които човешки сте близки.
към текста >>
Вие стоите вън и по
отношение
на тези, с които човешки сте близки.
Създаваме си отношения с хора, вследствие на което стават неща, които отново изискват кармическо изправяне. Разгледайте веднъж човешкия земен живот от тази гледна точка и след това вижте, че в края на този земен живот човекът минава през вратата на смъртта и отива в духовния свят. Сега той живее вътре в духовния свят. Но в духовния свят не е както във физическия свят. Във физическия свят вие стоите извън другите хора.
Вие стоите вън и по отношение на тези, с които човешки сте близки.
Винаги между двама души във физическия свят се намира най-малкото въздух, а при всеки един човек и неговата кожа. Следователно във физическия свят, колкото и хората да са близки един с друг, в известен смисъл могат да се затворят вътре в самите себе си.
към текста >>
След смъртта ние не влизаме в
отношение
с какви да е хора, а с онези хора, с които на Земята сме си създали
отношения
в доброто или в злото.
103/, че човекът А и човекът В минават през вратата на смъртта. Те се намират след това в духовния свят. В и А се срещат в духовния свят. Докато тук на Земята В е живял в себе си и А е живял в себе си, сега А живее също така в В, както и в себе си и В живее в А, както живее и в себе си. В духовния свят хората живеят напълно едни в други, а именно носени от онези сили, които са се натрупали в земния живот.
След смъртта ние не влизаме в отношение с какви да е хора, а с онези хора, с които на Земята сме си създали отношения в доброто или в злото.
Но тези отношения ни дават възможност не само да не живеем само в себе си, а да живеем и в другия.
към текста >>
Но тези
отношения
ни дават възможност не само да не живеем само в себе си, а да живеем и в другия.
Те се намират след това в духовния свят. В и А се срещат в духовния свят. Докато тук на Земята В е живял в себе си и А е живял в себе си, сега А живее също така в В, както и в себе си и В живее в А, както живее и в себе си. В духовния свят хората живеят напълно едни в други, а именно носени от онези сили, които са се натрупали в земния живот. След смъртта ние не влизаме в отношение с какви да е хора, а с онези хора, с които на Земята сме си създали отношения в доброто или в злото.
Но тези отношения ни дават възможност не само да не живеем само в себе си, а да живеем и в другия.
към текста >>
Но ние едва ли ще забележим, че един човек действително може да се отнася по определен начин към нас и че за това
отношение
в него могат да се крият съвършено различни мотиви, импулси.
Когато разглеждаме обикновения земен живот, ние всъщност не виждаме твърде дълбоко в него. От другия човек ние възприемаме съзнателно наистина извънредно малко неща. Например ние извънредно слабо забелязваме известна разлика в поведението на другия човек спрямо нас. Срещаме в живота някой човек, да речем, че той се държи по определен начин.
Но ние едва ли ще забележим, че един човек действително може да се отнася по определен начин към нас и че за това отношение в него могат да се крият съвършено различни мотиви, импулси.
Някой човек може да се отнася враждебно спрямо мен. Това враждебно отнасяне може да бъде такова, че чрез моето съществуване го дразня, че той очаква нещо съвършено различно от другите хора, от това, което аз предлагам насреща му. Поради това аз съм третиран по един определен начин от него. Но това третиране може да бъде такова, че то да бъде изправено по някакъв начин кармически едва в следващия живот. То може да бъде нещо съвършено първично, нещо, което съвсем не е обусловено от минало земно съществуване.
към текста >>
В живота трябва просто отново да се появи нещо, което е живяло в човешкото чувство в не много далечни минали епохи, така че по
отношение
на някой човек да имаме чувството: - Този човек върши против тебе това или онова от омраза; - а при друг човек да имаме чувството: - този човек трябва да направи нещо против теб, защото той просто не може другояче.
Чувството, което може да направи разлика между два такива начина на третиране, които външно са еднакви, това чувство е извънредно слабо развито у съвременните хора. Иначе биха изплували много повече неща в живота, които всъщност днес едва ли се явяват, които обаче отново трябва да се появят, за да може етосът на живота да стане много по-чист, за да може моралното чувство да стане много по-силно.
В живота трябва просто отново да се появи нещо, което е живяло в човешкото чувство в не много далечни минали епохи, така че по отношение на някой човек да имаме чувството: - Този човек върши против тебе това или онова от омраза; - а при друг човек да имаме чувството: - този човек трябва да направи нещо против теб, защото той просто не може другояче.
- Първият би могъл да се отнесе и по друг начин; вторият не може да постъпи по друг начин, той е вътрешно предопределен да се отнесе така.
към текста >>
Вие лесно ще се съгласите, че човекът влиза в
отношения
с други хора и че с тези
отношения
е свързано нещо, което не го интересува по същия начин така, както самите тези
отношения
.
А към това се прибавя и нещо друго.
Вие лесно ще се съгласите, че човекът влиза в отношения с други хора и че с тези отношения е свързано нещо, което не го интересува по същия начин така, както самите тези отношения.
Искам да ви представя един съвсем очебиен случай. Представете си, че влизате в едно общество, - не искам да кажа в Антропософското общество, него аз изключвам поради причини, които стават ясни още в течение на тези лекции върху кармата, - но влизате в едно общество. Причините, за да влезете в това общество, могат да се крият в това, че имате кармична връзка с един или с двама човека, може би само с един единствен човек от това общество, но влизайки в това общество, за да дойдете близо до човека, за който става дума, толкова близо, колкото изискват вашите кармични отношения, вие трябва да приемете всичко останало от това общество. Докато кармически е важно само отношението към този човек, вие приемате и всичко друго, което намирате в това общество, и което може да дойде насреща ви чрез хората, намиращи се в него.
към текста >>
Причините, за да влезете в това общество, могат да се крият в това, че имате кармична връзка с един или с двама човека, може би само с един единствен човек от това общество, но влизайки в това общество, за да дойдете близо до човека, за който става дума, толкова близо, колкото изискват вашите кармични
отношения
, вие трябва да приемете всичко останало от това общество.
А към това се прибавя и нещо друго. Вие лесно ще се съгласите, че човекът влиза в отношения с други хора и че с тези отношения е свързано нещо, което не го интересува по същия начин така, както самите тези отношения. Искам да ви представя един съвсем очебиен случай. Представете си, че влизате в едно общество, - не искам да кажа в Антропософското общество, него аз изключвам поради причини, които стават ясни още в течение на тези лекции върху кармата, - но влизате в едно общество.
Причините, за да влезете в това общество, могат да се крият в това, че имате кармична връзка с един или с двама човека, може би само с един единствен човек от това общество, но влизайки в това общество, за да дойдете близо до човека, за който става дума, толкова близо, колкото изискват вашите кармични отношения, вие трябва да приемете всичко останало от това общество.
Докато кармически е важно само отношението към този човек, вие приемате и всичко друго, което намирате в това общество, и което може да дойде насреща ви чрез хората, намиращи се в него.
към текста >>
Докато кармически е важно само
отношение
то към този човек, вие приемате и всичко друго, което намирате в това общество, и което може да дойде насреща ви чрез хората, намиращи се в него.
А към това се прибавя и нещо друго. Вие лесно ще се съгласите, че човекът влиза в отношения с други хора и че с тези отношения е свързано нещо, което не го интересува по същия начин така, както самите тези отношения. Искам да ви представя един съвсем очебиен случай. Представете си, че влизате в едно общество, - не искам да кажа в Антропософското общество, него аз изключвам поради причини, които стават ясни още в течение на тези лекции върху кармата, - но влизате в едно общество. Причините, за да влезете в това общество, могат да се крият в това, че имате кармична връзка с един или с двама човека, може би само с един единствен човек от това общество, но влизайки в това общество, за да дойдете близо до човека, за който става дума, толкова близо, колкото изискват вашите кармични отношения, вие трябва да приемете всичко останало от това общество.
Докато кармически е важно само отношението към този човек, вие приемате и всичко друго, което намирате в това общество, и което може да дойде насреща ви чрез хората, намиращи се в него.
към текста >>
Тук работата се касае за факт, който ние също трябва да знаем: Животът застава така срещу нас, че в себе си проявява нюансирани по най-различен начин
отношения
, и те стоят непосредствено едни до други - от най-безразлични
отношения
до
отношения
, имащи най-дълбоко значение.
Тук работата се касае за факт, който ние също трябва да знаем: Животът застава така срещу нас, че в себе си проявява нюансирани по най-различен начин отношения, и те стоят непосредствено едни до други - от най-безразлични отношения до отношения, имащи най-дълбоко значение.
към текста >>
Към това сега отново се прибавя и нещо друго, а именно, че външният живот в много
отношения
е именно майя, че той е велика илюзия.
Към това сега отново се прибавя и нещо друго, а именно, че външният живот в много отношения е именно майя, че той е велика илюзия.
Така че е възможно - аз отново измислям един случай, - вие да влезете в едно общество, но отношението към дадения човек, което е кармически обусловено, много трудно да се осъществи. Вие първо трябва да влезете в отношения с най-различни други хора, преди да стигнете до него. Следователно вие минавате през най-различни отношения с други хора, за да стигнете до дадения човек. Чрез това вие създавате контакти, които бих искал да кажа, - се оказват извънредно действени, извънредно реални за грубото разглеждане на живота, които се проявяват силно, докато може би онова отношение, до което накрая стигате, което може да бъде кармически важно, се изразява меко, леко, незабелязано или почти незабелязано.
към текста >>
Така че е възможно - аз отново измислям един случай, - вие да влезете в едно общество, но
отношение
то към дадения човек, което е кармически обусловено, много трудно да се осъществи.
Към това сега отново се прибавя и нещо друго, а именно, че външният живот в много отношения е именно майя, че той е велика илюзия.
Така че е възможно - аз отново измислям един случай, - вие да влезете в едно общество, но отношението към дадения човек, което е кармически обусловено, много трудно да се осъществи.
Вие първо трябва да влезете в отношения с най-различни други хора, преди да стигнете до него. Следователно вие минавате през най-различни отношения с други хора, за да стигнете до дадения човек. Чрез това вие създавате контакти, които бих искал да кажа, - се оказват извънредно действени, извънредно реални за грубото разглеждане на живота, които се проявяват силно, докато може би онова отношение, до което накрая стигате, което може да бъде кармически важно, се изразява меко, леко, незабелязано или почти незабелязано.
към текста >>
Вие първо трябва да влезете в
отношения
с най-различни други хора, преди да стигнете до него.
Към това сега отново се прибавя и нещо друго, а именно, че външният живот в много отношения е именно майя, че той е велика илюзия. Така че е възможно - аз отново измислям един случай, - вие да влезете в едно общество, но отношението към дадения човек, което е кармически обусловено, много трудно да се осъществи.
Вие първо трябва да влезете в отношения с най-различни други хора, преди да стигнете до него.
Следователно вие минавате през най-различни отношения с други хора, за да стигнете до дадения човек. Чрез това вие създавате контакти, които бих искал да кажа, - се оказват извънредно действени, извънредно реални за грубото разглеждане на живота, които се проявяват силно, докато може би онова отношение, до което накрая стигате, което може да бъде кармически важно, се изразява меко, леко, незабелязано или почти незабелязано.
към текста >>
Следователно вие минавате през най-различни
отношения
с други хора, за да стигнете до дадения човек.
Към това сега отново се прибавя и нещо друго, а именно, че външният живот в много отношения е именно майя, че той е велика илюзия. Така че е възможно - аз отново измислям един случай, - вие да влезете в едно общество, но отношението към дадения човек, което е кармически обусловено, много трудно да се осъществи. Вие първо трябва да влезете в отношения с най-различни други хора, преди да стигнете до него.
Следователно вие минавате през най-различни отношения с други хора, за да стигнете до дадения човек.
Чрез това вие създавате контакти, които бих искал да кажа, - се оказват извънредно действени, извънредно реални за грубото разглеждане на живота, които се проявяват силно, докато може би онова отношение, до което накрая стигате, което може да бъде кармически важно, се изразява меко, леко, незабелязано или почти незабелязано.
към текста >>
Чрез това вие създавате контакти, които бих искал да кажа, - се оказват извънредно действени, извънредно реални за грубото разглеждане на живота, които се проявяват силно, докато може би онова
отношение
, до което накрая стигате, което може да бъде кармически важно, се изразява меко, леко, незабелязано или почти незабелязано.
Към това сега отново се прибавя и нещо друго, а именно, че външният живот в много отношения е именно майя, че той е велика илюзия. Така че е възможно - аз отново измислям един случай, - вие да влезете в едно общество, но отношението към дадения човек, което е кармически обусловено, много трудно да се осъществи. Вие първо трябва да влезете в отношения с най-различни други хора, преди да стигнете до него. Следователно вие минавате през най-различни отношения с други хора, за да стигнете до дадения човек.
Чрез това вие създавате контакти, които бих искал да кажа, - се оказват извънредно действени, извънредно реални за грубото разглеждане на живота, които се проявяват силно, докато може би онова отношение, до което накрая стигате, което може да бъде кармически важно, се изразява меко, леко, незабелязано или почти незабелязано.
към текста >>
И точно тогава с най-голяма яснота се разкриват онези факти, които обръщат вниманието ни към това, как в много
отношения
външният живот всъщност е изпълнен с илюзии, ако не го разглеждаме на основата на духовното.
Като пример бих искал да спомена още нещо. Нали в наше време са се появили знаменити личности. Когато оставим настрана тези, които аз вече разгледах кармически пред вас, тук или там са съществували извънредно знаменити личности. И едно външно разглеждане наистина не ни въвежда често в кармическите възимовръзки, а едва такова разглеждане, което може да се спре на важни точки от живота.
И точно тогава с най-голяма яснота се разкриват онези факти, които обръщат вниманието ни към това, как в много отношения външният живот всъщност е изпълнен с илюзии, ако не го разглеждаме на основата на духовното.
Аз неотдавна приведох тук един пример, който може би ви се е видял много странен, примерът с един алхимик, с един стар алхимик от школата на Базилиус Валентинус, който се прероди отново като Франк Ведекинд.
към текста >>
Искам да спомена това само за да видите, че когато стигаме до тези неща нашето
отношение
спрямо живота трябва да се разшири.
Искам да спомена това само за да видите, че когато стигаме до тези неща нашето отношение спрямо живота трябва да се разшири.
Не става въпрос, когато вече стоим пред нея, да погледнем само това, което бихме могли да почувстваме или представим за Бьоклин, когато при наблюдението на неговата карма имаме възможност да изходим от неговата картина «Островът на мъртвите». Това съвсем не трябва да бъде така, но при известни обстоятелства, когато искаме да знаем откъде трябва да тръгнем, ние трябва да се върнем назад към онова, което сме видели по-рано като едно пророчество и после да го свържем с това.
към текста >>
Когато разглеждате човешкия ум, какъвто е той в обикновеното съзнание, той има своето
отношение
само към миналото.
Можем дори да кажем: - Когато в живота на един човек се явяват особено важни кармически събития, тези събития, ако са външни събития, са свързани с някакви вътрешни събития, които, може би, с години са ги предхождали. - Ние вече трябва да усвоим такова разширено разглеждане на живота. Помислете само върху следното.
Когато разглеждате човешкия ум, какъвто е той в обикновеното съзнание, той има своето отношение само към миналото.
Разумът е действително един Епиметей[2], той има отношение само към миналото. Когато баче разглеждате човешкото чувстване, как то получава своите нюансирания от глъбините на душата, вие стигате до чудни тайни на живота. Можем да кажем, че по това, което човек мисли, ние можем много малко да преценим, как протича неговият живот; но по това, което той чувства, можем да преценим много неща. И когато разглеждате един такъв живот, да речем, като този на Гьоте и си зададете въпроса: - Как може да е чувствал Гьоте, - да речем, - в 1790 година? - тогава чрез особената физиономия на Гьотевото чувстване през 1790 година получавате цялото по-късно нюансиране на неговия живот, защото този живот се намира в зародиш в чувстването от 1790 година.
към текста >>
Разумът е действително един Епиметей[2], той има
отношение
само към миналото.
Можем дори да кажем: - Когато в живота на един човек се явяват особено важни кармически събития, тези събития, ако са външни събития, са свързани с някакви вътрешни събития, които, може би, с години са ги предхождали. - Ние вече трябва да усвоим такова разширено разглеждане на живота. Помислете само върху следното. Когато разглеждате човешкия ум, какъвто е той в обикновеното съзнание, той има своето отношение само към миналото.
Разумът е действително един Епиметей[2], той има отношение само към миналото.
Когато баче разглеждате човешкото чувстване, как то получава своите нюансирания от глъбините на душата, вие стигате до чудни тайни на живота. Можем да кажем, че по това, което човек мисли, ние можем много малко да преценим, как протича неговият живот; но по това, което той чувства, можем да преценим много неща. И когато разглеждате един такъв живот, да речем, като този на Гьоте и си зададете въпроса: - Как може да е чувствал Гьоте, - да речем, - в 1790 година? - тогава чрез особената физиономия на Гьотевото чувстване през 1790 година получавате цялото по-късно нюансиране на неговия живот, защото този живот се намира в зародиш в чувстването от 1790 година. Щом слезем в дълбините на човешката душа, ние всъщност долавяме - естествено не в подробности, а в нюансирането - по-късния живот на този човек.
към текста >>
83.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 9 май 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
Без съмнение, когато един човек извършва нещо със своята воля, то не е причинено от физически сили или причини, защото в много
отношения
такова действие е родено от свободната воля на човека.
Когато се огледаме в света, заобикалящ човека, ние всъщност виждаме само онова, което във физическия свят се причинява чрез физическа сила по физически начин. И все пак, когато виждаме във физическия свят нещо, което не е причинено от физическите сили, ние го виждаме чрез външните физически субстанции и възприемаеми обекти.
Без съмнение, когато един човек извършва нещо със своята воля, то не е причинено от физически сили или причини, защото в много отношения такова действие е родено от свободната воля на човека.
Но всичко, което виждаме външно, без остатък преминава във физически-сетивните явления в света, които наблюдаваме по този начин. В целия кръг от нещата, които можем да наблюдаваме, за нас не може да изникне кармическата връзка на едно изживяване, което самите ние изпитваме. Защото цялата картина на тази кармическа връзка се намира в духовния свят, тя е записана всъщност в етерния свят, който представлява външната страна на астралния свят, който е свeтът на духовните същества, обитаващи този астрален външен свят. Всичко това не се вижда, когато върху физическия свят насочваме само нашите сетива.
към текста >>
По
отношение
на вътрешните изживявания трябва да можем да чакаме.
За да проследим кармата, важното е да започнем да насочваме вниманието си върху онова, което може да ни доведе до наблюдението на кармическите връзки. След това трябва да доведем до нашето съзнание тези наблюдения. За тази цел ние трябва да направим нещо повече от това, което правим например за окото, за да осъзнаем цвета. Мои мили приятели, това, което трябва първо да научим, се съдържа в думата да чакаме.
По отношение на вътрешните изживявания трябва да можем да чакаме.
към текста >>
В това
отношение
човек трябва да може да чака, трябва да може да остави изживяванията да узреят в душата му.
Ние не можем вече да имаме растението, когато току-що се е показал само зародишът на растението. Трябва да поставим зародиша при съответните условия, трябва да го накараме да израсне и трябва да чакаме, докато от зародиша се появи цветът и плодът. Така трябва да постъпваме също и с изживяванията, които имаме. Не трябва да застанем зад гледната точка: - Понеже имаме някакво изживяване, понеже то е тук, сензацията за него е налице; и след това го забравяме. Който постъпва с изживяванията по този начин, като иска да ги има само като настоящи, той действително малко ще може да направи, за да стигне до наблюдение в духовния свят.
В това отношение човек трябва да може да чака, трябва да може да остави изживяванията да узреят в душата му.
към текста >>
Но съществува една възможност за относително бързото узряване и схващане на кармическите
отношения
, когато продължително време вътрешно много енергично се стремим съзнателно да възпроизведем в съзнанието си и все по-съзнателно често да изграждаме представата за това, което се е разиграло там, но не е схванато правилно и просто угасва в живота.
Но съществува една възможност за относително бързото узряване и схващане на кармическите отношения, когато продължително време вътрешно много енергично се стремим съзнателно да възпроизведем в съзнанието си и все по-съзнателно често да изграждаме представата за това, което се е разиграло там, но не е схванато правилно и просто угасва в живота.
Така е в крайна сметка със събитията. Какво прави човек със своите преживявания, със събитията, които го пресрещат в течение на деня? Той ги изживява всъщност полу-наблюдавайки ги. Можете да си създадете представа за това, как изживяванията са наблюдавани наполовина, когато - и аз ви съветвам да го направите, - седнете следобед или вечер и се запитате: - Какво направих тази сутрин към девет и половина часа? - Но се опитайте веднъж да възпроизведете в душата си едно такова изживяване с всички подробности, с всички детайли, така, като че ли то застава пред вас, да речем, в седем и половина часа вечерта, като че ли то стои духовно-художествено пред вас.
към текста >>
Сега, когато извършвате всичко това, когато действително не се
отнасяте
с пренебрежение и решавате да продължите да се занимавате по този начин с образа, който сте си съставили предния ден, - и вие можете да продължите да се занимавате поради една причина, която аз веднага ще посоча, - и ако решите да продължите да се занимавате по този начин с този образ, вие ще живеете именно по-нататък с него.
Сега, когато извършвате всичко това, когато действително не се отнасяте с пренебрежение и решавате да продължите да се занимавате по този начин с образа, който сте си съставили предния ден, - и вие можете да продължите да се занимавате поради една причина, която аз веднага ще посоча, - и ако решите да продължите да се занимавате по този начин с този образ, вие ще живеете именно по-нататък с него.
към текста >>
Във връзка с това трябва да отвикнем от някои неща, с които днес в много
отношения
сме свикнали.
Ние не придобиваме вътрешното постоянство в проследяването на това, което покълва и носи плодове в душата, когато бързаме да преминем от новото към по-новото, а въпросът се касае именно за това, че нещата трябва да узреят в душата.
Във връзка с това трябва да отвикнем от някои неща, с които днес в много отношения сме свикнали.
Трябва да привикнем към една вътрешна активна работа на душата, към работа в духа. Това е, което после ни помага да постигнем нещата, които аз обясних именно днес, за да имаме след третия ден вътрешната нагласа на душата за някакво изживяване, което искаме да прозрем кармически.
към текста >>
Даже и най-малката ненормалност е пречка, за да се постигне нещо в това
отношение
.
Някои статии от противниците - те изникват действително като гъби от земята, - цитират литература, обаче между литературата, която цитират, не фигурират никакви мои книги, а само противникова литература; съответните автори признават, че никак не познават източниците, а познават само литературата на противниците. Такива неща съществуват днес. Значи такива хора, които се намират вън, говорят върху това: - Ах, антропософите са побъркани. - Но това, което човек най-малко трябва да бъде, изобщо за да постигне нещо в духовния свят, е именно да бъде побъркан. Човек не трябва да бъде ни най-малко побъркан, когато иска да постигне нещо в духовния свят.
Даже и най-малката ненормалност е пречка, за да се постигне нещо в това отношение.
Именно това трябва да се избягва. Трябва да се избягва всякаква «прищявка», даже и най-малкият каприз. Защото всичкото това отдаване на настроенията на деня, на капризите на деня, всичко това представлява само пречка по пътя и по никакъв начин не позволява да се стигне по-нататък в духовния свят. На човек не му остава нищо друго, освен да има една съвършено нормална глава, и едно съвършено нормално сърце, ако иска да напредва в областта на антропософията. С фантазиране, което е вече едно начало на ненормалност, тук не може да се постигне нищо.
към текста >>
84.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 10 май 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
Но това може да открием и по
отношение
на съвършено обикновеното житейско наблюдение.
Но това може да открием и по отношение на съвършено обикновеното житейско наблюдение.
Вече изнесох нещо по отношение на това, което без съмнение изглежда твърде странно за онези, които често пъти мислят, че са достигнали върха на идеализма. Аз посочих, че има хора, мъже, които разказват - когато разговаряме с тях след обяд, - че преди обяд са видели на улицата една дама. Когато ги запитаме, с каква дреха е била облечена, те не знаят! В края на краищата това е невероятно, но факт; има такива хора.
към текста >>
Вече изнесох нещо по
отношение
на това, което без съмнение изглежда твърде странно за онези, които често пъти мислят, че са достигнали върха на идеализма.
Но това може да открием и по отношение на съвършено обикновеното житейско наблюдение.
Вече изнесох нещо по отношение на това, което без съмнение изглежда твърде странно за онези, които често пъти мислят, че са достигнали върха на идеализма.
Аз посочих, че има хора, мъже, които разказват - когато разговаряме с тях след обяд, - че преди обяд са видели на улицата една дама. Когато ги запитаме, с каква дреха е била облечена, те не знаят! В края на краищата това е невероятно, но факт; има такива хора.
към текста >>
Както виждате, разглеждането на кармата има също определено значение за това, как човек застава в живота си по
отношение
на бъдещето.
Нека сега разгледаме страхливците, страхливите хора. В техния минал земен живот те не са се интересували от нищо.
Както виждате, разглеждането на кармата има също определено значение за това, как човек застава в живота си по отношение на бъдещето.
В крайна сметка, когато свързваме настоящия земен живот с минали земни съществувания това е задоволяване на жаждата за знание, но не само на жаждата за знание. Защото, когато погледнем с известно познание нашия настоящ земен живот, ние можем да се подготвим за следващия земен живот. Ако преминаваме така бързо и повърхностно през живота, ако не ни интересува нищо, тогава можем да бъдем сигурни, че в следващия земен живот ще бъдем страхливци. Но това се получава отново поради факта, че когато незаинтересуваната същност на един лишен от внимание човек се свързва слабо със заобикалящата го среда, в следващия земен живот организацията на главата не добива никакво сродство със земните сили. Костите остават неразвити, косите растат бавно, човек често пъти има крака, изкривени във формата на О или на Х.
към текста >>
И тогава по
отношение
на човешката глава - иначе никъде другаде, - можем да приложим имагинативното мислене в сетивния свят, можем да приложим това, от което иначе винаги се нуждаем като имагинативни представи, за да гледаме в духовния свят.
При човека имаме първо организма на главата /включващ нервно-сетивната система/. Този организъм на главата е обусловен главно от миналите земни съществувания. И ние можем да кажем, че най-правилно разглеждаме една човешка глава, когато научим всичко, което може да се научи за имагинативното мислене.
И тогава по отношение на човешката глава - иначе никъде другаде, - можем да приложим имагинативното мислене в сетивния свят, можем да приложим това, от което иначе винаги се нуждаем като имагинативни представи, за да гледаме в духовния свят.
Ние несъмнено трябва да започнем с имагинацията, когато искаме да виждаме в духовния свят; там ни се явяват първо духовно-етерните образи на духовните същества. Във физическия свят освен човешката глава не съществува нищо друго, което да напомня за имагинации, но в човешката глава, чак до нейната вътрешна организация, чак до чудесното устройство на мозъка всичко е всъщност едно физическо-сетивно копие на имагинативното.
към текста >>
жълто/, дъхът се поема в кръвообращението, /червено/ но от другата страна дъхът преминава отново в главата и се намира в определено
отношение
с цялата дейност на мозъка /зелено/.
Когато отидете по-нататък, стигате дотам да видите в човека нещо, което всъщност е много по-трудно за разглеждане - само че обикновено хората считат това за лесно, - това е да добием едно схващане за това, как човек приема своето дишане, как той поставя в движение своята ритмична система, как след това той пренася дишането в кръвообращението. Тази извънредно жива игра, която прониква цялото тяло, е даже много по-сложна, отколкото хората си представят, защото първо човек поема своя дъх /виж рис.
жълто/, дъхът се поема в кръвообращението, /червено/ но от другата страна дъхът преминава отново в главата и се намира в определено отношение с цялата дейност на мозъка /зелено/.
Мисленето е просто едно префинено дишане. А кръвообращението от своя страна отново преминава в онова, което са импулсите в движението на крайниците /синьо-зелено/.
към текста >>
В това
отношение
главата е точно такава, каквото е кръвообращението.
Тази ритмична система в човека не се изразява в едно спокойно състояние, а в постоянна и непрекъсната подвижност и тази разлика трябва точно да се има предвид. Ние най-добре разглеждаме главата на човека като една завършена, затворена, спокойна форма, ние разглеждаме също и нейната вътрешност, например отделните части в мозъка, как те стоят спокойно една до друга. Ние не научаваме нищо за главата, когато например чрез анатомията или физиологията се запознаваме с кръвообращението в главата, защото това, което кръвообращението извършва в главата, съвсем не се отнася към главата, то се отнася само към това, което главата използва като ритъм.
В това отношение главата е точно такава, каквото е кръвообращението.
По отношение на това, което можем да видим, когато повдигнем една част от костния строеж на главата и погледнем там кръвообращението, виждаме, че то съвсем не се отнася към главата, а главата трябва да бъде разглеждана като почиващ орган, където едното лежи до другото.
към текста >>
По
отношение
на това, което можем да видим, когато повдигнем една част от костния строеж на главата и погледнем там кръвообращението, виждаме, че то съвсем не се отнася към главата, а главата трябва да бъде разглеждана като почиващ орган, където едното лежи до другото.
Тази ритмична система в човека не се изразява в едно спокойно състояние, а в постоянна и непрекъсната подвижност и тази разлика трябва точно да се има предвид. Ние най-добре разглеждаме главата на човека като една завършена, затворена, спокойна форма, ние разглеждаме също и нейната вътрешност, например отделните части в мозъка, как те стоят спокойно една до друга. Ние не научаваме нищо за главата, когато например чрез анатомията или физиологията се запознаваме с кръвообращението в главата, защото това, което кръвообращението извършва в главата, съвсем не се отнася към главата, то се отнася само към това, което главата използва като ритъм. В това отношение главата е точно такава, каквото е кръвообращението.
По отношение на това, което можем да видим, когато повдигнем една част от костния строеж на главата и погледнем там кръвообращението, виждаме, че то съвсем не се отнася към главата, а главата трябва да бъде разглеждана като почиващ орган, където едното лежи до другото.
към текста >>
Това, което виждате с очите, е само отделена материя по
отношение
на системата на обмяна на веществата и крайниците /виж рис.
Следователно трябва да си представим системата на веществообмяната и крайниците при човека така: Физическите ръце и т. н. са всъщност нещо духовно и в това духовно се развива азът. Когато движа моите ръце и моите крака, постоянно става отделяне на вещества и ние виждаме това отделяне. Обаче то не е същественото. Когато искате да обясните процеса на хващането с ръка, вие не можете да се позовете на физическото, а трябва да се позовете на духовното; за това, което е духовно в движението на ръката, за него се касае при човека.
Това, което виждате с очите, е само отделена материя по отношение на системата на обмяна на веществата и крайниците /виж рис.
тъмна щриховка - видимото; светла щриховка - духовното/.
към текста >>
Днес, мои мили приятели, се опитахме да разгледаме кармическите връзки по
отношение
на физическото.
Днес, мои мили приятели, се опитахме да разгледаме кармическите връзки по отношение на физическото.
Утре ще преминем към обхващане с поглед на кармическите връзки по отношение на морално-духовната същност на човека.
към текста >>
Утре ще преминем към обхващане с поглед на кармическите връзки по
отношение
на морално-духовната същност на човека.
Днес, мои мили приятели, се опитахме да разгледаме кармическите връзки по отношение на физическото.
Утре ще преминем към обхващане с поглед на кармическите връзки по отношение на морално-духовната същност на човека.
към текста >>
85.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 11 май 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
Този начин за разгръщане на волята е свързан напълно със съблюдаването на инстинктивното познание по
отношение
на това, което съществува около човека.
Естествено тези неща зависят от факта, или са зависели от това, дали хората са имали едно инстинктивно прозрение за взаимовръзките в света, които остават напълно скрити за днешната груба наука. Затова, че например за действието на човешката воля от голямо значение са топлинните въздействия, се вижда и от факта, че същият Русо, който в по-топлите места е бил в състояние да убива жаби със своя поглед, се опитал по-късно също и в Лион да гледа в очите една жаба, мислейки, че тя поне ще бъде парализирана от неговия поглед. Но виждате ли, не жабата била парализирана, тъй като и тя от своя страна го гледала с острия си поглед, а той бил парализиран и е трябвало да бъде върнат към живота от лекар, чрез змийска отрова.
Този начин за разгръщане на волята е свързан напълно със съблюдаването на инстинктивното познание по отношение на това, което съществува около човека.
към текста >>
Следователно изживявате цялото кармическо осъществяване на живота си, но още не като земен живот - това ще направите в следващия земен живот, - вие го изживявате изключително интензивно по
отношение
на впечатлението, макар и не така силно по
отношение
на действието, което предстои в следващ земен живот.
Така че наистина, когато човек минава през това ретроспективно изживяване, си казва: - О, това което сега изпитвам извънредно дълбоко ме впечатлява! - И никое земно впечатление не действа така мощно, както впечатленията от този насочен обратно поглед към земния живот, в етапа след смъртта, който обхваща една трета от човешкото ни земно съществуване. Така че по това време вие изживявате цялото кармическо осъществяване на това, което сам сте извършили в живота; вие изживявате всичко това от гледната точка на другия.
Следователно изживявате цялото кармическо осъществяване на живота си, но още не като земен живот - това ще направите в следващия земен живот, - вие го изживявате изключително интензивно по отношение на впечатлението, макар и не така силно по отношение на действието, което предстои в следващ земен живот.
Това е нещо очевидно, мои мили приятели. Действително, бих искал да кажа, наситеността, силата на изживяването е нещо извънредно и забележително.
към текста >>
В това
отношение
от дълго време даже с философите се случва нещо смешно.
В това отношение от дълго време даже с философите се случва нещо смешно.
В средата на Средновековието имаше един много умен човек, наречен Раймундус Лулус[3]. Още от традицията е знаел нещо за това разместване на логическите категории, на логическите основни понятия и съобщил каквото е знаел образно, според тогавашния обичай. Но ако той всъщност би казал истината, щеше да каже: - Моите съвременници всичките са дървени глави, защото те знаят само да казват а, б, в, г, д..., а не знаят да четат с основните понятия. Хората трябва да разбират, да свързват в ума си тези основни понятия така, както свързват буквите в думи и изречения. Тогава те ще могат да четат в духовния свят.
към текста >>
Една още по-особена личност в това
отношение
е философът, който е написал книгата «Фантазията като миров принцип».
Една още по-особена личност в това отношение е философът, който е написал книгата «Фантазията като миров принцип».
Аз често съм го споменавал в моите лекции, това е именно Якоб Фрошамер[5]. Той беше също един абстрактен мислител, подобно на личността, която сега описах, но неговите абстрактни понятия имаха много от една вътрешна проникновеност. Но самият той твърде малко понасяше абстракциите на модернизма - аз нямам предвид модернизма в смисъл на католическата терминология, - а като сила, която изгражда света, искаше да счита не понятията, а фантазията. Той навсякъде виждаше как действа фантазията: Растението расте чрез фантазията, животните съществуват чрез фантазията и т. н.. В това отношение книгата на Фрошамер е извънредно интересна.
към текста >>
н.. В това
отношение
книгата на Фрошамер е извънредно интересна.
Една още по-особена личност в това отношение е философът, който е написал книгата «Фантазията като миров принцип». Аз често съм го споменавал в моите лекции, това е именно Якоб Фрошамер[5]. Той беше също един абстрактен мислител, подобно на личността, която сега описах, но неговите абстрактни понятия имаха много от една вътрешна проникновеност. Но самият той твърде малко понасяше абстракциите на модернизма - аз нямам предвид модернизма в смисъл на католическата терминология, - а като сила, която изгражда света, искаше да счита не понятията, а фантазията. Той навсякъде виждаше как действа фантазията: Растението расте чрез фантазията, животните съществуват чрез фантазията и т.
н.. В това отношение книгата на Фрошамер е извънредно интересна.
към текста >>
И когато в определено
отношение
човек е свързан с една такава личност, какъвто беше случаят с мен във връзка с първообраза на Щрадер от моите мистерийни драми, тогава топлотата, душевната топлота, с която човек се свързва, е тази, която ни дава възможност да съизживеем това пълно със значение преминаване в обратен ред на земния живот след смъртта.
Много чудно е, как една такава личност, която има в себе си още много от това, което съществуваше в развитието на цивилизацията преди да настъпи целият модерен филистерско-абстрактен начин на мислене, как една такава личност по един по-вътрешен начин се сраства със субстанцията на лунните същества. Такива изследвания са извънредно интересни, защото с тях се свързва един по-точен поглед в законите на кармичното развитие.
И когато в определено отношение човек е свързан с една такава личност, какъвто беше случаят с мен във връзка с първообраза на Щрадер от моите мистерийни драми, тогава топлотата, душевната топлота, с която човек се свързва, е тази, която ни дава възможност да съизживеем това пълно със значение преминаване в обратен ред на земния живот след смъртта.
към текста >>
Дори може да кажем, че когато сме се интересували твърде много от определен човешки земен жовот, какъвто беше случаят при мен с един човек, който почина преди няколко години, цялото
отношение
към този земен живот приема една друга форма, ако след това съизживяваме онова, което съответната личност преживява след смъртта в обратното изминаване на земния живот.
Може още да се сподели за тези неща. Например следното - аз не разказвам нещо измислено, а напълно действителни случаи: Познаваме много добре един човек тук в земния живот, след това изживяваме това, което той има да прекара при обратното изживяване след смъртта и тогава всичко приема една друга форма, защото образите на това обратно изживяване са извънредно интензивни.
Дори може да кажем, че когато сме се интересували твърде много от определен човешки земен жовот, какъвто беше случаят при мен с един човек, който почина преди няколко години, цялото отношение към този земен живот приема една друга форма, ако след това съизживяваме онова, което съответната личност преживява след смъртта в обратното изминаване на земния живот.
Всичко това приема съвършено друга форма! И едва тогава някои неща от земния живот се явяват в тяхната пълна истинност.
към текста >>
Това е действително така, когато
отношения
та в земния живот не са от духовно естество.
Това е действително така, когато отношенията в земния живот не са от духовно естество.
Когато те са от духовно естество и са пропити от духовното, съществува един вид непрекъснато по-нататъшно развитие. Обаче, когато тези отношения са такива, че например, съществува едно човешко отношение без съвпадане на възгледите, тогава веднага след смъртта това човешко отношение при известни обстоятелства се превръща в нещо съвършено друго, в една съвършено друга форма на чувствен живот и т. н.. Това всъщност е предизвикано от тази оживеност на образите, която се явява тогава.
към текста >>
Обаче, когато тези
отношения
са такива, че например, съществува едно човешко
отношение
без съвпадане на възгледите, тогава веднага след смъртта това човешко
отношение
при известни обстоятелства се превръща в нещо съвършено друго, в една съвършено друга форма на чувствен живот и т.
Това е действително така, когато отношенията в земния живот не са от духовно естество. Когато те са от духовно естество и са пропити от духовното, съществува един вид непрекъснато по-нататъшно развитие.
Обаче, когато тези отношения са такива, че например, съществува едно човешко отношение без съвпадане на възгледите, тогава веднага след смъртта това човешко отношение при известни обстоятелства се превръща в нещо съвършено друго, в една съвършено друга форма на чувствен живот и т.
н.. Това всъщност е предизвикано от тази оживеност на образите, която се явява тогава.
към текста >>
Обаче тази коренна промяна на човека след смъртта, поради това, че той влиза в
отношение
със съществата, които отдавна са напуснали Земята и на Луната са основали един вид космическа колония, е нещо, което по изключително силен начин ни запознава с една действителност, стояща много близо до земната, и все пак основно различаваща се от земната реалност - защото човек се запознава с нея непосредствено след земния живот.
Аз описвам такива неща, за да предизвикам във вас, мои мили приятели, една конкретна представа за това, че съществуват други видове реалности, различни от тези, които съществуват на Земята. Те са наистина най-различни видове. И че навсякъде в образите, които човек може да си създаде, се вливат делата на лунните същества. Тази действителност фактически е по-чудесна за разглеждане, тъй като тя е един вид продължение, в сравнение с по-късната, когато човек минава през духовния свят и при следствията от своя земен живот има работа с по-висшите йерархии.
Обаче тази коренна промяна на човека след смъртта, поради това, че той влиза в отношение със съществата, които отдавна са напуснали Земята и на Луната са основали един вид космическа колония, е нещо, което по изключително силен начин ни запознава с една действителност, стояща много близо до земната, и все пак основно различаваща се от земната реалност - защото човек се запознава с нея непосредствено след земния живот.
към текста >>
86.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 16 май 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
Можем да кажем, макар и това да е казано малко радикално: - Човек влиза във връзка и
отношения
с различните природни царства от заобикалящия го земен свят, независимо от това как се отнася в своя душевен живот към тези, намиращи се около него факти.
Когато насочим поглед, така да се каже, върху арената на нашата карма, която е Земята, ще открием, че това, което й принадлежи - всички същества от различните земни царства, - има реално влияние върху човека. То взима участие в живота му, налице е, проявява се също и тогава, когато човек не познава това, което се намира в заобикалящата го земна среда. Човек трябва да се храни, трябва да расте; за целта трябва да приема в себе си веществата на Земята. Те действат върху него чрез техните качества, чрез техните вътрешни сили и действат напълно независимо от неговото познание.
Можем да кажем, макар и това да е казано малко радикално: - Човек влиза във връзка и отношения с различните природни царства от заобикалящия го земен свят, независимо от това как се отнася в своя душевен живот към тези, намиращи се около него факти.
към текста >>
- Ние не можем да чакаме, докато узнаем нещо за това, защото нас ни движи
отношение
то към заобикалящия земен свят, което е напълно независимо от нашето знание, както и в известен смисъл от нашия душевен живот.
Ние трябва да забелязваме това в най-различните области на живота. Можем например да попитаме: - Какво би станало, ако, когато приемаме храна, станем зависими от това, което знаем за въздействието на хранителни средства върху човешкия организъм?
- Ние не можем да чакаме, докато узнаем нещо за това, защото нас ни движи отношението към заобикалящия земен свят, което е напълно независимо от нашето знание, както и в известен смисъл от нашия душевен живот.
Но помислете само за пълната противоположност на земния свят спрямо света на звездите. Не може и да става дума за влияние на звездния свят по същия инстинктивен начин, който е характерен за влиянието на земните царства. Човек може да се удивлява на звездния свят. Той може да получи някои импулси от него. Но помислете само веднъж, колко много е зависим той по отношение на всичко онова, което е свързано със звездния свят, от своя душевен живот, как този звезден свят въздейства върху неговия душевен живот.
към текста >>
Но помислете само веднъж, колко много е зависим той по
отношение
на всичко онова, което е свързано със звездния свят, от своя душевен живот, как този звезден свят въздейства върху неговия душевен живот.
- Ние не можем да чакаме, докато узнаем нещо за това, защото нас ни движи отношението към заобикалящия земен свят, което е напълно независимо от нашето знание, както и в известен смисъл от нашия душевен живот. Но помислете само за пълната противоположност на земния свят спрямо света на звездите. Не може и да става дума за влияние на звездния свят по същия инстинктивен начин, който е характерен за влиянието на земните царства. Човек може да се удивлява на звездния свят. Той може да получи някои импулси от него.
Но помислете само веднъж, колко много е зависим той по отношение на всичко онова, което е свързано със звездния свят, от своя душевен живот, как този звезден свят въздейства върху неговия душевен живот.
Вземете най-близкото космическо тяло, което се намира във връзка с човека в извънземния свят, вземете Луната. От обикновения живот знаете, че Луната има известно влияние върху фантазията в човешкия живот. И даже онези, които искат да отрекат всичко друго по отношение на космическото й влияние върху човека, не могат да отрекат съвсем несъзнателното въздействие на «блестящата от Луната вълшебна нощ» върху раздвижването на човешката фантазия - тук цитирам един известен романтичен израз[1].
към текста >>
И даже онези, които искат да отрекат всичко друго по
отношение
на космическото й влияние върху човека, не могат да отрекат съвсем несъзнателното въздействие на «блестящата от Луната вълшебна нощ» върху раздвижването на човешката фантазия - тук цитирам един известен романтичен израз[1].
Човек може да се удивлява на звездния свят. Той може да получи някои импулси от него. Но помислете само веднъж, колко много е зависим той по отношение на всичко онова, което е свързано със звездния свят, от своя душевен живот, как този звезден свят въздейства върху неговия душевен живот. Вземете най-близкото космическо тяло, което се намира във връзка с човека в извънземния свят, вземете Луната. От обикновения живот знаете, че Луната има известно влияние върху фантазията в човешкия живот.
И даже онези, които искат да отрекат всичко друго по отношение на космическото й влияние върху човека, не могат да отрекат съвсем несъзнателното въздействие на «блестящата от Луната вълшебна нощ» върху раздвижването на човешката фантазия - тук цитирам един известен романтичен израз[1].
към текста >>
Обаче ние не можем да си представим, че даже това най-близко, най-грубо действие, което се упражнява върху човека от страна на звездния свят, би могло да става без участието на човешкия душевен живот, че би могло да настъпи едно
отношение
, каквото е това на човека към заобикалящата го земна среда, където това
отношение
не е зависимо от факта, какво знае човек за действието на зелето върху неговите различни органи и дали човек се удивлява или не на зелето - той трябва да го яде.
Обаче ние не можем да си представим, че даже това най-близко, най-грубо действие, което се упражнява върху човека от страна на звездния свят, би могло да става без участието на човешкия душевен живот, че би могло да настъпи едно отношение, каквото е това на човека към заобикалящата го земна среда, където това отношение не е зависимо от факта, какво знае човек за действието на зелето върху неговите различни органи и дали човек се удивлява или не на зелето - той трябва да го яде.
И всъщност цялото познание се прибавя към това като нещо, което издига човешкия душевен живот над природния живот. Но човекът живее своя собствен живот именно сред природата и духовният живот просто се прибавя към това. Напротив, ние не можем да си представим никакво влияние от страна на звездния свят върху човека, ако изключим духовния живот, а камо ли някакво влияние от онзи свят, който стои зад звездния като свят на йерархиите, като свят на висшите духовни същества. Но, така да се каже, на най-долната степен на йерархиите стоят онези същества, за които последния път ви казах, че след смъртта на човека така силно и интензивно изграждат човешките изживявания, защото самите те живеят в тях. Ако тези лунни същества, които някога са били великите праучители на земното човечеството, не биха живели в това, което човекът изпитва, след като е минал през вратата на смъртта, тогава изживяванията след смъртта биха били подобни на сънища.
към текста >>
Когато размишляваме върху външни
отношения
, върху това, което сме видели, чули, приели от природата или от историята, или което други хора са ни казали, когато размишляваме върху тези неща,
Тук ние първо имаме една група същества между по-висшите йерархии, на които сме дали името Ангели. Тези същества са, нашите водачи от един земен живот в друг. Те ни съпровождат от единия земен живот в следващия. До тях ние винаги стоим най-близо, също и в земния ни живот.
Когато размишляваме върху външни отношения, върху това, което сме видели, чули, приели от природата или от историята, или което други хора са ни казали, когато размишляваме върху тези неща,
към текста >>
Съществата, които назоваваме с името Ангели, не са били никога земни обитатели; така че нашето
отношение
към тях е друго, различно от
отношение
то ни към лунните същества, за които току-що говорих.
които по време на земния живот идват към нас отвън и се отдаваме само на тези идващи отвън мисли, тогава съществото от йерархията на Ангелите, към което принадлежим, няма много общо с нашите мисли. Защото тези същества от йерархията на Ангелите не са били никога земни жители както хората, или както тези праучители, съществували само в етерно тяло, но все пак като жители на Земята.
Съществата, които назоваваме с името Ангели, не са били никога земни обитатели; така че нашето отношение към тях е друго, различно от отношението ни към лунните същества, за които току-що говорих.
към текста >>
87.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 18 май 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
Обаче по същия начин можем да проследим това, което става с човека в душевно-духовно
отношение
, чрез действието на висшите йерархии.
Обаче по същия начин можем да проследим това, което става с човека в душевно-духовно отношение, чрез действието на висшите йерархии.
Ние разбираме минералното, растителното и животинското, които принадлежат на човека от действията на трите природни царства в пространството. По същия начин трябва да разберем онова, което царува като по-висше в човека - първо да обгърнем с поглед това, което царува в човека като съдба, - да го разберем именно от действието на царствата на йерархиите. Тук обаче не трябва да разглеждаме това, което е едновременно в човека - физическото, етерното и астралното тяло са едновременно в човека, - а по отношение на йерархичните царства трябва да разглеждаме онова, което в земния живот се случва в човека като редуващо се или да бъде разбрано по отношение на духовното разглеждане като случващо се едно след друго.
към текста >>
Тук обаче не трябва да разглеждаме това, което е едновременно в човека - физическото, етерното и астралното тяло са едновременно в човека, - а по
отношение
на йерархичните царства трябва да разглеждаме онова, което в земния живот се случва в човека като редуващо се или да бъде разбрано по
отношение
на духовното разглеждане като случващо се едно след друго.
Обаче по същия начин можем да проследим това, което става с човека в душевно-духовно отношение, чрез действието на висшите йерархии. Ние разбираме минералното, растителното и животинското, които принадлежат на човека от действията на трите природни царства в пространството. По същия начин трябва да разберем онова, което царува като по-висше в човека - първо да обгърнем с поглед това, което царува в човека като съдба, - да го разберем именно от действието на царствата на йерархиите.
Тук обаче не трябва да разглеждаме това, което е едновременно в човека - физическото, етерното и астралното тяло са едновременно в човека, - а по отношение на йерархичните царства трябва да разглеждаме онова, което в земния живот се случва в човека като редуващо се или да бъде разбрано по отношение на духовното разглеждане като случващо се едно след друго.
към текста >>
Но с 35-та година за човека започва един период, в който той всъщност става вътрешно душевно по-слаб в сравнение с по-рано, бихме могли да кажем, по
отношение
нападението на разграждащите сили на неговия организъм.
Но с 35-та година за човека започва един период, в който той всъщност става вътрешно душевно по-слаб в сравнение с по-рано, бихме могли да кажем, по отношение нападението на разграждащите сили на неговия организъм.
Преди тази 35-та година нас много съществено ни подкрепя организмът. Той има тенденцията да изгражда. И тази тенденция да изгражда, продължава всъщност още и през 30-те години. След това обаче започва една много силно преобладаваща тенденция за разграждане. Срещу тази разграждаща тенденция не могат да действат даже и онези сили, които идват от втората йерархия.
към текста >>
Когато по този начин разгледате разчленението на човешката биография, вие можете да си кажете: Откъм духовната страна човешкият аз е също така впрегнат в множество действия, които идват от духовното царство, както надолу по
отношение
на физическата си същност е подложен на редица въздействия, които идват от животните, растенията и минералите.
Когато по този начин разгледате разчленението на човешката биография, вие можете да си кажете: Откъм духовната страна човешкият аз е също така впрегнат в множество действия, които идват от духовното царство, както надолу по отношение на физическата си същност е подложен на редица въздействия, които идват от животните, растенията и минералите.
Като човеци с нашия аз ние действително стоим вътре в това, което от Космоса идва в нас по един сложен начин. И в това духовно въздействие от Космоса, което се простира върху човека чрез ангелските йерархии, лежи оформянето на кармата по време на физическия земен живот.
към текста >>
По
отношение
описанието на космическата същност на небесните тела тази физическа наука е всъщност твърде ограничена.
Но виждате ли, силите, от които се нуждаят Ангелите, Архангелите и Архаите, за да ръководят и направляват по правилен начин нашия човешки живот до 21-та година, тези сили се вливат в тях от това, което се излъчва духовно от Сатурн, Юпитер и Марс /виж рис.2/. Небесните тела излъчват не само такива сили, за които говори физическата наука.
По отношение описанието на космическата същност на небесните тела тази физическа наука е всъщност твърде ограничена.
От Сатурн, Юпитер и Марс се излъчват сили, за които всъщност Ангелите, Архангелите и Архаите имат най-силно разбиране. И когато човек преминава през живота между смъртта и едно ново раждане - ние вече описахме това, - той първо стига в сферата на Луната, при онези същества, които някога са били на Земята, които са строги съдници на това, което той донася със себе си като добро и зло. Там той първо трябва да остави това, което е съединено като зло с него. Той не може да го занесе в сферата на Слънцето.
към текста >>
Но когато се стига до 28-а година, когато човек трябва да влезе в
отношения
с по-висшата йерархия, с първата йерархия, това трябва да стане чрез цялото негово човешко същество чак до системата на веществообмяната и крайниците.
Но когато се стига до 28-а година, когато човек трябва да влезе в отношения с по-висшата йерархия, с първата йерархия, това трябва да стане чрез цялото негово човешко същество чак до системата на веществообмяната и крайниците.
Тогава той се нуждае от по-устойчиви вътрешни сили в духовната област. Тогава вече не е достатъчно онова, което се е развило в човека като зародиш от минали земни съществувания в онази епоха, в която не се е мислело повече за предземния живот.
към текста >>
193/, първите три периода, после вторите три периода и след това тези три тук, тогава той живее първо така, че има
отношения
към третата йерархия.
И става така, че когато искаме правилно да разгледаме кармата, ние трябва да разгледаме тези различни периоди от човешкия живот, които обаче преминават един в друг. Не искам да кажа, че след 49-та година животът е подарен[2]; както вече казах, ще разгледаме това по-нататък. Но когато човек измине своите жизнени периоди /виж рис. стр.
193/, първите три периода, после вторите три периода и след това тези три тук, тогава той живее първо така, че има отношения към третата йерархия.
След това вътрешно, несъзнателно има отношения с втората йерархия и след това с първата йерархия. Едва после може да се прецени, доколко даден човек дава възможност на кармическите импулси в себе си да се развият. Защото едва това знание за отношенията към висшите йерархии, дава конкретния човешки живот.
към текста >>
След това вътрешно, несъзнателно има
отношения
с втората йерархия и след това с първата йерархия.
И става така, че когато искаме правилно да разгледаме кармата, ние трябва да разгледаме тези различни периоди от човешкия живот, които обаче преминават един в друг. Не искам да кажа, че след 49-та година животът е подарен[2]; както вече казах, ще разгледаме това по-нататък. Но когато човек измине своите жизнени периоди /виж рис. стр. 193/, първите три периода, после вторите три периода и след това тези три тук, тогава той живее първо така, че има отношения към третата йерархия.
След това вътрешно, несъзнателно има отношения с втората йерархия и след това с първата йерархия.
Едва после може да се прецени, доколко даден човек дава възможност на кармическите импулси в себе си да се развият. Защото едва това знание за отношенията към висшите йерархии, дава конкретния човешки живот.
към текста >>
Защото едва това знание за
отношения
та към висшите йерархии, дава конкретния човешки живот.
Не искам да кажа, че след 49-та година животът е подарен[2]; както вече казах, ще разгледаме това по-нататък. Но когато човек измине своите жизнени периоди /виж рис. стр. 193/, първите три периода, после вторите три периода и след това тези три тук, тогава той живее първо така, че има отношения към третата йерархия. След това вътрешно, несъзнателно има отношения с втората йерархия и след това с първата йерархия. Едва после може да се прецени, доколко даден човек дава възможност на кармическите импулси в себе си да се развият.
Защото едва това знание за отношенията към висшите йерархии, дава конкретния човешки живот.
към текста >>
Защото виждате ли, кой би останал доволен, когато ни запита за един човек, за когото иска да знае нещо по
отношение
на неговия земен живот, понеже предполага, че ние знаем нещо за него и му отговорим: - Той се казва Йозеф Мюлер.
Защото виждате ли, кой би останал доволен, когато ни запита за един човек, за когото иска да знае нещо по отношение на неговия земен живот, понеже предполага, че ние знаем нещо за него и му отговорим: - Той се казва Йозеф Мюлер.
- Ние не знаем нищо друго, освен името му. Той е очаквал да научи за този човек нещо, което наистина е повече от името - събития от неговия земен живот, сведения за силите му, за импулсите, които от земния живот са действали върху него. Ние не можем да се задоволим само с името на един човек, когато искаме да знаем нещо за неговия земен живот. Но за съжаление в нашата днешна материалистична епоха по отношение на това, което стои зад обикновеното съзнание и в което действат Ангели, Архангели, Архаи, Ексусиаи, Динамис, Кириотетес, Престоли, Херувими, Серафими, хората се задоволяват само с името «човек», и то само с едно общо име «човек». Те не насочват поглед върху конкретното.
към текста >>
Но за съжаление в нашата днешна материалистична епоха по
отношение
на това, което стои зад обикновеното съзнание и в което действат Ангели, Архангели, Архаи, Ексусиаи, Динамис, Кириотетес, Престоли, Херувими, Серафими, хората се задоволяват само с името «човек», и то само с едно общо име «човек».
Защото виждате ли, кой би останал доволен, когато ни запита за един човек, за когото иска да знае нещо по отношение на неговия земен живот, понеже предполага, че ние знаем нещо за него и му отговорим: - Той се казва Йозеф Мюлер. - Ние не знаем нищо друго, освен името му. Той е очаквал да научи за този човек нещо, което наистина е повече от името - събития от неговия земен живот, сведения за силите му, за импулсите, които от земния живот са действали върху него. Ние не можем да се задоволим само с името на един човек, когато искаме да знаем нещо за неговия земен живот.
Но за съжаление в нашата днешна материалистична епоха по отношение на това, което стои зад обикновеното съзнание и в което действат Ангели, Архангели, Архаи, Ексусиаи, Динамис, Кириотетес, Престоли, Херувими, Серафими, хората се задоволяват само с името «човек», и то само с едно общо име «човек».
Те не насочват поглед върху конкретното. Трябва обаче да настъпи хората отново да се научат, да насочват своя поглед към конкретното!
към текста >>
88.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах 29 май 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
Последния път ви говорих, как в течение на своя живот човекът стои в определени
отношения
с различните йерархии на духовния свят и бих искал да отбележа, че всичко, което се изнася тук, накрая ще доведе дотам, все по-добре и по-добре да разбирате действието на кармата в човешкия живот и в човешкото развитие.
Последния път ви говорих, как в течение на своя живот човекът стои в определени отношения с различните йерархии на духовния свят и бих искал да отбележа, че всичко, което се изнася тук, накрая ще доведе дотам, все по-добре и по-добре да разбирате действието на кармата в човешкия живот и в човешкото развитие.
Следователно всичко това е подготовка за разбирането на кармата.
към текста >>
Аз показах, как от раждането на човека до около 21-та година третата йерархия има едно особено
отношение
към човека; как след това при половата зрялост се намесва втората йерархия - Ексусиаи, Динамис, Кириотетес; как тези йерархии действат по-нататък от половата зрялост първо до 21-та година в първия отрязък от живота /първото седемлетие/, до 28-та година във второто седемлетие и до 35-та година в третото седемлетие; как обаче още в 28-та година настъпва едно вътрешно
отношение
към първата йерархия - Серафими, Херувими и Престоли, които продължават да действат след това в тяхната първа фаза до 35-та година, където си сътрудничат с втората йерархия, после във втората фаза до 42-та година и в третата фаза до 49 годишната възраст на човека.
Аз показах, как от раждането на човека до около 21-та година третата йерархия има едно особено отношение към човека; как след това при половата зрялост се намесва втората йерархия - Ексусиаи, Динамис, Кириотетес; как тези йерархии действат по-нататък от половата зрялост първо до 21-та година в първия отрязък от живота /първото седемлетие/, до 28-та година във второто седемлетие и до 35-та година в третото седемлетие; как обаче още в 28-та година настъпва едно вътрешно отношение към първата йерархия - Серафими, Херувими и Престоли, които продължават да действат след това в тяхната първа фаза до 35-та година, където си сътрудничат с втората йерархия, после във втората фаза до 42-та година и в третата фаза до 49 годишната възраст на човека.
към текста >>
Когато проникнем с погледа на инспиративното познание в тази епоха, ние изживяваме онова, - можем поне да го изживеем, - през което преминава един умрял човек в по-голямата част от своя живот между смъртта и едно ново раждане, през което той преминава благодарение на това, че се намира във взаимни
отношения
със слънчевите същества.
След това имаме един период, който трае от 21-та до 42-та година от земния живот /жълто/.
Когато проникнем с погледа на инспиративното познание в тази епоха, ние изживяваме онова, - можем поне да го изживеем, - през което преминава един умрял човек в по-голямата част от своя живот между смъртта и едно ново раждане, през което той преминава благодарение на това, че се намира във взаимни отношения със слънчевите същества.
През този период става видимо слънчевото съществуване между смъртта и едно ново раждане.
към текста >>
Чрез самите неща ние се приближаваме, мои мили приятели, до това, към което се стремях в последната лекция, защото с 49-та година престава възможността за непосредствени
отношения
с йерархиите.
Отново имаме един период в човешкия живот от 42-та до 49-та година /червено/.
Чрез самите неща ние се приближаваме, мои мили приятели, до това, към което се стремях в последната лекция, защото с 49-та година престава възможността за непосредствени отношения с йерархиите.
Считам, че сте разбрали това в моето изложение.
към текста >>
Аз ви описвам всичко величествено, което изживяваха посвещаваните в мистериите на Хиберния хора по
отношение
на микрокосмоса, на самия човек, по
отношение
на големия свят - макрокосмоса.
Аз ви описвам всичко величествено, което изживяваха посвещаваните в мистериите на Хиберния хора по отношение на микрокосмоса, на самия човек, по отношение на големия свят - макрокосмоса.
Това бяха велики, мощни впечатления, впечатления с неописуемо величие.
към текста >>
89.
ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 30 май 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
Разглеждането на кармическите връзки в живота на човека изисква пълно разбиране на закономерните
отношения
в света, с което днешният човек повече или по-малко не е свикнал.
Разглеждането на кармическите връзки в живота на човека изисква пълно разбиране на закономерните отношения в света, с което днешният човек повече или по-малко не е свикнал.
Защото в кармическите връзки, които преминават от един земен живот в друг, действат закономерности, които са от духовно естество и човек не ги разбира правилно или ги отрича, когато забележи, че се касае за причинност, която в някакво отношение е подобна на тази, която намираме в света, когато говорим за причина и следствие.
към текста >>
Защото в кармическите връзки, които преминават от един земен живот в друг, действат закономерности, които са от духовно естество и човек не ги разбира правилно или ги отрича, когато забележи, че се касае за причинност, която в някакво
отношение
е подобна на тази, която намираме в света, когато говорим за причина и следствие.
Разглеждането на кармическите връзки в живота на човека изисква пълно разбиране на закономерните отношения в света, с което днешният човек повече или по-малко не е свикнал.
Защото в кармическите връзки, които преминават от един земен живот в друг, действат закономерности, които са от духовно естество и човек не ги разбира правилно или ги отрича, когато забележи, че се касае за причинност, която в някакво отношение е подобна на тази, която намираме в света, когато говорим за причина и следствие.
към текста >>
Имало е стари времена, когато даването на имена е било свързано с
отношение
то на детето към духовния свят, което хората са си представяли.
В древни времена хората наистина са имали съзнанието, че трябва да съобразят даването на имената с духовни факти. Днес на хората им е обикновено безразлично, какви имена получават техните деца. За някои е важно само името да звучи хубаво или нещо подобно. Понякога даже при даването на име има известно кокетство. На хората им харесва името.
Имало е стари времена, когато даването на имена е било свързано с отношението на детето към духовния свят, което хората са си представяли.
Вземете например епохата, когато един пророк е бил почитан с името Елиза /Елизей, ученик на пророк Илия/, тогава някои момиченца са били кръстени с името Елизабет, т.е. дом на Елиза. По този начин се е изразявало, че това дете се поставя в света под покровителството на съответния пророк. Така имената са били давани с тази цел.
към текста >>
228)/, само по
отношение
на неговите сетива и на неговото умствено познание той излиза извън областта на йерархиите, които обитават над него, - аз би трябвало да щриховам червеното над сетивото за топлината, - докато по
отношение
на всичко, което стои зад неговия ум, той е изпълнен с третата йерархия /щрихованото в светло зелено/.
Но всъщност човекът на Земята е свързан само с неговото сетивно възприятие и с неговото умствено познание, защото това зависи от сетивно-физическото тяло. В действителност работата стои така, че когато си представим човека /рис.5 (стр.
228)/, само по отношение на неговите сетива и на неговото умствено познание той излиза извън областта на йерархиите, които обитават над него, - аз би трябвало да щриховам червеното над сетивото за топлината, - докато по отношение на всичко, което стои зад неговия ум, той е изпълнен с третата йерархия /щрихованото в светло зелено/.
По отношение на всичко, което стои зад неговото чувстване, той е изпълнен с втората йерархия /гърди, щриховано оранжево/; зад всичко, което се намира зад неговата воля, той е изпълнен с първата йерархия /туловището, щриховано жълто/.
към текста >>
По
отношение
на всичко, което стои зад неговото чувстване, той е изпълнен с втората йерархия /гърди, щриховано оранжево/; зад всичко, което се намира зад неговата воля, той е изпълнен с първата йерархия /туловището, щриховано жълто/.
Но всъщност човекът на Земята е свързан само с неговото сетивно възприятие и с неговото умствено познание, защото това зависи от сетивно-физическото тяло. В действителност работата стои така, че когато си представим човека /рис.5 (стр. 228)/, само по отношение на неговите сетива и на неговото умствено познание той излиза извън областта на йерархиите, които обитават над него, - аз би трябвало да щриховам червеното над сетивото за топлината, - докато по отношение на всичко, което стои зад неговия ум, той е изпълнен с третата йерархия /щрихованото в светло зелено/.
По отношение на всичко, което стои зад неговото чувстване, той е изпълнен с втората йерархия /гърди, щриховано оранжево/; зад всичко, което се намира зад неговата воля, той е изпълнен с първата йерархия /туловището, щриховано жълто/.
към текста >>
Така че действително можем да кажем: - Човешкото същество води един земен живот само по
отношение
на дейността на ума и дейността на сетивата.
Чрез съответните упражнения човек трябва така да укрепне, че да утвърди своето единство спрямо това състояние. Но тогава също се вижда, как е образувана кармата чрез задружното действие на множество същества, които се намират вътре в човека - това е следствие от живота между смъртта и едно ново раждане. Тук безброй същества си сътрудничат в това, което образува кармата; да, безброй същества си сътрудничат тук.
Така че действително можем да кажем: - Човешкото същество води един земен живот само по отношение на дейността на ума и дейността на сетивата.
По отношение дейността на чувството и на волята човекът живее един живот заедно с боговете. Да, даже по отношение на една, намираща се по-далече скрита дейност на мислите, човекът живее заедно с боговете. По отношение на една скрита мисловна дейност той живее живота на Ангелите, Архангелите и Архаите; по отношение на скритата същност на живота на чувствата той живее живота на Ексусиаи, Динамис и Кириотетес; по отношение на волята човекът живее с живота на Серафимите, Херувимите и Престолите. Това, което наричаме съдба на човека, е работа на боговете и също трябва да бъде третирано като работа на боговете. -
към текста >>
По
отношение
дейността на чувството и на волята човекът живее един живот заедно с боговете.
Чрез съответните упражнения човек трябва така да укрепне, че да утвърди своето единство спрямо това състояние. Но тогава също се вижда, как е образувана кармата чрез задружното действие на множество същества, които се намират вътре в човека - това е следствие от живота между смъртта и едно ново раждане. Тук безброй същества си сътрудничат в това, което образува кармата; да, безброй същества си сътрудничат тук. Така че действително можем да кажем: - Човешкото същество води един земен живот само по отношение на дейността на ума и дейността на сетивата.
По отношение дейността на чувството и на волята човекът живее един живот заедно с боговете.
Да, даже по отношение на една, намираща се по-далече скрита дейност на мислите, човекът живее заедно с боговете. По отношение на една скрита мисловна дейност той живее живота на Ангелите, Архангелите и Архаите; по отношение на скритата същност на живота на чувствата той живее живота на Ексусиаи, Динамис и Кириотетес; по отношение на волята човекът живее с живота на Серафимите, Херувимите и Престолите. Това, което наричаме съдба на човека, е работа на боговете и също трябва да бъде третирано като работа на боговете. -
към текста >>
Да, даже по
отношение
на една, намираща се по-далече скрита дейност на мислите, човекът живее заедно с боговете.
Чрез съответните упражнения човек трябва така да укрепне, че да утвърди своето единство спрямо това състояние. Но тогава също се вижда, как е образувана кармата чрез задружното действие на множество същества, които се намират вътре в човека - това е следствие от живота между смъртта и едно ново раждане. Тук безброй същества си сътрудничат в това, което образува кармата; да, безброй същества си сътрудничат тук. Така че действително можем да кажем: - Човешкото същество води един земен живот само по отношение на дейността на ума и дейността на сетивата. По отношение дейността на чувството и на волята човекът живее един живот заедно с боговете.
Да, даже по отношение на една, намираща се по-далече скрита дейност на мислите, човекът живее заедно с боговете.
По отношение на една скрита мисловна дейност той живее живота на Ангелите, Архангелите и Архаите; по отношение на скритата същност на живота на чувствата той живее живота на Ексусиаи, Динамис и Кириотетес; по отношение на волята човекът живее с живота на Серафимите, Херувимите и Престолите. Това, което наричаме съдба на човека, е работа на боговете и също трябва да бъде третирано като работа на боговете. -
към текста >>
По
отношение
на една скрита мисловна дейност той живее живота на Ангелите, Архангелите и Архаите; по
отношение
на скритата същност на живота на чувствата той живее живота на Ексусиаи, Динамис и Кириотетес; по
отношение
на волята човекът живее с живота на Серафимите, Херувимите и Престолите.
Но тогава също се вижда, как е образувана кармата чрез задружното действие на множество същества, които се намират вътре в човека - това е следствие от живота между смъртта и едно ново раждане. Тук безброй същества си сътрудничат в това, което образува кармата; да, безброй същества си сътрудничат тук. Така че действително можем да кажем: - Човешкото същество води един земен живот само по отношение на дейността на ума и дейността на сетивата. По отношение дейността на чувството и на волята човекът живее един живот заедно с боговете. Да, даже по отношение на една, намираща се по-далече скрита дейност на мислите, човекът живее заедно с боговете.
По отношение на една скрита мисловна дейност той живее живота на Ангелите, Архангелите и Архаите; по отношение на скритата същност на живота на чувствата той живее живота на Ексусиаи, Динамис и Кириотетес; по отношение на волята човекът живее с живота на Серафимите, Херувимите и Престолите.
Това, което наричаме съдба на човека, е работа на боговете и също трябва да бъде третирано като работа на боговете. -
към текста >>
Когато човек не направи усилия да постигне определено спокойствие именно по
отношение
на съдбата, когато той роптае срещу своята съдба, когато той от своя страна е недоволен от съдбата си, когато със субективни решения се бърка в съдбата, тогава той всъщност се намира в такова положение, като че постоянно смущава боговете при образуването на неговата съдба.
А какво значение има това за земния живот?
Когато човек не направи усилия да постигне определено спокойствие именно по отношение на съдбата, когато той роптае срещу своята съдба, когато той от своя страна е недоволен от съдбата си, когато със субективни решения се бърка в съдбата, тогава той всъщност се намира в такова положение, като че постоянно смущава боговете при образуването на неговата съдба.
Човек може правилно да живее в своята съдба, само когато може да приеме живота спокойно. Да чувства, как действа съдбата, това се числи към нещата, които са свързани със силни изпитания за човешката природа. И ако човек действително успее да се отнася сериозно към своята съдба, тогава от изживяването на своята карма той ще може да получи най-големите стимули, ще може да приеме най-силните импулси, за да живее с духовния свят. И тогава човек ще получи първо едно усещане, от самия живот ще получи едно чувство, какви са връзките на съдбата.
към текста >>
Съвременните, модерните хора в много
отношения
са изгубили този финес, тази нежност на чувството.
Съвременните, модерните хора в много отношения са изгубили този финес, тази нежност на чувството.
Те чувстват грубо. Но представете си, че човек се опита вътрешно с повече финес да усети своето отношение, което е имал към един друг човек, който на младини за него е бил образец, учител или нещо подобно. Не винаги човек изпитва само презрение към тези, които са били негови учители, а в много случаи, хората си спомнят с определено вътрешно задоволство за тези, които са били техни възпитатели, техни образци. Този ретроспективен поглед по определен начин може да се задълбочи в интимно вътрешно изживяване. Човек може да открие, как например е чувствал между 7-та и 14-та година: - Това, което прави този уважаван авторитетен учител трябва да се прави, човек не може другояче, освен също да го направи.
към текста >>
Но представете си, че човек се опита вътрешно с повече финес да усети своето
отношение
, което е имал към един друг човек, който на младини за него е бил образец, учител или нещо подобно.
Съвременните, модерните хора в много отношения са изгубили този финес, тази нежност на чувството. Те чувстват грубо.
Но представете си, че човек се опита вътрешно с повече финес да усети своето отношение, което е имал към един друг човек, който на младини за него е бил образец, учител или нещо подобно.
Не винаги човек изпитва само презрение към тези, които са били негови учители, а в много случаи, хората си спомнят с определено вътрешно задоволство за тези, които са били техни възпитатели, техни образци. Този ретроспективен поглед по определен начин може да се задълбочи в интимно вътрешно изживяване. Човек може да открие, как например е чувствал между 7-та и 14-та година: - Това, което прави този уважаван авторитетен учител трябва да се прави, човек не може другояче, освен също да го направи. - Или, когато този уважаван авторитетен учител ни учи нещо, казва нещо, се чувства, като че ли човек някога вече го е слушал, като че ли това е само повторение. Това дори е една от най-хубавите придобивки в живота, човек да може да погледне към нещо подобно като към едно повторение.
към текста >>
По правило - това показва окултното наблюдение - не е така, че в предишния земен живот учителят на съответното лице му е бил учител, а той се е намирал в съвсем други
отношения
с него.
По правило - това показва окултното наблюдение - не е така, че в предишния земен живот учителят на съответното лице му е бил учител, а той се е намирал в съвсем други отношения с него.
Когато човек стои пред един учител или пред един възпитател, той приема мислите - макар и образно, - в правилната педагогика той приема мислите, именно мислите и представите. Когато случаят е такъв, по правило това е свързано с минали отношения на Земята, когато човек не е приемал мисли, а е приемал чувства от съответната личност, когато той е имал по-малко възможност да приема мисли, а напротив чувства от съответната личност, чувства, които в живота могат да бъдат предавани по най-разнообразен начин. Ние можем да охарактеризираме същото нещо за сегашния и за един следващ земен живот.
към текста >>
Когато случаят е такъв, по правило това е свързано с минали
отношения
на Земята, когато човек не е приемал мисли, а е приемал чувства от съответната личност, когато той е имал по-малко възможност да приема мисли, а напротив чувства от съответната личност, чувства, които в живота могат да бъдат предавани по най-разнообразен начин.
По правило - това показва окултното наблюдение - не е така, че в предишния земен живот учителят на съответното лице му е бил учител, а той се е намирал в съвсем други отношения с него. Когато човек стои пред един учител или пред един възпитател, той приема мислите - макар и образно, - в правилната педагогика той приема мислите, именно мислите и представите.
Когато случаят е такъв, по правило това е свързано с минали отношения на Земята, когато човек не е приемал мисли, а е приемал чувства от съответната личност, когато той е имал по-малко възможност да приема мисли, а напротив чувства от съответната личност, чувства, които в живота могат да бъдат предавани по най-разнообразен начин.
Ние можем да охарактеризираме същото нещо за сегашния и за един следващ земен живот.
към текста >>
90.
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 04. Юни 1924
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
Сега е необходимо да изясним
отношение
то на човека като азово същество към тези три, бих ги назовал, инструментални формации, т.е.
Сега е необходимо да изясним отношението на човека като азово същество към тези три, бих ги назовал, инструментални формации, т.е.
физическо, етерно и астрално тяло, за да изградим точно чрез това фундамент за разбиране същността на кармата. И по отношение на кармата ще имаме необходимата гледна точка, за да наблюдаваме физическата, етерната и астралната същност на човека, ако се съобразим със следното.
към текста >>
И по
отношение
на кармата ще имаме необходимата гледна точка, за да наблюдаваме физическата, етерната и астралната същност на човека, ако се съобразим със следното.
Сега е необходимо да изясним отношението на човека като азово същество към тези три, бих ги назовал, инструментални формации, т.е. физическо, етерно и астрално тяло, за да изградим точно чрез това фундамент за разбиране същността на кармата.
И по отношение на кармата ще имаме необходимата гледна точка, за да наблюдаваме физическата, етерната и астралната същност на човека, ако се съобразим със следното.
към текста >>
Разбере ли се онова
отношение
на физическото спрямо душевното в човека и спрямо свръхфизическото, което
отношение
съдържа в себе си свободата, която земният човек ще постигне на Земята, тогава във взаимовръзките между Коледния, Великденския празник и Петдесятница се разбира свободният човек на Земята.
Остава другата половина на годината. Ако едната половина се разбере по този начин, на човека се разкрива и другата половина от живота му.
Разбере ли се онова отношение на физическото спрямо душевното в човека и спрямо свръхфизическото, което отношение съдържа в себе си свободата, която земният човек ще постигне на Земята, тогава във взаимовръзките между Коледния, Великденския празник и Петдесятница се разбира свободният човек на Земята.
А разбере ли той въз основа на тези три представи, Коледната мисъл, мисълта за Великден и мисълта за Петдесятница, от тях човек се мотивира да разбере останалата част от годината, разкрива се и останалата част от човешкия живот, за която загатнах с това, че казах: - Погледне ли се към човешката съдба, зад нея се явяват йерархиите, работата, творчеството на йерархиите. Затова е така величествено да се погледне в една човешка съдба, понеже се вижда, как вътре се намират всички йерархии.
към текста >>
91.
ПЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 22. юни 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
Сега бих искал да направя една уводна забележка, защото днес, а също и в следващите лекции ще присъстват приятели, които не бяха тук в течение на разглежданията, които бяха изнесени през последните седмици и месеци именно по
отношение
на кармата.
Сега бих искал да направя една уводна забележка, защото днес, а също и в следващите лекции ще присъстват приятели, които не бяха тук в течение на разглежданията, които бяха изнесени през последните седмици и месеци именно по отношение на кармата.
Винаги се касае за това да се разбере, колко сериозно трябва да се взема всъщност всичко, което е свързано с нашето Коледно събрание. Би трябвало действително да ни завладее съзнанието, че всъщност с това Коледно събрание се извърши напълно ново основаване на Антропософското общество. И би трябвало да бъде така, че абсолютно да не се изпада в старите навици, и особено в старите мисловни навици по отношение на силните промени, които са настъпили в новото боравене с антропософската мъдрост. Трябва да сме наясно, че онова, което бе казано в разглежданията, проведени тук от Коледното събрание насам, не може да бъде изнесено своеволно от някого пред слушатели, то не може да бъде изнесено по друг начин, освен ако напечатаните за него лекции не бъдат дословно прочетени.
към текста >>
И би трябвало да бъде така, че абсолютно да не се изпада в старите навици, и особено в старите мисловни навици по
отношение
на силните промени, които са настъпили в новото боравене с антропософската мъдрост.
Сега бих искал да направя една уводна забележка, защото днес, а също и в следващите лекции ще присъстват приятели, които не бяха тук в течение на разглежданията, които бяха изнесени през последните седмици и месеци именно по отношение на кармата. Винаги се касае за това да се разбере, колко сериозно трябва да се взема всъщност всичко, което е свързано с нашето Коледно събрание. Би трябвало действително да ни завладее съзнанието, че всъщност с това Коледно събрание се извърши напълно ново основаване на Антропософското общество.
И би трябвало да бъде така, че абсолютно да не се изпада в старите навици, и особено в старите мисловни навици по отношение на силните промени, които са настъпили в новото боравене с антропософската мъдрост.
Трябва да сме наясно, че онова, което бе казано в разглежданията, проведени тук от Коледното събрание насам, не може да бъде изнесено своеволно от някого пред слушатели, то не може да бъде изнесено по друг начин, освен ако напечатаните за него лекции не бъдат дословно прочетени.
към текста >>
Защото в момента, когато се говори така, както се говори сега от това място, в най-висшия смисъл започва да действа чувството за отговорност по
отношение
на съобщенията от духовния свят.
Естествено в условията, за които говоря тук, не са включени съвсем поверителни съобщения, но и при тях съответният, който ги предава, трябва да има пълно съзнание за своята отговорност.
Защото в момента, когато се говори така, както се говори сега от това място, в най-висшия смисъл започва да действа чувството за отговорност по отношение на съобщенията от духовния свят.
И без това е трудно да се говори върху тези неща дори и тук. Но ограничеността на нашите условия не позволява нищо друго, освен това, което именно се прави. Трудно е да се говори върху тези неща, защото всъщност тези лекции би трябвало да се изнасят само пред слушатели, които присъстват от началото до края на една серия от лекции. Самопонятно е, че всеки, който идва по-късно, среща трудности в разбирането.
към текста >>
Те са казани, за да събудят в душата на нашите приятели необходимата сериозност по
отношение
на една такава серия от лекции, пред каквато се намираме тук.
Сега мисля, че думите, които казах, ще могат да бъдат разбрани.
Те са казани, за да събудят в душата на нашите приятели необходимата сериозност по отношение на една такава серия от лекции, пред каквато се намираме тук.
към текста >>
По
отношение
на човешкия живот това всъщност би означавало, да вземем например картината Сикстинската мадона от Рафаел, да я окачим на стената и да залепим определени части с бяла хартия, така че да не виждаме нарисуваното там и да оставим открити само някои части.
По отношение на човешкия живот това всъщност би означавало, да вземем например картината Сикстинската мадона от Рафаел, да я окачим на стената и да залепим определени части с бяла хартия, така че да не виждаме нарисуваното там и да оставим открити само някои части.
Онзи, който я види по този начин, трябва вероятно да изпита чувството: - Тук трябва да видя още нещо, ако наистина искам да имам цялото съдържание пред себе си. -
към текста >>
По
отношение
на днешната цивилизация това може да бъде само загатнато, но би трябвало и да се направи.
Това чувство би трябвало всъщност да изпита всеки, който непредубедено чете една биография.
По отношение на днешната цивилизация това може да бъде само загатнато, но би трябвало и да се направи.
Би трябвало да бъде оповестено, че в живота на човек постоянно действат импулси, които изникват от най-безличностното душевно-духовно изживяване. Ако това стане, мили приятели, тогава ще може да се изгради чувството, че кармата наистина говори от една биография. Естествено би било абстрактно, ако в една биография се разкаже случка от живота на някой човек и след това се каже: - Ето, това идва от един минал земен живот, тогава то е било така и така, и сега се проявява по този начин. Естествено това би било абстрактно. Вероятно на много хора ще се хареса като сензация, но в действителност с него не би се постигнала по-висша духовност, отколкото се постига чрез нашите филистерски биографии, както те се пишат в наше време, защото всичко, което в наше време се върши в тази област, е филистерско дело.
към текста >>
Нека сега да направим прехода от досегашните разглеждания към това, което може да ни доведе дотам, че по
отношение
на някое събитие в живота на един човек да кажем: - Тук в това събитие кармата се изразява по определен начин. -
Нека сега да направим прехода от досегашните разглеждания към това, което може да ни доведе дотам, че по отношение на някое събитие в живота на един човек да кажем: - Тук в това събитие кармата се изразява по определен начин. -
към текста >>
Когато премисля всичко, каквото преживях по
отношение
на Гьоте през 7-те Ваймарски години, през които работих в Гьотевия и в Шилеровия архив, а при описанието на моята автобиография си поставям именно задачата да размисля върху това, тогава аз си казвам по въпроса за кармата, че един от най-трудните моменти в някое изложение е да се опише това, което Гьоте е изпитал в душата си между 1792 и 1800 година.
Когато премисля всичко, каквото преживях по отношение на Гьоте през 7-те Ваймарски години, през които работих в Гьотевия и в Шилеровия архив, а при описанието на моята автобиография си поставям именно задачата да размисля върху това, тогава аз си казвам по въпроса за кармата, че един от най-трудните моменти в някое изложение е да се опише това, което Гьоте е изпитал в душата си между 1792 и 1800 година.
Да се напише тази глава от биографията на Гьоте, даже само да се премисли, да се види тя така, че в нея да се открие действащата карма, това действително е изключително трудно.
към текста >>
Изникването на мислите-спомени в нас, - отпечатването на мислите-спомени във формата на това, което първо човек възприема от Космоса, изграждането на човешката карма; това е една мисъл с потресаваща яснота, защото тя ни учи, че целият Космос стои в служба на йерархиите, когато действат по
отношение
на човека.
В нашата памет ние имаме спомена за нашия кратък сегашен земен живот, там вън е споменът на йерархиите за онова, което хората са извършили някога.
Изникването на мислите-спомени в нас, - отпечатването на мислите-спомени във формата на това, което първо човек възприема от Космоса, изграждането на човешката карма; това е една мисъл с потресаваща яснота, защото тя ни учи, че целият Космос стои в служба на йерархиите, когато действат по отношение на човека.
към текста >>
Така ние сме поставени в света и така можем да добием представа за същинските тайни на нашето съществуване по
отношение
на света.
Така ние сме поставени в света и така можем да добием представа за същинските тайни на нашето съществуване по отношение на света.
И така ще открием, как ще можем да преминем през различните форми на кармата.
към текста >>
92.
ШЕСТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 27 юни 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
Защото то ни дава интересни обяснения точно по
отношение
на такива стихийни природни бедствия.
Когато схващаме тези събития само като природни, ние заставаме първоначално пред нещо, което е неразбираемо на фона на общите впечатления, които получаваме от света. Защото ние наблюдаваме събития, които нахлуват в световния ред и човек застава обикновено пред тях, без да може да ги разбере и просто само приема нещастието, волята на съдбата. Обаче духовнонаучното изследване, чрез самото себе си, извежда нещата по-надалеч.
Защото то ни дава интересни обяснения точно по отношение на такива стихийни природни бедствия.
към текста >>
И когато именно по
отношение
на такива неща проследим кармическите връзки, както в миналите лекции ги проследихме в историческо
отношение
за някои исторически личности, тогава откриваме нещо твърде особено.
Нека хвърлим поглед върху земната повърхност. Ние виждаме определени земни области, осеяни с вулкани. При други области на земната повърхност, виждаме предпоставки за поява на земетресения или други катастрофи.
И когато именно по отношение на такива неща проследим кармическите връзки, както в миналите лекции ги проследихме в историческо отношение за някои исторически личности, тогава откриваме нещо твърде особено.
Тогава откриваме странния факт, че там горе в духовния свят между смъртта и едно ново раждане живеят човешки души, свързани помежду си в групи според тяхната карма, които според техните минали кармически връзки изработват техните бъдещи кармически връзки. И ние виждаме такива групи от хора, групи от човешки души при тяхното слизане от предземното съществуване в земното съществуване, насочвайки се точно към тези места, които се намират близо до вулкани или там, където могат да се появят земетресения, за да приемат онази съдба от стихийните природни събития, която може да се получи живеейки там. Да, ние откриваме даже, че в този живот между смъртта и едно ново раждане, където човекът има съвършено други възгледи и чувства, душите, които са свързани едни с други, търсят точно такива места, за да изпитат именно съдбата, която може да се изпита по този начин. Защото онова, което намира слаб отзвук в нашите души тук на Земята, например изречението: - Аз си избирам едно голямо нещастие, за да стана по-съвършен, защото самият аз оставам несъвършен по отношение на това, което се намира в моята минала карма. - Това разсъждение, което, както казах, намира слаб отзвук в земния живот, то съществува там, съществува като едно пълностойно съждение, когато се намираме в живота между смъртта и едно ново раждане.
към текста >>
Защото онова, което намира слаб отзвук в нашите души тук на Земята, например изречението: - Аз си избирам едно голямо нещастие, за да стана по-съвършен, защото самият аз оставам несъвършен по
отношение
на това, което се намира в моята минала карма.
При други области на земната повърхност, виждаме предпоставки за поява на земетресения или други катастрофи. И когато именно по отношение на такива неща проследим кармическите връзки, както в миналите лекции ги проследихме в историческо отношение за някои исторически личности, тогава откриваме нещо твърде особено. Тогава откриваме странния факт, че там горе в духовния свят между смъртта и едно ново раждане живеят човешки души, свързани помежду си в групи според тяхната карма, които според техните минали кармически връзки изработват техните бъдещи кармически връзки. И ние виждаме такива групи от хора, групи от човешки души при тяхното слизане от предземното съществуване в земното съществуване, насочвайки се точно към тези места, които се намират близо до вулкани или там, където могат да се появят земетресения, за да приемат онази съдба от стихийните природни събития, която може да се получи живеейки там. Да, ние откриваме даже, че в този живот между смъртта и едно ново раждане, където човекът има съвършено други възгледи и чувства, душите, които са свързани едни с други, търсят точно такива места, за да изпитат именно съдбата, която може да се изпита по този начин.
Защото онова, което намира слаб отзвук в нашите души тук на Земята, например изречението: - Аз си избирам едно голямо нещастие, за да стана по-съвършен, защото самият аз оставам несъвършен по отношение на това, което се намира в моята минала карма.
- Това разсъждение, което, както казах, намира слаб отзвук в земния живот, то съществува там, съществува като едно пълностойно съждение, когато се намираме в живота между смъртта и едно ново раждане. Там ние търсим едно изригване на вулкан, търсим едно земетресение, за да намерим по пътя на нещастието пътя на съвършенството.
към текста >>
Както в нашите представи от трупа сме насочени към живия човек, когато казваме, че това е трупът на един човек, така и по
отношение
на природата трябва да кажем, че това е откровението на духовно-божествените същества.
Както в нашите представи от трупа сме насочени към живия човек, когато казваме, че това е трупът на един човек, така и по отношение на природата трябва да кажем, че това е откровението на духовно-божествените същества.
Нищо друго не може да бъде разумно; да се мисли по друг начин даже не е нормално. Да се мисли по друг начин е израз на едно болно мислене.
към текста >>
Към полунощ аз видях, за което много точно си спомням, Слънцето в противоположната точка на небето по
отношение
на точката, където то се намираше в своята блестяща обедна сила; съзерцавах това среднощно Слънце в неговото сияние, в неговото искрене, което прави толкова силно морално впечатление, съзерцавах го зад Земята.
Много точно си спомням, че видях, как от вечерната заря постепенно се появи проблясваща в синьо светлина, която се задвижи от Запад на Изток.
Към полунощ аз видях, за което много точно си спомням, Слънцето в противоположната точка на небето по отношение на точката, където то се намираше в своята блестяща обедна сила; съзерцавах това среднощно Слънце в неговото сияние, в неговото искрене, което прави толкова силно морално впечатление, съзерцавах го зад Земята.
Аз видях Слънцето в полунощ. -
към текста >>
93.
СЕДЕМНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 29 юни 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
Когато чрез едно земетресение обикновено групово загиват хора по начина, който току-що описах, в някакво
отношение
те са кармически свързани - както по правило хората, които населяват заедно една местност, повече или по-малко са кармически свързани, във всеки случай имат нещо общо помежду си.
Когато чрез едно земетресение обикновено групово загиват хора по начина, който току-що описах, в някакво отношение те са кармически свързани - както по правило хората, които населяват заедно една местност, повече или по-малко са кармически свързани, във всеки случай имат нещо общо помежду си.
Те имат определена обща съдба, която понасят заедно благодарение на това, че слизайки в земното съществуване всички са се въплътили на определено място на Земята и в тази жизнена обща съдба те задружно изживяват прекъсването на нишката на техния живот.
към текста >>
Тук се намират неизползвани причини.- И това, което е налице като неизползвани причини, боговете сега могат да го вземат, да го занесат на човека и с това точно по
отношение
на неговата вътрешна душевност да го подкрепят за неговия следващ земен живот.
Боговете трябва да погледнат този предишен земен живот и да кажат: - Тук има нещо, което не е засегнато от въздействия, които е трябвало да изпита.
Тук се намират неизползвани причини.- И това, което е налице като неизползвани причини, боговете сега могат да го вземат, да го занесат на човека и с това точно по отношение на неговата вътрешна душевност да го подкрепят за неговия следващ земен живот.
Така, че в известна степен силата на това, което е било причина в едно предишно въплъщение, сега още по-мощно ще се прояви в следващата инкарнация. Тогава човекът, ако не беше изживял такава катастрофа, може би, би навлязъл в живота с незначителни способности или с определени способности, но изявени в съвсем друга област; сега човекът се ражда като съвсем друг по отношение изравняването на кармата. Но той се ражда и с особени своеобразни способности.Защото неговото астрално тяло положително е сгъстено, понеже в него съществуват неизползуваните причини.
към текста >>
Тогава човекът, ако не беше изживял такава катастрофа, може би, би навлязъл в живота с незначителни способности или с определени способности, но изявени в съвсем друга област; сега човекът се ражда като съвсем друг по
отношение
изравняването на кармата.
Боговете трябва да погледнат този предишен земен живот и да кажат: - Тук има нещо, което не е засегнато от въздействия, които е трябвало да изпита. Тук се намират неизползвани причини.- И това, което е налице като неизползвани причини, боговете сега могат да го вземат, да го занесат на човека и с това точно по отношение на неговата вътрешна душевност да го подкрепят за неговия следващ земен живот. Така, че в известна степен силата на това, което е било причина в едно предишно въплъщение, сега още по-мощно ще се прояви в следващата инкарнация.
Тогава човекът, ако не беше изживял такава катастрофа, може би, би навлязъл в живота с незначителни способности или с определени способности, но изявени в съвсем друга област; сега човекът се ражда като съвсем друг по отношение изравняването на кармата.
Но той се ражда и с особени своеобразни способности.Защото неговото астрално тяло положително е сгъстено, понеже в него съществуват неизползуваните причини.
към текста >>
И едва тогава
отношения
та в живота, които събират хората кармически, добиват достатъчно значение.
Навсякъде, където се касае до разглеждането на кармата, ние трябва да апелираме не само към теоретическите понятия; навсякъде, където се касае за карма, ние трябва да апелираме към целия човек. Защото ние не можем да се научим да познаваме кармата, без в процеса на познанието да участвува сърцето, цялата душа, волята на човека. Когато обаче се научаваме да познаваме кармата по правилния начин, тогава самият човешки живот се задълбочава.
И едва тогава отношенията в живота, които събират хората кармически, добиват достатъчно значение.
към текста >>
И по
отношение
познаването на кармата никой няма да развие истинско душевно настроение, ако той не гледа на опознаването на кармата като на едно протягане на ръка от страна на боговете.
Понеже намиращото се около нас и в нас в един земен живот, то първоначално е това, което загива по пътя между смъртта и новото раждане. Това обаче, което остава, е онова, което боговете, т. е. съществата на висшите йерархии притежават.
И по отношение познаването на кармата никой няма да развие истинско душевно настроение, ако той не гледа на опознаването на кармата като на едно протягане на ръка от страна на боговете.
към текста >>
94.
Съдържание
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
Мъдростта на розенкройцерите се състоеше в това, че те имаха известна яснота върху тези
отношения
.
Употребата на интелигентността чрез човешката личност води човека до свободата на волята. Разливането на космическата интелигентност от небесата върху Земята в първите християнски столетия до 8-мо, 9-то столетие. Схоластиката, борбата на човека за добиване на яснота върху разливащата се върху Земята интелигентност. В тази интелигентност може да се включи Съзнателната душа.
Мъдростта на розенкройцерите се състоеше в това, че те имаха известна яснота върху тези отношения.
В областта на Слънцето Михаил събира душите, които според това в началото на 15-то столетие се обединяват и образуват свръхсетивната школа на Михаил. От сега нататък чрез собствената интелигентност на човешката душа трябваше да бъде развито естеството на Михаил, докато накрая на 19-то столетие започне новата епоха на Михаил на Земята. Голямата криза от началото на 19-то столетие до днес, борбата на Ариман срещу Михаил. Ариман иска да направи предишната космическа интелигентност изцяло земна. Провеждането, пренасянето на космическата интелигентност в нервно-сетивния организъм на човека се изживява от духовния свят като една космическа буря.
към текста >>
В това
отношение
е залегнало едно чувство, което мисловно не може да се обоснове.
Както се вижда от запитвания и многобройни нови публикации, понастоящем много хора приемат възгледите за прераждането като правилни за тях или поне не ги отричат.
В това отношение е залегнало едно чувство, което мисловно не може да се обоснове.
Едно такова обоснование, подходящо за днешното мислене беше дадено от Рудолф Щайнер (1861-1925) още в началото на нашето столетие, когато през 1903 година той публикува два трактата «Реинкарнация и карма» и «Как действа кармата» като «необходими представи от гледната точка на модерната природна наука». Други основоположни изложения има в неговите основни произведения «Теософия» (глава: Прераждане на духа и съдба) и «Въведение в тайната наука». Тези изложения и днес още могат да се третират като най-доброто въведение в тази тема.
към текста >>
95.
Вместо увод: Из «Спомените на Мария Щайнер» /към първото издание 1926 г./
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
Това той наричаше несериозност и по
отношение
на него можеше да прояви свещен гняв.
Рудолф Щайнер винаги най-строго и настоятелно молеше за сериозност, когато реши да осветли развитието на исторически личности и историята на Антропософското общество, изхождайки от духовните извори на познанието; да покаже връзките между фактите в тяхното духовно обкръжение, като пример за едно бъдещо изследване на историята. Така с мистерийните драми той ни даде образец на драмата за бъдещето; учеше ни да разберем, как биографията простираща се в духовното минало може да замени на по-висока степен психологическия роман на съвременността. Но това, което Рудолф Щайнер не позволяваше, бяха комбинациите, хипотезите или запълващата празноти фантазия при така нареченото духовно изследване.
Това той наричаше несериозност и по отношение на него можеше да прояви свещен гняв.
Настоятелно молеше слушателите да не пристъпват с душата си към съдържанието на лекциите върху кармата с жадно за сензация любопитство. Според него важното бяха отношенията, начинът, по който върху фактите пада светлина, обяснява ги и ги оставя да се проявят в тяхната правилна последователност. Преди всичко личното трябва да замълчи. Ако към изучаването на кармическите въпроси се пристъпи, изхождайки от лични мотиви, с лични или групови интереси, биха се родили само най-големите беди. Да, той не се колебаеше да казва, че ако такива неща биха се разпространявали по един сензационен или преследващ някакви преднамерени цели начин, това би било «една чума»...
към текста >>
Според него важното бяха
отношения
та, начинът, по който върху фактите пада светлина, обяснява ги и ги оставя да се проявят в тяхната правилна последователност.
Рудолф Щайнер винаги най-строго и настоятелно молеше за сериозност, когато реши да осветли развитието на исторически личности и историята на Антропософското общество, изхождайки от духовните извори на познанието; да покаже връзките между фактите в тяхното духовно обкръжение, като пример за едно бъдещо изследване на историята. Така с мистерийните драми той ни даде образец на драмата за бъдещето; учеше ни да разберем, как биографията простираща се в духовното минало може да замени на по-висока степен психологическия роман на съвременността. Но това, което Рудолф Щайнер не позволяваше, бяха комбинациите, хипотезите или запълващата празноти фантазия при така нареченото духовно изследване. Това той наричаше несериозност и по отношение на него можеше да прояви свещен гняв. Настоятелно молеше слушателите да не пристъпват с душата си към съдържанието на лекциите върху кармата с жадно за сензация любопитство.
Според него важното бяха отношенията, начинът, по който върху фактите пада светлина, обяснява ги и ги оставя да се проявят в тяхната правилна последователност.
Преди всичко личното трябва да замълчи. Ако към изучаването на кармическите въпроси се пристъпи, изхождайки от лични мотиви, с лични или групови интереси, биха се родили само най-големите беди. Да, той не се колебаеше да казва, че ако такива неща биха се разпространявали по един сензационен или преследващ някакви преднамерени цели начин, това би било «една чума»...
към текста >>
96.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, 1 юли 1924 г.
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
Те бяха изпълнени с вътрешен огън по
отношение
на мислите си.
Във всичко, което беше образование, което хората въобще знаеха, се вливаше онова, което малцина са притежавали, но поради това все повече се издигаха до това, което беше философски живот и стремеж. Във всичко, което се вливаше в цивилизацията, се съдържаше това, което е било преживяно в такива вътрешни борби. Днес хората четат произведенията на схоластиците и чувстват само сухи мисли. Но всъщност сухи днес са само читателите. Онези хора, които са ги написали, не бяха сухи в душевността си.
Те бяха изпълнени с вътрешен огън по отношение на мислите си.
А този вътрешен огън е идвал именно от стремежа да бъде отблъснат обективния мисловен поток.
към текста >>
Те са учели, че когато по
отношение
на мисленето се приема съществуването на една всеобща земна душа, това е един погрешен, еретически възглед и са били обучавани да се борят срещу такъв възглед.
Защото под призраци на умрелите се е разбирало именно това, което аз сега охарактеризирах. Тогава хората все още можеха да се враснат в онова, което са изучавали. В определена общност, да речем в общността на доминиканците, са учели, че човекът е едно индивидуално същество, че той има също своето индивидуално безсмъртие.
Те са учели, че когато по отношение на мисленето се приема съществуването на една всеобща земна душа, това е един погрешен, еретически възглед и са били обучавани да се борят срещу такъв възглед.
Но в определени моменти, когато са се съветвали сами със себе си, те са чувствали обективното въздействие на мислите, останали от умрелите[3] и тогава са си казвали: - Дали е напълно правилно да върша това, което върша? Има нещо неопределено, което действа в моята душа. Не мога да се боря с него. Аз съм като вързан. - Да, интелектът на хората, или поне на много от хората по онова време е бил така устроен, че поне няколко дни след смъртта на даден човек те са чували, как умрелият им говори.
към текста >>
Също и по
отношение
на такива неща хората са се чувствали тогава изцяло вътре в общото духовно естество на Вселената, те са се чувствали поне още в етерното естество.
Има нещо неопределено, което действа в моята душа. Не мога да се боря с него. Аз съм като вързан. - Да, интелектът на хората, или поне на много от хората по онова време е бил така устроен, че поне няколко дни след смъртта на даден човек те са чували, как умрелият им говори. И когато един е спирал да говори, започвал е друг.
Също и по отношение на такива неща хората са се чувствали тогава изцяло вътре в общото духовно естество на Вселената, те са се чувствали поне още в етерното естество.
към текста >>
Чрез постоянните нападения от страна на онези призраци, за които говорих, се е загнездило всъщност едно дълбоко съмнение по
отношение
особената валидност на интелектуалното естество.
Тези хора, които са живели тогава, днес отчасти са отново тук на Земята. Те са изживели дълбоко в душите си именно този залез на една епоха.
Чрез постоянните нападения от страна на онези призраци, за които говорих, се е загнездило всъщност едно дълбоко съмнение по отношение особената валидност на интелектуалното естество.
Това съмнение трябва да се разбере. Защото през 13-то столетие в богословската наука е имало много хора, които са се занимавали с познанието, задавайки въпрос на съвестта си:- Какво става сега? -
към текста >>
97.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 4 юли 1924 г.
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
Но ако сега се погледне назад към това, което е ставало в края на 19-то столетие в
отношения
та между хората, - тогава още ясно е можело да се вижда какво се е случило в тази отминаваща Кали-Юга-епоха и, така да се каже, като в разсейващи се мисловни маси да се прозре онова, което съдбовно се е разиграло между хората в края на Кали-Юга, - тогава то изчезва от погледа и се вижда като в една лъчезарна ясна светлина онова, което е станало с него, отправяйки се към небето.
Но ако сега се погледне назад към това, което е ставало в края на 19-то столетие в отношенията между хората, - тогава още ясно е можело да се вижда какво се е случило в тази отминаваща Кали-Юга-епоха и, така да се каже, като в разсейващи се мисловни маси да се прозре онова, което съдбовно се е разиграло между хората в края на Кали-Юга, - тогава то изчезва от погледа и се вижда като в една лъчезарна ясна светлина онова, което е станало с него, отправяйки се към небето.
към текста >>
И когато в отделните случаи разгледаме съответните факти по
отношение
на духовното съдържание, стигаме до твърде странни изводи.
Ето виждате ли, това е тайната на нашата епоха. Бихме могли да кажем: - Никои други починали не са били някога така силни както тези от последната третина на 19-то столетие. Това е също един космичен аспект.
И когато в отделните случаи разгледаме съответните факти по отношение на духовното съдържание, стигаме до твърде странни изводи.
към текста >>
98.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 6 юли 1924 г.
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
Видяхме, как разглеждането на кармата, в която е включена човешката съдба, води от най-далечните
отношения
на Вселената, от звездните светове до най-интимните изживявания на човешкото сърце, доколкото това сърце е израз за всичко, което човек чувства да действа върху него и което става с него във връзка със земното съществуване.
Видяхме, как разглеждането на кармата, в която е включена човешката съдба, води от най-далечните отношения на Вселената, от звездните светове до най-интимните изживявания на човешкото сърце, доколкото това сърце е израз за всичко, което човек чувства да действа върху него и което става с него във връзка със земното съществуване.
Винаги, когато искаме да стигнем до едно съждение, когато изхождаме от едно по-дълбоко разбиране на кармическите връзки, отново сме заставени да насочим поглед към тези, така отдалечени една от друга области на космическото съществуване. Всъщност трябва да кажем: - Каквото и да разглеждаме, било природата, било естествената конфигурация в развитието на човечеството - историята или в живота на народите, то не води толкова високо в космическите области както разглеждането на кармата. Тя насочва вниманието ни върху връзките на човешкия живот, прекаран тук на Земята с това, което става в космичните ширини. Виждаме, че този земен човешки живот, когато в определени взаимовръзки достигне своята граница, се развива до около 70 години. След тази възраст е всъщност подарен по милост живот.
към текста >>
Когато постоянно и с внимание наблюдаваме движението на звездите и движението на Слънцето, констатираме, че по
отношение
на звездите Слънцето не винаги изгрява в същото време, а винаги малко по-късно.
Ние можем да проследим, как Слънцето, да речем, залязва в областта, където се намират определени групи звезди. Можем да проследим онова привидно движение, както се казва, онзи привиден път, който звездите изминават в своята обиколка около Земята. Можем да проследим и пътя на Слънцето. Днес казваме: - В течение на 24 часа Слънцето обикаля Земята - естествено всичко това е привидно – и звездите обикалят Земята. Така казваме ние, но това не е правилно.
Когато постоянно и с внимание наблюдаваме движението на звездите и движението на Слънцето, констатираме, че по отношение на звездите Слънцето не винаги изгрява в същото време, а винаги малко по-късно.
Всеки ден Слънцето стига малко по-късно на мястото, на което се е намирало предния ден по отношение на звездите. След това тези откъслеци от време, с които Слънцето остава назад от движението на звездите, се сумират, стават един час, стават два часа, стават три часа, накрая стават един ден. И идва моментът, когато казваме: - Слънцето е останало назад от движението на звездите с един ден.
към текста >>
Всеки ден Слънцето стига малко по-късно на мястото, на което се е намирало предния ден по
отношение
на звездите.
Можем да проследим онова привидно движение, както се казва, онзи привиден път, който звездите изминават в своята обиколка около Земята. Можем да проследим и пътя на Слънцето. Днес казваме: - В течение на 24 часа Слънцето обикаля Земята - естествено всичко това е привидно – и звездите обикалят Земята. Така казваме ние, но това не е правилно. Когато постоянно и с внимание наблюдаваме движението на звездите и движението на Слънцето, констатираме, че по отношение на звездите Слънцето не винаги изгрява в същото време, а винаги малко по-късно.
Всеки ден Слънцето стига малко по-късно на мястото, на което се е намирало предния ден по отношение на звездите.
След това тези откъслеци от време, с които Слънцето остава назад от движението на звездите, се сумират, стават един час, стават два часа, стават три часа, накрая стават един ден. И идва моментът, когато казваме: - Слънцето е останало назад от движението на звездите с един ден.
към текста >>
Той може да го празнува така, защото Слънцето свети през неговите изминали 72 години, макар и по
отношение
на звездите то да е останало далеч назад, но все пак то винаги е светило в близост до онази звезда, която е светила, когато човекът е дошъл на Земята.
А сега, нека приемем, че някой се е родил на първи март в дадена година и е живял до изтичането на 72 години. Той празнува своя рожден ден винаги на 1 март, защото Слънцето казва, че този рожден ден е на 1 март.
Той може да го празнува така, защото Слънцето свети през неговите изминали 72 години, макар и по отношение на звездите то да е останало далеч назад, но все пак то винаги е светило в близост до онази звезда, която е светила, когато човекът е дошъл на Земята.
към текста >>
- И когато насочим поглед в миналото до 13-то, 12-то, 11-то, 10-то, 9-то, 8-то столетие на следхристиянското развитие, ние стигаме особено до такива души, които бяха християнизирани, които се врастваха в епохата на Съзнателната душа, които обаче напълно бяха приели християнството още преди епохата на Съзнателната душа в чистата Разсъдъчна душа, за които обаче по
отношение
на повече светските работи проблясваше онова, което трябваше да донесе Съзнателната душа.
Съществуват известен брой души, които стигат до един такъв космически стремеж в тяхната душа поради факта, че с особена сила в миналите столетия, в които са прекарали предишния си земен живот, са почувствали че християнството е стигнало до определена повратна точка. Те са живели в една епоха, когато християнството беше достигнало дотам хората да имат повече или по-малко инстинктивно чувство, че то е упражнявано с една самопонятност, с една инстинктивна самопонятност, когато всъщност душите не си задаваха въпроса: - Защо съм християнин?
- И когато насочим поглед в миналото до 13-то, 12-то, 11-то, 10-то, 9-то, 8-то столетие на следхристиянското развитие, ние стигаме особено до такива души, които бяха християнизирани, които се врастваха в епохата на Съзнателната душа, които обаче напълно бяха приели християнството още преди епохата на Съзнателната душа в чистата Разсъдъчна душа, за които обаче по отношение на повече светските работи проблясваше онова, което трябваше да донесе Съзнателната душа.
към текста >>
Това, което беше живяло там несъзнателно, така че заобикаляйки ума беше внесено в действията на организма и беше живяло в много
отношения
като едно благочестиво християнство, което не достигаше до яснота по
отношение
на самото себе си, то застави тези хора да си зададат въпроса: - Защо сме християни?
Това, което беше живяло там несъзнателно, така че заобикаляйки ума беше внесено в действията на организма и беше живяло в много отношения като едно благочестиво християнство, което не достигаше до яснота по отношение на самото себе си, то застави тези хора да си зададат въпроса: - Защо сме християни?
- понеже това, което е несъзнателно в един земен живот, става с една степен по-съзнателно в следващия земен живот.
към текста >>
99.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 8 юли 1924 г.
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
Трябва да различаваме едната група, която по
отношение
на християнството се характеризира с една особено силна и сърцата връзка и принадлежност към него.
Трябва да различаваме едната група, която по отношение на християнството се характеризира с една особено силна и сърцата връзка и принадлежност към него.
В душите на тези хора като антропософи живее копнежът да могат да се нарекат християни в правилния смисъл на думата, както те схващат това. За тази група е много важно да може да се каже: - Антропософското движение представлява едно такова движение, което признава импулса на Христос и го носи в себе си. И хората от тази група биха имали угризения на съвестта, ако това не е така.
към текста >>
При тези души е много важно, какво становище са заели по
отношение
на християнството според предпоставките на техните минали земни съществувания.
При тези души е много важно, какво становище са заели по отношение на християнството според предпоставките на техните минали земни съществувания.
Виждате ли, мои мили приятели, това е важен кармичен въпрос, - по-късно ще обсъдим също и второстепенни кармични въпроси, но този въпрос е един кардинален въпрос – защото като оставим настрана много други, странични и второстепенни неща, хората идват в Антропософското общество именно благодарение на техните най-дълбоки вътрешни изживявания от минали въплъщения, на онова, което техните души са изживели по отношение на светогледа, на религиозното си вероизповедание и т. н.. По-късно ще можем да разгледаме също и второстепенни кармични въпроси. Ето защо по отношение на кармата на Антропософското общество на преден план трябва да бъде поставено това, което душите са изживели по отношение на познанието, по отношение на светогледа и религиите.
към текста >>
Виждате ли, мои мили приятели, това е важен кармичен въпрос, - по-късно ще обсъдим също и второстепенни кармични въпроси, но този въпрос е един кардинален въпрос – защото като оставим настрана много други, странични и второстепенни неща, хората идват в Антропософското общество именно благодарение на техните най-дълбоки вътрешни изживявания от минали въплъщения, на онова, което техните души са изживели по
отношение
на светогледа, на религиозното си вероизповедание и т.
При тези души е много важно, какво становище са заели по отношение на християнството според предпоставките на техните минали земни съществувания.
Виждате ли, мои мили приятели, това е важен кармичен въпрос, - по-късно ще обсъдим също и второстепенни кармични въпроси, но този въпрос е един кардинален въпрос – защото като оставим настрана много други, странични и второстепенни неща, хората идват в Антропософското общество именно благодарение на техните най-дълбоки вътрешни изживявания от минали въплъщения, на онова, което техните души са изживели по отношение на светогледа, на религиозното си вероизповедание и т.
н.. По-късно ще можем да разгледаме също и второстепенни кармични въпроси. Ето защо по отношение на кармата на Антропософското общество на преден план трябва да бъде поставено това, което душите са изживели по отношение на познанието, по отношение на светогледа и религиите.
към текста >>
Ето защо по
отношение
на кармата на Антропософското общество на преден план трябва да бъде поставено това, което душите са изживели по
отношение
на познанието, по
отношение
на светогледа и религиите.
При тези души е много важно, какво становище са заели по отношение на християнството според предпоставките на техните минали земни съществувания. Виждате ли, мои мили приятели, това е важен кармичен въпрос, - по-късно ще обсъдим също и второстепенни кармични въпроси, но този въпрос е един кардинален въпрос – защото като оставим настрана много други, странични и второстепенни неща, хората идват в Антропософското общество именно благодарение на техните най-дълбоки вътрешни изживявания от минали въплъщения, на онова, което техните души са изживели по отношение на светогледа, на религиозното си вероизповедание и т. н.. По-късно ще можем да разгледаме също и второстепенни кармични въпроси.
Ето защо по отношение на кармата на Антропософското общество на преден план трябва да бъде поставено това, което душите са изживели по отношение на познанието, по отношение на светогледа и религиите.
към текста >>
Не трябва да се вярва, че по
отношение
на тези неща християнският свят винаги е бил така незнаещ както днес.
В тези първи столетия на християнското развитие беше напълно възможно въз основа на традицията хората да се свържат с познания за същността на Христос, които познания съществуваха от основаването на християнството. Това бяха познания, според които този, който беше живял в личността на Исус като Христос, преди да пристъпи в земния живот, беше считан за обитател на Слънцето, за едно слънчево същество.
Не трябва да се вярва, че по отношение на тези неща християнският свят винаги е бил така незнаещ както днес.
В първите столетия на християнството хората са разбирали определени места от Евангелието, които много ясно говорят, че съществото, наречено Христос, е слязло в едно човешко тяло, идвайки от Слънцето. Как са си представяли това с подробности, не е така важно, но те са имали тази представа, която е отивала толкова далеч, подобно на начина, по който аз я охарактеризирах сега.
към текста >>
Това имаше за задача, поне чрез образи да бъдат доведени при Христос тези души, които преди да слязат отново на Земята по определен начин бяха стигнали до задънена улица по
отношение
на тяхното християнство.
Независимо дали са преминали или не през още едно междинно въплъщение, те се озоваха в онова велико свръхземно събрание, което поставих в първата половина на 19-то столетие и което охарактеризирах през последната неделя[3]. Тогава в един свръхсетивен култ, който се състоеше от мощни имагинации, се намираха и тези души, пред чиито духовни погледи беше представена в тези мощни имагинации слънчевата тайна на Христос.
Това имаше за задача, поне чрез образи да бъдат доведени при Христос тези души, които преди да слязат отново на Земята по определен начин бяха стигнали до задънена улица по отношение на тяхното християнство.
Христос, когото те не бяха изгубили напълно, но все пак го бяха изгубили така, че в техните души Той беше потопен в съмнение и несигурност.
към текста >>
Беше им трудно поради простата причина, че имаха едно твърде особено
отношение
към въпроса: Що е антропософия?
Всичко това се сля сега в копнежа им да бъдат християни по един правилен начин. Когато отново слязоха на Земята и се родиха в края на 19-то столетие или около прехода от 19-то към 20-то столетие, те бяха онези, които не можеха да постъпят по друг начин, освен да се почувстват тласнати към Христос - понеже по време на тяхното въплъщение в първите столетия на християнството бяха приели Христос без космическото разбиране за неговата същност, а само по един чувствен начин. Но впечатленията, получени чрез мощните имагинации, в които бяха участвали в техния предземен живот, тези впечатления останаха в тях като неопределени копнежи. И така на тях им беше трудно да намерят мястото си в антропософския светоглед, доколкото този антропософски светоглед разглежда първо Космоса и оставя по-назад разглеждането на Христос. Защо им беше трудно?
Беше им трудно поради простата причина, че имаха едно твърде особено отношение към въпроса: Що е антропософия?
към текста >>
А сега, мои мили приятели, ще кажете: - Да, всичко това, което ни казваш, ни изяснява някои неща в кармата на Антропософското общество, но някой може да бъде обзет от страх пред това, което може да се случи, когато вижда, че се хвърля светлина върху някои неща, по
отношение
на които вероятно човек не би искал да го изтръгнат от определено незнание.
А сега, мои мили приятели, ще кажете: - Да, всичко това, което ни казваш, ни изяснява някои неща в кармата на Антропософското общество, но някой може да бъде обзет от страх пред това, което може да се случи, когато вижда, че се хвърля светлина върху някои неща, по отношение на които вероятно човек не би искал да го изтръгнат от определено незнание.
Трябва ли сега да започнем да мислим дали принадлежим на единия или на другия тип?
към текста >>
Именно между тези, които злословят много по адрес на
отношения
та в самото антропософско движение, злословят именно по адрес на личности, злословят дребнаво, са и преходните типове, които се прехвърлят от едната в другата група.
При тях просветват още много неща от техните истински езически въплъщения. Оттам те имат една напълно определена наклонност - да приемат веднага Христос като едно космическо същество. Това, което казвам тук, съвсем не е видно така ясно при едно идейно разглеждане, а много повече при едно практическо разглеждане на живота. Ние можем да познаем двата типа много по-добре по начина, по който те боравят с детайлите в живота, отколкото по техните мисли - абстрактните мисли нямат такова голямо значение за човека. И тогава ще открием например, че преходни типове се срещат повече между онези - естествено личното винаги се изключва, - които всъщност не могат да постъпят по друг начин, освен да внесат навиците от живота си извън антропософията в антропософското движение, които не са никак склонни да приемат особено сериозно антропософското движение, които се характеризират именно с това, че в антропософското движение много злословят по адрес на антропософите.
Именно между тези, които злословят много по адрес на отношенията в самото антропософско движение, злословят именно по адрес на личности, злословят дребнаво, са и преходните типове, които се прехвърлят от едната в другата група.
При тях двата импулса не са особено силно изразени.
към текста >>
100.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 11 юли 1924 г.
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
И когато в онези времена някой умираше, тогава това, което имаше пред себе си като ретроспективно виждане на своя земен живот през първите дни след преминаването през вратата на смъртта, за него беше нещо познато; защото тогавашните хора имаха едно съвсем определено чувство по
отношение
на това ретроспективно виждане на земния живот след смъртта.
И когато в онези времена някой умираше, тогава това, което имаше пред себе си като ретроспективно виждане на своя земен живот през първите дни след преминаването през вратата на смъртта, за него беше нещо познато; защото тогавашните хора имаха едно съвсем определено чувство по отношение на това ретроспективно виждане на земния живот след смъртта.
Те имаха онова чувство, което ги караше да си кажат: - Сега освобождавам от моя организъм онова аурично естество, което отива при ауричното естество, което съм виждал в природата. Моето етерно тяло отива в неговото собствено отечество - така те чувстваха нещата.
към текста >>
И не трябва да се вярва, че между смъртта и едно ново раждане човек не участва в това, което е ставало в човешките
отношения
на Земята.
Но когато тези хора, за които говоря, тези хора с отделното възприемане на астралното и етерното тяло, минаваха през вратата на смъртта, те също се различаваха от онези, които на Земята бяха различни от тях.
И не трябва да се вярва, че между смъртта и едно ново раждане човек не участва в това, което е ставало в човешките отношения на Земята.
Така, както гледаме оттук към небесно-духовния свят, така между смъртта и едно ново раждане душите гледат от небесно-духовния свят към Земята. Както оттук вземаме участие в духовната същност, така обитателите на духовния свят вземат участие в това, което земните същества изживяват на Земята.
към текста >>
101.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 13 юли 1924 г.
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
Тя стана достъпна за всички християни също и по
отношение
на транссубстанцията и на причастието, следователно изгуби характера на старата мистичност.
Като духовни условия за развитието, които доведоха до антропософското движение и се съдържат, така да се каже, от духовна гледна точка в кармата на антропософското движение, посочих два външни симптома. Онзи, който се изразява в раждането на катехизиса с неговите въпроси и отговори, който не довеждаше до една вяра, свързваща се по непосредствен начин с духовния свят и превръщането на литургията в нещо екзотерично, външно, като в нейната цялост тя стана достъпна за всички хора, но така също и за неподготвените.
Тя стана достъпна за всички християни също и по отношение на транссубстанцията и на причастието, следователно изгуби характера на старата мистичност.
В тези две земни събития се извърши онова, което наблюдавано тогава от духовния свят доведе дотам, че по напълно определен начин в духовното развитие да бъде подготвено това, което трябваше да стане духовно откровение в поврата между 19-то и 20-то столетие - духовното откровение, което е подходящо за времето, което следваше събитието на Архангел Михаил и каквото то трябваше да се появи във времето, когато изтече старата тъмна епоха Кали-Юга и в живота на човечеството да разцъфти една нова епоха.
към текста >>
Особеното
отношение
към природата и позицията спрямо духовното, която днес е развита вече до такава висока степен, води своя произход именно от онова време, започнало в 14-то, 15-то столетие.
Особеното отношение към природата и позицията спрямо духовното, която днес е развита вече до такава висока степен, води своя произход именно от онова време, започнало в 14-то, 15-то столетие.
По-рано отношението на човечеството към духовното съществено се различаваше. Хората се приближаваха до духовното не в понятия и идеи, а в изживявания, които все още проникваха, макар слабо и повърхностно, до духовното.
към текста >>
По-рано
отношение
то на човечеството към духовното съществено се различаваше.
Особеното отношение към природата и позицията спрямо духовното, която днес е развита вече до такава висока степен, води своя произход именно от онова време, започнало в 14-то, 15-то столетие.
По-рано отношението на човечеството към духовното съществено се различаваше.
Хората се приближаваха до духовното не в понятия и идеи, а в изживявания, които все още проникваха, макар слабо и повърхностно, до духовното.
към текста >>
102.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 28 юли 1924 г.
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
Така че задачите, които изникват за духовния свят по
отношение
на отделните хора, се падат на съществата от царството на Ангелите.
Трябва да си изясним, че както във физическия сетивен свят около нас са трите природни царства - минералното, растителното и животинското царство, така и в духовния свят ни заобикалят по-висшите царства, които в най-различните лекции назовахме като царства на йерархиите. Също както от човека слизаме надолу в царствата на природата и стигаме до животинското царство, така, когато се издигаме нагоре в свръхсетивното, стигаме до царството на Ангелите. Ангелите имат задача да ръководят отделните човешки същества, да ги закрилят, когато минават от едно земно съществуване в друго.
Така че задачите, които изникват за духовния свят по отношение на отделните хора, се падат на съществата от царството на Ангелите.
към текста >>
Една от тези задачи е да направляват и ръководят основните тенденции в редуващите се епохи по
отношение
на хората.
Отивайки нагоре стигаме до царството на Архангелите, които имат най-различни задачи.
Една от тези задачи е да направляват и ръководят основните тенденции в редуващите се епохи по отношение на хората.
към текста >>
За всяка епоха на Михаил е характерно, че през човечеството минава едно всеобщо човешко течение по
отношение
на специалните интереси на отделните народи или човешки групи.
Тези импулси ще бъдат напълно преодолени в тази Михаилова епоха в течение на три столетия.
За всяка епоха на Михаил е характерно, че през човечеството минава едно всеобщо човешко течение по отношение на специалните интереси на отделните народи или човешки групи.
В онова време, когато преди Мистерията на Голгота на Земята господстваше Михаил, това се изрази чрез факта, че от отношенията и събитията в Древна Гърция се роди онази мощна тенденция, която доведе до походите на Александър Велики, чрез които гръцката култура и цивилизация се разпространи по един гениален начин в Азия и отвъд нея, чак до Африка, и то с помощта на народи, които дотогава имаха съвсем други разбирания. Цялото това величествено дело намери своя завършек в онова, което бе основано в Александрия - едно космополитично течение, което имаше стремежа да предаде духовните сили, натрупани в Гърция, на целия тогавашен цивилизован свят.
към текста >>
В онова време, когато преди Мистерията на Голгота на Земята господстваше Михаил, това се изрази чрез факта, че от
отношения
та и събитията в Древна Гърция се роди онази мощна тенденция, която доведе до походите на Александър Велики, чрез които гръцката култура и цивилизация се разпространи по един гениален начин в Азия и отвъд нея, чак до Африка, и то с помощта на народи, които дотогава имаха съвсем други разбирания.
Тези импулси ще бъдат напълно преодолени в тази Михаилова епоха в течение на три столетия. За всяка епоха на Михаил е характерно, че през човечеството минава едно всеобщо човешко течение по отношение на специалните интереси на отделните народи или човешки групи.
В онова време, когато преди Мистерията на Голгота на Земята господстваше Михаил, това се изрази чрез факта, че от отношенията и събитията в Древна Гърция се роди онази мощна тенденция, която доведе до походите на Александър Велики, чрез които гръцката култура и цивилизация се разпространи по един гениален начин в Азия и отвъд нея, чак до Африка, и то с помощта на народи, които дотогава имаха съвсем други разбирания.
Цялото това величествено дело намери своя завършек в онова, което бе основано в Александрия - едно космополитично течение, което имаше стремежа да предаде духовните сили, натрупани в Гърция, на целия тогавашен цивилизован свят.
към текста >>
Налице беше един важен факт, който проникваше дълбоко в душата по
отношение
на това, как космическата интелигентност тече надолу към Земята.
Със слизането на Христос на Земята беше свързан и фактът, че заедно със своите последователи Михаил видя не само сбогуването на Христос със Слънцето, но той преди всичко видя и как от неговите ръце, от самия Михаил постепенно се изплъзва господството над космическата интелигентност. В онова време от Слънцето се виждаше много ясно, че нещата от духовния свят вече няма да идват при човека с космическото интелигентно съдържание, а че в определен момент самият човек на Земята ще стигне до своята собствена интелигентност.
Налице беше един важен факт, който проникваше дълбоко в душата по отношение на това, как космическата интелигентност тече надолу към Земята.
Постепенно тя вече не можеше да бъде намерена в небесата - ако мога да си послужа с този израз, - а беше спусната долу на Земята.
към текста >>
Мъдростта на посвещението, розенкройцерската мъдрост, както тя се разпространяваше тогава, се състоеше в това, че нейните притежатели имаха известна яснота относно тези
отношения
.
Сега тя беше на Земята и хората трябваше да постигнат яснота относно нейния смисъл. Погледнато от духовния свят, на Земята можеше да се види, как онова, което принадлежи на областта на Михаил, сега се развиваше долу, извън неговата власт, и то именно при започващото господство на Гавраил.
Мъдростта на посвещението, розенкройцерската мъдрост, както тя се разпространяваше тогава, се състоеше в това, че нейните притежатели имаха известна яснота относно тези отношения.
Именно в онова време е важно да насочим поглед върху начина, по който земното е свързано със свръхсетивното. Защото изглежда, че земното сякаш е откъснато от свръхсетивното, - но то е свързано с него! И от това, което изложих в последните часове, виждате, как земното всъщност е свързано със свръхсетивното. Онова, което са свръхсетивни факти, мога да го резюмирам само в образи, в имагинации. То не може да се опише с отвлечени понятия, а трябва да се обрисува образно.
към текста >>
Онова, което Михаил беше управлявал по
отношение
на хората в течение на еони и което той инспирираше в земното съществуване, се е изплъзнало от неговата власт.
Беше обърнато внимание, че в края на 19-то столетие, в последната му третина, самият Михаил пое управлението на Земята и след като междувременно другите шест Архангела бяха упражнили своето господство от времето на Александър Велики насам, започна една нова епоха на Михаил, която ще бъде различна от другите. Защото при другите Михаилови епохи космическата интелигентност винаги се проявяваше във общочовешкото. Сега обаче - казваше Михаил на своите ученици в свръхсетивния свят, - в епохата на Михаил, ще се касае за нещо съвършено различно.
Онова, което Михаил беше управлявал по отношение на хората в течение на еони и което той инспирираше в земното съществуване, се е изплъзнало от неговата власт.
Той ще го намери отново, когато в края на 19-то столетие поеме властта на Земята. Ще го намери, но в едно особено състояние, защото първо между хората ще се е възцарила лишена от духовност интелигентност; той ще го намери в най-висока степен изложено на влиянието на ариманическите сили. Защото в същото време, когато интелигентността на Космоса слезе на Земята, все повече и повече нарастваха аспирациите на ариманическите същества да откъснат тази космическа интелигентност от властта на Михаил, да я наложат на Земята сама, освободена от неговата власт.
към текста >>
103.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, 1 август 1924 г.
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
Днес първо искам да разгледаме предпоследното господство на Михаил, всъщност по
отношение
на настоящето то беше последно, то траеше три столетия и приключи в епохата на Александър, преди християнската ера.
Днес първо искам да разгледаме предпоследното господство на Михаил, всъщност по отношение на настоящето то беше последно, то траеше три столетия и приключи в епохата на Александър, преди християнската ера.
После това господство на Михаил се оттегли и господството над Земята поеха други архангелски същества. Когато на Земята се случи Мистерията на Голгота, общността на Михаил беше съставена от духовните и човешко-духовните същества, които й принадлежаха. Те почувстваха Мистерията на Голгота като момент, в който Христос напусна тяхната област, областта на Слънцето, докато живеещите тогава хора на Земята трябваше да почувстват Мистерията на Голгота като слизането на Христос при тях.
към текста >>
Виждате ли, мои мили приятели, по
отношение
на тези неща човечеството се развиваше по следния начин.
Виждате ли, мои мили приятели, по отношение на тези неща човечеството се развиваше по следния начин.
До края на епохата на Александър, даже и известно време след тази епоха, а за отделни човешки групи много по-продължително време, винаги съществуваше съзнанието, че когато някой беше интелигентен, той не развиваше сам тази интелигентност в себе си, а тя му беше подарена от духовните светове. Когато някой мислеше нещо, което беше умно, този факт, че той е умен, се приписваше на инспирирането от духовните същества. Фактът, че хората започнаха да приписват своето остроумие и интелигентност на самите себе си, беше новост. И това се случи, защото управлението на интелигентността премина от ръцете на Михаил в ръцете на хората.
към текста >>
Когато насочим поглед върху всички ръководещи духове от редицата на Архангелите, които се сменят подред в земното господство, така че то се упражнява винаги около три, три и половина столетия, както в последните три до четири столетия господството на Гавраил, а сега в следващите три и половина години господството на Михаил и когато насочим поглед върху цялата редица архангелски същества: Гавраил, Рафаил, Захариил, Анаил, Орифиил, Самаил, Михаил, ние можем да опишем
отношение
то, което съществува между тях и духовете от по-висшите йерархии, приблизително по следния начин:
Когато насочим поглед върху всички ръководещи духове от редицата на Архангелите, които се сменят подред в земното господство, така че то се упражнява винаги около три, три и половина столетия, както в последните три до четири столетия господството на Гавраил, а сега в следващите три и половина години господството на Михаил и когато насочим поглед върху цялата редица архангелски същества: Гавраил, Рафаил, Захариил, Анаил, Орифиил, Самаил, Михаил, ние можем да опишем отношението, което съществува между тях и духовете от по-висшите йерархии, приблизително по следния начин:
към текста >>
И това именно беше неговата позиция по
отношение
на другите Архангели: Той протестираше по един твърд начин срещу човешкото падение.
Словото на Михаил тогава беше: - Човек трябва да стигне до пан-интелигентността, до схващането за безпогрешната форма на божественото тук, на Земята. Навсякъде трябва да бъде разпространено най-доброто, което е било създадено преди достигането на това обезсърчение в мистерийни храмове с център в Александрия. - Това беше импулсът на Михаил.
И това именно беше неговата позиция по отношение на другите Архангели: Той протестираше по един твърд начин срещу човешкото падение.
към текста >>
Естествено това е само по
отношение
на самия него, защото Михаил не иска лично да си присвои интелигентността, а иска и в течение на хилядолетия е искал да управлява пан-интелигентността през еоните.
Виждате ли, когато по този начин имаме пред себе си Ариман, ние естествено ще почувстваме тогава и пълната противоположност между Ариман и Михаил. Защото за Михаил съвсем не е важно индивидуалното в интелигентността. Ч овекът постоянно е изложен на изкушението да направи от интелигентността нещо лично и индивидуално по образец на Ариман. Всъщност Ариман има много презрително мнение за Михаил, той смята Михаил за глупав.
Естествено това е само по отношение на самия него, защото Михаил не иска лично да си присвои интелигентността, а иска и в течение на хилядолетия е искал да управлява пан-интелигентността през еоните.
И сега, когато хората притежават интелигентността, тя отново би трябвало да бъде управлявана от него като нещо общочовешко, като нещо, което да ползва всички хора под формата на всеобща интелигентност.
към текста >>
Така е и по
отношение
на категориите на Аристотел; те са десет: битие, количество, качество, свойство,
отношение
, пространство, време, положение, поведение, действие, страдание, - те не са толкова много, колкото буквите.
Така е и по отношение на категориите на Аристотел; те са десет: битие, количество, качество, свойство, отношение, пространство, време, положение, поведение, действие, страдание, - те не са толкова много, колкото буквите.
Това са духовните букви. Който знае да си служи с думите битие, поведение, действие и т. н. по правилен начин, както знае да си служи с отделните букви, за да дадат те съдържанието на «Фауст», той все още може да предчувства нещо от онова, което Аристотел е казал, например поучавайки Александър Велики.
към текста >>
104.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 3 август 1924 г.
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
Вие несъмнено видяхте от изнесените досега лекции, как душите, които от глъбините на тяхното подсъзнание чувстват стремеж към антропософското движение, носят този стремеж в себе си поради тяхното особено
отношение
към силите на Михаил.
Вие несъмнено видяхте от изнесените досега лекции, как душите, които от глъбините на тяхното подсъзнание чувстват стремеж към антропософското движение, носят този стремеж в себе си поради тяхното особено отношение към силите на Михаил.
Ние разгледахме действието на тези сили в различните столетия, за да видим, какво влияние могат да имат тези импулси на Михаил върху живота на онези, които се намират в някаква връзка с тях.
към текста >>
Но я вижте, през времето, когато трябваше да изживее това, този човек не беше способен да използва своето съзнание поради най-рафинирани
отношения
в кармата.
Веднъж един човек трябваше исторически по-интимно да бъде запознат с една личност. Той просто трябваше да се запознае исторически с една личност от времето на възраждането или на реформацията. Разберете ме точно, касаеше се затова, че бяха направени всякакви подготовки, един човек - това беше в края на 90-те години на миналото столетие - по исторически път да се запознае с една личност от времето на възраждането и реформацията. И всъщност след цялата тази подготовка, беше невъзможно този човек да не се запознае с тази личност по един, бих искал да кажа, напълно педантично-филистерски път.
Но я вижте, през времето, когато трябваше да изживее това, този човек не беше способен да използва своето съзнание поради най-рафинирани отношения в кармата.
Той изпадна в един вид сън, от който не можа да се събуди. Чрез това той бе възпрепятстван.
към текста >>
Вземете един човек, който влиза в Антропософското общество или движение, който по-рано е имал някакви
отношения
с неантропософи, или който запазва тези
отношения
.
Вземете един човек, който влиза в Антропософското общество или движение, който по-рано е имал някакви отношения с неантропософи, или който запазва тези отношения.
Много по-значителна е разликата между този, който е вътре в обществото, и този, който се намира вън или остава вън, отколкото иначе в някои други общности. Тук съществуват два вида връзки. Поради това, че всичко, което описах е станало, ние живеем в една епоха, изпълнена с извънредно важни решения, така че това стоене едни до други на хора антропософи и неантропософи днес е нещо твърде решаващо. За онзи, който се намира вътре в Антропософското общество се касае или за развързването на една стара карма, или за изтъкаването на една нова карма с този, който се намира вън от Антропософското общество. А това са големи разлики.
към текста >>
Защото нека си представим, че тези хора се срещнат отново в едно бъдеще въплъщение - нали това, което ни се случва в бъдещи въплъщения, се подготвя още в настоящето въплъщение - тогава тази среща, именно с хора, към които се намираме в такова
отношение
, каквото сега охарактеризирах, ще бъде такава, че съществуващата иначе отчужденост ще се увеличи.
Защото нека си представим, че тези хора се срещнат отново в едно бъдеще въплъщение - нали това, което ни се случва в бъдещи въплъщения, се подготвя още в настоящето въплъщение - тогава тази среща, именно с хора, към които се намираме в такова отношение, каквото сега охарактеризирах, ще бъде такава, че съществуващата иначе отчужденост ще се увеличи.
Защото Михаил действа също и във физическите симпатии и антипатии. Обаче всичко това се подготвя още отсега, то се подготвя още отсега за всеки отделен антропософ. Ето защо извънредно важно за антропософа е да обгърне с поглед тези кармически връзки, тези кармически отношения, които се създават между него и неантропософите. Тук стават именно неща, които достигат горе чак до непосредствената по-висша от нас йерархия. Защото виждате ли, съществува един еквивалент на това, което аз описах: че импулсите на Михаил се явяват като образуващи раса; съществува един еквивалент на това.
към текста >>
Ето защо извънредно важно за антропософа е да обгърне с поглед тези кармически връзки, тези кармически
отношения
, които се създават между него и неантропософите.
Защото нека си представим, че тези хора се срещнат отново в едно бъдеще въплъщение - нали това, което ни се случва в бъдещи въплъщения, се подготвя още в настоящето въплъщение - тогава тази среща, именно с хора, към които се намираме в такова отношение, каквото сега охарактеризирах, ще бъде такава, че съществуващата иначе отчужденост ще се увеличи. Защото Михаил действа също и във физическите симпатии и антипатии. Обаче всичко това се подготвя още отсега, то се подготвя още отсега за всеки отделен антропософ.
Ето защо извънредно важно за антропософа е да обгърне с поглед тези кармически връзки, тези кармически отношения, които се създават между него и неантропософите.
Тук стават именно неща, които достигат горе чак до непосредствената по-висша от нас йерархия. Защото виждате ли, съществува един еквивалент на това, което аз описах: че импулсите на Михаил се явяват като образуващи раса; съществува един еквивалент на това.
към текста >>
105.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 4 август 1924 г.
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
В нашата днешна материалистична епоха един човек, който изхожда от всичките
отношения
на възпитанието и на живота, може всъщност да дойде честно до антропософията само благодарение на това, че в себе си той има кармически импулс, който го тласка към духовното - иначе неговото идване е нечестно.
В нашата днешна материалистична епоха един човек, който изхожда от всичките отношения на възпитанието и на живота, може всъщност да дойде честно до антропософията само благодарение на това, че в себе си той има кармически импулс, който го тласка към духовното - иначе неговото идване е нечестно.
Този кармически импулс е сбор от всичко онова, което преди слизането в този земен живот е било изпитано така, както аз го описах.
към текста >>
Помислете само, колко силно някой човек днес е онова, което той е станал чрез външните условия на живота и че всъщност, бихме искали да кажем, че няма никакво съмнение, че той принадлежи към тези
отношения
.
Това обаче обуславя, че човекът ще се справя по-трудно с живота, просто поради това, че има да избира между повече възможности отколкото други, защото той лесно израства от това, в което другите се врастват.
Помислете само, колко силно някой човек днес е онова, което той е станал чрез външните условия на живота и че всъщност, бихме искали да кажем, че няма никакво съмнение, че той принадлежи към тези отношения.
Виждаме един чиновник, търговски съветник, ръководител на строежи, фабрикант и т. н.: Те са това, което са, с абсолютна самопонятност. Без съмнение, и между тях се случва някой да каже: - Изглежда, че съм бил роден за нещо по-добро, или поне за нещо друго; но който казва това, той не го мисли сериозно. Сравнете с това безкрайните трудности, които се изпречват пред онези, които са тласкани чрез един вътрешен стремеж към духовността на антропософията. Може би това никъде не се проявява така очебийно, както при най-младите хора.
към текста >>
Всичко това, което съществува като множество възможности по
отношение
на най-разнообразните неща в живота, изисква от антпропософите инициатива, вътрешна инициатива на душевния живот.
Всичко това, което съществува като множество възможности по отношение на най-разнообразните неща в живота, изисква от антпропософите инициатива, вътрешна инициатива на душевния живот.
И ние трябва да се запознаем с това, че за антропософа важи следното изречение, което той трябва да си каже: - Щом чрез моята карма веднъж съм станал антропософ, тогава онова, което ме е тласнало към антропософията изисква аз да обърна внимание на това, как в моята душа - повече или по-малко задълбочено - се явява необходимостта да проявя в живота душевна инициатива, да мога да започна нещо от най-дълбоката вътрешност на моето същество, да мога да преценя нещо, да мога да реша нещо. -
към текста >>
Помислете, че с това всъщност е казано извънредно много; защото същевременно днес има много неща, които заблуждават извънредно много по
отношение
на всичко това, което може да направлява и ръководи съждението.
Помислете, че с това всъщност е казано извънредно много; защото същевременно днес има много неща, които заблуждават извънредно много по отношение на всичко това, което може да направлява и ръководи съждението.
А без ясна преценка относно отношенията на живота инициативата не се разгръща от основите на душата. Но кое именно днес ни довежда до една ясна преценка на живота?
към текста >>
А без ясна преценка относно
отношения
та на живота инициативата не се разгръща от основите на душата.
Помислете, че с това всъщност е казано извънредно много; защото същевременно днес има много неща, които заблуждават извънредно много по отношение на всичко това, което може да направлява и ръководи съждението.
А без ясна преценка относно отношенията на живота инициативата не се разгръща от основите на душата.
Но кое именно днес ни довежда до една ясна преценка на живота?
към текста >>
Мои мили приятели, нека да обгърнем с поглед една от най-важните характерни черти на нашето време и нека си отговорим на въпроса, как можем да стигнем до определена яснота по
отношение
на една от най-важните характерни черти на нашия съвременен живот.
Мои мили приятели, нека да обгърнем с поглед една от най-важните характерни черти на нашето време и нека си отговорим на въпроса, как можем да стигнем до определена яснота по отношение на една от най-важните характерни черти на нашия съвременен живот.
Вие ще видите, че при това, което днес ще кажа, се касае за нещо подобно на яйцето на Колумб. Обаче при яйцето на Колумб се касае, някому да дойде на ум да го постави така, че то да може да стои изправено; а също и при това, за което сега ще говоря, ще се касае за това, на някого да му дойде на ум, да му хрумне.
към текста >>
В това
отношение
човек може да има най-странните изживявания в разговори с антропософи.
Но без съмнение някои антропософски души са изтръгнати от едно живо чувство за това, което е във времето, като приятно искат да плуват извън времето.
В това отношение човек може да има най-странните изживявания в разговори с антропософи.
Те знаят например много добре, кой е бил Ликург, но понякога могат да проявят такова непознаване на съвременниците, което е просто трогателно.
към текста >>
Най-често това не се удава и може да се каже, че онези неща, които се казват против материализма, се казват много често от една добра воля, но те всъщност не успяват; те не правят никакво впечатление върху онези, които са материалисти в теоретическо и в практическо
отношение
.
Някой, който е минал през училище, станал е учен - примери има достатъчно много в Антропософското общество, - когато се пробуди антропософски, чувства извънредно голям стремеж да опровергае материализма, да води борба против материализма, да каже всичко възможно против материализма. Той започва да води борба против материализма, да го опровергава, вярва може би именно чрез това, че стои истински в течението на Михаил.
Най-често това не се удава и може да се каже, че онези неща, които се казват против материализма, се казват много често от една добра воля, но те всъщност не успяват; те не правят никакво впечатление върху онези, които са материалисти в теоретическо и в практическо отношение.
Защо е така? Това именно е, което възпрепятства яснотата на преценките.
към текста >>
В това
отношение
онзи, който взема живота сериозно, ще ви каже: - Човекът кармически беше свързан с мнозина или още е свързан с такива, които не могат да влязат в духовното.
В това отношение онзи, който взема живота сериозно, ще ви каже: - Човекът кармически беше свързан с мнозина или още е свързан с такива, които не могат да влязат в духовното.
И може би наред с известно сродство на живота той ще чувства една дълбока отчужденост, напълно оправдано ще чувства една такава дълбока отчужденост. Кармическата връзка, която иначе съществува в живота, отпада, тя изчезва. И между човек, който стои вън в полето на материализма, и човек, който стои в полето на спиритуализма, вече не остава нищо кармично, - а остава това, - като че ли материалистът особено внимателно трябва да наблюдава другия. И ние можем да насочим нашия поглед към едно време в бъдещето, когато онези, които в течение на 20-то столетие ще навлязат все повече и повече в духовното, ще стоят наред с други, които в минали земни съществувания са живели кармически свързани с тях. В това бъдеще все по-малко ще се проявяват кармическите афинитети, кармическите родства; обаче онова, което ще е останало от кармическите сродства, ще бъде това, че стоящите в полето на материализма ще трябва да гледат тези стоящи в полето на духовността.
към текста >>
Защото днес е невъзможно да не се пишат материалистични книги върху ботаниката или върху анатомията;
отношение
то на живота не позволява това.
Тук именно е необходимо да не си служим само с формалности. Днес ние не можем да предпазим един човек, да не бъде изложен на интелектуалния материализъм.
Защото днес е невъзможно да не се пишат материалистични книги върху ботаниката или върху анатомията; отношението на живота не позволява това.
Обаче касае се да обхванем тези неща не само формално, а да ги обхванем в тяхната действителност. Тук ние трябва да разберем, че понеже Михаил не изтръгва вече душевно-духовното от физическо-телесното както по-рано Ариман може да действа върху душевно-духовното намиращо се в тялото. И именно тогава, когато това душевно-духовно естество е надарено, но потъва в тялото, то е много достъпно за Ариман, изложено е особено много на Ариман. И Ариман намира своята плячка особено при най-надарените хора, за да изтръгне интелигентността от Михаил, да я отнеме от Михаил. Тогава настъпва именно това, което в нашето време играе много по-голяма роля, отколкото обикновено се мисли.
към текста >>
106.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 8 август 1924 г.
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
Ние дълго време говорихме за кармическите
отношения
, които са свързани с антропософското движение, с Антропософското общество, с отделните личности, които честно изпитват вътрешен стремеж да прекарат своя живот сред антропософското движение.
Ние дълго време говорихме за кармическите отношения, които са свързани с антропософското движение, с Антропософското общество, с отделните личности, които честно изпитват вътрешен стремеж да прекарат своя живот сред антропософското движение.
И въпреки че в тази насока има да се кажат още много неща за кармическите отношения и след завръщането ми от Англия, днес в последния час преди отпътуването ми за Англия - пътуване, което ще заеме почти цялата останала част на месец август - бих искал именно да изнеса като един вид заключение някои неща, които ще бъдат годни да закръглят мислите, които трябваше да ви съобщя в тези кармически разглеждания.
към текста >>
И въпреки че в тази насока има да се кажат още много неща за кармическите
отношения
и след завръщането ми от Англия, днес в последния час преди отпътуването ми за Англия - пътуване, което ще заеме почти цялата останала част на месец август - бих искал именно да изнеса като един вид заключение някои неща, които ще бъдат годни да закръглят мислите, които трябваше да ви съобщя в тези кармически разглеждания.
Ние дълго време говорихме за кармическите отношения, които са свързани с антропософското движение, с Антропософското общество, с отделните личности, които честно изпитват вътрешен стремеж да прекарат своя живот сред антропософското движение.
И въпреки че в тази насока има да се кажат още много неща за кармическите отношения и след завръщането ми от Англия, днес в последния час преди отпътуването ми за Англия - пътуване, което ще заеме почти цялата останала част на месец август - бих искал именно да изнеса като един вид заключение някои неща, които ще бъдат годни да закръглят мислите, които трябваше да ви съобщя в тези кармически разглеждания.
към текста >>
Когато насочим поглед към в много
отношения
отличните учени, които позовавайки се на арабизма, позовавайки се на това, което, изхождайки от походите на Александър Велики, бе живяло като аристотелизъм в Азия, което после проникна мистиката на Изтока и я направи, бих искал да кажа, интелигентна; когато насочим поглед върху всичко това, което после бе пренесено през Африка в Испания и като мавърска мъдрост бе действало там чрез една такава превъзходна личност като Аверое, в ученията на тези мавро-испански учени ние намираме един отблясък на възгледите, които са насочени към космическата интелигентност.
В по-древни времена хората, както казах, не приписваха интелигентността на себе си, но всичко, което те проявяваха във форми на интелигентността, го считаха, че произхожда от инспирацията на по-висши същества. И сведущите в тази област знаеха, че това бяха онези висши същества, които в християнската терминология по-късно бяха наречени Михаил и неговите сподвижници. Аз ви посочих 8-то и 9-то столетие като онзи период от развитието на цивилизованото човечество, в който космическата интелигентност постепенно се насочи към Земята, така да се каже, прие форма на капки, които след това живееха в отделните души като лична интелигентност, като личен ум. Аз също ви посочих, как - традиционно, но също и с известно разбиране, - погледът остана насочен към космическата интелигентност, т.е. към древното управление на Михаил.
Когато насочим поглед към в много отношения отличните учени, които позовавайки се на арабизма, позовавайки се на това, което, изхождайки от походите на Александър Велики, бе живяло като аристотелизъм в Азия, което после проникна мистиката на Изтока и я направи, бих искал да кажа, интелигентна; когато насочим поглед върху всичко това, което после бе пренесено през Африка в Испания и като мавърска мъдрост бе действало там чрез една такава превъзходна личност като Аверое, в ученията на тези мавро-испански учени ние намираме един отблясък на възгледите, които са насочени към космическата интелигентност.
към текста >>
И една стара истина по
отношение
развитието на човечеството, която вече не беше вярна за онова време, беше проповядвана във висшите школи, които бяха подържани от маврите в Испания.
Това дойде в Азия, върна се от Азия обратно и загоря още във възгледите на маврите в Испания през времето, когато схоластиците се застъпваха за личното безсмъртие. Ние не трябва да казваме, както са казвали схоластиците: - Това е едно заблуждение; - а трябва да кажем: - Развитието на човечеството донесе индивидуалното лично безсмъртие и това лично безсмъртие бе изтъквано първо в схоластиката на доминиканците.
И една стара истина по отношение развитието на човечеството, която вече не беше вярна за онова време, беше проповядвана във висшите школи, които бяха подържани от маврите в Испания.
Ние днес трябва да бъдем толерантни не само по отношение на съвременниците, а трябва да бъдем толерантни също и по отношение на онези, които разпространяваха старите учения. Хората от онова време не са могли да се отнесат по този начин; ето защо е важно постоянно и постоянно да си казваме: - Това, което доминиканските схоластици наричаха безсмъртие, е всъщност истина едва откакто в човечеството бавно и постепенно навлиза Съзнателната душа.
към текста >>
Ние днес трябва да бъдем толерантни не само по
отношение
на съвременниците, а трябва да бъдем толерантни също и по
отношение
на онези, които разпространяваха старите учения.
Това дойде в Азия, върна се от Азия обратно и загоря още във възгледите на маврите в Испания през времето, когато схоластиците се застъпваха за личното безсмъртие. Ние не трябва да казваме, както са казвали схоластиците: - Това е едно заблуждение; - а трябва да кажем: - Развитието на човечеството донесе индивидуалното лично безсмъртие и това лично безсмъртие бе изтъквано първо в схоластиката на доминиканците. И една стара истина по отношение развитието на човечеството, която вече не беше вярна за онова време, беше проповядвана във висшите школи, които бяха подържани от маврите в Испания.
Ние днес трябва да бъдем толерантни не само по отношение на съвременниците, а трябва да бъдем толерантни също и по отношение на онези, които разпространяваха старите учения.
Хората от онова време не са могли да се отнесат по този начин; ето защо е важно постоянно и постоянно да си казваме: - Това, което доминиканските схоластици наричаха безсмъртие, е всъщност истина едва откакто в човечеството бавно и постепенно навлиза Съзнателната душа.
към текста >>
- Трябва да призная, че този е един от най-трудните въпроси, които могат да бъдат повдигнати по
отношение
на новото развитие на човечеството.
Но сега вие ще кажете: - Но как се случи всъщност, че на определен брой Михаилови Ангели внезапно им хрумна да излязат от това царство на Михаил? А на другите не им хрумна да излязат от това царство!
- Трябва да призная, че този е един от най-трудните въпроси, които могат да бъдат повдигнати по отношение на новото развитие на човечеството.
Това е всъщност един въпрос, който, когато човек се занимава с него, трябва да раздвижи всички вътрешни сили. Това е един въпрос, който дълбоко и вътрешно е свързан с целия човешки живот.
към текста >>
Това е разтърсващото - ако някой остане на правилни позиции, като правилно използва космическата интелигентност спрямо такива свръхмощни
отношения
на фактите - потресаващо важното, което настъпи и все повече и повече настъпва, е, че Ангелът на една човешка душа, която по-рано кармически беше свързана с друга човешка душа, не отива заедно с Ангела на тази друга човешка душа.
В задружното действие се изживява кармата. Естествено, когато в един земен живот съм свързан с хора, и ние пренасяме това в следващия живот, тогава Ангелът на единния човек трябва да се срещне с Ангела на другия човек. Трябва да се стигне до съвместна дейност и това много пъти е било така. Това е ужасно потресаващо, бих искал да кажа, смазващо, което става на Земята при Вселенския събор от 869 година. То е сигнал за нещо огромно, което става горе в духовния свят.
Това е разтърсващото - ако някой остане на правилни позиции, като правилно използва космическата интелигентност спрямо такива свръхмощни отношения на фактите - потресаващо важното, което настъпи и все повече и повече настъпва, е, че Ангелът на една човешка душа, която по-рано кармически беше свързана с друга човешка душа, не отива заедно с Ангела на тази друга човешка душа.
Единият Ангел на две кармически свързани човешки души остана при Михаил, другият слезе долу на Земята. Какво трябваше да се случи тук? В периода между основаването на християнството и епохата на Съзнателната душа, който беше сигнализиран предимно чрез 9-то столетие, чрез 869 година, трябваше да се случи това, че в кармата на хората настъпи безредие! С това е казана една от най-важните думи, която въобще може да бъде изказана по отношение на новата история на човечеството. В кармата на по-новото човечество настъпи безредие.
към текста >>
С това е казана една от най-важните думи, която въобще може да бъде изказана по
отношение
на новата история на човечеството.
То е сигнал за нещо огромно, което става горе в духовния свят. Това е разтърсващото - ако някой остане на правилни позиции, като правилно използва космическата интелигентност спрямо такива свръхмощни отношения на фактите - потресаващо важното, което настъпи и все повече и повече настъпва, е, че Ангелът на една човешка душа, която по-рано кармически беше свързана с друга човешка душа, не отива заедно с Ангела на тази друга човешка душа. Единият Ангел на две кармически свързани човешки души остана при Михаил, другият слезе долу на Земята. Какво трябваше да се случи тук? В периода между основаването на християнството и епохата на Съзнателната душа, който беше сигнализиран предимно чрез 9-то столетие, чрез 869 година, трябваше да се случи това, че в кармата на хората настъпи безредие!
С това е казана една от най-важните думи, която въобще може да бъде изказана по отношение на новата история на човечеството.
В кармата на по-новото човечество настъпи безредие. В следващите земни съществувания вече не всички изживявания бяха правилно поставени в кармата. И хаотичността на по-новата история, това, което внася в по-новата история все повече и повече социален, културен и друг хаос, който не позволява да се стигне до една цел, това е безредието, в което е била вкарана кармата, защото настъпи разцепление в йерархията на Ангелите, принадлежащи към Михаил.
към текста >>
Слабо и бледо е това, което избираме като мисли от земните
отношения
.
И сега можем да изкажем нещо, което е свързано с кармата на Антропософското общество, което е от извънредно голямо значение, което, бих искал да кажа, едва сега дава правилния нюанс. Защото всичко, което в крайна сметка може да се характеризира, опирайки се на дадените условия, не изчерпва онова, което става зад кулисите в духовния свят.
Слабо и бледо е това, което избираме като мисли от земните отношения.
След такава подготовка трябва да пристъпим към това, което характеризира чисто духовното.
към текста >>
Когато в течение на живота си някой забележи, че тук или там влиза в
отношения
, които не са съобразени с неговия вътрешен стремеж, които, може би, по някакъв начин остават вън от истинския баланс в човека между доброто и злото - това от една страна, - а от друга страна в него постоянно живее стремеж да напредва с антропософското учение.
Но как става така, че съществуват също и силите, които допринасят на базата на чисто духовни принципи днес действително да се събират хора, които иначе са си чужди в днешния свят? Къде се крият силите, които карат хората заедно да се намерят? Тези сили се крият в това, че чрез настъпване господството на Михаил, чрез епохата на Михаил, в която живеем, с поемане господството над Земята от Михаил, със смяната на господството на Гавраил с господството на Михаил, от него се внася силата, която отново трябва да въведе ред в кармата на онези, които са вървели с него. Така че можем да кажем: - Кое обединява членовете на Антропософското общество? Обединява ги това, че те трябва да приведат в ред тяхната карма!
Когато в течение на живота си някой забележи, че тук или там влиза в отношения, които не са съобразени с неговия вътрешен стремеж, които, може би, по някакъв начин остават вън от истинския баланс в човека между доброто и злото - това от една страна, - а от друга страна в него постоянно живее стремеж да напредва с антропософското учение.
Тук е налице фактът, че съответният човек се стреми обратно към кармата, към действителната карма, към изживяването на действителната карма. Това за познаващия е космическият лъч, който действително се разлива чрез антропософското движение и означава възстановяване истината на кармата. Виждате ли, с този факт е свързано много от това, което е съдба за отделния човек в Антропософското общество, както и съдбата на цялото общество, защото те се сливат в едно.
към текста >>
Виждате ли, по
отношение
на един от най-блестящите писатели на последното време, по
отношение
на един от най-великите писатели беше възможно едно друго становище, преди да бяха излезли неговите последни съчинения.
Виждате ли, по отношение на един от най-блестящите писатели на последното време, по отношение на един от най-великите писатели беше възможно едно друго становище, преди да бяха излезли неговите последни съчинения.
Когато аз написах книгата «Ницше, борец срещу своето време»[4], в обществеността имахме работа с един блестящ писател, който беше завишил човешките способности до най-висока степен. Едва по-късно се запознахме с това, което Ницше[5] е написал във времето на своя упадък. Това са преди всичко две съчинения: «Антихрист» и «Ecce homo» /ето човекът/, това са две съчинения, които е написал Ариман - не Ницше, а един ариманически дух, вселен в Ницше. Тук Ариман за първи път се появява като писател на Земята. Той ще продължи да върши това.
към текста >>
По
отношение
на това, което е величествено, заслепяващо, ние не понижаваме едно съчинение, когато го наричаме ариманическо, както могат да помислят прости хора, които не знаят, какво величие може да има в Ариман.
Тук Ариман за първи път се появява като писател на Земята. Той ще продължи да върши това. От това Ницше бе разбит. Нека помислим, срещу какви импулси заставаме, когато заставаме пред онези идеи, които са живели в Ницше във времето, когато изхождайки от този дух той бе написал онези блестящи, интелигентни, но дяволски съчинения - съчиненията «Антихрист» и «Ecce homo»! Аз говорих за великата обширна интелигентност на Ариман.
По отношение на това, което е величествено, заслепяващо, ние не понижаваме едно съчинение, когато го наричаме ариманическо, както могат да помислят прости хора, които не знаят, какво величие може да има в Ариман.
Не се укорява, не се хвали, когато се говори за Ариман; много неща на Земята зависят от него. Който е кървял - разбирам това душевно - както аз съм кървял, когато за първи път прочетох Ницшевото съчинение «Волята за власт», което след това бе публикувано по такъв начин, че хората не можеха да имат никаква правилна представа за него, и който същевременно може да вижда в царствата, които, откакто е настъпило господството на Михаил, от 80-те години на миналия век, са отделени от физическите земни царства с една съвсем тънка стена, който знае, как това царство непосредствено граничи с физическото царство, така че можем да кажем, че то е едно царство, което е подобно на царството, в което човек влиза след смъртта, - който прозира, какви са усилията в това направление, той знае, как те импулсиращо се изразяват в нещо подобно като «Ecce homo» и «Антихрист». Достатъчно е тогава само да се помисли, какви забележки на Ариман се намират в «Антихрист». Не зная, дали в по-новите издания това място е оставено така. Има едно място, където той пише за Исус - аз не цитирам дословно - и казва, че Ренан е нарекъл Исус гений.
към текста >>
107.
Съдържание
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
Протичащата нишка на съдбата, кармата, малко иска да знае за външната и вътрешна професия на човека, тя много повече се интересува за вътрешните душевни сили и душевни съпротивления, за моралните
отношения
.
Протичащата нишка на съдбата, кармата, малко иска да знае за външната и вътрешна професия на човека, тя много повече се интересува за вътрешните душевни сили и душевни съпротивления, за моралните отношения.
Изследването на нишката на съдбата изисква да насочим вниманието си върху особени интимности, да разгледаме целостта на човека. Карл Лудвиг, Шлайх и Август Стриндберг.
към текста >>
В това
отношение
е залегнало едно чувство, което мисловно не може да се обоснове.
Както се вижда от запитвания и многобройни нови публикации, понастоящем много хора приемат възгледите за прераждането като правилни за тях или поне не ги отричат.
В това отношение е залегнало едно чувство, което мисловно не може да се обоснове.
Едно такова обоснование, подходящо за днешното мислене беше дадено от Рудолф Щайнер (1861-1925) още в началото на нашето столетие, когато през 1903 година той публикува два трактата «Реинкарнация и карма» и «Как действа кармата» като «необходими представи от гледната точка на модерната природна наука». Други основоположни изложения има в неговите основни произведения «Теософия» (глава: Прераждане на духа и съдба) и «Въведение в тайната наука». Тези изложения и днес още могат да се третират като най-доброто въведение в тази тема.
към текста >>
108.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 5 септември 1924 г.
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
И трябва да бъдат разбрани трудностите, които са свързани с това, когато, така да се каже, към това
отношение
спрямо духовния свят трябва да се прибави една външна администрация.
В течение на тази лекция или пък по друг начин нашите приятели ще имат възможност да се научат да познават, какво означава по един действен начин да осъществят на земното поле това, което днес иска да се изяви от духовния свят.
И трябва да бъдат разбрани трудностите, които са свързани с това, когато, така да се каже, към това отношение спрямо духовния свят трябва да се прибави една външна администрация.
И по времето на Коледа предстоеше евентуалността да бъдат отблъснати онези духовни същества, които ни дават антропософията, понеже външната администрация се свързва със самата езотерика, или пък да се получи нещо друго. Ето защо решението, което трябваше да бъде взето тогава, беше извънредно трудно. Защото беше напълно възможно, именно чрез едно такова решение да бъдат застрашени потоците духовен живот, които се бяха изливали към нас.
към текста >>
Единствено действителните човешки
отношения
могат да основат и да подържат в езотеричен смисъл Антропософското общество.
За целта е необходимо признаването на онези реални сили, които трябва да свържат обединените в обществото отделни личности. Тези сили не могат да стоят под някаква програма или теза, обхванати чрез абстрактни правила.
Единствено действителните човешки отношения могат да основат и да подържат в езотеричен смисъл Антропософското общество.
Така за в бъдеще в най-широк смисъл всичко трябва да бъде основано върху действителните човешки отношения в конкретния, а не в абстрактния духовен живот. Трябва да бъдем само в състояние да схващаме този конкретен духовен живот и да го виждаме и в най-малките подробности на живота. Бих искал да приведа една много малка подробност. Когато приехме този импулс, ние решихме да дадем на всеки член една нова членска карта. Тъй като междувременно Антропософското общество нарасна до 12 хиляди членове, касаеше се сега да бъдат изготвени тези 12 хиляди членски карти и въпреки възражението, което мнозина повдигнаха, аз трябваше да се реша лично да подпиша всяка членска карта.
към текста >>
Така за в бъдеще в най-широк смисъл всичко трябва да бъде основано върху действителните човешки
отношения
в конкретния, а не в абстрактния духовен живот.
За целта е необходимо признаването на онези реални сили, които трябва да свържат обединените в обществото отделни личности. Тези сили не могат да стоят под някаква програма или теза, обхванати чрез абстрактни правила. Единствено действителните човешки отношения могат да основат и да подържат в езотеричен смисъл Антропософското общество.
Така за в бъдеще в най-широк смисъл всичко трябва да бъде основано върху действителните човешки отношения в конкретния, а не в абстрактния духовен живот.
Трябва да бъдем само в състояние да схващаме този конкретен духовен живот и да го виждаме и в най-малките подробности на живота. Бих искал да приведа една много малка подробност. Когато приехме този импулс, ние решихме да дадем на всеки член една нова членска карта. Тъй като междувременно Антропософското общество нарасна до 12 хиляди членове, касаеше се сега да бъдат изготвени тези 12 хиляди членски карти и въпреки възражението, което мнозина повдигнаха, аз трябваше да се реша лично да подпиша всяка членска карта. Естествено това представлява работа от няколко седмици.
към текста >>
Това е едно човешко
отношение
, във всеки случай имащо първоначално малко съдържание, но то е едно човешко
отношение
.
Когато приехме този импулс, ние решихме да дадем на всеки член една нова членска карта. Тъй като междувременно Антропософското общество нарасна до 12 хиляди членове, касаеше се сега да бъдат изготвени тези 12 хиляди членски карти и въпреки възражението, което мнозина повдигнаха, аз трябваше да се реша лично да подпиша всяка членска карта. Естествено това представлява работа от няколко седмици. Но какво означава тя? Тя не означава някакво своеволие, някаква външна административна мярка, а означава това, че моите очи са се спирали върху името на онзи, който получава членската карта.
Това е едно човешко отношение, във всеки случай имащо първоначално малко съдържание, но то е едно човешко отношение.
към текста >>
Така се различават човешките
отношения
, които са факти, от това, което са чисти административни мерки, което се намира само в програмите и в параграфите.
Така се различават човешките отношения, които са факти, от това, което са чисти административни мерки, което се намира само в програмите и в параграфите.
Нищо от това, което действително тече през антропософията, не трябва да стои в правилници и параграфи, а всичко трябва да бъде действителен живот. Само действителният живот може да приеме езотериката.
към текста >>
- Би трябвало да кажем, че в известно
отношение
този е общият възглед на образованите хора на нашата епоха.
Когато казваме това, ние се натъкваме обаче на ожесточената съпротива в мисловния живот на нашето съвремие. Когато веднъж изказах в Берлин същото нещо, което сега казах тук, тогава излезе една благосклонна статия по повод моята публична лекция, държана пред голям брой слушатели[5]. Тази статия казваше: - Господин Щайнер каза, че здравият човешки разум може да разбере това, което се изследва в духовните светове. Обаче цялото развитие на по-новото време ни учи, че онзи ум, който е здрав, не разбира нищо от свръхсетивното и че онзи ум, който разбира нещо от свръхсетивното, той несъмнено не е здрав.
- Би трябвало да кажем, че в известно отношение този е общият възглед на образованите хора на нашата епоха.
Ако преведем казаното в горепосочената статия на ясен немски език, то означава: Ако човек не е побъркан, той не разбира нищо от свръхсетивния свят, ако разбира, тогава той несъмнено е побъркан! Това е същото нещо, само че казано по един по ясен начин.
към текста >>
И често пъти човекът изпада в една лека самоизмама именно по
отношение
на този живот на сънищата, който може да проникне също и в будния живот, когато съзнанието по някакъв начин е замъглено.
Ние сънуваме, че се намираме в прекалено затоплена стая, където не се чувстваме добре. Събуждаме се: Сърцето ни бие силно, пулсът ни е ускорен. Загряването от движението на сърцето и ускореният пулс се символизират чрез затоплената стая. Вътрешни и външни състояния се представят чрез символи в съня ни; спомените от дневния живот, преобразени по най-различен начин, се развиват в цели драми и изпълват човека. Той не винаги знае, как нещата се развиват в чудесния свят на неговия душевен живот.
И често пъти човекът изпада в една лека самоизмама именно по отношение на този живот на сънищата, който може да проникне също и в будния живот, когато съзнанието по някакъв начин е замъглено.
към текста >>
Този живот на сънищата е нещо чудесно, нещо величествено, но той може да бъде разбран правилно от човека, само когато той застане пред явленията на човешкия живот действително развит в духовно
отношение
.
Мистикът често пъти стига дотам, вътрешно така да преобрази дадено събитие, че то да се превърне в нещо съвършено различно. Именно онзи, който с цялата си вътрешна съвестност пристъпва към изследването на духовния живот, трябва съвсем точно да може да държи пред погледа си също и всичко онова, което се явява като самоизмама и като илюзия в човешкия душевен живот. Когато се задълбочава в душевния живот, човек много лесно може да повярва, че е намерил един вътрешен път към този или онзи духовен факт. Всъщност в съзнанието си той има само един преобразен спомен от мелодията на една латерна.
Този живот на сънищата е нещо чудесно, нещо величествено, но той може да бъде разбран правилно от човека, само когато той застане пред явленията на човешкия живот действително развит в духовно отношение.
към текста >>
109.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 7 септември 1924 г.
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
п.. По
отношение
съдържанието на неговия земен живот един човек лесно се явява с качествата, които съвсем не е нужно да бъдат само външни, а те могат да бъдат израз и на вътрешната му душевна същност; но разглеждани в онези дълбочини, в които повтарящите се земни съществувания трябва да бъдат разглеждани, е необходимо да се абстрахираме от много неща, които предават външния облик на съдбата на даден човек в един земен живот.[1]
Когато някой разглежда един човешки живот със съдържанието на неговата съдба вниманието му е привлечено от онези удари на съдбата, които са свързани с това, което е външна професия, или вътрешно призвание, или със социалното положение и др.
п.. По отношение съдържанието на неговия земен живот един човек лесно се явява с качествата, които съвсем не е нужно да бъдат само външни, а те могат да бъдат израз и на вътрешната му душевна същност; но разглеждани в онези дълбочини, в които повтарящите се земни съществувания трябва да бъдат разглеждани, е необходимо да се абстрахираме от много неща, които предават външния облик на съдбата на даден човек в един земен живот.[1]
към текста >>
От онова, което можах да науча, виждайки заедно двете личности и от впечатлението, което ми направи тази друга личност, чийто писателски път и лекарска дейност аз отдавна познавах и ценях и която за първи път видях външно, чрез всичко това аз получих силата, първо да изследвам не тази личност, с която сега се запознах, по
отношение
на нейните кармически и жизнени връзки, но тя някак си хвърляше светлина върху другия, когото отдавна познавах.
Тогава се получи нещо твърде странно.
От онова, което можах да науча, виждайки заедно двете личности и от впечатлението, което ми направи тази друга личност, чийто писателски път и лекарска дейност аз отдавна познавах и ценях и която за първи път видях външно, чрез всичко това аз получих силата, първо да изследвам не тази личност, с която сега се запознах, по отношение на нейните кармически и жизнени връзки, но тя някак си хвърляше светлина върху другия, когото отдавна познавах.
Оказа, че другият е живял в древен Египет не в неговия последен, но в един по-преден земен живот, и особеното е, че той е бил мумифициран в древен Египет, бил е балсамиран като мумия.
към текста >>
Вождът, който беше посветен, постепенно достигна до един вид лекомислие, до един вид непристойност по
отношение
на своята професия.
Работата по балсамирането на мумиите в древен Египет беше извънредно сложна и изискваше дълбоки познания за човешкото същество, за човешкото тяло. А от тези, които редовно балсамираха мумии, също се изискваха дълбоки познания и за човешката душа.
Вождът, който беше посветен, постепенно достигна до един вид лекомислие, до един вид непристойност по отношение на своята професия.
Стана така, че той постепенно, както би се казало на езика на мистериите, издаде онези неща, които беше научил чрез един вид посвещение, на своя прислужник, който се прояви като човек, който постепенно по-добре разбра съдържанието на посвещението от посветения. И така този прислужник стана балсамьор на мумии, докато другият не си гледаше работата, но разбира се, запази за себе си всичко, което беше свързано с общественото му положение и със социалния му ранг. Този другият постепенно започна съвсем да не участва в професията, но всичко, което беше свързано с общественото му положение запазваше само за себе си. Постепенно той престана да се ползва с уважението на околните и се заплете в различни жизнени конфликти. Обаче прислужникът, който чрез работа се издигна постепенно до едно много сериозно отношение към живота, по един конгениален начин беше обхванат от един вид посвещение, което не беше едно действително посвещение, но живееше така инстинктивно в него.
към текста >>
Обаче прислужникът, който чрез работа се издигна постепенно до едно много сериозно
отношение
към живота, по един конгениален начин беше обхванат от един вид посвещение, което не беше едно действително посвещение, но живееше така инстинктивно в него.
Вождът, който беше посветен, постепенно достигна до един вид лекомислие, до един вид непристойност по отношение на своята професия. Стана така, че той постепенно, както би се казало на езика на мистериите, издаде онези неща, които беше научил чрез един вид посвещение, на своя прислужник, който се прояви като човек, който постепенно по-добре разбра съдържанието на посвещението от посветения. И така този прислужник стана балсамьор на мумии, докато другият не си гледаше работата, но разбира се, запази за себе си всичко, което беше свързано с общественото му положение и със социалния му ранг. Този другият постепенно започна съвсем да не участва в професията, но всичко, което беше свързано с общественото му положение запазваше само за себе си. Постепенно той престана да се ползва с уважението на околните и се заплете в различни жизнени конфликти.
Обаче прислужникът, който чрез работа се издигна постепенно до едно много сериозно отношение към живота, по един конгениален начин беше обхванат от един вид посвещение, което не беше едно действително посвещение, но живееше така инстинктивно в него.
И под ръководството и сътрудничеството на тези двама хора беше балсамирана цяла редица мумии.
към текста >>
След това прочетете мемоарите на Лудвиг Шлайх[6], неговите
отношения
с Август Стриндберг, вие ще видите, как това отново израства на основата на миналите земни съществувания!
След това прочетете мемоарите на Лудвиг Шлайх[6], неговите отношения с Август Стриндберг, вие ще видите, как това отново израства на основата на миналите земни съществувания!
Но тук от мемоарите на Лудвиг Шлайх може да проблесне една светлина, една странна светлина, бих искал да кажа, една поразяваща светлина. Личността, при която аз намерих Шлайх, за която казах, че тя е била мумифицирана в древен Египет от самия Шлайх, тази личност е същата, за която Шлайх разказва в своите мемоари, че тя отново му е довела Стриндберг. Те са работили заедно над трупа. Тази душа, която беше в това тяло, отново ги е събрала.
към текста >>
110.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 10 септември 1924 г.
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
Онова, което става на определено място в историческото събитие или изобщо в човешкия живот, то се формира от духовния свят и по
отношение
на тези събития ние можем да говорим за причини и следствия само до много малка степен.
Описва се историята на света и в тази история на света също и събитията, които стават във физическия свят, и се казва, че тази история представя причини и следствия. Пристъпва се към събитията от второто десетилетие на 20-и век, като тези събития се представят като следствия на събитията от първото десетилетие и т. н.. Но колко много илюзия е възможна при този подход! Това е така, като че бихме гледали течаща вода, която произвежда вълни и бихме приемали всяка една вълна като следствие на предхождащата я; докато отдолу проникват силите, които произвеждат вълните. Така е.
Онова, което става на определено място в историческото събитие или изобщо в човешкия живот, то се формира от духовния свят и по отношение на тези събития ние можем да говорим за причини и следствия само до много малка степен.
към текста >>
В духовно
отношение
настоящото време е свързано с това, което в духовния живот можем да наречем господство на Михаил.
Бих искал сега с няколко примера да ви покажа, как трябва да включим в тези събития духовните процеси, за да получим един действителен образ на това, което стои в основата на събитията.
В духовно отношение настоящото време е свързано с това, което в духовния живот можем да наречем господство на Михаил.
Обаче това господство на Михаил е отново свързано с онова, което в най-дълбокия смисъл също иска и антропософското движение, а именно с това, което то трябва да извършва. Така че със събитията, за които ще говоря, е свързана също съдбата, кармата на Антропософското общество и с това кармата на по-голяма част от отделните личности, които се намират в това Антропософско общество, както ще видим това следващия път. Отделни неща от това, което ще засегна тази вечер, са вече известни на мнозина от вас от лекциите, които изнесох досега. Но днес бих искал от една определена гледна точка да разгледам познати и непознати неща.
към текста >>
И при този събор в свръхсетивния свят, при съдействието на Михаил, Александър и Аристотел взеха, така да се каже, решение по
отношение
на това, което ще стане в бъдеще и което предвиждаше, как духовният живот в Европа трябва да получи нови импулси в смисъла на един християнизиран александризъм, на един християнизиран аристотелизъм.
Там искащите да действат в смисъла на християнството Аристотел и Александър положиха големи усилия, за да победят арабизма, който живееше в индивидуалностите на Харун ал Рашид и на другите. Обаче усилията не се увенчаха с успех. Горепосочените индивидуалности не се подадоха на техните увещания. Получи се обаче другото: Древното космическо християнство проникна още по-дълбоко в хората произхождащи от кръглата маса на Артур, отколкото това ставаше по-рано на Земята в по-суровото поведение на артуровите рицари.
И при този събор в свръхсетивния свят, при съдействието на Михаил, Александър и Аристотел взеха, така да се каже, решение по отношение на това, което ще стане в бъдеще и което предвиждаше, как духовният живот в Европа трябва да получи нови импулси в смисъла на един християнизиран александризъм, на един християнизиран аристотелизъм.
към текста >>
Силвестър от Шартр, Аланус аб Инсулис, други духове, които се намираха в някакво
отношение
с школата от Шартр или както Аланус аб Инсулис или Силвестър обучаваха в нея, носеха в себе си много от древната мъдрост на посвещението, макар и те самите да не могат в истинския смисъл на думата да бъдат наречени напълно посветени.
Срещу него сега действа другият полюс, полюсът, който бяха приели за християнството александризмът и аристотелизмът. Това се изрази първо в най-разнообразните явления, които се получиха на отделни места, в отделни центрове, където се развиваше християнският духовен живот. Такъв един център беше така наречената школа от Шартр, за която аз вече често говорих пред някои от присъстващите тук, обаче не пред всички вас. Школата от Шартр, която разцъфтя именно в 12-то столетие, съдържаше един величествен духовен елемент.
Силвестър от Шартр, Аланус аб Инсулис, други духове, които се намираха в някакво отношение с школата от Шартр или както Аланус аб Инсулис или Силвестър обучаваха в нея, носеха в себе си много от древната мъдрост на посвещението, макар и те самите да не могат в истинския смисъл на думата да бъдат наречени напълно посветени.
Книгите, които произхождат от тях, изглеждат като каталози от думи. Но онова, което тогава хората искаха да дадат на пълния живот, не беше възможно да бъде предадено в книги по друг начин, освен като реторика, като един вид каталог от думи. Обаче който разбира да чете, той точно в тези книги чете онова, което великите учители от Шартр са преподавали на многобройни ученици по един блестящ, чудесно духовно проникнат начин.
към текста >>
111.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 12 септември 1924 г.
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
Защото този осми вселенски събор в Константинопол обяви учението за тричленния човек като еретическо и при силата, която подобни духовни разпоредби имаха в Средновековието, стана ясно, че сега всъщност целият духовен живот протича на Земята в известно
отношение
под влиянието и властта на това обявяване на така наречената трихотомия като еретическа.
И аз обърнах вниманието ви върху това, как в известна степен под покровителството на Михаиловата сила е станало едно свръхсетивно събитие в същото време, когато на Земята в 869 година бе проведен онзи събор, чрез който дълбоко бе повлияно цялото Средновековие в неговия цивилизован живот. Трябва само да наблюдаваме дълбокото страхопочитание, с което просветени духове на Средновековието избягваха да говорят за тричленния човек, състоящ се от тяло, душа и дух.
Защото този осми вселенски събор в Константинопол обяви учението за тричленния човек като еретическо и при силата, която подобни духовни разпоредби имаха в Средновековието, стана ясно, че сега всъщност целият духовен живот протича на Земята в известно отношение под влиянието и властта на това обявяване на така наречената трихотомия като еретическа.
към текста >>
И тогава се вижда, как самият човек по
отношение
на неговото тяло взима участие в това тъкане и в този живот на четирите елемента земя, вода, въздух и огън, как това добива в него органическа форма.
И тогава се вижда, как самият човек по отношение на неговото тяло взима участие в това тъкане и в този живот на четирите елемента земя, вода, въздух и огън, как това добива в него органическа форма.
И тогава онези, които вникваха по този начин в живота и съзидателната дейност на елементите, виждаха в тъкането и в живота на елементите земя, вода, въздух и огън не природните закони, а зад тази съзидателна дейност те виждаха една велика, жива същност - богинята Природа. И от виждането те добиваха непосредственото чувство, че тази богиня Природа обръща отначало към човека само една част от нейното същество, че другата част на нейното същество се крие в онзи свят, в който човекът живее в съня си между заспиването и събуждането, където азът и астралното тяло се намират в една духовна среда, стояща в основата на природата, където азът и астралното тяло са заедно с елементарните същества, които стоят в основата на елементите (земя, вода, въздух, огън). И в тези изолирани духовни центрове и школи, ние навсякъде намираме учители на по-големи или по-малки групи от хора, които говорят за това, как във външните явления, които се представят на човека в неговото будно състояние, богинята Природа показва една част от нейното живеещо и творящо същество, как обаче във всяко действие на стихиите, във вятъра и в бурята, във всичко, което заобикаля човека и го конституира, съдейства онова, което човек не може да вижда, което за него е скрито в тъмнината на съня.
към текста >>
Когато искаха да доведат човека до разбирането на неговия душевен живот, изхождайки от неговия телесен живот, обясняваха му следното: - По
отношение
на твоето тяло ти си съставен от черите елемента, в които творят елементарните същества, но ти носиш в себе си душата; тя не стои само под влиянието на тези 4 елемента, а напротив владее в тебе организацията на елементите; тази твоя душа стои под влиянието на планетния свят на Меркурий, на Юпитер, на Венера, под влиянието на Слънцето и Луната, на Сатурн и Марс.
Когато искаха да доведат човека до разбирането на неговия душевен живот, изхождайки от неговия телесен живот, обясняваха му следното: - По отношение на твоето тяло ти си съставен от черите елемента, в които творят елементарните същества, но ти носиш в себе си душата; тя не стои само под влиянието на тези 4 елемента, а напротив владее в тебе организацията на елементите; тази твоя душа стои под влиянието на планетния свят на Меркурий, на Юпитер, на Венера, под влиянието на Слънцето и Луната, на Сатурн и Марс.
Погледът на човека беше насочван нагоре, когато трябваше да се изучава психология, той беше насочван към тайните на планетния свят. Тогава се разширяваше от телесното в душевното това, което беше човешко същество, обаче от съзерцанието на съпринадлежността със света, от действието и творчеството на елементите земя, вода, въздух, огън човешкото същество биваше разширено до онова, което планетите произвеждаха в човешкия душевен живот с тяхното въртене, светене, светлинно въздействие, в техните пълни с тайнственост окултни действия. И от богинята Природа, предишната Прозерпина, погледът биваше насочен нагоре към интелигенциите, към гениите /духовете/ на планетите, когато хората искаха да разберат човешкия душевен живот.
към текста >>
Индивидуалностите, когато те продължават ценни направления, даже извънредно ценни също и за антропософията, понякога биват поставени в определени
отношения
, към които те всъщност не принадлежат; но въпреки това животът, кармата ги довежда в тях.
Но цистерциенският орден, както и другите ордени сред католическото развитие са преминали в упадък, но в това преминаване в упадък се крият повече външни неща.
Индивидуалностите, когато те продължават ценни направления, даже извънредно ценни също и за антропософията, понякога биват поставени в определени отношения, към които те всъщност не принадлежат; но въпреки това животът, кармата ги довежда в тях.
Така аз трябваше винаги да намирам за странно, че - от моята младост до определено време - винаги се натъквах на нещо от цистерциенския орден. Когато завърших вече основното училище, аз едва ли не станах ученик на една гимназия на цистерциенския орден само благодарение на това, че, както описах в моята автобиография, моите родители ме изпратиха в реалното училище. Беше нещо твърде самопонятно, че бих могъл да стана ученик на тази гимназия. Но не станах, естествено също поради добри кармически причини.
към текста >>
112.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 14 септември 1924 г.
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
Тази личност от нашето време ми беше позната, тя беше писателка, намираща се даже в приятелски
отношения
с мен, която вече отдавна е починала.
И един такъв монах, един отделен, особено отдаден на работата, на ученията в Шартр монах, се прероди в наше време, но се въплъти по такъв начин, че именно при тази личност по един чудесен начин можеше да се види отблясъкът на миналото в този живот.
Тази личност от нашето време ми беше позната, тя беше писателка, намираща се даже в приятелски отношения с мен, която вече отдавна е починала.
Тя носеше в себе си едно твърде странно душевно настроение, едно душевно настроение, за което не бих говорил по-рано, въпреки че я бях наблюдавал преди години. Обаче да се говори върху тези неща всъщност е възможно едва откакто настроениението на Коледното събрание се разля върху нашето Антропософско общество, защото то донесе особено осветляване на тези неща и защото днес е налице възможността безпристрастно да се говори върху тези неща, както вече споменах.
към текста >>
Християнски секти с вътрешно задълбочаване обединяваха много от душите, които днес честно влизат в антропософското движение - понякога от подсъзнателните импулси, които горното съзнание в много
отношения
.
Защото всъщност в антропософското движение се намират два вида души. Голям брой от тези души са живели в онези течения, които са били, така да се каже, официалните християнски течения през първите столетия; те са минали през тези течения, изпитали са всичко онова, което е дошло в света като християнство, а именно през времето на император Константин и през непосредствено следващите времена. Именно между тези, които тогава с извънредно голяма честност са се присъединили към християнството, които с вътрешно задълбочаване са приели християнството, има такива души, които днес се намират в Антропософското общество със стремеж към разбиране на християнството; не точно християни, които просто са следвали движения като това на император Константин, а повече онези християни, които претендираха да минават за истински християни, които бяха разпределени по различни секти.
Християнски секти с вътрешно задълбочаване обединяваха много от душите, които днес честно влизат в антропософското движение - понякога от подсъзнателните импулси, които горното съзнание в много отношения.
даже тълкува погрешно
към текста >>
Макар и по нейното съдържание непосредствено да няма нищо общо с този духовен живот на настоящето, в много
отношения
тя е израснала кармически от него и ние наистина трябва да насочим поглед върху някои неща, които привидно не принадлежат към онова, което непосредствено действа в антропософията.
В крайна сметка антропософията е израснала от духовния живот на настоящето.
Макар и по нейното съдържание непосредствено да няма нищо общо с този духовен живот на настоящето, в много отношения тя е израснала кармически от него и ние наистина трябва да насочим поглед върху някои неща, които привидно не принадлежат към онова, което непосредствено действа в антропософията.
Ние трябва да насочим поглед също и върху такива неща, за да обхванем в нашия духовен кръгозор всичко, което в течение на времето е съдействало в различните течения, които споменах. Аз казах, че получаваме действително разбиране за това, което става външно на физическото поле, едва когато насочим поглед върху задния фон на тези събития, върху това, което се влива от духовното поле в тези събития ставащи на физическото поле. И както казах последния път, ние отново трябва да добием смелост, да внесем в настоящето онова древно чувство на мистериите, което не свързва просто физическите събития с един общ пантеистичен, теистичен или както искате го наречете духовен живот, а е в състояние конкретно да проследи отделните събития и човешките изживявания в тези събития чак до духовните първопричини и до произвеждащите ги духовни същества.
към текста >>
Днес стремежът за познание е такъв, че човекът е разглеждан по един съвършено външен начин по
отношение
на неговите органи, по
отношение
на неговите кръвоносни съдове, по
отношение
на неговите нерви, и т.
Днес стремежът за познание е такъв, че човекът е разглеждан по един съвършено външен начин по отношение на неговите органи, по отношение на неговите кръвоносни съдове, по отношение на неговите нерви, и т.
н.. И който разглежда човека по този начин според неговото здраве и болест, той не е в състояние във всичко това да намери нещо, което е дух или душа. Можем да кажем, че днешният анатом, днешният физиолог биха искали да говорят така, както някога един знаменит астроном е говорил на своя цар в отговор на зададен от царя въпрос: - Аз изследвах цялата Вселена, търсих навсякъде между звездите и техните движения, но не намерих никакъв Бог. - Така казал астрономът. Днешният анатом и днешният физиолог биха могли да кажат: - Аз изследвах всичко, сърце, нерви, стомах, мозък, кръвоносни съдове и бъбреци, но не намерих душата и духа. -
към текста >>
Тогава обаче ще се види, че по
отношение
на здравия и болния човек сме принудени да разгледаме по-висшите членове на човешката природа.
Виждате ли, всичко, което съставлява днес трудностите на медицината, се дължи на това влияние. И всичко това трябва да бъде развито днес в общи линии според изискванията, които са поставени пред антропософското движение, пред Антропософското общество, както и отделно по специалности за отделните групи, както сега например бе говорено върху пасторалната медицина[1] пред една група, която по специалност е подготвена за това. Защото тук трябва да бъде търсена вратата, чрез която да се навлезе също и в онези връзки, които се получават накрая като велики връзки в дейността на теченията на кармата. И в патологията и терапията ще се види, как наблюдението на болния и здравия човек налага необходимостта да бъде проучено всичко, което наред с външно-физическото се казва за духа и душата, като напълно се уважава това, което естествената наука казва за физическото.
Тогава обаче ще се види, че по отношение на здравия и болния човек сме принудени да разгледаме по-висшите членове на човешката природа.
Това ще покаже книгата[2], която сега разработваме съвместно с моята мила сътрудничка, госпожа д-р Ита Вегман, която третира именно здравия и болния човек и която се надявам скоро да излезе от печат. Но точно такива изследвания, които търсят вратата, през която по един правилен начин да проникнат от физическия човек в духовния човек, дават един перспективен резултат само тогава, когато те се провеждат по един правилен начин. Така че за една такава работа, каквато се върши тук, се използват не само изследователските способности на настоящето, а също и изследователските способности, които са резултат на това, че се вземат под внимание кармическите нишки, които се получават от историческото развитие на човечеството. Ние трябва да работим, така да се каже, със силите на кармата, за да проникнем в тайните, за които се касае. В първи том на този труд първо ще бъдат издадени само наченките в това отношение.
към текста >>
В първи том на този труд първо ще бъдат издадени само наченките в това
отношение
.
Тогава обаче ще се види, че по отношение на здравия и болния човек сме принудени да разгледаме по-висшите членове на човешката природа. Това ще покаже книгата[2], която сега разработваме съвместно с моята мила сътрудничка, госпожа д-р Ита Вегман, която третира именно здравия и болния човек и която се надявам скоро да излезе от печат. Но точно такива изследвания, които търсят вратата, през която по един правилен начин да проникнат от физическия човек в духовния човек, дават един перспективен резултат само тогава, когато те се провеждат по един правилен начин. Така че за една такава работа, каквато се върши тук, се използват не само изследователските способности на настоящето, а също и изследователските способности, които са резултат на това, че се вземат под внимание кармическите нишки, които се получават от историческото развитие на човечеството. Ние трябва да работим, така да се каже, със силите на кармата, за да проникнем в тайните, за които се касае.
В първи том на този труд първо ще бъдат издадени само наченките в това отношение.
Този труд ще бъде продължен и тогава ще преминем по-нататък от това, което отначало е развито само в елементарна форма, към онова, което точно от тази страна, от медицинско-патологична страна може да даде едно човешко познание, едно познание за човека. Това ще бъде възможно само благодарение на факта, че в лицето на госпожа д-р Ита Вегман имаме една личност, която в своите медицински проучвания е приела нещата така, че при нея те се развиват по един самопонятен начин към онова, което е духовен възглед за човешката същност. Но тук, в течение на това изследване, в разглеждането на органологията на човека, която виждаме в духовна перспектива, се получават нещата, които водят също до кармическите връзки. Защото същият род виждане, което трябва да развием, за да виждаме духовното, което стои не зад цялостния човек, а зад отделните органи - зад един орган стои светът на Юпитер, зад друг орган светът на Венера и т. н., - разбиранията, които трябва да бъдат развити тук, те водят именно до това, което се представя като възможност да стигнем зад човешките личности, в техните минали земни съществувания.
към текста >>
Обаче Юлиан Отстъпникът се намираше в едно особено положение по
отношение
на християнството.
Обаче Юлиан Отстъпникът се намираше в едно особено положение по отношение на християнството.
В определен смисъл можем често пъти да се чудим, че този фин, гениален ум е бил така малко възприемчив за християнството; но това идва оттам, че той виждаше около себе си малко от онази вътрешна честност, както той я схващаше. А между онези, които го въведоха в древните мистерии, той още намираше много честност, положителна, активна честност.
към текста >>
Нещо неясно обгръща тази душа и само чрез най-интензивно усърдие можем да успеем, да стигнем до яснота в това
отношение
.
И тогава ние оставяме тази душа на Юлиан Отстъпника в нейния земен живот и с най-голям интерес я проследяваме като индивидуалност в духовните светове. Но тук имаме нещо неясно.
Нещо неясно обгръща тази душа и само чрез най-интензивно усърдие можем да успеем, да стигнем до яснота в това отношение.
В Средновековието върху много неща съществуват възгледи, които винаги са легендарни, които обаче съответстват на действителните събития. Аз вече споменах, колко адекватни, колко отговарящи на действителни събития - макар и естествено легендарни, - са митовете, легендите, които са били свързани с личността на Александър. Колко жив се явява животът на Александър още в описанието на свещеника Лампрехт! Това, което продължава да живее от Юлиан, то продължава да живее така, че винаги можем да кажем: Всъщност то иска да изчезне при разглеждането на човека. И когато го проследяваме, ние трябва да полагаме най-големи усилия да останем върху него с духовния поглед.
към текста >>
113.
6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 16 септември 1924 г.
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
Но понеже тази душа принадлежеше към онези, които бяха приели още нещо от древните мистерии, които бяха живели в субстанцията на древните мистерии в едно време, в което в известно
отношение
мистериите излъчваха все още ясна светлина, тази душа беше приела в себе си много от духовността на Космоса.
Но понеже тази душа принадлежеше към онези, които бяха приели още нещо от древните мистерии, които бяха живели в субстанцията на древните мистерии в едно време, в което в известно отношение мистериите излъчваха все още ясна светлина, тази душа беше приела в себе си много от духовността на Космоса.
Това беше някак изтласкано на заден план през времето на прераждането като Херцелоида, но след това отново излезе наяве и ние намираме тази индивидуалност отново преродена в 16-то столетие. И при тази индивидуалност от 16-то столетие ние виждаме, как изгрява християнизирано онова, която тя беше преживяла като Юлиан Апостата. Тази индивидуалност се преражда отново в 16-то столетие като Тихо де Брахе[1] и застава срещу онова, което изниква в западната цивилизация като Коперников възглед.
към текста >>
Ето защо ние виждаме, как по
отношение
на своя светоглед Тихо де Брахе приема онова, което е използваемо в коперниканството, обаче отхвърля абсолютното движение, което трябваше да се припише на Земята в смисъла на коперниковия образ на света.
Към това не можеше да се присъедини охарактеризираната индивидуалност, която сега се намираше в Тихо де Брахе, тя не можеше да се съгласи с такъв възглед за света.
Ето защо ние виждаме, как по отношение на своя светоглед Тихо де Брахе приема онова, което е използваемо в коперниканството, обаче отхвърля абсолютното движение, което трябваше да се припише на Земята в смисъла на коперниковия образ на света.
И при Тихо де Брахе ние виждаме всичко това свързано с действителна духовност; духовност, при която, когато обгърнем с поглед неговия живот, можем именно да видим, как старата карма излиза наяве в този живот на Тихо де Брахе, излиза наяве с пълна сила, иска да стане съдържание на съзнанието. Неговите датски родители по всякакъв начин искат да го насочат в юридическата кариера; той е трябвало да изучава правните науки под ръководството на един домашен учител в Лайпциг и само когато този учител спял, той е можел да използва часовете, в които през нощта общувал с боговете. И тук се показва нещо от най-висока степен знаменателно - това се съдържа също и в неговата биография.
към текста >>
С много първобитни инструменти, които сам си изработил, той открива важни изчислителни грешки, които са били направени по
отношение
определяне местата на Сатурн и Юпитер.
Вие ще видите, че това е от значение за по-късната оценка на индивидуалността Тихо де Брахе - Херцелоида - Юлиан.
С много първобитни инструменти, които сам си изработил, той открива важни изчислителни грешки, които са били направени по отношение определяне местата на Сатурн и Юпитер.
И ние имаме знаменателната сцена в живота на Тихо де Брахе, че като млад човек с първобитни инструменти, с които иначе човек никак не би помислил, че може да направи нещо, той се чувства един ден подтикнат да търси точните места на Сатурн и на Юпитер на небето. Такива неща биват пропити при него от духовност, духовност, която го въвежда в схващането на Вселената така, както трябва всъщност да имаме, когато отново се стремим към модерна посветеност, при което схващане стигаме дотам да говорим за духовни същества, както говорим за физически хора на Земята, защото постоянно можем да ги срещаме, защото между онези човешки индивидуалности, които пребивават тук на Земята, и онези, които са обезплътени и живеят между смъртта и едно ново раждане, съществува само една разлика в битието, една разлика в качеството на битието.
към текста >>
Най-важното по
отношение
на тези неща, непосредствено най-важното се е разиграло вече в свръхсетивния свят.
В замяна на това толкова по-силна е подготовката в свръхсетивния свят. И в заключение, доколко дейността на Гьоте също и след неговата смърт - макар в моите книги това да изглежда другояче, - е съдействала за изграждането на антропософията, това вие всички знаете.
Най-важното по отношение на тези неща, непосредствено най-важното се е разиграло вече в свръхсетивния свят.
Но когато така живо проследим в миналото духовния живот на 19-то столетие до Гьоте, Хердер, даже ако искате до Лесинг, тогава онова, което е действало в отделни духове в края на 18-то столетие, в първата половина на 19-то столетие, ни се явява все пак поне много силно духовно повлияно, макар то да се яви в силни абстракции например при Хегел или в абстрактно образна форма при Шелинг.
към текста >>
Йохан Готлиб Фихте е една от малкото личности в мировата история, може би въобще единствен в известно
отношение
, една личност, която съединяваше най-силните абстрактни понятия с ентусиазма и енергията на волята, така че именно в негово лице имаме едно много интересно явление: Нисичкият, набит Фихте, малко изостанал в своя растеж поради лишенията понесени в младостта, който вървеше по улиците с извънредно твърди стъпки, целият воля, воля, която се изявява при излагането на най-абстрактните понятия, но с тези най-абстрактни понятия въпреки това постига нещо като онези «Обръщения към германската нация»[3], с които по един чудесен начин е въодушевил безброй германци.
Особено интересен и колкото повече се задълбочаваме в неговите произведения, все по-интересен става философът Шелинг. Бих искал да кажа, че той започва почти както Фихте с пропити от волята, рязко очертани, чисти идеи. Така се изявяваше Фихте.
Йохан Готлиб Фихте е една от малкото личности в мировата история, може би въобще единствен в известно отношение, една личност, която съединяваше най-силните абстрактни понятия с ентусиазма и енергията на волята, така че именно в негово лице имаме едно много интересно явление: Нисичкият, набит Фихте, малко изостанал в своя растеж поради лишенията понесени в младостта, който вървеше по улиците с извънредно твърди стъпки, целият воля, воля, която се изявява при излагането на най-абстрактните понятия, но с тези най-абстрактни понятия въпреки това постига нещо като онези «Обръщения към германската нация»[3], с които по един чудесен начин е въодушевил безброй германци.
към текста >>
И вие виждате, че, когато днес насочим поглед нагоре към това, което действа всъщност в свръхсетивния свят и знаем в какво
отношение
стои антропософията към него, това ни служи отлично когато в един напълно конкретен смисъл в конкретния духовен живот разширим изследването относно историята,: Тук на Земята се намират определен брой души, които честно се стремят към антропософията, които винаги са стояли близо до теченията на Михаил; отвъд в свръхсетивния свят се намират определен брой души, именно учителите от Шартр, които са се задържали там.
И вие виждате, че, когато днес насочим поглед нагоре към това, което действа всъщност в свръхсетивния свят и знаем в какво отношение стои антропософията към него, това ни служи отлично когато в един напълно конкретен смисъл в конкретния духовен живот разширим изследването относно историята,: Тук на Земята се намират определен брой души, които честно се стремят към антропософията, които винаги са стояли близо до теченията на Михаил; отвъд в свръхсетивния свят се намират определен брой души, именно учителите от Шартр, които са се задържали там.
Между тези, които се намират тук в сетивния свят и онези, които са горе в духовния свят, съществува най-решителната тенденция да обединят тяхната дейност.
към текста >>
И виждате ли, ако искаме сега да имаме един важен помагач за това, което искаме да изследваме за бъдещето на 20-и век, ако искаме да имаме, така да се каже, някого, който може да ни даде съвет по
отношение
на свръхсетивния свят, когато се нуждаем от импулси, които се намират там, това е индивидуалността на Юлиан Апостата - Тихо де Брахе.
И виждате ли, ако искаме сега да имаме един важен помагач за това, което искаме да изследваме за бъдещето на 20-и век, ако искаме да имаме, така да се каже, някого, който може да ни даде съвет по отношение на свръхсетивния свят, когато се нуждаем от импулси, които се намират там, това е индивидуалността на Юлиан Апостата - Тихо де Брахе.
Днес тя не се намира на физическото поле, но всъщност винаги присъства и дава сведения за онези неща, които се отнасят за пророчеството относно 20-и век.
към текста >>
114.
7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 18 септември 1924 г.
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
Всичко това ни се явява много по-действително, а земният живот ни се явява като че е бил един сън, като че всъщност едва сега душата се събужда по
отношение
интензивността на живота.
Но ако вземем всичко това, което тук имаме като чувство за действителност, ако вземете, мои мили приятели, това, което наричате действителност на хората, които срещате тук, всичко това по неговата интензивност е като една сънувана действителност в сравнение с извънредно интензивната действителност, която изживяваме през тези десетилетия непосредствено след смъртта и които изживява и самият наблюдател.
Всичко това ни се явява много по-действително, а земният живот ни се явява като че е бил един сън, като че всъщност едва сега душата се събужда по отношение интензивността на живота.
Това е особеното.
към текста >>
И когато следях този образ на Щрадер, действителността, действителната индивидуалност, която живееше след смъртта, ме ангажира много повече, отколкото споменът за земния живот, който по
отношение
на това, което се явява след смъртта, изглежда като един сън.
И когато следях този образ на Щрадер, действителността, действителната индивидуалност, която живееше след смъртта, ме ангажира много повече, отколкото споменът за земния живот, който по отношение на това, което се явява след смъртта, изглежда като един сън.
Така че по отношение на силните впечатления, получени от умрелия, аз не бих могъл да развия повече интерес за живия и да го опиша.
към текста >>
Така че по
отношение
на силните впечатления, получени от умрелия, аз не бих могъл да развия повече интерес за живия и да го опиша.
И когато следях този образ на Щрадер, действителността, действителната индивидуалност, която живееше след смъртта, ме ангажира много повече, отколкото споменът за земния живот, който по отношение на това, което се явява след смъртта, изглежда като един сън.
Така че по отношение на силните впечатления, получени от умрелия, аз не бих могъл да развия повече интерес за живия и да го опиша.
към текста >>
Бихме искали да кажем, че там в свръхсетивния свят се подготвя нещо, което създава несигурност в тази личност по
отношение
схващането й на християнството в земния живот.
Бихме искали да кажем, че там в свръхсетивния свят се подготвя нещо, което създава несигурност в тази личност по отношение схващането й на християнството в земния живот.
И това също проблясва в образа на Щрадер: Той в нищо не е сигурен, по определен начин отхвърля онова, което е свръхсетивно, иска да го обхване само с ума, но въпреки това иска да види нещо. Спомнете си за обрисуването на Щрадер. Също и в живота тази личност беше израснала от нейната карма от минали времена. И аз установих, че при преминаването през живота между смъртта и едно ново раждане, преди този земен живот в края на 19-то и началото на 20-то столетие, тази личност е минала през звездния живот в много силно понижено състояние на съзнанието, преминала е в много заглушено съзнание точно този живот между смъртта и едно ново раждане. Поради това после в живота се явява една реакция, да се изработят толкова по-ясни, по-здрави понятия в сравнение със смътните картинни понятия, които тази личност беше изпитала между смъртта и едно ново раждане.
към текста >>
И с помощта на някои духовни същества Клингзор успява да докаже на Волфрам фон Ешенбах, че Волфрам фон Ешенбах има едно лишено от звездна мъдрост християнство, християнство, което не държи вече сметка за Космоса, а е напълно невежа по
отношение
на всякаква космическа мъдрост.
Срещу всичко това, което идва от страна на Клингзор, застава Волфрам фон Ешенбах. Процедура, която извършва Клингзор, се състои именно в това, че едно такова духовно същество трябва да узнае, дали Волфрам фон Ешенбах е учен човек или не. Клингзор е поставен малко на тясно от Волфрам фон Ешенбах. Защото, когато Волфрам фон Ешенбах забелязва, че в борбата са намесени духовни същества; той започва да пее за свещеното причастие, за транссубстанцията /превръщането на хляба и виното в тяло и кръв на Христос/, за присъствието на Христос в причастието, - и духът трябва да отстъпи, той не може да понесе това. Зад тези неща стоят напълно действителни реалности, ако ми е позволено да употребя тази тавтология.
И с помощта на някои духовни същества Клингзор успява да докаже на Волфрам фон Ешенбах, че Волфрам фон Ешенбах има едно лишено от звездна мъдрост християнство, християнство, което не държи вече сметка за Космоса, а е напълно невежа по отношение на всякаква космическа мъдрост.
Това е сега важното. Клингзор доказва, че още в онова време певецът на Граала познава от християнството само всичко онова, което е отхвърлило космическото християнство. И Клингзор може да се яви подкрепен по духовен начин само благодарение на това, че притежава мъдростта на звездите. Но още от самия начин, по който той прилага тази мъдрост, се вижда, че в неговите изкуства се намесва онова, което се нарича «черна магия».
към текста >>
Но, виждате ли, мои мили приятели, най-важното, най-значителното е това, което се вижда като връзка между абстрактния рационализъм, абстрактното остроумно мислене и онова, което тъче в подсъзнанието: Заглушените, осакатени представи за звездите и
отношения
та към звездите изплуват на повърхността на съзнанието като абстрактни мисли.
Но, виждате ли, мои мили приятели, най-важното, най-значителното е това, което се вижда като връзка между абстрактния рационализъм, абстрактното остроумно мислене и онова, което тъче в подсъзнанието: Заглушените, осакатени представи за звездите и отношенията към звездите изплуват на повърхността на съзнанието като абстрактни мисли.
към текста >>
Това инстинктивно се е запазило у селяните, които предварително изпитват определено отвращение, когато между тях има някой, който е прекалено умен в рационалистично
отношение
.
Това инстинктивно се е запазило у селяните, които предварително изпитват определено отвращение, когато между тях има някой, който е прекалено умен в рационалистично отношение.
Те не го обичат. Там инстинктивно се промъква нещо, което води до такива връзки.
към текста >>
115.
8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 19 септември 1924 г.
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
Тази индивидуалност - Агрипа, името от онова време няма особено значение за въпроса, - тази индивидуалност, която беше въплътена тогава, събра, така да се каже, в себе си всичко, което гръцкият скептицизъм беше създал, събра го в своята личност и в известен смисъл беше една личност, която, ако не вземем думата в презрителен смисъл, а само като технически термин, бихме нарекли даже циник; тя беше циник не по
отношение
на възгледа за живота, там той беше скептик, но циник по
отношение
на начина, по който беше приела нещата на света, а именно така, че всъщност на драго сърце се шегуваше за много важни неща.
Тази индивидуалност - Агрипа, името от онова време няма особено значение за въпроса, - тази индивидуалност, която беше въплътена тогава, събра, така да се каже, в себе си всичко, което гръцкият скептицизъм беше създал, събра го в своята личност и в известен смисъл беше една личност, която, ако не вземем думата в презрителен смисъл, а само като технически термин, бихме нарекли даже циник; тя беше циник не по отношение на възгледа за живота, там той беше скептик, но циник по отношение на начина, по който беше приела нещата на света, а именно така, че всъщност на драго сърце се шегуваше за много важни неща.
И тогава християнството мина покрай него, без да остави никаква следа. Когато той мина през вратата на смъртта, остана едно настроение, което не беше толкова резултат на неговия скептицизъм - защото това беше един философски възглед, него човек не занася много далече след смъртта, - но онова, което се таи във вътрешните навици на душата и на духа, онова лекомислено приемане на важни събития в живота, да се радва, когато нещо, което изглежда важно не се оказва важно: това беше основното настроение. И това основно настроение бе пренесено в живота след смъртта.
към текста >>
В живота, който след това този човек прекарва между смъртта и едно ново раждане, ние виждаме тази индивидуалност да изработва своята карма особено в областта на Меркурий, така че не във вътрешен смисъл, но като надареност с външна интелигентност тя получава широк поглед за
отношения
та.
Виждате ли, това произведе една съвсем особена конфигурация на духа при съответната личност.
В живота, който след това този човек прекарва между смъртта и едно ново раждане, ние виждаме тази индивидуалност да изработва своята карма особено в областта на Меркурий, така че не във вътрешен смисъл, но като надареност с външна интелигентност тя получава широк поглед за отношенията.
към текста >>
Обаче този кардинал Мазарини малко силно беше засегнат от
отношения
та.
Обаче този кардинал Мазарини малко силно беше засегнат от отношенията.
Трябва само да имате предвид епохата: Изтичането на 30-годишната война, всички неща, които стават като изхождащи от Лудвиг ХІV.
към текста >>
Остава всичко, което тази личност е приела като идеи за християнството, остава всичко, което тази личност е изпитала като скептицизъм по
отношение
на науката и сега всичко това се преобразува в живота между смъртта и едно ново раждане.
Този живот стана твърде забележителен, когато след смъртта индивидуалността на Мазарини минава през живота между смъртта и едно ново раждане. Тук именно ние можем да видим, как при по-нататъшно минаване през областта на Меркурий, всичко, което тази личност е направила, бихме искали да кажем, се разтваря като в мъгла.
Остава всичко, което тази личност е приела като идеи за християнството, остава всичко, което тази личност е изпитала като скептицизъм по отношение на науката и сега всичко това се преобразува в живота между смъртта и едно ново раждане.
Науката не дава последните истини; едно силно чувство за познание, което съществуваше всъщност като полъх още при предишното минаване през сферата на Меркурий, то отново отминава и в този живот се образува кармически един особен манталитет; един манталитет, който с голяма упоритост задържа внушителни възприятия, които тази индивидуалност е изживяла, но може да развие малко понятия за следващия живот, за да ги владее.
към текста >>
Обаче ние разбираме кармата едва тогава, когато можем да свържем нещата именно с тези крайни
отношения
, които във физическия свят изглеждат почти парадоксални, които обаче съществуват в духовния свят.
Това е един пример, при който можете да видите, колко своеобразно хората на настоящето са стигнали в миналото до техните днешни индивидуалности. Онзи, който не проучва нещата, а само нещо си представя, би стигнал естествено до съвършено други неща.
Обаче ние разбираме кармата едва тогава, когато можем да свържем нещата именно с тези крайни отношения, които във физическия свят изглеждат почти парадоксални, които обаче съществуват в духовния свят.
Така също съществува това, което аз вече често споменавах тук, а именно фактът, че Ернст Хекел, който така свирепо водеше борба против църквата, е прероденият монах Хилдебранд, който в своето минало въплъщение беше великият папа Григорий[1].
към текста >>
116.
9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 21 септември 1924 г.
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
Лекциите, които аз държах сега, имайки предвид, че тук присъстват толкова много приятели от всички страни, тези лекции преследваха по същество целта да бъде дадено описание на кармата, което поне в някои линии трябва да доведе до разбирането на съвременния духовен живот в духовно
отношение
.
Лекциите, които аз държах сега, имайки предвид, че тук присъстват толкова много приятели от всички страни, тези лекции преследваха по същество целта да бъде дадено описание на кармата, което поне в някои линии трябва да доведе до разбирането на съвременния духовен живот в духовно отношение.
И аз бих искал следващия вторник, в последната от тези лекции да завърша онова, което в известно отношение образува един вид единство.
към текста >>
И аз бих искал следващия вторник, в последната от тези лекции да завърша онова, което в известно
отношение
образува един вид единство.
Лекциите, които аз държах сега, имайки предвид, че тук присъстват толкова много приятели от всички страни, тези лекции преследваха по същество целта да бъде дадено описание на кармата, което поне в някои линии трябва да доведе до разбирането на съвременния духовен живот в духовно отношение.
И аз бих искал следващия вторник, в последната от тези лекции да завърша онова, което в известно отношение образува един вид единство.
към текста >>
Не от някакви външни
отношения
бих искал днес да отговоря на този въпрос, а с един кармически пример.
Днес искам с един пример да покажа, колко трудно всъщност може да бъде внесено в настоящето онова, което действително е подходяща за настоящето духовна наука.
Не от някакви външни отношения бих искал днес да отговоря на този въпрос, а с един кармически пример.
Примерът първо ще ни покаже една индивидуалност, която не е особено типична, но която е една особена индивидуалност. Чрез това може да се види, колко трудно е в съвременния земен живот да бъде внесено това, което естествено всеки човек донася със себе си от минали земни съществувания, донася го със себе си защото - може би с изключение на неговото най-последно въплъщение, - все пак той е стоял в определени първоначални отношения с духовния свят или още реално, или най-малко по традиция. Това може да ни покаже, как в едно съвременно човешко тяло, в съвременните отношения на възпитанието и на цивилизацията е трудно да бъде внесена предишна духовност, нещо получено по духовен начин.
към текста >>
Чрез това може да се види, колко трудно е в съвременния земен живот да бъде внесено това, което естествено всеки човек донася със себе си от минали земни съществувания, донася го със себе си защото - може би с изключение на неговото най-последно въплъщение, - все пак той е стоял в определени първоначални
отношения
с духовния свят или още реално, или най-малко по традиция.
Днес искам с един пример да покажа, колко трудно всъщност може да бъде внесено в настоящето онова, което действително е подходяща за настоящето духовна наука. Не от някакви външни отношения бих искал днес да отговоря на този въпрос, а с един кармически пример. Примерът първо ще ни покаже една индивидуалност, която не е особено типична, но която е една особена индивидуалност.
Чрез това може да се види, колко трудно е в съвременния земен живот да бъде внесено това, което естествено всеки човек донася със себе си от минали земни съществувания, донася го със себе си защото - може би с изключение на неговото най-последно въплъщение, - все пак той е стоял в определени първоначални отношения с духовния свят или още реално, или най-малко по традиция.
Това може да ни покаже, как в едно съвременно човешко тяло, в съвременните отношения на възпитанието и на цивилизацията е трудно да бъде внесена предишна духовност, нещо получено по духовен начин.
към текста >>
Това може да ни покаже, как в едно съвременно човешко тяло, в съвременните
отношения
на възпитанието и на цивилизацията е трудно да бъде внесена предишна духовност, нещо получено по духовен начин.
Днес искам с един пример да покажа, колко трудно всъщност може да бъде внесено в настоящето онова, което действително е подходяща за настоящето духовна наука. Не от някакви външни отношения бих искал днес да отговоря на този въпрос, а с един кармически пример. Примерът първо ще ни покаже една индивидуалност, която не е особено типична, но която е една особена индивидуалност. Чрез това може да се види, колко трудно е в съвременния земен живот да бъде внесено това, което естествено всеки човек донася със себе си от минали земни съществувания, донася го със себе си защото - може би с изключение на неговото най-последно въплъщение, - все пак той е стоял в определени първоначални отношения с духовния свят или още реално, или най-малко по традиция.
Това може да ни покаже, как в едно съвременно човешко тяло, в съвременните отношения на възпитанието и на цивилизацията е трудно да бъде внесена предишна духовност, нещо получено по духовен начин.
към текста >>
Ние виждаме да се явява един мъж, който сега по
отношение
на кармата няма нищо общо с двете личности, за които аз говоря, няма нищо общо с техните индивидуалности, но има работа с тях временно исторически: Ние виждаме да се явява в лицето на Марцианус Капелла една меродавна, даваща тон личност.
Ние виждаме да се явява един мъж, който сега по отношение на кармата няма нищо общо с двете личности, за които аз говоря, няма нищо общо с техните индивидуалности, но има работа с тях временно исторически: Ние виждаме да се явява в лицето на Марцианус Капелла една меродавна, даваща тон личност.
към текста >>
Той се роди с извънредно силна възприемчивост по
отношение
на своето християнско възпитание, така че още от рано започна да изучава книгата на Тома Аквински «Сумма».
Нека разгледаме, доколкото е необходимо за разбирането на кармата, живота на Томас Кампанелла, нека разгледаме добре този живот.
Той се роди с извънредно силна възприемчивост по отношение на своето християнско възпитание, така че още от рано започна да изучава книгата на Тома Аквински «Сумма».
И от настроенията, които си беше усвоил от предишния визионерен живот и които все повече се превръщат в точно обратните настроения да опознае нещата по пътя на мислите, той се вживява в силно мисловния елемент, който се намира в споменатата книга на Тома Аквински, изучава я усърдно и сега именно в 16-то столетие става доминиканец.
към текста >>
Това, което той описва като слънчев град, като слънчевата държава, в известно
отношение
има една манастирска строгост; в него има нещо от това, което той е приел от ордена на доминиканците.
Но какъв дух е той изобщо? Каква личност е той? Той издига идеята за слънчевата държава[2]. В душата на този Тома Кампанелла от миналите въплъщения свети цялата астрология, цялото духовно виждане на света. Той измисля и описва в своите съчинения за слънчевата държава, една социална утопия, в която вярва, че всички хора ще могат да бъдат щастливи чрез едно разумно социално устройство, чрез една разумна социална конфигурация.
Това, което той описва като слънчев град, като слънчевата държава, в известно отношение има една манастирска строгост; в него има нещо от това, което той е приел от ордена на доминиканците.
В начина, по който той си представя изграден държавния живот, има нещо от манастирската строгост, а от друга страна в него прозира много нещо от миналата духовност. На върха на тази държава, която трябва да бъде идеалната държава, трябва да стои един върховен кормчия, който е един вид главен метафизикус и т. н., който трябва да намери насочващите линии за конфигурацията, за управлението на държавата от духа. До него стоят други чиновници, например върховният министър, които до най-малките подробности трябва да изпълняват всички правила, каквито хората имаха именно още в това време, когато чрез кармата от миналите земни виждания тези правила изникваха от душата като спомени. Всичко това в него изплува нагоре.
към текста >>
117.
10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 23 септември 1924 г.
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
Всичко това стои между смъртта и едно ново раждане или в повтарящите се такива периоди в
отношение
с духовните светове на висшите йерархии.
Всичко това се намира вътре в душата.
Всичко това стои между смъртта и едно ново раждане или в повтарящите се такива периоди в отношение с духовните светове на висшите йерархии.
В тази душа са били изработени разнообразни неща и способности.
към текста >>
И за онзи, който може да гледа света по правилен начин с школувано око по
отношение
на духовното, за него някои физиономии днес противоречат на това, което се явява в съответните хора.
Но сега именно благодарение на други кармически връзки една такава душа трябва да се въплъти, да кажем, в едно тяло, което изцяло е настроено към интелектуализъм, което приема от цивилизацията на настоящето само обичайните понятия, които всъщност се отнасят само за външните неща. Тогава е възможно само едно нещо: Онова, което е било донесено като духовност от миналите въплъщения, да се оттегли в подсъзнанието и една такава личност да покаже може би известен идеализъм, склонност към всичко хубаво, към красиви, добри, истински идеали в интелекта, който развива, но без да стигне дотам, да повдигне от подсъзнанието в обикновеното съзнание нещата, които се намират в душата. Днес има много такива души.
И за онзи, който може да гледа света по правилен начин с школувано око по отношение на духовното, за него някои физиономии днес противоречат на това, което се явява в съответните хора.
Лицето казва: Тук в основата на душата се намира много духовност. Но щом човекът започва да говори, той съвсем не говори за духовност. Ето защо в никое време не е съществувало до такава висока степен лицата да противоречат на това, което човекът изговаря, както в наше време.
към текста >>
Личността бива възпитана интелектуално, тя навсякъде живее интелектуално, в обществените
отношения
, в които влиза, в професията; в този интелектуализъм не може да се побере това, което тя носи в душата си.
Разберете добре, какво искам да кажа. Да предположим, че някоя личност е живяла във втората половина на 19-то столетие и е носела в себе си една силна духовност от нейното минало въплъщение: Тя се вживява в настоящето образование, в съществуващото тогава образование; то е интелектуалистично, изцяло интелектуалистично. Но в личността последствието на духовността, за която говоря, е още така силно, че то иска да се изяви, иска добре да се изяви. Обаче интелектуализмът не понася това.
Личността бива възпитана интелектуално, тя навсякъде живее интелектуално, в обществените отношения, в които влиза, в професията; в този интелектуализъм не може да се побере това, което тя носи в душата си.
Това би било една личност, за която можем да кажем: Тя е като призвана всъщност за антропософията. Но тя не може да стане антропософ, понеже точно това, което е спиритуализъм донесен от минали въплъщения, ако би трябвало да се побере в интелектуализма, то би било антропософия. То не може да стане антропософия, получава се, така да се каже, един шок от интелектуализма. Какво друго може да стори личността, освен най-много да не иска да се занимава с интелектуализма, за да може да се изяви в някое въплъщение това, което се намира в нейната душа. Естествено тогава то не ще се изяви както трябва, защото не отговаря на епохата.
към текста >>
И когато обърнах вниманието върху големите духовни съдържания на школата от Шартр, аз споменах, че платонически дух отдавна живееше в развитието на християнството и че в известно
отношение
той намери своето доизграждане, своя облик именно в тези велики учители от школата в Шартр, както можеше да бъде именно развит в онова време.
За това бих искал да ви приведа един пример. Бих искал да припомня първо за една често назовавана тук и споменавана при най-различни неща личност на древността, за Платон. Платон, философът на 5-то и 4-то предихристиянско столетие, живее всъщност като една душа, която в много неща проявява предварително това, върху което след това човечеството мисли столетия наред.
И когато обърнах вниманието върху големите духовни съдържания на школата от Шартр, аз споменах, че платонически дух отдавна живееше в развитието на християнството и че в известно отношение той намери своето доизграждане, своя облик именно в тези велики учители от школата в Шартр, както можеше да бъде именно развит в онова време.
към текста >>
Следователно ние можем вече да насочим поглед върху едно благородно
отношение
на Платон именно към този - не ученик, а последовател на Платон; понеже, както казах, той не е философ, а художник през времето на гръцката епоха.
Преди известно време аз вече говорих за това, че когато Платон е бил още жив, не точно в платоновата философска школа, но под влиянието на Платон е израснал един художник, не от платоновата философия, но от платоническия дух, който след като е минал през други въплъщения, се прероди като Гьоте, който в областта на Юпитер е преобразил кармически онова, което е идвало от течението на Платон така, че то можа да се превърне в онзи вид мъдрост, която прониква всичко именно при Гьоте.
Следователно ние можем вече да насочим поглед върху едно благородно отношение на Платон именно към този - не ученик, а последовател на Платон; понеже, както казах, той не е философ, а художник през времето на гръцката епоха.
Но погледът на Платон беше вече насочен върху него, той забелязва извънредно многообещаващото в този младеж, за който говоря тук.
към текста >>
В известно
отношение
Платон беше една душа, която възнесе философията чак във висшето поетическо царство и неговите диалози са нещо художествено.
Не че той искаше да осъди или да критикува онова, което продължаваше да живее като платонизъм. От само себе си се разбира, че душата на Платон пренасяше в следващите епохи част по част все повече и повече онова, което се намираше в нея. Но тъкмо Платон, който още беше свързан с всички мистерии на древността, за когото можах да кажа, че неговото учение за идеите имаше в себе си един вид персийски елемент, тъкмо на Платон му беше трудно, когато беше изминал необходимото време - а при него това беше доста продължително време, - да слезе в едно ново въплъщение, беше му трудно да влезе в християнската култура, в която все пак трябваше да влезе. И така ние можем да кажем: Въпреки че в смисъла, както аз току-що казах, трябва да считаме Платон като предтеча на християнството, цялата душевна насока на Платон беше такава, че, когато вече беше узрял да слезе отново на Земята, на него му беше извънредно трудно да намери един организъм, едно тяло, за да внесе в него предишната духовност, за да се яви тя сега с християнска отсенка, с християнски нюанс. И освен това Платон беше изцяло грък с целия ориенталски елемент, който гърците имаха и който римляните съвсем нямаха.
В известно отношение Платон беше една душа, която възнесе философията чак във висшето поетическо царство и неговите диалози са нещо художествено.
Навсякъде има душа и навсякъде в тези диалози има платоническа любов, така както тя трябва да бъде разбрана в истинския смисъл, която също издава и ориенталския си произход.
към текста >>
118.
11. ПОСЛЕДНО СЛОВО, Дорнах, 28 септември 1924 г.
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
Нека от тази гледна точка хвърлим един поглед върху Рафаел, как той е минал през вратата на смъртта, как той навлиза в областта на звездните светове с неговата още на Земята звездно блестяща, звездно светеща художественост, и тогава ще открием следното, мои мили приятели: Ние ще видим, как Рафаел навлиза в сферата на Луната, влиза в
отношения
с онези духове, които живеят в сферата на Луната и които са духовните индивидуалности на някогашните велики праучители на човечеството, от чиято мъдрост Рафаел беше дълбоко инспириран още в неговото съществуване като Илия; ние виждаме как в съдружие с тези лунни същества и с всички души, с които беше прекарал минали земни степени, той се обединява духовно с всичко онова, което представлява духовни източници на Земята, с всички същества, които са направили възможно съществуването на човечеството и на една пропита от божественото Земя; ние виждаме, така да се каже, Рафаел да се движи между своите, свързан с онези, с които през време на съществуването му като Илия той най-драговолно дружеше, понеже те бяха онези, които в началото на земното съществуване бяха поставили целта на този земен живот.
Нека от тази гледна точка хвърлим един поглед върху Рафаел, как той е минал през вратата на смъртта, как той навлиза в областта на звездните светове с неговата още на Земята звездно блестяща, звездно светеща художественост, и тогава ще открием следното, мои мили приятели: Ние ще видим, как Рафаел навлиза в сферата на Луната, влиза в отношения с онези духове, които живеят в сферата на Луната и които са духовните индивидуалности на някогашните велики праучители на човечеството, от чиято мъдрост Рафаел беше дълбоко инспириран още в неговото съществуване като Илия; ние виждаме как в съдружие с тези лунни същества и с всички души, с които беше прекарал минали земни степени, той се обединява духовно с всичко онова, което представлява духовни източници на Земята, с всички същества, които са направили възможно съществуването на човечеството и на една пропита от божественото Земя; ние виждаме, така да се каже, Рафаел да се движи между своите, свързан с онези, с които през време на съществуването му като Илия той най-драговолно дружеше, понеже те бяха онези, които в началото на земното съществуване бяха поставили целта на този земен живот.
към текста >>
Херман Грим винаги намираше, според неговото собствено схващане, че е създал нещо незадоволително по
отношение
живота на Рафаел.
И едно нещо е забележително, мои мили приятели, дълбоко значително: Една напълно предана на Рафаел личност, Херман Грим, четири пъти се опита да напише биографията на Рафаел[3]. Въпреки че беше вече завършил биографията на Микеланджело, той никога не успя действително да опише земния живот на Рафаел, така че да бъде доволен от това описание.
Херман Грим винаги намираше, според неговото собствено схващане, че е създал нещо незадоволително по отношение живота на Рафаел.
към текста >>
119.
Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки. Пети том
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
В това
отношение
е залегнало едно чувство, което мисловно не може да се обоснове.
Както се вижда от запитвания и многобройни нови публикации, понастоящем много хора приемат възгледите за прераждането като правилни за тях или поне не ги отричат.
В това отношение е залегнало едно чувство, което мисловно не може да се обоснове.
Едно такова обоснование, подходящо за днешното мислене беше дадено от Рудолф Щайнер (1861-1925) още в началото на нашето столетие, когато през 1903 година той публикува два трактата «Реинкарнация и карма» и «Как действа кармата» като «необходими представи от гледната точка на модерната природна наука». Други основоположни изложения има в неговите основни произведения «Теософия» (глава: Прераждане на духа и съдба) и «Въведение в тайната наука». Тези изложения и днес още могат да се третират като най-доброто въведение в тази тема.
към текста >>
120.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Прага, 29. Март 1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
И въпреки това, тъкмо тази вяра, че човек има работа само със земни
отношения
, е голямата грешка на нашата цивилизация, на целия наш съвременен духовен живот, голямата грешка на целия западноевропейски и средноевропейски свят.
Днес бих искал да започна тези лекции[1] за членовете на Антропософското общество, като ви обясня, как чрез своите възгледи антропософията повдига нагоре цялото човешко съзнание, изтръгвайки го от земното притегляне. Едва ли е възможно за някой човек, който стои вътре в общата цивилизация, да мисли днес по друг начин, освен че с неговия земен живот между раждането и смъртта той принадлежи на Земята. Всичко друго, принадлежността към един духовен свят, в повечето случаи е само една вяра, едно предчувствие и други подобни. Едно вникване в принадлежността на човека към нещо друго, освен това, което е на Земята, всъщност е почти невъзможно за днешния човек, който трябва да получи своето възпитание и цялото свое образование от днешната цивилизация.
И въпреки това, тъкмо тази вяра, че човек има работа само със земни отношения, е голямата грешка на нашата цивилизация, на целия наш съвременен духовен живот, голямата грешка на целия западноевропейски и средноевропейски свят.
Само Изтокът си е запазил едно, макар и упадъчно съзнание за принадлежността на човека към заобикалящите Земята свръхсетивни мирови същества и сили. В древни времена в своето човешко същество човекът се чувстваше зависим от звездите, както се чувстваше зависим от растенията, от животните, които растат и ходят по Земята. В древни времена хората знаеха, че Луната не е само едно физическо небесно тяло, което се върти около Земята. Днес хората не се интересуват от нещо повече. Те най-многото изучават дали там има възвишения или не, дали има вода и си образуват хипотези за това.
към текста >>
Но за нещо друго те не се интересуват даже и при Луната, която е най-близко до нас, камо ли пък за другите небесни тела, които се изучават само по
отношение
на техните физически условия.
Само Изтокът си е запазил едно, макар и упадъчно съзнание за принадлежността на човека към заобикалящите Земята свръхсетивни мирови същества и сили. В древни времена в своето човешко същество човекът се чувстваше зависим от звездите, както се чувстваше зависим от растенията, от животните, които растат и ходят по Земята. В древни времена хората знаеха, че Луната не е само едно физическо небесно тяло, което се върти около Земята. Днес хората не се интересуват от нещо повече. Те най-многото изучават дали там има възвишения или не, дали има вода и си образуват хипотези за това.
Но за нещо друго те не се интересуват даже и при Луната, която е най-близко до нас, камо ли пък за другите небесни тела, които се изучават само по отношение на техните физически условия.
В древни времена това беше съвършено друго. Тогава човекът се чувстваше изцяло зависим от небесните тела, както днес той чувства, че е зависим от Земята.
към текста >>
Това е нещо, което по
отношение
на днешните възгледи изглежда като една безсмислица, обаче тази безсмислица е истината.
Това е нещо, което по отношение на днешните възгледи изглежда като една безсмислица, обаче тази безсмислица е истината.
Това е ужасното в нашето днешно време, че когато човек говори истината, тя изглежда като една безсмислица, една нелепост по отношение на приетите възгледи. Сега някой може да каже: - Това, което твърдиш тук, е резултат на окултното виждане, на окултното изследване; но може ли да се докаже то, да се провери със средствата на съвременната естествена наука? - То може да бъде проверено; това могат да сторят много повече хора, отколкото обикновено се мисли. Но съществува също и едно външно доказателство за този факт. В нашия биологически изследователски институт в Щутгарт ние получихме едно забележително външно доказателство.
към текста >>
Това е ужасното в нашето днешно време, че когато човек говори истината, тя изглежда като една безсмислица, една нелепост по
отношение
на приетите възгледи.
Това е нещо, което по отношение на днешните възгледи изглежда като една безсмислица, обаче тази безсмислица е истината.
Това е ужасното в нашето днешно време, че когато човек говори истината, тя изглежда като една безсмислица, една нелепост по отношение на приетите възгледи.
Сега някой може да каже: - Това, което твърдиш тук, е резултат на окултното виждане, на окултното изследване; но може ли да се докаже то, да се провери със средствата на съвременната естествена наука? - То може да бъде проверено; това могат да сторят много повече хора, отколкото обикновено се мисли. Но съществува също и едно външно доказателство за този факт. В нашия биологически изследователски институт в Щутгарт ние получихме едно забележително външно доказателство. Там бяха направени изследвания върху функцията на далака.
към текста >>
Особено през последните години се появи едно литературно движение, което се съобразява с това
отношение
на Луната към Земята[3], макар и по погрешен начин.
Сега, за да имате основите за по-нататъшните изложения, днес аз трябва да припомня, как в моята книга «Тайната наука» е казано, че днешната Луна се е отделила някога от Земята, след като по-рано е образувала едно тяло с нея. Това е нещо, което се получава за ясновиждането, което обаче е признато вече и от днешната наука.
Особено през последните години се появи едно литературно движение, което се съобразява с това отношение на Луната към Земята[3], макар и по погрешен начин.
Ние трябва да осъзнаем, че така, както Луната днес се явява на небето, някога тя е образувала едно единство със Земята, че е била изхвърлена вън от Земята, ако мога да се изразя така, и от определено време се върти около Земята
към текста >>
Човекът добиваше едно
отношение
към духовното в света благодарение на това, че в древните мистерии чрез жреца-посветител той е бил довеждан до състоянието да може да изживее в себе си озарението.
Как е живяла тази прамъдрост? Да се изучава така, както ние днес изучаваме нещата, като сядаме и усвояваме съдържанието на книги и други подобни, и чрез това се издигаме постепенно нагоре, знаем нещо, така не е ставало в сферата на първичната прамъдрост. Всеки, който в тази епоха беше стигнал до определено разбиране, знаеше, що е вдъхновение, знаеше да чете в света - не в книги, - когато се поставяше в необходимата нагласа на душата. Той знаеше, че тогава вдъхновението идва над него, че е озарен вътрешно. Това вътрешно озарение се е приемало така реално, както реално вземате днес четенето в книгите.
Човекът добиваше едно отношение към духовното в света благодарение на това, че в древните мистерии чрез жреца-посветител той е бил довеждан до състоянието да може да изживее в себе си озарението.
Обучението в мистериите се състоеше в това, да бъде доведен човекът дотам, да може да изживее това вътрешно озарение. Той не беше на мнението, че нещо от въздушните кули го озарява. Това би било приблизително така, както ако днес бихме слушали един човек да говори зад един параван и не бихме вярвали, че там говори един човек, а нещо неопределено ни шепне нещо зад паравана. Също както днес, когато бихме чули това, не бихме вярвали, че там говори нещо неопределено, а бихме предположили, че зад паравана има едно същество, което не виждаме, така и онзи, който стигаше до озарението, знаеше, че тук на Земята има същества, които не се въплъщават физически, а чрез озарението са станали великите учители на човечеството. Такъв човек имаше съзнанието, че е от плът и кръв, ходи между земни същества, които не са от плът и кръв, които обаче имат едно етерно тяло, които са етерни същества.
към текста >>
Този факт е известен в това
отношение
на естествената наука, но не му се обръща внимание.
Тук става нещо подобно, както с човека. Помислете само, че за седем до осем години човекът променя своите физически вещества! Когато някой вярва, че той има същото тяло, което е имал преди няколко години, това не е така. Физическото вещество се е променило, душевно-духовното е останало.
Този факт е известен в това отношение на естествената наука, но не му се обръща внимание.
Веднъж при една лекция аз бях запитан: - Казва се, че пчелите като пчелно семейство имат определено отношение към пчеларя, че при неговата смърт, ако той е бил особено привързан към своите пчели, става така, че пчелното семейство забелязва това, чувства това и също умира. - Как е възможно това? - Отделните пчели не притежават никаква способност да познават човека, а пчелното семейство не е друго, освен сбор от отделните пчели! - Това обаче не е вярно, пчелното семейство съвсем не е сбор от отделните пчели. Аз употребявам следното сравнение: Имало е двама човеци преди две десетилетия.
към текста >>
Веднъж при една лекция аз бях запитан: - Казва се, че пчелите като пчелно семейство имат определено
отношение
към пчеларя, че при неговата смърт, ако той е бил особено привързан към своите пчели, става така, че пчелното семейство забелязва това, чувства това и също умира.
Тук става нещо подобно, както с човека. Помислете само, че за седем до осем години човекът променя своите физически вещества! Когато някой вярва, че той има същото тяло, което е имал преди няколко години, това не е така. Физическото вещество се е променило, душевно-духовното е останало. Този факт е известен в това отношение на естествената наука, но не му се обръща внимание.
Веднъж при една лекция аз бях запитан: - Казва се, че пчелите като пчелно семейство имат определено отношение към пчеларя, че при неговата смърт, ако той е бил особено привързан към своите пчели, става така, че пчелното семейство забелязва това, чувства това и също умира.
- Как е възможно това? - Отделните пчели не притежават никаква способност да познават човека, а пчелното семейство не е друго, освен сбор от отделните пчели! - Това обаче не е вярно, пчелното семейство съвсем не е сбор от отделните пчели. Аз употребявам следното сравнение: Имало е двама човеци преди две десетилетия. Единият отишъл в Америка, другият останал там, където е бил по-рано; първият се завръща след 15 години от Америка и отново познава своя приятел.
към текста >>
Ние имаме чувството, че ни е неприятно да говорим за него, защото
отношение
то ни към него е лично, то е нещо вътрешно.
Ние съвсем не обръщаме внимание на това, какъв е той външно, а се чувстваме свързани с него. Това е единият вид крайност. Другият вид е, че се запознаваме с един човек, не чувстваме тази вътрешна връзка, но можем да получим от него интелектуално или морално впечатление. Ние можем добре да го опишем. Да говорим за първия човек, когато след запознанството се намираме всред хора, които също го познават, е нещо неприятно за нас.
Ние имаме чувството, че ни е неприятно да говорим за него, защото отношението ни към него е лично, то е нещо вътрешно.
Другия човек можем хубаво да опишем, можем да кажем, че той е умен или глупав, можем да го опишем в подробности, обаче живеем без вътрешно съучастие към него. Има хора, с които току що сме се запознали и ни се случва да ги сънуваме. Сънищата за някой човек не ни напускат вече. Запознаваме се с някой друг, ежедневно сме заедно с него: Но нямаме никакви сънища за него. Нашето вътрешно същество не е така силно обхванато, за да го сънуваме.
към текста >>
Такъв случай, някой да живее така както Гарибалди[5], който чувстваше вътрешната връзка и тогава, когато не са съществували непосредствени лични
отношения
, е рядък, но и такива случаи се срещат.
Другия човек можем хубаво да опишем, можем да кажем, че той е умен или глупав, можем да го опишем в подробности, обаче живеем без вътрешно съучастие към него. Има хора, с които току що сме се запознали и ни се случва да ги сънуваме. Сънищата за някой човек не ни напускат вече. Запознаваме се с някой друг, ежедневно сме заедно с него: Но нямаме никакви сънища за него. Нашето вътрешно същество не е така силно обхванато, за да го сънуваме.
Такъв случай, някой да живее така както Гарибалди[5], който чувстваше вътрешната връзка и тогава, когато не са съществували непосредствени лични отношения, е рядък, но и такива случаи се срещат.
Защото при Гарибалди е много интересно, как той е намерил своята първа жена. Във външния свят той не проявява никакъв интерес към жените. При едно пътуване по море близо до крайбрежията на Бразилия той насочва далекогледа си към сушата и вижда там едно младо момиче. В този момент му става ясно, че то трябва да стане негова жена. Той се отправя бързо към сушата със своя кораб.
към текста >>
Когато ги обгърнем с поглед, те ни показват, че по
отношение
на кармата човек може да се отнася спрямо другите хора по два начина.
Това са неща, при които почти докосваме кармата с носа си.
Когато ги обгърнем с поглед, те ни показват, че по отношение на кармата човек може да се отнася спрямо другите хора по два начина.
Съвършено други са кармическите отношения, когато човек чувства вътрешната принадлежност и когато той може да опише другия човек само външно.
към текста >>
Съвършено други са кармическите
отношения
, когато човек чувства вътрешната принадлежност и когато той може да опише другия човек само външно.
Това са неща, при които почти докосваме кармата с носа си. Когато ги обгърнем с поглед, те ни показват, че по отношение на кармата човек може да се отнася спрямо другите хора по два начина.
Съвършено други са кармическите отношения, когато човек чувства вътрешната принадлежност и когато той може да опише другия човек само външно.
към текста >>
Такива
отношения
интересуват преди всичко тези лунни същества и чрез такива
отношения
те взимат най-вътрешно участие в развитието на земното човечество.
Но именно тогава, когато насочим поглед върху такива кармически изживявания, както това запознаване с друг човек, при което красотата или грозотата нямат никакво значение, а отвътре избликва импулсът за принадлежност, нашето внимание се насочва към влиянието на онези същества, които аз описах като пра учители, които и днес още продължават да действат, обаче отвън, от Космоса.
Такива отношения интересуват преди всичко тези лунни същества и чрез такива отношения те взимат най-вътрешно участие в развитието на земното човечество.
към текста >>
Така е също и при онези
отношения
, при които повече външно можем да опишем другия човек.
И както съществуват лунни същества, така също съществуват и слънчеви същества, които са свързани със Слънцето.
Така е също и при онези отношения, при които повече външно можем да опишем другия човек.
Тук слънчевите същества се интересуват за това, което се поражда от една човешка душа към друга човешка душа.
към текста >>
Когато разглеждаме чисто човешките
отношения
, ние сме отведени първо на Слънцето и на Луната.
Когато разглеждаме чисто човешките отношения, ние сме отведени първо на Слънцето и на Луната.
И ние можем да кажем: - Има човешки отношения, при които виждаме действието на Луната и такива, при които виждаме действието на Слънцето. И така, ние биваме насочвани от степен на степен, от Земята към Космоса.
към текста >>
И ние можем да кажем: - Има човешки
отношения
, при които виждаме действието на Луната и такива, при които виждаме действието на Слънцето.
Когато разглеждаме чисто човешките отношения, ние сме отведени първо на Слънцето и на Луната.
И ние можем да кажем: - Има човешки отношения, при които виждаме действието на Луната и такива, при които виждаме действието на Слънцето.
И така, ние биваме насочвани от степен на степен, от Земята към Космоса.
към текста >>
121.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Прага, 30. Март 1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Би било безсмислие, всичко онова, което човекът е изживял преди това на Земята да няма
отношение
към това събитие.
Вчера аз започнах с това, да дам някои гледни точки върху разбирането на човешката съдба, как в човека може да изгрее предчувствието за царуването на съдбата, когато в живота му се появят важни опитности. И аз казах: - Да предположим, че срещаме един друг човек в определена възраст; че срещаме този човек така, че по-далечната съдба на двамата се слива, но също и целият живот, който те са водили дотогава, се изменя по един решаващ начин.
Би било безсмислие, всичко онова, което човекът е изживял преди това на Земята да няма отношение към това събитие.
Това не е така, понеже пред едно безпристрастно наблюдение, което насочва поглед назад, ясно се показва, че всъщност всяка стъпка, която сме направили в живота, е била стъпка в посоката на въпросното изживяване. Можем да хвърлим поглед в миналото до детските години и да открием едно деяние, което сме извършили и което по време е далече от това изживяване, но целият жизнен път, който сме извървели, е така насочен към това събитие, като че съзнателно и обмислено сме избрали този път. Именно едно такова наблюдение е способно постоянно да насочва вниманието върху онова, което в антропософията можем да наречем кармически връзки.
към текста >>
Но когато остави тези истини да действат върху него, тогава извънредно много се задълбочава цялото
отношение
, което човекът има към Вселената.
Виждате ли, действително е задълбочаване на целия човешки душевен живот, когато даже и да не е посветен, човекът си изяснява това, което науката на посвещението черпи по този начин от глъбините на духовната същност. Защото нещата могат да бъдат разбрани. Както човек може да разбере една картина, без да бъде художник - аз често съм употребявал това сравнение, - той също така може да разбере тези истини, без да бъде посветен.
Но когато остави тези истини да действат върху него, тогава извънредно много се задълбочава цялото отношение, което човекът има към Вселената.
Помислете само, колко абстрактно, сухо и бездушно гледа всъщност днес човекът от Земята нагоре към мировата сграда. Когато гледа Земята, той все пак проявява известен интерес към тази Земя. Той гледа с известен интерес животните в гората. Когато е благороден човек, му харесва стройната антилопа, пъргавата сърна. Когато е по-малко благороден, те все пак го интересуват като дивеч, той може да ги яде.
към текста >>
Всичко това има
отношение
към онова в човека, което той възприема първо в самия себе си.
Когато гледа Земята, той все пак проявява известен интерес към тази Земя. Той гледа с известен интерес животните в гората. Когато е благороден човек, му харесва стройната антилопа, пъргавата сърна. Когато е по-малко благороден, те все пак го интересуват като дивеч, той може да ги яде. Зелето в полето също го интересува.
Всичко това има отношение към онова в човека, което той възприема първо в самия себе си.
Но също както човекът има отношение към земното, което раздвижва неговия свят на чувствата, така и той може да раздвижи своя свят на чувствата, може да развие отношения към извънземния Космос. И всичко онова, което идва като съдба от миналото, - когато прави впечатление върху нас, - призовава нашата душа, нашето сърце да насочи поглед нагоре към лунните същества и да си каже: - Тук по Земята ходят хора; на Луната живеят същества, които някога са били заедно с нас на Земята. Те са си потърсили друго обиталище, но ние хората сме останали свързани с тях; те регистрират нашето минало. Онова, което те правят, живее в нас, когато миналото прониква в нашето земно съществуване.
към текста >>
Но също както човекът има
отношение
към земното, което раздвижва неговия свят на чувствата, така и той може да раздвижи своя свят на чувствата, може да развие
отношения
към извънземния Космос.
Той гледа с известен интерес животните в гората. Когато е благороден човек, му харесва стройната антилопа, пъргавата сърна. Когато е по-малко благороден, те все пак го интересуват като дивеч, той може да ги яде. Зелето в полето също го интересува. Всичко това има отношение към онова в човека, което той възприема първо в самия себе си.
Но също както човекът има отношение към земното, което раздвижва неговия свят на чувствата, така и той може да раздвижи своя свят на чувствата, може да развие отношения към извънземния Космос.
И всичко онова, което идва като съдба от миналото, - когато прави впечатление върху нас, - призовава нашата душа, нашето сърце да насочи поглед нагоре към лунните същества и да си каже: - Тук по Земята ходят хора; на Луната живеят същества, които някога са били заедно с нас на Земята. Те са си потърсили друго обиталище, но ние хората сме останали свързани с тях; те регистрират нашето минало. Онова, което те правят, живее в нас, когато миналото прониква в нашето земно съществуване.
към текста >>
И ние се научаваме, да имаме
отношение
към тези космически, извънземни същества, чиито символи са звездите, да имаме
отношение
към тях чрез онова, което изживяваме като хора, както иначе чрез нашето съществуване в плът имаме
отношение
към всичко онова, което живее на Земята.
Ние поглеждаме с известна благоговейна жар към тези същества и външната, сребристо светеща Луна е само един знак за тези същества, които вътрешно така са свързани с нашето минало.
И ние се научаваме, да имаме отношение към тези космически, извънземни същества, чиито символи са звездите, да имаме отношение към тях чрез онова, което изживяваме като хора, както иначе чрез нашето съществуване в плът имаме отношение към всичко онова, което живее на Земята.
Също когато като човеци в плахо очакване насочваме поглед към бъдещето, когато с нашите надежди и стремежи се вживяваме в бъдещето, ние не оставаме сами с нашата душа, а предчувствайки се свързваме с онова, което свети срещу нас от Слънцето. Ангели, Архангели, Архаи стават за нас слънчеви същества, те стават за нас същества, за които знаем, че от нашето настояще ни пренасят в бъдещето.
към текста >>
Когато след това насочваме поглед в Космоса и виждаме, как светлината на Луната е зависима от светлината на Слънцето, как тези звездни тела стоят във взаимни
отношения
, тогава вън в Космоса ние виждаме един образ на онова, което живее в самите нас.
Когато след това насочваме поглед в Космоса и виждаме, как светлината на Луната е зависима от светлината на Слънцето, как тези звездни тела стоят във взаимни отношения, тогава вън в Космоса ние виждаме един образ на онова, което живее в самите нас.
Понеже, както Слънцето и Луната навън в звездния свят стоят във взаимни отношения, така и онова, което в нас е от лунно естество, нашето минало стои в отношение със слънчевото естество в нас, с нашето бъдеще. А съдбата е това, което преминава в човека от миналото през настоящето в бъдещето. Ние виждаме - втъкано, така да се каже, в Космоса движението на звездите - чрез взаимните отношения на звездите виждаме в голям мащаб изобразено в далечините онова, което живее в нашето собствено вътрешно същество.
към текста >>
Понеже, както Слънцето и Луната навън в звездния свят стоят във взаимни
отношения
, така и онова, което в нас е от лунно естество, нашето минало стои в
отношение
със слънчевото естество в нас, с нашето бъдеще.
Когато след това насочваме поглед в Космоса и виждаме, как светлината на Луната е зависима от светлината на Слънцето, как тези звездни тела стоят във взаимни отношения, тогава вън в Космоса ние виждаме един образ на онова, което живее в самите нас.
Понеже, както Слънцето и Луната навън в звездния свят стоят във взаимни отношения, така и онова, което в нас е от лунно естество, нашето минало стои в отношение със слънчевото естество в нас, с нашето бъдеще.
А съдбата е това, което преминава в човека от миналото през настоящето в бъдещето. Ние виждаме - втъкано, така да се каже, в Космоса движението на звездите - чрез взаимните отношения на звездите виждаме в голям мащаб изобразено в далечините онова, което живее в нашето собствено вътрешно същество.
към текста >>
Ние виждаме - втъкано, така да се каже, в Космоса движението на звездите - чрез взаимните
отношения
на звездите виждаме в голям мащаб изобразено в далечините онова, което живее в нашето собствено вътрешно същество.
Когато след това насочваме поглед в Космоса и виждаме, как светлината на Луната е зависима от светлината на Слънцето, как тези звездни тела стоят във взаимни отношения, тогава вън в Космоса ние виждаме един образ на онова, което живее в самите нас. Понеже, както Слънцето и Луната навън в звездния свят стоят във взаимни отношения, така и онова, което в нас е от лунно естество, нашето минало стои в отношение със слънчевото естество в нас, с нашето бъдеще. А съдбата е това, което преминава в човека от миналото през настоящето в бъдещето.
Ние виждаме - втъкано, така да се каже, в Космоса движението на звездите - чрез взаимните отношения на звездите виждаме в голям мащаб изобразено в далечините онова, което живее в нашето собствено вътрешно същество.
към текста >>
Както през време на земното съществуване ходехме по Земята, затворени в
отношения
та на Земята, така сега се намираме в ширините на Космоса.
При напускането на земното съществуване нас ни посрещат тези лунни същества и сега нашето астрално тяло, в което вече се намираме, за тях е като една книга, в която те четат. Те вярно си отбелязват това, за да го впишат в нашето ново астрално тяло, когато отново слизаме на Земята. След това от областта на Луната ние преминаваме през други области, през областта на Меркурий, на Венера и достигаме до Слънцето. В областта на Слънцето сега в нас оживява всичко онова, което сме преживяли, действали, направили в минали съществувания. Ние влизаме в съществата на висшите йерархии, в тяхната дейност, в техните дела и сега се намираме в Космоса.
Както през време на земното съществуване ходехме по Земята, затворени в отношенията на Земята, така сега се намираме в ширините на Космоса.
Ние имаме нашите преживявания в тези космически ширини, докато тук на Земята живеем в теснотата. Когато прекарваме нашето съществуване между смъртта и едно ново раждане, на нас ни се струва, като че на Земята сме били затворени, защото сега всичко става широко, ние изживяваме тайните на Космоса. Ние ги изживяваме не като нещо, което е подчинено на физическите природни закони; тези физически природни закони ни се явяват като дребни произведения на човешкия дух. Ние живеем това, което става в звездите, като дела на божествено-духовните същества, включваме се в делата на божествено-духовните същества. Според това, което можем, ние работим между тях и с тях, и именно от Космоса приготвяме нашето следващо земно съществуване.
към текста >>
Скоро хората ще стигнат дотам, наред с микроскопичното, по
отношение
на което днес се подържа истински култ, да бъде взето под внимание също и макроскопичното.
Обаче тези неща стават ясни на човека едва тогава, когато той има усет действително да наблюдава живота.
Скоро хората ще стигнат дотам, наред с микроскопичното, по отношение на което днес се подържа истински култ, да бъде взето под внимание също и макроскопичното.
Днес човекът иска да се запознае с тайните на организма на животните, на човека, като се откъсва колкото е възможно повече от Вселената. Той насочва поглед в една тръба, нарича това микроскопиране, изрязва една нищожна част, поставя я върху опитното стъкло и се старае да се изолира колкото е възможно повече от света, да изостави колкото е възможно повече живота. Той отделя една частица, гледа я през нещо, което откъсва погледа от останалия свят. Самопонятно е, че не трябва да кажем нищо против този начин на изследване, чрез него се разкриват и много хубави неща. Но по този път ние не можем да познаем истински човека.
към текста >>
Вярно е, че също и в това
отношение
хората са изживели някои неща.
Вярно е, че също и в това отношение хората са изживели някои неща.
Имаше време, когато съществуваха някои теософи, които знаеха, че човекът живее в повтарящи се земни съществувания. Те знаеха това от източната мъдрост, но искаха да си представят всичко така, както хората си го представят по сетивен начин. Те се мамеха върху това, но се нуждаеха от една сетивна представа. Тогава се казваше, че когато човекът минава през вратата на смъртта, той се разпада като физически организъм, превръща се на прах, но че остава един атом, и този атом по чудни пътища преминава в следващия земен живот. Това теософите наричаха «трайният атом».
към текста >>
По
отношение
на белия дроб, на черния дроб човекът изглежда космически подобен на близостта на Земята, по
отношение
на сърцето той е едно далечно космическо същество.
А черният дроб се образува съвсем близо до земната област; той има още малко общо с това, което са ширините на Космоса. Чрез науката на посвещението постепенно се научаваме да познаваме човека така, че да си кажем: - Сърцето съвсем не би могло да бъде в човека, ако то не би било приготвено, ако не би било вътрешно изградено от цялото обкръжение в Космоса. Напротив, един такъв орган като черния дроб, като белия дроб, се изграждат в близост до земното съществуване.
По отношение на белия дроб, на черния дроб човекът изглежда космически подобен на близостта на Земята, по отношение на сърцето той е едно далечно космическо същество.
От човека ни става ясен целият Космос. - Когато с помощта на духовната анатомия рисуваме черния дроб, белите дробове, някои други органи, ние можем да си нарисуваме Земята и това което се намира в нейна близост; така е всъщност по отношение на силите. Преминем ли към сърцето, ние бихме искали да нарисуваме цялата Вселена. Човекът е цялата Вселена, свита, навита. Той, човекът е една извънредно голяма тайна, той е действителен микрокосмос.
към текста >>
- Когато с помощта на духовната анатомия рисуваме черния дроб, белите дробове, някои други органи, ние можем да си нарисуваме Земята и това което се намира в нейна близост; така е всъщност по
отношение
на силите.
А черният дроб се образува съвсем близо до земната област; той има още малко общо с това, което са ширините на Космоса. Чрез науката на посвещението постепенно се научаваме да познаваме човека така, че да си кажем: - Сърцето съвсем не би могло да бъде в човека, ако то не би било приготвено, ако не би било вътрешно изградено от цялото обкръжение в Космоса. Напротив, един такъв орган като черния дроб, като белия дроб, се изграждат в близост до земното съществуване. По отношение на белия дроб, на черния дроб човекът изглежда космически подобен на близостта на Земята, по отношение на сърцето той е едно далечно космическо същество. От човека ни става ясен целият Космос.
- Когато с помощта на духовната анатомия рисуваме черния дроб, белите дробове, някои други органи, ние можем да си нарисуваме Земята и това което се намира в нейна близост; така е всъщност по отношение на силите.
Преминем ли към сърцето, ние бихме искали да нарисуваме цялата Вселена. Човекът е цялата Вселена, свита, навита. Той, човекът е една извънредно голяма тайна, той е действителен микрокосмос. Обаче този макрокосмос, в който човекът се превръща след смъртта, напълно откъсва познанието от сетивността, от материалността.
към текста >>
Разгледайте само в това
отношение
живота, мои мили приятели!
Ние срещаме например хора в света, които имат вродено разбиране за нещата от заобикалящия ги свят, за хората, които ги заобикалят.
Разгледайте само в това отношение живота, мои мили приятели!
Има хора, които срещат много други хора, обаче те не се научават да ги познават действително. Това, което те ни разказват за тях, е съвсем безинтересно, в разказаното от тях няма никакви характерни черти. Такива хора не могат да се потопят, не могат да се отдадат на съществото на другия човек, те нямат никакво разбиране за другия. Има обаче хора, които имат това разбиране. Когато са се запознали с един човек и разказват за него, всичко разказано от тях носи отпечатъка на сполучливото; ние веднага знаем, какъв е другият, макар и да не сме го виждали; той просто изниква пред нас.
към текста >>
Такава надареност или ненадареност, разбиране за обкръжаващия свят или закостенялост по
отношение
на заобикалящия свят, не са се породили току така от нищо, а са резултат на нашето минало земно съществуване.
Не е нужно разказът за тях да бъде подробен, такъв човек може да употреби кратки характерни изречения за пълното обрисуване на една картина. Това може да направи някой, който може да се потопи в съществото на друг човек. Може и да не бъде един човек, а може да бъде нещо от природата. Някой ни разказва, как изглежда една планина, едно дърво; ние стигаме до отчаяние, не получаваме никаква картина за разказаното, всичко остава празно, имаме чувството, че мозъкът ни изсъхва. Напротив има други, които веднага имат пълно разбиране за нещо; ние бихме могли да нарисуваме онова, за което те ни разказват.
Такава надареност или ненадареност, разбиране за обкръжаващия свят или закостенялост по отношение на заобикалящия свят, не са се породили току така от нищо, а са резултат на нашето минало земно съществуване.
Когато с помощта на науката на посвещението разгледаме един човек, който има много разбиране за неговия човешки и извън човешки обкръжаващ го свят и отидем назад в миналото - аз ще имам още много да говоря върху това отиване назад в миналото, - когато отидем в неговия минал земен живот с помощта на духовната наука, ние намираме, какви качества е имал този човек в неговия минал живот на Земята и как тези качества са се превърнали в разбирането за обкръжаващия свят през време на живота между смъртта и едно ново раждане.
към текста >>
Действително и в това
отношение
статистиката ни показва странни неща.
Но нека се опитаме да пристъпим към живота под една друга форма. Има хора - може би по този начин те са си донесли това в живота, - които не се интересуват от нищо, те не искат да се интересуват за нищо друго, освен за себе си. Обаче има голямо значение в живота на човека, дали той се интересува за нещо или не.
Действително и в това отношение статистиката ни показва странни неща.
Аз познавах хора, които предиобед говорят с една дама, а следобед не знаят каква шапка или каква брошка е носела дамата, или какъв цвят е имала нейната рокля. Има такива хора, които не виждат това! В това отношение съществуват най-чудновати възгледи. Понякога това даже се счита за нещо простимо; но това не е простимо! Това е липса на интерес, една липса на интерес, която понякога стига толкова далеч, че съответният човек действително не знае, дали онзи, когото е срещнал, е имал тъмна или светла дреха!
към текста >>
В това
отношение
съществуват най-чудновати възгледи.
Има хора - може би по този начин те са си донесли това в живота, - които не се интересуват от нищо, те не искат да се интересуват за нищо друго, освен за себе си. Обаче има голямо значение в живота на човека, дали той се интересува за нещо или не. Действително и в това отношение статистиката ни показва странни неща. Аз познавах хора, които предиобед говорят с една дама, а следобед не знаят каква шапка или каква брошка е носела дамата, или какъв цвят е имала нейната рокля. Има такива хора, които не виждат това!
В това отношение съществуват най-чудновати възгледи.
Понякога това даже се счита за нещо простимо; но това не е простимо! Това е липса на интерес, една липса на интерес, която понякога стига толкова далеч, че съответният човек действително не знае, дали онзи, когото е срещнал, е имал тъмна или светла дреха! Онова, което такъв човек гледа от своя живот, не се свързва вътрешно с това, което се намира навън. Аз споменавам тези неща като нещо крайно: Не искам веднага да твърдя, че някой изпада под влиянието на Ариман или Луцифер, когато не знае, дали дамата е имала черна или руса коса. Искам само да обърна вниманието върху това, че хората развиват определена степен на интерес или дезинтерес към заобикалящия ги свят; обаче за душата това има голямо значение.
към текста >>
В това
отношение
е действително така, че онзи, който иска да разглежда кармическите взаимовръзки, понякога трябва да насочва своя поглед върху дребни неща, а не върху такива неща, които иначе считаме за особено важни в живота.
Общо взето психическото от един земен живот се превръща в нещо телесно в бъдещия земен живот.
В това отношение е действително така, че онзи, който иска да разглежда кармическите взаимовръзки, понякога трябва да насочва своя поглед върху дребни неща, а не върху такива неща, които иначе считаме за особено важни в живота.
Когато искаме да познаем, как един земен живот сочи към един минал земен живот, ние понякога трябва да насочваме погледа си към дребните неща. Аз се опитах например да търся кармическите връзки - върху такива неща ще говоря и през следващите дни, - опитах се да търся кармически връзки за различни личности на историческия и духовния живот, естествено по много сериозен начин, а не така, както често се търси, и намерих една личност, която развиваше един такъв забележителен краен вътрешен живот, че накрая стигна дотам, да създава особени образувания от думи. Тази личност е написала много книги и в тях е създала най-чудновати нови думи. Например тя ругаеше, много критикуваше състоянията, хората, техните сдружения. Така тази личност критикуваше също и начина, по който някои учени със завист се отнасят към други учени.
към текста >>
В това
отношение
тя съпоставяше факти, чрез които искаше да охарактеризира лицемерието на определени натури на учените спрямо други хора и озаглави съответната глава: «Прикритология в света на учените».
Когато искаме да познаем, как един земен живот сочи към един минал земен живот, ние понякога трябва да насочваме погледа си към дребните неща. Аз се опитах например да търся кармическите връзки - върху такива неща ще говоря и през следващите дни, - опитах се да търся кармически връзки за различни личности на историческия и духовния живот, естествено по много сериозен начин, а не така, както често се търси, и намерих една личност, която развиваше един такъв забележителен краен вътрешен живот, че накрая стигна дотам, да създава особени образувания от думи. Тази личност е написала много книги и в тях е създала най-чудновати нови думи. Например тя ругаеше, много критикуваше състоянията, хората, техните сдружения. Така тази личност критикуваше също и начина, по който някои учени със завист се отнасят към други учени.
В това отношение тя съпоставяше факти, чрез които искаше да охарактеризира лицемерието на определени натури на учените спрямо други хора и озаглави съответната глава: «Прикритология в света на учените».
Характерно е, когато един човек образува израза «прикритология». При тази дума «прикритология»[1] ние чувстваме нещо.
към текста >>
122.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Прага, 31. Март 1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Ние получаваме картинни образи от това, което се намира всред съществата на тази трета йерархия, но всичките тези картинни образи ни изглеждат, като че имат
отношение
към нас.
Тогава обаче настъпва едно време, през което чувстваме, как съществата на третата йерархия, Ангели, Архангели и Архаи и съществата от втората йерархия, Ексусиаи, Динамис и Кириотетес работят заедно с нас върху това, което трябва да стане от нас през следващия ни земен живот. И в този живот между смъртта и едно ново раждане пред нас се разкрива една разтърсваща, мощна перспектива. Ние гледаме дейността на третата йерархия - Ангели, Архангели и Архаи, виждаме как те се отнасят помежду си.
Ние получаваме картинни образи от това, което се намира всред съществата на тази трета йерархия, но всичките тези картинни образи ни изглеждат, като че имат отношение към нас.
И когато погледнем онова, което като картинни образи отразява действията на третата йерархия, ние разбираме, че то е отражението на това, което сме имали като душевна нагласа, като възгледи през последния ни земен живот.
към текста >>
В духовната сфера нашир и надлъж се разпростира това, което ние сме имали като
отношение
към другите хора, към другите земни неща.
Сега с абстрактните представи на съвеста ние не си казваме: - Ти си бил човек, който е действал несправедливо към този или онзи човек, който неправилно е мислил. - Не си казваме така, а в дейноста на Ангели, Архангели и Архаи виждаме, как в мощни картинни образи пред нашия поглед се появява това, което ще стане в бъдеще от нашите душевни настроения, от съдържанието на нашата душа и от начина на мислене от последния земен живот. Ние виждаме, как става картинен образ това, което вършат съществата от третата йерархия.
В духовната сфера нашир и надлъж се разпростира това, което ние сме имали като отношение към другите хора, към другите земни неща.
И ние съзираме какво мислим, чувстваме, усещаме. Тук на Земята в света на майа, на илюзията то изглежда като затворено в нашата кожа; в живота между смърта и едно ново раждане то е различно. В живота между смъртта и едно ново раждане то така се проявява, че ние знаем: - Това, което ние имаме в нас като мисли, усещания, настроения и възгледи, това принадлежи на целия свят, това въздейства на целия свят.
към текста >>
И едва тогава ние се поставяме в правилни
отношения
с духовния свят, когато си кажем: - Всъщност в сравнение с голямата болка или голямата радост, която ние изпитваме на Земята, това, което изпитваме към фактите и съществата на духовния свят, представлява една сянка.
И едва тогава ние се поставяме в правилни отношения с духовния свят, когато си кажем: - Всъщност в сравнение с голямата болка или голямата радост, която ние изпитваме на Земята, това, което изпитваме към фактите и съществата на духовния свят, представлява една сянка.
- Но то не остава като сянка за посветения, а само за този, който получава само сведения за науката на посвещението. Но тогава би трябвало да си кажем: - Въпреки това аз имам предчувствие, как би трябвало да въздейства върху душата това, което се споделя за духовния свят, ако тя достатъчно би била силна за това. - Човекът всъщност би трябвало да припише само на своите земни слабости, че не изпитва всички нюанси на чувствата от върховен ентусиазъм до най-дълбоката болка, когато слуша, какво представлява духовният свят и неговите същества. Когато човекът припише на своята слабост факта, че той не може да чувства по правилен начин, от страна на душата това вече е нещо от правилния начин той да се поставя в отношения с духовния свят. Защото погледнете каква стойност в края на краищата има всяко духовно познание, ако то не може да достигне до конкретните факти, ако не може да посочи, какво всъщност се случва в духовния свят!
към текста >>
Когато човекът припише на своята слабост факта, че той не може да чувства по правилен начин, от страна на душата това вече е нещо от правилния начин той да се поставя в
отношения
с духовния свят.
И едва тогава ние се поставяме в правилни отношения с духовния свят, когато си кажем: - Всъщност в сравнение с голямата болка или голямата радост, която ние изпитваме на Земята, това, което изпитваме към фактите и съществата на духовния свят, представлява една сянка. - Но то не остава като сянка за посветения, а само за този, който получава само сведения за науката на посвещението. Но тогава би трябвало да си кажем: - Въпреки това аз имам предчувствие, как би трябвало да въздейства върху душата това, което се споделя за духовния свят, ако тя достатъчно би била силна за това. - Човекът всъщност би трябвало да припише само на своите земни слабости, че не изпитва всички нюанси на чувствата от върховен ентусиазъм до най-дълбоката болка, когато слуша, какво представлява духовният свят и неговите същества.
Когато човекът припише на своята слабост факта, че той не може да чувства по правилен начин, от страна на душата това вече е нещо от правилния начин той да се поставя в отношения с духовния свят.
Защото погледнете каква стойност в края на краищата има всяко духовно познание, ако то не може да достигне до конкретните факти, ако не може да посочи, какво всъщност се случва в духовния свят! Тук на Земята също не очакваме хората да говорят за една ливада както пантеистите или монистите, или абстрактните философи говорят за Бог, а се изисква да се опише ливадата с всички нейни подробности. Също така е и относно духовния свят. Също и там трябва да се има способността да се разкажат конкретните подробности. Това днес още е нещо необикновено за човека.
към текста >>
В това
отношение
, мои мили приятели, в съдбата на Антропософското общество има нещо, което понякога изглежда трагично.
В това отношение, мои мили приятели, в съдбата на Антропософското общество има нещо, което понякога изглежда трагично.
Но когато се разпространи необходимото разбиране за тези неща поне всред кръга на Антропософското общество, можем да се надяваме, че от трагичността ще се развие това, което трябва, т. е. от Антропософското общество наистина да произлезе оплождане на потъващата в хаоса на материализма външна цивилизация на човечеството. Но тогава трябва да се разбере нещо, което в нея в началото не беше разбрано, но сега е лесно да се разбере, понеже от основаването на антропософската секция вече са изминали повече от две десетилетия антропософска работа.
към текста >>
И поради това днес би трябвало да е възможно, да настъпи едно такова последствие, че в известно
отношение
тези «практически карма-упражнения» - с които някога искахме да започнем - да могат да се появят, смело да се пристъпи към делото.
От тогава изминаха повече от две десетилетия; времето тече, някои неща са подготвени, но тази подготовка трябва да има също и последствия.
И поради това днес би трябвало да е възможно, да настъпи едно такова последствие, че в известно отношение тези «практически карма-упражнения» - с които някога искахме да започнем - да могат да се появят, смело да се пристъпи към делото.
Точно това изискваше нашето Коледно събрание - в цялото антропософско движение да се влее истинска действена езотеричност. И това сериозно трябва да бъде направено. Защото нашето антропософско движение няма да може да въздейства реорганизиращо върху нашата цивилизация само с формалности. Поради това в бъдеще не бива да се плашим напълно открито да говорим за отношенията в духовния свят.
към текста >>
Поради това в бъдеще не бива да се плашим напълно открито да говорим за
отношения
та в духовния свят.
От тогава изминаха повече от две десетилетия; времето тече, някои неща са подготвени, но тази подготовка трябва да има също и последствия. И поради това днес би трябвало да е възможно, да настъпи едно такова последствие, че в известно отношение тези «практически карма-упражнения» - с които някога искахме да започнем - да могат да се появят, смело да се пристъпи към делото. Точно това изискваше нашето Коледно събрание - в цялото антропософско движение да се влее истинска действена езотеричност. И това сериозно трябва да бъде направено. Защото нашето антропософско движение няма да може да въздейства реорганизиращо върху нашата цивилизация само с формалности.
Поради това в бъдеще не бива да се плашим напълно открито да говорим за отношенията в духовния свят.
към текста >>
Той не беше само един нищо не разбиращ владетел, който е привлякъл най-великите мъдреци на Предна Азия, за да блести, а една личност, наистина в религиозно
отношение
изцяло отдадена на мохамеданството, но свободна и отворена за всичко онова, което донасяше ориенталската цивилизация.
Нека да вземем един такъв факт: В прехода от осми към девети век, когато в европейската история се говори за Карл Велики, в Азия, в Багдад в чуден блясък, с величествено ориенталско образование живееше Харун ал Рашид[3]. В двора на Харун ал Рашид се намираше всичко, което съществуваше по онова време като предазиатско, изобщо като азиатско образование, наистина обагрено с мохамеданството, но там се намираше всичко, което беше дадено като образование - математика, философия, архитектура, търговия, индустрия, география, медицина, астрономия, всичко се практикуваше в двора на Харун ал Рашид от най-просветените духове на Азия. Днес хората си нямат понятие, колко величествено и мощно беше това, което се практикуваше в двора на Харун ал Рашид. Първо имаме самия Харун ал Рашид.
Той не беше само един нищо не разбиращ владетел, който е привлякъл най-великите мъдреци на Предна Азия, за да блести, а една личност, наистина в религиозно отношение изцяло отдадена на мохамеданството, но свободна и отворена за всичко онова, което донасяше ориенталската цивилизация.
Докато Карл Велики едва можеше да чете и пише, в двора на Харун ал Рашид съществуваше едно много по-голямо великолепие, да, каквото там беше постигнато от Харун ал Рашид, изобщо не можеше да се сравнява с Карл Велики.
към текста >>
Другата личност, която не само беше дясната ръка, но и душата на двора на Харун ал Рашид, която имаше онази особена съдба в духовно
отношение
, тази душа пое един друг път.
Другата личност, която не само беше дясната ръка, но и душата на двора на Харун ал Рашид, която имаше онази особена съдба в духовно отношение, тази душа пое един друг път.
Тази душа не желаеше да постигне още по-голям блясък, когато премина през вратата на смъртта. Тази душа имаше много повече вътрешния стремеж да се задълбочи вътрешно. Затова тя не можеше да поеме един път, който в нейната следваща инкарнация да я отведе на Запад. Обърнете внимание, как беше при Харун ал Рашид - невероятен блясък, вътрешна солидност на цивилизацията в двора на Харун ал Рашид, но в същото време порив, да се загуби дълбочината, всичко, което беше характерно за мохамеданството, да стане външно. Това трябваше да се прояви в една следваща инкарнация.
към текста >>
И много от това, което цивилизацията трябваше да намери, се прояви по този начин в нея, че онова, което в езотерично
отношение
лежи в дейността на Амос Комениус, се свързва със силата, която се намира в техниката, свърза се с всичко, което се намира в онова, което беше основано чрез Бако от Верулам.
И може да се каже, че тези две души, които живяха в двора на Харун ал Рашид, така преминаха през световната история през следните епохи, че поеха два различни пътя. Единият, обикалящ Южна Европа, за да бъде като Бейкън от Верулам организатор на новата история, философия и наука, другият пое полския път, онзи път, който беше поет също и при кръстоносните походи; той пое пътя към Средна Европа. Също и той стана велик организатор, но неговата организация беше от друг характер. И действително, една голяма драма, една мощна драма е това, но по различно време - не бива погрешно да се разбира, но това беше свързано със световноисторическата карма - Амос Комениус и лорд Бейкън от Верулам бяха поели различни пътища. След това се случи така, че в последно време отново, ако мога да си послужа с тривиалния израз, те се срещнаха в Средна Европа.
И много от това, което цивилизацията трябваше да намери, се прояви по този начин в нея, че онова, което в езотерично отношение лежи в дейността на Амос Комениус, се свързва със силата, която се намира в техниката, свърза се с всичко, което се намира в онова, което беше основано чрез Бако от Верулам.
Един от чудните примери в световната история е това, което произлиза от тези две души, които живяха и твориха през прехода от осми до девети век в двора на Харун ал Рашид. Самият Харун ал Рашид, който в известен смисъл минава през Африка и Южна Европа, като достига до Англия, за да действа към Средна Европа; Амос Комениус, който идва в Средна Европа за да пресрещне другия в това, което той изгражда.
към текста >>
123.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Прага, 5. Април 1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Аз ви обърнах вниманието също и към това, как по
отношение
на неговата женитба той се изплъзва от обикновените земни
отношения
и когато отново се завръща в Европа, той става онзи, на когото настояща Италия дължи всичко.
В протичането на тези разглеждания аз споменах името на един мъж, който по един забележителен начин показва, как в една волева натура може да се прояви нещо визионерно. Аз споменах името на италианския борец за свобода Гарибалди, показах също и някои характерни негови черти. Всичко онова, което виждаме в този Гарибалди е волева изява. Каква невероятна воля е необходима, един младеж на своя отговорност често да прекосява с кораб Адриатическо море в едно опасно време през второто и в началото на третото десетилетие на деветнадесети век, неведнъж да бъде пленяван и чрез собствената си смелост и сила отново да се освобождава. Каква невероятна воля е залегнала в това, след като вижда, че за него няма поле на дейност в Европа, да замине за Южна Америка, за да стане там един от най-смелите хора, борещ се за свобода.
Аз ви обърнах вниманието също и към това, как по отношение на неговата женитба той се изплъзва от обикновените земни отношения и когато отново се завръща в Европа, той става онзи, на когото настояща Италия дължи всичко.
към текста >>
Но с това се изразява също и нещо, което е направено от хора, за да може по
отношение
на важните неща да се направи от историята нещо неправилно, нещо неистинско.
Защото външното историческо разглеждане, което се опира само върху документи, е всъщност пълно с недоразумения. Там се вижда нещо, при което изобщо не може да се прозре на какво е следствие. Защо? Защото не се познава неговият произход. Произходът е изгубен. Точно когато се изследват такива неща, нещо се раздвижва в историческите събития.
Но с това се изразява също и нещо, което е направено от хора, за да може по отношение на важните неща да се направи от историята нещо неправилно, нещо неистинско.
към текста >>
124.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Париж, 23. Май 1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Някои неща се промениха в антропософското движение поради това, че в едно относително кратко време, след като над нас се изсипа нещастието с пожара, с ангажираното участие на антропософските приятели, успяхме да проведем Коледното събрание, което вярвам, че наистина внесе нов импулс и по-точно един нов импулс по
отношение
съдържанието на самата антропософска дейност.
Някои неща се промениха в антропософското движение поради това, че в едно относително кратко време, след като над нас се изсипа нещастието с пожара, с ангажираното участие на антропософските приятели, успяхме да проведем Коледното събрание, което вярвам, че наистина внесе нов импулс и по-точно един нов импулс по отношение съдържанието на самата антропософска дейност.
Новото в антропософското движение се състои също и в това, че самият аз трябваше да поема ръководството, докато дотогава то се изпълняваше от друг, а аз се считах само като учител. Е, мои мили приятели, това, което тогава трябваше да взема, беше едно важно решение също и по отношение на духовния свят. Защото това беше един риск. Риск затова, защото с поемането на външното ръководство, би могло да се случи откровенията от страна на духовните същества, от които ние безспорно сме зависими, когато се отнася за разпространяването на антропософията, - тези откровения на духовните същества да намалеят, поради това, че аз се поставих на разположение на външната администрация на обществото. Днес с радост мога да погледна изключително важния факт, че това не стана, а дори напротив, от Коледното събрание насам духовният импулс, който трябва да слезе от духовните светове, ако антропософското движение би трябвало да поеме неговия правилен по-нататъшен път, се е засилил.
към текста >>
Е, мои мили приятели, това, което тогава трябваше да взема, беше едно важно решение също и по
отношение
на духовния свят.
Някои неща се промениха в антропософското движение поради това, че в едно относително кратко време, след като над нас се изсипа нещастието с пожара, с ангажираното участие на антропософските приятели, успяхме да проведем Коледното събрание, което вярвам, че наистина внесе нов импулс и по-точно един нов импулс по отношение съдържанието на самата антропософска дейност. Новото в антропософското движение се състои също и в това, че самият аз трябваше да поема ръководството, докато дотогава то се изпълняваше от друг, а аз се считах само като учител.
Е, мои мили приятели, това, което тогава трябваше да взема, беше едно важно решение също и по отношение на духовния свят.
Защото това беше един риск. Риск затова, защото с поемането на външното ръководство, би могло да се случи откровенията от страна на духовните същества, от които ние безспорно сме зависими, когато се отнася за разпространяването на антропософията, - тези откровения на духовните същества да намалеят, поради това, че аз се поставих на разположение на външната администрация на обществото. Днес с радост мога да погледна изключително важния факт, че това не стана, а дори напротив, от Коледното събрание насам духовният импулс, който трябва да слезе от духовните светове, ако антропософското движение би трябвало да поеме неговия правилен по-нататъшен път, се е засилил. Така че нашето антропософско движение от Коледното събрание насам можа да става и по-нататък ще става все по-езотерично. С това е свързан фактът, че всъщност срещу антропософското движение - също и от духовна страна - се надигат враждебни демонични сили.
към текста >>
Това време след смъртта, в което човекът прекарва заедно с лунните същества, представлява един живот, който се намира в забележително
отношение
със земния живот.
Това време след смъртта, в което човекът прекарва заедно с лунните същества, представлява един живот, който се намира в забележително отношение със земния живот.
Когато се наблюдава животът на един такъв човек след смъртта със свръхсетивното познание, би могло да се повярва, че този живот е повърхностен, по-малко наситен от земния живот, че в сравнение със земния си живот човекът повече води едно въздухообразно съществуване. Това обаче не е така. Когато със свръхсетивното познание се вземе участие в живота, който човекът живее след смъртта, се вижда, че дълго време човекът живее един живот, който много по-реално въздейства върху него, отколкото земният живот и сравнен с него, земният живот изглежда като един сън. Той трае около една трета от времето на земния живот. При различите хора е различно това, което се изживява сега, след като след смъртта са изминали няколкото дни, които вече описах.
към текста >>
125.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Париж, 24. Май 1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Вие виждате, мои мили приятели, че в този живот между смъртта и едно ново раждане ние все повече надхвърляме онези условия, които ни заобикалят тук на Земята и навлизаме в други
отношения
.
Вие виждате, мои мили приятели, че в този живот между смъртта и едно ново раждане ние все повече надхвърляме онези условия, които ни заобикалят тук на Земята и навлизаме в други отношения.
Това, което човекът преживява, след като е прекрачил областта на Венера, е светът на слънчевата сфера. И след като аз ви описах, как чрез посвещението се идва до тези неща, нека продължа с разглеждането на това, което човекът преживява между смъртта и едно ново раждане.
към текста >>
126.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Париж, 28. Май 1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Когато човек иска да разбере живота на човешката душа в слънчевата сфера, трябва да е наясно, че тук на Земята като хора ние в известно
отношение
се намираме затворени в нашата кожа.
Когато човек иска да разбере живота на човешката душа в слънчевата сфера, трябва да е наясно, че тук на Земята като хора ние в известно отношение се намираме затворени в нашата кожа.
Всичко, което е вътре в нашата кожа, ние наричаме нашето себе, нашия Аз. Всичко, което е извън нашата кожа, наричаме свят. И ние гледаме от това, което е вътре в нашата кожа, навън в света. Точно обратното е в живота на слънчевата сфера. Там ние се намираме във всичко това, което тук наричаме свят; Там Луната е в нас, а не извън нас, Меркурий е в нас, да, самата слънчева сфера, с цялата й област е в нас, а не извън нас.
към текста >>
Когато преминем през тази втора половина на живота между смъртта и едно ново раждане, тогава в известно
отношение
е същото както в земния живот.
Когато преминем през тази втора половина на живота между смъртта и едно ново раждане, тогава в известно отношение е същото както в земния живот.
Тук в земния живот стоим на Земята, гледаме навън в просторите на звездния свят, съзираме красотата на звездния свят и оставяме тя да ни въздейства с нейната възвишеност. Когато продължаваме пътя си след слънчевото битие, подготвяйки се за бъдещия земен живот през сферите на Марс, Юпитер и Сатурн, в това което съзираме, ние се намираме в религиозния живот. Но ние гледаме надолу към Земята. Там Земята не се появява по физическия начин, както я имаме тук около нас, там - искам да кажа в посока към Земята - ни се явява един величествен духовен живот, който е изтъкан от събитията на Марс, Юпитер, Сатурн, който е изтъкан от делата на Серафими, Херувими и Престоли. Но сега не е както по-рано, когато всичко от света го чувствахме в самите нас.
към текста >>
Самото съзерцание на сатурновите тайни, които човек вижда, когато погледне назад своя земен живот между 56-та и 63-та година; още съзерцанието на сатурновите тайни в много
отношения
има нещо потискащо, разтърсващо, в известна степен то е чуждо на земния живот.
Хора, които поемат главните импулси на своята карма в сферата на Марс, стават като Волтер. С всички свои мисли те са свързани здраво със земния живот, критикуват, борят се с него и т. н. и обичат да го обхващат в сентенции, - което при Волтер е гениално. Другояче стоят нещата, когато кармата се изгражда предимно чрез сатурнови импулси. Тези сатурнови импулси са от едно съвсем особено въздействие върху човека.
Самото съзерцание на сатурновите тайни, които човек вижда, когато погледне назад своя земен живот между 56-та и 63-та година; още съзерцанието на сатурновите тайни в много отношения има нещо потискащо, разтърсващо, в известна степен то е чуждо на земния живот.
И който в хода на живота си между 56 и 63-та година чрез науката на посвещението постепенно узнае, как му се разкриват сатурновите тайни, той изживява това така драматично, че то все повече го разтърсва, защото става все по-трудно и по-трудно за изживяване, понеже започва да разрушава живота. На човек му се иска да каже: - Когато се види, как се изгражда кармата в тази сфера, може да се открие цялото чудесно човешко значение с неговите взаимни връзки. - Нека вземем един пример също и за това, но предварително искам да кажа нещо друго:
към текста >>
Как да се разбира животът на човека, взаимните
отношения
между човека и света, чрез такива примери от развитието на човечеството, които наистина са получени с извънредна точност с помощта на духовната наука?
Как да се разбира животът на човека, взаимните отношения между човека и света, чрез такива примери от развитието на човечеството, които наистина са получени с извънредна точност с помощта на духовната наука?
Как в един трети пример да се разбира нещо, което иначе би било напълно неразбираемо за онзи, който непреднамерено разглежда този факт? Как чрез разглеждането на една кармична връзка се разбира нещо, което в такива случаи иначе изглежда съвсем загадъчно, съвсем неразбираемо?
към текста >>
Веднага се хвърля светлина върху иначе едно загадъчно явление, където в произведенията на тази личност има нещо велико, но също и нещо от това, което прави човешката душата напълно разпокъсана, дори в известно
отношение
глупава и притъпена.
Малко преди откриването на Америка, следователно не много отдавна, дори в суеверието, в магическото, във фокусите на тези мистерии се вижда нещо от силата, от сугестивната сила на тези стари мистерии. Отново имаме една личност, за която искам да говоря, която всред тези мистерии не само можа да си създаде определени представи, но и можеше да възприема такива същности, които там бяха наричани Таотел, Квитцалкаотел, Тетцкватлипока - същества, които всъщност въздействат по един силен, но бих казал, нечист начин върху хората. В повечето случаи начинът на въздействие от западналите мистерии има негативно влияние върху етичността. Тази личност по-късно се ражда като мъж, силно проникнат в подсъзнанието си от онова, което може да произлезе от такива мистерии като сугестивна сила. Ние виждаме тази личност, с нейните абстрактни, рационалистични, чисто външни понятия, в които се проявява онова, което е западналата мистерийна същност, преродена като Елифас Леви[4].
Веднага се хвърля светлина върху иначе едно загадъчно явление, където в произведенията на тази личност има нещо велико, но също и нещо от това, което прави човешката душата напълно разпокъсана, дори в известно отношение глупава и притъпена.
към текста >>
127.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 7. Юни1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Ние извършваме това и онова от определени импулси и по
отношение
на обикновения живот би трябвало да си кажем: - В безкрайно много случаи виждаме, как на добрия човек са отредени трудни, дори трагични страдания, а на друг, който изобщо няма добри намерения, не се отреждат страдания, а му се случват добри неща.
Тази човешка съдба най-напред така застава пред душата, като че ли тя случайно ни засяга, като че ли случайно се проявява.
Ние извършваме това и онова от определени импулси и по отношение на обикновения живот би трябвало да си кажем: - В безкрайно много случаи виждаме, как на добрия човек са отредени трудни, дори трагични страдания, а на друг, който изобщо няма добри намерения, не се отреждат страдания, а му се случват добри неща.
Както знаем, в ежедневния живот с обикновеното съзнание ние не можем да видим взаимната връзка между това, което душевно произлиза от самите нас и това, което ни постига от съдбата. Ние виждаме, как на доброто се отвръща с тежки удари от съдбата, а лошото изобщо не се наказва, а дори често се възнаграждава с относително добра съдба. Ние виждаме необходимостта в природните процеси, виждаме, как следствията произлизат от определени причини. В духовно отношение, където е включен нашият морален живот не можем да видим това. И въпреки това, когато разгледаме живота непредубедено, виждаме също, как съдбата се проявява така, че би трябвало да си кажем: - Съдбата протича така, като че ние самите сме си я избрали.-
към текста >>
В духовно
отношение
, където е включен нашият морален живот не можем да видим това.
Тази човешка съдба най-напред така застава пред душата, като че ли тя случайно ни засяга, като че ли случайно се проявява. Ние извършваме това и онова от определени импулси и по отношение на обикновения живот би трябвало да си кажем: - В безкрайно много случаи виждаме, как на добрия човек са отредени трудни, дори трагични страдания, а на друг, който изобщо няма добри намерения, не се отреждат страдания, а му се случват добри неща. Както знаем, в ежедневния живот с обикновеното съзнание ние не можем да видим взаимната връзка между това, което душевно произлиза от самите нас и това, което ни постига от съдбата. Ние виждаме, как на доброто се отвръща с тежки удари от съдбата, а лошото изобщо не се наказва, а дори често се възнаграждава с относително добра съдба. Ние виждаме необходимостта в природните процеси, виждаме, как следствията произлизат от определени причини.
В духовно отношение, където е включен нашият морален живот не можем да видим това.
И въпреки това, когато разгледаме живота непредубедено, виждаме също, как съдбата се проявява така, че би трябвало да си кажем: - Съдбата протича така, като че ние самите сме си я избрали.-
към текста >>
128.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 8. Юни1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
А сега съвсем живо си представете едно душевно
отношение
от човек към човек, което се изживява телесно.
Граничещ с тази Земя, която ние обитаваме е общият световен етер. Този всеобщ миров етер става видим за нас чрез това, че когато просто погледнем в него, нашето видимо пространство е ограничено; то ни изглежда ограничено със синьо. Но изобщо да се вярва, че там в Космоса се намират физически субстанции, както си представя материалистичното мислене, това е една детска представа. Там наоколо не се движат физически субстанции, а където се намира една звезда има нещо съвсем друго. Изобщо, когато се върви все по-навътре в етерното, постепенно се излиза навън от пространството и се достига до онези сфери, където живеят боговете.
А сега съвсем живо си представете едно душевно отношение от човек към човек, което се изживява телесно.
Драстично казано, представете си, че сте обичани от даден човек; той ви погалва, вие чувствате галенето. Би било детинско, ако си представите, че на това място, където протича потока на галенето, когато не гледате, има физическа материя. Вие изобщо не бивате погалвани с физическа материя, това е един процес там и това, което е същественото е едно душевно усещане, това на галенето. Така е също, когато гледате навън в етерните сфери. Боговете с тяхната любов, в известна степен галят света.
към текста >>
В тях, в техните констелации, в техните взаимни
отношения
, в техния блясък и в цялото тяхно битие, ние виждаме твореца на човешката съдба, на човешкия часовник, в който можем да прочетем нашата съдба.
Така бива да кажем: - Погледнем ли нагоре към планетната система, включваща Слънцето - ние можем да погледнем и към останалите звезди, защото останалото звездно небе също се намира във взаимни връзки с хората, за това още ще говорим, - погледнем ли нагоре, между всичко останало ние гледаме изграждащата се от Космоса човешка карма. - Тази Луна, тази Венера, този Юпитер, наистина не са само това, което описва физическата астрономия.
В тях, в техните констелации, в техните взаимни отношения, в техния блясък и в цялото тяхно битие, ние виждаме твореца на човешката съдба, на човешкия часовник, в който можем да прочетем нашата съдба.
Тя всъщност се излъчва надолу от небесните констелации. Това се е знаело някога в старата инстинктивна мистерийна мъдрост, но тази древна астрология, която е чисто духовно научна, която работеше, познавайки духовните основи на битието, е достигнала до нашето съвремие в една дилетантска и изопачена форма. И отново само чрез антропософията ще се появи нещо, което в истинските духовни взаимовръзки ще покаже, как този човешки живот тук на Земята се изгражда закономерно в хода на съдбата.
към текста >>
129.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 9. Юни1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
В това
отношение
в нашето движение от сега нататък би трябвало да настъпи обрат.
В това отношение в нашето движение от сега нататък би трябвало да настъпи обрат.
Когато беше основана Немската секция на Теософското общество в Берлин през 1902 година, аз обявих като моя първа лекция, която исках да изнеса «Практически упражнения върху кармата»[4]. Лекцията беше обявена, но не можа да бъде изнесена по простата причина, че там съществуваха определени отношения. Там бяха различните стари членове на теософското движение, които си имаха своите представи за това, какво бива да се каже и какво не бива, и според това се създаваше определена среда, създаваше се цялата атмосфера. Тези, които бяха ръководители, биха направили челна стойка, ако се започнеше да се говори за практически упражнения върху кармата. Просто теософското движение тогава още не беше узряло за това.
към текста >>
Лекцията беше обявена, но не можа да бъде изнесена по простата причина, че там съществуваха определени
отношения
.
В това отношение в нашето движение от сега нататък би трябвало да настъпи обрат. Когато беше основана Немската секция на Теософското общество в Берлин през 1902 година, аз обявих като моя първа лекция, която исках да изнеса «Практически упражнения върху кармата»[4].
Лекцията беше обявена, но не можа да бъде изнесена по простата причина, че там съществуваха определени отношения.
Там бяха различните стари членове на теософското движение, които си имаха своите представи за това, какво бива да се каже и какво не бива, и според това се създаваше определена среда, създаваше се цялата атмосфера. Тези, които бяха ръководители, биха направили челна стойка, ако се започнеше да се говори за практически упражнения върху кармата. Просто теософското движение тогава още не беше узряло за това. Трябваше да бъдат подготвени много неща. И наистина, подготовката трая две десетилетия, че и повече.
към текста >>
Коледното събрание наистина не беше някаква игра, а беше приемане на нови отговорности по
отношение
на антропософското движение точно от духовните области.
Трябваше да бъдат подготвени много неща. И наистина, подготовката трая две десетилетия, че и повече. Но на Коледното събрание беше излят импулсът безрезервно да се разкрие не само това, което може да се изследва за духовното в природата, а безрезервно да се разкрие и това, което може да се изследва също и за човешката духовна същност. Затова в бъдеще в Антропософското общество безрезервно ще се говори за това, което беше залегнало в намеренията още в началото, но за което това Антропософско общество първо постепенно трябваше да узрее. Това също е нещо, което като един езотеричен полъх навлезе в Антропософското общество чрез Коледното събрание.
Коледното събрание наистина не беше някаква игра, а беше приемане на нови отговорности по отношение на антропософското движение точно от духовните области.
към текста >>
Когато бяха още живи
отношения
та между духовните същества и тамошните хора, мистерийните ученици, там тя се научи да познава онова, което е съществувало като мексикански богове.
Една друга индивидуалност ни довежда назад - във времената преди Америка да бъде населена с европейско население - в Средна Америка, в Мексико. Там тя живее всред западналите мистерии на предишното мексиканско местно пра население.
Когато бяха още живи отношенията между духовните същества и тамошните хора, мистерийните ученици, там тя се научи да познава онова, което е съществувало като мексикански богове.
Днес хората говорят, че знаят - отново една особена карма, но не особено щастлива карма за хората - също и за боговете Кветцалкоатл, Тетцкатлипока и Таотл[5]. Чрез техните описания обаче не се научава нищо друго, освен имена. Но индивидуалността, за която разказвам, живееше вътре в макар и западналите мистерии. За нея един бог Таотл, Кветцалкоатл, беше нещо живо. В действителност това бяха магьоснически, живи същества.
към текста >>
130.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 10. Юни1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
И когато човекът слезе в земната сфера, тогава в известно
отношение
се показва негативният образ на това, което човек е преживял там.
Сатурновата сфера работи сериозно и изчерпателно върху изграждането на кармата. И точно тогава, когато е необходимо да се навлезе в най-дълбоката същност на човешката душа и от най-дълбоката човешка същност да се развият радикални сили, тя дарява тези мощни сили, понеже всичко онова, което се случва в сатурновата сфера е изключително духовно, интензивно духовно, но така духовно, че то навлиза също и много надълбоко, когато човекът слезе долу в едно земно съществуване; то много дълбоко навлиза във физическата организация. Създава се една физическа организация, която е ентусиазирана да изравни онова, което душата е преживяла в един предишен земен живот. Налице е силно виждане назад. Когато кармата се изработва в сатурновата сфера, се поглежда към спомените, към миналото, към това, как в нея се изгражда съществото; там се гледа назад.
И когато човекът слезе в земната сфера, тогава в известно отношение се показва негативният образ на това, което човек е преживял там.
Интензивното гледане назад се преобразява в изпълнен с желание за действие стремеж към идеали, които сочат напред към бъдещето, така че точно хората, които донасят долу изградената си в сатурновата сфера карма, са въодушевени от бъдещето хора, които искат да осъществяват бъдещи идеали, понеже в сатурновата сфера те са наблюдавали един чисто духовен живот предимно от миналото.
към текста >>
Наследствените
отношения
, които от своя страна са в зависимост от душевната нагласа, от цялото вътрешно душевно устройство на човека са такива - отделният човек не е виновен, а е виновна цялата цивилизация, - че с една част от това, което се носи в душата от времето на посвещението, не може да се навлезе във физическия организъм и оттам то не може непосредствено да се доведе до собственото съзнание.
Тези неща трябва да бъдат приети от този, който се преражда в земната действителност. Ние определено можем да разгледаме някоя посветена индивидуалност, нека да е от далечното минало, чиято карма определя, тя отново да се роди по-късно, през осемнадесето-деветнадесето столетие. Но през осемнадесето столетие никъде в земната цивилизация няма такива тела, каквито е имало през това древно време, - тела, които са били гъвкави и пластични, подходящи за такава духовна човешка индивидуалност. Това, че човешкото тяло е останало същото от най-стари времена, е само един предразсъдък на една дегенерирала наука. В действителност през епохата на материализма то е станало не гъвкаво и не пластично, то не може лесно да се управлява.
Наследствените отношения, които от своя страна са в зависимост от душевната нагласа, от цялото вътрешно душевно устройство на човека са такива - отделният човек не е виновен, а е виновна цялата цивилизация, - че с една част от това, което се носи в душата от времето на посвещението, не може да се навлезе във физическия организъм и оттам то не може непосредствено да се доведе до собственото съзнание.
До непосредственото външно, характерно за епохата съзнание може да се донесе само това, с което изяло може да се навлезе във физическото тяло.
към текста >>
Много неща се изгубват заради начина, по който днес се учим да се четем и пишем - това натъпкване във формите на буквите, към които човек няма абсолютно никакво човешко
отношение
.
Да, тук би трябвало да кажа нещо много парадоксално, но вие би трябвало да приемете този парадокс, понеже той е истина. Виждате ли, посветените от старите древни времена бяха запазени от нещо, което днес може да се смята за голяма добродетел за човешкия род, която обаче някога, ако се беше случила на тези посветени, не би се считала от тях като добродетел, а като голяма пречка за посвещението. Днес не би се допуснало един човек подобно на един древен посветен да бъде предпазен да пише и чете по такъв начин, както се прави това днес.
Много неща се изгубват заради начина, по който днес се учим да се четем и пишем - това натъпкване във формите на буквите, към които човек няма абсолютно никакво човешко отношение.
Когато европейците, тези «по-добри хора»[2] по отношение на диваците, показаха на американските индианци техните форми на буквите, когато тези по-добри хора пристигнаха при дивите индианци, то тези индианци изпитаха лек ужас и страх от това и смятаха буквите за малки демони. Следователно до нещо, в което има малки демони, което е напълно неестествено, към нещо така чуждо както всички тези букви от нашата азбука, се довежда детето през шестата, седмата му година. Какво отношение към човешкия живот може да има едно А или Б в този образ, както го допускаме до нас като деца? Съвсем никакво, не и минималното! В стария Египет поне е имало една картинна азбука, където картината, която се е рисувала е имала прилика с действителността и до съзнанието се е довеждало, че онова, което се е рисувало е имало отношение към действителността.
към текста >>
Когато европейците, тези «по-добри хора»[2] по
отношение
на диваците, показаха на американските индианци техните форми на буквите, когато тези по-добри хора пристигнаха при дивите индианци, то тези индианци изпитаха лек ужас и страх от това и смятаха буквите за малки демони.
Да, тук би трябвало да кажа нещо много парадоксално, но вие би трябвало да приемете този парадокс, понеже той е истина. Виждате ли, посветените от старите древни времена бяха запазени от нещо, което днес може да се смята за голяма добродетел за човешкия род, която обаче някога, ако се беше случила на тези посветени, не би се считала от тях като добродетел, а като голяма пречка за посвещението. Днес не би се допуснало един човек подобно на един древен посветен да бъде предпазен да пише и чете по такъв начин, както се прави това днес. Много неща се изгубват заради начина, по който днес се учим да се четем и пишем - това натъпкване във формите на буквите, към които човек няма абсолютно никакво човешко отношение.
Когато европейците, тези «по-добри хора»[2] по отношение на диваците, показаха на американските индианци техните форми на буквите, когато тези по-добри хора пристигнаха при дивите индианци, то тези индианци изпитаха лек ужас и страх от това и смятаха буквите за малки демони.
Следователно до нещо, в което има малки демони, което е напълно неестествено, към нещо така чуждо както всички тези букви от нашата азбука, се довежда детето през шестата, седмата му година. Какво отношение към човешкия живот може да има едно А или Б в този образ, както го допускаме до нас като деца? Съвсем никакво, не и минималното! В стария Египет поне е имало една картинна азбука, където картината, която се е рисувала е имала прилика с действителността и до съзнанието се е довеждало, че онова, което се е рисувало е имало отношение към действителността. Днес азбуката се изучава като нещо съвсем чуждо на живота.
към текста >>
Какво
отношение
към човешкия живот може да има едно А или Б в този образ, както го допускаме до нас като деца?
Виждате ли, посветените от старите древни времена бяха запазени от нещо, което днес може да се смята за голяма добродетел за човешкия род, която обаче някога, ако се беше случила на тези посветени, не би се считала от тях като добродетел, а като голяма пречка за посвещението. Днес не би се допуснало един човек подобно на един древен посветен да бъде предпазен да пише и чете по такъв начин, както се прави това днес. Много неща се изгубват заради начина, по който днес се учим да се четем и пишем - това натъпкване във формите на буквите, към които човек няма абсолютно никакво човешко отношение. Когато европейците, тези «по-добри хора»[2] по отношение на диваците, показаха на американските индианци техните форми на буквите, когато тези по-добри хора пристигнаха при дивите индианци, то тези индианци изпитаха лек ужас и страх от това и смятаха буквите за малки демони. Следователно до нещо, в което има малки демони, което е напълно неестествено, към нещо така чуждо както всички тези букви от нашата азбука, се довежда детето през шестата, седмата му година.
Какво отношение към човешкия живот може да има едно А или Б в този образ, както го допускаме до нас като деца?
Съвсем никакво, не и минималното! В стария Египет поне е имало една картинна азбука, където картината, която се е рисувала е имала прилика с действителността и до съзнанието се е довеждало, че онова, което се е рисувало е имало отношение към действителността. Днес азбуката се изучава като нещо съвсем чуждо на живота. Във Валдорфските училища ние искаме да поправим най-големите грешки, затова в нашето училище между другото въведохме този друг начин да се учим да четем и пишем. Какво обаче се изгонва от човека, какво се умъртвява в него, когато той бива учен да пише и чете по съвременния начин, това не може да се прецени, когато има стремеж всичко да се преценява само материалистически, да се живее в света само с обикновеното съзнание.
към текста >>
В стария Египет поне е имало една картинна азбука, където картината, която се е рисувала е имала прилика с действителността и до съзнанието се е довеждало, че онова, което се е рисувало е имало
отношение
към действителността.
Много неща се изгубват заради начина, по който днес се учим да се четем и пишем - това натъпкване във формите на буквите, към които човек няма абсолютно никакво човешко отношение. Когато европейците, тези «по-добри хора»[2] по отношение на диваците, показаха на американските индианци техните форми на буквите, когато тези по-добри хора пристигнаха при дивите индианци, то тези индианци изпитаха лек ужас и страх от това и смятаха буквите за малки демони. Следователно до нещо, в което има малки демони, което е напълно неестествено, към нещо така чуждо както всички тези букви от нашата азбука, се довежда детето през шестата, седмата му година. Какво отношение към човешкия живот може да има едно А или Б в този образ, както го допускаме до нас като деца? Съвсем никакво, не и минималното!
В стария Египет поне е имало една картинна азбука, където картината, която се е рисувала е имала прилика с действителността и до съзнанието се е довеждало, че онова, което се е рисувало е имало отношение към действителността.
Днес азбуката се изучава като нещо съвсем чуждо на живота. Във Валдорфските училища ние искаме да поправим най-големите грешки, затова в нашето училище между другото въведохме този друг начин да се учим да четем и пишем. Какво обаче се изгонва от човека, какво се умъртвява в него, когато той бива учен да пише и чете по съвременния начин, това не може да се прецени, когато има стремеж всичко да се преценява само материалистически, да се живее в света само с обикновеното съзнание.
към текста >>
Цялото значение на това, което е можело да се научи в Хиберния, е било разгледано в своето
отношение
спрямо цялото изминало действие на човешката същност.
И така, имаше една индивидуалност, която до известна степен беше посветена в тези хибернийски мистерии през едно много ранно време, а по-късно тя премина през една женска инкарнация, но инкарнацията в Хиберния действаше дълбоко, дълбоко в душата. След това тази индивидуалност премина през живота между смъртта и новото раждане, като изживя това, което е характерно за изработването на кармата в сферата на Сатурн. Там ретроспективно, в една, насочена към универсалните събития перспектива, беше разгледано цялото значение на душевните придобивки, които са можели да бъдат усвоени в едно хибернийско посвещение - не в най-висшето, но все пак в едно достигнало до известна степен посвещение.
Цялото значение на това, което е можело да се научи в Хиберния, е било разгледано в своето отношение спрямо цялото изминало действие на човешката същност.
Там беше изработено как тази Хиберния постепенно се беше развила от човешки копнежи от преди столетия и хилядолетия в една величествена космическа ретроспекивна перспектива. Но когато наближи новата епоха, точно на тази индивидуалност предстоеше да получи едно такова човешко тяло и едно такова възпитание, в което най-важното се скрива и от своя страна въпреки това умерено се проявява в цивилизацията на деветнадесето столетие. И отново беше така, че това, което душата беше съхранила от ретроспективната панорама и донесла при слизането си в едно наистина не особено подходящо физическо тяло, като беше приела и едно възпитание, което съвсем не беше подходящо за това, което беше преживяно в ирландското посвещение и беше преработено в сферата на Сатурн, то се преобрази в идеали, които проникваха в бъдещето. Но понеже то трябваше да потъне в едно тяло, което не беше подобно на особеното тяло на старите ирландски посветени, а беше тялото на един французин от деветнадесето столетие, всичко това отстъпи назад и се преобрази в динамични, но фантастични картини, които имаха нещо натрапчиво, но величествено. Тази индивидуалност се прояви в личността Виктор Юго.
към текста >>
131.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 11. Юни1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Всичко, което ни привлича към него в известно
отношение
се събира като сбор от чувства, като сбор от вътрешни усещания, изпълващи нашата душевна нагласа.
И напълно е възможно да имаме интензивни чувства към този човек, но може би изобщо да не ни интересува как той изглежда, дали е хубав или грозен, дали е вежлив или невежлив. Това, което ни привлича към този човек, се издига нагоре от душата ни, ние изпитваме симпатия към него. Да, в един или друг случай е възможно да изпитаваме и антипатия, която се поражда само от това, че сме се доближили до този човек и сме осъзнали, че той е тук; но това, което изпитваме към него, не зависи от впечатлението, което той ни прави със своите действия или с това, което той ни казва. Такива изживявания застават в земния ни живот като големи въпросителни, както обширните жизнени проблеми, които ни доставя животът. И когато така сме се запознали с някой, ние изобщо не се чувстваме притиснати да се размислим, какво представлява този човек и какво прави той.
Всичко, което ни привлича към него в известно отношение се събира като сбор от чувства, като сбор от вътрешни усещания, изпълващи нашата душевна нагласа.
Ние изобщо не чувстваме нуждата да ги оправдаем, взимайки под внимание какво върши той.
към текста >>
Тук духовната наука отново ни показва, че там действа кармата, но тя действа така, че кармата сега се създава, че едва от духовното изживяване след смъртта ще погледнем към този земен живот и ще можем да си кажем, че в него са започнали нови кармически
отношения
.
Да, дори се случва да имаме с тях много общи занимания. Животът ни поставя до тях, но ние не ги сънуваме. Не можем да ги сънуваме, сънища не се появяват. Ние сме свързани с тях само през този земен живот и връзката най-напред се създава чрез това, което обвързва душевно-духовната същност на човека с физическото и с етерното. И понеже физическото и етерното тяло взимат участие в нашия интерес, който е свързан предимно с външната физиономия и външните действия, а това физическо и етерно тяло остават да лежат в леглото през нощта, докато духовно-душевната същност се отделя, затова не можем да сънуваме такива хора.
Тук духовната наука отново ни показва, че там действа кармата, но тя действа така, че кармата сега се създава, че едва от духовното изживяване след смъртта ще погледнем към този земен живот и ще можем да си кажем, че в него са започнали нови кармически отношения.
Тук навлизаме в една бъдеща карма.
към текста >>
Само когато се обхване с поглед конкретното
отношение
към него, каквото човек има като роден след него и когато тогава се премине към по-фините душевни взаимовръзки точно в един такъв случай, където се докосва една личност, с която човек не живее по едно и също време, следователно с някого с когото жизнената карма не го свързва непосредствено, а където са налице оплетени кармични
отношения
, там духовното разглеждане тогава показва: - че ако някой би живял едновременно с една такава личност, тя би въздействала върху душата му като отрова.
Ако някой обича Гьоте, ако се е занимавал с радост с това, което той е сътворил, ако една част от своя живот някой е посветил на това да го обясни, да го интерпретира, не би ли дошла мисълтта, колко прелестно би било, ако той живее във Ваймар, където Гьоте се разхожда нагоре надолу и някога го срещне, а може би и го заговори? Но това е само едно повърхностно разглеждане, което веднага се коригира, когато точно се разгледат нещата. Най-малкото аз си казвах: Мисълта, да живея по едно и също време с Гьоте, всъщност би била напълно непоносима. Защото Гьоте точно затова ми е станал особено скъп, защото всичко, което той е оставил беше там, защото известно време той беше действал тук и човек отново можеше да го потърси в духовните пра дълбини на световното развитие. И това е така: Не би могло да се понесе, да се живее едновременно с Гьоте!
Само когато се обхване с поглед конкретното отношение към него, каквото човек има като роден след него и когато тогава се премине към по-фините душевни взаимовръзки точно в един такъв случай, където се докосва една личност, с която човек не живее по едно и също време, следователно с някого с когото жизнената карма не го свързва непосредствено, а където са налице оплетени кармични отношения, там духовното разглеждане тогава показва: - че ако някой би живял едновременно с една такава личност, тя би въздействала върху душата му като отрова.
Аз знам, че с това е казано твърде много, но това е факт. Човек изобщо не би могъл да дойде на себе си, ако би бил съвременик на тази личност.
към текста >>
Но когато човек иска да изследва кармата, наистина е така, че той изобщо не може да я изследва, ако първо разглежда набиващите се в очи жизнени
отношения
.
По-късно видях - понеже той запалваше интереса ми, - че не можех да направя всъщност нищо, освен да мисля за взаимовръзките на неговия живот.
Но когато човек иска да изследва кармата, наистина е така, че той изобщо не може да я изследва, ако първо разглежда набиващите се в очи жизнени отношения.
Ако бях взел под внимание, че той беше отличен учител по геометрия, или това, което той можеше да покаже, аз сигурно никога не бих достигнал до същността на неговата карма. Но върху мен правеше силно впечатление, че той имаше сакат крак. Единият му крак беше по-къс от другия.
към текста >>
Така при един друг учител, който също много обичах, бях въведен в известни кармични
отношения
- за които сега не искам да говоря, - поради факта, че всеки път, когато този учител заставаше пред нас, първото беше да извади носната си кърпа и да си избърше носа.
Вижте, това са неща, който всъщност обикновено се смятат за маловажни в живота. Това, което дълбоко интересува човека са такива неща, които довеждат вътре в кармическите взаимовръзки, когато човек ги вземе под внимание. Не е необходимо винаги да бъде нещо очебийно. Може да се случи човек да бъде въведен в кармическите взаимовръзки чрез това, че при някого той наблюдава някакъв навик, който винаги се набива в очите и който се формира като една картина. Един малък навик може да се формира като картинен образ и да въведе кармически в предишния живот на конкретния човек.
Така при един друг учител, който също много обичах, бях въведен в известни кармични отношения - за които сега не искам да говоря, - поради факта, че всеки път, когато този учител заставаше пред нас, първото беше да извади носната си кърпа и да си избърше носа.
Никога той не започваше часа по друг начин. Точно че това винаги се повтаряше, беше се запечатало в мен като една картина и ме доведе до предишния земен живот на този човек. Така беше и при другия, който имаше сакат крак. И точно сега от този сакат крак произлезе светлина, която се разпростря над целия духовен капацитет на този човек. Обикновено хората вярват, че да оформят линии в геометрични фигури, това произлиза от главата.
към текста >>
Такива са интимните
отношения
в живота
Само понеже ние сме станали такива абстрактлинги, не го знаем, а вярваме, че извличаме геометрията от главата си. Главата наблюдава, когато ние извървяваме геометрията, танцуваме я и т.н. и тогава тя, главата изгражда формите, които се намират в геометрията. Тя само наблюдава. И всички тези връзки, този специфичен начин да се подчертае геометрията ми стана ясен, когато проникнах в душевността точно на този човек, който трябваше да върви с един сакат крак и поради това, че той особено силно чувстваше този крак, всъщност бе станал едностранно такъв отличен геометрик.
Такива са интимните отношения в живота
към текста >>
Тези двама души, които по външен вид си приличаха, застанаха пред мен един до друг и сега някои факти от живота на Байрон се появиха във взаимна връзка с всичко това, което се беше вмъкнало от една предишна карма в неговите морално-етични жизнени
отношения
, което обаче се беше проявило и в неговия сакат крак.
Но чрез какво аз можах да продължа? Този човек застана пред мен заедно с с един друг човек, с подобен крак, именно до английския поет лорд Байрон.
Тези двама души, които по външен вид си приличаха, застанаха пред мен един до друг и сега някои факти от живота на Байрон се появиха във взаимна връзка с всичко това, което се беше вмъкнало от една предишна карма в неговите морално-етични жизнени отношения, което обаче се беше проявило и в неговия сакат крак.
И тогава, когато човек е докоснал така кармата, тч му се разкрива по-нататък. И аз можах да открия, как тези двама души през Средновековието са живели заедно в Източна Европа, как те заедно са минали през същата съдба. Аз достигнах до същността на техния тогавашен живот.
към текста >>
В кармичните
отношения
нещо остава на човека по един особен начин.
В края на краищата, който може да прозре историята на Паладиума, прозира твърде много от хода на развитието на европейската история. И тези двама души, за които разказах - Байрон и този, който през ранното Средновековие беше негов другар, чуват за тази легенда и решават да откраднат Паладиума и да го занесат на Север в Русия. Това не им се отдава, те не успяват; разбира се, че е трябвало да не успеят. Но нещо им остава оттогава.
В кармичните отношения нещо остава на човека по един особен начин.
По-късно Байрон търсеше Паладиума по друг начин, той се присъедини към движението за свобода в Гърция, той пожела да донесе един духовен Паладиум. И това е стремежът, който му беше останал от онова време, за което разказах. А моят учител по геометрия показваше на всеки, който внимателно можеше да го наблюдава, че на това място, на което той стоеше, ако и да беше един относително дребен човек, той притежаваше едно несломимо чувство за свобода, което в неговата душевност имаше дълбока връзка с телесния му недостатък, също както при неговия другар.
към текста >>
132.
ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 12. Юни1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Защото ако и днес академичните години да са увеличени до пет или шест - предполага се, че не понеже през тях се учи особено много, а понеже твърде малко се научава, - човек научава само още една съвсем малка част в сравнение с това, което е възприел в себе си по
отношение
на човешката си същност през първите три години от живота си и в годините, които следват първите три до смяната на зъбите.
Но ние сме възприели множество впечатления от това, което ни заобикаля през времето между раждането и смяната на зъбите. Ние сме били отдадени на всичко това, което се е вляло в нас чрез това, че сме се научили да говорим. Помислете колко невероятно величествено е това, което тук навлиза в нас с езика! Който наблюдава това непредубедено, сигурно ще даде право на Жан Пол[1], който е казал, че напълно ясно съзнава, че в първите три години от живота си е научил повече, отколкото в трите академични години. Какво означава всъщност това, човек напълно може да си изясни.
Защото ако и днес академичните години да са увеличени до пет или шест - предполага се, че не понеже през тях се учи особено много, а понеже твърде малко се научава, - човек научава само още една съвсем малка част в сравнение с това, което е възприел в себе си по отношение на човешката си същност през първите три години от живота си и в годините, които следват първите три до смяната на зъбите.
От определен момент това остава като един вид неопределен спомен. Но помислете само колко са избледнели и неопределени тези спомени за първите седем години от нашия живот, насреща на това, което е по-късно. Опитайте се веднъж да сравните: Понякога това, което излиза нагоре са като ератически, блуждаещи блокове на паметта, без взаимна връзка. Но защо? Да, онова, което вие възприемате през първите седем години, то има да върши още нещо съвсем друго, от възприетото по-късно.
към текста >>
По
отношение
на детето през неговите първи седем години от живота му ние трябва да можем да си кажем: - Ти човек, около теб не е само природата, която се разкрива в сетивни проявления.
Виждате ли, ние трябва отново да достигнем до такива неща.
По отношение на детето през неговите първи седем години от живота му ние трябва да можем да си кажем: - Ти човек, около теб не е само природата, която се разкрива в сетивни проявления.
Във всичко това, което се разкрива пред сетивните възприятия в багри и във форми, във всичко това живее духът. - Чудесно е да виждаме говорещия във всичко това дух и тогава да го възприемем, рефлектиран като в огледален образ в начина, по който едно дете все по-духовно и по-духовно изгражда своята физиономия. Когато това се извърши с правилното вътрешно задълбочаване и с известно благоговение към живота и винаги отново може да се раздвижва в душата, от това благоговеене пред живота на детето между седмата и четиринадесетата година пред нас ще се разкрие, как вътре в човека, когато той се намира тук на Земята, действа неговото предземно битие от смъртта до едно ново раждане. И тогава духовно ще почувстваме това външно телесно развитие на човека, ще почувстваме, че вътре вече не твори това, което се намира в земното обкръжение, а че сега в изграждането на човека твори вторият физически организъм, който ние сами си изграждаме по модела на първия. Това може да бъде нещо велико в живота.
към текста >>
133.
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 13. Юни1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
По
отношение
на духовния свят никога не бива да се спекулира с изследванията, никога не бива нещо да се измисля, а само да се извърши подготовката, за да може нещо да се разкрие от духовния свят.
Не е възможно в един единствен миг - там, където човек се доближава до това, което е прекарал в земния живот - да се почерпи от тази памет. При тази памет винаги са нужни няколко дни. Там трябва да се работи със събуждането и заспиването, както го описах. Никога не може да се каже, че някакво изживяване е там и човек трябва да си спомни, какво се е случило в предишен земен живот. Човек трябва ясно и имагинативно, и със своята проникваща го инспирация да разгледа това преживяване и тогава трябва да чака, докато то се разкрие.
По отношение на духовния свят никога не бива да се спекулира с изследванията, никога не бива нещо да се измисля, а само да се извърши подготовката, за да може нещо да се разкрие от духовния свят.
Който вярва, че ще може да принуди духовния свят да му разкрие това или онова, той съвсем сериозно се заблуждава, от това той ще почерпи само заблуди. Човек трябва да подготви това, което се надява милостиво да му се разкрие от духовния свят.
към текста >>
Докато това би могло да се вярва, от начина, по който се изграждаха
отношения
та на този господин с неговите ученици - той с всичкия си ентусиазъм, с всяка фибра на душата си се намираше вътре, така че изглеждаше, че преподаването го удовлетворява, - изведнъж се разбра, че той беше извънредно радостен повече да не трябва да преподава, защото беше назначен за директор на едно много по-малоценно училище от това, в което той преди преподаваше.
Аз лично познавах една друга личност, също един учител. Той беше още по-уважаван от този другия, за когото ви разказах, беше извънредно много уважаван от учениците. Учениците имаха представа за него, че той е най-големия мъдрец, който в настоящето изобщо съществува в света. - Въпросният човек правеше такова впечатление върху своите ученици - не върху всички, например не и върху мен, но това е личен въпрос, това е частна работа, то не е характерно. Случи се нещо много забележително.
Докато това би могло да се вярва, от начина, по който се изграждаха отношенията на този господин с неговите ученици - той с всичкия си ентусиазъм, с всяка фибра на душата си се намираше вътре, така че изглеждаше, че преподаването го удовлетворява, - изведнъж се разбра, че той беше извънредно радостен повече да не трябва да преподава, защото беше назначен за директор на едно много по-малоценно училище от това, в което той преди преподаваше.
Той беше радостен да може, да поеме директорските задължения, които бяха по-тривиални от преподаването. И най-очевидното, най-фрапиращото беше, че същият този човек, който с въодушевление можеше да говори за Омир и Есхил, който по чудесен начин обясняваше географията на своите ученици, че същият този човек достигна до една тривиално-партийна дейност. Нещо неразбираемо!
към текста >>
По
отношение
на гностиката хората не можеха да получат нищо друго за външното изследване, освен книгите на противниците.
Само от книгите на противниците се знае нещо за нея. Замислете се веднъж върху въпроса: - Ако от антропософията не остане нищо друго, освен книгите на моите днешни противници, ако всичко бъде унищожено, освен противниковите произведения, как би се описвала антропософията на бъдещите хора! - Това се очаква от някои хора и от някои критици - антропософските книги, които вече са така многобройни да се третират както гностическите произведения. Тогава на разположение биха били само книгите на противниците; те биха били първото, което би се разлистило - само противникови произведения! Това би било извънредно интересно.
По отношение на гностиката хората не можеха да получат нищо друго за външното изследване, освен книгите на противниците.
Така че изречението: - Старата гностика се притопля - е безмислица, защото никой, който сам не познава гностиката от нейните книги, които обаче са изгубени, не може да го направи. От произведения, най-често написани от противници, тя не може да се опознае. Нищо друго обаче не е достигнало до по-късното човечество. Но въпреки това, също и то показва, че се смята за голям грях, когато някой си позволи да свърже Христос с духа на Космоса. В едно правилно разбиране на Евангелията, всяко изречение трябва да насочи всяка душа към космическото в Христос.
към текста >>
134.
ПЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 14. Юни1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Той е един прецизен пророк, защото вътрешните духовни
отношения
са различни от външните, които се изживяват от човека.
Сънят сам знае, кога спящият ще се събуди. Сънят е един пророк и всичко става съвсем правилно със същата скорост, с която той протича. Вие нищо не знаете за това, но сънят знае. Астралното тяло го знае при всички обстоятелства, дори и тогава го знае, когато поради някаква причина вие спите по-малко отколкото искате; дори и тогава, когато преди да заспите, си казвате, че искате да спите само половин час, а спите три часа вместо половин час. Астралното тяло знае съвсем точно, колко дълго ще спите.
Той е един прецизен пророк, защото вътрешните духовни отношения са различни от външните, които се изживяват от човека.
към текста >>
Но в жизнените
отношения
нашето съвременно културно развитие изцяло е свързано с материализма и ще бъде и по-нататък свързано с тях.
Затова селянинът казва, че когато човек се събужда, никога не бива веднага да поглежда към прозореца, а по-добре да извърне поглед настрана, за да запази още малко тъмнината и да може да наблюдава, какво се появява там от съня. Селянинът не иска да погледне веднага прозореца и не обичаше да бъде стряскан при събуждането. Той обича да се събужда естествено от звъна на църковната камбана, която всеки ден го събужда по едно и също време, така че още през цялото време на спането може да се подготви за това. Тогава му се струва, че църковната камбана бавно зазвучава в живота му и на сутринта той има своите предчувствия за съдбата, за съдбовните събития, а не за свободните волеви импулси. Това му е приятно и той ще мрази да го събужда будилникът, защото съвсем сигурно, също като точността на смъртта той измъква човека от всичко духовно, много по-сигурно, отколкото прозорецът, който човек съзира при събуждането.
Но в жизнените отношения нашето съвременно културно развитие изцяло е свързано с материализма и ще бъде и по-нататък свързано с тях.
Има много неща в съвременния живот, които правят невъзможно за човека да наблюдава духовното, което тъче и твори в света. Колкото повече човекът наблюдава онова неопределено, може да се каже, полумистично, което може да се излъчи от спането и да навлезе в живота му, толкова повече той ще може да съзира своята карма.
към текста >>
Само едно известно нормално
отношение
на астралното тяло към физическото и етерното тяло е здравословно.
Нека продължим нататък. Разгледайте веднъж едно такова астрално тяло, което е преминало през важни жизнени ситуации в някой предишен земен живот, през зли дела. Те така действат в астралното тяло, че това астрално тяло твърде силно навлиза във физическото и в етерното тяло. Това силно навлизане не е здравословно.
Само едно известно нормално отношение на астралното тяло към физическото и етерното тяло е здравословно.
Силното навлизане, предизвикано например от една лоша карма, разрушава органите и това предизвиква болести в тях. Сега имаме второто. Едно подобно мислене и действие в единадесето столетие може така да раздуе астралното тяло, че да предизвика смъртта на човека в ранна възраст. Но чрез това раздуване човекът освен това се разболява; може да получи тежка болест и да умре в следствие на тази болест. Това е казано физически.
към текста >>
Но въпреки това за трудното заспиване и за безсънието има една кармична утеха, понеже всъщност то насочва към бъдещата карма, по
отношение
на някои неща насочва към бъдещето.
Човек е изненадан, че те още живеят, защото би трябвало да са мъртви, а те не са. Но тук действа тази свежа духовност, която задържана от аза действа в живота изравняващо. И когато малко се разгледа живота, се вижда, че едно малко безсъние при тежки жизнени борби може да се понесе, но да се лежи, когато човек е спокоен, без да може да заспи, напълно буден, да прекара нощта така спокойно буден, това въпреки всичко е прелестно, защото то се поставя във волята и така човекът все повече и повече се вживява във вечността. Но то трябва да навлезе във волята. Не е същото, когато то се дължи само на физиологията.
Но въпреки това за трудното заспиване и за безсънието има една кармична утеха, понеже всъщност то насочва към бъдещата карма, по отношение на някои неща насочва към бъдещето.
към текста >>
135.
ШЕСТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 15. Юни1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Нека това, което се представя пред нас чрез непосредственото наблюдение на нашето
отношение
към живота между раждането и смъртта веднъж го сравним с това, което човекът трябва вътрешно да изпитва към връзката на своето душевно-морално поведение, мислене и дейност с резултата от това морално-душевно поведение.
Нека това, което се представя пред нас чрез непосредственото наблюдение на нашето отношение към живота между раждането и смъртта веднъж го сравним с това, което човекът трябва вътрешно да изпитва към връзката на своето душевно-морално поведение, мислене и дейност с резултата от това морално-душевно поведение.
Точно през тези вечери ние изходихме от такива наблюдения и накрая ще оставим нашите разяснения отново да се влеят в такива наблюдения. Когато от една страна погледнем начина, по който нашите морално-душевни действия произлизат от нашите намерения, от цялата нагласа на душата ни, когато непредубедено разгледаме самите нас, ние виждаме, как определяме някои от нашите действия като морално добри, които могат да се причислят към мировия процес, а други като морално лоши, несъвършени; такива, които душевно не могат да се причислят към мировия процес. Но всичко това, което става чрез хората, не може да има само моментно значение - така всъщност всеки сам може да си каже, - както всичко в природата не може да има само своето мигновено значение, а има своите въздействия, своите последствия. Всичко става причина за нещо друго или е следствие от нещо друго. Човешкият живот съвсем не би се включвал в хода на световните събития, ако това, което той носи в себе си, не би могло да бъде причина и следствие.
към текста >>
Преминем ли към главата, виждаме, че главата всъщност е най-съвършеното във физическо-сетивния свят, понеже по един външен, видим начин тя носи в себе си това, което духовно действа в нея от предишни земни животи - хората обикновено най-много я ценят, - но тя не е такава в духовно
отношение
.
В изграждането на главата пред физическо-сетивното наблюдение се показва кармата на човешкото минало. В системата веществообмяна-крайници се проявява бъдещата карма, която е духовно скрита, невидима. Така че, когато духовно говорим за човека, ние можем да кажем, че от една страна в човека видимо се проявява неговата минала карма, а от друга страна той носи невидима в себе си своята бъдеща карма. Така ние можем да се издигнем до едно вътрешно духовно разглеждане на човека. Когато разглеждаме системата веществообмяна-крайници, вътре само физическото и етерното са по-низши, в нея живеят най-висшите духовни йерархии.
Преминем ли към главата, виждаме, че главата всъщност е най-съвършеното във физическо-сетивния свят, понеже по един външен, видим начин тя носи в себе си това, което духовно действа в нея от предишни земни животи - хората обикновено най-много я ценят, - но тя не е такава в духовно отношение.
Защото докато в системата веществообмяна-крайници живеят Престоли, Херувими и Серафими, в системата глава живеят Ангели, Архангели и Архаи. Те са, които всъщност стоят зад всичко това, което ние изживяваме с нашата глава в сетивно-физическия свят. Те живеят в нас, в нашата главова система. Те действат зад нашето съзнание, те срещат въздействията на само физическо-сетивния свят и го отразяват обратно, а ние осъзнаваме отраженията. Това, което ние осъзнаваме с главовата система, е само отражение на делата на Архаи, Архангели и Ангели в нас (чертае се).
към текста >>
В това
отношение
се виждат най-различни неща и тук се касае за това, че ако изобщо човек има сериозен стремеж да достигне до такива неща, каквото е действието на кармата, той трябва вече по интимно, отколкото обикновено прави това, душевно-духовно да преоформи земния си живот.
Така той не може да бъде ясновидец. Нека обаче приемем, че в това двадесето столетие чрез душевни упражнения той се пренася в един минал земен живот, например през десето-единадесето столетие, в това, което някога е бил. Той тогава не е онзи, който е бил някога, а чрез своята собствена сила духовно е постигнал да бъде това през двадесето столетие, което е бил някога и там той е ясновидецът. Чрез инициационното познание наистина може да се постигне ясновидството в живота във физическия свят. Когато обаче се погледне вътре в човешкия живот, пред ясновидското познание реално се представя, че в дълбоките импулси на човешката природа, в по-дълбоките основи на душата, онова, което е било в един предишен земен живот, отново се проявява в друг образ.
В това отношение се виждат най-различни неща и тук се касае за това, че ако изобщо човек има сериозен стремеж да достигне до такива неща, каквото е действието на кармата, той трябва вече по интимно, отколкото обикновено прави това, душевно-духовно да преоформи земния си живот.
към текста >>
Между тях и надзирателя се породиха
отношения
с морално-нравствени импулси.
Около основаването на християнството в европейско-азиатския Ориент живееше една индивидуалност с малко удовлетворяващата задача - беше времето, когато още съществуваше робството - да бъде надзирател на известен брой роби, които принадлежаха на един господар. Свръхсетивното съзерцание довежда до една такава ситуация, където една човешка душа от онова време, въплътена в тялото на един надзирател на роби, трябваше да изпълнява всичко това, което заповядваше господарят на тези роби. Робите имаха пряк контакт предимно с надзирателя.
Между тях и надзирателя се породиха отношения с морално-нравствени импулси.
Душата на този надзирател всъщност беше раздвоена. Той често не одобряваше суровите, жестоки мерки, които му беше възложено да прилага от неговия господар. Той го правеше, понеже беше поставен в тези условия, понеже в тогавашното време се е смятало за правилно така да се прави. Помислете си дали хората и днес са винаги такива, каквито всъщност биха искали да бъдат? - Те не мислят върху това, дали са такива, каквито искат да бъдат.
към текста >>
136.
Забележки към текста.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
16. литературно движение, което се сзобразява с
отношение
то на Луната към Земята.
16. литературно движение, което се сзобразява с отношението на Луната към Земята.
Какво се има тук предвид не можа да се открие.
към текста >>
137.
1. СКАЗКА ПЪРВА. Арнхайм, 18 юли 1924 г.
GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том
Напротив то е едно свободно договорно
отношение
между членовете на Школата и ръководството на тази Школа; защото ръководството на школата също трябва да бъде свободно да каже това, което трябва да каже, на онзи, на когото има да го каже.
Член на Антропософското Общество може да бъде този, който се интересува от Антропософия и приема учението; с това той не поема никакви задължения, освен тези, които всеки благоприличен човек следва от само себе си поради морални причини. Напротив от тези, които искат да станат членове на Школата, ще се изисква, те да застанат в живота като истински представители на Антропософското Движение и да действуват в хармония с езотеричния президиум при Гьотеанума в Дорнах. Следователно с това е казано, че този, който иска да бъде член на Школата, трябва да полага усилия да представлява Антропософията в света чрез неговата собствена личност. Естествено това обуславя, щото ръководството на Школата да се запази правото да може да обяви, че някой не може да бъде по-нататък член на Школата, ако то счита, че съответният не може да представлява един представител на Антропософското Движение. Не казвайте, че това е едно възпрепятствуване на човешката свобода.
Напротив то е едно свободно договорно отношение между членовете на Школата и ръководството на тази Школа; защото ръководството на школата също трябва да бъде свободно да каже това, което трябва да каже, на онзи, на когото има да го каже.
Ето защо то трябва да може да обяви на този, когото счита за недостоен да му говори, това, което подобава.
към текста >>
Същата личност присъствуваше на моята сказка и след завършването и направи една забележка, която не може да бъде схваната по друг начин, освен че този човек имаше в този момент едно пълно разбиране за едни човек на съвременността и за
отношение
то на този човек на съвременността към неговото минало въплъщение.
Той знаеше това от една единствена книга. Беше така учен беше вече дворцов съветник при Виенския Университет, че за него се казваше: "Дворцовият съветник Н. Н. познава целия свят и още три села" толкова учен беше той но в своето въплъщение не знаеше повече, освен че в една книга върху друзите се намира нещо върху повтарящите се земни съществувания. Тази е разликата между това, което хората имат в тяхното подсъзнание, и това, което тече през човешките души като духовен свят. След това се случи странното, че веднъж държах една сказка във Виена.
Същата личност присъствуваше на моята сказка и след завършването и направи една забележка, която не може да бъде схваната по друг начин, освен че този човек имаше в този момент едно пълно разбиране за едни човек на съвременността и за отношението на този човек на съвременността към неговото минало въплъщение.
И това, което той каза за връзката на два земни живота, беше правилно, то не беше погрешно. Но той не разбираше абсолютно нищо; само говореше това.
към текста >>
138.
2. СКАЗКА ВТОРА. Арнхайм, 19 юли 1924 г.
GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том
Когато разглеждаме развитието на света само с онези сили, които са възможни днес за човека чрез неговия земен живот между раждането и смъртта, ние виждаме, как човечеството се е развило на Земята, как древни народи са се образували от още по-древни народи; как после ориенталския свят, чрез индийското, китайското, арабското и халдейско-египетското население се е получило гръцко-римската култура се е получила епохата на средновековието и как накрая се е родила нашата по-нова епоха с всички нейни бъркотии, но също и с всичко това, което тя донесе като нещо велико в техническо
отношение
.
Когато говорим за едно такова явление като събитието на Михаел, ние трябва да изходим напълно от представите, че светът е изграден така да се каже "на етапи".
Когато разглеждаме развитието на света само с онези сили, които са възможни днес за човека чрез неговия земен живот между раждането и смъртта, ние виждаме, как човечеството се е развило на Земята, как древни народи са се образували от още по-древни народи; как после ориенталския свят, чрез индийското, китайското, арабското и халдейско-египетското население се е получило гръцко-римската култура се е получила епохата на средновековието и как накрая се е родила нашата по-нова епоха с всички нейни бъркотии, но също и с всичко това, което тя донесе като нещо велико в техническо отношение.
Обаче както "отдолу", бих могъл да кажа, така и "отгоре" на тази плоскост, която обгръщаме в процеса на развитието напред на народите, ние виждаме развития, развития, през които сега минават не хората, но през които минават духовни Същества, но такива духовни същества, които стоят в определена връзка с развитието на човечеството.
към текста >>
По
отношение
на тези две животни, на агнето и на вълка, номиналистите бяха казали: агнето не е нищо друго освен мускули, кости, материя, вълкът също не е нищо друго освен мускули, кости, материя.
Когато човек има разбиране за това, той си спомня за такива неща понякога по един твърде странен, чуден начин. През моите последни години във Виена аз се запознах между другото с един орденски свещеник, Винценц Кнауер, който е написал философското съчинение, което аз често пъти препоръчвам на антропософите да прочетат: "Главни проблеми на философията". В 19-то столетие той още се намираше в този спор между номиналисти и реалисти: той се стараеше да покаже на хората, да обясни на хората, че е глупост да се говори за номинализъм, и за целта беше избрал един много добър пример този пример се намира също в неговите книги но аз с дълбоко задоволство си спомням, как веднъж вървях с него из Виена през вътрешната улица Берингер ние говорихме върху номинализма и реализма как с целия си разсъдлив ентусиазъм, който имаше в себе си нещо забележително бих могъл да кажа: нещо от честната философия, докато другите философи бяха станали повече или по-малко нечестни спомням си, как той каза: аз винаги обяснявам на моите ученици, че онова, което живее като идея в нещата, има действителност, и обръщам вниманието върху едно агне и един вълк.
По отношение на тези две животни, на агнето и на вълка, номиналистите бяха казали: агнето не е нищо друго освен мускули, кости, материя, вълкът също не е нищо друго освен мускули, кости, материя.
Това, което е осъществено в агнето като форма, като идея на агнето в агнешкото месо: то е само едно име. "Агне" е само едно име, като идея то не е нещо действително. Същото е положението и при вълка: като идея той също не е нещо действително, а само едно име. Обаче ние лесно можем да оборим номиналистите, каза добрият Кнауер, защото достатъчно е само да им обясним: лишете вълка за известно време от всякаква друга храна и му давайте да яде само агнешко месо: щом "идеята" агне няма никаква действителност, щом тя е само едно нищо, само едно име, и щом материята в агнето е всичко, тогава вълкът би трябвало постепенно да се превърне в агне. Обаче той не се превръща в агне.
към текста >>
139.
3. СКАЗКА ТРЕТА. Арнхайм, 20 юли 1924 г.
GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том
По начина както може да се говори във вътрешното слово, което в много
отношения
е същевременно сурово, обясни Михаел на своите
отношения
та на световете, космическите
отношения
, антропософските
отношения
Тези души получиха едно учение, което разкриваше тайните на световете.
И там бе "Прегледана като учебна материя" ако мога да си послужа с този тривиално звучащ израз там бе премината като учебен материал старата мъдрост на посвещението. Имаше едно велика, обхватна небесна Школа. В нея беше преподавано от Михаел това, което той не можеше вече сега сам да управлява. Това беше нещо извънредно велико, което обезпокои много дълбоко ариманическите демони на Земята в 15-то, 16-то, 17-то и чак до 18-то столетие, което ги доведе в ужасна възбуда, така че стана нещо знаменателно. Стана именно това, което показа една полярна противоположност между небесните дела в това време и земни дела в същото време: горе в духовния свят една висша школа, която резюмира по един нов начин в свръхсетивното древната мъдрост на посвещението, която повдигна в интелигентното съзнание, в Съзнателната душа на предназначените за това и намиращи се между смъртта е едно ново раждане човешки души това, което по-рано в древни времена беше притежавана от хората мъдрост, обаче в Разсъдъчната или Чувствуващата душа, в Сетивната душа и т.н.
По начина както може да се говори във вътрешното слово, което в много отношения е същевременно сурово, обясни Михаел на своите отношенията на световете, космическите отношения, антропософските отношения Тези души получиха едно учение, което разкриваше тайните на световете.
Долу на Земята действуваха ариманическите духове. И на това място е необходимо да посочим съвсем открито една тайна на истината, която външно погледнато несъмнено ще изглежда като нещо съвсем не на място по отношение на съвременната цивилизация, която обаче е една божествена тайна, която антропософите трябва да знаят, за да могат да придвижат по правилен начин цивилизацията напред в края на настоящото столетие, така както аз посочих това.
към текста >>
И на това място е необходимо да посочим съвсем открито една тайна на истината, която външно погледнато несъмнено ще изглежда като нещо съвсем не на място по
отношение
на съвременната цивилизация, която обаче е една божествена тайна, която антропософите трябва да знаят, за да могат да придвижат по правилен начин цивилизацията напред в края на настоящото столетие, така както аз посочих това.
В нея беше преподавано от Михаел това, което той не можеше вече сега сам да управлява. Това беше нещо извънредно велико, което обезпокои много дълбоко ариманическите демони на Земята в 15-то, 16-то, 17-то и чак до 18-то столетие, което ги доведе в ужасна възбуда, така че стана нещо знаменателно. Стана именно това, което показа една полярна противоположност между небесните дела в това време и земни дела в същото време: горе в духовния свят една висша школа, която резюмира по един нов начин в свръхсетивното древната мъдрост на посвещението, която повдигна в интелигентното съзнание, в Съзнателната душа на предназначените за това и намиращи се между смъртта е едно ново раждане човешки души това, което по-рано в древни времена беше притежавана от хората мъдрост, обаче в Разсъдъчната или Чувствуващата душа, в Сетивната душа и т.н. По начина както може да се говори във вътрешното слово, което в много отношения е същевременно сурово, обясни Михаел на своите отношенията на световете, космическите отношения, антропософските отношения Тези души получиха едно учение, което разкриваше тайните на световете. Долу на Земята действуваха ариманическите духове.
И на това място е необходимо да посочим съвсем открито една тайна на истината, която външно погледнато несъмнено ще изглежда като нещо съвсем не на място по отношение на съвременната цивилизация, която обаче е една божествена тайна, която антропософите трябва да знаят, за да могат да придвижат по правилен начин цивилизацията напред в края на настоящото столетие, така както аз посочих това.
към текста >>
На Земята развиваща се падналата от небето Интелигентност; Михаел подържащ отначало своята школа в небесната самотност по
отношение
на земното никакви течения не отиват отгоре надолу напротив ариманическите същества изпращащи толкова по-силно техните импулси нагоре.
През време когато горе Михаел обучаваше своите отряди, непосредствено под повърхността на Земята бе основана един вид подземна ариманическа Школа. Ето защо можем да говорим за това, че в свръхземна та област се намираше Школата на Михаел; непосредствено под областта, върху която ние стоим защото и в подземната област работи и действува нещо духовно бе основана контрашколата на Ариман. И ако сега точно в това време от Михаел не се разливат надолу никакви импулси, за да вдъхновят небесно интелигентността, ако на Земята интелигентността е оставена първо на самата себе си, толкова повече ариманическите пълчища се стараеха да изпратят отдолу импулси в интелигентното развитие на човечеството. Това е една мощна картина, която може да застане тук пред очите ни. Нека си представим: повърхността на Земята, горе Михаел поучавайки своите отряди, разкривайки им с велики, мощни мирови слова това, което беше древната мъдрост на посвещението; срещуположно стояща школата на Ариман в подпочвата на Земята.
На Земята развиваща се падналата от небето Интелигентност; Михаел подържащ отначало своята школа в небесната самотност по отношение на земното никакви течения не отиват отгоре надолу напротив ариманическите същества изпращащи толкова по-силно техните импулси нагоре.
към текста >>
Защото онзи, който има да възвестява мъдростта на Михаел, той чувствува в известно
отношение
, че стои на своето правилно място, когато се бори да намери израза, формулирането на думата за това, което е Мъдростта на Михаел.
Забележително е, колко тясно трябва да бъдат свързани с човека откровенията на живота на мъдростта, ако всичко израстващо от това трябва да стане добро. Тази е именно тайната на истината, която трябва да бъде засегната тук.
Защото онзи, който има да възвестява мъдростта на Михаел, той чувствува в известно отношение, че стои на своето правилно място, когато се бори да намери израза, формулирането на думата за това, което е Мъдростта на Михаел.
Той се чувствува даже, че стои на истинското място, когато пише със собствените си ръце тази Мъдрост на Михаел; защото от неговите ръце изтича това, което като духовно съдържание е свързано с човека и се влива във формата на написаното в това, което той върши. Но въпреки че то трябва да бъде понасяно, въпреки че принадлежи на нашето време, с него е свързано едно зловещо чувство, когато виждаме това, което е Мъдрост на Михаел, което човек написва на драго сърце и го съобщава на хората като нещо, което трябва да бъде прочетено, когато виждаме това размножено по механичен начин в напечатани книги. Това зловещо чувство по отношение на напечатаната книга съществува напълно при онзи, който стои с това, което има да възвести, в духовния живот.
към текста >>
Това зловещо чувство по
отношение
на напечатаната книга съществува напълно при онзи, който стои с това, което има да възвести, в духовния живот.
Забележително е, колко тясно трябва да бъдат свързани с човека откровенията на живота на мъдростта, ако всичко израстващо от това трябва да стане добро. Тази е именно тайната на истината, която трябва да бъде засегната тук. Защото онзи, който има да възвестява мъдростта на Михаел, той чувствува в известно отношение, че стои на своето правилно място, когато се бори да намери израза, формулирането на думата за това, което е Мъдростта на Михаел. Той се чувствува даже, че стои на истинското място, когато пише със собствените си ръце тази Мъдрост на Михаел; защото от неговите ръце изтича това, което като духовно съдържание е свързано с човека и се влива във формата на написаното в това, което той върши. Но въпреки че то трябва да бъде понасяно, въпреки че принадлежи на нашето време, с него е свързано едно зловещо чувство, когато виждаме това, което е Мъдрост на Михаел, което човек написва на драго сърце и го съобщава на хората като нещо, което трябва да бъде прочетено, когато виждаме това размножено по механичен начин в напечатани книги.
Това зловещо чувство по отношение на напечатаната книга съществува напълно при онзи, който стои с това, което има да възвести, в духовния живот.
към текста >>
И когато вместо да действуваме само чрез книги ние се събираме и приемаме най-важните импулси човешко-лични защото това трябва да бъде така, защото иначе Ариман би добил извънредно голяма сила и власт, когато също завладяваме неговото изкуство и използуваме тогава друго то само, за да имаме така да се каже "помощник на паметта", за да имаме това, което се съобразява с ариманическия дух на времето: нека вършим това по такъв начин, че да не унищожаваме на печатаната книга, но да дадем правилното
отношение
към това, което действува непосредствено човешки, тогава ние слагаме началото на това, което първо трябва да тече независимо като течение на Михаел през Антропософското Общество.
Когато човек е антропософ, той трябва да прозре в неговото действително значение това, което е реално в живота. Той трябва да вижда в печатарското изкуство наистина една духовна сила, обаче именно духовната сила, която Ариман противопоставя на Михаел. Затова и това постоянно предупреждение на Михаел към онези, които той някога обучаваше в своята Школа, постоянното предупреждение: когато отново ще слезете на Земята, за да изпълните това, което бе заложено тук, тогава събирайте хората около себе си, възвестявайте най-важното от уста на ухо и не считайте като най-важно това, че в света може да се действува "литературно" само чрез напечатаната книга. Ето защо по-интимният начин да се действува от човека на човек е онзи, което е в посоката на действието на Михаел.
И когато вместо да действуваме само чрез книги ние се събираме и приемаме най-важните импулси човешко-лични защото това трябва да бъде така, защото иначе Ариман би добил извънредно голяма сила и власт, когато също завладяваме неговото изкуство и използуваме тогава друго то само, за да имаме така да се каже "помощник на паметта", за да имаме това, което се съобразява с ариманическия дух на времето: нека вършим това по такъв начин, че да не унищожаваме на печатаната книга, но да дадем правилното отношение към това, което действува непосредствено човешки, тогава ние слагаме началото на това, което първо трябва да тече независимо като течение на Михаел през Антропософското Общество.
Защото не би било правилно, изхождайки от нещо подобно, каквото сега изложих, да кажем сега: следователно да премахнем антропософските книги! Чрез това ние бихме предали печатарското изкуство на най-силните врагове на Мъдростта на Михаел; тогава ние бихме направили невъзможно продължението на нашата антропософска работа до края на столетието, защото антропософската работа трябва да се разцъфтява до края на 20-то столетие именно и чрез антропософската литература. Обаче ние трябва да облагородим печатарското изкуство чрез свещено настроение спрямо това, което живее в мъдростта на Михаел! Защото какво иска Ариман по отношение на Михаел чрез печатарското изкуство? Той иска Вие виждате това да се разраства днес навсякъде завладяването на Интелигентността, онова завладяване на Интелигентността, което иска да сложи ръка навсякъде там, където условията са благоприятни за това.
към текста >>
Защото какво иска Ариман по
отношение
на Михаел чрез печатарското изкуство?
Ето защо по-интимният начин да се действува от човека на човек е онзи, което е в посоката на действието на Михаел. И когато вместо да действуваме само чрез книги ние се събираме и приемаме най-важните импулси човешко-лични защото това трябва да бъде така, защото иначе Ариман би добил извънредно голяма сила и власт, когато също завладяваме неговото изкуство и използуваме тогава друго то само, за да имаме така да се каже "помощник на паметта", за да имаме това, което се съобразява с ариманическия дух на времето: нека вършим това по такъв начин, че да не унищожаваме на печатаната книга, но да дадем правилното отношение към това, което действува непосредствено човешки, тогава ние слагаме началото на това, което първо трябва да тече независимо като течение на Михаел през Антропософското Общество. Защото не би било правилно, изхождайки от нещо подобно, каквото сега изложих, да кажем сега: следователно да премахнем антропософските книги! Чрез това ние бихме предали печатарското изкуство на най-силните врагове на Мъдростта на Михаел; тогава ние бихме направили невъзможно продължението на нашата антропософска работа до края на столетието, защото антропософската работа трябва да се разцъфтява до края на 20-то столетие именно и чрез антропософската литература. Обаче ние трябва да облагородим печатарското изкуство чрез свещено настроение спрямо това, което живее в мъдростта на Михаел!
Защото какво иска Ариман по отношение на Михаел чрез печатарското изкуство?
Той иска Вие виждате това да се разраства днес навсякъде завладяването на Интелигентността, онова завладяване на Интелигентността, което иска да сложи ръка навсякъде там, където условията са благоприятни за това. В какво се състои най-главното действие на ариманическите духове в тяхната борба срещу идваща епоха на Михаел? Действеното се състои в това, че през времена, когато съзнанията на хората са понижени, затъпени, те един вид "обсебват" хората, намесват се, посягат в човешките съзнания. Така много хора, които в 1914 година имаха затъпено съзнание, бяха заплетени във възникването на ужасната световна война. И в техните затъпени съзнания пълчищата на Ариман водиха световната война чрез хората.
към текста >>
Така между 21-та и 42-та година той може да вижда
отношение
то на Слънцето не обаче преди това.
Но по този път може да се случи нещо странно. Във връзка с това бих могъл да Ви кажа следното. Съществуват определени тайни на светогледа, които могат да бъдат прозрени само тогава, когато човек е достигнал доста напреднала възраст. Когато човек притежава науката на посвещението, отделните възрасти на живота му позволяват да вижда отделните тайни на съществуването.
Така между 21-та и 42-та година той може да вижда отношението на Слънцето не обаче преди това.
Така между 42та и 49-та година той може да вижда тайните на Марс; между 49-та и 56-та може да се вижда тайните на Юпитер. Обаче когато посветеният иска да гледа мировите тайни в тяхната връзка, той трябва да има вече над 63 години. Ето защо аз не бих могъл да разкажа определени неща, които сега разказвам открито, преди да бъда именно в това положение. Защото когато искаме да прозрем това, което се отнася именно за тайните на Михаел, което действува от духовната област на Слънцето, ние трябва да гледаме от земята мировите тайни чрез Мъдростта на Сатурн. Тогава трябва да доловим онова смрачаване в духовния свят, което произхожда от царуващия на Сатурн Орифиел, който беше ръководителят Архангел по времето на Тайната на Голгота и отново ще бъде ръководен Архангел, след като изтече епохата на Михаел.
към текста >>
Какво беше положението в това
отношение
може да се прецени, когато размислим върху следното: един вид заместител на печатарското изкуство, разцъфтяло се до високо съвършенство, е съществувало още в древната китайска култура.
Но тогава се разкриват потресающи истини за днешното време, много потресающи истини! Защото поради това, че тази Школа на Ариман разпространи в борбата срещу Школата на Михаел печатарското изкуство на Земята, на земята се появи "писателството" в широк обхват. Кой беше писател по-рано, когато още не се печатаха книги? Писателите бяха такива хора, които всъщност можеха да разпространяват техни те съчинения само в ограничени кръгове, които впрочем бяха подготвени за това. Защото в колко ръце стигаше една книга по-рано, преди да бъде разпространено печатарското изкуство?
Какво беше положението в това отношение може да се прецени, когато размислим върху следното: един вид заместител на печатарското изкуство, разцъфтяло се до високо съвършенство, е съществувало още в древната китайска култура.
Тогава е съществувало вече един вид печатарско изкуство, основано също в едно време, когато господството на Михаел беше горе и долу имаше едно насрещно господство на Ариман. Обаче то не стигна до нищо особено; тогава Ариман не беше още силен. Той не можеше още да направи особени опити, за да извоюва от Михаела господството над Интелигентността. Този опит бе възобновен по времето на Александър Велики, но той отново не успя.
към текста >>
140.
4. СКАЗКА ЧЕТВЪРТА. Торки, 12 август 1924 г.
GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том
По
отношение
на цялото Движение беше едно абсолютно дръзновение да изпълня това, защото с това аз се поставих пред една съвсем определена евентуалност.
Бих искал обаче да подчертая съвсем рязко, също и в кръга на нашите обични английски приятели, нещо, което е абсолютно необходимо да бъде подчертано във връзка с онова решение да поема председателството на Антропософското Общество.
По отношение на цялото Движение беше едно абсолютно дръзновение да изпълня това, защото с това аз се поставих пред една съвсем определена евентуалност.
към текста >>
Днес обаче можем действително да кажем по
отношение
на всички духовни Същества, които са свързани с Антропософското Движение, че онези връзки, които съществуват между духовните светове и откровенията, които трябва да текат през Антропософското Движение, започнаха да текат по-обилно, по-интимно, по-решително отколкото по-рано, че следователно фактически от двете евентуалности, които можеха да настъпят, едната, която е възможно най-благоприятно за по-нататъшното развитие на Антропософското Движение, действително настъпи.
Днес обаче можем действително да кажем по отношение на всички духовни Същества, които са свързани с Антропософското Движение, че онези връзки, които съществуват между духовните светове и откровенията, които трябва да текат през Антропософското Движение, започнаха да текат по-обилно, по-интимно, по-решително отколкото по-рано, че следователно фактически от двете евентуалности, които можеха да настъпят, едната, която е възможно най-благоприятно за по-нататъшното развитие на Антропософското Движение, действително настъпи.
Можем да кажем: от основаването на Антропософското Общество при Гьотеанума ние виждаме как непрестанно онези духовни същества, от които имаме нашите откровения, проявяват още по-голямо благоговение към нас, отколкото беше случаят по-рано. Така щото в тази насока още от доста дълго време насам от Антропософското Общество можа да бъде отнет един тежък кошмар.
към текста >>
Ето защо на Коледното Тържество не бяха изработени статути /устави/, както иначе звучат уставите, а просто бе казано, какво
отношение
трябва да съществува от човек на човек, между президиума и другите членове, между самите отделни членове и т.н.
Това направи необходимо, щото на Коледа в Дорнах да не бъде поставен един председател, който да бъде във външен смисъл, а бе поставен един президиум, който трябва да се счита езотеричен президиум, който е отговорен за това, само пред духовните Същества, който не бе избран, а бе образуван. Всички неща, които иначе стават при учредителни събрания, станаха различно на Коледа. И този президиум е онова, което бих могъл да нарека един инициативен президиум, един президиум, който вижда своите задачи в това, което върши.
Ето защо на Коледното Тържество не бяха изработени статути /устави/, както иначе звучат уставите, а просто бе казано, какво отношение трябва да съществува от човек на човек, между президиума и другите членове, между самите отделни членове и т.н.
Това, което президиумът ще възнамерява, то се намира в това, което не е никакъв устав, което е приело само формата на устав, а всъщност е само един разказ на това, което искаме да направим. Всичко беше различно от това, което иначе става при общества.
към текста >>
Така се създава първо едно малко, обаче човешко
отношение
към всеки отделен член на нашето Общество.
Тъй като нашето Общество има сега вече 12,000 членове в света, трябваше да бъдат издадени 12,000 нови членски карти. Всички тези членски карти трябва да бъдат подписани сега от мен. Естествено някои счетоха, че може също да се направи един печат с моя подпис и работата да бъде извънредно много улеснена по този начин Обаче в Антропософското Общество трябва от сега нататък да има един индивидуален, човешки характер. Ето защо и в една такава дребна работа аз трябва да спазвам това. Всяка членска карта трябва да стои пред моите очи, аз да прочета името, да сложа със собствената си ръка моя подпис отдолу.
Така се създава първо едно малко, обаче човешко отношение към всеки отделен член на нашето Общество.
Естествено би било много по-просто някой да постави печата с моето име под всичките 12,000 членски карти, но това не трябва да става.
към текста >>
С такива съзерцания искаме да започнем сега, искаме да обгърнем първо нещо историческо, за да се отнесем съвсем сериозно с разглежданията на Кармата, за да разберем прогреса в развитието на човечеството по
отношение
на цивилизацията и на всичко онова, което човечеството прави, така, че да можем да доловим, как хората пренасят от една епоха в друга онова, което са усвоили в предишни епохи.
С такива съзерцания искаме да започнем сега, искаме да обгърнем първо нещо историческо, за да се отнесем съвсем сериозно с разглежданията на Кармата, за да разберем прогреса в развитието на човечеството по отношение на цивилизацията и на всичко онова, което човечеството прави, така, че да можем да доловим, как хората пренасят от една епоха в друга онова, което са усвоили в предишни епохи.
към текста >>
При всички обстоятелства човек ще вземе отначало поставянето и третирането на такива въпроси, каквито аз посочих тук, по-повърхностно отколкото те трябва да бъдат схващани по
отношение
на духовните и физически светове, в които живеем.
При всички обстоятелства човек ще вземе отначало поставянето и третирането на такива въпроси, каквито аз посочих тук, по-повърхностно отколкото те трябва да бъдат схващани по отношение на духовните и физически светове, в които живеем.
Защото, видите ли, така, както хората мислят върху нещата на обикновения живот, те не могат да вземат решения по отношение на тези неща. И за да Ви запозная с всички подоснови, които се вземат под внимание при такива въпроси, днес на края на първото разглеждане, което правим върху тези неща, преди да премина към отговора на въпросите: Кой е бил Бейкън в предидущия живот? Кой е бил Дарвин в предидущия живот? бих искал да направя една лична забележка, която обаче вземам съвършено обективно.
към текста >>
Защото, видите ли, така, както хората мислят върху нещата на обикновения живот, те не могат да вземат решения по
отношение
на тези неща.
При всички обстоятелства човек ще вземе отначало поставянето и третирането на такива въпроси, каквито аз посочих тук, по-повърхностно отколкото те трябва да бъдат схващани по отношение на духовните и физически светове, в които живеем.
Защото, видите ли, така, както хората мислят върху нещата на обикновения живот, те не могат да вземат решения по отношение на тези неща.
И за да Ви запозная с всички подоснови, които се вземат под внимание при такива въпроси, днес на края на първото разглеждане, което правим върху тези неща, преди да премина към отговора на въпросите: Кой е бил Бейкън в предидущия живот? Кой е бил Дарвин в предидущия живот? бих искал да направя една лична забележка, която обаче вземам съвършено обективно.
към текста >>
Фактите на външния физически свят ми оказваха съпротивление по
отношение
на тяхното запомняне и разбиране.
Видите ли, ако мога да направя тук една лична забележка, то тя е тази: аз самият израснах така, че всъщност никога не изпитах трудностите в схаващането на духовния свят. Това, което ми донасяше насреща духовният свят, то проникваше в моята душа, развиваше се в идеи, можеше да се оформи в мисли. Онова, което беше толкова лесно за другите хора, за мене беше трудно. Аз можех бързо да схвана естествено научните връзки, а напротив отделните факти не искаха да останат в моята памет не влизаха в нея. Аз можех да схващам ондулационната теория, възгледите на математиците, физиците, химиците, можех да схващам всичко това с леснота; но не можех да позная напротив един минерал отново, след като съм го видял един, два пъти, както другите хора, а трябваше да го виждам тридесет, четирдесет пъти.
Фактите на външния физически свят ми оказваха съпротивление по отношение на тяхното запомняне и разбиране.
Аз не можех да вникна лесно в този физически сетивен свят.
към текста >>
В първата част аз казах по
отношение
на една евентуалност: че духовният свят би могъл да се откаже /да ни дава по-нататък своите откровения/.
Това е едно от конкретните неща, за които по-рано аз говорих абстрактно.
В първата част аз казах по отношение на една евентуалност: че духовният свят би могъл да се откаже /да ни дава по-нататък своите откровения/.
Действително, чрез всичко онова, което именно от Коледното Тържество на сам стана възможно да се дава на Антропософското Общество, чрез начина, по който ни бе позволено да работя окултно от онова време насам това не са нови неща, в окултната област човек не може да съобщи веднага днес неща, които е открил вчера, това са стари неща, неща, които са били изживени по начина, който Ви описах обаче случи се така, че демоните, които по-рано не позволяваха да бъдат изказани тези неща, трябваше да замълчат.
към текста >>
141.
5. СКАЗКА ПЕТА. Торки, 14 август 1924 г.
GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том
Всичко това се сля в двореца на Харун ал Рашид, защото този обичащ блясъка, но също така извънредно надарен в известно
отношение
човек за всичко организаторско събра в своя дворец онези хора, които в онези времена бяха най-големи учени, които бяха запазили много нещо от мъдростта на мистериите, които не бяха непосредствено посветени, но съхраняваха много от старата мъдрост на мистериите и живееха още живо в тази мъдрост на мистериите.
Това настроение царуваше също и в двореца на Харун ал Рашид. То още царуваше в 8-то и 9-то християнско столетие. И след това дойдоха онези гръцки учени, които трябваше да побягнат от Европа, защото гръцката философия бе изкоренена в Европа. Останало беше и много нещо от източната мъдрост. Всичко това се сля, сля се всичко, което тогава съществуваше като мощна мистична астрономия, като мощна архитектура пропита от вътрешна образност и като друго изкуство, също и като поезия, сля се всичко, което беше възможно като други науки и като практически занимания на живота.
Всичко това се сля в двореца на Харун ал Рашид, защото този обичащ блясъка, но също така извънредно надарен в известно отношение човек за всичко организаторско събра в своя дворец онези хора, които в онези времена бяха най-големи учени, които бяха запазили много нещо от мъдростта на мистериите, които не бяха непосредствено посветени, но съхраняваха много от старата мъдрост на мистериите и живееха още живо в тази мъдрост на мистериите.
към текста >>
142.
6. СКАЗКА ШЕСТА. Торки, 21 август 1924 г.
GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том
Нали, даже и по
отношение
на днешното материалистично схващане ние би трябвало да кажем, че звездите са колонии от духовни Същества.
Обаче с интелигентността е така само днес, защото това, което днес имаме като интелигентност, се намира едва в началото си в общото съзнание на човечеството, както също ние стоим в началото на епохата на Михаел. Някога тази интелигентност ще стане нещо съвършено друго. И ако искаме да си съставим една представа за това, какво друго ще стане още тази интелигентност в течение на развитието на човечеството, трябва да помислим, как още Тома Аквински нарече в християнската философия с името интелигенции онези същества, които населяват звездите.
Нали, даже и по отношение на днешното материалистично схващане ние би трябвало да кажем, че звездите са колонии от духовни Същества.
Това засяга странно днешния човек, понеже той съвсем не мисли, че, когато гледа звездите, насочва погледа към Съществата, които имат работа с неговото собствено същество, с неговия собствен живот и които населяват именно звездите, както ние хората населяваме Земята.
към текста >>
143.
7. СКАЗКА СЕДМА. Лондон, 24 август 1924 г.
GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том
Трудно е, с всичко онова, което е възложено в духовния свят като задължение на учащия, с всички отговорности по
отношение
на духовния свят да се поеме външното администриране на Обществото тъкмо в нашето време, което има задача да администрира духовното благо, мъдростното благо на Антропософията.
И след това от Антропософското Общество се развиха някои неща, които не стояха в органическата, вътрешна жизнена сила на това, което представлява духовно Антропософското Движение. Всичко това аз обясних през време на Коледното Тържество, тук бих искал да спомена само за него. В известен смисъл представляваше една дързост да се стигне през седмиците преди Коледното Тържество до решението, аз самият да поема председателството на Антропософското Общество, както то беше сега наново основано от Гьотеанума. Защото до сега беше така, че аз стоях само изцяло на задния план като учител сред Антропософското Движение и официално не приемах никаква служба.
Трудно е, с всичко онова, което е възложено в духовния свят като задължение на учащия, с всички отговорности по отношение на духовния свят да се поеме външното администриране на Обществото тъкмо в нашето време, което има задача да администрира духовното благо, мъдростното благо на Антропософията.
Обаче това трябваше да стане. Но това беше едно дръзновение дотолкова, доколкото бяха поставени естествено пред евентуалността да бъде изгубено чрез това също и нещо от онези духовни течения, които искат днес да се влеят от духовния свят в човешкия свят и приемането на които е задача на Антропософското Движение.
към текста >>
Така що то в това езотерично
отношение
ние можем да гледаме с пълно задоволство назад към Коледното Тържество.
Сега мога обаче да кажа, че работата се разви по такъв начин, щото от Коледното Тържество насам не само не се получи едно задържане на откровенията от духовния свят, а напротив, духовния свят гледа с още по-голямо благоговение на това, което става чрез Антропософското Движение в Антропософското Общество, че от Коледното Тържество насам даровете от духовния свят станаха всъщност още по изобилни.
Така що то в това езотерично отношение ние можем да гледаме с пълно задоволство назад към Коледното Тържество.
към текста >>
И можем да се надяваме, че такъв ще бъде случаят също и в бъдеще, макар и може би нещата да стоят така, че поради консервативното чувство в Англия все още се забелязва едно леко течение, което показва, че хората биха предпочели да бъде запазено старото
отношение
, каквото то беше по-рано, без включването на онова, което трябва да изхожда от Гьотеанума изцяло чрез волята на Антропософското Движение.
Сега, обични приятели, ние видяхме, че сърцата приемат с още по-голяма възприемчивост езотеричното, което се разлива под формата на сказки при Гьотеанума от Коледното Тържество насам.
И можем да се надяваме, че такъв ще бъде случаят също и в бъдеще, макар и може би нещата да стоят така, че поради консервативното чувство в Англия все още се забелязва едно леко течение, което показва, че хората биха предпочели да бъде запазено старото отношение, каквото то беше по-рано, без включването на онова, което трябва да изхожда от Гьотеанума изцяло чрез волята на Антропософското Движение.
Но в този консерватизъм постепенно ще се превърне може би в навик и нещо прогресивно. И трябва да се надяваме, че онова, което днес е може би тук, но не се забелязва още, въобще не се забелязва, ще премине, без да бъде забелязано и ще изчезне като навик, без хората да знаят, че то е тук. Аз зная, колко много се привързват хората към онова, което веднъж е получило гражданство. Обаче ние трябва да можем да повдигнем напълно нашите чувства, обични приятели, да ги издигнем до това, че Антропософското Движение е нещо ново въобще в сравнение с всичко друго в света и че е извънредно трудно това ново нещо да бъде развивано в старите форми. Естествено е, че на човека е трудно да намери новата форма за новото съдържание.
към текста >>
Обаче това, което от една страна изразяваха във възвишеното, от друга страна в безсилието, в шеговитостта, отговаряше точно на чувството, което те имаха по
отношение
на това душевно съмване.
Това беше душевното съмване, което в минали времена виждаше това вмъкване на духовния свят във физическия сетивен свят. За изпъкващите, възвишени духове хората казваха с пълно достойнство: те имат своето място за почивка в тези местности през деня. За по-малоценните елементарни същества, които в тяхната епоха на развитието живеят под равнището на хората, даже често пъти под равнището на животните, казваха: те се скриват там в тези местности. Така изразяваха те нещата шеговито.
Обаче това, което от една страна изразяваха във възвишеното, от друга страна в безсилието, в шеговитостта, отговаряше точно на чувството, което те имаха по отношение на това душевно съмване.
към текста >>
След това развитието е протекло по следния начин по-нататък: първо този сън, това спящо състояние на съзнанието, което обаче тогава не е било никакъв сън, защото когато човекът е спял, той виждал своята карма следователно това виждане по
отношение
на кармата престанало да съществува.
След това развитието е протекло по следния начин по-нататък: първо този сън, това спящо състояние на съзнанието, което обаче тогава не е било никакъв сън, защото когато човекът е спял, той виждал своята карма следователно това виждане по отношение на кармата престанало да съществува.
То се затъмнява. И от фактическата Карма останала само изживяванията на посветените, които се подвизавали в мистериите. Това, което по-рано при хората беше виждано като една опитност за Кармата, става след това ученост. Следователно това, което беше една стара опитност, обични приятели, в по-късни времена се превръща в ученост. Защото то се затъмнява, затъпява се сред древното съзнание и на човечеството остана само виждането в духовния свят.
към текста >>
Така щото древните моди ако мога да употребя тази дума са в известно
отношение
копия на аурата на човека.
И когато хората почувствуваха за първи път този преход от виждането на човека с неговата аура към виждането на съвременния незначителен човек, те се стремяха да подражават в облеклото, как изглежда това, което е човешката аура.
Така щото древните моди ако мога да употребя тази дума са в известно отношение копия на аурата на човека.
За по-новите моди мога да Ви уверя, че те съвсем не са нещо подобно.
към текста >>
144.
8. СКАЗКА ОСМА. Лондон, 24 август 1924 г.
GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том
Онова, което става в историческия живот на хората, става ясно, обяснимо, когато разгледаме историческите личности, които играят важна роля във възникването на историческите събития, когато разгледаме тези личности по
отношение
на техните повтарящи се земни съществувания.
Онова, което става в историческия живот на хората, става ясно, обяснимо, когато разгледаме историческите личности, които играят важна роля във възникването на историческите събития, когато разгледаме тези личности по отношение на техните повтарящи се земни съществувания.
И едва когато сме се занимавали известно време с това, да разгледаме Кармата на такива исторически личности в течение на повтарящите се земни съществувания, тогава усвояваме едно душевно настроение за това, как стои въпросът със собствената Карма. Ето защо днес искаме да разгледаме историческата Карма, личности на историята, които са извършили това или онова, за което знаем, и след това да извлечем това познато от онова, което е било така да се каже записано в тяхната Карма от повтарянето на техния земен живот. Благодарение на това ще стигнем до възгледа, че нещата, които стават в една историческа епоха, са пренесени в нея от хората от минали епохи. И когато с цялата сериозност поставим пред нашия поглед точно и конкретно онова, което често пъти се разглежда само теоретически по отношение на Кармата и на повтарящите се земни съществувания, ние ще си кажем: всички ние, които седим тук, сме били често пъти на Земята и носим в настоящия земен живот резултатите от минали земни съществувания.
към текста >>
И когато с цялата сериозност поставим пред нашия поглед точно и конкретно онова, което често пъти се разглежда само теоретически по
отношение
на Кармата и на повтарящите се земни съществувания, ние ще си кажем: всички ние, които седим тук, сме били често пъти на Земята и носим в настоящия земен живот резултатите от минали земни съществувания.
Онова, което става в историческия живот на хората, става ясно, обяснимо, когато разгледаме историческите личности, които играят важна роля във възникването на историческите събития, когато разгледаме тези личности по отношение на техните повтарящи се земни съществувания. И едва когато сме се занимавали известно време с това, да разгледаме Кармата на такива исторически личности в течение на повтарящите се земни съществувания, тогава усвояваме едно душевно настроение за това, как стои въпросът със собствената Карма. Ето защо днес искаме да разгледаме историческата Карма, личности на историята, които са извършили това или онова, за което знаем, и след това да извлечем това познато от онова, което е било така да се каже записано в тяхната Карма от повтарянето на техния земен живот. Благодарение на това ще стигнем до възгледа, че нещата, които стават в една историческа епоха, са пренесени в нея от хората от минали епохи.
И когато с цялата сериозност поставим пред нашия поглед точно и конкретно онова, което често пъти се разглежда само теоретически по отношение на Кармата и на повтарящите се земни съществувания, ние ще си кажем: всички ние, които седим тук, сме били често пъти на Земята и носим в настоящия земен живот резултатите от минали земни съществувания.
към текста >>
И само по този начин може да се роди едно истинско разглеждане на историята, когато виждаме задните основи на човешките съдби по
отношение
на предните планове на събитията, които срещаме външно в историята.
Едва когато вземем напълно сериозно това, ние ще можем да кажем, че познаваме този възглед за Кармата. Обаче ние можем да се поучим от възгледа на Кармата, само тогава, когато това, което приемаме като идеи върху Кармата, го оформим като един велик въпрос за историческия живот. Тогава вече не ще си казваме: това, което е станало в 1914 година, е последствие на това, което е станало в 1910 година, че то е последствие на онова, което е станало в 1900 година и т.н. А тогава ние ще се стремим да разберем, как личностите, които се явяват в човешкия живот, сами пренасят от минали епохи в по-късни епохи това, за което става дума.
И само по този начин може да се роди едно истинско разглеждане на историята, когато виждаме задните основи на човешките съдби по отношение на предните планове на събитията, които срещаме външно в историята.
към текста >>
Ние искаме да имаме по
отношение
на този техен исторически земен живот други; може би това е отново един исторически или друг някой знаменит земен живот но ние бихме искали именно да се запознаем с връзките на тези земни съществувания.
И когато отново имаме работа с личности от миналото, които са действували в далечни минали времена на историческото развитие, ние на драго сърце бихме искали да знаем, кога те са се явили отново, като какви са се явили те отново. Когато именно един минал исторически живот е направил съответната личност знаменита, ние се питаме: като какви са дошли те отново на земята?
Ние искаме да имаме по отношение на този техен исторически земен живот други; може би това е отново един исторически или друг някой знаменит земен живот но ние бихме искали именно да се запознаем с връзките на тези земни съществувания.
към текста >>
Така щото в Африка, в Испания тази личност можа да бъде надарена с извънредно широк поглед, но в същото време с едно познание, което отчасти се намираше вече в упадък, отчасти в разцвет, което задълбочи в известно
отношение
душата и в същото време я остави в неясност.
Например интуитивният поглед ме доведе в миналото до една душа, която е получила своето образование в училищата от северна Африка през времето, което скоро е последвало след Августина, получила е своето образование в тези училища също както самия Августин. Тази личност, за която говоря като принадлежаща приблизително на 5-то столетие на християнското летоброене, можа да посещава в Африка онези училища, които беше посещавал също и свети Августин, и там тя се запозна с всичко онова, което беше възникнало от науката на манихеите, от това, което произхождаше от дълбоко източна, но изменена в по-късни времена мъдрост. По-нататък в своето житейско странствуване тази личност премина отсам в Испания, прие там в себе си онова, което бихме могли да наречем ранно кабалистично учение, кабалистично учение, чрез което човек обгръща с поглед велики връзки в мировия ред.
Така щото в Африка, в Испания тази личност можа да бъде надарена с извънредно широк поглед, но в същото време с едно познание, което отчасти се намираше вече в упадък, отчасти в разцвет, което задълбочи в известно отношение душата и в същото време я остави в неясност.
към текста >>
И когато виждаме сега, как Волтер преминава от своя минал земен живот в настоящия със своето агресивно чувство, със своята езикова сръчност, със своята склонност да се подиграва върху много неща, с неговата отчасти прикрита неискреност, но отново с голям ентусиазъм за широката истина, когато вземем това от една страна в
отношение
с минали земни съществувания, и го довеждаме от друга страна във връзка с това същество на Марс, тогава започва да ни интересува както самият Волтер, а още повече от окултна гледна точка това същество на Марс.
Когато вземете голямата езикова сръчност на Волтер, когато вземете неговата не устойчивост в много неща, когато вземете не толкова много съдържанието на това, което той е написал, а напротив цялото държани и хабитуса на неговата дейност, Вие ще намерите част по част разбираемо, защо Волтер стана такъв под въздействието, които аз Ви описах като неговите кармически влияния.
И когато виждаме сега, как Волтер преминава от своя минал земен живот в настоящия със своето агресивно чувство, със своята езикова сръчност, със своята склонност да се подиграва върху много неща, с неговата отчасти прикрита неискреност, но отново с голям ентусиазъм за широката истина, когато вземем това от една страна в отношение с минали земни съществувания, и го довеждаме от друга страна във връзка с това същество на Марс, тогава започва да ни интересува както самият Волтер, а още повече от окултна гледна точка това същество на Марс.
към текста >>
Този орден на Йезуитите има едно правило, което отблъсква напълно моралния човек, което обаче в много
отношения
означава най-големите от неговите въздействия.
Чрез Игнациус де Лоайола се роди този орден на Йезуитите, който допринесе наймного за потъване на Християнството в земно-материалния живот, но го направи да потъне с мощна духовна сила.
Този орден на Йезуитите има едно правило, което отблъсква напълно моралния човек, което обаче в много отношения означава най-големите от неговите въздействия.
Освен обикновените калугерски обети орденът на Йезуитите има освен упражненията, освен всичко онова, през което трябва да минат развиващите се йезуити, за да станат въобще свещеници, също още една правило, съгласно което той се подчинява безусловно на заповедта на римския папа. Каквото и да изисква римският папа, в йезуитския орден не се питат какво трябва да мислят по-нататък върху това: то се изпълнява, защото йезуитите са убедени, че чрез римския папа се проявяват по-висши неща и по отношение на Рим трябва да изпълняват заповедта на тази висша власт. Макар и това да е нещо съмнително, то показва едно себеотрицание, което съществува в царуването на йезуитизма, което обаче отново означава едно извънредно голямо укрепване на силата, защото всичко, което човек върши по този начин, като го върши с извънредно голямо напрежение на силите и с извънредна интензивност в служба на нещо, върши го не от емоция, то дава една могъща сила. Тази сила се движи така да се каже в ниския облак на материалното, но тя е една духовна сила. Това е нещо твърде особено.
към текста >>
Каквото и да изисква римският папа, в йезуитския орден не се питат какво трябва да мислят по-нататък върху това: то се изпълнява, защото йезуитите са убедени, че чрез римския папа се проявяват по-висши неща и по
отношение
на Рим трябва да изпълняват заповедта на тази висша власт.
Чрез Игнациус де Лоайола се роди този орден на Йезуитите, който допринесе наймного за потъване на Християнството в земно-материалния живот, но го направи да потъне с мощна духовна сила. Този орден на Йезуитите има едно правило, което отблъсква напълно моралния човек, което обаче в много отношения означава най-големите от неговите въздействия. Освен обикновените калугерски обети орденът на Йезуитите има освен упражненията, освен всичко онова, през което трябва да минат развиващите се йезуити, за да станат въобще свещеници, също още една правило, съгласно което той се подчинява безусловно на заповедта на римския папа.
Каквото и да изисква римският папа, в йезуитския орден не се питат какво трябва да мислят по-нататък върху това: то се изпълнява, защото йезуитите са убедени, че чрез римския папа се проявяват по-висши неща и по отношение на Рим трябва да изпълняват заповедта на тази висша власт.
Макар и това да е нещо съмнително, то показва едно себеотрицание, което съществува в царуването на йезуитизма, което обаче отново означава едно извънредно голямо укрепване на силата, защото всичко, което човек върши по този начин, като го върши с извънредно голямо напрежение на силите и с извънредна интензивност в служба на нещо, върши го не от емоция, то дава една могъща сила. Тази сила се движи така да се каже в ниския облак на материалното, но тя е една духовна сила. Това е нещо твърде особено.
към текста >>
Когато човекът минава през живота между смъртта и едно ново раждане, първо той бива пречистен под влиянието на лунните Същества по
отношение
на неговите морални качества.
Такива неща са били винаги близки за мене. И въпросите, които сега стоят в областта на задачите на Антропософското Движение, водят до кармически изследвания, макар и да не се изчерпват в това, макар и това може да бъде само една част. И отново, винаги кармически изследвания водят до такива Същества, каквито е този дух на Марс, за който Ви говорих. Ние срещаме обаче такива духовни същества също и тогава, когато предприемаме такива изследвания, за които споменах, че те ще излязат в книгата, която е изработена от д-р Ита Вегман заедно с мене в областта на медицината, която сега е напечатана в нейната първа част. Когато търсим по този начин природопознанието на посвещението, ние стигаме по подобен начин до духове на Меркурий, които застават срещу нас поради това, че духовете на Меркурий играят една особена роля в Кармата на хората.
Когато човекът минава през живота между смъртта и едно ново раждане, първо той бива пречистен под влиянието на лунните Същества по отношение на неговите морални качества.
Чрез духовете на Меркурий неговите болести биват превърнати в духовни качества. Така щото онова, което човекът прекарва в живота като болести, той го получава преобразено от духовете на Меркурий като духовни енергии, като духовни качества. Това е една извънредно важна връзка.
към текста >>
След този дълъг живот, между древното време на Овидий, прескачайки Християнството, Овидий се явява само веднъж на Земята в едно незначително за външния свят въплъщение, в едно въплъщение като жена, след което се преражда като Лоренс Олифант, преобразен в модерното време по
отношение
на неговото душевно съдържание.
Сега този Овидий, индивидуалността на Овидий ни се явява във връзка с Брунето Латини. Ако сме схванали вътрешно тази връзка, тогава във времето преди Дантевата епоха Брунето Латини действително ни се явява заедно с индивидуалността на Овидий. Овидий също се намира там. И именно във връзка с природонаучни-медицински изследвания този Овидий се разкри като Лоренс Олифант.
След този дълъг живот, между древното време на Овидий, прескачайки Християнството, Овидий се явява само веднъж на Земята в едно незначително за външния свят въплъщение, в едно въплъщение като жена, след което се преражда като Лоренс Олифант, преобразен в модерното време по отношение на неговото душевно съдържание.
към текста >>
145.
9. СКАЗКА ДЕВЕТА. Лондон, 27 август 1924 г.
GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том
Ако се отнесем сега напълно сериозно към въпроса за повтарящите земни съществувания, ние трябва да си кажем: всичко онова, което представлява един такъв вътрешен стремеж стремежа, човек да излезе от възгледите, от навиците на мислене на онова население, в което ние сме поставени чрез живота, чрез възпитанието, чрез историческите
отношения
, и да насочим все повече към едно светогледно течение, което го ангажира повече или по-малко в душата един доловен по този начин стремеж е основан в кармата, той трябва да бъде основан в кармата от минали земни съществувания.
Ако се отнесем сега напълно сериозно към въпроса за повтарящите земни съществувания, ние трябва да си кажем: всичко онова, което представлява един такъв вътрешен стремеж стремежа, човек да излезе от възгледите, от навиците на мислене на онова население, в което ние сме поставени чрез живота, чрез възпитанието, чрез историческите отношения, и да насочим все повече към едно светогледно течение, което го ангажира повече или по-малко в душата един доловен по този начин стремеж е основан в кармата, той трябва да бъде основан в кармата от минали земни съществувания.
към текста >>
Когато обгърнем с поглед въпроса на Кармата по
отношение
на личностите, които се намират заедно в Антропософското Движение, можем да открием, че всъщност тези личности са имали без изключение преди този земен живот един друг меродавен земен живот във времето след Тайната на Голгота, така щото, тъй да се каже те са били вече поставени във времето на развитието на земното човечество след Тайната на Голгота, че следователно те са тук на Земята за втори път от Тайната на Голгота насам.
Когато обгърнем с поглед въпроса на Кармата по отношение на личностите, които се намират заедно в Антропософското Движение, можем да открием, че всъщност тези личности са имали без изключение преди този земен живот един друг меродавен земен живот във времето след Тайната на Голгота, така щото, тъй да се каже те са били вече поставени във времето на развитието на земното човечество след Тайната на Голгота, че следователно те са тук на Земята за втори път от Тайната на Голгота насам.
към текста >>
Тук възниква следователно великият въпрос: как е действувал миналият живот върху тази личност, които сега от тяхната карма долавят стремежа да влязат в Антропософското Движение, как този минал земен живот е действувал върху тях по
отношение
на Тайната на Голгота?
Тук възниква следователно великият въпрос: как е действувал миналият живот върху тази личност, които сега от тяхната карма долавят стремежа да влязат в Антропософското Движение, как този минал земен живот е действувал върху тях по отношение на Тайната на Голгота?
към текста >>
Но физическите
отношения
за място са съвършено различни за духовния живот в сравнение с тези за физическия живот.
Но физическите отношения за място са съвършено различни за духовния живот в сравнение с тези за физическия живот.
Този Дух-Живот на Христос можеше да бъде виждан преди всичко от ирландските мистерии, от мистериите на Хиберния и той можеше да бъде виждан преди всичко от рицарите на кръглата маса на Артус. Така щото до Тайната на Голгота от това място изхождаше в действителност Христовият Импулс на Слънцето. Тези Импулси на Христос бяха приемани от Слънцето. След това и силата на рицарите на Артус стана по-малка, намаля. Обаче те стояха живо вътре в Христовия Дух-Живот, който облъхваше Земята с космическа конфигурация, в който те постоянно живееха и постоянно ставаше тази игра на светлината и въздуха, в който ставаше тази игра на елементарните същества от горе и елементарните същества отдолу.
към текста >>
И тогава в 15-то столетие продължавайки в 16-то столетие,
отношения
та на времето са съвършено други за духовния свят през 15-то столетие стана в свръхсетивния свят, проведено бе в свръхсетивния свят онова учение, което самият Михаел предаваше на своите последователи.
И тогава в 15-то столетие продължавайки в 16-то столетие, отношенията на времето са съвършено други за духовния свят през 15-то столетие стана в свръхсетивния свят, проведено бе в свръхсетивния свят онова учение, което самият Михаел предаваше на своите последователи.
Беше основано тогава така да се каже една духовна Школа, една Школа, в която самият Михаел беше Учител, една Школа, в която взеха участие съответните човешки души, които в миналото бяха вдъхновени именно от последната епоха на Михаел /по времето на Александър Велики/, след това вдъхновени чрез вживяването в Християнството по начина, който Ви описах. Всички обезплътени човешки души, които бяха последователи на Михаел, взеха участие в тази велика школа, която работи в 14-то, 15-то, 16-то столетие. Всички онези Същества от йерархията на Ангелите, Архангелите, Архаите, които принадлежаха към михаеловото течение, взеха участие в тази Школа. Участие взеха също многобройни елементарни същества.
към текста >>
146.
10. СКАЗКА ДЕСЕТА. Цюрих, 28 януари 1924 г.
GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том
Обаче всичко, което виждаме с нашите очи, което можем да възприемаме с нашите сетива в света, се намира в
отношение
само с нашето физическо и с нашето етерно тяло.
Когато като хора разглеждаме света около нас, тогава ние намираме като заобикалящ човека свят първо всичко онова, което е на Земята: съществата на различните царства на Земята, на минералното, растителното, животинското царство, намираме човешкото царство, към което ние самите принадлежим, и намираме всичко онова, което принадлежи към тези царства, което е образувано от тях: планини, реки, облаци. Когато след това насочим поглед по-надалече на вън в света, във вселената, ние виждаме тази вселена осеяна със звезди, с неподвижни звезди, планети и чрез антропософското разглеждане става добре ясно, че, както и Земята, тези звезди имат своите обитатели. Обаче когато човек насочва първо своя поглед както върху земния заобикалящ свят така също и в далечините на вселената, той намира в този пространствен заобикалящ го свят същества, които имат нещо общо само с една част от неговото себе. От антропософските разглеждания знаем, че ние хората сме съставени от едно физическо тяло, от едно етерно тяло, от едно астрално тяло и от един Аз. Ние знаем, че през време на сън се отделяме с Аза и с астралното тяло от физическото и от етерното тяло.
Обаче всичко, което виждаме с нашите очи, което можем да възприемаме с нашите сетива в света, се намира в отношение само с нашето физическо и с нашето етерно тяло.
Отначалото не стои за нас в никакво отношение с нашето астрално тяло и с нашия Аз. Само две звезди правят изключение от това: Слънцето и Луната. Слънцето и Луната са населени с духовно -душевни същества също така, както Земята е населена с хора.
към текста >>
Отначалото не стои за нас в никакво
отношение
с нашето астрално тяло и с нашия Аз.
Когато след това насочим поглед по-надалече на вън в света, във вселената, ние виждаме тази вселена осеяна със звезди, с неподвижни звезди, планети и чрез антропософското разглеждане става добре ясно, че, както и Земята, тези звезди имат своите обитатели. Обаче когато човек насочва първо своя поглед както върху земния заобикалящ свят така също и в далечините на вселената, той намира в този пространствен заобикалящ го свят същества, които имат нещо общо само с една част от неговото себе. От антропософските разглеждания знаем, че ние хората сме съставени от едно физическо тяло, от едно етерно тяло, от едно астрално тяло и от един Аз. Ние знаем, че през време на сън се отделяме с Аза и с астралното тяло от физическото и от етерното тяло. Обаче всичко, което виждаме с нашите очи, което можем да възприемаме с нашите сетива в света, се намира в отношение само с нашето физическо и с нашето етерно тяло.
Отначалото не стои за нас в никакво отношение с нашето астрално тяло и с нашия Аз.
Само две звезди правят изключение от това: Слънцето и Луната. Слънцето и Луната са населени с духовно -душевни същества също така, както Земята е населена с хора.
към текста >>
Но също и другите звезди на далечната вселена са обитавани с духовно-душевни същества, само че през време на живота между раждането и смъртта човекът има само едно много косвено
отношение
към същинското духовно-душевно на далечните звезди.
Но също и другите звезди на далечната вселена са обитавани с духовно-душевни същества, само че през време на живота между раждането и смъртта човекът има само едно много косвено отношение към същинското духовно-душевно на далечните звезди.
Само двете споменати звезди, Слънцето и Луната, правят изключение от това. Те са така да се каже за нас хората двете врати, чрез които и през време на физическия земен живот ние стоим във връзка с духовния свят. И самите те, Слънцето и Луната стоят в отношение с нас, а именно така, че Слънцето стои в отношение с нашия Аз, а Луната с нашето астрално тяло. Ние ще се приближим до разбирането на онова, което току що казах, ако насочим малко погледа върху онова, което намираме изнесено в книгите и различните цикли.
към текста >>
И самите те, Слънцето и Луната стоят в
отношение
с нас, а именно така, че Слънцето стои в
отношение
с нашия Аз, а Луната с нашето астрално тяло.
Но също и другите звезди на далечната вселена са обитавани с духовно-душевни същества, само че през време на живота между раждането и смъртта човекът има само едно много косвено отношение към същинското духовно-душевно на далечните звезди. Само двете споменати звезди, Слънцето и Луната, правят изключение от това. Те са така да се каже за нас хората двете врати, чрез които и през време на физическия земен живот ние стоим във връзка с духовния свят.
И самите те, Слънцето и Луната стоят в отношение с нас, а именно така, че Слънцето стои в отношение с нашия Аз, а Луната с нашето астрално тяло.
Ние ще се приближим до разбирането на онова, което току що казах, ако насочим малко погледа върху онова, което намираме изнесено в книгите и различните цикли.
към текста >>
Обаче този е случаят не само по
отношение
на онова, което ни гледа надолу като физическо естество на Луната, този е също случаят със съществата, които я обитават.
От тях Вие знаете, че Луната, която днес съпровожда Земята и се движи обаче свободно в мировото пространство, някога е била свързана със Земята, че е образувала едно единно тяло със Земята, че в определен момент се е отделила от Земята и е излязла във вселената и образува сега във вселената един вид колония на Земята.
Обаче този е случаят не само по отношение на онова, което ни гледа надолу като физическо естество на Луната, този е също случаят със съществата, които я обитават.
Вие знаете също и това, че някога Земята е била обитавана не само от човеци, а и от един вид по-висши същества, които са били първите велики учители на човечеството. Тези същества не живееха на Земята, както човекът сега, в едно физическо тяло, а само в едно фино етерно тяло. Обаче въпреки това съществуваше общение между хората и тези същества още чак до атлантската епоха. Това общение се състоеше във факта, че хората от тези прадревни времена на Земята бяха заставени по определен начин да въдворят тишина в тяхната душа, да не възприемат нищо от заобикалящия ги физически свят, а да постоянствуват със спокойна душа в пълен покой. И тогава с тези хора на прадревните времена т.е.
към текста >>
Така се постъпва и по
отношение
на други неща.
След още един месец тя пак не се е изменила много. Тогава въпросният изследовател пресмята, колко се е изменила структурата на сърцето за една година. Достатъчно е само да се умножи, и ще има изменението на структурата на сърцето за 10 години. Тогава той може да изчисли, каква е била структурата на сърцето преди 300 години, каква ще бъде след 300 години, и изчислението положително ще бъде вярно. Само че преди 300 години това сърце не е съществувало и то не ще съществува вече след 300 години.
Така се постъпва и по отношение на други неща.
Изчисленията са винаги правилни, обаче те не отговарят на действителността. Така е също и по отношение на външното вещество на небесните тела. Те променят тяхното вещество, обаче духовно-душевното остава. А за Луната това духовно-душевно естество е онова, което великите регистратори на нашето минало, на нашия минал живот втъкават в нашата съдба, което е свързано именно с една част на тези наша тъкан на съдбата като човек.
към текста >>
Така е също и по
отношение
на външното вещество на небесните тела.
Достатъчно е само да се умножи, и ще има изменението на структурата на сърцето за 10 години. Тогава той може да изчисли, каква е била структурата на сърцето преди 300 години, каква ще бъде след 300 години, и изчислението положително ще бъде вярно. Само че преди 300 години това сърце не е съществувало и то не ще съществува вече след 300 години. Така се постъпва и по отношение на други неща. Изчисленията са винаги правилни, обаче те не отговарят на действителността.
Така е също и по отношение на външното вещество на небесните тела.
Те променят тяхното вещество, обаче духовно-душевното остава. А за Луната това духовно-душевно естество е онова, което великите регистратори на нашето минало, на нашия минал живот втъкават в нашата съдба, което е свързано именно с една част на тези наша тъкан на съдбата като човек.
към текста >>
И по
отношение
на нашия Аз ние хората сме свързани с тези по-висши индивиди, ние сме свързани заедно с тези по-висши индивиди чрез слънчевото съществуване.
Съществува още и една друга врата за духовния свят: това е Слънцето. Когато се запознаваме със Слънцето чрез науката на посвещението, тогава ние не намираме Същества, които са свързани с нашата Земя както лунните Същества; ние не намираме в Слънцето същества, които да са били някога обитатели на Земята. Ние намираме онези Същества, които намирате назовани в моята книга "Тайната наука" с името Ангели и другите по-висши Същества на йерархиите. Когато казвам "в Слънцето", Вие трябва да си представите тези Същества в цялата сфера на Слънцето, в целия поток на светлината, който излиза от Слънцето. Слънцето е жилище на Ангелите, на онези Същества, от които винаги едно е свързано с един човешки индивид.
И по отношение на нашия Аз ние хората сме свързани с тези по-висши индивиди, ние сме свързани заедно с тези по-висши индивиди чрез слънчевото съществуване.
Ангелите са така да се каже космически образци на човека, защото някога човекът ще достигне степента на Ангелите. На Слънцето живеят онези Същества, до които ние самите се приближаваме по отношение на тяхното устройство. От това Вие ще видите, че също както с лунното съществуване е свързано нашето минало, така със слънчевото съществуване е свързано нашето бъдеще. Луната и Слънцето представляват един свят на нашето минало и на нашето бъдеще и ако от една страна виждаме, че лунните Същества са книговодителите на нашето минало, че така да се каже нашите минали земни съществувания са записани върху листовете на техните книги, така чрез науката на посвещението ни става ясно, че ние трябва да гледаме към Ангелите, когато се интересуваме, когато сме загрижени за нашето бъдеще. Ние постоянно правим нещо, може би не всички, но по-голяма част от хората правят нещо.
към текста >>
На Слънцето живеят онези Същества, до които ние самите се приближаваме по
отношение
на тяхното устройство.
Ние намираме онези Същества, които намирате назовани в моята книга "Тайната наука" с името Ангели и другите по-висши Същества на йерархиите. Когато казвам "в Слънцето", Вие трябва да си представите тези Същества в цялата сфера на Слънцето, в целия поток на светлината, който излиза от Слънцето. Слънцето е жилище на Ангелите, на онези Същества, от които винаги едно е свързано с един човешки индивид. И по отношение на нашия Аз ние хората сме свързани с тези по-висши индивиди, ние сме свързани заедно с тези по-висши индивиди чрез слънчевото съществуване. Ангелите са така да се каже космически образци на човека, защото някога човекът ще достигне степента на Ангелите.
На Слънцето живеят онези Същества, до които ние самите се приближаваме по отношение на тяхното устройство.
От това Вие ще видите, че също както с лунното съществуване е свързано нашето минало, така със слънчевото съществуване е свързано нашето бъдеще. Луната и Слънцето представляват един свят на нашето минало и на нашето бъдеще и ако от една страна виждаме, че лунните Същества са книговодителите на нашето минало, че така да се каже нашите минали земни съществувания са записани върху листовете на техните книги, така чрез науката на посвещението ни става ясно, че ние трябва да гледаме към Ангелите, когато се интересуваме, когато сме загрижени за нашето бъдеще. Ние постоянно правим нещо, може би не всички, но по-голяма част от хората правят нещо. също както онова, което сме извършили в миналото, действува в нашия настоящ живот, така и онези неща, които вършим в настоящето действуват в бъдещето. Обаче те могат да действуват в бъдещето само благодарение на това, че така да се каже Ангелите насочват техните душевни погледи върху онова, което човекът върши в настоящето, и правят то да действува в бъдещето.
към текста >>
Съвременното човечество е станало ужасно лишено от мисли по
отношение
на такива неща.
Луната и Слънцето представляват един свят на нашето минало и на нашето бъдеще и ако от една страна виждаме, че лунните Същества са книговодителите на нашето минало, че така да се каже нашите минали земни съществувания са записани върху листовете на техните книги, така чрез науката на посвещението ни става ясно, че ние трябва да гледаме към Ангелите, когато се интересуваме, когато сме загрижени за нашето бъдеще. Ние постоянно правим нещо, може би не всички, но по-голяма част от хората правят нещо. също както онова, което сме извършили в миналото, действува в нашия настоящ живот, така и онези неща, които вършим в настоящето действуват в бъдещето. Обаче те могат да действуват в бъдещето само благодарение на това, че така да се каже Ангелите насочват техните душевни погледи върху онова, което човекът върши в настоящето, и правят то да действува в бъдещето. Едно много добро чувство е това, когато считаме с тази професия на Ангелите в света Ние вършим някои неща, които ще донесат плодове в бъдещето.
Съвременното човечество е станало ужасно лишено от мисли по отношение на такива неща.
То трябва да взема предвид такива неща и когато човек върши нещо, той трябва да мисли за своя Ангел приблизително така: "нека моят дух-пазител приеме това, което е мое дело, като един корен и произведе плодове от него". Следователно, колкото по-образно свързва един човек едно такова обръщение, едно такова приветствие със своя Ангел за дела, които трябва да донесат плодове в бъдеще, толкова повече ще съществуват от тези плодове в бъдещето.
към текста >>
Така в Слънцето и Луната, които външно стоят във взаимни
отношения
на светлината, в образа на взаимо
отношения
та на Слънцето и Луната се тъкат небесните отражения на нашата съдба.
Така следователно, както лунните Същества съхраняват нашата минала съдба, така слънчевите Същества тъкат нова съдба в бъдещето. В действителност от Слънцето е изпратена на Земята не само слънчевата светлина, не само външната светлина на Луната; но когато насочим духовния поглед към Слънцето и Луната, ние знаем, че Луната стои във връзка с нашето астрално тяло. Чрез тази връзка с нашето астрално тяло Луната е изходната точка за всичко онова, което се втъкава от миналото в нашата съдба. Слънцето стои във връзка с нашия Аз, и чрез Съществата, които са за нас един образец за нашето космическо бъдеще, Слънцето стои във връзка с това, което е наша бъдеща съдба.
Така в Слънцето и Луната, които външно стоят във взаимни отношения на светлината, в образа на взаимоотношенията на Слънцето и Луната се тъкат небесните отражения на нашата съдба.
към текста >>
Науката на посвещението доставя в това
отношение
едно истинско обяснение на състоянието на нещата.
Науката на посвещението доставя в това отношение едно истинско обяснение на състоянието на нещата.
Когато онзи, който действително е стигнал толкова далече, колкото е необходимо аз описах това в моята книга "Как се постигат познания за висшите светове" наблюдава пълната Луна, тогава той вижда не само това, което обикновеното човешко съзнание вижда, а той вижда преди всичко в предадената светлина своята минала съдба, съдържанието на своя минал земен живот. И когато е изострил съответния духовен поглед и насочва поглед към едно място, където се намира новата Луна, която не се вижда с физическите очи, тогава онова, което изпраща срещу него тъмнината от тъмната Луна, което изпраща своята сянка от тъмната Луна, е за него великият напомнител, великият предупредител от неговата съдба, който му вика, как трябва да се държи по отношение на нещата на своето минало в миналия земен живот, за да ги изправи отново в кармическото развитие.
към текста >>
И когато е изострил съответния духовен поглед и насочва поглед към едно място, където се намира новата Луна, която не се вижда с физическите очи, тогава онова, което изпраща срещу него тъмнината от тъмната Луна, което изпраща своята сянка от тъмната Луна, е за него великият напомнител, великият предупредител от неговата съдба, който му вика, как трябва да се държи по
отношение
на нещата на своето минало в миналия земен живот, за да ги изправи отново в кармическото развитие.
Науката на посвещението доставя в това отношение едно истинско обяснение на състоянието на нещата. Когато онзи, който действително е стигнал толкова далече, колкото е необходимо аз описах това в моята книга "Как се постигат познания за висшите светове" наблюдава пълната Луна, тогава той вижда не само това, което обикновеното човешко съзнание вижда, а той вижда преди всичко в предадената светлина своята минала съдба, съдържанието на своя минал земен живот.
И когато е изострил съответния духовен поглед и насочва поглед към едно място, където се намира новата Луна, която не се вижда с физическите очи, тогава онова, което изпраща срещу него тъмнината от тъмната Луна, което изпраща своята сянка от тъмната Луна, е за него великият напомнител, великият предупредител от неговата съдба, който му вика, как трябва да се държи по отношение на нещата на своето минало в миналия земен живот, за да ги изправи отново в кармическото развитие.
към текста >>
В едно подобно
отношение
може човекът да гледа също и Слънцето.
В едно подобно отношение може човекът да гледа също и Слънцето.
И там също той може да предчувствува онова, което му прави знак като бъдещи определения на съдбата, поне в общи черти, ако не специално. Когато сега се абстрахираме от космическото и насочваме поглед към самия човек, тогава виждаме как човешката съдба действително е изтъкана по един чудесен начин от два елемента.
към текста >>
Другият случай е този, че срещаме някой човек, при който не се установява никакво подобно
отношение
между волите, а се установява такова
отношение
, при което меродавно естетическото или умствено впечатление.
Другият случай е този, че срещаме някой човек, при който не се установява никакво подобно отношение между волите, а се установява такова отношение, при което меродавно естетическото или умствено впечатление.
Колко често се случва, че някой А се запознава с някой Б и тогава не говори за него с онзи тон на въодушевление или на отвращение, с който говори за един човек, с който е бил кармически свързан по-рано.
към текста >>
Обаче това
отношение
ще бъде различно от онова, което съществува за обикновеното съзнание.
Когато се срещнем с един човек, с който не сме били свързани кармически, когато срещаме за първи път, това също се представя различно, след като сме получили посвещението. Естествено посветеният може да срещне в живота хора, с които не е свързан кармически.
Обаче това отношение ще бъде различно от онова, което съществува за обикновеното съзнание.
Той чувствува с определена тънкост нови факти в космическия човек.
към текста >>
Когато срещнем един човек, когото не е свързан кармически, когато той застава така да се каже за първи път срещу този човек, посветеният разбира веднага, че има по
отношение
на този човек една задача: той веднага има задачата, да са свърже с духа-пазител от сферата на Ангелите, който е натоварен да пази особено този човек.
Ние виждаме чрез един човек, когото срещаме за първи път, по-дълбоко в света. Щастие е също, да срещнем за първи път един човек, и този факт, че чрез един човек, когото за първи път срещаме, ние се научаваме да познаваме по-добре света, трябва отново да се развие като едно тънко чувство.
Когато срещнем един човек, когото не е свързан кармически, когато той застава така да се каже за първи път срещу този човек, посветеният разбира веднага, че има по отношение на този човек една задача: той веднага има задачата, да са свърже с духа-пазител от сферата на Ангелите, който е натоварен да пази особено този човек.
Той трябва да се запознае не само с този човек, а трябва да се запознае и с духа-пазител на този човек. Ангелът на този човек също говори с голяма яснота от собствената вътрешност, когато посветеният се среща с различни хора, с които не е свързан кармически, тогава той чува да му говори отвътре не що напълно ясно. Той чува думите на Ангелите на тези хора от своята вътрешност. Това предава на посветения един особен характер в неговата обхода с хората. Той сам приема нещо, което Ангелът иска да каже на човека, с когото се запознава, превръща се в негов Ангел.
към текста >>
Той се е преобразил за всеки един от тях, като се е поставил в
отношение
с Ангела на всеки един от тези хора.
Сега несъмнено хората имат една много малка способност да чувствуват такива неща. Обаче не са така далече от нас в миналото столетията, когато човечеството е имало много по-голяма способност да чувствува тези неща. Тогава можеше да се случи, един мъдър човек да стои пред редица други хора и всеки един от тях да го опише по различен начин. Ако постъпваме еснафски, тогава ние ще кажем: една интересна личност е била описана от 20 души и всеки един я е описал по различен начин, следователно никой от тях не я е видял. Обаче може би и 20-те са го видели.
Той се е преобразил за всеки един от тях, като се е поставил в отношение с Ангела на всеки един от тези хора.
Видите ли, в това отношение царува действително една пропаст между онова, което днес е обичайно за хората, и онова, което е било обичайно в едно недалечно минало. Днес хората учат много, но те учат съвършено различно от това, което се е учело в миналото. По-висшето обучение, през което хората са минавали в едно недалечно минало, даваше указание, как онези, които като свещеници или учители трябваше да ръководят и напътват други хора; можеха да добият способността да се свържат с Ангела на един друг човек. Хората са изгубили даже и спомена за това. Учението на Ангелите беше една наука за онези, които искаха да станат ръководители на човечеството, за да добият способността да се преобразяват.
към текста >>
Видите ли, в това
отношение
царува действително една пропаст между онова, което днес е обичайно за хората, и онова, което е било обичайно в едно недалечно минало.
Обаче не са така далече от нас в миналото столетията, когато човечеството е имало много по-голяма способност да чувствува тези неща. Тогава можеше да се случи, един мъдър човек да стои пред редица други хора и всеки един от тях да го опише по различен начин. Ако постъпваме еснафски, тогава ние ще кажем: една интересна личност е била описана от 20 души и всеки един я е описал по различен начин, следователно никой от тях не я е видял. Обаче може би и 20-те са го видели. Той се е преобразил за всеки един от тях, като се е поставил в отношение с Ангела на всеки един от тези хора.
Видите ли, в това отношение царува действително една пропаст между онова, което днес е обичайно за хората, и онова, което е било обичайно в едно недалечно минало.
Днес хората учат много, но те учат съвършено различно от това, което се е учело в миналото. По-висшето обучение, през което хората са минавали в едно недалечно минало, даваше указание, как онези, които като свещеници или учители трябваше да ръководят и напътват други хора; можеха да добият способността да се свържат с Ангела на един друг човек. Хората са изгубили даже и спомена за това. Учението на Ангелите беше една наука за онези, които искаха да станат ръководители на човечеството, за да добият способността да се преобразяват.
към текста >>
Опитайте се да проучите биографиите на посветените и ще видите, че едната прилича на другата, защото по
отношение
на духовния живот посветените са изживели подобни биографии.
И още нещо друго: на вас ще ви направи извънредно силно впечатление и аз говорих върху това в моята книга "Християнството като мистичен факт" как изглеждат биографиите, които са запазени за древните посветени; едната прилича на другата!
Опитайте се да проучите биографиите на посветените и ще видите, че едната прилича на другата, защото по отношение на духовния живот посветените са изживели подобни биографии.
Обаче това не са биографии, които са били написани от хора, защото тези биографии не приличат една на друга. Когато всички онези, които, да речем, са изживели Заратустра, биха написали една характеристика на Заратустра, всеки един би я написал различно, защото Заратустра се е преобразявал за всеки един човек. Онова, което светът трябваше да знае за посветените, беше една биография вдъхновена от висшите Духове.
към текста >>
Слънцето и Луната изгубват всичко абстрактно и стават нещо живо, към което гледаме в Космоса и което по
отношение
на малката съдба на хората тук на Земята е съответното велико във вселената.
Видите ли, чрез такива разглеждания ние добиваме стойности на живота, сближаваме се с хората, научаваме се да бъдем свързани по друг начин с тях. Но ние се научаваме да познаваме не само живота на хората, и това трябва да бъде именно същественото за Антропософията, че тя действително навлиза в живота, ние се научаваме също да чувствуваме, да усещаме и да познаваме космическия живот.
Слънцето и Луната изгубват всичко абстрактно и стават нещо живо, към което гледаме в Космоса и което по отношение на малката съдба на хората тук на Земята е съответното велико във вселената.
към текста >>
147.
11. СКАЗКА ЕДИНАДЕСЕТА. Щутгарт, 6 февруари 1924 г.
GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том
Обаче това физическо отделяне или етерно отделяне не е всичко, което трябва да ни занимава по
отношение
на съществуването на Луната и на човешкия живот, а в отделянето на Луната имаме същевременно работа с един пълен със значение духовен факт.
Вие сте проследили в моята книга "Тайната наука" и в други книги, че там се говори за един момент, когато физическата Луна се е отделила от Земята. Там е обърнато вниманието върху това, как някога физическата Луна и Земята са образували едно единно небесно тяло във Вселената, как след това тази физическа Луна се е отделила от Земята.
Обаче това физическо отделяне или етерно отделяне не е всичко, което трябва да ни занимава по отношение на съществуването на Луната и на човешкия живот, а в отделянето на Луната имаме същевременно работа с един пълен със значение духовен факт.
към текста >>
И има голяма разлика в тъкането на съдбата по
отношение
на онова, което сме устроили несъзнателно като наш земен път, за да срещнем другия, и онова което вършим след това, когато сме го срещнали.
От момента, когато са се срещнали, в техния живот влиза нещо, което е свързано с тяхната общност. Те се опознават един друг и знаят, че сега ще имат много работа един с друг. Когато обаче такива хора погледнат в миналото на своя живот, който са прекарали от детството насам на Земята, оказва се, ако разглеждат нещата достатъчно без пристрастно, че всичко, което са вършили до момента, когато са се срещнали, всичко е било пълно със смисъл и всяка стъпка, която са направили от детството още, е била така насочена, за да стигнат именно на онова място, където и двамата да се срещат. От този момент, когато са се срещнали, те поглеждат назад и виждат, че изминалият до тогава земен живот е протекъл така, щото могат да си кажат: тази е моята изходна точка в далечното детство, обаче аз съм направил всяка стъпка така, че накрая моят път трябваше да ме доведе там, където да срещна другия. Всичко, което съм извършил по един пълен със смисъл начин, всичко това е станало напълно несъзнателно; онова, което стана съзнателно, настъпи едва след срещата, обаче несъзнателното се свързва по един чудесен начин със съзнателното.
И има голяма разлика в тъкането на съдбата по отношение на онова, което сме устроили несъзнателно като наш земен път, за да срещнем другия, и онова което вършим след това, когато сме го срещнали.
Той е тук пред нас, ние го виждаме, разбираме онова, което той говори и насочваме нашите действия според това, както той се проявява, както той застава срещу нас във външния живот. Ние водим с него един общ живот, който е достъпен за нашите сетива, за нашия ум. Обаче ние ще видим, как в този общ живот, достъпен за нашите сетива и за нашия ум, отново се намесва несъзнателно онова, което ни е ръководило в пътя до момента, когато сме се срещнали. Можем да запитаме: какво действува и живее в тези насоки, във всички тези сили с които се движим по посоката към другия?
към текста >>
Даже по този начин ние се научаваме да познаваме по-добре самите себе си, като чувствуваме по
отношение
на нашата воля и на свързаното по-дълбоко с волята чувство: този човек не е само тук, за да действува отвън върху нас, а той раздвижва и подбужда нещо в нас, което се намира в самите нас.
При единия вид среща веднага добиваме чувството или получаваме това чувство, след като после сме се запознали с един човек или с едно събитие а именно чувството, което приемаме в нашата воля. Ние се запознаваме с човека; това, което той е, което върши общо с нас, е така, че ние го чувствуваме в самите нас проявяващо се в нашата воля, че искаме преди всичко да мислим така, както той мисли, да чувствуваме, както той чувствува, да искаме както той иска. Да, ние чувствуваме: този човек започва да проявява сила в самите нас. Ние го чувствуваме вътре в нас. Той възбужда нещо в нашата вътрешност, което идва от него, което обаче все пак живее в нашата воля, което от волята прониква нашето чувство, нашата душа.
Даже по този начин ние се научаваме да познаваме по-добре самите себе си, като чувствуваме по отношение на нашата воля и на свързаното по-дълбоко с волята чувство: този човек не е само тук, за да действува отвън върху нас, а той раздвижва и подбужда нещо в нас, което се намира в самите нас.
Този е единият начин, по който срещаме съдбовно хора в живота.
към текста >>
Начинът, по който говорим в такъв случай, се различава извънредно много по
отношение
запознаването с хора в живота.
Представете си само: вие се запознавате с единия или с другия човек, след това отивате някъде другаде и сте изкушени да говорите върху това ваше запознанство, съответно върху другия човек, с който сте се запознали.
Начинът, по който говорим в такъв случай, се различава извънредно много по отношение запознаването с хора в живота.
Единият път говорим така, щото всеки забелязва, че сме свързани вътрешно с нашите думи, че даваме нещо от самите нас, когато говорим за другия човек и говорим неща, които съвсем не са разбираеми за другите хора. Ние говорим за другия човек в красиви думи, обаче той е грозен и около нас има хора, които съвсем не могат да разберат, как можем да говорим така, защото върху тях прави впечатление грозотата на човека. Те не могат да разберат, как можем да говорим в химни за човека, когото те виждат, че е грозен. Обаче нас никак не ни интересува това, което другите намират у него като грозно от естетическа гледна точка, ние не говорим за това, което предава впечатлението получено от неговата външност. Ние говорим за това, което той е възбудил, което той е раздвижил вътре в нас, и това, което говорим за този човек, не е нужно да бъде в съгласие с впечатлението, което другите хора имат.
към текста >>
Че нещо сочи в миналото към предишни въплъщения, в които сме живели заедно с този човек, това е, което се проявява по този начин в нашите чувства при първия вид срещи и при първия вид съждение по
отношение
на този човек.
Тези два начина да описваме срещата си с хора, въобще да гледаме на срещата си с хора, тези два начина просто съществуват. Само че първият начин е онзи, който сочи в миналото към това, че при срещата със съответния човек се раздвижва и възбужда в нас задружния живот от миналия земен живот.
Че нещо сочи в миналото към предишни въплъщения, в които сме живели заедно с този човек, това е, което се проявява по този начин в нашите чувства при първия вид срещи и при първия вид съждение по отношение на този човек.
При втория вид е така, че ние съдим външно, съдим по такъв начин, както могат да разберат това също и другите, защото не сме били заедно с този човек в минали земни съществувания, може би го срещаме за първи път в този наш живот.
към текста >>
По
отношение
на земната сравнение, на земната притча, днес съществува едно знание, което не се взема под внимание за живота; но то съществува като знание все пак.
Така чудесно са устроени пълните с тайнственост връзки във Вселената. И така ние трябва да гледаме с едно задълбочено чувство, с едно чувство задълбочено чрез Антропософията, нагоре към лунното съществуване и да обгръщаме с поглед не само онова, което една физическа наука описва за Луната, а да обгърнем с поглед онова, което една Духовна Наука може да ни каже за духовно-душевното, за духовното, което съществува на Луната. Нека помислим само веднъж, как навсякъде се намират притчи за онова, което прави разбираема тази небесна сфера!
По отношение на земната сравнение, на земната притча, днес съществува едно знание, което не се взема под внимание за живота; но то съществува като знание все пак.
към текста >>
В този живот те ще пренебрегнат да бъдат материалисти също и по
отношение
на определени действия на тяхното тяло.
Но сега предположете следното. В настоящето има толкова много хора които живеят материалистично, които също искат да имат материалистични впечатления от заобикалящия свят.
В този живот те ще пренебрегнат да бъдат материалисти също и по отношение на определени действия на тяхното тяло.
Те ядат духовното на растенията, душевното на животните, ядат го заедно с физическото вещество; защото ако биха били истински материалисти по отношение на яденето, те би трябвало да ядат само камъни, само неорганичните вещества, които са мъртви. Обаче в тяхната душевна природа те приемат в себе си само идеи, понятия за неживото вещество. Онова, което се свързва духовно-душевно с душата на човека, се превръща след това в сила на болестта през следващия земен живот. В този следващ земен живот ще действуват впечатленията, те ще се преобразяват, така, че ще могат да се превърнат във физически действуващи сили. Ние донасяме съдбовното естество на болестта от минали земни съществувания в нашия сегашен земен живот, защото ставаме възприемчиви за болестта благодарение на това, че в минали земни съществувания сме имали определени впечатления, които не подхождат на човека.
към текста >>
Те ядат духовното на растенията, душевното на животните, ядат го заедно с физическото вещество; защото ако биха били истински материалисти по
отношение
на яденето, те би трябвало да ядат само камъни, само неорганичните вещества, които са мъртви.
Но сега предположете следното. В настоящето има толкова много хора които живеят материалистично, които също искат да имат материалистични впечатления от заобикалящия свят. В този живот те ще пренебрегнат да бъдат материалисти също и по отношение на определени действия на тяхното тяло.
Те ядат духовното на растенията, душевното на животните, ядат го заедно с физическото вещество; защото ако биха били истински материалисти по отношение на яденето, те би трябвало да ядат само камъни, само неорганичните вещества, които са мъртви.
Обаче в тяхната душевна природа те приемат в себе си само идеи, понятия за неживото вещество. Онова, което се свързва духовно-душевно с душата на човека, се превръща след това в сила на болестта през следващия земен живот. В този следващ земен живот ще действуват впечатленията, те ще се преобразяват, така, че ще могат да се превърнат във физически действуващи сили. Ние донасяме съдбовното естество на болестта от минали земни съществувания в нашия сегашен земен живот, защото ставаме възприемчиви за болестта благодарение на това, че в минали земни съществувания сме имали определени впечатления, които не подхождат на човека. Тези впечатления действуват сега така, както действуват силните физически причинители на болестта в сегашния земен живот.
към текста >>
Всяка седмица там ще намерите кратки изречения, кратки статии върху антропософските истини по
отношение
на човек човешкия живот, религията, изкуството и т.н.
Ето защо бих искал да Ви помоля, да приемете с цялата сериозност това, което се съдържа в Бюлетина, да гледате действително с цялата сериозност на това, което ще дойде при Вас не само в описанието, а като действителност. Нали, не всичко може да бъде направено така набързо, това може да стане само постепенно. Постоянно идват някои и питат: как трябва да бъде направено това и това? Естествено не всичко може да стане за един ден. Вие ще видите, че скоро в бюлетина "Какво става в Антропософското Общество" всяка седмица ще бъдат публикувани насочващи линии ако мога да се изразя абстрактно във формата на тезиси.
Всяка седмица там ще намерите кратки изречения, кратки статии върху антропософските истини по отношение на човек човешкия живот, религията, изкуството и т.н.
в този бюлетин носещ името "Какво става в Антропософското Общество". И тогава в различните антропософски клонове членовете ще имат случая да кажат: от Дорнах ни е изпратена тази или онази мисъл като насочваща линия: нека наред с другото да говорим в нашите клонове преди всичко всяка седмица върху това, което ни се изпраща от Дорнах като мисъл, която е изразена в бюлетина.
към текста >>
148.
Предговор към българското издание
GA_245 Указания за езотеричното обучение
Четем също предупреждението, че ако тези условия не бъдат спазени, обучението ще е безрезултатно и в известно
отношение
дори вредно.
Още в самото начало Рудолф Щайнер посочва необходимите условия, които трябва да се изпълнят като предварителна подготовка. Това са душевни качества, които човек трябва сам да си изработи и превърне в навик, за да може успешно да протече духовното обучение с дадените духовни упражнения. Тези качества - ясно мислене, постоянство, душевно равновесие, позитивност, безпристрастност - водят до засилване на човешкия Аз и намаляване на егоизма, на себичността до необходимия минимум.
Четем също предупреждението, че ако тези условия не бъдат спазени, обучението ще е безрезултатно и в известно отношение дори вредно.
Защото ако човек не развива своите сили по правилен начин, той нанася вреда както на себе си, така и на целия свят и на всички живи същества.
към текста >>
149.
Всеобщи изисквания, които трябва да постави пред самия себе си всеки, който иска да постигне духовно развитие
GA_245 Указания за езотеричното обучение
Всички упражнения по медитация и концентрация или други упражнения няма да имат никаква стойност, да, даже в известно
отношение
ще бъдат вредни, ако животът не бъде уреден съобразно тези условия.
В следващото изложение ще бъдат описани условията, които трябва да стоят в основата на едно духовно развитие. Никой не трябва да си мисли, че може да напредне чрез някакви мероприятия на външния или вътрешния живот, ако не изпълни тези условия.
Всички упражнения по медитация и концентрация или други упражнения няма да имат никаква стойност, да, даже в известно отношение ще бъдат вредни, ако животът не бъде уреден съобразно тези условия.
На човека не могат да се дадат сили отвън, той може само да развие силите, които вече се намират в него. Те не се развиват от само себе си, защото срещу тях съществуват външни и вътрешни препятствия. Външните препятствия ще бъдат отстранени чрез следните правила на живот, а вътрешните - чрез специалните указания за медитация, концентрация и т.н.
към текста >>
Той не е господар, когато външни обстоятелства - професия, някаква традиция, обществени
отношения
, дори самата принадлежност към известна народност, когато дневна програма, известни задължения и пр., и пр.
Първото условие е усвояването на съвършено ясно мислене. За тази цел човек трябва да се освободи от блуждаенето на мислите - макар само за съвсем кратко време от деня, около пет минути на ден (колкото повече, толкова по-добре). Човек трябва да стане господар в своя мисловен свят.
Той не е господар, когато външни обстоятелства - професия, някаква традиция, обществени отношения, дори самата принадлежност към известна народност, когато дневна програма, известни задължения и пр., и пр.
определят дали той ще има една или друга мисъл и как ще я развие. В посоченото по-горе време напълно по свободна воля човек трябва да опразни душата си от обикновеното, от всекидневното протичане на мислите и по собствена инициатива да придвижи и настани в средището на душата си определена мисъл. Не бива да се мисли, че тя трябва да е някаква забележителна или интересна мисъл. Това, което трябва да се постигне в духовно отношение, се постига даже по-добре, ако в началото човек се постарае да избере по възможност най-неинтересна и най-незначителна мисъл. По този начин повече се възбужда самодейната сила на мисленето, за която става въпрос, докато една интересна мисъл сама грабва и увлича мисленето.
към текста >>
Това, което трябва да се постигне в духовно
отношение
, се постига даже по-добре, ако в началото човек се постарае да избере по възможност най-неинтересна и най-незначителна мисъл.
Човек трябва да стане господар в своя мисловен свят. Той не е господар, когато външни обстоятелства - професия, някаква традиция, обществени отношения, дори самата принадлежност към известна народност, когато дневна програма, известни задължения и пр., и пр. определят дали той ще има една или друга мисъл и как ще я развие. В посоченото по-горе време напълно по свободна воля човек трябва да опразни душата си от обикновеното, от всекидневното протичане на мислите и по собствена инициатива да придвижи и настани в средището на душата си определена мисъл. Не бива да се мисли, че тя трябва да е някаква забележителна или интересна мисъл.
Това, което трябва да се постигне в духовно отношение, се постига даже по-добре, ако в началото човек се постарае да избере по възможност най-неинтересна и най-незначителна мисъл.
По този начин повече се възбужда самодейната сила на мисленето, за която става въпрос, докато една интересна мисъл сама грабва и увлича мисленето. По-добре е, ако това условие за контрол на мисленето бъде предприето с една топлийка, отколкото с Наполеон Велики. Човек си казва: Сега аз тръгвам от тази мисъл и по своя собствена инициатива присъединявам към нея всичко, което по същество може да се свърже с нея. При това до края на медитирането мисълта трябва да стои пред душата все така ярка и жива, както в началото. Това упражнение се прави всеки ден в продължение най-малко на един месец.
към текста >>
Неуместно е тук възражението, че житейските
отношения
изискват от много хора да укоряват и да съдят.
Езотеричният ученик трябва така да се стреми да търси положителната страна във всяко явление, във всяко същество, и тогава скоро ще забележи, че под обвивката на грозното е скрито нещо хубаво, че дори и в престъпника се крие нещо добро, че и в лудия, и в безумния по някакъв начин е скрита божествената душа. В известен смисъл упражнението е свързано с това, което се нарича въздържание от критика. Тези неща не трябва да се схващат така, като че ли трябва да се нарича черното бяло, а бялото - черно. Има обаче разлика между следните два подхода: от една страна съждението, което произлиза само от собствената личност, преценявайки симпатията и антипатията според тази собствена личност и от друга страна становището, което благосклонно се поставя на мястото на непознатото явление или на непознатото същество и навсякъде се запитва: Как е стигнало то до там да бъде такова или да постъпва така? Едно такова становище само по себе стига до там, повече да се стреми да подпомогне несъвършеното, отколкото да го укорява и критикува.
Неуместно е тук възражението, че житейските отношения изискват от много хора да укоряват и да съдят.
Защото тези житейски отношения тогава са такива, че въпросното лице не може да премине едно правилно окултно обучение. Има много житейски отношения, които до голяма степен правят невъзможно такова окултно обучение. Тогава не трябва нетърпеливо да се иска, въпреки всичко да се постигне напредък, който е възможен само при определени условия.
към текста >>
Защото тези житейски
отношения
тогава са такива, че въпросното лице не може да премине едно правилно окултно обучение.
В известен смисъл упражнението е свързано с това, което се нарича въздържание от критика. Тези неща не трябва да се схващат така, като че ли трябва да се нарича черното бяло, а бялото - черно. Има обаче разлика между следните два подхода: от една страна съждението, което произлиза само от собствената личност, преценявайки симпатията и антипатията според тази собствена личност и от друга страна становището, което благосклонно се поставя на мястото на непознатото явление или на непознатото същество и навсякъде се запитва: Как е стигнало то до там да бъде такова или да постъпва така? Едно такова становище само по себе стига до там, повече да се стреми да подпомогне несъвършеното, отколкото да го укорява и критикува. Неуместно е тук възражението, че житейските отношения изискват от много хора да укоряват и да съдят.
Защото тези житейски отношения тогава са такива, че въпросното лице не може да премине едно правилно окултно обучение.
Има много житейски отношения, които до голяма степен правят невъзможно такова окултно обучение. Тогава не трябва нетърпеливо да се иска, въпреки всичко да се постигне напредък, който е възможен само при определени условия.
към текста >>
Има много житейски
отношения
, които до голяма степен правят невъзможно такова окултно обучение.
Тези неща не трябва да се схващат така, като че ли трябва да се нарича черното бяло, а бялото - черно. Има обаче разлика между следните два подхода: от една страна съждението, което произлиза само от собствената личност, преценявайки симпатията и антипатията според тази собствена личност и от друга страна становището, което благосклонно се поставя на мястото на непознатото явление или на непознатото същество и навсякъде се запитва: Как е стигнало то до там да бъде такова или да постъпва така? Едно такова становище само по себе стига до там, повече да се стреми да подпомогне несъвършеното, отколкото да го укорява и критикува. Неуместно е тук възражението, че житейските отношения изискват от много хора да укоряват и да съдят. Защото тези житейски отношения тогава са такива, че въпросното лице не може да премине едно правилно окултно обучение.
Има много житейски отношения, които до голяма степен правят невъзможно такова окултно обучение.
Тогава не трябва нетърпеливо да се иска, въпреки всичко да се постигне напредък, който е възможен само при определени условия.
към текста >>
Той ще забележи, че чрез това е получил едно интимно
отношение
към това пространство.
Който в продължение на един месец в своите преживявания се насочва към положителното, постепенно ще забележи, че в душата му се прокрадва особено чувство, като че ли кожата му от всички страни е станала пропусклива и душата му широко се е отворила за всякакви тайни и неуловими процеси в нейното обкръжение, които преди това напълно са убягвали от вниманието й. Тук става дума точно за това, да се воюва с даденото във всеки човек невнимание към такива субтилни неща. Забележи ли, че описаното чувство се явява в душата като един вид блаженство, човек трябва да се опита мислено да насочи това чувство към сърцето, а оттам да го остави да се влее в очите, откъдето да се излъчи напред и наоколо в пространството.
Той ще забележи, че чрез това е получил едно интимно отношение към това пространство.
Същевременно човек надраства себе си. Той се научава да разглежда част от своето обкръжение като нещо, което принадлежи към самия него. За това упражнение е необходима силна концентрация и преди всичко признаване на факта, че всяка бурност, страстност, разпаленост, афектираност действа напълно унищожително върху споменатото настроение. За повтарянето на упражненията от първите месеци важи казаното за предните месеци.
към текста >>
150.
Следващи правила в продължение на «Всеобщи изисквания»
GA_245 Указания за езотеричното обучение
В това
отношение
някой може да се заблуждава, като си казва: «Аз наистина искам чистосърдечно да се стремя.» - Обаче ако се провери по-от-близо, ще забележи, че на фона на всичко това дебне скрит егоизъм и рафинирана себичност.
Всяко езотерично обучение, особено когато се издига в по-висшите области, може да доведе само до вреда и объркване на ученика, ако той не спазва такива правила. Напротив, никой не трябва да се плаши и да се отказва от такова обучение, ако се стреми да живее в смисъла на тези правила. Не трябва също да се отчайва и да си казва, че изпълнява много лошо поставените изисквания. Достатъчно е, ако той вътрешно честно се стреми през целия си живот да не изпуска из погледа си тези правила. И тази честност преди всичко трябва да бъде честност пред самия себе си.
В това отношение някой може да се заблуждава, като си казва: «Аз наистина искам чистосърдечно да се стремя.» - Обаче ако се провери по-от-близо, ще забележи, че на фона на всичко това дебне скрит егоизъм и рафинирана себичност.
Точно такива чувства често си слагат маската на безкористен стремеж и заблуждават ученика. Никога не е прекалено често, сериозно да се проверява чрез вътрешно самонаблюдение, дали вътре в душата не се крият подобни чувства. От такива чувства човек все повече ще се освобождава чрез енергично следване на посочените тук правила. Тези правила са:
към текста >>
Не е желателно, особено за слаби натури, да отиват прекалено далеч в това
отношение
.
Нека веднъж да видим, колко много представи, чувства и волеви импулси, живеят в душата на човека, които той е възприел във връзка с положението си, професията, принадлежността към семейството или към даден народ, времето, в което живее и т.н.. Това съдържание на душата не бива да се схваща като нещо, което ако бъде заличено, би представлявало морална постъпка от полза за всички хора. Не, защото човек получава своята устойчивост и сигурност в живота от това, че е част от определена народност, семейство, съвремие, възпитание и пр. Ако лекомислено би отхвърлил тези неща от себе си, човек скоро би останал без опора в живота.
Не е желателно, особено за слаби натури, да отиват прекалено далеч в това отношение.
Всеки езотеричен ученик трябва да е съвсем наясно, че паралелно със съблюдаването на това първо правило трябва да се придобие разбиране за всички постъпки, мисли и чувства и на другите хора. Не бива никога да се стига дотам, следването на това правило да води до невъздържаност или да доведе до там някой да си каже: Аз скъсвам с всички неща, в които съм роден и в които животът ме е поставил. Напротив, колкото повече човек проверява, толкова повече вниква в основанието и справедливостта на това, което живее в неговото обкръжение. Въпросът не е да се води борба срещу тези неща и те високомерно да се отхвърлят, а за вътрешното освобождаване чрез старателно проверяване на всичко онова, което има отношение към собствената душа. Тогава от силата на собствената си душа човек ще разпространява светлина върху цялото си мислене и цялостното си поведение; съобразно с това съзнанието ще се разшири и човек все повече и повече ще усвоява способността да слуша какво му говорят духовните закони, които се разкриват в душата; и няма повече да се оставя в сляпо следване на заобикалящия го свят.
към текста >>
Въпросът не е да се води борба срещу тези неща и те високомерно да се отхвърлят, а за вътрешното освобождаване чрез старателно проверяване на всичко онова, което има
отношение
към собствената душа.
Ако лекомислено би отхвърлил тези неща от себе си, човек скоро би останал без опора в живота. Не е желателно, особено за слаби натури, да отиват прекалено далеч в това отношение. Всеки езотеричен ученик трябва да е съвсем наясно, че паралелно със съблюдаването на това първо правило трябва да се придобие разбиране за всички постъпки, мисли и чувства и на другите хора. Не бива никога да се стига дотам, следването на това правило да води до невъздържаност или да доведе до там някой да си каже: Аз скъсвам с всички неща, в които съм роден и в които животът ме е поставил. Напротив, колкото повече човек проверява, толкова повече вниква в основанието и справедливостта на това, което живее в неговото обкръжение.
Въпросът не е да се води борба срещу тези неща и те високомерно да се отхвърлят, а за вътрешното освобождаване чрез старателно проверяване на всичко онова, което има отношение към собствената душа.
Тогава от силата на собствената си душа човек ще разпространява светлина върху цялото си мислене и цялостното си поведение; съобразно с това съзнанието ще се разшири и човек все повече и повече ще усвоява способността да слуша какво му говорят духовните закони, които се разкриват в душата; и няма повече да се оставя в сляпо следване на заобикалящия го свят. Близко е до ума да се направи едно важно възражение: Ако човекът трябва всичко да проверява, той преди всичко ще трябва да проверява окултните и езотеричните учения, които му дава неговият езотеричен учител. Проверката обаче трябва да се разбира в правилен смисъл. Не винаги човек може пряко да провери дадено нещо, но той трябва многократно да прави тази проверка непряко. Например днес никой не е в състояние пряко да провери дали е живял или не Фридрих Велики.
към текста >>
(Аз имам познание само за тези неща, към които нямам нито положително, нито отрицателно
отношение
.)
Аз постигам познание само за тези неща, към чието ДА и НЕ не изпитвам нито симпатия, нито антипатия.
(Аз имам познание само за тези неща, към които нямам нито положително, нито отрицателно отношение.)
към текста >>
От четирите правила това е най-трудното, особено в житейските
отношения
на нашето време.
Докато един езотеричен ученик е привързан към понятия, които набират материал от сетивния свят, не може да достигне никаква истина за по-висшите светове. Той трябва да положи усилия да усвои несетивни представи и понятия.
От четирите правила това е най-трудното, особено в житейските отношения на нашето време.
Материалистичното мислене във висока степен е отнело способността на човека да мисли с несетивни понятия. Човек трябва да се постарае да мисли с такива понятия, които във външната сетивна действителност никога не са съвършени, а са само приблизителни както например понятието за окръжността, за кръга. Никога не е налице съвършена окръжност (кръг), тя може само да се мисли, обаче в основата на всички кръгли образувания лежи тази мислена окръжност като техен закон. Или човек може да мисли за един висок нравствен идеал; в своя съвършен вид този идеал може да не бъде напълно осъществен от никой човек, но той лежи в основата на много човешки постъпки като техен закон. Не може да постигне езотерично развитие никой, който не разбере пълното значение на така наречените абстракции за живота и не обогати душата си със съответните представи и понятия.
към текста >>
151.
За дните на седмицата
GA_245 Указания за езотеричното обучение
Човек да разговаря с всеки, но всяка дума и всеки отговор да са обмислени във всяко
отношение
.
Обикновеният начин на разговор, където всичко се говори безразборно, да се отбягва. При това човек не бива да се отказва от общуване със своите ближни. Точно при общуването говоренето постепенно трябва да се развие и да добие смисъл и значение.
Човек да разговаря с всеки, но всяка дума и всеки отговор да са обмислени във всяко отношение.
Никога да не се говори без причина! Охотно да се мълчи. Да се опитва да се говори нито прекалено много, нито прекалено малко. Най-напред спокойно да се изслушва и тогава казаното да се премисли и да се преработи.
към текста >>
В това
отношение
се говори също за
В това отношение се говори също за
към текста >>
152.
Обяснения към двете предходни главни упражнения
GA_245 Указания за езотеричното обучение
Той постепенно ще осъзнае, че по този начин в него се ражда интелектуална, душевна и морална сила от по-висш разряд и че той встъпва във все по-съзнателно
отношение
с един по-висш свят.
- Скоро тази мисъл така ще се очертае, като че ли излъчва светлина. В това вътрешно излъчване на светлина човек се чувства весел, щастлив и жизнерадостен. Прониква го едно чувство, което може да се означи само като «радостна любов към творчески живот». И на волята се придава сила, като че ли посочената мисъл я прониква с топлина, която я прави енергична. Всичко това човек може да поеме от описаното правилно потъване в «Аз съм».
Той постепенно ще осъзнае, че по този начин в него се ражда интелектуална, душевна и морална сила от по-висш разряд и че той встъпва във все по-съзнателно отношение с един по-висш свят.
към текста >>
153.
Езотеричен час в Берлин на 24 Октомври 1905. Единствените записки от Рудолф Щайнер на езотеричен час
GA_245 Указания за езотеричното обучение
Обаче всяко вещество все пак е по-плътно по
отношение
на душата.
Етерът е най-финото вещество.
Обаче всяко вещество все пак е по-плътно по отношение на душата.
Не плътното е трайното, а «финото, ефирното». Камъкът, който считаме за вещество, отминава като вещество. Ала мисълта за камъка, която живее в душата, остава. Бог е мислил тази мисъл и от нея е направил твърдия камък. Както ледът е само сгъстена вода, така камъкът е само една сгъстена мисъл на Бога.
към текста >>
154.
Бележки от езотеричния час в Мюнхен на 16 Януари 1908 и Берлин 26 Януари 1908. За дихателния процес
GA_245 Указания за езотеричното обучение
Но в това
отношение
от нищо не трябва да се страхува този, който като разумен човек пази дрехата си чиста така, че да не се събират мухи около нечистотиите.
Нашите чувства на страх и тревога са храна за други зли същества. Не трябва да позволяваме да ни завладяват такива мисли, тъй като на Юпитер такива демони ще ни заобикалят много повече отколкото сега.
Но в това отношение от нищо не трябва да се страхува този, който като разумен човек пази дрехата си чиста така, че да не се събират мухи около нечистотиите.
към текста >>
155.
Евангелието на познанието и неговата молитва. Предварителна бележка
GA_245 Указания за езотеричното обучение
Човекът, който в развитието на Земята е последният член на Йерархиите, трябва да се издигне до тях също и по
отношение
на съзнанието.
Да се накарат съвременниците да участват в такова дълбоко изживяване, това можеше да стане най-добре по пътя на изкуството. Да се представи изживяващата се в съдбата на човечеството Карма по този начин, това беше изискването на времето. Рудолф Щайнер изпълни това изискване. След като Г ерманският Дух изпълни народностната си мисия в разцвета на своята класика и се вля в околния свят, сега беше дошло времето да бъде индивидуализиран Духът и да се предвидят бъдещите културни епохи, които отново ще обединят това, което беше на път да се атомизира. Действащите в душата жизнени сили трябва да обхванат материята и да я проникнат така, че тя да бъде осветена отвътре и да стане вътрешно прозрачна.
Човекът, който в развитието на Земята е последният член на Йерархиите, трябва да се издигне до тях също и по отношение на съзнанието.
Докато това му се удаде, той още често ще пропада об-ратно в мрака, но в тази борба за издигане той не трябва да отслабва. Пътищата към тази цел ни се посочват чрез правилно разбраните изкуство, наука и религия.
към текста >>
156.
Древни и съвременни духовни упражнения. Лекция от 27 Май 1922, Дорнах
GA_245 Указания за езотеричното обучение
Как човекът днес, ако правилно схваща своето време и
отношение
то си към него, може да достигне до по-висше познание, е описано във втората част на моята книга «Въведение в Тайната наука», и по-подробно в книгата «Как се постигат познания за висшите светове», също и в други книги...
Начинът за постигане на свръхсетивно познание в древни времена е бил съвсем различен от начина, по който се постига такова познание днес. Често съм обръщал внимание, че в древни времена човечеството е притежавало инстинктивно ясновидство, че това ясновидство е преминало през различни фази и постепенно се е развило до възгледите за света, които днешният човек трябва да нарече свои собствени, и че от това обикновено съзнание може да бъде развито едно по-висше съзнание.
Как човекът днес, ако правилно схваща своето време и отношението си към него, може да достигне до по-висше познание, е описано във втората част на моята книга «Въведение в Тайната наука», и по-подробно в книгата «Как се постигат познания за висшите светове», също и в други книги...
към текста >>
Там той чувствал съвсем различно по
отношение
на света, отколкото тук е чувствал като човек.
Йога обаче разпростирал върху дихателния процес своето душевно мислене. Той насочвал това душевно мислене повече навътре в себе си. И в резултат на това от неговата душа се издигало особено себечувстване, особено чувство за Аз. Той обаче чувствал това не както човек тук между раждането и смъртта в обкръжението на природата, а поради това че е разпростирал своето душевно мислене в дихателния процес, той се чувствал като изпълнен със спомени от времето, преди да е слязъл на Земята, от времето, когато е бил едно духовно-душевно същество в един духовно-душевен свят, както днешният човек с нормално съзнание има един жив спомен за нещо, което се е случило преди десет години, например за случка, която е преживял в гората и за своето настроение тогава. Точно така чрез този променен дихателен процес йога се е чувствал в цялото настроение, в цялото обкръжение, в което е бил като духовно-душевно същество в един духовно-душевен свят.
Там той чувствал съвсем различно по отношение на света, отколкото тук е чувствал като човек.
И от това, което го е обземало, от отношението на това събудено Себе към цялата Вселена, са произлезли тогава чудните древни поезии, красив резултат от които е например Бхагават Гита.
към текста >>
И от това, което го е обземало, от
отношение
то на това събудено Себе към цялата Вселена, са произлезли тогава чудните древни поезии, красив резултат от които е например Бхагават Гита.
Той насочвал това душевно мислене повече навътре в себе си. И в резултат на това от неговата душа се издигало особено себечувстване, особено чувство за Аз. Той обаче чувствал това не както човек тук между раждането и смъртта в обкръжението на природата, а поради това че е разпростирал своето душевно мислене в дихателния процес, той се чувствал като изпълнен със спомени от времето, преди да е слязъл на Земята, от времето, когато е бил едно духовно-душевно същество в един духовно-душевен свят, както днешният човек с нормално съзнание има един жив спомен за нещо, което се е случило преди десет години, например за случка, която е преживял в гората и за своето настроение тогава. Точно така чрез този променен дихателен процес йога се е чувствал в цялото настроение, в цялото обкръжение, в което е бил като духовно-душевно същество в един духовно-душевен свят. Там той чувствал съвсем различно по отношение на света, отколкото тук е чувствал като човек.
И от това, което го е обземало, от отношението на това събудено Себе към цялата Вселена, са произлезли тогава чудните древни поезии, красив резултат от които е например Бхагават Гита.
към текста >>
157.
Древни и съвременни духовни упражнения. Лекция от 20 Август 1922, Оксфорд
GA_245 Указания за езотеричното обучение
Човекът и неговото
отношение
към духовния свят
Човекът и неговото отношение към духовния свят
към текста >>
И тук тъкмо по
отношение
на познанието на посвещението въпросът е преди всичко в това, човек да е в състояние да извърши принципна преориентация на цялото си душевно устройство.
Това, което ще бъде съобщено тук, е предмет на така нареченото инициационно познание, познание на посвещението, на онова посвещение, което в по-древните времена на човешкото развитие е придобивано в по-друга форма, отколкото трябва да го придобиваме ние днес в нашата епоха. Не трябва да възстановяваме отново старото - това вече съм го казвал в други лекции, - а да встъпим и да вървим по изследователския път към свръхсетивните светове в смисъла на мисленето и чувстването на нашето време.
И тук тъкмо по отношение на познанието на посвещението въпросът е преди всичко в това, човек да е в състояние да извърши принципна преориентация на цялото си душевно устройство.
към текста >>
Преди всичко бих желал да изтъкна един важен момент, който отличава познанието на посвещението: човекът все повече и повече чувства как колкото по-навътре прониква в живота на свръхсетивния свят, толкова повече неговата телесност изчезва по
отношение
на това, в което тази телесност участва в обикновения живот.
Преди всичко бих желал да изтъкна един важен момент, който отличава познанието на посвещението: човекът все повече и повече чувства как колкото по-навътре прониква в живота на свръхсетивния свят, толкова повече неговата телесност изчезва по отношение на това, в което тази телесност участва в обикновения живот.
Да се запитаме как се осъществяват нашите преценки в живота. В нашия живот здраво се установяват симпатия и антипатия. Симпатия и антипатия към природните явления и преди всичко симпатия и антипатия към другите хора. Във всичко това участва нашето тяло. Разбира се, ние влагаме в него тази симпатия и антипатия, които в голямата си част имат своето основание пряко във физическите процеси на нашето тяло.
към текста >>
Развитието към инициация се проявява особено силно в едно
отношение
: в действието на паметта, на спомена за изживяното по време на инициационното познание.
Развитието към инициация се проявява особено силно в едно отношение: в действието на паметта, на спомена за изживяното по време на инициационното познание.
- В обикновения живот ние изживяваме себе си. Нашият спомен, нашата памет е понякога малко по-добра, понякога малко по-лоша, но ние се сдобиваме с памет. Ние имаме изживявания и по-късно си спомняме за тях. С това, което изживяваме в свръхсетивните светове, нещата не стоят така. Може да го изживеем в неговото величие, в неговата красота, в неговата важност - но след като е било изживяно, то отминава.
към текста >>
И когато трябва да съобщи някому свръхсетивни истини, тъкмо тогава човек забелязва тази промяна на паметта по
отношение
на свръхсетивните истини.
То се запомня, то се отпечатва в паметта само тогава, когато човек с най-голямо усилие облече в понятия това, което вижда в свръхсетивния свят, когато пренесе със себе си своя разум в свръхсетивния свят. Това е съвсем трудно. Тъй като там, отвъд, човек трябва да мисли по същия начин, без неговото тяло да му помага при това мислене. Ето защо човек трябва предварително да е укрепил своите понятия, предварително да е придобил здрава логика в мисленето, та когато погледне отвъд, да не забравя постоянно тази логика. Примитивните ясновидци могат да видят някои неща, но тъкмо те забравят логиката, когато са отвъд.
И когато трябва да съобщи някому свръхсетивни истини, тъкмо тогава човек забелязва тази промяна на паметта по отношение на свръхсетивните истини.
И от това вижда как нашето физическо тяло участва при осъществяването на паметта, не при мисленето, а при употребата на паметта, която постоянно се намесва в свръхсетивното.
към текста >>
Ако наречем веществото позитив, тогава по
отношение
на позитива трябва да наречем Духа негатив.
Това е инспирацията. Сега там нахлува нещо, което не е някакво по-фино вещество, а което се отнася към веществото така, както негативът се отнася към позитива. Това, което е противоположно на веществото, сега нахлува в освободеното от етера човешко устройство. Важното е да можем да осъзнаем: Духът не е само по-фино, по-етерно вещество; това не е вярно.
Ако наречем веществото позитив, тогава по отношение на позитива трябва да наречем Духа негатив.
Същото е както ако имам в портмонето - да кажем - голямото състояние от пет шилинга и дам един шилинг, остават ми четири шилинга, давам още един, остават три и т.н., докато не остане нито един. Тогава аз мога да направя дългове. Когато имам да дължа един шилинг, тогава имам по-малко отколкото ако нямам никакъв шилинг.
към текста >>
158.
Бележки
GA_245 Указания за езотеричното обучение
По
отношение
на превеждането на английските наименования на немски в документите има няколко варианти, които са поставени в скоби.
7. Това означение и преводът на немски, на вероятно дадените от Е. П. Блаватска на английски език месечни добродетели и разширенията («се превръща в ...») произхождат от Рудолф Щайнер.
По отношение на превеждането на английските наименования на немски в документите има няколко варианти, които са поставени в скоби.
Оригинални документи не се намират в архива. Първото печатане е това издание.
към текста >>
159.
Рудолф Щайнер - Обзор върху литературното му и художествено дело
GA_245 Указания за езотеричното обучение
7. Мистиката в зората на съвременния духовен живот и нейното
отношение
към модерния светоглед, 1901
7. Мистиката в зората на съвременния духовен живот и нейното отношение към модерния светоглед, 1901
към текста >>
160.
1. Първа лекция, 10 Октомври 1915 год.
GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура
Ако един алхимик от онези времена беше почтен в своите стремежи и не се афишираше за егоистична полза, той още работеше в определено
отношение
със старите инспирации и интуиции.
Можем да си представим, че в най-ранните епохи на Земната еволюция тази дарба за древно ясновидство беше много силна, много активна, с резултата, че обсегът на човешкия духовен поглед в онези времена беше изключително широк и всеобхватен. Това древно ясновидство след това постепенно отслабна до времената, когато почти всички човешки същества бяха изгубили способността за виждане в духовния свят, и Мистерията на Голгота дойде в замяна. Но определена частица от старите способности на душата се запази, и доказателство за това се намира, например, в природознанието, което съществуваше до XIV и XV, и дори до XVI и XVII век. Това природознание беше много различно по характер от съвременната естествена наука. То беше природознание, способно до известна степен все още да се осланя не на ясно, Имагинативно ясновидство, но въпреки това на инспирации и интуиции, които после бяха използвани и доразвити от т.н. алхимици.
Ако един алхимик от онези времена беше почтен в своите стремежи и не се афишираше за егоистична полза, той още работеше в определено отношение със старите инспирации и интуиции.
Докато бе зает със своите външни дейности, следите от старото ясновидство все още се раздвижваха вътре в него, макар и повече непридружавани от каквото и да е сигурно познание. Но броят на хората, в които тези признаци на древно ясновидство оцеляваха, постоянно намаляваше. Често съм казвал, че тези следи могат много лесно да бъдат изведени до състояние на атавистично, зрително ясновидство. Показвали сме по много различни начини как това атавистично ясновидство може да се прояви в нашето време.
към текста >>
Ако се върнем назад в имагинация към предисторическите епохи на общочовешкото духовно развитие, ще намерим, че по
отношение
на духовното познание, хората бяха в относително щастливо положение.
Сега трябва да размислим над тази фаза от еволюцията на човечеството като на съпътствана от едно друго явление.
Ако се върнем назад в имагинация към предисторическите епохи на общочовешкото духовно развитие, ще намерим, че по отношение на духовното познание, хората бяха в относително щастливо положение.
Повечето човешки същества, всъщност всички, знаеха за духовния свят чрез непосредствено виждане. Точно както човекът на съвременността вижда минералите, растенията и животните и долавя тоновете и цветовете, така и хората някога в миналото усещаха духовния свят; той беше конкретна реалност за тях. Така че в онези стари времена, когато напълно будното съзнание за външния, материален свят беше замъглено по време на сънуването или на дълбокия сън, фактически нямаше никой, който да не би бил свързан с мъртвия, стоял близо до него по време на живота. В будно състояние човек можеше да общува с живите; по време на сън или сънуване, с мъртвите. Учение за безсмъртието на душата би било толкова излишно в тези прастари времена, както би било в наши дни да започнем да доказваме, че растенията съществуват.
към текста >>
Точно такова
отношение
щеше да бъде възприето в прадревните времена, ако някой сметнеше за необходимо да доказва, че душата също живее и след смъртта.
Точно както човекът на съвременността вижда минералите, растенията и животните и долавя тоновете и цветовете, така и хората някога в миналото усещаха духовния свят; той беше конкретна реалност за тях. Така че в онези стари времена, когато напълно будното съзнание за външния, материален свят беше замъглено по време на сънуването или на дълбокия сън, фактически нямаше никой, който да не би бил свързан с мъртвия, стоял близо до него по време на живота. В будно състояние човек можеше да общува с живите; по време на сън или сънуване, с мъртвите. Учение за безсмъртието на душата би било толкова излишно в тези прастари времена, както би било в наши дни да започнем да доказваме, че растенията съществуват. Само си представете какво би се случило в днешно време, ако някой се захване да доказва, че растенията съществуват!
Точно такова отношение щеше да бъде възприето в прадревните времена, ако някой сметнеше за необходимо да доказва, че душата също живее и след смъртта.
към текста >>
Точно както по
отношение
на света, науката не е същото нещо, каквото е обикновеното сетивно възприятие; самото ясновидство е различно нещо от разбиране на видяното.
Тук (в жълтото) ясновидството все още присъства с пълна сила; то постепенно започва да изчезва все повече и повече, докато най-ниската точка е достигната в средата на XIX век, и след това има отново възход. Но разбирането на духовния свят не е същото като ясновидството.
Точно както по отношение на света, науката не е същото нещо, каквото е обикновеното сетивно възприятие; самото ясновидство е различно нещо от разбиране на видяното.
В най-ранните епохи хората бяха задоволени, в по-голямата част, със свръх-сетивно виждане; те не стигаха до въпроса за размисъл в някаква по-голяма степен за това какво беше виждано, защото бяха удовлетворени от своето ясновидство. Но сега, мисленето твърде много излезе на преден план. Линията а-b, следователно, показва ясновидството, виждането; линията c-d показва мисълта или разсъжденията за духовния свят.
към текста >>
В определен смисъл, езотериците се базираха на основателен принцип, и когато виждаме неведнъж
отношение
то, възприемано днес спрямо езотеричното знание, можем да разберем и да съчувстваме на онези, които казваха по онова време, че не искат и да чуят за това то да бъде направено общоизвестно.
Но езотериците на XIX век не бяха готови да предадат езотеричното знание, и следователно трябваше да бъде одобрен различен метод. Как той се появи е заплетена история. Особено в случаите при основаване на групи, аз често съм говорил за случилото се тогава. Езотериците казваха: Ние не желаем езотеричното знание да бъде направено общодостъпно, но съзнаваме, че материализмът на епохата трябва да бъде спрян.
В определен смисъл, езотериците се базираха на основателен принцип, и когато виждаме неведнъж отношението, възприемано днес спрямо езотеричното знание, можем да разберем и да съчувстваме на онези, които казваха по онова време, че не искат и да чуят за това то да бъде направено общоизвестно.
Трябва да осъзнаем също, че отново и отново може да се види как откритото съобщаване на езотерично знание води до беди, и че онези, които придобиват такова знание, самите те са причината за пречките и препятствията по пътя на неговото разпространение. В последните седмици често сме говорили за факта, че твърде малко се вземат под внимание тези спънки и трудности. Най-злочести преживявания се срещат, когато става въпрос за публикуването на езотерично знание. Помощ оказвана и при най-добро желание към хората дори тогава най-елементарните неща водят до бедствие! Трудно ще повярвате колко често се случва един съвет да бъде даден някому и той да не му се хареса.
към текста >>
161.
2. Втора лекция, 11 Октомври 1915 год.
GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура
По този случай бих желал да ми позволите да включа определени лични
отношения
наред със съдържанието на самата история, защото онова, което трябва да се добави по темата третирана в лекцията вчера, е необходимо за нашето проучване днес и след внимателно обмисляне вярвам, че е правилно да вмъкна повече подробности.
По този случай бих желал да ми позволите да включа определени лични отношения наред със съдържанието на самата история, защото онова, което трябва да се добави по темата третирана в лекцията вчера, е необходимо за нашето проучване днес и след внимателно обмисляне вярвам, че е правилно да вмъкна повече подробности.
към текста >>
Данните, вече изнесени в Теософското Общество по онова време, се основаваха на проучвания, свързани в определено
отношение
с медиумизъм.
Този член на Теософското Общество, който по време на неговото основаване от Блаватска бе вземал участие в най-важните заседания, т.е. един член, най-сериозно участвал в дейността на Обществото, постави въпроса: "По какъв начин тази информация за света на Атлантида е била придобита? " Въпросът бе много показателен, защото дотогава този член беше запознат само с методите, чрез които такива сведения бяха достигани в Теософското Общество, а именно, чрез определен вид медиумно изследване.
Данните, вече изнесени в Теософското Общество по онова време, се основаваха на проучвания, свързани в определено отношение с медиумизъм.
С други думи, някой бе поставян в нещо като медиумно състояние не може да се нарече транс, но е медиумно състояние и ако условията бяха подходящи, то ставаше възможно за лицето, макар и не в състояние на нормално съзнание, да съобщава определена информация по въпроси отвъд обсега на обикновеното съзнание. Ето как се правеха разкритията по онова време и въпросният член на Теософското Общество, който смяташе, че сведения за предисторически събития можеха да бъдат достигани само по този начин, разпитваше каква личност имаме сред нас, която можем да използваме като медиум за такива изследвания. След като аз бях, естествено, отказал да възприема този метод на проучване и наблягах от самото начало върху строго индивидуалното изследване, и тъй като разкритото от мен по онова време бе резултат изцяло от моите собствени, лични проучвания, задаващият въпроса не ме разбра изобщо, не разбра, че това беше нещо съвсем различно от всичко, направено дотогава в Теософското Общество. Пътят, който бях определил за себе си обаче, бе следният: Да се отхвърлят всички предишни начини на изследване и разбира се, чрез свръхсетивни възприятия да се изследва чрез употреба само на разкритото от онзи, който е самият той изследовател.
към текста >>
Ако сравните с казаното в моята книга "Теософия" за Душевния свят и за Духовния свят първоначално хората се опитваха винаги да го опровергават, но аз считам, че днес достатъчен брой са способни да мислят обективно по темата вие ще намерите много значими различия, точно защото по
отношение
също и на тези сфери методите на изследване бяха различни.
Ако сравните с казаното в моята книга "Теософия" за Душевния свят и за Духовния свят първоначално хората се опитваха винаги да го опровергават, но аз считам, че днес достатъчен брой са способни да мислят обективно по темата вие ще намерите много значими различия, точно защото по отношение също и на тези сфери методите на изследване бяха различни.
Понеже всички методи на проучване, използвани в Теософското Общество, включително дори и онези, използвани за изследване живота на мъртвите, водеха началото си от похватите за които говорих.
към текста >>
Така че виждате, каквото Теософското Общество имаше да предложи на света беше, преди всичко, в определено
отношение
продължаване на опита, направен по-рано от окултистите.
Така че виждате, каквото Теософското Общество имаше да предложи на света беше, преди всичко, в определено отношение продължаване на опита, направен по-рано от окултистите.
Но може и да се каже, че това не бе случаят, за който ще чуем след малко. Взето като цяло обаче, то бе продължение на опита, който от средата на XIX век бе последствие от компромиса между екзотерици и езотерици, като изключим това, че по-късно нещата бяха направени доста по-езотерични от Теософското Общество. Докато предшестващият опит бе направен, за да представи медиумите пред света, членовете на Теософското Общество предпочитаха да работят само в своя тесен кръг и просто да съобщават резултатите. Това бе важно различие, защото там някои хора се връщаха към метод на изследване, установен като общоприета традиция от различните Ордени преди средата на XIX век. Изложих това, защото трябва силно да подчертаем факта, че с появата на нашата Духовна Наука един напълно нов метод, който взе изцяло под внимание дейността и становището на съвременната наука, бе внесен в окултното Движение.
към текста >>
Защото каквото бе предприето с цел да насочи световното внимание към съществуването на духовен свят, трябваше в определено
отношение
да бъде върнато назад от сериозните окултисти, защото то бе един провал.
Ситуацията сега беше извънредно трудна, ужасно трудна.
Защото каквото бе предприето с цел да насочи световното внимание към съществуването на духовен свят, трябваше в определено отношение да бъде върнато назад от сериозните окултисти, защото то бе един провал.
Беше необходимо да се покаже, че не може да се има никакво доверие на представяното от спиритуализма, въпреки факта, че той имаше много привърженици. Той беше изцяло материалистичен, беше чисто дилетантство. Единствените хора на науката, занимаващи се с него бяха онези, които искаха да добият информация по повърхностен, материалистичен начин относно духовния свят. Освен това, Елена Блаватска бе казала ясно на Американската Ложа при напускането си, че няма никакво намерение да крие от света онова, което знаеше. А тя знаеше много, защото можеше след това да си спомня предаденото чрез нея.
към текста >>
Но понеже определени индийски окултисти имаха заслугата за освобождаването и от нейния плен, те я държаха в ръцете си в определено
отношение
.
От това можете да добиете представа за случилото се в тази душа, и какво съчетание от фактори, всички появили се в света заради Елена Блаватска, се получи.
Но понеже определени индийски окултисти имаха заслугата за освобождаването и от нейния плен, те я държаха в ръцете си в определено отношение.
И просто нямаше възможност да им се попречи да я използват за предаване на света на онази част от окултизма, подходяща за техните стремежи. И така нещо много необикновено беше "уредено" ако мога да използвам тази нескопосана дума. Какво беше уредено, може да се изрази приблизително по следния начин: Индийските окултисти искаха да отстояват свои особени цели в противоречие с тези на другите окултисти, и за тази цел те използваха Елена Блаватска. Бяха и дадени инструкции да се постави под определено влияние, за да може в нейния случай медиумните състояния винаги да се причиняват отвън а това също правеше възможно да се внесат всякакви неща в света чрез нея.
към текста >>
Ако рационалната философия го задоволява и той не желае нищо повече, нека си остане доволен с нея, но ще трябва да се откаже в опита си да намери в рационалната философия онова, което за съжаление тя не може да съдържа, а именно, истинския Бог и реалността, лежаща в основата на развитието на нещата, и едно свободно
отношение
на Бог към света." Негативната философия ще "остане в най-крайна степен философия за училищата, а Позитивната философия такава за живота.
Господ Бог като Творец, Вседържител и Властелин на Космоса е представен тук съвсем като човек в Неговите мисли и действия." Шелинг имаше куража да изведе антропоморфизма до неговите най-крайни изводи. Той провъзгласи човека и цялото му жизнено съдържание за божествени; и тъй като не само разумното принадлежи към това жизнено съдържание, а също и неразумното, той можеше да обясни съществуването на неразумността в света. За тази цел той трябваше да разшири разумните възгледи на мислещото съзнание чрез добавяне на нещо друго, чиито произход не лежи в мисленето. Този според него по-висш възглед, той нарече "позитивна философия". "Това", казва той, "е истински свободната философия; всеки, който не я желае, може да я отхвърли; аз оставям всекиго свободен; аз казвам само, че ако някой желае например да установи действителната посока на развитие на нещата, да има едно волево сътворение на света и т.н., той може да успее само следвайки пътя на философия като тази.
Ако рационалната философия го задоволява и той не желае нищо повече, нека си остане доволен с нея, но ще трябва да се откаже в опита си да намери в рационалната философия онова, което за съжаление тя не може да съдържа, а именно, истинския Бог и реалността, лежаща в основата на развитието на нещата, и едно свободно отношение на Бог към света." Негативната философия ще "остане в най-крайна степен философия за училищата, а Позитивната философия такава за живота.
Само чрез двете заедно ще дойде посвещаването, което хората могат да очакват от философията. Добре е известно, че Елевзинските Посветени разграничаваха Малките от Големите Мистерии; Малките бяха подготовка за Големите.... Позитивната философия е необходимата последица от Негативната философия, когато това се разбира правилно. Следователно може да се каже: В Негативната философия се честват Малките Мистерии, а в Позитивната философия Големите."
към текста >>
162.
3. Трета лекция, 16 Октомври 1915 год.
GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура
Още повече, че специфични подробности ще трябва да се разкажат утре във връзка с Окултното Движение и неговите
отношения
с цивилизацията и културата.
Тъй като трябва да се обсъдят и други теми, днес ще добавя само един кратък момент към нещата, за които научаваме през последните няколко дни.
Още повече, че специфични подробности ще трябва да се разкажат утре във връзка с Окултното Движение и неговите отношения с цивилизацията и културата.
Трябва обаче да вмъкна в хода на нашето изучаване една тема, която е много важна. Вие ще си припомните определени неща, казани от мен във връзка с брошурата на фон Рангел "Наука и Теософия", и когато ги повторя ще осъзнаете, че от гледна точка на Духовната Наука може да се придаде голямо значение на настъпването на материализма; да възприемем само едно критично отношение ще бъде много погрешно.
към текста >>
Вие ще си припомните определени неща, казани от мен във връзка с брошурата на фон Рангел "Наука и Теософия", и когато ги повторя ще осъзнаете, че от гледна точка на Духовната Наука може да се придаде голямо значение на настъпването на материализма; да възприемем само едно критично
отношение
ще бъде много погрешно.
Тъй като трябва да се обсъдят и други теми, днес ще добавя само един кратък момент към нещата, за които научаваме през последните няколко дни. Още повече, че специфични подробности ще трябва да се разкажат утре във връзка с Окултното Движение и неговите отношения с цивилизацията и културата. Трябва обаче да вмъкна в хода на нашето изучаване една тема, която е много важна.
Вие ще си припомните определени неща, казани от мен във връзка с брошурата на фон Рангел "Наука и Теософия", и когато ги повторя ще осъзнаете, че от гледна точка на Духовната Наука може да се придаде голямо значение на настъпването на материализма; да възприемем само едно критично отношение ще бъде много погрешно.
към текста >>
Критичното
отношение
е винаги най-лесното, когато нещо се изправя срещу друго.
Критичното отношение е винаги най-лесното, когато нещо се изправя срещу друго.
Следователно е важно да се осъзнае, че настоящият етап в еволюцията на човечеството, който може да се нарече материалистичен възглед за света, дойде през XIX век напълно неизбежно. Той вече беше щедро охарактеризиран, но могат да бъдат описани два аспекта, които ще ни изяснят цялостното му значение по два начина.
към текста >>
163.
4. Четвърта лекция, 17 Октомври 1915 год.
GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура
Дори и сред онези, които знаеха нещо за духовните светове, възникна голямо объркване в течение на XIX век по
отношение
на тема с която, ако едно духовно Движение би искало да има истински прогрес, е абсолютно необходимо да бъде наясно.
Освен всичко това имаше и нещо друго.
Дори и сред онези, които знаеха нещо за духовните светове, възникна голямо объркване в течение на XIX век по отношение на тема с която, ако едно духовно Движение би искало да има истински прогрес, е абсолютно необходимо да бъде наясно.
Объркването се дължеше на факта, че Ариман и Луцифер постоянно бяха смесвани. Хората вече не бяха способни да правят разлика между тях. Принципа на злото и характерното за злото това го разбираха, и не виждаха нужда от по-ясно разграничаване. Дори Гьоте бе неспособен да различи Ариман когото той наричаше Мефистофел от Луцифер. В Гьотевото представяне те бяха неразличими, понеже Мефистофел е смесица, кръстоска между Ариман и Луцифер.
към текста >>
От друга страна, "Езотеричен Будизъм" на Синет, а също и в известно
отношение
"Тайната Доктрина" на Блаватска бяха направили голямо впечатление, особено на хората, наистина решени да търсят духовен свят.
От друга страна, "Езотеричен Будизъм" на Синет, а също и в известно отношение "Тайната Доктрина" на Блаватска бяха направили голямо впечатление, особено на хората, наистина решени да търсят духовен свят.
И това естествено отново разтревожи онези, които имаха основание да се тревожат при възможността да се появи едно Окултно Движение с такава източна насоченост.
към текста >>
Всъщност, голямо добро бе направено по
отношение
на твърдението на Синет за Осмата Сфера, защото погрешността на посоченото за Осмата Сфера и Луната бе изтъкнато особено остро от тази страна.
Всъщност, голямо добро бе направено по отношение на твърдението на Синет за Осмата Сфера, защото погрешността на посоченото за Осмата Сфера и Луната бе изтъкнато особено остро от тази страна.
Но в същото време това беше съчетано с друго учение. Твърдеше се от тези среди, че човекът е свързан с Луната не по описания от Синет начин, а по по-различен. Наистина, този по-различен начин не бе подробно описан, но можеше да се долови, че тези хора бяха осъзнали нещо за процеса на Лунното отделяне от Земята, както съм го представил в книгата "Тайната Наука". Но те придадоха голямо значение на следното, казвайки:
към текста >>
Ако помислим за човека, какъвто е той между раждането и смъртта, можем да си представим, че по
отношение
на своята еволюция той се намира под въздействието на Духовете на Формата.
Ако помислим за човека, какъвто е той между раждането и смъртта, можем да си представим, че по отношение на своята еволюция той се намира под въздействието на Духовете на Формата.
Това е посочено също и в "Тайната Наука". Но ако след това помислим върху неговия живот между смъртта и следващото раждане, трябва да се вземе предвид един съществен факт, а именно, че сферите на дейност на тези Духове на Формата се разпределят в седем категории, само една от които е определена за Йехова, а именно отнасящата се главно за живота между раждането и смъртта. Другите шест категории Духове на Формата водят живота между смъртта и новото раждане.
към текста >>
Книгата "Тайната Наука" се занимава в детайли от една страна с неговите
отношения
с Луната, от друга страна с
отношения
та му с планетите.
Това е което всъщност се случи, и можете да прочетете за него в съответната литература. Често ще намирате твърдението, че човекът няма нищо общо с другите планети в нашата Слънчева Система но подразбиращото се от това е: Нищо общо с водещите Духове на тези планети на нашата Слънчева Система. Това силно се изтъкваше, за да не развиват хората представи, които биха ги довели до осъзнаване правдоподобността на учението за прераждането. И така, другата задача бе да се представи истината като протиположност на заблудата. Ако прочетете "Тайната Наука", отново ще намерите подчертаване на факта, че е необходимо за човека да отпътува от Земята, защото трябва да прекара част от своя живот на други планети.
Книгата "Тайната Наука" се занимава в детайли от една страна с неговите отношения с Луната, от друга страна с отношенията му с планетите.
към текста >>
А сега е време да се покаже в какво
отношение
това изкривено учение за Луната е много специална отстъпка пред материализма и как начинът, по който после бе поправено от Блаватска, всъщност направи нещата дори още по-зле, защото от една страна, с голяма дарба за окултизъм каквато Синет не притежаваше тя коригира неговите твърдения, но от друга страна използва отделни методи, посредством които грешката можеше да се запази дори още по-сигурно.
А сега е време да се покаже в какво отношение това изкривено учение за Луната е много специална отстъпка пред материализма и как начинът, по който после бе поправено от Блаватска, всъщност направи нещата дори още по-зле, защото от една страна, с голяма дарба за окултизъм каквато Синет не притежаваше тя коригира неговите твърдения, но от друга страна използва отделни методи, посредством които грешката можеше да се запази дори още по-сигурно.
към текста >>
164.
5. Пета лекция, 18 Октомври 1915 год.
GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура
Крепостта, която е най-лесна за превземане от Луцифер, е човешката глава; и всичко, което е подобно на главата по
отношение
разпределението на минералния елемент, така че той да може да бъде измъкнат по същия начин, е наравно изложено на опасността от изпращане в Осмата Сфера.
Ако всичко течеше гладко за Луцифер и Ариман, ако те бяха способни навсякъде да изтръгват толкова, колкото от органа на главата, Земната еволюция скоро щеше да достигне точка, където Луцифер и Ариман можеха да успеят в унищожаването на нашата Земя и в отвеждането на цялата еволюция на световете в Осмата Сфера, така че Земната еволюция като цяло щеше да поеме по различен курс. Затова Луцифер се стреми да разгърне своята най-голяма мощ на мястото, където човекът е най-уязвим, а именно в своята глава.
Крепостта, която е най-лесна за превземане от Луцифер, е човешката глава; и всичко, което е подобно на главата по отношение разпределението на минералния елемент, така че той да може да бъде измъкнат по същия начин, е наравно изложено на опасността от изпращане в Осмата Сфера.
Последствието от това намерение на Луцифер и Ариман е не друго, а възможните страшни образи как цялата еволюция на човечеството може да изчезне в Осмата Сфера, така че тази еволюция би поела по различен курс.
към текста >>
Яхве следователно трябвало да се погрижи, точно както бе направил по
отношение
на минералната област, да не може всичко да се поддаде на атаките на Луцифер и Ариман.
Това се отнася за външната, физико-минерална област. Но в човешката област също било нужно да се създаде противотежест на стремежа, насочен към човешката глава. Точно както във външния свят материалността трябвало да бъде сгъстена, така че Луцифер и Ариман да не могат да я разтворят чрез тяхната алхимия, така и в човешкото същество трябвало нещо да бъде установено срещу органа, който най-лесно може да бъде атакуван от Луцифер и Ариман.
Яхве следователно трябвало да се погрижи, точно както бе направил по отношение на минералната област, да не може всичко да се поддаде на атаките на Луцифер и Ариман.
към текста >>
Отношение
то, досега преобладаващо сред нас, трябва да се прекрати, тъй като Духовната Наука е основана не върху авторитета, а върху познанието.
Потвържденията ще бъдат намерени чрез проверяването. Всеки път, когато думата "доверие" се е използвала сред нас, това е било сигнал за опасност; било е знак, че сме навлезли в период, когато ни заплашват опасности.
Отношението, досега преобладаващо сред нас, трябва да се прекрати, тъй като Духовната Наука е основана не върху авторитета, а върху познанието.
Времето да бъдем небрежни относно настоящата Духовна Наука свърши. Ще бъдат нащрек врагове навсякъде и ще трябва много да се борим; ще трябва да направим себе си готови да се справим с битката, и когато объркани умове се чувстват принудени да се хвърлят в борбата, това ще даде особена възможност да се развиват на силите, работещи срещу нашето духовно-научно Движение.
към текста >>
Мадам Блаватска, която знаеше много добре, че този род неща със сигурност ще бъдат изложени рано или късно, поправи в своята "Тайната Доктрина" някои от грешките, но тъй като тя не избра да разясни част от мистерията освен подходящото за нейната цел, и тъй като освен това е лишена от литературната дарба на своя ученик, нейното учение по
отношение
на Седемте Планети и Осмата Сфера ще бъде "не по вкуса на тълпата", която ще продължи да смята за вярно обяснението на г-н Синет в "Езотеричен Будизъм"..."
Читателите на "Езотеричен Будизъм" ще си спомнят, че вътре е казано, че човекът се развива на седем планети; три от които (включително Земята) са видими, а останалите четири са съставени от материя, твърде разредена за да бъде видяна. Освен това има и осма планета, Луната, в която материята "изпъква" още по-силно, отколкото на Земята. Всичко по-силно заблуждаващо е невъзможно за схващане.
Мадам Блаватска, която знаеше много добре, че този род неща със сигурност ще бъдат изложени рано или късно, поправи в своята "Тайната Доктрина" някои от грешките, но тъй като тя не избра да разясни част от мистерията освен подходящото за нейната цел, и тъй като освен това е лишена от литературната дарба на своя ученик, нейното учение по отношение на Седемте Планети и Осмата Сфера ще бъде "не по вкуса на тълпата", която ще продължи да смята за вярно обяснението на г-н Синет в "Езотеричен Будизъм"..."
към текста >>
165.
6. Шеста лекция, 19 Октомври 1915 год.
GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура
Сега в живота на физически план в много
отношения
сме предпазени от отклонения в една или друга посока.
Сега в живота на физически план в много отношения сме предпазени от отклонения в една или друга посока.
Преди много години обърнах внимание на тази защита, когато във връзка с проблема за Пазача на Прага дадох определени загатвания, които бяха разширени с течение на времето. Дори в ранните статии, сега събрани в книгата "Как се постигат познания за висшите светове? ", бе показано как на физически план човекът е предпазен от твърде лесни отклонения в една или друга посока в интелектуалния и моралния живот. Ние навлизаме в съществуване по такъв начин, че определени ръководни сили за живот са заедно с нас през нашето детство. Добре знаем, че едва в по-късните години достигаме етапа да бъдем способни да упражняваме нашата способност за свободно отсъждане.
към текста >>
Когато се приближаваме към идеи за духовния свят, ние ставаме в определено
отношение
по-свободни.
Когато се приближаваме към идеи за духовния свят, ние ставаме в определено отношение по-свободни.
Често се е казвало и трябва отново и отново да бъде повтаряно, че приближаването към духовния свят е също и един вид пробуждане от обичайните условия и обстоятелства в живота; отново, следователно, това е изменение в метаморфозите на живота, подобно на метаморфозата, водеща от детството към способността за свободно отсъждане в по-късния живот.
към текста >>
Но единствената им цел бе да осигурят учението за повтарящите се Земни животи да бъде отстранено дори още по-убедително; оттук и тяхното отричане, че човекът, както съм показал в "Тайната Наука", в хода на своята Земна еволюция влиза в
отношения
с другите планети на Слънчевата Система.
Замесените бяха хора на познанието, те бяха добре информирани. Може да се каже, че те разбираха много повече от окултизъм, отколкото водещите членове на Теософското Общество.
Но единствената им цел бе да осигурят учението за повтарящите се Земни животи да бъде отстранено дори още по-убедително; оттук и тяхното отричане, че човекът, както съм показал в "Тайната Наука", в хода на своята Земна еволюция влиза в отношения с другите планети на Слънчевата Система.
към текста >>
Макариа е в нашата Слънчева система в
отношение
, което едва можем да посмеем да изразим.
Макариа е в нашата Слънчева система в отношение, което едва можем да посмеем да изразим.
В дух, душа, въображение, тя не излиза извън себе си; но тя не само гледа, а в същото време е и част от всичко; тя вижда себе си отнесена в онези небесни сфери, но по доста специален начин. От своето детство тя странства около Слънцето, и дори както сега е разкрито, в спирала, отдалечавайки се все повече и повече от центъра и обикаляйки по посока на външните области.
към текста >>
Много добре но ако е част и дял от учението, че онзи, който представлява и движението свързано с него, установява
отношения
та между себе си и другите точно чрез учението, желаейки да не бъде нищо повече от носителя на учението тогава това становище изисква от него да бъде нещо друго!
Важно е да усещаме противоречия като тези, защото ако пропускаме да отбелязваме такива явления сред нас, никога няма да намерим правилния път към познанието за духовния свят. Ненужно е да се казва, че много неща могат да ни убягнат, но трябва да имаме волята да си вземем бележка от такива противоречия. От друга страна обаче, трябва да се запомни, че противоречия от този тип се използват с цел да се разклати истината из основи. Предположете например, че някой би казал: един човек изнася учение, но самият той е пълен с противоречия дори с неморални наклонности, наистина е управляван от силите на злото; но учението е добро това безспорно може да се допусне.
Много добре но ако е част и дял от учението, че онзи, който представлява и движението свързано с него, установява отношенията между себе си и другите точно чрез учението, желаейки да не бъде нищо повече от носителя на учението тогава това становище изисква от него да бъде нещо друго!
Към него се отправят всякакви искания, и макар че в основата си учението е отхвърлено, се казва: учението е добро, но въпреки това човекът е лош! По този начин някой, който се чувства съвсем неспособен да схване учението, може да работи срещу него чрез онези, които вярват в него. Това е най-добрият начин за някой да подкопава учение, което не може да опровергае, защото както посочих вчера, тогава той се предава в ръцете на Луциферическите и Ариманическите сили.
към текста >>
В нашето Движението трябва да се подчертава възможно най-силно и това винаги се е правело откакто съм свързан с него да се възприеме правилно
отношение
спрямо атавистичното ясновидство, така че да няма заблуждения относно него.
Това е проблем, достоен за вниманието на хората, засягащ положението ни и искреността между нас, защото тези неща трябва да се разглеждат от по-висока позиция. Позовавам се на тези примери, защото са на разположение и защото те ни показват накъде трябва да бъде насочено вниманието ни.
В нашето Движението трябва да се подчертава възможно най-силно и това винаги се е правело откакто съм свързан с него да се възприеме правилно отношение спрямо атавистичното ясновидство, така че да няма заблуждения относно него.
Пример за това, което е било измисляно за да изкриви каквото правим или желаем да направим, е че е било казано: Всеки може да види, че това е Движение, съсредоточаващо се в развиването на ясновидство и тогава са били полагани усилия да се вметне, че всеки в Движението е принуждаван да развива ясновидство. Това вид на нещата хвърля мъгла върху Движението. Истината е обърната макар че е факт, че ясновидството трябва да бъде развито и е намерено добро средство за провокиране на омраза към Движението.
към текста >>
166.
7. Седма лекция, 22 Октомври 1915 год.
GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура
През първите години аз бях длъжен да представям определени неща с голяма сдържаност по простата причина, че са нужни години на изследване и строго проверяване по
отношение
на определени теми, и защото от самото начало бях твърдо решен никога да не публикувам или казвам нещо освен онова, за което мога да бъда отговорен, подлагайки го изцяло на категорична проверка.
От самото начало ние сме поели в посоката, изисквана от нуждите на настоящата епоха, вземайки предвид всички неща, за които ви разказвам накратко през последните седмици. Но за да следваме стриктно този курс, бе необходимо да се придаде различна форма на начина на работа, възприет навсякъде в Теософското Общество. Това естествено изискваше усилия, наистина упорити усилия. Бе поставен също и трудният въпрос как моята собствена работа можеше да намери място в литературата.
През първите години аз бях длъжен да представям определени неща с голяма сдържаност по простата причина, че са нужни години на изследване и строго проверяване по отношение на определени теми, и защото от самото начало бях твърдо решен никога да не публикувам или казвам нещо освен онова, за което мога да бъда отговорен, подлагайки го изцяло на категорична проверка.
към текста >>
Често съм казвал, дори и в публични лекции, че в основата на това стои подсъзнателен страх но същото е по
отношение
на вътрешния живот.
Духовният свят е преграден от две страни. От една страна, той е преграден от външната природа. Ние виждаме природата като воал, покриващ скритото под него. Ако човек може да скъса воала, той е в духовния свят. Материализмът се старае по всякакъв начин да попречи на хората да разпознаят, че отвъд този воал е духът.
Често съм казвал, дори и в публични лекции, че в основата на това стои подсъзнателен страх но същото е по отношение на вътрешния живот.
Човек съзнава своето мислене, чувстване и воля; но зад тях има нещо друго, а именно съществуването на душата, която преминава от едно прераждане в друго. И в тази област днешните религиозни общности не желаят да се разкрие, че зад мисленето, чувстването и волята лежи другата реалност.
към текста >>
167.
8. Осма лекция, 23 Октомври 1915 год.
GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура
Това трябва да се осъзнае, макар че това отново не означава, че опозицията трябва да се пренебрегва; става въпрос да се възприеме правилното
отношение
към нея.
Някои религиозни общности, каквито са те сега, винаги ще бъдат склонни да се противопоставят на изнасяното от Духовната Наука, защото нямат интерес да се посочи духа зад изразите на душевния живот и считат, че духът трябва да се пази скрит.
Това трябва да се осъзнае, макар че това отново не означава, че опозицията трябва да се пренебрегва; става въпрос да се възприеме правилното отношение към нея.
към текста >>
Тайни Общества или Ордени неизменно има нещо като "дясно крило", съставено от онези езотерици, желаещи да се придържат стриктно към принципа на мълчание по
отношение
на всичко, свързано с по-висшите тайни.
Това е тема, за която е изключително трудно да се говори, защото тук се докосваме до неща, които всеки неминуемо трябва да осъзнае от прочетено между редовете в литературата на Духовната Наука, и който чувства нещо от съдържащото се в нейните съобщения. В основата на нещата, към които се насочвам, лежи нещо много дълбоко, нещо много значимо. По определени причини е наистина опасно да се насочим от самата природа т.е. от външните проявления на природата към скритото зад природата. И поради тази опасност се стигна до онова, което посочих, малко или много метафорично, казвайки: В т.н.
Тайни Общества или Ордени неизменно има нещо като "дясно крило", съставено от онези езотерици, желаещи да се придържат стриктно към принципа на мълчание по отношение на всичко, свързано с по-висшите тайни.
Всички такива Ордени но както казах, изразите би трябвало да се вземат метафорично всички такива Ордени имат нещо като "дясно крило", нещо като "средна част", и нещо като "ляво крило". Склонността на онези, принадлежащи към лявото крило, винаги е да се даде гласност на определени езотерични сведения; но онези, принадлежащи на дясното крило, са изцяло против публикуването на каквото и да е, за което вярват, че трябва да остане под опеката на Тайните Ордени и Общества. Те отчитаха, че такова знание е опасно, ако попада в ръцете на некомпетентни хора, ако би се представяло в обществото от недостатъчно подготвени хора.
към текста >>
В много
отношения
те бяха станали Общества, където се преследват всякакви видове особени цели; те са Общества за подхранване на лично честолюбие и т.н.
След XIV, XV или XVI век обаче, тези основания загубиха своята обоснованост; те не могат да бъдат подкрепяни. Затова оттогава окултните Ордени задълго изгубиха значимостта, която някога им се придаваше.
В много отношения те бяха станали Общества, където се преследват всякакви видове особени цели; те са Общества за подхранване на лично честолюбие и т.н.
В много случаи те вече не са притежатели на никакво специално знание, а по-скоро на празен формализъм.
към текста >>
Общото схващане и
отношение
на хората се е променило.
Общото схващане и отношение на хората се е променило.
Да се пазят в тайна някои неща днес по начина, по който това можеше да се прави по-рано, вече не е възможно. Нека някой опита да се рови в ранния, изцяло автентичен символизъм и той скоро ще намери как има една малка трудност. Нашата епоха е такава на публичност и тя няма да толерира неестествена потайност, неестествена мистика. Нашата епоха иска всичко веднага да излиза наяве. Освен това може също да се каже, че за запознатите с публикуваната литература за символизма, едва ли нещо все още е недостъпно!
към текста >>
В други
отношения
изказването не е особено значимо; то бе по темата за Данте и Шекспир, но един пасаж е забележителен.
Ще взема един пример. В едно от своите изказвания известният английски писател Гарлайл споменава Данте, авторът на "Божествена Комедия".
В други отношения изказването не е особено значимо; то бе по темата за Данте и Шекспир, но един пасаж е забележителен.
Онези, четящи това изказване по начина, по който обикновените читатели са свикнали да четат а за повечето хора днес няма разлика между четенето на написано от Гарлайл и на статия във вестник няма да намерят нищо кой знае колко поразително. Но вниманието на някой, поел нещо от Духовната Наука не само в мозъка си като теория, но и в своите чувства, може да бъде привлечено от този пасаж. Гарлайл изтъква колко е забележително, че от събития, които външно изглеждат случайност, а също и от нещо, което изобщо не се е случило така както са искали хората, може да се стигне до неща с огромно значение. Гарлайл пояснява това, говорейки за съдбата на Данте. Данте бе изгонен от своя роден град поради своите политически възгледи, и бе длъжен да стане скитник.
към текста >>
Затова в пронизването на воала човек се лишава от общо преобладаващото приятелско
отношение
към човека и животното.
Разбира се, има личности, които чрез вярно обяснение на символите биха могли да доведат хората до етапа да бъдат способни да скъсат воала. Тогава тези хора неминуемо биха влезли в контакт с духовни същества, и то със съществата предимно заинтересовани да ги направят много проницателни, много умели, много изтънчени мислители. Има определени елементарни същества, чието единствено старание е да предадат на човека определени способности на познание, правещи го наистина различен от онова, което е бил преди да прониже воала. Обаче те имат още една характерна черта: правят човека проницателен, даряват го с определени способности на познание но са враждебни към човека, враждебни в най-висока степен към човека и животното.
Затова в пронизването на воала човек се лишава от общо преобладаващото приятелско отношение към човека и животното.
Не е лесно за никой, който е неподготвен, да преодолее това естествено благоразположение без да го изгуби. Той веднага получава склонност да прави всякакви видове неща, враждебни за човека и дори придобива определено умение във извършването им.
към текста >>
168.
9. Девета лекция, 24 Октомври 1915 год.
GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура
И когато след нашата пета следатлантска епоха, а и след цялата следатлантската епоха той е преминал през своята минерална еволюция и навлезе в различен вид еволюция, близостта на неговите
отношения
с духовния свят ще зависи от това дали той вече е придобил през Земния период интелигентността и размера на свободната воля, предопределени за него; в противен случай той няма да е осъществил целта на своята еволюция.
Задачата на материализма и неговите методи е да изследва минералния елемент, съдържащ се в камъните, растенията, животните и хората; в практикуването на този метод в течение на вековете човекът придоби онова което, принципно казано, той трябва да добие по време на Земния период. Методите на изследване, предшестващи онези на материализма, всичките бяха все още повлияни от ясновидството, което човекът наследи от своите предишни еволюционни степени.
И когато след нашата пета следатлантска епоха, а и след цялата следатлантската епоха той е преминал през своята минерална еволюция и навлезе в различен вид еволюция, близостта на неговите отношения с духовния свят ще зависи от това дали той вече е придобил през Земния период интелигентността и размера на свободната воля, предопределени за него; в противен случай той няма да е осъществил целта на своята еволюция.
към текста >>
Нашето учение трябва да се оформи и нашето
отношение
към него трябва да бъде такова, сякаш нашият кораб следва курс между Сцила и Харибда за това ще говоря отново утре.
Имам да ви кажа още за основния характер, който нашата Духовна Наука трябва да изгражда, за да може да бъде далеч от двете опасности. Но очевидно не може да се избегне това в настоящото време при нас да идват определени хора, вън от погрешните представи, защото някои от тях търсят стария, обективен окултизъм, докато други скрито копнеят за стария, субективен мистицизъм. Малко е вероятно едните или другите да намерят сред нас онова, което търсят. Но те вярват, че го намират, като тълкуват нашето учение така, че да подхожда на собствената им наклонност.
Нашето учение трябва да се оформи и нашето отношение към него трябва да бъде такова, сякаш нашият кораб следва курс между Сцила и Харибда за това ще говоря отново утре.
към текста >>
169.
10. Десета лекция, 25 Октомври 1915 год.
GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура
През настоящия ни еволюционен цикъл трябва да развием в себе си, посредством начина по който се свързваме със света, формата на съзнание, която принадлежи на този цикъл; и въпреки всичко това трябва да остане във връзка с моралния живот, но го има също и факта, че посредством тази форма на съзнание може да се развие правилното
отношение
на една човешка душа към друга,
отношение
което не сме постигнали преди Земния период и без което, ако не го придобием през Земния период, няма да бъдем способни да поддържаме нашето съществуване през периодите на Юпитер, Венера и Вулкан.
През изминалите периоди на Стария Сатурн, Старото Слънце, Старата Луна, ние сме живели в други състояния на съзнанието, и в бъдещите периоди на Юпитер, Венера и Вулкан съзнанието ни отново ще бъде различно. Ние постепенно се подготвяме за тези различни форми на съзнание.
През настоящия ни еволюционен цикъл трябва да развием в себе си, посредством начина по който се свързваме със света, формата на съзнание, която принадлежи на този цикъл; и въпреки всичко това трябва да остане във връзка с моралния живот, но го има също и факта, че посредством тази форма на съзнание може да се развие правилното отношение на една човешка душа към друга, отношение което не сме постигнали преди Земния период и без което, ако не го придобием през Земния период, няма да бъдем способни да поддържаме нашето съществуване през периодите на Юпитер, Венера и Вулкан.
към текста >>
В етапите на Стария Сатурн, Старото Слънце и Старата Луна, предшестващи Земния период, човекът не е придобил в този смисъл правилното
отношение
към другите хора; в известен смисъл, той е бил твърде близо до тях.
В етапите на Стария Сатурн, Старото Слънце и Старата Луна, предшестващи Земния период, човекът не е придобил в този смисъл правилното отношение към другите хора; в известен смисъл, той е бил твърде близо до тях.
На Старата Луна условията били още такива, че волята на един имала пряко въздействие върху другия; той се чувствал повлиян от волята на ближния си. При това, този процес бил направляван и ръководен от Духовете на Висшите Йерархии.
към текста >>
Факт е, че от една страна нашият поглед не прониква зад природата, а от друга страна душевният живот кара
отношение
то на една душа към друга да бъде сякаш между тях е създадена някаква граница.
Продължеше ли това водачество на Духовете на Висшите Йерархии, човекът никога не би достигнал пълна свобода в Космическото Битие. Ръководството трябваше в някой момент да спре. Затова е и необходимостта от форма на съзнание която, така да се каже, прави възможна една граница между един човек и друг.
Факт е, че от една страна нашият поглед не прониква зад природата, а от друга страна душевният живот кара отношението на една душа към друга да бъде сякаш между тях е създадена някаква граница.
Съществуването на тази граница се дължи на настоящата ни форма на съзнание, специфичен белег на която е, че онова, което всъщност преживяваме са отражения, огледални образи. Това, разбира се, се отнася също и за взаимоотношенията между хората. Защото когато срещаме друго човешко същество, в нашата сегашна форма на съзнание ние имаме само отражение, ние не можем да се доближим до него по толкова своеволен начин, че да излеем съдържанието на нашето съзнание в неговата душа. Следователно, ако нашето съзнание е нормално развито, то ни предпазва от прекалено приближаване до съзнанието на другия. Мога да го поставя и така: силите на нашето съзнание и интелигентност са така организирани, че нито ние можем да упражним прекалено голямо влияние върху другия човек, нито той може да упражни твърде голямо влияние върху нас защото фактът, че нашето собствено съзнание е отразено, ни разделя от него.
към текста >>
Затова в съвременната епоха на еволюцията ние постигаме нашата отделна форма на съзнание, с цел в света да бъде установено правилното
отношение
на една човешка душа към друга.
Затова в съвременната епоха на еволюцията ние постигаме нашата отделна форма на съзнание, с цел в света да бъде установено правилното отношение на една човешка душа към друга.
към текста >>
Дори сега някой, който знае как да оценява събитията в света, може да формира вярна преценка по
отношение
на този феномен.
Все още живеем във времена, когато много човешки същества са предпазени от тази обективна сила чрез силна, отстояваща правата си индивидуалност. Но тази защита ще бъде все по-малко възможна, колкото повече отиваме към шестата Следатлантска културна епоха. Действително ще дойде време когато явлението, което днес е едва в началните си стадии, ще бъде далеч, далеч по-силно.
Дори сега някой, който знае как да оценява събитията в света, може да формира вярна преценка по отношение на този феномен.
Добре е известно, например, че авторите на определени вестници и списания са много далеч от изказване само на онова, което произлиза от собствените им души. Те представляват интелигентността на определени кръгове, една обективна реалност, която е грубо погазена и на която те са просто говорящи тромпети. Извънредно важно е да имаме това в предвид, защото това е явление, което ще става все по-широко разпространено.
към текста >>
Трябва да се стремим към обективност в това
отношение
.
Но Луцифер чрез волята също се стреми да вкара човека в състояние, където той няма да действа от добре обмислени импулси, а от импулси, произтичащи от темперамента и склонността. Тук отново Луцифер ни сграбчва и прави своя плячка. И му е най-лесно да намери своята жертва, когато голям брой хора проявяват такива импулси, надигащи се от тъмните основи на душевния живот без да се издигат до сферата на собствената воля. Ако импулси, произтичащи от темперамент и смътни наклонности ни свързват с групи от човешки същества по такъв начин, че се чувстваме дял и част от група, веднага сме хванати във вихър, в който решението на личната воля е изтръгнато от нас; а то не трябва да ни бъде изтръгвано, защото ако това стане, Луцифер добива твърде голяма власт над нас.
Трябва да се стремим към обективност в това отношение.
към текста >>
Трябва да се научим да разпознаваме Луцифер и Ариман като реални Сили в това
отношение
.
Както виждате тук има особеност, която трябва да се има силно в предвид. Трябва напълно да съзнаваме възможността, че веднага щом внесем нещо друго в обичайното съзнание, което всъщност е подходящо само за физическия свят, ние стигаме до Сцила и Харибда до Луцифер и Ариман.
Трябва да се научим да разпознаваме Луцифер и Ариман като реални Сили в това отношение.
По тази причина се придава такова значение на отношенията между Луцифер и Ариман, и статуята в Гьотеанума ще бъде истинско изображение на това.
към текста >>
По тази причина се придава такова значение на
отношения
та между Луцифер и Ариман, и статуята в Гьотеанума ще бъде истинско изображение на това.
Както виждате тук има особеност, която трябва да се има силно в предвид. Трябва напълно да съзнаваме възможността, че веднага щом внесем нещо друго в обичайното съзнание, което всъщност е подходящо само за физическия свят, ние стигаме до Сцила и Харибда до Луцифер и Ариман. Трябва да се научим да разпознаваме Луцифер и Ариман като реални Сили в това отношение.
По тази причина се придава такова значение на отношенията между Луцифер и Ариман, и статуята в Гьотеанума ще бъде истинско изображение на това.
към текста >>
Тук имаме несъмнено погрешна Ариманическа наука, наука която се опитва да покаже, че това Гьоте да бъде в определено
отношение
морален гений се дължи изцяло на факта, че е имал елемент на лудост в своя характер.
Тук имаме несъмнено погрешна Ариманическа наука, наука която се опитва да покаже, че това Гьоте да бъде в определено отношение морален гений се дължи изцяло на факта, че е имал елемент на лудост в своя характер.
Сократ, обаче, знаеше повече; той говореше за своя "демон" добре съзнавайки, че душата му граничи с обективни духовни Сили. Това му бе напълно ясно. Но съвременните психиатри намират за подходящо да измислят, че в Сократ също е имало елемент на лудост или нещо такова. Ариман трябва да бъде скрит на всяка цена и точно това е, което е изгодно за него! Същото се отнася и за Луцифер.
към текста >>
В това
отношение
на хората им харесва да се самозаблуждават.
Духовната Наука избягва погрешния окултизъм с това, че използва постоянно нарастващите интелектуални способности за изграждане на наука, за която се изисква повече интелект, отколкото досега. Естеството на Духовната Наука неминуемо изисква по-голямо интелектуално усилие от онова, което хората са свикнали да правят.
В това отношение на хората им харесва да се самозаблуждават.
Приложат ли истински интелектуалните възможности на тяхно разположение днес, те биха разбрали Духовната Наука. Чрез големите интелектуални усилия нужни в Духовната Наука, Сцила е избегната и преодоляна от едната страна. Антропософът добре знае защо хората изпитват неохота да се заловят с изучаване на Духовната Наука. Това е защото са твърде мързливи, за да приложат достатъчно интелектуално усилие. Ето защо говоря за мързела точно сега.
към текста >>
170.
1. Увод
GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика
Който схваща нещата така, не ще добие никога яснота върху това, какво
отношение
има Гьотевата поезия към Гьотевата наука.
Който схваща нещата така, не ще добие никога яснота върху това, какво отношение има Гьотевата поезия към Гьотевата наука.
Чрез това обаче и двете са криво разбрани. Световноисторическото значение на Гьоте се крие именно в това, че неговото изкуство произтича от първичния извор на битието, че то не носи в себе си нищо илюзорно, нищо субективно, а се явява като вестител на онази закономерност, която поетът е доловил вслушвайки се в дълбочините на природното действие от мировия Дух. На тази степен изкуството се превръща в тълкувател на мировите тайни, както науката е тълкувателка в друг смисъл".
към текста >>
171.
2. Виена, 9 ноември 1988 г. Гьоте като баща на една нова естетика Към второ издание
GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика
Сега би могъл да бъде повдигнат още въпросът, дали казаното в изнесената преди 20 години сказка е валидно още днес по
отношение
на естетиката.
Няколко забележки, които ще бъдат прибавени накрая за пояснение, можаха да бъдат написани също така добре преди 20 години.
Сега би могъл да бъде повдигнат още въпросът, дали казаното в изнесената преди 20 години сказка е валидно още днес по отношение на естетиката.
Защото през последните две десетилетия бяха създадени също някои неща в тази област. Струва ми се, че казаното от мене тогава е днес даже повече валидно отколкото в миналото. По отношение развитието на естетиката можем да се осмелим да изкажем гротескното изречение: мислите изказани в тази сказка от нейното първо издание насам са станали даже още по-верни, въпреки че не са променили ни най-малко.
към текста >>
По
отношение
развитието на естетиката можем да се осмелим да изкажем гротескното изречение: мислите изказани в тази сказка от нейното първо издание насам са станали даже още по-верни, въпреки че не са променили ни най-малко.
Няколко забележки, които ще бъдат прибавени накрая за пояснение, можаха да бъдат написани също така добре преди 20 години. Сега би могъл да бъде повдигнат още въпросът, дали казаното в изнесената преди 20 години сказка е валидно още днес по отношение на естетиката. Защото през последните две десетилетия бяха създадени също някои неща в тази област. Струва ми се, че казаното от мене тогава е днес даже повече валидно отколкото в миналото.
По отношение развитието на естетиката можем да се осмелим да изкажем гротескното изречение: мислите изказани в тази сказка от нейното първо издание насам са станали даже още по-верни, въпреки че не са променили ни най-малко.
към текста >>
Броят на писанията и студиите, които излизат в нашето време със задачата да определят
отношение
то на Гьоте към различните клонове на модерните науки и към модерния духовен живот, е огромен.
Броят на писанията и студиите, които излизат в нашето време със задачата да определят отношението на Гьоте към различните клонове на модерните науки и към модерния духовен живот, е огромен.
Само изброяването на заглавията би напълнило един значително голям том. На основата на това явление стои фактът, че ние все повече осъзнаваме: в лицето на Гьоте пред нас стои един фактор на културата, с който трябва да се обясни по необходимост всичко, което иска да участвува в духовния живот на настоящето. Едно отминаване би означавало в този случай едно отказване от основата на нашата култура, едно въртене насам и нататък в дълбочината без волята да се издигнем до светлата височина, от която изхожда всяка светлина на нашето образование. Само който може да се свърже в някоя точка с Гьоте и неговото време, той може да стигне до яснота относно това, по какъв път върви нашата култура, само той може да осъзнае целите, към които трябва да се стреми модерното човечество; който не намира това отношение към най-великия дух на новото време, той бива само просто дърпан от своите себеподобни и воден като един слепец. Всички неща ни се явяват в една нова връзка, когато ги гледаме с поглед, който е бил заострен при този извор на културата.
към текста >>
Само който може да се свърже в някоя точка с Гьоте и неговото време, той може да стигне до яснота относно това, по какъв път върви нашата култура, само той може да осъзнае целите, към които трябва да се стреми модерното човечество; който не намира това
отношение
към най-великия дух на новото време, той бива само просто дърпан от своите себеподобни и воден като един слепец.
Броят на писанията и студиите, които излизат в нашето време със задачата да определят отношението на Гьоте към различните клонове на модерните науки и към модерния духовен живот, е огромен. Само изброяването на заглавията би напълнило един значително голям том. На основата на това явление стои фактът, че ние все повече осъзнаваме: в лицето на Гьоте пред нас стои един фактор на културата, с който трябва да се обясни по необходимост всичко, което иска да участвува в духовния живот на настоящето. Едно отминаване би означавало в този случай едно отказване от основата на нашата култура, едно въртене насам и нататък в дълбочината без волята да се издигнем до светлата височина, от която изхожда всяка светлина на нашето образование.
Само който може да се свърже в някоя точка с Гьоте и неговото време, той може да стигне до яснота относно това, по какъв път върви нашата култура, само той може да осъзнае целите, към които трябва да се стреми модерното човечество; който не намира това отношение към най-великия дух на новото време, той бива само просто дърпан от своите себеподобни и воден като един слепец.
Всички неща ни се явяват в една нова връзка, когато ги гледаме с поглед, който е бил заострен при този извор на културата.
към текста >>
НАГОРЕ